РЕШЕНИЕ № ІІ-260180
09.05.2022, гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен граждански
състав, в открито заседание на дванадесети април през две хиляди,
двадесет и втора година в
състав:
Председател:
Росица Темелкова
Членове: Албена Зъбова-Кочовска
Таня Русева-Маркова
При секретаря : Стойка
Вълкова
като разгледа
докладваното от съдията Зъбова в.гр.дело №
1768/2020г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
вх.№ 20575/10.06.2020г. на БРС, подадена от
ОД на МВР-Бургас, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр.Бургас, ул.„Христо Ботев“
№ 46, представлявано от Директора Р.Сотиров, чрез гл.ю.к.Г.Владимирова, против Решение № 1203/ 02.06. 2020г. по гр.д. №
206/2020г. по описа на БРС, с което съдът е уважил кумулативно предявените обективно съединени осъдителни искове на
П.Х.К. с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Ст.Иванов, за заплащане
на сумата 1983,91лв., представляваща
допълнително трудово възнаграждение(ДТВ) за положен извънреден труд в периода
01.01.2017г. - 14.01.2020г., което не му е изплатено, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от завеждане на исковата молба(14.01.20г.) до
окончателното изплащане, както и
мораторна лихва върху всяка забавена главница от датата на забава, до
завеждане на исковата молба, в размер на 236,64лв.,
като въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия направените съдебно-деловодни
разноски, а в полза на съда –
дължимата д.т. и разноски за експертиза.
Въззивникът
изразява недоволство от първоинстанционното решение, като го счита за
неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Намира
за неправилен извода на съда, че е налице разлика между отчетения, заплатен на
ищеца нощен труд и действително положения от него такъв. Според въззивника
необосновано и несъобразено със специалната нормативна уредба е и заключението
на РС, че тази разлика представлявала извънреден труд, който следвало да се
заплати съобразно часовата ставка, предвидена за заплащане на извънреден труд,
като съдът неправилно приел, че е налице празнота в специалната нормативна
уредба, касаеща служителите на МВР,
преодолима чрез субсидиарно приложение на НСОРЗ. Сочи, че ЗМВР е
специален нормативен акт, уреждащ статута на държавните служители по чл.142,
ал.1, т.1, а в закона няма препращаща норма, която да дава основание за субсидиарно
прилагане на КТ и издадените по неговото прилагане подзаконови нормативни
актове, в т.ч. и НСОРЗ. Поддържа, че в ЗМВР е обоснован различен метод на
правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. на
държавните служители по чл.142,ал.1,т.1. Поради това поддържа, че размерът на
дължимото допълнително възнаграждение следва да се определя по специалните
правила на ЗМВР и издадените наредби и заповеди на Министъра на МВР. Счита, че
разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ е неприложима, тъй като не са налице две от
четирите кумулативно изискуеми предпоставки, предвидени в ал.1 от същата –
продължителността на нощното време да е по-малка от продължителността на
дневното, както и трудовото възнаграждение да е заработено по трудови норми,
като в случая съгласно чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР те са с еднаква продължителност
от 8 часа и по отношение на държавните служители в МВР не е налице работа по
трудови норми. Счита също, че районният съд не е съобразил целта на коефициента
от 1,143, която е да определи възнаграждението на работника и служителя така,
че когато той полага 7 часа труд през нощта да получава трудово възнагра-ждение
за 8 часа и в тези случаи не се работи извънредно по смисъла на чл.143, ал.1 КТ, защото извънреден труд има само ако работниците и служителите действително
са работили извън установеното за длъжността им работно време.Моли въззивния
съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове като
неоснователни. Не прави доказателствени искания. Претендира присъждане на разноските
пред двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от въззиваемия-ищец П.Х.К.,чрез
пълномощник адв.Ст. Иванов, в
който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и
се изразява съгласие с изводите на районния съд. Моли въззивния съд да потвърди
обжалваното решение.Не въвежда нови доказателствени искания.Дири разноски.
Според проверката по чл.267 от ГПК, въззивната жалба е редовна и допустима, а
служебната проверка по чл.269 от ГПК, сочи обжалваното решение за валидно и
допустимо.
По съществото на спора, с оглед въведените пред въззивния съд оплаквания
за неправилност на съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и в приложение на действащото право, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д.№206/20г.
по описа на Бургаски районен съд е образувано по исковата молба на П.Х.К. чрез
процесуален представител, против Областна дирекция на МВР – град Бургас за
осъждане на ответника да му заплати ДТВ за положен от него и незаплатен му
извънреден труд за периода от 01.01.2017 година до 14.01.2020 година в размер на 732 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й плащане, както и 108 лева, представляващи сбор от мораторни
лихви върху стойността на дължимото допълнително трудово възнаграждение за
положен извънреден труд за посочения период, изчислена от момента на настъпване
на падежа на всяко едно плащане, до датата на подаване на исковата молба в
съда, както и за присъждане на съдебно-деловодни разноски.Исковете са с правно основание чл.178,ал.1, т.3,вр.чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР/в ред.преди изменението с ДВ бр.60/2020г/ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За
да обоснове претенциите си, ищецът твърди, че през периода от 01.01.2017 година
до 14.01.2020 година е заемал длъжност „******“
в Сектор „СПС“ ОД на МВР– Бургас и в група „АПК“ в сектор „ООРТП“ ОД на МВР – Бургас, като за горепосочения
период е работил на 12-часови смени, полагал е нощен труд по утвърдени графици-
през летния период по 4 или 5 нощни смени месечно, а през зимния- 2 или 3 смени
месечно. Общо е отработил 860 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент
1,143, възлиза на 982 часа.Счита, че
преизчисляването на този нощен труд води до извънреден труд от 122 часа, който
следва да бъде допълнително заплатен от ответника. В исковата молба е изложен
довод, че при преизчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено
с 50 %, съгласно чл.187, ал.5 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде
компенсиран с по 6 лева. Поддържа, че върху посочената главница е дължима лихва
за забава от момента, в който е станала изискуема, до окончателното изплащане,
като до подаването на исковата молба формира претенция за мораторна лихва в
горепосочения размер.
След
прието на основание чл.214 от ГПК изменение,
искът за главница е увеличен на 1983,91 лева за 275,70 часа извънреден труд, а
мораторната лихва от 108 лв.- на 236,64 лева за горепосочения времеви период.
Ищецът
счита, че приложими за казуса са чл.176 от ЗМВР, чл.178 от ЗМВР, Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, КТ и ЗДСл. Направил е извод, че отработените
от него като нощен труд часове следва да бъдат приравнени на дневен труд с коефициент 1,143, производен от съотношението между нормалната продължителност на 8 часовия дневен труд и
нормалната продължителност от 7 часа нощен труд, а разликата между вече приетия и заплатен нощен труд и
действително положеният от ищеца такъв след преизчислението, да бъде отчетена като
извънреден труд по часовата ставка, формирана от нормалната часова ставка на
основното възнаграждение, увеличена с 50%, съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР.
Поддържа, че в случая положеният от него нощен труд не е бил приравнен към дневен от органа
по назначението, получената разлика отработени часове не била отчетена като
извънреден труд и не му е заплатена като такъв.Ангажирал е доказателства.
В преклузивния едномесечен срок
по чл. 131 от ГПК, ответникът ОД на МВР Бургас, чрез юрисконсулт Владимирова, е
подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите за главница
и лихви по основание и размер.
Признава наличието на служебно правоотношение между него и ищеца,
както и, че през процесния период последният е заемал посочената полицейска
длъжност и е полагал труд на смени по график.
Твърди обаче, че положеният
от ищеца труд е бил надлежно начислен,
отразен в протоколите за извънреден труд и в протоколите за отчитане на
работното време между 22,00 и 06,00 часа, за времето на разположение и
положения труд по време на официални празници, както и, че този труд е бил
заплатен своевременно след неговото отчитане по правилата на действалата към
процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда, организация-та и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР. По отношение претенцията за
преизчисляване на нощния труд с коефициент 1,143 счита, че приложение намират
разпоредбите на посочената по-горе наредба, на която действаща паралелно по
време е Наредбата за структурата и организацията на работната заплата(НСОРЗ).
Поддържа, че Наредбата на МВР урежда по специален за системата на това
министерство начин заплащането на нощния труд. Сочи, че в чл.3, ал.3 от
предходната Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и в чл. 3, ал. 3 от действащата
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. е предвидена за държавните служители в МВР
възможност за полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Излага, че съгласно правната норма, действаща в системата на МВР за
целия процесен период, съотношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1
(8 часа нощен труд, равни на 8 часа дневен труд), а не както по Кодекса на
труда(КТ) и по НСОРЗ, според които 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа
дневен труд. В процесния по делото период за отчитането и заплащането на нощния
труд са били действащи издадените от министъра заповеди №
8121з-791/28.10.2014г. и последващата 8121з-1429/23.11.2017г., съгласно които
за всеки отработен час между 22,00 и
6,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер на 0,25 лв.Счита за неприложима нормата на чл.9,ал.2 от
НСОРЗ и защото не са налице две от четирите кумулативно изискуеми за това
предпоставки, предвидени в ал.1- продължителността на нощното работно време да е
по-малка от тази на дневното, както и трудовото възнаграждение да е заработено
по трудови норми. Твърди, че подзаконовите нормативни актове, издадени по прилагането
на КТ не намират субсидиарно приложение за държавните служители в МВР, поради
спецификата на служебните им правоотношения. Също така в ЗМВР били предвидени
редица компенсаторни механизми за
изравняване на отношението на тези служители пред закона с това на останалите,
ангажирани като работници и служители по трудови правоотношения- конкретно
изброени. Цитирана е съдебна практика в подкрепа на довода за субсидиарна неприложимост
на КТ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове към
отношенията, уреждани от ЗМВР, поради липсата на препращаща норма от специалния
закон към правилата на общия(Решение от 04.11.2019г. по в.гр.д. №
548 по описа на Окръжен съд - Русе за 2019г.).Молил е за отхвърлянето на
исковете.
Първоинстанционният съд е счел заявените претенции за
основателни, възраженията на ответната страна за необосновани и е осъдил
последната да заплати на ищеца поисканата главница от 1983,91лв., мораторната
лихва върху нея от 30.04.17г. до деня, предхождащ датата на подаването на исковата
молба- в размер на 236,64лв., законна лихва за забава върху главницата от
14.01.20г.,до окончателното й изплащане, а също е присъдил разноски и държавна
такса за производството.
Въззивният съд изцяло
споделя тези крайни правни изводи, което предвид въведените в жалбата
оплаквания, аргументира така:
Установената от първата
инстанция фактическа обстановка по делото не се оспорва пред въззивния съд. С
оглед настоящият състав възприема изцяло съобразената от районния съд и със
събраните в процеса доказателства такава, а именно:
В процесния период от
01.01.2017г. до 14.01.2020г., ищецът е
бил в служебни правоотношения с ответната страна, заемайки длъжността „******“
в Сектор „СПС“ ОД на
МВР– Бургас и в група „АПК“ в сектор
„ООРТП“ ОД на МВР – Бургас, като за посочения период е работил на
12-часови смени, полагал е нощен труд по утвърдени графици. Ищецът е имал статут на държавен служител по смисъла на
чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР.
Според констатациите в
назначената пред първа инстанция съдебно–икономическа експертиза,предвид и корекцията, представена
от в.л. Тонка Джалева в съдебно заседание, ищецът е положил за периода 01.01.2017 година - 14.01.2020 година общо 1 880 часа
нощен труд, който преизчислен с коефициент 1, 143, възлиза на 2 148,84
часа труд за целия период. Разликата между преизчисления и отчетения по
протоколи нощен труд възлиза на 275,70 часа, а трудовото възнаграждение, изчислено върху посочената разлика като
извънреден труд, е в размер на
1 983,01 лева и не е платено.
Мораторната лихва върху
горната сума от датата на падежа на всяко плащане, с начало 30.04.17г., до предходната
на предявяването на исковата молба дата(13.01. 20г.), е в размер на 236,64лв.
По правните изводи:
Спорът по делото е
изцяло правен и касае правилното приложение на материалния закон, т.к.
служебното правоотношение между страните предвид естеството му се урежда от
ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, издадени в тази
връзка от министъра на вътрешните работи за отчитането и заплащането на труда,
положен от служителите на подчинение на това министерство, а претенцията на
ищеца почива на правни норми от трудовото законодателство, явяващо се общо за
специалната материя на служебните отношения в МВР, поради което и неприложимо
според ответника за обсъждания казус. В обобщение според него НСОРЗ е
неприложима в случая както поради липсата на непълнота в специалните правни
норми, която да бъде преодоляна при субсидиарно правоприлагане на общите
разпоредби, така и защото не е налице полагане на извънреден труд, подлежащ на
допълнително заплащане, нито са налице предпоставките по чл.9,ал.2 НСОРЗ за прилагане
на коефициента 1,143 за преизчисляване на положения нощен труд.
Въззивният
съд намира изнесените от жалбоподателя възражения за неоснователни.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден
труд /чл.178, ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е 8 часа дневно, 40 часа седмично
при 5-дневна работна седмица /вж.чл.187,ал.1 ЗМВР, преди изменението с ДВ
бр.60/2020г /.Работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни –подневно, а за работещите на 8- , 12- или 24-часови смени- сумирано на
тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР/. Работата извън редовното работно време от 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечие –за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50%
увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР, в редакцията, относима към исковия период/.
Разпоредбата на чл.143,ал.1 КТ съдържа дефиниция на понятието“извънреден
труд“- това е трудът, който се полага от работника, със знанието и без
противопоставянето на работодателя, извън установеното за него работно време. В
чл.50а от ЗДСл е посочено, че извънреден е трудът, който се полага от държавния
служител, извън установеното за него работно време, освен в случаите на
чл.50 ЗДСл, въз основа на мотивирана
писмена заповед на органа по назначаването.В ал.2 на същия законов текст е
налице препращане към КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и
заплащането на извънредния труд. При преценката дали служителят/работникът е
положил извънреден труд, се изхожда от нормалната продължителност на работното
време.
Безспорно ищецът има качеството държавен служител –полицейски орган по
смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Чл.187,ал.3 МВР/ в действаща към исковия
период редакция/ е предвидил, че при работа на смени е възможно полагане на
труд през нощта между 22 часа и 6 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Анализът на тази разпоредба сочи, че посочените 8 часа нощен
труд са максимално допустимите, а не,
че такава е нормалната продължителност
на работното време през нощта. В подкрепа на това е и фактът, че законодателят е използвал израза „средно 8 часа“ за всеки 24-часов
период. Поради това съдът не споделя
тезата на въззивника, че нормалната продължителност на работното време
през нощта за държавните служители–полицейски органи е 8 часа и е равна на
нормалната продължителност на дневното работно време, а счита, че в ЗМВР не е
фиксирана такава нормална продължителност на работното време през нощта. Аргумент в подкрепа на това
е също, че след изменението на ЗМВР, в чл.187,ал.1/ДВ бр.60/2020г/ вече
нормативно е определена нормалната продължителност на работното време през
нощта на 8 часа. За процесния период са действали две наредби на министъра на
вътрешните работи - Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. и Наредба №
8121з-908/02.08.2018г, като само наредбата, действала в предходен период- от
2014г.- съдържа правило, че при сумирано
отчитане на отработеното време, общият брой часове нощен труд се умножава по
коефициент 0,143, като полученото число се събира с общия брой отработени
часове през отчетния период.
Редът и начинът на отчитане на сумираното работно време не е уреден в КТ,
ЗМВР или ЗДСл. Това е предмет на подзаконова нормативна уредба. По отношение на
работещите по трудови правоотношения
то става чрез НСОРЗ и Наредбата за работното време,
почивките и отпуските/НРВПО/. Чл.9а, ал.4 от последната предвижда, че когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по
графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане на
нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с
коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Съответно чл. 9г от НРВПО предвижда отработените часове от
работника/служителя, които в края на периода с установено сумирано изчисляване
на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, да се
отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по
труда.Нормата на чл.9г от НРВПО е в сила от 01.01.2018г , но разпоредбата на
чл.9,ал.2 от НСОРЗ е с това съдържание от 2007г, когато е приета и не следва да
се изключва от приложение за работещите до приемане на изменението на НРВПО.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Тъй като според КТ нормалната продължителност на
дневното работно време е 8 часа, а на нощното- 7 часа, то отношението между
двете величини формира коефициент 1,
143. Подзаконовите нормативни актове,
издадени на основание законовата делегация на чл.187,ал.9 от ЗМВР/ преди изменението с ДВ
бр.60/2020г/, с изключение на наредбата от 2014г, не
съдържат регламентация, аналогична на тази в подзаконовите нормативни актове,
издадени по КТ и по–конкретно НСОРЗ. С оглед на коментираната по-горе липса на
законова норма, уреждаща нормалната продължителност на работното време през
нощта за държавните служители/до изменението на ЗМВР през 2020година/, вкл.и за
тези по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, то настоящият състав намира, че за неуредените
случаи следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, т.к.
това отговаря на целта на акта-вж. чл.46,ал.2 ЗНА.
След като е безспорно, че
полицейските служители са държавни служители, то за неуредените случаи в
ЗМВР следва да се приложи общия спрямо
него ЗДСл. Съгласно
принципните разяснения, дадени в т.23 на ТР №6/06.11.2013г на ОСГТК на ВКС, в
МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно
правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на
ЗДСл и затова последният намира
субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в
неравностойно положение държавните
служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо
работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Макар в
действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за
държавния служител /подобно на пар.1а-нов –ДВ,бр.69/2008г, отм.-ДВ-бр.88/2010г
от ДР на отменения ЗМВР/, доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл
намира субсидиарно приложение за неуредените случаи. Съобразно разпоредбата на
чл.67,ал.3 от ЗДСл, минималните и
максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните
служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както
и редът за получаването им, се определят
с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство. Чл.50а ,ал.2 от ЗДСл пък препраща към КТ, относно продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.При
липсата на нормативно уредена нормална продължителност на работното време през
нощта за полицейските служители, следва да се приеме за такава посочената в
чл.140,ал.1 КТ -7 часа при 5-дневна работна седмица. В цитираните във
въззивната жалба на ответната страна наредби на министъра на вътрешните работи
безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд се
превръщат в дневни, при сумирано изчисляване на работното време.Тъй като обаче
размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в специалните
наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, при наличието на непълнота
в регулирането на правоотношенията, следва да намери приложение общият
нормативен акт- НСОРЗ. Съгласно разпоредбата на чл.9,ал.2 от цитираната наредба,
при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на
съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т.е. приложимият коефициент е 1,143. Възприемането на обратното
становище би поставило държавния служител
в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по
трудово правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се
регламентират от ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на
работно време, работодателят отчита работното време на конкретния работник или
служител в края на отчетния период - в случая на тримесечие. Когато нормата
работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд -
часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на нощните
часове в дневни по реда на чл.
9, ал. 2 НСОРЗ), представляват извънреден труд.Поради това съдът намира за неоснователно
възражението в жалбата, че НСОРЗ не намира приложение за държавните
служители в МВР и, че след превръщането на нощните часове в дневни, не се кумулира извънреден труд.
Съдът намира, че следва да изложи мотиви и във
връзка с решение на СЕС от 24.02.2022г
по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване, отправено от РС
–Луковит. В него е прието,че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива 2003/88ЕО не
налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е
по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня. Съдът е приел, че
във всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената
тежест на нощния труд.
В националното ни законодателство изобщо
не съществува до 2020г /вкл. и през исковия период/ норма, определяща
нормалната продължителност на нощния труд на
държавните служители в системата на МВР, така че отговорът на този въпрос не променя изложеното
по-горе становище на настоящия състав.
От друга страна, предвиденото
заплащане на нощния труд от 0,25 лв. за всеки отработен час и ободряващи напитки, според
съда, не може да компенсира особената тежест на нощния труд по смисъла, вложен
в решението на СЕС. Следва да се има предвид, че посочената ставка е определена
и в чл.8 от НСОРЗ и работниците по трудово правоотношение получават
допълнително възнаграждение в този размер за всеки отработен час нощен труд, което води до извода,
че в това отношение е налице равно
третиране между държавните служители в МВР и работещите по трудово
правоотношение. Остава обаче различното третиране на двете категории лица по отношение преобразуването
на нощните часове в дневни.Това означава, че посоченото допълнително заплащане
от 0,25 лв. на час не съставлява компенсаторен
механизъм за служителите в МВР, различен от прилагания за работещите по трудово
правоотношение. Но се налага извод за липсата на такъв механизъм за гарантиране
на защитата на здравето и безопасността на служителите в МВР, с оглед
по–голямата продължи-телност на нощния
труд. Останалите посочени от
въззивника придобив-ки-ранно
пенсиониране, безплатна храна,униформено облекло, обезщетения при прекратяване
на служебното правоотношение в по-голям размер и др., съдът не счита за компенсиращи конкретно тежестта на полагания
нощен труд, а само специфичното естество на извършваната работа.
По отношение на приетото от СЕС, че
с оглед чл.20 и 31 от ХОПЕС е допустимо
определената в законодателството на държава–членка нормална продължителност на
нощния труд от седем част за работниците от частния сектор да не се прилага за
работниците от публичния сектор, вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика
в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна с тази цел, следва отново да се
има предвид, че до 2020г. няма определена нормална продължител-ност на нощния
труд за полицаите, а такава е определена по-късно. Изложените доводи от
въззивника за специфичния характер на работа на служителите в МВР,
свързана със защита правата и свободите на гражданите, с противодействие на престъпността и опазване на обществения
ред, с което се обосновава различното им третиране, не могат да бъдат възприети
като обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за
неприлагане на преобразуването на
часовете положен нощен труд в дневен,
поради въведени други компенсаторни механизми.Това е така, тъй като наред с
изброените от въззивника придобивки на служителите в МВР, до м.август 2016г.
наредбите на министъра на МВР са предвиждали
такова преобразуване и отпадането му след този момент не е обосновано с
никаква допустима от закона цел.Но дори да се приеме, че такава е налице, в
полза на служителите в МВР не са предвидени конкретни мерки за защита и за
компенсиране на особената тежест и по-голяма продължителност на положения нощен труд.
Въззивният съд намира за неоснователно и възражението, че чл.9, ал.2 от
НСОРЗ не се прилага по казуса, т.к. ал.1 изисквала продължител-ността на
нощното работно време да е по-малка от тази на дневното и трудовото
възнаграждение да е заработено по трудова норма, каквито предпоставки в случая
не са налице.Доводът почива на превратно тълкуване на нормата на чл.9 от
Наредбата. Сумираното изчисление на работното време, когато трудовото
възнаграждение е заработено по трудови
норми, е уредено в чл.9, ал.3 от НСОРЗ и за него се отнася ал.1, а чл.9, ал.2,
приложима за спора, не поставя такива изисквания.В подкрепа на този извод е и
фактът, че наредбата за отчитане на отработеното време в системата на МВР от
2014г. е предвиждала преобразуване на часовете положен нощен труд към дневния
по механизъм, като компенсаторния на чл.9, ал.2 от НСОРЗ(но с различна
математическа формулировка), при същите условия, при които е положен нощният
труд за процесния период от настоящия ищец.
Тъй като пред въззивния съд не е
пренесен спорът за размера на претендираното ДТВ и дължимата върху поисканата
главница мораторна и законна лихва за забава, съдебният състав не излага
съображения за тях.
В
обобщение на изложеното, поради съвпадение на крайните правни изводи на двете
съдилища, решението на Бургаски районен съд следва да бъде потвърдено.
С оглед този изход от обжалването,
на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемият има право на всички направени в хода
на делото разноски ,за което има изрично искане в отговора на въззивната жалба.
По делото е представен списък включващ платено възнаграждение на адвоката на
страната от 400лв, оспорено само като прекомерно спрямо защитимия интерес,
поради което съдът приема сумата за разноски. То е дължимо в същия размер, а
възражението за прекомерност е неоснователно, т.к. хонорарът е под минималния
по чл.7,ал.2(на база обжалваем интерес), съобразно с чл.2, ал.5 от НМРАВ(изчислен
върху всеки иск поотделно). Общото минимално възнаграждение би възлязло на
668,87лв.Следователно платеният хонорар не може да бъде намален.
Мотивиран от горното, Бургаски
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1203/02.06.2020г., постановено по
гр.д.№206/2020г. по описа на Районен съд- Бургас.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – гр.Бургас, с адрес: гр.
Бургас, ул. „Христо Ботев“ №46, да плати на П.Х.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 400 лева /четиристотин лева/, съдебно-деловодни разноски, сторени по в.гр.д.№1768/2020г.
по описа на Бургаски окръжен съд за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: