Присъда по дело №902/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 15
Дата: 14 декември 2021 г. (в сила от 23 март 2022 г.)
Съдия: Светослава Иванова Алексиева
Дело: 20211720200902
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 15
гр. Перник, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
СъдебниЕмилия Кирилова Тасева

заседатели:Рени Пламенова Ваклинова
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
и прокурора Станислав Емилов Страшимиров (РП-Перник) Христофор
Пламенов Рачев (РП-Перник) Станислав Емилов Страшимиров (РП-Перник)
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Наказателно дело
от общ характер № 20211720200902 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. СТ. Н.- роден на ****г. в гр. София, с
постоянен и настоящ адрес: гр. София, ****, адрес за призоваване: гр.
Перник, **** българин, с българско гражданство, с основно образование,
неженен, осъждан, „продавач - консултант“ в „******“, с ЕГН: ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 07.03.2021г., в гр. Перник, на ул. „*****, направил
опит, който останал недовършен по независещи от него причини /бил
задържан от П. ЕМ. П. и СТ. ИВ. К. - служители на Отдел „Охранителна
полиция“ към ОДМВР - гр. Перник/, чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот /взломена входна врата на фургон/, да отнеме
чужди движими вещи /16 бр. порцеланови чаши за кафе и чай; 1 бр. метална
бяла тенджера с вместимост 5л.; 1 бр. порцеланова декоративна купа с
вместимост 2л.; 1 бр. порцеланов супник с вместимост 4л.; 1 бр. порцеланова
тенджера с форма на риба за ордьоври с вместимост около 1л.; 1 бр.
1
порцеланова тенджера с цветни орнаменти и шарки с вместимост около 4л.;
Икона с образа на Иисус Христос; 1 бр. кутия с прах за пране марка „Савекс“
500гр.; 2 бр. порцеланови захарници; 6 бр. покривала; и 1 бр. одеало - на обща
стойност 152.55 лева, от владението на ЛЮБК. В. АС., без нейно съгласие с
намерение противозаконно да бъдат присвоени, като деянието е извършено
повторно /след като е бил осъден по НОХД № 1987/2016г. по описа на
Районен съд - гр. Перник с Определение за одобряване на споразумение,
влязло в сила на 13.10.2016г. за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, във вр.
чл.194, ал.1 НК/, и не представлява маловажен случай, за което престъпление
на основание чл.195, ал.1, т.3 и т.7, вр. чл.194, ал.1, във вр. чл.28, ал.1, във вр.
чл.18, ал.1, вр.чл.54, вр.чл.58, б.А, вр.чл.55, ал.1, т.1 от Наказателния кодекс
го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 9 /девет/ месеца.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.Б от ЗИНЗС определя първоначален
строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Д. СТ. Н. –
със снета самоличност, да заплати в полза на бюджета, по сметка на ОДМВР
– Перник, сумата 89,75 лв. /осемдесет и девет лева и 75 ст./, представляваща
направени разноски в досъдебното производство /за възнаграждения на вещи
лица/.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест пред ОС-Перник, в
15-дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


С обвинителен акт на Районна прокуратура – гр. Перник e повдигнато обвинение на Д.
СТ. Н. за престъпление по:
чл.195, ал.1, т.3 и т.7 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 28, ал. 1 във вр. чл. 18, ал.
1 от Наказателния кодекс, за това, че на 07.03.2021г., в гр. Перник, на ул. „****“ № **,
направил опит, който останал недовършен по независещи от него причини /бил
задържан от П. Е. П. и С. И. К. - служители на Отдел „Охранителна полиция“ към ОД
МВР - гр. Перник/, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот
/взломена входна врата на фургон/, да отнеме чужди движими вещи /16 бр.
порцеланови чаши за кафе и чай; 1 бр. метална бяла тенджера с вместимост 5л.; 1 бр.
порцеланова декоративна купа с вместимост 2л.; 1 бр. порцеланов супник с
вместимост 4л.; 1 бр. порцеланова тенджера с форма на риба за ордьоври с вместимост
около 1л.; 1 бр. порцеланова тенджера с цветни орнаменти и шарки с вместимост
около 4л.; Икона с образа на Иисус Христос; 1 бр. кутия с прах за пране марка
„Савекс“ 500гр.; 2 бр. порцеланови захарници; бор. покривала; и 1 бр. одеало - на обща
стойност 152.55 лева/, от владението на ЛЮБК. В. АС., без нейно съгласие с
намерение противозаконно да бъдат присвоени, като деянието е извършено повторно
/след като е бил осъден по НОХД № 1987/2016г. по описа на Районен съд - гр. Перник
с Определение за одобряване на споразумение, влязло в сила на 13.10.2016г. - за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 във вр. чл. 194, ал. 1 НК/, и не представлява
маловажен случай.
В съдебните прения представителят на Районна прокуратура - Перник поддържа
повдигнатото обвинение, излага доводи за несъмнена доказаност на същото и пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което е
предаден на съд. Изтъквайки ниската стойност на предмета на престъплението и факта,
че е изпълнението му е спряло във фазата на опита /макар и само поради намесата на
служители на МВР/, предлага да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в
минималния размер, предвиден в закона, а именно 1 година. Предлага да бъде
постановено ефективно изтърпяване на същото при първоначален строг режим,
предвид данните за предходно осъждане на Н. на наказание лишаване от свобода,
неотложено на основание чл.66 от НК, изтърпяно преди по-малко от пет години.
Подсъдимият Д.Н. не се признава за виновен по обвинението. Същият дава
обяснения, в които отрича да е влизал в чуждия фургон с намерение за отнемане на
вещи от него. Твърди, че е бил задържан от служителите на МВР в в района на
намираща се в съседство полуразрушена къща, където събирал дърва за огрев. В
правото си на лична защита заявява, че не е виновен по обвинението и моли да бъде
оправдан.
Защитникът му - адв. А.В. от ПАК, излага доводи за недоказаност на
обективните и субективни признаци от състава на престъплението и пледира
подзащитният му да бъде признат за невинен и оправдан. Релевира възражения, че
квалифициращите признаци по чл.195, ал.1, т.3 и 7 не са доказани, че разследването е
водено едностранчиво, че обвинението се гради на минимален обем доказателства, че
не са събрани всички възможни относими и необходими за разкриването на
обективната истина доказателства, че са пропуснати възможности за извършване на
действия по разследването, чрез които биха се събрали доказателства, оправдаващи
подсъдимия. Обосновава и тезата, че деянието е малозначително по смисъла на чл.9,
ал.2 от НК.
1
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, както и доводите на страните,
намира за установено следното:
Подсъдимият Д. СТ. Н. е роден в град С, но понастоящем живее в гр. П на ул.
****, № **. Не е женен. Работи на длъжност продавач-консултант в „******“. Осъждан
е.
От приетата справка за съдимост се установява, че е осъждан с пет отделни
съдебни акта за престъпления по чл.195 и чл.198, ал.1 от НК, за които са му налагани
наказания лишаване от свобода, изтърпени ефективно, както и за престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание пробация. Четири от
престъпленията, за които е осъден са извършени в отдалечен период от време, но
реабилитация за тях не е настъпила, тъй като извършените следващи престъпления,
отразени в справката, изключват предпоставките за реабилитация по чл.86 и 88а от
НК.
Последното осъждане е по нохд № 01987/2016г. по описа на РС - Перник – с
определение за одобряване на споразумение, влязло в сила на 13.10.2016г. му е
определено наказание три месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим
в затвор за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК.
Видно от писмо, рег. № П-187/2016/06.12.2021г. от РП – Перник това наказание Н. е
изтърпял в периода от 30.11.2016г. до 28.02.2017г.
Тези данни сочат, че деянието предмет на настоящия обвинителен акт е
извършено в условията на повторност по чл.28, ал.1 от НК и в рамките на петгодишния
срок, установен в разпоредбата на чл.30, ал.1 от НК.
От фактическа страна:
Свидетелката ЛЮБК. В. АС. притежава недвижим имот в гр. Перник, находящ
се на ул. ****, № **, непосредствено срещу сградата на ж.п. гара „Разпределителна“.
Същият представлявал оградено с телена ограда дворно място, в което бил поставен
фургон, обзаведен и ползван за живеене. Фургонът имал дървена входна врата, която
се заключвала със секретна брава. Вътрешността на фургона била обособена като две
отделни помещения, в които свид. А. съхранявала различни свои вещи. Имота си тя не
обитавала постоянно, тъй като преимуществено живеела в град София, но го
посещавала периодично, за да го наглежда и поддържа.
Подсъдимият Д.Н. живее в съседен имот, намиращ се на ул. **** №**. На
07.03.2021г., знаейки, че имота на А. не се обитава постоянно, решил да извърши
кражба от намиращия се в него фургон. В изпълнение на намерението си, същия ден -
около 19:00ч., Н. отишъл до имота, прескочил оградата, която в задната част на имота
била частично повалена на земята, и се доближил до поставения в него фургон. Тъй
като входната врата на същия била заключена, подсъдимият я взломил /по неустановен
в хода на разследването начин/, в резултат на което насрещника на бравата бил
изкъртен. Осигурявайки си по този начин достъп до вътрешността на фургона той
започнал да претърсва помещенията му за по-ценни вещи, светейки си с джобно
фенерче, което носел със себе си. По този начин подсъдимият Д.Н. намерил следните
вещи, които взел и изнесъл пред входната врата с намерението да ги отнесе със себе си:
16 бр. порцеланови чаши за кафе и чай; 1 бр. метална бяла тенджера с вместимост 5л.;
1 бр. порцеланова декоративна купа с вместимост 2л.; 1 бр. порцеланов супник с
вместимост 4л.; 1 бр. порцеланова тенджера с форма на риба за ордьоври с вместимост
около 1л.; 1 бр. порцеланова тенджера с цветни орнаменти и шарки с вместимост
2
около 4л.; Икона с образа на Иисус Христос; 1 бр. кутия с прах за пране марка
„Савекс“ 500гр.; 2 бр. порцеланови захарници; б бр. покривала; и 1бр. одеало.
Докато подсъдимият Д.Н. извършвал горепосочените действия светлината във
фургона от ползваното джобно фенерче била забелязана от съседка, живуща в близост,
която подала сигнал на телефон за спешни повиквания 112. Към мястото бил изпратен
екип от 01 РУ ОД МВР - гр. Перник в състав свидетелите П. Е. П. и С. И. К. – полицаи
в Група „ООР“ при Първо РУ - гр. Перник. Полицейските служители бързо се
придвижили до указания им адрес със служебния лек автомобил, паркирали го в
близост до имота, след което се насочили към входа му пеша. Когато стигнали до
металната порта на дворната ограда забелязали мъж /подс. Н./, който в същия момент
излязъл от фургона. При вида на полицаите Н. веднага побягнал от мястото,
насочвайки се към съседния имот в посока противооположна на улицата, откъдето
приближили служителите на МВР. Свидетелите П.П. и С.К. веднага затичали след
него, настигнали го бързо и го задържали на територията на съседния недвижим имот.
Подсъдимият не носел документ за самоличност, но съобщил името и адреса си,
въз основа които данни самоличността му била проверена и установена. След
запознаване с фактическата обстановка двамата полицейски служители докладвали на
ОДЧ, а на мястото била изпратена дежурна оперативна група, която извършила оглед
на местопроизшествието, за което бил изготвен протокол, както и албум към него .
На основание чл.72, ал.1 т.1 и т.4 от ЗМВР Н. бил задържан, за което била
издадена писмена заповед за задържане на лице, рег. №1920з-36/07.03.2021г.. На
задържания бил извършен обиск от полицейски орган, при който у него били
намерени черна зимна шапка, чифт ръкавици, сиво на цвят фенерче и секретен ключ.
Заключението на извършената съдебно-оценителна експертиза, което съдът
приема за обективно, пълно и компетентно дадено, установява, че стойността на
инкриминираните вещи към датата на деянието възлиза общо на 152.55 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид:
отчасти обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите М. В. Х., Л. В. А., П.
Е. П. и С. И. К., дадени в съдебното следствие, а за последните трима и пред орган на
досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им при условията на чл.281,
ал.5 /за П. - ал.4/, вр ал.1, т. 2, пр.2 /за А. и във вр. с т.1/ от НПК; приетите писмени
доказателства, приложени по досъдебно производство №105/2021 по описа на 01 РУ -
ОД МВР – Перник - протокол за оглед на местопроизшествие ведно с изготвен
фотоалбум, протокол за изземване на следи от миризми, справка съдимост; приетите в
съдебното следствие - писмо, рег. № П-187/2016/06.12.2021г. от РП – Перник,
заповед за задържане на лице, рег. № 1920з-36/07.03.2021г.., ведно с декларация,
протокол за обиск и разписка за върнати вещи, както и извършената съдебна
оценителна експертиза.
Въз основа на доказателствените материали по делото, събрани и проверени
непосредствено от съда, преценени в тяхната взаимовръзка и логическа
последователност, съдът прие за доказано по несъмнен начин, че подсъдимият Д.Н. е
извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Част от фактическите обстоятелства относими към предмета на доказване са
безспорни по делото и следва да бъдат отграничени като такива. Свеждат се до
следното:
Между страните не се спори, че на инкриминираната дата, малко след 19.00
часа, свид. М.Х. забелязала присъствие на човек във вътрешността на фургона,
3
намиращ се в съседния имот, предвид открояващото се движение на светлина от
фенерче в него, за което сигнализирала на тел.112.
Не е спорно, че при пристигането си служителите на МВР за заварили фургона
с отворена входна врата, със следи от взломяване на бравата, в пълен безпорядък, с
разхвърляни във вътрешността му вещи, включително такива изнесени пред входната
врата.
Безспорен е и факта, че в близост до фургона, на територията на съседния имот,
е бил установен и задържан подсъдимият Д.Н..
По несъмнен начин е изяснена и собствеността на имота и вещите в него, а
именно, че принадлежат на свид. Л.А..
В същността си спорът между страните по делото се свежда до това
подсъдимият ли е бил лицето, чието присъствие във фургона е било възприето от
свидетелката Х., и той ли е автор на престъплението, осъществено при изложените в
обвинителния акт обстоятелства.
Версията на подсъдимия по този въпрос се приема за голословна и защитна, тъй
като е в явно противоречие със събраните гласни и писмени доказателства .
Показанията на свидетелите, служители на ОД МВР – Перник - С.К. и П.П., са
пряко относими към решаването на спорните в казуса въпроси и имат съществена
значимост в доказателствено отношение. Ценени съвкупно с всички други
доказателствени материали по делото, те мотивират убедително заключение, че на
посочената дата при пристигането си на указания им адрес двамата са възприели
излизането от фургона на подсъдимия, когото последвали и задържали при опит да
избяга. Свидетелите К. и П. уверено и изчерпателно излагат непосредствените си
възприятия за обстоятелствата, при които се е случило това. С показанията си,
независимо един от друг, двамата потвърждават, че на инкриминираната дата, малко
след 19.00 часа, със зачисления им служебен автомобил са се придвижили до
подадения от ОДЧ адрес – гр. Перник, ул. **** № **. Посочват, че в момента, в който
доближили металната порта на ограденото откъм пътя дворно място, възприели
фургон, през чиято отворена врата излязъл мъж, който побягнал в противоположна на
тях посока. Съобщават, че бързо затичали след него и без да го губят от поглед го
задържали на кратко разстояние зад фургона в съседния имот, в който успял да
навлезе безпрепятствено през падналата на земята в тази част оградна мрежа.
Задържаният устно предоставил данни за самоличност, които били проверени и
потвърдени чрез ОДЧ при 01 РУ – Перник. Служителите на МВР съобщават още, че
лично са огледали фургона, забелязали са следи от разбиване в областта на бравата,
разхвърляните вещи в него, една част от които приготвени и изнесени пред входната
му врата, след което докладвали в дежурната част и запазили местопроизшествието до
пристигането на дежурна оперативна група.
Свидетелите детайлно излагат обстоятелствата, свързани със случая, като
показанията им корелират изцяло на останалите гласни и писмени доказателства по
делото, поради което се кредитират с доверие. Твърдението им, че непосредствено са
възприели излизането на подсъдимия от фургона се приема за достоверно, тъй като е
логично продължение на обстоятелствата, за които свидетелства третият
безпристрастен и незаинтересован свидетел - М.Х.. Същата посочва, че малко след
подадения от нея сигнал на телефон 112 по повод забелязаното присъствие на човек
във фургона в съседния имот, на мястото пристигнал полицейски автомобил. Макар
свидетелката да твърди, че не е видяла задържаното от служителите на МВР лице
4
/поради това, че било тъмно и стояла на известно разстояние от тях/, описаната от нея
хронология, както и несъмнено установения факт – че свид. К. и П. са задържали при
гореизложените обстоятелства имено подсъдимия Д.Н., изключват всяко съмнение, че
именно той е автор на инкриминираните действия в чуждия имот, насочени към
отнемане на чуждите вещи. Допълнителна обоснованост на този извод внася и
обстоятелството, установяващо се от събраните допълнително писмени доказателства –
заповед за задържане и приложенията към нея, че у подсъдимия се е намирало фенерче,
в противовес на собственото му твърдение в дадените обяснения, че не е носел и не му
е било необходимо такова.
Показанията на полицейските служители се кредитират и относно възприетото
фактическо състояние на обекта на посегателство, тъй като намират убедително
потвърждение в закрепените чрез протокола за оглед на местопроизшествие и
фотоалбума към него обективни находки и констатации – относно взломяването на
бравата на вратата на фургона, състоянието на помещенията в него, намиращите се
пред входната му врата вещи.
Установената в казуса фактическа обстановка чрез събраните доказателства
обосновава и наличието на квалифициращите признаци по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 от НК
– разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, и немаловажност на
кражбата, извършена повторно. Приобщеният като годно доказателствено средство
протокол за оглед на местопроизшествие и изготвения албум към него доказват
съществуващи обективни находки, свидетелстващи за взломяване на бравата на
входната врата на фургона, в който са се намирали отнетите вещи. Закрепеното в
огледния протокол /че вратата на фургона е в отворено положение, а бравата - в
заключено положение/ напълно кореспондира на показанията на свид. Л.А., която
заявява, че при отиване в имота е заварила бравата непригодна за заключване, което е
наложило заковаване на вратата. Категорична е, че при последното си посещение
преди инкриминирания случай бравата на вратата е била изправна и я е заключила,
както обикновено.
Доказателствените резултати, постигнати чрез извършения оглед на
местопроизшествието мотивират кредитиране показанията на пострадалата като
истинни и в частта относно индивидуализацията на инкриминираните вещи. От
показанията и става ясно, че установените при огледа вещи пред входната врата на
фургона и поставени в найлонови торби във вътрешността му - домакински съдове,
одеало, покривала, икона и прах за пране, са взети от местата, на които са държани –
шкафове, гардероби, стени, и са подготвени за изнасяне, събрани в торби и натрупани
до изхода. А. посочва, че в помещенията е царял пълен безпорядък, всички вещи са
били разхвърляни на земята, взети от местата, на които са съхранявани. Твърденията на
свидетелката напълно кореспондират на констатациите при огледа, както относно
индивидуализацията и местоположението на вещите, така и относно заварените
отворени врати на хладилник, шкафове, гардероб и създадения в помещенията хаос.
Тези обстоятелства не оставят място за съмнение, че завареното фактическо положение
е резултат от действията на дееца, насочени към отнемане на описаните вещи.
Предвид наличието на квалифициращото обективната страна на престъпния
състав обстоятелство по чл.195, ал.1, т.3 от НК, няма основание за обсъждане на
маловажност /арг. чл.195, ал.4 от НК/, независимо от ниската стойност на предмета на
престъпно посегателство. Според закона третирането на кражбата като "маловажен
случай" е допустимо в две хипотези - по чл. 194, ал. 3 от НК и по чл.195, ал.4, вр. ал.1,
т.2 и 6 от НК. Очевидно, правната квалификация на конкретното инкриминирано
5
престъпление - по чл. 195, ал. 1, т.3 НК, не позволява прилагане на друг, по-
благоприятен закон спрямо подсъдимия, тъй като посоченото квалифициращо
обективната страна на престъпния състав обстоятелство изключват маловажност.
Оттук, при безспорното наличие на предпоставките на чл.28 и 30 от НК по
отношение на Д.Н., които обосновава цитираното по-горе осъждане /по нохд №
01987/2016г. ПРС/, доказан е и квалифициращия признак по чл.195, ал.1, т.7 от НК.
Съдът кредитира с доверие обсъдените доказателствени източници и въз основа
на тях приема за доказани и авторството, и изпълнителното деяние на престъплението
по чл.195 НК, а именно, че на 07.03.2021г., вечерта, именно подсъдимият Д.Н. е
проникнал в имота на пострадалата чрез взломяване на входната врата на фургона, и е
направил опит да отнеме инкриминираните вещи, намерени в него.
Изложената в противовес на разобличаващите подсъдимия доказателства негова
версия е явно защитна. Изявленията му, че е бил задържан в момент, в който събирал
дърва за огрев в района на полусрутена къща в съседния имот, и че нито е влизал,
нито се е доближавал до фургона на свид. А., не се кредитират като достоверни.
Внушенията, че полицейските служители са действали целенасочено и тенденциозно,
движени от неясни подбуди да го набедят в престъпление, са безпочвени и напълно
неприемливи. Съдът не установява никакво разумно основание за извеждане на
подобен мотив. Конкретни обективни факти, които да поставят под съмнение тяхната
надеждност и добросъвестност като свидетели, напълно отсъстват. К. и П. съобщават
правнозначими факти, които са възприели лично и възпроизвеждат уверено,
изчерпателно и логически подредено, без елементи на колебание, преувеличение или
изопачаване. По делото е безспорно установено, че полицейските служители са били
изпратени на адреса по повод подаден сигнал за противозаконно проникване във
фургона в имота на ул. **** №**, като доказателствата еднопосочно установяват, че
това е се е случило посредством взломяване на входната врата на обекта. Фактическото
положение, закрепено в протокола за оглед на местопроизшествие и албума към него
относно разположението на фургона спрямо оградната врата, където К. и П. са се
намирали при излизането на подсъдимия, и разстоянието до нея /около 15 м./, дава
основание за извод, че двамата са имали обективна възможност за ясно възприятие.
В случай, че се кредитира твърдението на Н., че по същото време е събирал
дърва наблизо в съседния имот, то горепосочените действия е било невъзможно да
останат незабелязани и от него, а още по-малко незабелязано е можело да остане
бягството на лицето /ако е било различно от подсъдимия/, възприето от служителите на
МВР да излиза от фургона при появата им, и да се отдалечава в посоката, в която Н.
твърди, че се е намирал по същото време. Дадените от него обяснения, че не е влизал
във фургона и не неговото бягство оттам са възприели К. и П., че от около половин час
събирал дърва на мястото, на което бил установен, че там вече имало приготвена
връзка от счупени клони и черчевета от прозорци с височина от около 50 см, че
обяснил това на служителите на МВР, че същата вечер обиск не му е извършван и не е
носел фенерче у себе си, са напълно дискредитирани във всяка част от останалите
събрани гласни и писмени доказателства и не намират подкрепа в което и да е от тях.
Тезата му, че служителите на МВР са съобщили неистина като са го уличили в бягство
от разбития фургон на пострадалата, в момент преди да успее да установи трайна
фактическаа власт върху подготвените за изнасяне вещи, несъмнено е защитна, тъй
като е голословна, изолирана е сред останалите доказателствени материали,
неподкрепена е от тях, противоречи на събраните източници на преки доказателствени
факти, което мотивира съда за отхвърлянето й като несъстоятелна.
6
Обсъдените вече показания на свид. К. и П. по този въпрос са еднопосочни и
категорични, те кореспондират на показанията на незаинтересования свидетел М.Х. и
на писмените доказателства, отсъстват всякакви основания за съмнение в
обективността и безпристрастността на тримата, за наличието на определена
мотивация у тях да съобщават неистини, уличаващи подсъдимия в престъпление,
поради което именно на тях и на кореспондиращите им писмени доказателства съдът
изгражда изводите си от фактическа страна.
Възраженията на защитата в останалата част - че разкриването на обективната
истина е невъзможно поради едностранчиво воденото разследване, поради
несъбирането на всички възможни относими и необходими за изясняването на
обстоятелствата по делото доказателства, че са пропуснати възможности за
извършване на действия по разследването, чрез които биха се събрали доказателства,
оправдаващи подсъдимия, са неоснователни в случая. Следва да се посочи, че извън
принципа на служебното начало, усилията в процеса на доказване и неговия обхват до
голяма степен се предпоставят от позицията на обвиняемия. В хода на досъдебното
производство подсъдимият се е възползвал от правото си да не дава обяснения по
обвинението и е заявил, че не желае предявяване на разследването. Искания за
събиране на доказателства, бележки и възражения по воденото разследване не е
направил. След като не е изразил каквато и да е позиция по повдигнатото му
обвинение, разследващите органи и прокурорът не могат да търпят упрек, че не са
изчерпали възможностите за събиране на относими доказателства, в т.ч., оправдаващи
обвиняемия или смекчаващи отговорността му, особено когато на по-късен етап от
производството те обективно не могат да бъдат събрани /например да проверят
версията му, изложена едва в съдебното производство, за причината да се намира в
съседния имот и за съществуването на събраната по този повод купчина с дърва/.
Версията за обстоятелствата, при които е бил задържан подсъдимият излага в крайния
етап на съдебното производство, а останалите доказателствени източници не съдържат
информация в тази посока, поради което за органите на досъдебното производство не е
възникнало основание за събиране на допълнителни доказателства. Повода и
обстоятелствата, при които Д.Н. е бил задържан, изяснени в показанията на свид. Х. и
служителите на МВР К. и П., закрепеното фактическо положение чрез извършения
оглед, по преценка на разследващия орган не са обуславяли необходимост от събиране
на други доказателства. На следващо място, неназначаването на дактилоскопна
експертиза е следствие от обективния факт, че върху обработените с дактилоскопна
прах повърхности и вещи в помещенията на фургона, не са проявени дактилоскопни
следи за експертно изследване, което е отразено в протокола за оглед. Извън
изложеното, доказването в процеса не изисква във всеки случай ползване на всички
предвидени като възможни в НПК средства и способи, а само необходимите за
обективно всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, за да се
осигури разкриването на обективната истина. Преценката в тази насока е на органите
на досъдебното производство и съда и се основава на конкретна преценка на фактите и
доказателствата, които ги установяват.
В конкретния случай съдебният състав приема, че са събрани достатъчни по
обем и сигурност годни доказателства и доказателствени средства, оценката на които
мотивира убеждение, че деянието за което подсъдимият Д.Н. е предаден на съд е
съставомерно по чл.195, т. 3 и т. 7 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 28, ал. 1 във вр. чл.
18, ал. 1 от Наказателния кодекс, тъй като са доказани всички елементи на този
престъпен състав.
7
Доводите на защитника за малозначителност на деянието по смисъла на чл.9, ал.2
от НК, не се споделят. Действително, предметът на престъплението е на ниска
стойност и престъплението представлява опит, но всички останали обстоятелства,
характеризиращи деянието, на които се отдава водещо значение при преценката по
чл.9, ал.2 от НК, не дават основание за извод за явна незначителност на обществената
опасност на деянието или за липса на такава въобще. Следва да се посочи, че повече от
едно обстоятелства квалифицират престъплението по по-тежкия състав на чл.195 от
НК, а установеното наличие на първото от тях - разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот изключва маловажност, съгласно чл.194, ал.4 от НК. При
липсата на основания да се обсъжда маловажност на случая по чл.194, ал.3 от НК,
съдът не намира и основания деянието да се третира като малозначително. Отделно от
това, престъплението е осъществено в тъмната част на денонощието, от имот на съсед,
като подсъдимият се е възползвал от очевидно добре известното му обстоятелство, че
не се обитава постоянно, и е останало недовършено само поради своевременната
намеса на служителите на МВР. Вярно е, че вещите предмет на посегателство са с
обективно незначителна материална стойност като вещи от бита, но не единствено с
нея се съизмерява обществената опасност на деянието. Въпреки ниската стойност на
предмета и липсата на реално настъпили вреди, особеностите на конкретното
престъпление не разкриват пренебрежимо ниска обществена укоримост, а оттук
малозначителност. Този извод допълват и обстоятелствата, характеризиращи дееца -
данните за предходната съдимост на Н. за аналогични престъпления против
собствеността, за които не е реабилитиран, обстоятелството, че настоящото
престъпление е извършено в условията на повторност.
С оглед установеното от фактическа страна и съображенията по-горе,
настоящият състав на ПРС прие, че с деянието си подсъдимият Д. С. Н. е осъществил
от обективна и субективна страна фактическият състав на чл.195, т.3 и т.7 във вр. чл.
194, ал. 1 във вр. чл. 28, ал.1 във вр. чл. 18, ал.1 от Наказателния кодекс, тъй като на
07.03.2021г., в гр. Перник, на ул. „****“ № **, направил опит, който останал
недовършен по независещи от него причини /бил задържан от П. Е. П. и С. И. К. -
служители на Отдел „Охранителна полиция“ към ОДМВР - гр. Перник/, чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот /взломена входна врата
на фургон/, да отнеме чужди движими вещи /16 бр. порцеланови чаши за кафе и чай; 1
бр. метална бяла тенджера с вместимост 5л.; 1 бр. порцеланова декоративна купа с
вместимост 2л.; 1 бр. порцеланов супник с вместимост 4л.; 1 бр. порцеланова тенджера
с форма на риба за ордьоври с вместимост около 1л.; 1 бр. порцеланова тенджера с
цветни орнаменти и шарки с вместимост около 4л.; Икона с образа на Иисус Христос;
1 бр. кутия с прах за пране марка „Савекс“ 500гр.; 2 бр. порцеланови захарници; 6 бр.
покривала; и 1 бр. одеало - на обща стойност 152.55 лева, от владението на ЛЮБК. В.
АС., без нейно съгласие с намерение противозаконно да бъдат присвоени, като
деянието е извършено повторно /след като е бил осъден по НОХД № 1987/2016г. по
описа на Районен съд - гр. Перник с Определение за одобряване на споразумение,
влязло в сила на 13.10.2016г. за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, във вр. чл.194,
ал.1 НК/, и не представлява маловажен случай.
От обективна страна престъплението е извършено чрез действие – отнемане на
чужди движими вещи от владението на пострадалата Л.А., без нейно съгласие, при
наличието на квалифициращи обстоятелства по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 от НК, като
същото е спряло във фазата на опита по независещи от дееца причини – задържане от
служителите на МВР.
8
От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл като форма
на вината, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянията,
предвиждал е техните общественоопасни последици и е целял настъпването им
/възнамерявал е да присвои отнетото, разпореждайки се с него като със свое/.
Причина за извършване на престъплението е намерението за противозаконно
облагодетелстване.
Съдът прие като смекчаващи вината обстоятелства спрямо подсъдимия ниската
стойност на предмета на престъплението и реалната липса на имуществени вреди,
макар и по причина, несвързана с поведение на дееца, а поради залавянето му преди
довършване на престъплението. Не цени в този аспект дадените обяснения, тъй като те
не са изява на съдействие за разкриване на обективната истина, а чрез тях гради
защитна теза.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът съобразява предходните
осъждания на Н., включително за тежки умишлени престъпления против собствеността
/извън осъждането взето предвид от закона при определяне на конкретното
престъпление като осъществено в условията на повторност/, за които е изтърпявал
ефективно наказания лишаване от свобода, обстоятелството, че престъплението е
извършено при наличието на повече от едно квалифициращи обективната страна на
състава обстоятелства, както и че е извършено в съседен имот, възползвайки се от
непостоянното му обитаване от собствениците и спорадичните им посещения в него..
С оглед формираните правни изводи, съдът призна Д.С. Н. за виновен по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.195, т. 3 и т.7 във вр. чл.194, ал.1
във вр. чл.28, ал.1 във вр. чл. 18, ал.1 от Наказателния кодекс. При индивидуализация
на наказателната му отговорност, след като взе предвид всички изисквания на чл.54 от
НК, като отчете относителен баланс между приетите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, като съобрази отдалечеността във времето на предходните осъждания
на подсъдимия, както и обстоятелствата по чл.18, ал.2 НК и преди всичко степента на
осъществяване на престъпното намерение /която е ниска/, съдът намери, че целите на
наказанието по чл.36 от НК са постижими с прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК
поради недовършеността на престъплението на основание чл.58, б.а от НК. Факта, че
се касае за опит в съвкупност с останалите приети смекчаващи отговорността
обстоятелства мотивират смекчаване на наказателно-правното положение на
подсъдимия чрез определяне на наказание под най-ниския предел, предвиден в закона.
По тази причина съдът осъди Д.Н. на наказание лишаване от свобода за срок от 9
/девет/ месеца.
Съдът счита, че така определеното наказание е съответно на обществената
опасност на престъплението, на личността на дееца, отговаря на целите по чл.36 от НК
и е достатъчно за успешното им постигане.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б. “б“ от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на
наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, тъй като се касае за
умишлено престъпление и не са изтекли повече от пет години от изтърпяване на
предходно ефективно наказание лишаване от свобода. Установената личностна и
съдебна характеристика на подсъдимия, определящи степента му на обществена
опасност, не обуславят приложимост на чл.57, ал.3 от с.з.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимия Д. С. Н. да заплати в полза на бюджета, по сметка на ОДМВР – Перник
9
сумата от 89,75лв., представляваща направени разноски в досъдебното производство
/за възнаграждение на вещо лице/.

Водим от гореизложеното, съдът постанови диспозитива на присъдата си.

Председател:



10
Съобщи за изтекли лични данни