№ 2736
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Георги Стоев
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100501791 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20218909/03.12.2021 г. по гр. д. № 58619/2020 г. по описа
на СРС, 120 състав В. Д. К. е осъден да заплати на „Ю.Б.“ ЕАД на основание
чл. 430, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 78 и чл. 86 от ЗЗД
сумата от 23896,40 лева, представляваща непогасено вземане за главница по
Договор за потребителски кредит № FL868561 от 16.07.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 09.12.2020 г. до изплащане на
вземането, сумата от 3722,52 лева, представляваща договорна лихва за
периода 16.02.2018 – 01.12.2020 г., сумата от 2360,78 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 16.02.2018 г. до 01.12.2020 г., сумата от
160,50 лева – дължими и непогасени такси по договора, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 09.12.2021
г. до окончателното изплащане на вземането, както и за нотариални разноски
в размер на 84 лева, претендирани като разноски по изпълнението, както и
разноски по настоящото производство сумата от 4719,77 лева на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. №
1
25179344/22.12.2021 г., подадена от В. Д. К. чрез особения си представител
адв. Е. Я. Я., в която са изложени съображения за неправилност на
постановеното решение. Поддържа, че е налице противоречие между
събраните по делото доказателства и изводите, на които
първоинстанционният съд се е позовал в решението си. Посочва, че видно от
приетите по делото доказателства било, че общинските служители са
отказали на адреса да бъде залепено уведомление, но в решението си съдът е
приел, че такова уведомление било залепено. Въз основа на това, посочва, че
поделото не било установено, че ответникът е надлежно уведомен от страна
на банката – ищец за просрочието на неговата страна на дължими месечни
вноски по договора за кредит и за обявената от банката предсрочна
изискуемост на вземането по договора за кредит за пълния размер на
изискуемост на вземането по договора. Не била спазена разпоредбата на чл.
47 от ГПК като посоченото възпрепятстване от страна на служители на
администрацията на Столична община – район Средец не можело да
оправдава неспазването на нормативните разпоредби. Моли обжалваното
решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е представен отговор на въззивната
жалба от въззиваемия „Ю.Б.“ АД. В становище по основателността й
поддържа доводи за основателност на предявения иск и за правилност на
постановеното решение. Моли решението да бъде потвърдено.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
Производството по гр.д. № 61417/2020 г. по описа на СРС, 120 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Ю.Б.“ АД против В. Д. К., с която
са предявени искове с правно основание чл. 430 от Търговския закон, във
връзка с чл. 240 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите. Ищецът твърди, че съгласно Договор за
потребителски кредит № FL868561/16.08.2017 г. „Ю.Б.“ АД (с предишно
наименование „Българска пощенска банка“ АД) – кредитор отпуснала на
ответника – кредитополучател кредит в размер на 26260 лева с краен срок за
2
погасяване – 16.08.2021 г. Твърди, че сумата била усвоена от
кредитополучателя на 16.08.2017 г. Към 23.11.2018 г. било налице трайно
просрочие на дължимите месечни вноски по договора, като на основание чл.
14 от него банката упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, за което ответникът бил уведомен на 24.01.2019 г. Твърди, че
дължимият размер на главницата е в размер на 23896,40 лева, а на основание
чл. 3, ал. 1 от Договора банката претендирала и договорна лихва в размер на
3722,52 лева за периода от 16.02.2018 т. до 01.12.2020 г. На основание чл. 9
от договора било дължимо и обезщетение за забава в размер на 2360,78 лева
за периода от 16.02.2018 г. – 01.12.2020 г. Дължими били и такси в размер на
160,50 лева, от които такса за ограничаване на негативните последици при
просрочие и месечна такса за обслужване на разплащателна сметка по
кредита. Дължима била и сумата от 84 лева – разноски по изпълнението,
представляващи извършени от банката нотариални разноски за връчване на
поканата и извършване на справка за длъжника. Моли ответникът да бъде
осъден да заплати исковите суми. Претендира направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител
на В. Д. К., с който заявява, че оспорва предявения иск. Твърди, че не е
уведомен за евентуално просрочие на дължимите месечни вноски и
обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Твърди, че ответникът не е
получил уведомление по чл. 19 от договора за потребителски кредит и не е
спазен чл. 47 от ГПК. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства
и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените по
делото доказателства, че 16.08.2017 г. между „Ю.Б.“ АД и В. К. е сключен
договор за потребителски кредит FL868561, по силата на който банката е
предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 26260 лева за текущи
нужди, а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит,
заедно с дължимите лихви в срок до 16.08.2021 г. на равни месечни вноски от
640,47 лева. В чл. 3 от договора страните са уговорили, че за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на банката лихва, изчислена при прилагане на
променлив годишен лихвен процент, който се определя като сбор от
3
референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на
7,687 %, а за референтен лихвен процент се ползва следния лихвен индекс –
за кредити в лева 6 месечен софибор, приложим за съответния период на
начисляване на лихвата по методика, определена в договора. Съгласно чл. 14
от договора при непогадяване в уговорения срок на една или повече вноски
по кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично
предсрочно изискуем.
Прието по делото е уведомление изх. № 44, т. 1, рег. № 356/2019 г. (на
Нотариус В.М., с което „Ю.Б.“ АД е уведомило В. Д. К., че към 23.11.2018 г.
има трайно просрочие на дължими вноски – вноска 6 с падеж 16.02.2018 г- и
вноска 7 с падеж 16.03.2018 г. и на основание чл. 14 от договора за
потребителски кредит е обявил предсрочна изискуемост на задълженията в
размер на 26333,63 лева, от които 23896 лева – главница, лихва – 2348,73 лева
и такси в размер на 88,50 лева. Нотариусът е удостоверил на 18.03.2019 г., че
нотариалната покана – уведомление не е връчена на адресата, тъй като
длъжникът е регистриран на адреса на район Средец, Столична община и
администрацията е отказала на връчителя да залепи уведомление.
На 24.01.2019 г. уведомлението е връчено на адресата В. Д. К., чрез негов
работодател, което е удостоверено чрез представено известие за доставяне,
неоспорено от ответника.
Въз основа на събраните в първоинстанционното производство писмени
доказателства е изготвено и прието основно и допълнително заключение на
съдебно-счетоводна експертиза. В заключените си вещото лице установява,
че банковият кредит е усвоен на 16.08.2017 г., като кредитополучателят е
преустановил плащанията си на 16.02.2018 г., когато е настъпил падежът на
шеста вноска по погасителния план. Към тази дата ответникът е платил пет
вноски. Установява се, че размерът на дължимата главница е 23896,40 лева,
размерът на таксите, дължими съгласно договора е 160,50 лева, а дължимата
договорна лихва за периода от 16.02.2018 до 01.12.2020 г. е 3722,52 лева, а
обезщетението за забава за периода от 16.02.2018 г. до 01.12.2020 г. е 2360,78
лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
4
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 430 от Търговския закон с договора за банков кредит
банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел
и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това
въз основа на събраните по делото доказателства да се установи, че е сключен
договор за кредит, по силата на който за ответника е възникнало задължение
да върне предоставената сума, че е настъпила изискуемост на претендираното
вземане, респективно, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита
като кредитополучателят е уведомен за това. Съгласно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест задължение на ищеца е било да
установи посочените обстоятелства. В тежест на ответника е било да
установи, че са изпълнили задълженията си точно и в срок.
Страните не спорят, че между „Ю.Б.“ АД и В. Д. К. е сключен договор,
по силата на който на кредитополучателят е предоставен банков кредит, както
и не е спорно неговото съдържание. Установява се и размерът на
задълженията по договора за кредит, които не са оспорени от ответника.
Неоснователен е въведения с въззивната жалба довод, че не е настъпила
предсрочна изискуемост на задължението по договора към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Не е спорно между страните, а и
се установява от събраните по делото доказателства, че кредитополучателят е
преустановил плащанията си по договора за кредит. Разпоредбата на чл. 432 от
Търговския закон изрично предвижда възможност при неизпълнение на задължения по
договора за банков кредит банката да може да поиска предсрочно връщане на сумата,
ако това е предвидено в договора. В чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции е
предвидена възможност, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат
издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде
обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по
кредита, банката може да поиска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от Гражданския процесуален кодекс. Следователно, на страните по договора е
5
предоставена възможност да уговорят условията, при които банката може да обяви
кредита за предсрочно изискуем, наред с посочените в закона основания. В чл. 14 от
договора е предвидено, че кредитът се обявява за предсрочна изискуемост при
непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита. Установява се,
че банката – ищец е упражнила правото си като е изпратила покана до длъжника, като
видно от приетите по делото доказателства е, че тя му е връчена на 24.01.2019 г. с
писмо с обратна разписка. Въззивникът, както с отговора на исковата молба, така и с
въззивната жалба оспорва единствено обстоятелството, че нотариалната покана,
съдържаща изявление на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е
връчена по реда на чл. 47 от ГПК. Действително тази покана не е връчена и не са
спазени правилата за залепване на уведомление по този законов текст. Установява се
обаче, че изявлението на банката е достигнало до адресата с друго писмо, изпратено с
обратна разписка, която е приета по делото и неоспорена от страните. Следователно,
поканата да е достигнала до адресата на 24.01.2019 г. С оглед разпоредбата на чл. 235,
ал. 3 от ГПК съдът следва да съобрази настъпилите в хода на производството
обстоятелства, включително, че към момента на приключване на устните състезания е
настъпил падежа и на последната дължима вноска.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с
тези на Софийски районен съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 1436,73 лева, представляващи
направени разноски за адвокатско възнаграждение за особен представител.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20218909/03.12.2021 г. по гр. д. № 58619/2020 г. по
описа на СРС, 120 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК В. Д. К., ЕГН-**********, с адрес гр. София,
ул. **** да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК – ****, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. **** сумата от 1436,73 лева, представляващи направени разноски за адвокатско
възнаграждение за особен представител.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7