към присъда по НОХД № 30 270
по описа на Районен съд град Монтана за 2014 година, трети наказателен
състав.
Подсъдимият Д.И.И. се обвинява от Районна прокуратура
град Монтана в това, че на 19.02.2011г. в град Монтана, като непълнолетен, но
можещ да разбира свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи
постъпките си, пред дискотека „Клеопатра” нанесъл удари с ръце и крака на А.И.Т.
xxx, в следствие на което му причинил травма в областта на дясната ръка със
счупване на първата метакарпална кост, което е от естеството да води до трайно
затруднение на движението на десен горен крайник за срок от над един месец –
престъпление по чл.129 ал.2 във връзка с чл.129 ал.1 от НК.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа така предявеното
обвинение и взема становище, че е доказано по несъмнен начин, за което и следва
да се наложи съответното наказание на подсъдимия при спазване на изискванията
на закона. Взема становище, още че следва да се определи наказание при
условията на чл.54 от НК. Счита, че така определеното, наказание ще е съобразено
с осъщественото деяние и личността на подсъдимия, както и с постигане на целите
на генералната превенция. Моли съда да определи размера на гражданският иск по
справедливост.
Гражданския ищец и частен обвинител А.И.Т. лично и
чрез пълномощниците си моли съда да признае подсъдимия за виновен по
предявеното му обвинение, като му се наложи съответното наказание, а
предявеният граждански иск да бъде уважен изцяло в претендирания размер.
Подсъдимият Д.И. И. не се признава за виновен и се
възползва от правото да не дава обяснения. Защитникът му моли съда да оправдае
подсъдимия по повдигнатото му обвинение, като навежда доводи, че не е
осъществено деянието нито от обективна, нито от субективна страна от
подсъдимия. Твърди още, че счупване на първа метакарпална кост води единствено
до ограничаване обема на движение на палеца, а не и горния крайник, поради
което не съставлява средна телесна повреда по смисъла на закона. Защитникът на
подсъдимия излага конкретни доводи и за неуважение на предявения в процеса
гражданския иск.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните намира за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Д.И.И. xxx. Към датата на извършване на
деянието е непълнолетен, а към настоящият момент е на 21 години. Към момента на
извършване на деянието – 19.02.2011г. не е осъждан за извършени престъпления от
общ характер. Към настоящият момент е осъждан четири пъти с влезли в закона
сила присъди, като са му налагани наказания пробация за съответен срок, а три
от тези четири присъди са за извършени престъпления по телесната неприкосновеност
– чл.129 ал.1 от НК, чл.131 т.12 във
връзка с чл.130 ал.1 от НК.
Гражданският ищец и частен обвинител А.И.Т. xxx, но
към настоящият момент е студент.
Подсъдимият Д.И.И. и А.И.Т. се познават като лица от
един град, но не се движат в една и съща компания.
На 18.02.2011
година гражданският ищец и частен обвинител А.И.Т. отива вечерта в дискотека
„Клеопатра” в град Монтана придружен от своите приятели към онзи момент /към
настоящият момент не поддържан никакви взаимо -отношения помежду си/ -
свидетелите К.П.Б., В.Л.В. и Р.А.А.. По–късно около 03.00 часа, вече на
19.02.2011г. се разделили, като свидетелят А.И.Т. останал на дансинга да
танцува. Покрай него минал подсъдимия Д.И.И., като го блъснал безпричинно.
Свидетелят А.Т. се обърнал и го попитал „Защо ме блъскаш?”, а подсъдимия Д.И.
му направил знак да излезе навън, за да се разберат. Първият го последвал, като
двамата излезли навън пред заведението, пред витрините на магазин „Крос”.
Подсъдимият И. не бил сам, а придружен от негови приятели, които са част от
неготово обкръжение.
Гражданският ищец А.Т. и подсъдимият Д.И. застават
един срещу друг, лице в лице. Зад гърба на свидетеля Т. застават приятелите на
подсъдимия, а всички са обкръжени от около 20-ина човека, които не са част от
техните компании и по случайност се намират пред заведението. Без всякаква
причина подсъдимия посяга и удря с юмрук свидетеля Т. в областта на главата,
като му разцепва веждата. По предположение на свидетели – очевидци Т. пада на
земята, като подсъдимия И. продължава да му нанася удари с крак. За да се
защити свидетеля Т. скрива лицето си, като поставя двете си ръце пред него, от
което последвала и силна болка в ръцете. Докато подсъдимият И. нанасял удари на
гражданския ищец, момчетата от компанията на първия му нанасяли ритници в
областта на гърба. Случващото се възприел и свидетеля А. Ж.П., който по същото
време бил на терасата на дискотеката с момиче. Този свидетел не е от компанията
нито на подсъдимия И., нито от тази на гражданския ищец Т.. Той се опитал да ги
раздели, като за целта направил опит да избута подсъдимия И., за да преустанови
нападението си към свидетеля. В този момент дошъл и свидетеля К.И.К. –
охранител в дискотеката. Същият видял случващото се и успял да преустанови
нападението. Подсъдимият Д.И. си тръгнал за вкъщи, а свидетеля А.Т. влязъл в
заведението, за да се измие от стичащата се по лицето му кръв. Последният
заедно със свидетеля В.Л.В. отишли до Спешен център в град Монтана, където му е
оказана медицинска помощ. На следващият ден
на свидетелят Т. е направена и
ренгенова снимка, от която се установило, че има фрактура на пътва метакарпална
кост на дясната ръка.
На досъдебното производство е назначена съдебно –
медицинска експертиза изпълнена от вещо лице И.Д., от заключението на която се
установява, че гражданският ищец и частен обвинител А.И.Т. е получил следните
наранявания: травма на главата с: Разкъсно - контузна рана в областта на дясната вежда, оток и
кръвонасядане по горен и долен клепач на дясно око и по долен клепач на ляво
око, кръвонасядане в областта на носа; травма в областта на дясна ръка с оток и
кръвонасядане в областта на основата на палеца и счупване на първа метакарпална
кост. Уврежданията са получени по
механизма с или върху твърди и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са
получени по време и начин посочен от пострадалия и свидетелите.
Вещото лице Д. в заключението си твърди, че посочените
увреждания са от естеството да му е причинено: Травма в областта на дясната ръка
със счупване на първа метакарпална кост и е от естеството да води до ТРАЙНО
ЗАТРУДНЕНИЕ ДВИЖЕНИЕТО НА ДЕСЕН ГОРЕН КРАЙНИК за срок над един месец. Травмата
на главата с разкъсно – контузна рана в областта на дясната вежда, отока и
кръвонасядане по горен и долен клепач на дясно око и кръвонасядане на носа са
от естеството да водят до ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙНСТО НА ЗДРАВЕТО, НЕ ОПАСНО ЗА
ЖИВОТА. Кръвонясядането по гърба е от естеството да му е причинено БОЛКА И
СТРАДАНИЕ. Според експерта оздравителния период на такива травми, /при условие
че не настъпят усложнения/ е около 1-1.5 месеца. Съдът изцяло възприема
експертното заключение, като обективно и компетентно дадено. Експерта при
изготвяне на заключението си се е позовал на свидетелските показания от
досъдебното производство, прегледа на пострадалия и медицинската документация. Вещото лице задълбочено и
всеобхватно е индивидуализирано нараняванията по вид, по характер на
уврежданията и оздравителния период на травмите.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената по-горе
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни и
писмени доказателства, посочени по-горе, а имено: показанията на разпитаните
свидетели А.И.Т., К.П.Б., А.Ж.П., В.Л.В., К.И.К.. Същите са преки очевидци на
случващото се и разказват лични свой впечатления. Съдът кредитира показанията
на свидетеля Р.А.А.. Същият не е пряк очевидец на случилото се, но е разбрал,
че именно подсъдимия И. е нанесъл удар на свидетеля Т.. От показанията на
свидетеля Р.А. се установява, че поведението на подсъдимия не е изолиран
случай. Подсъдимият преди време е нанесъл побой над свидетеля. Последният обаче
не е подал сигнал до полицията, защото се страхувал, че подсъдимия може да продължи
саморазправата с него. Показанията на този свидетел са в унисон и със справката
за съдимост на подсъдимия към настоящият момент – четири осъждания, като три от
тях са за извършени престъпления по чл.129 от НК и по чл.131 т.12 във връзка с
чл.130 ал.1 от НК. Съдът кредитира показанията на свидетелите Е.Е.М. и В.Ц.С..
Първият не е присъствал този ден в дискотеката и не е очевидец на случилото се.
Вторият – свидетеля С. дава показания в смисъл, че нападение от страна на
подсъдимия към пострадалия е имало, но подробности не е видял. Обстоятелството,
че пострадалия Т. се е заблудил, че той му е нанесъл удар е ирелевантно в
случая. Това се е случило в момента, в който свидетеля Т. е получил ударите,
окървавен и страниран от случващото се. Същият е бил със замаглена представа и
неправилна оценка на ситуацията.
Съдът не кредитира
показанията на свидетеля Г.К.Д.. Същият е приятел на подсъдимия И., от една
компания са и е налице естествено желание да подпомогне защитната теза на
подсъдимия. На следващо място, неговите показания остават изолирани от
останалия доказателствен материал по делото.
Подсъдимият Д.И. не се признава за виновен и не дава
обяснения в хода на съдебното следствие. Съдът намира, че това се явява негова
естествена защитна позиция.
Защитникът на подсъдимия в хода на съдебните прения
прави възражения в смисъла, че от събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства не се установява по един безспорен и несъмнен начин, че
подсъдимият е осъществил деянието, за което е обвинен нито от обективна, нито
от субективна страна. На следващо място, навежда доводи, че причинената увреда
на гражданския ищец Т. не съставлява по смисъла на Закона средна телесна
повреда, тъй като не е доказано в процеса от свидетеля и държавното обвинение
наличието на трайно затруднение движението на горния крайник. Защитникът на
подсъдимия твърди, че единствено е затруднен обема на движение на палеца на
ръката, но това не води до липса на движение на крайника. Навежда още доводи,
че подсъдимият И. не може да отговаря за причинени увреждания на гражданския
ищец нанесени му от трети лица участващи в деянието, тъй като няма
квалифициращият елемент „съучастие”.
Съдът намира направените възражения от защитника на
подсъдимия за неоснователни и като такива следва да се оставят без уважение.
На първо място, от събраните в хода на производството
писмени и гласни доказателства се установи по един небудещ съмнение начин, че
подсъдимия И. е нанесъл юмручен удар в областта на лицето на пострадалия, а по–късно
го е и ритал в областта на лицето, от което са произлезли за него
неблагоприятни последици - травма на главата с разкъсно – контузна рана в
областта на дясната вежда, отока и кръвонасядане по горен и долен клепач на
дясно око и кръвонасядане на носа са от естеството да водят до ВРЕМЕННО
РАЗСТРОЙНСТО НА ЗДРАВЕТО, НЕ ОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Вещо лице И.Д. в хода на
съдебното следствие заяви /л.100 от делото/, че и към настоящият момент белегът
на пострадалия съвпада с нараняването и ако е бил малко по – надолу, би могло
да се приеме дори за обезобразяване. Травмата на веждата е оставила белег,
който е траен и с времето не би се заличил.
Доказа се по несъмнен начин, че подсъдимият И. е ритал
свидетеля Т. в областта на лицето с крак, с което му е причинил травма в
областта на дясната ръка със счупване на първа метакарпална кост и е от
естеството да води до ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ ДВИЖЕНИЕТО НА ДЕСЕН ГОРЕН КРАЙНИК за
срок над един месец.
От тук следва извода, че подсъдимият И. е осъществил
престъпният състав, за която е обвинен от обективна и субективна страна.
Нараняванията, които са причинени на свидетеля Т. в областта на гърба не би
могло да бъдат вменени като вина на подсъдимия, тъй като от събраните в хода на
производството доказателства се установи, че същият е нанасял удари на
гражданския ищец в предната част на тялото и по специално в областта на лицето.
Ударите нанесени от подсъдимия И. са довели до
съставомерните последици на чл.129 от НК и в конкретният случай не би могло да
се обсъжда въпроса за съучастие между него и трети лица.
Възражението, че причинената увреда на горния крайник
на свидетеля Т. не съставлява средна телесна повреда съдът прие за
неоснователно по следните причини. Видно от епикриза на л.124 от ДП на
свидетеля Т. е направена имобилизация (шина) на ръката му, необходима поради
счупването на метакарпалната кост, е с продължителност от тридесет дни. Това
неминуемо води да ограничение движението горния крайник за срок от поне 30 дни-срокът,
в който ще носи имобилацията. В смисъл, че това нараняване представлява средна
телесна повреда е залегнало и в Решение № 247 от 13 юни 2014 г. на Върховния
касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, докладваното от съдията
Ружена Керанова по н. дело № 582/2014г. В цитираното решение е определено и
обезщетение далеч по-високо от определеното от настоящият съд. Вещото лице И.Д.
в хода на съдебното следствие /л.100 от делото/ потвърди, че е възможно /каквито
са доводите на свидетеля Т./ и към
настоящият момент при натоварване на ръката са се чувства болка и дискомфорт.
При тази система от преки доказателства съдът приема
горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото дело, от
която могат да се обосноват съответните правни изводи:
Подсъдимият Д.И.И. е годен
субект на престъплението, в което е обвинен, защото към момента на деянието
макар и не пълнолетен е бил в състояние на вменяемост. Разбирал е свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Бил е в ясно
съзнание, адекватен и подреден.
От обективна страна според
становището на съда, действията на подсъдимия са съставомерни за
осъщественото от него изпълнително деяние на престъплението по чл.129 ал.2 във
връзка с чл.129 ал.1 от НК. По категоричен начин се доказа в процеса, че на 19.02.2011г.
в град Монтана, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението
на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, пред дискотека „Клеопатра”
нанесъл удари с ръце и крака на А.И.Т. xxx, в следствие, на което му причинил
травма в областта на дясната ръка със счупване на първата метакарпална кост,
което е от естеството да води до трайно затруднение на движението на десен
горен крайник за срок от над един месец
От субективна страна подсъдимият е осъществил
престъплението при пряк умисъл като форма на вината. Тази форма изхожда от
установените факти по делото. Същият е съзнавал обществено опасните последици и
е търсили настъпването на техния резултат, свързан с противоправното телесно
увреждане. Налице е проявление на
съставомерните признаци за осъществено от него деяние от субективна
страна.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО :
За извършеното престъпление по чл.129 ал.1 от НК е
предвидено наказание лишаване от свобода до 6 години, като след редукцията на
чл.63 ал.1 т.3 ат НК предвиденото наказание е лишаване от свобода до три години.
При така изложените правни съображения, касаещи
установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, се определи
съответното наказание на подсъдимия.
При индивидуализацията на наказанието на
подсъдимият Д.И.И. за така извършеното от него престъпление, съдът взе в предвид
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало към момента на
извършване на деянието през 2011г.
Отегчаващи вината обстоятелства – четири
влезли в законна сила присъди за периода от 2012г. до 2014г, като три от тях са
за извършени престъпления по чл.129 от НК и чл.131 т.12 във връзка с чл.130
ал.1 от НК.
Непризнанието на вината не може и не следва да се
възприема като отегчаващи вината обстоятелство.
При определяне на наказанието съдът счете,
че са налице смекчаващи вината обстоятелства и определи наказанието при
условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
За извършеното от подсъдимия Д.И.И.
престъпление съдът му наложи съответното наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. Не са налице законни пречки за приложението на чл.69 във връзка с чл.66
ал.1 от НК – не е осъждан за извършено престъпление от общ характер, наложеното
наказание е до три години лишаване от свобода, както и за поправянето на дееца
не е наложително да се изтърпява ефективно, поради което съдът отложи
изпълнението на наказанието за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане в законна
сила на присъдата.
С така наложеното по вид и размер
наказание съдът, счита, че ще могат да се постигнат целите и задачите на
личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства поправително,
предупредително и възпитателно по отношение на този подсъдим и по отношение на
останалите граждани.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:
На основание чл.84 от НПК в
настоящият наказателен процес е приет за съвместно разглеждане устен граждански иск против подсъдимия Д.И.И.
предявен от А.И.Т. сумата от 6 000.00 лева обезщетение за причинени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
увреждането - 19.02.2011г. до окончателното й изплащане и с молба за
конституиране като частен обвинител.
Съдът намери така предявения
граждански иск за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН досежно претендираното обезщетение за
причинени неимуществени вреди.
По делото се установи по несъмнен
начин, че подсъдимият Д.И.И. е причинил на пострадалия – граждански ищец неимуществени
вреди в следствие на действията си, от което са произтекли неблагоприятни
последици за пострадалия –телесно увреждане. Тези неблагоприятни последици от
инкриминираното деяние представляват неимуществени вреди, които подсъдимият И.
на основание чл.52 от ЗЗД е длъжен да обезщети по справедливост. Съдът намира,
че в конкретният случай 4 500.00 лева обезщетение ще съответстват на
причинените неблагоприятни последици. При определяне размера на обезщетението
съдът взе предвид и обстоятелството, че белегът останал от травмата на веждата
е траен, а и към настоящият момент свидетеля Т. търпи болки в областта на
фактурата на горния крайник при натоварване или промяна във времето. Ето защо
съдът отхвърли гражданският иск в останалата част над уважения до претендирания
от 6 000.00 лева за неимуществени вреди, като неоснователен.
Предвид изхода на делото то направените
разноски от гражданския ищец и частен обвинител следва да бъдат заплатени от
подсъдимия, а именно 300.00 лева за адвокатско възнаграждение.
При този изход на делото подсъдимият Д.И.И. със снета
по-горе самоличност следва да ЗАПЛАТИ в полза на ВСС – София държавна такса
върху уваженият размер на граждански иск в размер на 225.00лв,
направените по водене на делото разноски в размер на 123.00 лева / от
тях 52.00 лева пътни разноски за две явявания в съдебно заседание на свидетеля В.В.,
15.00 лева за защита на експертното заключение на вещо лице И.Д., 56.00 лева
пътни разноски на свидетеля К.Б. за две явявания в съдебни заседания/, а по сметка
на ОД на МВР-Монтана подсъдимия следва да заплати сумата от 50.00 лева разноски
от ДП, както и по 5.00 лева държавна такса за всеки служебно издаден
изпълнителен лист в полза на ВСС-София.
Няма приложени по делото веществени доказателства.
По горните мотиви, съдът се произнесе с присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: