Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
12.05.2023 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
||||||||||||||||||||
|
Кърджалийски
административен |
Съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
13.04. |
Година |
2023 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Павлина Петрова |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
Ангел
Момчилов |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Адм. |
дело
номер |
523 |
по
описа за |
2022 |
година. |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
АПК, във вр. чл. 30, ал. 2, т. 10 от ЗСВ във вр. с чл. 7 във вр. с чл. 9, ал. 2 от Правила за определяне и изплащане на
средства за допълнителни трудови възнаграждения, приети с решение на пленума на
ВСС.
Производството пред Административен съд
– Кърджали е образувано след изпращането по подсъдност с Определение №
9552/27.10.2022 г. по а.д. № 9558/2022 г. на ВАС, на жалба от К.С. – *** в
Административен съд гр.Смолян, против Заповед № 187/26.07.2022 г. на административния
ръководител-председател на Административен съд – Смолян, в частта й с която на ***
С. е определен размер на допълнително възнаграждение.
Изложени са съображения, че с процесната заповед на
административния ръководител на Административен съд-Смолян са били
определени размери на суми за съдиите и служителите в Административен
съд-Смолян под формата на допълнително материално стимулиране, които спрямо жалбоподателката било в по-нисък от предвидения в закона
размер, без да й е известна причина за горното обстоятелство. *** С. счита така
определения й размер на допълнително възнаграждение за необоснован и
неоснователен. Твърди, че в периода, касаещ процесната заповед, не е отсъствала от работа, не е ползва
отпуск поради временна нетрудоспособност или друг вид продължителен отпуск,
поради което за нея будело недоумение обстоятелството за намаляване на
получаваното до момента от нея допълнително възнаграждение, което с процесната заповед с определен под пълния предвиден в
закона размер.
Моли съда да уважи подадената жалба като
основателна и отмени като неправилна и незаконосъобразна Заповед № 187 от
26.07.2022 година на председателя на Административен съд-Смолян.
С Молба вх. № 3020/01.12.2022 г.,
депозирана от адв. В. Ф., действаща в качеството си на пълномощник на *** С.,
са въведени допълнителни съображения за необоснованост на оспорения акт,
обосновани с това, че за да постанови определяне на ДТВ с 20 % по-ниско от
възможния максимум за жалбоподателката, решаващият
орган бил изложил един единствен мотив - неучастие на *** С. в една единствена
възложена задача по извършване на пробни звукозаписи е цел осъществяване на
проект „Разработка и внедряване в съдебната система на софтуер за ускорено
създаване и възпроизвеждане на актове и други документи чрез диктовка и
автоматично конвертиране“. Счита този мотив на административния ръководител на
съда за неправилен и незаконосъобразен, като следвало да се има предвид, че
това ДМС не е целево, с оглед постигната резултати или участие в определена
организация или мероприятие.
Релевира доводи, че участието на съдиите в посочения проект не
било задължително и нямало как това да даде отражение в определянето и
изплащането на ДТВ още повече, че в конкретния случай за периода на изпълнение
– 25.06.2022 г. до 12.07.2022 г. *** К.С. била в обективна невъзможност да
изпълни тази задача, тъй като била в законоустановен
отпуск до 01.07.2022 г.
На следващо място сочи, че обжалваният
акт засягал непосредствено финансовите интереси на жалбоподателката,
лишавайки я от получаването на пълния възможен размер на допълнително трудово
възнаграждение, приемайки, че поради изложени в заповедта мотиви същото вместо
на 100 % от основната заплата следва да се определи в размер на 80 %, още
повече, че същата не е била в продължителен отпуск *** и е полагала максимални усилия за бързото и
качествено решаване на делата.
Обстоятелството, че средствата за ДТВ на
магистратите и служителите в съответния орган на съдебната власт се определяли
като общ размер и период на изплащане с решение на Пленума на ВСС не
означавало, че К.В.С. нямала право да получи 100 % от основната си заплата като
ДТВ, още повече, че мотивите на обжалваната заповед не съдържали съображение
относно недостиг на определените за административната единици средства за ДТВ.
При уважаване на жалбата на и отмяна на процесията заповед, от страна на
административния ръководител следвало съобразяване с указанията в настоящото
производство и издаване на законосъобразен административен акт, отчиташ приноса
на жалбоподателката при определяне на допълнителното
трудово възнаграждение за първото полугодие на 2022 година.
Моли съда да постанови решение, с което
да отмени Заповед № 187/26.07.2022 г., издадена от административния ръководител
– председател на Административен съд – Смолян, са определени допълнителни
възнаграждения, към заплатите за м. юли 2022 г., на съдиите и съдебните
служители от Административен съд – Смолян, в оспорената й част.
В съдебно заседание, жалбоподателката
не се явява и не изпраща представител. От пълномощника адв. В. Ф., е постъпило
писмено становище, с вх. № 1080/12.04.2023 г., с което моли съдът да даде ход
на делото, в отсъствие на жалбоподателката и неин
представител. Заявява, че са запознати с приложените до 11.04.2023 г. писмени
доказателства и не възразява същите да бъдат приети по делото. Сочи, че
поддържа депозираното доказателствено искане за
задължаване на АдмС – Смолян да представи справка за
ползваните отпуски за временна нетрудоспособност на всички съдии и служители на
съда, за периода от 01.01.2021 г. до 30.06.2022 г.
След постъпване на посочените доказателства моли да й бъде дадена възможност да
се запознае със същите и да ангажира становище. В случай, че съдът не уважи
горното доказателствено искане, изразява становище по
спора на делото. Релевира доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания административен акт на
административния ръководител на АдмС – Смолян и моли
съдът да го отмени като такъв. Излага подробни съображения, включително и
цитирайки съдебна практика, в подкрепа на доводите си за незаконосъобразност и
необоснованост на атакувания акт, а именно Заповед № 187/26.07.2022 г. на председателя
на АдмС – Смолян, в частта, с която на жалбоподателката К.В.С., в качеството й на *** в АдмС – Смолян, е
определен размер на допълнително трудово възнаграждение от 80 % вместо 100 % от
основната заплата.
Ответникът по жалбата – Административен
ръководител – председател на АдмС – Смолян, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
В настоящето производство не е спорно обстоятелството,
че жалбоподателката К.В.С. е *** в Административен съд – Смолян,
която длъжност е заемала и към датата на издаване на оспорения акт – 26.07.2022
г.
С Решение № 63 на Комисия „Бюджет и финанси“ на ВСС по
протокол № 28820.07.2022 г. във връзка с решение на Пленума на ВСС по т. 50 от
протокол № 24 от 24/14.07.2022 г./видни
на интернет страницата на ВСС/, , с което е дадено съгласие на
административните ръководители на органите на съдебната власт да упражняват правомощията си на
основание чл. 7, във връзка с чл. 9 от Правила за определяне и изплащане на
средства за допълнителни трудови възнаграждения /приети с решение на пленума на
ВСС по протокол № 29/22.11.2018 г., изм. и доп. с решение на пленума на ВСС по
протокол № 13/13.06.2019 г., изм. и доп. с решение на
пленума на ВСС по протокол № 28/21.11.2019 г., изм. и доп. с решение на пленума
на ВСС по протокол № 18/12.05.2022 г./, е указано на административните
ръководители на органите на съдебната власт, че размерът на сумите на
платежните нареждания във връзка с горепосоченото решение по т. 50.1. на
Пленума, следва да бъде в рамките на до 1 основна заплата/с включено
възнаграждение за ранг/.
Със Заповед № 187/26.07.2022 г./л. 6 от делото/, издадена от административния ръководител – председател
на Административен съд – Смолян, са определени допълнителни възнаграждения, към
заплатите за м. юли 2022 г., на съдиите и съдебните служители от Административен
съд – Смолян, в размери, посочени в изготвената таблица в заповедта, като по
отношение на *** К.В.С. е определен размер на допълнително възнаграждение от *** лв.
Съгласно мотивите на заповедта, относно размера на възнаграждението на *** С.,
посочената сума представлява 80 % от основната заплата плюс ранг. В тази връзка
издателят на заповедта е изложил следните доводи: На първо място е прието, че ***
С. няма просрочие в изготвяне на съдебните актове
срока по чл. 172, ал. 1 от АПК.
На следващо място е изложено хронологично, че с писмо
изх. № ВСС-640/21 от 14.06.2022 г., председателят на ВАС и административните
ръководители на административните съдилища са били уведомени от ВСС, относно
осъществявания от съвета проект „Разработка внедряване в съдебната система па
софтуер за ускорено създаване възпроизвеждане на актове и други документи чрез
диктовка и автоматични конвертиране“. За изпълнение на целите на проекта било
необходимо изготвянето на не по-малко от 2000 часа аудиозаписи
на около 10000 съдебни акта. Посочено е, че в писмото се съдържали указания за
участие на всички съдии, поради което председателят на Административен съд –
Смолян е приел, че тази задача е най-съществената от получените през 2022 г.
задачи от ВСС и в тази връзка е издал Заповед № 142/15.06.2022 г., с която бе разпоредено изпълнение на указанията на ВСС. Предвидено било
в звукозаписа да се включат всички съдии. Независимо, че на *** С. били
раздадени съответните технически средства на 22.06.2022 г., не последвало
изпълнение от нейна страна, т.е. нямало реализиран нито една минута запис.
Предвид това, административният ръководите на съда е
счел, че при отчитане на индивидуалния принос на магистратите от АССм следвало да се приеме, че *** С. не е способствала в
пълен обем за изпълнение на тази изключително важна за съдебната система
задача. Изложил е съображения, че в случая липсвало основание за неизпълнение
на тази задача, тъй като за двуседмичния период, през който се провеждал
звукозапис, същата не е била натоварена в по-висока степен от съдиите, които се
включили в изпълнението на задачата, като за периода 27.06. - 30.06.2022 г. К.С. е била в платен отпуск.
Въведена е информация за работните дни на *** С. за
периода на изпълнение на заповедта и разглежданите от нея дела. Извършена е
съпоставка с натовареността на съдия П. О. и изготвения от нея звукозапис, като
е отразено, че съдия О. е имала за разглеждане 6 административни дела и направила
28 минутен запис на текст за програмата.
В заключение е прието, че неизпълнението на тази задача
се дължи изцяло на причини, свързани с поведението на *** С., поради което липсва
основание за определяне на ДТВ в размер
на 100% от основната заплата, тъй като това била единствената съществена задача, възложена на
съда от страна на ВСС в рамките на годината. Следва да бъде определен на
съдията ДТВ в размер на 80% плюс ранг.
Липсват данни оспорената заповед да е била връчена на ***
К.С., като независимо от изричните указания на ответника, дадени с Разпореждане
№ 167/22.02.2023 г. по делото, становище от ответника и доказателства за
връчването на заповедта не са постъпили.
В представената преписка, приложена към а.д. № 277/2022
г. на Административен съд – Смолян, се съдържа копие от посоченото в оспорения
акт писмо изх. № ВСС-640/21 от 14.06.2022 г. на ВСС, адресирано до председателя
на ВАС и председателите на административните съдилища, с което ръководителите
на органите на съдебната власт са уведомени
относно осъществявания от ВСС проект „Разработка и внедряване в
съдебната система на софтуер за ускорено създаване възпроизвеждане на актове и
други документи чрез диктовка и автоматично конвертиране н гласов запис в текст“
и необходимостта от изготвяне на не по-малко от 2000 часа аудиозаписи
на около 10 000 съдебни акта. В т. 4 от писмото е отправена молба да бъде
споделено на съдиите за целта на създаването на тези аудиозаписи
и важността на тяхното участие с оглед бъдещото улеснение на работата им и по
този начин да бъдат мотивирани да предоставят своя принос за набирането на
гласовите записи. В т. 5 е посочено, че в случай, че не се съберат достатъчно
желаещи съдии, то е въведена молба да бъде възложена на съдебните помощници да заместят съдиите.
В преписката е налично и писмо с изх. № ВСС-640/21 от 29.06.2022
г. на ВСС, в т. 1 на което е въведено уточнение до административните
ръководители на съдилищата, че не е необходимо съдиите да бъдат ангажирани да
четат своите актове. В изр. последно на т. 1 изрично е посочено, че по никакъв
начин не следва да се натоварват съдиите, освен ако те не изявят лично желание
да участват.
При
така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на
допустимостта на жалбата и при
извършената на основание чл. 168, ал. 1
от АПК проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната
жалба е допустима и от лице, имащо
правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява
основателна, респ. оспорената заповед е незаконосъобразна.
Във
връзка с горното, следва да се отбележи, че жалбата е подадена до ВАС/вх. №
13109 от 12.09.2022 г./ като оспорената заповед е издадена на 26.07.2022 г. и
не съдържа указания пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, както и
няма данни да е връчвана на *** К.В.С.. Въпросът за допустимостта на жалбата
относно контрола за законосъобразност е решен с Определение № 1582/14.02.2023
г. по а.д. № 705/2023 г. на ВАС.
Съгласно
чл. 30, ал. 2, т. 10 от ЗСВ, пленумът на ВСС определя
възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите.
Право
на допълнително възнаграждение при условията на чл. 2 от Правилата за
определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения
(приети с Решение на Пленума на Висшия съдебен съвет по протокол №
29/22.11.2018 г. на основание чл. 13 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, посл. изм. с
решение на пленума по протокол № 18/12.05.2022 г.) имат административните
ръководители, съдиите, прокурорите, следователите, в т. ч. младши съдии, младши
прокурори, младши следователи, съдебните и прокурорски помощници,
държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията, членовете на ВСС,
главния инспектор и инспекторите в Инспектората към ВСС, служителите на
Националния институт по правосъдие (НИП) и съдебните служители. Конкретният размер
на допълнителното възнаграждение се определя от съответния административен
ръководител, при спазване на изискванията на чл. 9, ал. 2 от Правилата,
съгласно които конкретният размер на допълнителното възнаграждение по чл. 3, т.
2 се определя при спазване на следните условия: отчитане на индивидуалния
принос на съответното лице за изпълнение на възложената задача, като се вземе
предвид значението на задачата за формиране на общите резултати от дейността на
органа на съдебната власт; инициативност и новаторство; постигнати значими
резултати от участие в работни групи с приоритетно значение и действия при
рискови и извънредни обстоятелства.
С
решение на пленума на ВСС по протокол № 29/22.11.2018 г., са приети Правила за
определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, изм. и доп. с решение на пленума на ВСС по
протокол № 13/13.06.2019 г., изм. и доп. с решение на
пленума на ВСС по протокол № 28/21.11.2019 г., изм. и доп. с решение на пленума
на ВСС по протокол № 18/12.05.2022 г. В чл. 7, ал. 1 от Правилата е
предоставено правомощието на административните ръководители на органите на
съдебната власт да определят размера на допълнителното възнаграждения на магистратите. с решение на Пленума на ВСС по
т. 50 от протокол № 24/14.07.2022 г./видни
на интернет страницата на ВСС/, е дадено съгласие на административните
ръководители на органите на съдебната власт да упражняват правомощията си на
основание чл. 7, във връзка с чл. 9 от ПОИСДТВ /приети с решение на пленума на
ВСС по протокол № 29/22.11.2018 г. С Решение № 63 на Комисия „Бюджет и финанси“
на ВСС по протокол № 28/20.07.2022 г. във връзка с решение на Пленума на ВСС по
т. 50 от протокол № 24/14.07.2022 г., е указано на административните
ръководители на органите на съдебната власт, че размерът на сумите на
платежните нареждания във връзка с горепосоченото решение по т. 50.1. на
Пленума, следва да бъде в рамките на до 1 основна заплата/с включено
възнаграждение за ранг.
Предвид горното съдът счита, че процесната
заповед е издадена от компетентен орган – Административния
ръководител-председател на Административен съд – Смолян, който съгласно чл. 93,
ал. 1 от ЗСВ осъществява общо организационно и административно ръководство на
административния съд.
Оспореният акт е издаден в
изискуемата писмена форма, но без да изпълва изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4
от АПК, тъй като не съдържа обосновани фактически основания, въз основа на
които е извършена преценка на обстоятелствата, визирани в чл. 9, ал. 2, т. 1 -
т. 4 от Правилата, въз основа на които се определя конкретния размер на
допълнителното възнаграждение по чл. 3, т. 2 от същите, а именно: отчитане на
индивидуалния принос на лицето за изпълнение на възложената задача, като се
вземе предвид значението на задачата за формиране на общите резултати от
дейността на органа на съдебната власт; инициативност и новаторство; постигнати значими резултати от участие в
работни групи с приоритетно значение; действия при рискови и извънредни
обстоятелства.
Настоящият състав счита, че
в конкретния случай издателят на оспорения акт формално е посочил неизпълнение
от страна на *** С. на възложена от административния ръководител задача за
изготвянето на аудиозапис на съдебни актове, но липсват
каквито и да са мотиви, какво е значението на задачата за формиране на общите резултати
от дейността на органа на съдебната власт – Административен съд гр.Смолян. В тази връзка следва да се отбележи, че в
заповедта лаконично е отбелязано, че: „Тази задача е най-съществената от
получените през 2022 г. задачи от ВСС, тъй като освен несъмнената полза при
изготвянето на съдебните актове касае изпълнението на проект, който изтича след
съдебната ваканция“/стр. 6-та от заповедта/ и „Предвид тази констатация
(липсата на изготвен звукозапис от С.) липсва основание за определяне на ДТВ в
размер на 100% от основната заплата, тъй като това е единствената съществена
задача, възложена на съда от страна на ВСС, в рамките на годината.“ С други
думи, в оспореният акт не са изложени каквито и да са мотиви, какво е
значението на задачата за формиране на общите резултати от дейността на органа
на съдебната власт.
Безспорно е, че със Заповед
№ 142/15.06.2022 г. на административния ръководител на Административен съд –
Смолян/налична в преписка по а.д. № 277/2022 г., приложено към настоящето
дело/, е разпоредено на в събирането на аудиозаписите да вземат участие всички съдии и съдебния
помощник.
Заповедта е издадена на основание чл. 93, ал.1 от ЗСВ,
съгласно която норма председателят на административния съд осъществява общо
организационно и административно ръководство на административния съд. Заповедта
касае съдиите
в органа на съдебната власт, по отношение на които по силата на чл. 93, ал. 1, т. 2 от ЗСВ, председателят на съда има организационни
правомощия –организира работата на съдиите. Организационните правомощия на председателя на съда обаче,
по смисъла, вложен в чл. 93, ал. 1, т. 2 от ЗСВ, са пряко свързани и произтичат от задълженията
на съдиите, визирани в чл. 210 от ЗСВ, вкл. и по отношение на задължението им по т. 4 -
изпълнението на други задачи, възложени от административния ръководител,
като настоящият състав намира,
че тези „други задачи“ по смисъла на закона следва да са свързани
със службата
им
– напр. възлагане на действия по осъществяване на разпределение на преписки;
изготвяне на проект на становище по образувано тълкувателно дело, което да бъде
обсъдено на общо събрание; участие във връзка с работна срещи или семинарни
занятия и др. В този
смисъл, участието на съдиите
от Административен съд - Смолян и конкретно на *** С. в изготвянето
на възложения звукозапис, не
се явява такова в изпълнение
на основните им правораздавателни
функции, като не представлява и дейност, която да е свързана със службата им, респ., не
е в кръга на служебните им задължения.
Неясно е и какво отражение ще
има изготвянето или не на спорните звукозаписи, за формиране
на общите резултати от дейността на органа на съдебната власт.
Релевантни
за тези резултати биха били образуваните и разгледани в съда дела; сроковете в
които същите са разгледани и приключили със съответния акт; броя на обжалваните
актове и резултатите от касационния контрол; наличието или не на жалби за
бавност; качественото и срочно административно обслужване на лицата, депозирали
молби, респ. жалби в съда и извършващи справки по делата и т.н.
Във
връзка с изложеното, съдът счита за необходимо да посочи, че в конкретния
случай определянето на ДТВ на *** С. в размер на 80% от основната й заплата с
включено възнаграждение за ранг е обосновано единствено с неизготвянето от
нейна страна на аудиозапис на съдебни актове. За
всички останали магистрати и съдии/без *** Г./ е прието, че следва да им бъде определено ДТВ в
максимален размер, аргументирано с това, че пълна степен полагат усилия за
изпълнение на заложените в стратегическия план на съда цели. Посочено е, че
съдиите не допускат просрочия при изготвянето на
съдените актове, изпълняват възложените им задачи, свързани с подготовка на
становища по тълкувателни дело и други задачи. В този смисъл неясно е, след
като *** С. няма просрочени дела, което изрично е отразено в оспорената
заповед, поради какви причини нейното бездействие при изготвянето на аудиозаписи е възприето като неизпълнение на изключително
важната за съдебната система задача, при положение, че *** – К. М. също няма нито една минута запис, но независимо от това и е
определен ДТВ в пълен размер. В съставения протокол от 13.07.2022 г./отразяващ
проверка на изпълнението на заповедта от 15.06.2022 г., приложен към
преписката/ единствено е отразено, че за периода от 20.06.2022 г. до 01.07.2022
г., *** М. е
била в платен годишен отпуск. В оспорения акт изрично е посочено, че *** С. е
била в отпуск от 27.06.2022 г. до 30.06.2022 г., при което с оглед проведеното
от нея съдебно заседание на 04.07.2022 г. е прието, че е имала обективната
възможност да извърши задачата за периода 05.07-11.07.2022 г. С други думи
неясно е, защо при наличието на едни и същи факти, ползване на платен отпуск,
неосъществяването на аудиозапис за един и същи период
от два съдии/горепосочените/ за единият от тях е прието, че е налице укоримо бездействие/С./, а за друг/М./ това бездействие
изобщо не е отчетено от административния ръководител и без това обстоятелство
да е посочено, е определен ДТВ в пълен размер.
Предвид
горното, съдът намира, че заповедта, в оспорената й част се явява издадена при
липсата на изискуемите фактически основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4
от АПК, което е нарушение на изискването за форма и се явява отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
На следващо място,
настоящият състав счита, че е налице и нарушение на задължението по чл. 35 и чл.
36 от АПК, а именно в конкретния случай издателят на оспорания
акт не е отчел всички релевантни за случая факти и обстоятелства. В тази връзка
следва да се посочи, че в цитираното в издадените заповеди на председателя
Административен съд – Смолян, писмо на ВСС с писмо
изх. № ВСС-640/21 от 14.06.2022 г. на ВСС, адресирано до председателя на ВАС и
председателите на административните съдилища, съдържа молба – т. 4, а не
задължения, да бъде споделено на съдиите за целта на създаването на тези аудиозаписи и важността на тяхното участие с оглед бъдещото
улеснение на работата им и по този начин да бъдат мотивирани да предоставят
своя принос за набирането на гласовите записи. В т. 5 е посочено, че в случай,
че не се съберат достатъчно желаещи съдии, то е въведена молба да бъде
възложена на съдебните помощници да заместят съдиите.
Съдържанието на писмото допълнително е разяснено с второ писмо с изх. №
ВСС-640/21 от 29.06.2022 г. на ВСС, като в т. 1 на което е въведено уточнение
до административните ръководители на съдилищата, че не е необходимо съдиите да
бъдат ангажирани да четат своите актове, а в изр. последно на т. 1 изрично е
посочено, че по никакъв начин не следва да се натоварват съдиите, освен ако те
не изявят лично желание да участват.
С други думи, издателят на
оспорения акт, от една страна не е взел предвид обстоятелството, че
ангажирането на съдиите/вкл. *** С. в изготвянето на аудиозапис
на съдебни актове/ следва да бъде единствено по тяхно желание, а от друга, че извършването на тази дейност е допълнително
задължение за съдията, извън вменените му по закон. В този смисъл следва отново
да се отбележи, че съдиите имат особен служебен статус, поради което e специфичен и
характерът на правоотношенията, по силата на които изпълняват функциите си.
Това са самостоятелен вид административни правоотношения по изпълнение на
платена държавна служба в изпълнение на функциите им при осъществяване на
съдебната власт като отделен вид държавна власт (Решение № 1 от 31 януари 2017
г. на КС на РБ по к. д. № 6/2016 г.).
Правата
и задълженията на съдиите, в рамките на тези правоотношения, са уредени в Раздел V от ЗСВ и са свързани с
изпълнението на основните им задължения, като съгласно чл. 210 от ЗСВ, са: да
решават разпределените им дела или преписки в определения срок; да участват в
заседанията на общото събрание на съответния орган на съдебната власт; при
необходимост да изпълняват служебните си задължения и в извънработно време; да
изпълняват и други задачи, свързани със службата им, които са им възложени от
административния ръководител.
По делото не се твърди и
липсват доказателства от *** К.С. да е било искано съгласието й да участва в
изготвянето на аудиозапис на съдебни актове, както и
тя да е дала своето съгласие за такива действия.
Предвид това, съдът счита,
че несъобразявайки се с гореизложените факти и обстоятелства, издателят на
оспорената заповед е извършил съществено нарушение на административнопроизводствените
правила по смисъл на чл. 146, т. 3 от АПК, тъй като, ако бе взел предвид посочените
по-горе, в съответствие със задълженията си по чл. 35 и чл. 36 от АПК, то би
стигнал до различен извод, респ. би постановил различен акт, а имено би
определил ДТВ на *** С. в размер на 100%
- една основна заплата с включено възнаграждение за ранг.
По изложените съображения, съдът
намира, че Заповед № 187/26.07.2022 г., издадена от административния
ръководител – председател на Административен съд – Смолян, касаеща
определени допълнителни възнаграждения, към заплатите за м. юли 2022 г., на
съдиите и съдебните служители от Административен съд – Смолян, в размери,
посочени в изготвената таблица в заповедта, в оспорената й част, с която по
отношение на *** К.В.С. е определен размер на допълнително възнаграждение от *** лв., представляващо 80 % от основната
заплата плюс ранг, се явява незаконосъобразна като постановена при наличието на
отменителните основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, поради което следва да бъде отменена.
Настоящият състав намира, че
независимо от отмяната на заповедта в оспорената й част, то е налице основанието
по чл. 172, ал. 2 от АПК за връщането на преписката на административния
ръководител – председател на Административен съд – Смолян. В тази връзка,
съгласно § 3 от допълнителните и заключителни разпоредби на чл. 2 от Правилата
за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения
(приети с Решение на Пленума на Висшия съдебен съвет по протокол №
29/22.11.2018 г. на основание чл. 13 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, посл. изм. с
решение на пленума по протокол № 18/12.05.2022 г.), средствата за допълнителни
възнаграждения на лицата по чл. 2, както и социалните, здравните осигуровки и
задължителното пенсионно осигуряване, се начисляват и изплащат в рамките на
одобрения за конкретната година бюджет на съответния орган на съдебната власт. С
други думи, правомощието на административните ръководители по чл. 9, ал. 1 от Правилата,
се ограничава в рамките на утвърдената бюджетна сметка за заплати на съответния
орган на съдебна власт за текущата бюджетна година и се преклудира
след приключването й. Административните ръководители не могат да определят
средства за допълнителни възнаграждения, отнасящи се за изминали отчетни
финансови периоди. В конкретния случай датата на приключване на устните
състезания по делото е 13.04.2023 г., т.е. след изтичането на бюджетната 2022
г., поради което правата на жалбоподателката от
отменената частично като незаконосъобразна заповед по отношение на определения
й непълен размер на ДТВ за 2022 г., респ. за разликата от 80% до 100% от една
основна заплата и възнаграждение за ранг, могат да бъдат реализиран по реда на
чл. 203 от АПК във вр. с чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този
смисъл е и постановена съдебна практика – Решение № 1861/20.02.2023 г. на ВАС
по а.д. № 4286/2022 г.; VI о.; Решение № 131 от 7.01.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 8782/2018 г., VI о.; Решение № 10225 от
21.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5419/2014 г., VI о.
и Решение № 11321 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д.
№ 4747/2015 г., VI о.). Следва да се отбележи, че Решение № 2250/29.11.2022 г.
по а.д. № 2403/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, цитирано в
молба с вх. 1080/12.04.2023 г. на адв. Ф., касае различен случай, а именно
съдебното решение е постановено в рамките на бюджетната година, която съвпада с
визирания период в оспорения в това производство акт.
При този изход на делото и
предвид надлежно въведеното искане в жалбата за присъждането на разноски, то на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на К.В.С. следва да бъдат присъдени
деловодни разноски в размер на 40 лв., произтичащи от внесени държавни такси,
от които 10 лв. внесени при завеждане на делото/по сметка на ВАС, където
първоначално е била предявена жалбата/ и 30 лв. внесена д.т. за частна
касационна жалба по сметка на ВАС. По делото липсва искане за присъждане на
разноски, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение, както и не са
представени доказателства за разноски от такъв характер. Налично е единствено
пълномощно на адв.В. Ф./л. 8 от а.д. №
9558/2022 г. на ВАС/. Разноските следва да бъдат възложени в тежест на
Административен съд – Смолян.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на К.В.С. от ***, с ЕГН **********, Заповед
№ 187/26.07.2022 г., издадена от административния ръководител – председател на
Административен съд – Смолян, касаеща определени
допълнителни възнаграждения, към заплатите за м. юли 2022 г., на съдиите и
съдебните служители от Административен съд – Смолян, в размери, посочени в
изготвена таблица, в оспорената й част, с която по отношение на *** К.В.С. е
определен размер на допълнително възнаграждение от *** лв., представляващо 80 %
от основната заплата плюс ранг.
ОСЪЖДА
Административен съд – Смолян, със
седалище и адрес: ***, да заплати на К.В.С. от ***, с ЕГН **********, деловодни
разноски в размер на 40 лв.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез
Административен съд – Кърджали, в 14-дневен срок от съобщаването му.
Председател: