ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1800
гр. Пловдив, 21.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501852 по описа за 2022 година
Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „А 1 България“ЕАД против разпореждане,
инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
4194/07.06.2022г. по ч.гр.д.№ 7890/2022г. на ПдРС, І бр.с., в частта, с която е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя против Д. Р. К. по отношение на сумата от 997,01 лева-
неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси и за дадена отстъпка от цената на
услугата и 2 лева- такса обработка на просрочени задължения по договор М 5910239, сумата
от 196,51 лева- неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси и за дадена отстъпка от
цената на услугата и 2 лева - такса обработка на просрочени задължения по договор М
5918242. В частната жалба се сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел
клаузите за неустойка в договорите за неравноправни, тъй като претендираните неустойки
били до размер на три стандартни месечни абонаментни вноски и този техен размер не
накърнявал добрите нрави. Размерът на неустойките бил съгласуван с КЗП и бил в пълно
съответствие с относимата практика на Съда на ЕС.
Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото
констатира следното:
Производството по ч.гр.д.№ 7890/2022г. на ПдРС, І бр.с. е образувано по заявление
по чл.410 от ГПК от „А 1 България“ЕАД, с което е поискано издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение за сумата от 606,65 лева - неплатени суми за ползвани
електронни съобщителни услуги и сумата от 770,04 лева – представляваща неплатени суми
за устройство на изплащане по договор за продажба на изплащане, дължими по партида №
М 5910239 към рамков договор № *********; - сумата от общо 806,71 лева /осемстотин и
1
шест лева и седемдесет и една стотинки/ - главница за периода от 19.03.2019 г. до 04.10.2019
г., от която: 251,70 лева - неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги и
356,50 лева - неплатени суми за устройство на изплащане по договор за продажба на
изплащане, дължими по партида № М 5918242 към рамков договор № *********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда.
Съгласно т.7.1 от сключените между страните договори за мобилни услуги, при
предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя същият дължи „неустойка в
размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се
прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на
ползване, като неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните
абонаментни такси. Предвидено е, че в същата хипотеза потребителят дължи
възстановяване и на отстъпките от абонаментните планове иот пазарните цени на
закупените или предоставени на лизинг крайни устройства. И двете неустойки се
претендират поради едностранно предсрочно прекратяване на договора от страна на
доставчика- кредитор в заповедното производство, на основание неизпълнение от длъжника
на задълженията му за заплащане на дължими суми за предоставените му услуги.
Съгласно чл.411, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, съдът може да откаже издаване на заповед за
изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или когато
искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това. По отношение и на двете неустойки следва да се
отбележи, че дължимостта им е в пряка зависимост от прекратяването на договора или по-
точно развалянето му по смисъла на чл.87 от ЗЗД. В заявлението не е описано кога и как са
прекратени договорите за мобилни услуги. Сочи се само причината за това- забавяне на
плащанията от страна на длъжника. Със сигурност обаче в общите условия на мобилния
оператор е налице неравноправна клауза, а именно тази по чл.54.12, предвиждаща възможност
за доставчика едностранно да прекрати индивидуален договор с потребител, който не е платил дължими от
него суми. За разлика от клаузата по чл.52, съгласно която за прекратяване на договора от потребителя е
необходимо той да изпрати до доставчика едномесечно писмено предизвестие, клаузата по чл.54.12 не
предвижда изискване за предизвестие. Тази клауза е в противоречие и с императивната разпоредба на
чл.87, ал.1 от ЗЗД. Следователно, тъй като искането за издаване на заповед за изпълнение за
горепосочената неустойка се основава на твърдението за прекратяване на сключения между
страните договор за мобилни услуги, а това твърдение от своя страна вероятно се основава
на противоречаща на закона и неравноправна по смисъла на ЗПП клауза в общите условия
на кредитора, то е налице достатъчно основание за отхвърляне на искането. Ето защо
обжалваното разпореждане ще следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид гореизложеното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 4194/07.06.2022г. по ч.гр.д.№ 7890/2022г. на ПдРС, І бр.с., в
частта, с която е отхвърлено заявлението по чл.410 от ГПК от жалбоподателя „А 1
България“ЕАД против Д. Р. К. по отношение на сумата от 997,01 лева- неустойка в размер
на 3 стандартни месечни такси и за дадена отстъпка от цената на услугата и 2 лева- такса
обработка на просрочени задължения по договор М 5910239, сумата от 196,51 лева-
неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси и за дадена отстъпка от цената на
услугата и 2 лева - такса обработка на просрочени задължения по договор М
5918242.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3