№ 402
гр. София , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Т. Станимирова
Женя Димитрова
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20211001000134 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
Oбразувано е по въззивна жалба, подадена от „АГРОМОНТАЖ“
ЕООД против Решение № 260530 от 10.12.2020 г., постановено по т. д.
№949/2020 г. на СГС, ТО, VI-20 състав, с което е обявено за недействително,
на осн. чл.645, ал.4 ТЗ по иск, предявен от Н.Г. Н.-синдик извършеното от
„Прима транс сол“ ЕООД /н./ прихващане на задължение за връщане на
платен аванс по договор за продажба от 28.09.2016 година в размер от
387321.32 лева без ДДС /464 785.59 лева с ДДС/ със вземане срещу
„Агромонтаж“ ЕООД за част от авансовата продажна цена договор за
продажба от 31.07.2018 година и е осъдено да заплати 18591.42 лева държавна
такса.
Твърди се във въззивната жалба, че решението е недопустимо, в
отношение на евентуалност неправилно. Оспорения документ не
представлява прихващане, тъй като с протокола не се прихващат насрещни
задължения, а се споразумяват страните платените суми да се считат за
платени аванси по договор за доставка от 31.07.2018 година. Тоест налице е
1
само и единствено плащане от „Агромонтаж‘ ЕООД. С протокола от
10.09.2018 година страните са постигнали съгласие за уреждане на отношения
по повод неизпълнение на договори, като не е направено прихващане, а са
преуредени отношенията, свързани с вече извършено плащане. Моли за
постановяване на решение, с което да бъде отменено решението на
първоинстанционния съд и вместо него постановено друго по съществото на
спора, с което бъде прекратено производството като недопустимо,
респективно отхвърлен искът.
С определение от 26.02.2021 година е конституиран като въззивник
необжалвалия другар „Прима транс сол“ ЕООД /н/.
Въззиваемата страна Н.Г. Н.-синдик на „Прима транс сол“ ЕООД е
депозирала в срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор на така подадената
въззивна жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.645, ал.4 ТЗ.
Ищецът Н.Г. Н., в качеството си на синдик на „Прима транс сол“
ЕООД /н/ излага в исковата си молба от 27.05.2020 година, че с решение №
973 от 27.05.2019г. по търг.дело № 2278/2018 година по описа на Софийски
градски съд, търговско отделение е обявена неплатежоспособността на
„Прима транс сол“ ЕООД, определена е начална дата – 31.12.2017 година и е
открито производство по несъстоятелност. Решението е обявено в търговския
регистър. Назначен е за синдик на дружеството. Твърди се в исковата молба,
че на 10.09.2018 година между „Прима транс сол“ ЕООД и „Агромонтаж“
ЕООД е подписан протокол. Съгласно т.2 на този протокол „Агромонтаж“
ЕООД дължи на „Прима транс сол“ ЕООД 80% от сумата 766930 евро без
ДДС, дължими по договор за доставка от 31.07.2018 година, а в т.3 на
протокола е записано, че „Агромонтаж“ ЕООД е заплатил сумата 786176.67
лева без ДДС по договора от 31.07.2018 година. С т.4 от посочения протокол
длъжникът „Прима транс сол“ ЕООД се е съгласил да направи прихващане на
вземането си по цитирания в т.2 и 3 договор от 31.07.2018 година със свои
задължения, произтичащи от договор за доставка от 28.09.2017 година.
2
Съгласно чл.645, ал.4 ТЗ може да бъде обявено недействително по отношение
на кредиторите на несъстоятелния длъжник извършено от длъжника
прихващане ако е извършено след началната дата на неплатежоспособността
и в едногодишен срок от подаване на молбата за образуване на производство
по несъстоятелност. Прихващането е извършено на 10.09.2018 година, а
началната дата на неплатежоспособността е 31.12.2017 година, като молбата
за откриване на производството по несъсътоятелност е подадена на 29.10.2018
година. Прихващането е извършено от длъжника, тъй като макар и оформено
като двустранно споразумение представлява съвместно изявление на всяка
една от страните по договорите. Отменителният иск е предявен в
едногодишния срок от откриване на производството по несъстоятелност на
дата-27.05.2019 година.Моли да бъде обявено за относително недействително
по отношение на кредиторите на несъстоятелността извършеното от
длъжника с протокол от 10.09.2018 година прихващане на вземанията на
„Прима транс сол“ ЕООД към „Агромонтаж“ ЕООД, произтичащи от договор
за доставка от 31.07.2018 година със задължения на „Прима транс сол“ ЕООД
към „Агромонтаж“ ЕООД, произтичащи от договор за доставка от 28.09.2017
година, както и да се присъдят направените по делото разноски.
В срока за отговор по чл.367 ал.1 от ГПК ответникът „Прима транс
сол“ ЕООД, редовно призован по реда на чл.50, ал.2 ГПК не е подал писмен
отговор, не е изразил становище по предявения иск, в съдебно заседание не
изпраща представител.
В срока за отговор по чл.367 ал.1 от ГПК ответникът „Агромонтаж“
ЕООД е депозирал писмен отговор и изразил становище за недопустимост и
неоснователност на предявения иск. Твърди, че на 28.09.2017 година между
„Прима транс сол“ ЕООД и „Агромонтаж“ ЕООД е сключен договор за
доставка на оборудване за Цех за сушене на плодове, като е заплатил
авансово сумата от 387321.32 лева без ДДС. По договора няма изпълнение.
Договорът е прекратен със Споразумение от 19.03.2018 година, съгласно
което доставчика „Прима транс сол“ ЕООД се задължава да възстанови на
„Агромонтаж“ ЕООД получените авансови плащания. На 31.07.2018 година е
сключен договор за доставка на оборудване, съгласно Приложение 1 от
договора за предприятие на купувача в с.Калипетрово, област Силистра.
Общата стойност на договора е 920316 евро с вкл.ДДС. По този договор
3
Агромонтаж ЕООД е заплатило аванс в размер на 1408197.59 лева с вкл.ДДС,
като доставка не е извършена.
Между същите страни на 03.04.2017 година е сключен договор за
доставка на оборудване, съгласно който „Агромонтаж“ ЕООД се задължава
да достави на „Прима транс сол“ ЕООД оборудване по приложение за
Предприятие за изкупуване и съхранение на билки и ядкови плодове в
с.Каспичан, като заплаща аванс за доставка на оборудването в размер на
425 000 лева с вкл.ДДС. Доставеното частично оборудване се намира в склада
в с.Каспичан, като със споразумение от 31.03.2018 година страните са се
споразумяли да се върне доставеното оборудване срещу връщането на аванса.
Крайният клиент „Плантабул“ ООД отказва да върне доставеното оборудване
и упражнява право на задържане, поради което „Прима транс сол“ ЕООД
дължи равностойността му в размер на 310680 лева.
На 04.02.2019 година е подписано споразумение, съгласно което
„Прима транс сол“ ЕООД дължи на „Агромонтаж“ ЕООД сума в размер на
982697.59 лева с ДДС. Представеният протокол не съдържа изявление за
прихващане, тъй като прихващането е спесифичен метод за погасяване на
задължение. В конкретния случай с протокола страните се споразумяват
авансите по един договор да се считат платени по друг договор. С протокола
не се намалява, нито се погасява съществуващо задължение, поради което
моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявения иск.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства -
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
С решение № 973/27.05.2019 година по търг.дело № 2278/18г. по описа
на Софийски градски съд е обявена неплатежоспособността на „Прима транс
сол“ ЕООД, определена е начална дата на неплатежоспособността –
31.12.2017г. и е открито производство по несъстоятелност. Н. Н. е синдик на
дружеството. Молбата за откриване на производството по несъстоятелност е
подадена в съда на 29.10.2018 година. Решението е обявено в търговския
регистър на 27.05.2019 година.
4
При извършената служебна справка по партидата на дружеството е
видно че ответникът „Агромонтаж“ ЕООД не е кредитор с прието вземане.
Видно от представения договор за доставка от 28.09.2017 година е, че е
налице облигационно правоотношение по силата, на което „Прима транс сол“
ЕООД като доставчик е поел задължението да продаде и достави оборудване
съгласно приложение 1 от договора, като доставката ще се извърши в Цех за
сушене на плодове в гр.Каблешково, община Поморие, а „Агромонтаж“
ЕООД като купувач е поел задължението да заплати цената. Видно от
Споразумение от 19.03.2018 година страните са прекратили договора за
доставка, като с него са признали извършеното плащане в размер на
387321.32 лева без ДДС и „Прима транс сол“ ЕООД се е задължило да ги
заплати.
Видно от представения договор за доставка от 31.07.2018 година е, че е
налице облигационно правоотношение по силата, на което „Прима транс сол“
ЕООД като доставчик е поел задължението да продаде и достави оборудване
съгласно приложение 1 от договора, като доставката ще се извърши в
с.Калипетрово, област Силистра, а „Агромонтаж“ ЕООД като купувач е поел
задължението да заплати цената. Задължението за заплащане на аванс е в
размер на 80% от продажната цена, която е в размер на 1439985.31 лева
/стойността на договора е 766930 евро без ДДС или сумата от 920316 евро с
ДДС, представляващи 1799981.64 лева/.
Видно от представения договор от 03.04.2017 година е, че е налице
облигационно правоотношение по силата, на което „Агромонтаж“ ЕООД като
доставчик е поел задължението да продаде и достави оборудване съгласно
приложение 1 от договора, като доставката ще се извърши в с.Каспичан,
община Каспичан, а „Прима транс сол“ ЕООД като купувач е поел
задължението да заплати цената в срок до 31.10.2017 година, която е в размер
на 391 166 лева без ДДС, дължимият ДДС, съгласно чл.2, ал.2 от договора е в
размер на 78233,20 лева. Видно от приложеното споразумение /л.37/ е, че на
31.03.2018 година страните са се споразумяли, че прекратяват договора от
03.04.2017 година, като „Агромонтаж“ ЕООД се задължава да възстанови на
„Прима транс сол“ ЕООД получените авансови плащания в размер на 425 000
лева.
5
Съгласно представеният протокол от 10.09.2018 година е, че страните
са уредили отношенията си по двата договора –прекратения от 28.09.2017
година и този от 31.07.2018 година по следния начин: сумата от 387321,32
лева, която „Прима транс сол“ дължи на „Агромонтаж“ ЕООД да бъде
отнесена и зачетена като платен аванс по договор за доставка от 31.07.2018
година.
Съгласно представеното споразумение от 04.02.2019 година е видно, че
страните са уредили отношенията си, възникнали вследствие прекратяването
и на договора от 31.07.2018 година, като са извършили прихващане на
насрещните си задължения, както следва: задължението на „Агромонтаж“
ЕООД в размер на 425 000 лева срещу задължението на „Прима транс сол“
ЕООД в размер на 1408197,59 лева.
От заключението по назначената ССЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено се установява, че по договор за доставка от
28.09.2017 година между „Прима транс сол“ ЕООД като доставчик и
„Агромонтаж“ като купувач има издадени два броя фактури за авансово
плащане за сумата от 464785.59 лева с ДДС, както и извършени 3 броя
преводи на тази стойност. Налице са издадени и кредитни известия с дати
19.03.2018 година и 21.03.2018 година , поради което е налице задължение на
„Прима транс сол“ ЕООД към „Агромонтаж“ ЕООД за сумата от 464785.59
лева с ДДС./387321.33 лева без ДДС/. Съгласно заключението на вещото лице
на 30.04.2018 година е осчетоводено прихващане на тази сума със сумата от
425 000 лева с ДДС, въз основа на издадени кредитни известия по
споразумението от 31.03.2018 година.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Искът е предявен от Н. Н., в качеството му на синдик на „Прима транс
сол“ ЕООД, като съгласно нормата на чл.649 ТЗ синдика разполага с
активната легитимация да предяви иска, в качеството на процесуален
субституент.
За да бъде уважен искът по чл. 645, ал.4 ТЗ, е необходимо да са налице
предвидените в закона предпоставки, по които между страните липсва спор, а
6
именно изявлението за прихващане, направено от несъстоятелния длъжник да
е извършено след началната дата на неплатежоспособността и не по-рано от
една година от подаване на молбата по чл.625 ТЗ.
Спорно е между страните дали изявленията на страните, обективирани
в протокол от 10.09.2018 година съставляват изявление за прихващане на
несъстоятелния длъжник.
От доказателствата по делото е видно, че като страни по прекратения
договор за доставка от 28.09.2017 година ответникът „Агромонтаж“ ЕООД е
кредитор на "Прима транс сол“ ЕООД за сумата от 387321,32 лева, без ДДС,
която се дължи на отпаднало основание поради прекратяването на договора и
които съгласно споразумението от 19.03.2018 година следва да се считат
дължими и изискуеми от тази дата. Вземанията не са предявени в
производството по несъстоятелност. Като страни по договора за доставка от
31.07.208 година ответникът "Прима транс сол“ ЕООД е кредитор на
„Агромонтаж“ ЕООД за цената по договора. Задълженията и вземанията на
дружествата са възникнали преди датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност-27.05.2019 година.
Съгласно разпоредбите на чл. 103-104 ЗЗД, прихващането е способ за
прекратяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях и
има прекратително действие по отношение на задължението на прихващащия,
тъй като замества изпълнението на неговото задължение, като прекратяването
на насрещните задължения не настъпва по право. Предпоставка за да настъпи
компенсацията, е необходимо едностранно изявление, на един от двамата
насрещни длъжници. В този случай погасяването на двете насрещни
изискуеми и ликвидни задължения до размера на по- малкото настъпва с
обратно действие-т. е. независимо кога е направено изявлението,
компенсацията настъпва от момента когато е могло да се осъществи
прихващането-т. е. когато и двете насрещни вземания са станали изискуеми.
За това в рамките на договорната свобода, дори и при липса на
законните условия за това, страните с насрещни вземания могат да договорят
компенсацията/прихващането като способ за погасяване на насрещните си
задължения до размера на по-малкото такова.
7
Относно процесното прихващане съдът счита за доказани
предпоставките, визираните в ЗЗД, за извършената от тях компенсация на
взаимните вземания и задължения: Основание за възникването им е
сключения между тях договор за покупко-продажба с елементи на договор за
изработка, страните по договора взаимно са поели парични и насрещно
дължими задължения. На основание установената между тях облигационна
връзка, ответниците легитимират един спрямо друг, едновременно качеството
си на кредитор и длъжник. Налице е еднородност и заместимост на насрещно
поети, и парични по характер задължения. Същите са определени по своето
основание и размер, от което следва извод за тяхната ликвидност.
Поради изложеното, следва извода, че са били налице общите условия
по чл. 103 и чл. 104 ЗЗД за да настъпи погасителния ефект на направените
изявления за прихващане.
В предмет на заявената по иска по чл. 645, ал. 4 ТЗ защита е въведена
недействителността на извършеното прихващане като едностранно извършена
от длъжника в несъстоятелност сделка.
Установява се в процеса, че в протокола от 10.09.2018 година и двете
страни са направили изявление за прихващане, като за да настъпи ефектът на
едно прихващане, не е необходимо изявление за прихващане да се прави и от
двете страни. За това, когато и двете страни са направили изявление за
прихващане, за да се погаси ефектът на прихващането, следва да се атакуват
и двете изявления, за да не настъпи погасителния ефект на прихващането.
Изложиха се съображения, че са били налице условията за погасяване на
задълженията чрез извършване прихващане, респективно, прихващането е
било да се извърши на основание на направеното изявление на всяка от
страните.
Същевременно, безспорно в процеса не е предявен иск с правно
основание чл. 645, ал. 3 ТЗ с предмет недействителност на прихващането,
извършено от „Агромонтаж“ ЕООД. Видно е, че с иска не е поискано да се
отменят правните последици от прихващането, за което е необходимо да бъде
поискано и обявяване на недействителност и на прихващането, извършено от
„Агромонтаж“ ЕООД. Това се установява от исковата молба, в която не са
наведени основания, респективно твърдения и петитум на иск по чл. 645, ал. 3
8
ТЗ. За това в процеса правилно е разгледан иск с правно основание чл. 645,
ал. 4 ТЗ с предмет изявлението за прихващане на длъжника. При това
положение, дори и при установеното наличие на визираните в чл. 645, ал. 4
ТЗ предпоставки за обявяване на изявлението на длъжника за
недействително, синдикът няма интерес от така предявения преферентен иск.
Това е така, понеже съдебните актове, прогласяващи относителна нищожност
или недействителност, не водят до възстановяване на имущественото
разместване по право. Необходим е последващ осъдителен иск, чиято цел е
снабдяване на съдебно изпълнително основание-конкретно в случая срещу
"Агромонтаж“ ЕООД за заплащане на процесната сума, предмет на
споразумението за прихващане.
В хипотезата на двустранно подписано между кредитора и длъжника в
несъстоятелност споразумение за прихващане, за да отпадне погасителният
ефект на споразумението следва да са изложени твърдения, както по
отношение на фактическия състав за обявяване на относителната
недействителност на прихващането, осъществено от длъжника, така и от
кредитора, а в петитума да се иска обявяване на относителната
недействителност на прихващането, извършено от двете страни със
споразумението, обективирано в протокол от 10.09.2018 година. /в този
смисъл определение 197/14.04.2021 година на ВКС по т.д.1170/2020 година на
II т.о., ТК/. При липса на предявен иск прихващането, извършено от
кредитора е осъществило правният си ефект.
Предвид изложеното, не се установява интерес от водене на иска по
чл. 645, ал. 4 ТЗ. Това е така, понеже по изложените съображения, - поради
неоспорване на прихващането чрез конститутивния иск по чл. 645, ал. 3 ТЗ,
неговата правна сфера е останала непроменена, респективно погасителния
ефект на извършеното от кредитора "„Агромонтаж“ ЕООД прихващане е
настъпил. За това и синдикът не би разполагал с иск срещу този кредитор за
връщане на паричните средства, предмет на изявлението за прихващане в
масата на несъстоятелността. Следва да се отбележи също, че сроковете по
чл. 649, ал. 1 ТЗ за предявяване на иск по чл. 645, ал. 3 ТЗ вече са изтекли.
Предвид изложеното, производството по иска с правно основание чл.
645, ал. 4 ТЗ се явява недопустимо и като такова следва да бъде прекратено, а
9
постановеното решение в частта с която искът е разгледан по същество
обезсилено.
По изложените съображения Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260530 от 10.12.2020 г., постановено по т. д.
№949/2020 г. на СГС, ТО, VI-20 състав, с което е обявено за недействително,
на осн. чл.645, ал.4 ТЗ по иск, предявен от Н.Г. Н.-синдик извършеното от
„Прима транс сол“ ЕООД/н./ прихващане на задължение за връщане на
платен аванс по договор за продажба от 28.09.2016 година в размер от
387321.32 лева без ДДС /464 785.59 лева с ДДС/ със вземане срещу
„Агромонтаж“ ЕООД за част от авансовата продажна цена договор за
продажба от 31.07.2018 година и е осъдено да заплати 18591.42 лева държавна
такса и ПРЕКРАТЯВА производството по иска, предявен от Н.Г. Н.-синдик
срещу „Прима транс сол“ ЕООД/н./ и „Агромонтаж“ ЕООД за обявяване за
недействително прихващане на задължение за връщане на платен аванс по
договор за продажба от 28.09.2016 година в размер от 387321.32 лева без ДДС
/464 785.59 лева с ДДС/ със вземане срещу „Агромонтаж“ ЕООД за част от
авансовата продажна цена договор за продажба от 31.07.2018 година по
протокол от 10.09.2018 година по в.т.д.134/21 година по описа на САС и
т.д.949/2020 година по описа на СГС, ТО, VI-20 състав.
ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на „Прима транс сол“
ЕООД/н./ да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт
сумата от 27887.13 лева, на осн. чл.649, ал.6 ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11