№ 1186/9.7.2020г.
гр. Пловдив,
09.юли. 2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, XXV състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА като
разгледа докладваното от съдия Златанова административно дело № 796 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка
с чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано по жалба на Я. Т.Н., ЕГН **********,***, срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1030-000695/09.03.2020
год., издадена от началник група, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив, с
която на основание чл.171 т.4 от ЗДвП е наложена принудителна административна
мярка – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му
отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157 ал.4 от ЗДвП.
В жалбата се излагат възражения, че оспорената заповед
е незаконосъобразна и немотивирана, като се прави искане за нейната отмяна.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован,
се представлява от процесуален представител адв. Д., който поддържа жалбата.
Ответната страна - началник група, сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - Пловдив, редовно уведомена, не се явява, не изпраща представител.
В представеното становище страната оспорва жалбата и излага доводи за
законосъобразност на оспорения акт.
Пловдивският административен съд, XXV състав, след преценка на събраните
по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за
установено следното:
Със Заповед № 20-1030-000695/09.03.2020 год., издадена
от началник група, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив, на основание
чл.171 т.4 от ЗДвП е отнето свидетелството за управление на МПС на
жалбоподателя Я. Т.Н.. В мотивите на заповедта е посочено, че на водача са
отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления,
подробно описани в заповедта, с което е загубил придобитата правоспособност и е
длъжен да върне свидетелството си за управление на МПС в съответната служба на
МВР.
Жалбата срещу заповедта изхожда от надлежна страна –
адресат на оспорения акт, съответна е на изискванията за форма и реквизити и е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК. Заповедта е връчена на 09.03.2020 г., видно от
нарочното отбелязване на самата заповед и е обжалвана чрез административния
орган на 13.03.2020 год., видно от входящия индекс.
Оспорването е насочено срещу акт, който притежава
белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, тъй като засяга пряко правната сфера на своя адресат
и подлежи на съдебен контрол.
По изложените съображения съдът приема жалбата за
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица.
Със заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на директора
на ОД на МВР - Пловдив, на основание чл.172 ал.1 от ЗДвП и Заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, са делегирани
правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на началниците на
групи в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки. По преписката е приложена и
Заповед № 8121К-5154/02.06.2017 г. на директора на ОДМВР – Пловдив относно
преназначаване на служители на ръководни длъжности в МВР, с оглед на което процесната заповед се явява издадена от компетентен орган,
в рамките на неговата правомощия.
В хода на административното производство, съдът не
установи да са допуснати съществени процесуални нарушения, въпреки че
административният орган не е изпълнил задължението си по чл.26 от АПК, да
уведоми жалбоподателят за започналото производство.
По силата на чл.157 ал.4 от ЗДвП, водач на който са
отнети всички контролни точки е длъжен сам да върне свидетелството за
управление и неизпълнението на това задължение води до налагане на
принудителната административна мярка предвидена в чл.171 т.4 от ЗДвП. В този
случай административния орган действа в условията на обвързана компетентност,
като поведението му се предопределя от факта на налагане на наказание за
извършеното нарушение. В тази връзка, оспорената заповед е мотивирана, тъй като
съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, включително в
обстоятелствената й част са посочени издадените наказателни постановления и
отнетите контролни точки.
Заповедта обаче, е постановена в несъответствие с материалноправните разпоредби на закона.
Съгласно чл.171 т.4 от ЗДвП за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка
изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило
задължението си по чл.157 ал.4 от същия закон. Правилото на последно цитираната
правна норма предвижда, че водач, на когото са отнети всички контролни точки
губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за
управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.
В случая, обжалваната заповед е мотивирана с
отнемането на контролни точки по четири броя наказателни постановления,
издадени в периода от 19.03.2004 г. до 12.07.2007 г., като в същата са посочени
наказателните постановление, датите, на които са влезли в сила и броят на
отнетите контролни точки на водача.
През различните периоди на спорното правоотношение
са действали: отменената Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на
първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно
превозно средство и нарушенията, отменената Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007г.
за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач
на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на
нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат. И по
двете наредби, максималния брой контролни точки е 39 и отнемането им се
извършва само въз основа на влязло в
сила наказателно постановление (съответно чл.4 и чл.3 ал.1 от наредбите).
Наказателните постановления, с които се налагат законоустановените
наказания, подлежат на съдебен контрол по реда на ЗАНН, съгласно препращащата
разпоредба на чл.189 ал.6 от ЗДвП. Съответно, по този ред на контрол подлежи и
точното отбелязване на контролните точки, които следва да бъдат отнети. За това
обжалването на наказателно постановление дори и само в частта му, в която е
отбелязан броя на отнетите по силата на закона контролни точки се извършва по
реда на ЗАНН, пред съответния районен съд.
По административната преписка, освен оспореният акт
и заповедите, с които са делегирани правомощията на органите, е приложена
справка за нарушител/водач. В настоящото производство с Разпореждане № 2787, от
ответника са изискани и данни, въз основа на кои НП са отнети контролните точки
на жалбоподателя. В отговор на това ответникът, с писмо рег. №
103000-7388/12.05.2020 г., е посочил, че цялата преписка е окомплектована и
изпратена на съда, ведно със становище по жалбата, а от представеното от
ответната страна становище се установява, че административно-наказателните
преписки се съхраняват пет години, след което се бракуват и унищожават.
Видно от ЗППАМ с НП № 1684/19.03.2004 г., издадено
от ОДП – Стара Загора, влязло в сила на 22.05.2004 г., на жалбоподателя са
отнети 10 контролни точки; с НП № 2012/02.06.2005 г., издадено от РУ – Хасково,
влязло в сила на 27.07.2005 г., на жалбоподателя са отнети 16 контролни точки;
с НП № 2105/02.06.2005., издадено от сектор „ПП“ – Хасково, влязло в сила на
10.06.2005 г., на жалбоподателя са отнети 6 контролни точки; с НП № 924/12.04.2007
г., издадено от сектор „ПП“ – Хасково, влязло в сила на 20.04.2007 г., на
жалбоподателя са отнети 10 контролни точки.
При анализ на всички представени документи по
административната преписка се установява, че в ЗППАМ има несъответствия и
разминавания. Сочи се,че са отнети 42 бр. контролни точки по 4 бр. НП.
Постановленията обаче са три, като НП № 2012/02.06.2005 г., е посочено два
пъти, като при това с различни издатели, с различни дати на влизане в сила и с
различен брой отнети контролни точки. Отделно от това, от представената по
делото справка нарушител/водач, по отношение на това НП се установява следното:
НП № 2012/02.06.2005 г. е посочено два пъти: - първо, като издадено на
основание АУАН № С 18704/08.05.2005 г., „за
нарушение на чл.21 ал.1 т. б. от ЗДвП и чл.102 ал.1 т. б. от ЗДвП“, от
ОДМВР – Хасково – РУ Хасково, връчено е на 19.07.2005 г. и влязло в сила
на 27.07.2005 г.; второ, като на
основание АУАН № W 525234/02.06.2005 г. „за нарушение на чл.0182 ал.1 т.3 б. и чл.0183 ал.4 т.7 б. от ЗДвП“,
издадено от ОДМВР, - Хасково, сектор „ПП“, връчено на 02.06.2005 г. и влязло в сила
на 10.06.2005 г.
Никъде не се уточнява броя на отнетите контролни
точки.
Или иначе казано, при констатираните несъответствия
по отношение на две от цитираните в мотивната част на
заповедта НП, както и липсата на представени такива изобщо по делото, от които
да се установи кога и по какъв начин са връчени тези административни актове,
както и да се прецени отбелязване НП да се счита за връчено по чл.58 от ЗАНН,
налице е само едно твърдение на ответника, че всички НП са влезли в сила.
С оглед на изложеното, настоящата инстанция приема, че
представената по делото справка нарушител/водач /картон на водача/, която е без
дата и подпис на издателя, установява единствено факта на вписването на
определени факти в информационната система. Налице е само едно твърдение на
ответника, че посочените в справката НП са издадени и влезли в сила, както и,
че, като последица от тях са отнети определени контролни точки, но в случая
следва да се посочи, че липсва отбелязване по кое НП колко контролни точки са
отнети.
Тези факти е напълно възможно да са осъществени, но,
за да бъдат приети от съда за надлежно доказани, е необходимо да бъдат доказани
с относими и допустими от закона доказателствени
средства. /В този смисъл Решение № 11706/25.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4169/2012 г., Решение № 10354 от 7.10.2015 г. на
ВАС по адм. д. № 5471/2015 г., VII о., Решение № 1970
от 22.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13595/2015 г.,
VII о. и др./.
По делото няма доказателства, от които по безспорен
начин да се установи съдържанието на съдържащите се в справката НП, така и
фактът на надлежното им връчване. Липсата на доказателства в случая лишава съда
от възможността да установи надлежно релевантните факти относно съдържанието на
НП, неговото връчване и правните последици.
Видно от изложеното, само по отношение на цитираните
по-горе две наказателни постановления,
за които също не са ангажирани доказателства за обжалване и влизане в сила,
доколкото не е оспорена верността на извършените вписвания относно датата на
влизането им сила, съдът приема, че са налице доказателства, съобразно
нарочното отбелязване върху тях, че същите са връчени и влезли в сила. След
като са влезли в сила, наказателните постановления не могат да бъдат предмет на
косвен съдебен контрол в настоящото производство, относно точното отбелязване
на контролните точки, които са отнети, поради което съдът е длъжен да се
съобрази с отразеното в тях, а именно, че на Я. Т.Н. са отнети общо 20 контролни точки.
Съгласно разпоредбата на чл.170 ал.1 от АПК,
административният орган е този, който трябва да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в процесната
заповед, тоест негова е доказателствената тежест за
установяване на релевантните факти, които обосновават налагането на ПАМ, което
в случая не е сторено.
Ето защо, след като от представените по делото
наказателни постановление се установява, че на жалбоподателят са отнети 20 контролни
точки, тоест по-малко от максималния размер контролни точки, който е притежавал
– 39, то той не е загубил своята правоспособност и не е имал задължението да
върне свидетелството си за правоуправление и не са налице материалноправните
предпоставки на чл.171 т.4 от ЗДвП за издаване на процесната
заповед.
Отделно от това, в цитираната по-горе справка/картон
на водача е посочено, че на 27.08.2010 год. на жалбоподателя е издадено СУМПС №
*********, валидно до 27.08.2020 г., като липсват каквито и да било отбелязвания
за отнети и възстановени контролни точки, а само е посочено, че са отнети общо
39 контролни точки въз основа на влезли в сила НП.
Съгласно редакцията, действала към момента на влизане
в сила на последното цитирано в оспорената заповед НП – 20.04.2007 г., в норма
на чл.158 ал.1 от ЗДвП (ДВ, бр.51 от 2007 г.) е указано, че броят на точките за
потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява: 1. чрез частично увеличаване с 1/3 от
първоначалния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от
веднъж за срок от 1 година, при условие че водачът е изпълнил задълженията си
по чл.190 ал.3, което удостоверява със съответните платежни документи; 2. служебно, до максималния размер,
след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила
последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни
точки.
Както се установи, жалбоподателят към 20.04.2007 г. не
е бил с отнети всички 39 контролни точки и при липсата на отбелязвания, както
за отнемане, така и за частичното им възстановяване по реда на чл.158 ал.1 т.1 от ЗДвП, то Н. не е бил неправоспособен към момента на постановяване на заповедта.
В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че от датата на влизане в сила на
последното посочено в заповедта наказателно постановление № 924/12.04.2007 г., влязло в сила на 20.04.2007
г., и при липсата на каквито и да е данни за отнети контролни точки в справка
нарушител/водач /картон на водача/, на 27.08.2010 г. на Я. Н. е издадено СУМПС
№ *********, следва да се приеме, че дори към последно сочената дата на лицето очевидно
не са били отнети всичките 39 контролни точки.
Предвид изложеното, съда намира, че при постановяване
на оспорения административен акт е нарушена и разпоредбата на чл. 35 от АПК,
съгласно която, индивидуалният административен акт се издава, след като се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако
такива са дадени, съответно направени. В настоящия случай, в оспорения
административен акт изцяло липсва информация за частично възстановените точки.
Нещо повече, видно от цитираната справка за
нарушител/водач, самият административен орган не е вписал кога, по кои актове и
колко контролни точки са отнети на лицето, обстоятелство, което не е обсъдено и
анализирано в постановения административен акт.
Наред с горното, следва да се отбележи, че анализът на
установената фактическа обстановка сочи, че според административния орган, в
периода от 2004 год. до 12.04.2007 г. на жалбоподателя са били отнети всички
контролни точки и в нарушение на задължението си по чл.157 ал. 4 от ЗДвП, същият
не е върнал СУМПС № *********, валидно до 2010 г. Междувременно, каза се
по-горе на лицето е издадено ново СУМПС, и с оглед на това, на 09.03.2020 г.,
т.е. 10 години по-късно, е издадена оспорената заповед, с която на основание
чл.171 т.4 от ЗДвП е разпоредено изземване на
свидетелството за управление на МПС, съдът намира, че в случая административният
орган не е съобразил и обстоятелството, че в дългия период от време, когато е
постановена ЗППАМ, са настъпили обстоятелства, въз основа на които е отпаднала
целта, която е преследвана с прилагане на принудителната административна мярка.
С оглед изложено, съдът намира
жалбата за основателна и като такава, следва да бъде уважена, а оспорената
заповед, като незаконосъобразна и издадена в противоречие с материалноправните
разпоредби на закона, на основание чл.172 ал.2 предл.
второ от АПК, следва да бъде отменена.
При този изход на спора и претенциите на жалбоподателя
за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват и
същите се констатираха в размер на 410.00 (четиристотин и десет) лв.,
представляващи 10.00 лв. ДТ и 400.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Административен съд - Пловдив, XXV състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по оспорване на Я. Т.Н., ЕГН **********,***,
Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1030-000695/09.03.2020 год., издадена от
началник група, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив.
ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив да заплати на Я. Т.Н.,
ЕГН **********,***, сумата от 410.00 (четиристотин и десет) лв., разноски по делото.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: