Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
***, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III
състав, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено
на двадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при
участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 660/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, уточнена с молби вх. №
260602/07.10.2020 г. и вх. № 260141/25.01.2021 г., подадена от С.Г.К., ЕГН ********** против „АПС Бета България” ООД, ЕИК
*********, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът твърди, че срещу него било образувано изп. д. №
263/2007 г. по описа на ЧСИ Н. Г.,*** действие ОС – Варна. За производството
разбрал през 2016 г. от бившия си работодател, който бил уведомен с цел
събиране на задължението. Проучвайки материалите по делото, установил, че на
02.10.2006 г. в гр. ***, служители на „Ти Би Ай Кредит” ЕАД, на основание чл.
237 от ГПК /отм./, са предявили искане за издаване на изпълнителен лист срещу
него, по съставен запис на заповед, издаден на 27.06.2006 г. в гр. *** в полза
на горното дружество за сумата от 2981.09 лева и платим на предявяване на
същата дата. Изпълнителният лист бил издаден от председателя на 77 състав при
втора ГК на Софийски Районен съд на 11.10.2006 г. по г.д. № 20151/2006 г. за
сумата от 2 981.09 лева, ведно със законната лихва, считано от 02.10.2006 г.,
до окончателното плащане на сумата и 189.05 лева - деловодни разноски. Твърди,
че за издаване на горепосочения изпълнителен лист никога не е бил уведомяван.
Подавал многократно жалби в полицията, по които била
извършвана проверка от служители на ОД на МВР - Варна по преписка вх. №
324000-7349/2016 г. По преписката било изготвено експертно заключение на експертна справка № 63, изготвена от експерт
специалист в сектор БНТЛ, при ОД на МВР- Варна, от което било видно, че
подписите от името и за сметка на С.К., не са положени от обозначения автор,
т.е. – от него, а от друго лице. Досъдебно производство не било образувано
поради изтичане на предвидената в закона давност, но със съобщение от
07.07.2020 г. по изп. д. № 263/2007 г. по описа на ЧСИ Н. Г. му бил наложен
запор върху всички сметки на негово име за задължение, което не дължал на
взискателя и ответник по настоящото производство „АПС Бета България” ООД.
С оглед гореизложеното, счита, че за него е налице
правен интерес от предявяване на настоящия иск, като счита, че съгл.
разпоредбата на чл. 439, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез
иск изпълнението, като претенцията му може да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
С молба от 07.10.2020 г. уточнява, че правният му
интерес да насочи иска си срещу ответника „АПС Бета България” ООД се основава
на извода, че вземанията по изпълнителния лист, издаден по г. д. № 20151/2006
г. на СРС, са цедирани на ответното дружество, тъй като във връченото му
запорно съобщение като взискател е посочено именно „АПС Бета България” ООД.
Твърди, че до настоящия момент не е уведомяван нито от „Ти Би Ай Кредит” ЕАД,
нито от „АПС Бета България” ООД и от ЧСИ за цесията. Заявява също, че не е
полагал подпис върху съставения запис на заповед, издаден на 27.06.2006 г. в
гр. *** в полза на „Ти Би Ай Кредит” ЕАД за сумата 2 981.09 лева.
По изложените съображения моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено между страните, че ищецът С.Г.К. не
дължи на ответника „АПС Бета България” ООД сумата от 2 981.09 лева –
главница, дължима по запис на заповед от 27.06.2006 г., ведно със законната
лихва в размер на 4 551.69 лева, изчислена върху главницата за периода от
02.10.2006 г. до 07.07.2020 г., посочена в запорното съобщение по изп. дело №
263/2007 г. на ЧСИ Н. Г.,*** действие ОС – Варна, както и деловодни разноски в
размер на 189.05 лева, присъдени по гр. д. № 20151/2006 г. на СРС, за което е
бил издаден изпълнителен лист на 11.10.2006 г. и са предмет на принудително
изпълнение по изп. д. № 263/2007 г. на ЧСИ Н. Г..
Претендира разноски, както
и присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор
на исковата молба от ответника. Съобщенията, ведно с препис от исковата молба с
приложенията и уточнителните молби, са връчени на ответника на адреса на
управление на 21.10.2020 г. и 03.02.2021 г. /л. 22 и л. 35/.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа иска и моли за неговото уважаване.
Представя писмени бележки. Претендира разноски, а процесуалният му представител
– адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Ответникът не
изпраща представител или упълномощено лице.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите
и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От изпратените по делото запазени документи по ч.г.д. № 20151/2006 г. на
Софийски районен съд – определение /без номер/ от 09.10.2006 г. и призовка за
страна се установява, че при проведено производство по реда на чл. 242 и сл. от ГПК /отм./ в полза на „Ти Би Ай Кредит” ЕАД е издаден
изпълнителен лист на основание чл. 237, б. „е” от ГПК /отм./ срещу длъжника С.Г.К.,
ЕГН **********, въз основа на запис на заповед от 27.06.2006 г. за сумата от
2981.09 лева, ведно със законната лихва, считано от 02.10.2006 г. до
окончателното изплащане на главницата, както и сумата 189.05 лева – деловодни
разноски, за което молителят е бил уведомен. Изпълнителният лист е издаден на
11.10.2006 г. и съответно - получен на
20.10.2006 г., ведно с оригинала на записа на заповед /видно от отбелязванията
върху съдебния акт/.
От изисканото и
приложено копие на изп. дело № 263/2007 г. на ЧСИ Н. Г.,*** действие ОС – Варна се установява, че същото е
образувано по молба на „Ти Би Ай Кредит” ЕАД, ЕИК *********, към която е
приложен горепосоченият изпълнителен лист. В молбата си взискателят е поискал
принудителното изпълнение да бъде насочено върху вземанията на длъжника от
трети лица, както и срещу движими вещи на длъжника, за което да бъде насрочен и
извършен опис. До длъжника е изпратена призовка за доброволно изпълнение с изх.
№ 2029/13.09.2007 г., с която същият е уведомен задълженията по изпълнителното
дело, както и за наложения запор на лек автомобил „Сузуки Витара” и лек
автомобил „БМВ 520”, рег. № В 0443 СМ. ПДИ е връчена на длъжника на 15.09.2007
г. по пощата, чрез неговата майка, видно от приложеното известие за доставяне
/л. 11 – гръб/. Със запорно съобщение изх. № 2030/13.09.2007 г. е наложен запор
върху лек автомобил марка „Сузуки
Витара”, без данни за рег. номер, и лек автомобил марка „БМВ 520”, рег. № В
0443 СМ, и двата собственост на длъжника С.Г.К.. На 25.09.2007 г. по
изпълниленто дело е постъпило възражение вх. № 2082 от същата дата, подадено от
С.К. за недължимост на сумата по изпълнителния лист, тъй като процесният
автомобил е върнат /иззет/ от /на/ взискателя.
С молба вх. № 2778/16.06.2015 г., подадена от „АПС
Бета България” ЕООД, дружеството е уведомило ЧСИ Н. Г., че на 23.02.2015 г. е
сключен договор за цесия между „Транзакт Юръп” ЕАД, ЕИК ********* /с предишно
наименование „Ти Би Ай Кредит” ЕАД/, в качеството му на цедент, и „АПС Бета
България” ЕООД, в качеството му на цесионер, съгласно който цесионерът е
придобил вземанията по изп. дело № 263/2007 г. с длъжник С.К., ведно с всички
привилегии и обезпечения, в състоянието, в което се намира към датата на
сключване на договора за цесия, вкл. във фазата на висящото изпълнително
производство, и е поискало да бъде конституирано като взискател по делото. По
изпълнителното дело е представено споразумение от 23.02.2015 г. за покупко –
продажба и прехвърляне на вземания, както и товарителница за пратка, изпратена
на 21.04.2015 г. от „АПС Бета България” ЕООД, чрез куриерска фирма, до ЕТ
„Ефрат – С.К.”. В последната е отбелязано, че същата съдържа уведомление по чл.
99, ал. 3 от ЗЗД, както и че не е връчена на адресата поради непълен адрес.
С молба вх. № 6370/03.10.2016 г., подадена от името на
„АПС Бета България” ЕООД, е отправено искане до ЧСИ Г. да бъде наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника С.К.. Изпратено е запорно съобщение
до работодателя на длъжника с изх. № 8524/07.10.2016 г., връчено на 21.10.2016
г., както и уведомление до длъжника за наложения запор и за конституирането на
„АПС Бета България” ЕООД като взискател по делото, въз основа на представения
договор за цесия. Пратката до длъжника е върната като непотърсена. С
уведомително писмо вх. № 6897/27.10.2016 г. „Мир” ООД е уведомило ЧСИ Г., че С.К.
не работи във фирмата.
С молба вх. № 8016/19.12.2016 г., подадена от името на
„АПС Бета България” ЕООД, отново е отправено искане до ЧСИ Г. да бъде наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника С.К., без данни за предприети
изпълнителни действия в тази насока.
С друга молба вх. № 7964/16.10.2019 г., подадена от
името на „АПС Бета България” ЕООД, е отправено искане до ЧСИ Г. да бъде
извършена справка в „регистър на банкови сметки и сейфове” на БНБ за
регистрираните банкови сметки на името на длъжника С.К., като бъде наложен
запор на последните две новооткрити банкови и/или спестовни сметки. Изпратено е
запорно съобщение до „Банка ДСК” АД с изх. № 5690/07.07.2020 г., с което е
наложен запор върху всички сметки, банкови сейфове и касетки на името на
длъжника С.К., открити в банката, до размера на сумата 8 756.16 лева,
изчислена към 07.07.2020 г., с изключение на постъпващите несеквестируеми суми
от трудово възнаграждение или пенсия. В отговор е постъпило писмо вх. №
3791/22.07.2020 г., от „Банка ДСК” ЕАД, с което ЧСИ Г. е уведомен за открити
разплащателна и спестовна сметка с титуляр С.К., както и че по блокираната
сметка постъпват: възнаграждение за работа под установения размер на
минималната работна заплата, с които няма да бъде изпълняван запора, като
средствата с такъв произход ежемесечно ще бъдат предоставяни на разпореждане на
титуляра, длъжник по запора. Изпратено е и уведомление до длъжника за наложения
запор с изх. № 5691/07.07.2020 г., което му е връчено лично на 04.08.2020 г.
По две жалби от 21.10.2016 г., подадени от С.К. ***, е
била образувана преписка вх. № 324000-7349/21.10.2016 г. Към преписката е
приложено ксерокопие на запис на заповед от 27.06.2006 г. за сумата от 2981.09
лева с издател С.К., предявен за плащане на 27.06.2006 г. Същата е била
изпратена на ОД на МВР – Варна, отдел „Икономическа полиция” по компетентност.
По преписката е била възложена и изготвена експертна справка от БНТЛ при ОД на
МВР – Варна относно подписите в графи „подпис на издателя” от записа на заповед
от 27.06.2006 г. дали са положени от С.К., дали за положени от едно и също лице
и то С.К. ли е. Видно от същата, обект на изследването е било копие на
процесния запис на заповед. Материалите по преписката са били изпратени на РП –
Варна, по описа на която е била образувана пр. пр. № 3125/2017 г., изпратена
впоследствие на РП – *** по компетентност /л. 53/. С постановление от
09.05.2017 г. на прокурор при Софийска районна прокуратура по пр. пр. №
13912/2017 г. е отказано да бъде образувано досъдебно производство поради
изтекла давност за наказателно преследване на деяние, осъществяващо състава на
престъпление по чл. 309, ал. 2 от НК.
По молба на ищцовата страна по
делото е изискан от ответника /цесионер/, както и от предишния кредитор
/цедент/ „Транзакт Юръп” ЕАД, ЕИК ********* /с предишно наименование „Ти Би Ай
Кредит” ЕАД/ оригиналът на процесния
запис на заповед. В молба вх. № 261584/02.11.2021 г., подадена от името на
ответника „АПС Бета България” ЕООД, е заявено, че оригиналът на издадения на
27.06.2006 г. запис на заповед от С.К. в полза на „Ти Би Ай Кредит” ЕАД за
сумата 2981.09 лева, не се съхранява и никога не се е намирал в притежание на
„АПС Бета България” ЕООД. Моли се същият да бъде изискан от „Ти Би Ай Кредит”
ЕАД /л. 103/. С писмо
вх. № 261706/16.12.2021 г. „Транзакт
Юръп“ ЕАД /с предишно наименование Ти Би Ай Кредит/ уведомява съда, че
документите, издадени преди преобразуване на дружеството, са архивирани. След
многократни опити да открият търсения запис на заповед с дружеството-архиватор,
последният не е бил открит, за което представят 2 бр. ел. писма и 3 бр. разпечатки
от електронна система.
По
делото са изслушани и приети единична и тройна СГР. От заключението на вещото
лице по допуснатата единична експертиза се установява, че подписите в позиция
„подпис на издателя” в записа на заповед от 27.06.2006 г. са изпълнени от С.Г.К..
При изготвяне на заключението, обект на изследването е било ксерокопие на
записа на заповед, което, според констативната част на същото, затруднява
изследването, поради това че не могат да се установят следи от преправки и заличавания,
както и от пренасяне на подписи или текстове по един или друг начин. С оглед на
това обектите са изследвани не в контекста на документа, а сами за себе си. По
тази причина от страна ищеца, чрез неговия процесуален представител, е поискано
да бъде допусната тройна СГЕ. Искането е уважено, като от заключението на
разширената експертиза се установява, че двата подписа в долната част /над
подпис на издателя/ в предоставеното ксерокопие на запис на заповед от
27.06.2006 г., намиращо се в горепосочената прокурорска преписка, са положени
от С.Г.К.. В констативната част и на това заключение е посочено, че
изследването е извършено върху ксерокопие, което не позволява визуално или
техническо установяване на следи от преправки, заличавания на части от
почерковия материал или пренасяне на подписа от друг документ. В този случай се
изследват единствено почерковите навици на лицето, положило подписите, и се
сравняват с тези навици в подписите от сравнителните материали.
В съдебно заседание вещите лица от
тройната експертиза поясняват, че практиката както в България, така и в чужбина
позволява изследване на ксерокопие, тъй като в много случаи страната няма
откъде да представи оригинал, и затова методиката позволява такова изследване.
Когато се изследва подпис и ръкописен текст, експертите изследват подписа само
като графичен обект. Твърдят, че подписът и ръкописните текстове от лицето в
ксерокопието ги разглеждат като идентификационна стойност и заключават, че
подписът и ръкописният текст на това ксерокопие са на лицето, но не могат да
твърдят откъде са дошли. Посочват, че това са изображения на подпис и текст и не
са сигурни дали изобщо реално съществува този документ и ако е съществувал,
дали са пренесени по някакъв технически начин върху документа. Именно заради
това ги разглеждат като изображения. Твърдят, че такова изследване за
пренасяне, технически не е възможно да се установи.
От събраните по делото доказателства се установява, че
молбата на праводателя на ответника „АПС Бета България” ЕООД, а именно - „Ти Би Ай Кредит” ЕАД за издаване на изпълнителен лист на
основание чл. 237, б. „е” от ГПК /отм./
срещу ищеца С.К. е постъпила преди влизане в сила на сега действащия ГПК, ДВ
бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г. Изпълнителният лист е издаден на
11.10.2006 г., а призовката за доброволно изпълнение е получена от ищеца
на 15.09.2007 г. Той не е използвал реда на чл. 244 ГПК /отм./ за
оспорване определението за издаване на изпълнителен лист. Не е използвал и реда
на чл. 250 ГПК /отм./ да предяви писмени възражения, подкрепени с убедителни
писмени доказателства, че изпълняемото право не съществува или да представи
надлежно обезпечение по реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД. Ищецът е предпочел
исковата защита чрез отрицателен установителен иск, предявен на 10.08.2020 г.,
след влизане в сила на сега действащия ГПК.
Производствата по предявен отрицателен установителен
иск по чл. 254, ГПК /отм./, предоставен в защита на длъжника за оборване
материалноправните предпоставки на изпълнителния процес, когато изпълнителният
лист е издаден по молба, подадена до 01.03.2008 г., не се обхващат от
хипотезата на § 2, ал. 9, изр. второ на ПЗР на ГПК. Въпреки това за длъжника
съществува правен интерес да предяви отрицателен установителен иск за
установяване недължимост на суми, произтичащи от несъдебни изпълнителни
основания. Предмет на този иск е оспорване съществуването на самото изпълняемо
право, който следва да се квалифицира като такъв по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Трайно установена е съдебната практика, включително по чл. 290 от ГПК, че този
иск е аналогичен на иска по чл. 254 от ГПК /отм./. По въпроса за исковата защита
на длъжника в изпълнителния процес чрез общия установителен иск по чл. 124, ал.
1 от ГПК, когато изпълнителният лист е издаден по молба, подадена преди
влизането в сила на сега действащия ГПК, има трайно установена практика на ВКС
/решение № 129/14.10.2011 г. по т.д. № 864/2010 г. на ВКС, I т.о., определение № 262/30.04.2009
г. по ч.т.д. № 265/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. и др./.
Изложеното и предвид факта, че не се спори за наличието на издаден изпълнителният лист на основание запис
на заповед
и за започнало изпълнително производство въз основа на същия, води до извод за допустимост на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
По съществото на спора
е нужно да се спомене, че записът на заповед
е едностранна, абстрактна и формална сделка, с която едно лице издател обещава
безусловно да плати определена сума на
друго лице поемател. Абстрактният характер на
сделката произтича от обстоятелството, че в едностранното волеизявление, с
което се поема задължението не следва да се съдържа основание за извършването
му, като предпоставка за действителност. По този начин се създава възможност за
бързо и лесно упражняване на придобитите
права. На тази база, независимо че
обикновено причина за издаването на записа на
заповед е съществуването на някакво друго каузално правоотношение между
издател и поемател, за последния не съществува задължение да доказва каузалните
отношения, довели до поемане на
задължението. Това обикновено е елемент от защитата на издателя и едва при доводи от негова страна, ще е налице
необходимост да се установи съществуването на
твърдените отношения, обвързаността на
същите с поетото по записа на заповед
задължение, респ. съдбата на сделката,
породила това правоотношение /нищожност, отпадане, изпълнение и т. н./ и оттук
липсата на задължение за плащане по
менителничния ефект. В случая доводи за наличие на каузални отношения не са
въведени от страните. Казаното изключва възможността записът на заповед, като сделка, да е нищожна поради липса
на основание.
С оглед изложеното отговорността на ищеца на първо место е
обусловена от наличието на редовен, с
оглед разпоредбата на чл. 535 от ТЗ, запис на заповед, като чл. 536, ал. 1 от ТЗ постановява, че документ, който не съдържа някои от
реквизитите, посочени в чл. 535, не е запис
на заповед.
От правилото на чл. 536, ал. 1 от ТЗ е допуснато изключение само за три от реквизитите
на чл. 535 от ТЗ – падеж, място на издаване и място на плащане. Тяхната липса
не води до нищожност на записа на заповед, ако е възможно да бъдат заместени
чрез презумпциите на чл. 536, ал. 2 – ал. 4 от ТЗ.
С исковата си молба,
ищецът иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не
дължи сумите по изпълнителен лист, издаден по г.д. № 20151/2006 по описа на
СРС, тъй като записът на заповед, въз основа на който същият е издаден, е
негоден да служи като несъдебно изпълнително основание, поради това че не е
подписан от лицето, което е посочено за негов издател, т.е. че не отговаря на
изискванията на чл. 535, т. 7 от ТЗ.
Съдържанието, което следва да има записът на
заповед, като ценна книга, е строго формално, изрично посочено в закона - чл.
535 ТЗ, и отсъствието на всеки от изброените реквизити, включително и подпис на
издателя, го прави нищожен, поради
липса на форма.
Принципно, при представен по делото
оригинал на запис на заповед, ищецът носи доказателствената тежест да установи,
че записът на заповед не е подписан от него, а ответникът е длъжен да докаже
вземането си, основано на менителничния ефект, т.е. че процесният запис на
заповед е редовен от външна страна и подлежи на изпълнение. В случая обаче, по
делото е представено само заверено ксерокопие на записа на заповед от
27.06.2006 г. /л. 11 от пр. пр. № 13912/2017 г. на СРП/, като въпреки дадените
указания, ответната страна не представи оригинала на ценната книга. С доклада
по делото съдът е указал на ответника, че носи доказателствената тежест да
докаже факта, от който вземането му
произтича, както и че не сочи доказателства, установяващи материалноправните
предпоставки на изпълнителния процес.
Макар и да не
е посочено изрично в закона, съдът счита, че представянето на оригинала на
записа на заповед, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, е
абсолютно необходимо при преценката за наличието на изпълняемо право. Този извод следва от тълкувателно решение № 1/2005 г.
постановено по т.д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС, в т. 5 на което е посочено, че
е безспорно, че оригиналът на записа на заповед трябва да е налице към момента
на издаване на изпълнителен лист и поради това ВКС отклонява отговора на този
поставен за тълкуване въпрос. Преценката за наличие на задължение по запис на
заповед следва да бъде направена от съда единствено въз основа на неговия
оригинал и с оглед реда за отбелязване на изплащането му. В случая ищецът
оспорва редовността на ценната книга, поради това че не е подписана от него. Съгласно съдебната практика, непредставянето на оригинала
на записа на заповед препятства съда да прецени дали е редовен от външна
страна, дали има отбелязвания върху него след изготвянето му като копие, кога е
станало това. Преценката за редовност на записа на заповед следва да бъде
извършена непосредствено от съда независимо в какво производство /по чл. 242 от ГПК /отм./, заповедно – по ГПК /нов/, установително, осъдително/, а не да бъде
предоставена преценката за това на лицето, в чиято полза е издаден, респ. на
негов частен правоприемник и то при наличието на възражения в тази насока.
Ноторно
е, че като ценна книга на заповед, записът на заповед представлява документ,
който материализира права, които са инкорпорирани в него и се упражняват чрез
предявяване на самия документ. Точно това обстоятелство дерогира общото правило
на чл. 183 ГПК - досежно „представяне на документи на хартиен носител”, и, в
частност, възможността, когато по делото се прилага документ, той да бъде
представен и в заверен от страната препис, като оригиналът му или официално
заверен препис от същия документ следва да бъде представен от страната „при
поискване”, тъй като в противния случай това би довело до изключване на
представения препис от доказателствата по делото, основание за което е налице в
настоящия случай. Според чл. 471, ал. 2 от ТЗ, ако едно лице е лишено от
държането на менителницата /респ. от държането на записа на заповед - арг. чл.
537 от ТЗ/ по какъвто и да било начин, приносителят, който установява правото
си съгласно ал. 1 на този законов текст, не е длъжен да я предаде, „освен ако е
придобита недобросъвестно или при груба небрежност”. Нещо повече, в чл. 560 и
сл. от ГПК е уредено нарочно охранително производство по обезсилване на ценни
книжа, което е на разположение на всяко лице, което има право върху ценна книга
на заповед – запис на заповед, менителница и други, или върху ценна книга на
приносител, като обезсилването им може да се иска, ако същото лице е „лишено от
владението върху нея въпреки волята му или ако ценната книга е унищожена”. Във
връзка с това естество на ценните книги, по необходимост се налага извод, че
заверени преписи от тях могат да бъдат издавани, но те не заместват оригинала и
въз основа на тях не би могло да се реализира вземането по ефекта. Това
положение налага корективно /изправително/ тълкуване на чл. 32 от Закона за
адвокатурата, предвиждащ, че адвокатът има право да заверява преписи от
документи, „които са му предоставени” във връзка или по повод защитата на
правата и законните интереси на негов клиент, като „пред съда те имат силата на
официално заверени документи” /в този смисъл решение № 84/01.08.2016 г. по т.д.
№ ********* г. на ВКС, І т.о./. С постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение
№ 173/03.05.2012 г. по г. д. № 668/2011 г. на ВКС, ІV г.о. изрично е прието, че завереният по
реда на чл. 32 от ЗА от адвокат пълномощник препис от документ не може да
замести оригинала и да предотврати изключването му, на основание чл. 183 от ГПК,
от доказателствения материал по делото.
С оглед
гореизложеното се налага извод, че кредитор, който веднъж е изгубил фактическата си власт
върху ценна книга, независимо от причината или начина по който се е случило
това, не разполага с изпълняемо право. В ТР № 4/2017 от 11.03.2019 г., постановено по тълк.
дело № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС, е посочено, че правото на принудително
изпълнение на взискателя предпоставя съществуването на изпълняемото право.
Липсата на изпълняемо право отнема материалноправната основа на принудителното
изпълнение.
Представянето на оригинала на записа на
заповед в процеса не може да бъде заместено от други доказателства и
доказателствени средства. В тази връзка съдът не обсъжда приетите по делото
съдебно – графологични експретизи поради обективната невъзможност за установяване авторството на подписа върху
оспорения документ чрез графологическо изследване на копие от документа. Отричането
на това доказателствено средство произтича от обстоятелството, че заключението
на съдебно-графологичната експертиза винаги ще е основано на вероятни
предположения, но не и на категорична констатация за авторството на оспорения
документ. Задължението на оспорващия да изключи при условията на пълно и главно
доказване всяко съмнение във възможността подписът да е негов, произтича от
процесуалното му положение на ищец по предявения установителен иск. Съдебно -графологичната
експертиза е единственото доказателствено средство, с което той може да докаже
оспорването. При отсъствието на оригиналния документ обаче оспорващият е в
обективна невъзможност да докаже, че не е негов автор, тъй като копието като
обект на изследване не позволява на графологичната експертиза да изключи
евентуално извършена техническа подправка на подписа върху първообраза чрез
откопиране на истинския му подпис през индиго, чрез прекопиране, както и чрез
многобройни други съвременни способи, което впрочем изрично се посочи от вещите
лица от тройната експертиза при изслушването им.
По изложените съображения и при липса на
представен от ответника запис на заповед в оригинал, съдът намира, че
предявеният иск следва да бъде уважен, като се признае за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2981.09
лева – главница по запис на заповед от 27.06.2006 г., и 189.05 лева – деловодни
разноски, присъдени по г.д. № 20151/2006
г. по описа на Софийски районен съд. Искът ще бъде уважен, като се признае
недължимостта и на сумата от 4551.69 лева – законна лихва
върху главницата за периода от 02.10.2006
г. до 07.07.2020 г.
Касае се за акцесорно вземане, чиято дължимост е обективирана в изпълнителния
титул, като последица от присъждането на главницата, т.е. основанието е налице,
а ищецът е конкретизирал размера му с оглед посоченото от съдебния изпълнител в
запорно съобщение с изх. № 5690/07.07.2020 г., като задължение на длъжника.
Следователно, вземането е посочено в изпълнителния лист и ищецът има интерес да
установи и неговата недължимост.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС
- *** държавна такса върху уважения иск в размер на 308.87 лева, както и 800.00
лева възнаграждения за вещи лица по двете СГЕ, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Р.Г.И. с адрес ***,
адвокатско възнаграждение в размер на 716 лева, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от
НМРАВ, за осъщественото от адвоката безплатно процесуално представителство на
ищеца по делото.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че С.Г.К., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на „АПС Бета България” ООД, ЕИК
*********,
със седалище и адрес на управление: гр. ***,
район Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ап. 3, следните суми: 2981.09 лева – главница по
запис на заповед от 27.06.2006 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 02.10.2006 г. до 07.07.2020 г., чийто размер е
определен на 4551.69 лева, и 189.05 –
разноски, присъдени по г.д. № 20151/2006 г.
по описа на Софийски районен съд, поради липса на изпълняемо право, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 11.10.2006 г. по г.д. № 20151/2006 г. на СРС в полза на „Ти Би Ай Кредит” ЕАД /с ново наименование „Транзакт
Юръп” ЕАД/, ЕИК *********, на основание чл. 237, б. „е” от ГПК /отм./,
вземанията по който са цедирани от „Транзакт Юръп” ЕАД / с предишно
наименование „Ти Би Ай Кредит” ЕАД/ на „АПС Бета България” ООД с договор за цесия от 23.02.2015 г., въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 263/2007 г. по описа на ЧСИ Н. Г.,*** действие ОС – Варна.
ОСЪЖДА АПС Бета България” ООД, ЕИК
*********,
със седалище и адрес на управление: гр. ***,
район Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ап. 3 да заплати по сметка на РС - *** държавна такса върху уважения иск в размер на 308.87 лева
/триста и осем лева и осемдесет и седем стотинки/, както и 800.00 лева
/осемстотин лева/ - възнаграждения за вещи лица по двете СГЕ, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА АПС Бета
България” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
район Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ап. 3 да заплати на адвокат Р.Г.И. с адрес ***,
адвокатско възнаграждение в размер на 716 лева /седемстотин и шестнадесе лева/,
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ, за осъщественото от адвоката безплатно
процесуално представителство на ищеца по делото, на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ОС - Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: