РЕШЕНИЕ
№ 1592
гр. София, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110211505 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59, във връзка с чл. 58д, т.1 и
следващите от Закона за административните надушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по жалба на ХР. ИВ. ЦВ., ЕГН **********, с адрес: гр. С,
ж.к.„Н“, бл., вх., ет., ап., чрез адвокат Л. ИЛ. ИВ. от САК, против наказателно
постановление №21-4332-013810/07.07.2021 г., издадено от началник група
към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл.20, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл.185 от ЗДвП, му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 20 лв. (двадесет лева), както и за нарушение на чл.123,
ал.1, т.3, б.„в“ от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, са му
наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева)
и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано. Излага се, че жалбоподателят не е извършил посоченото
деяние и липсват каквито и да било доказателства за неговото извършване.
1
Сочи се, че по отношение и на двете нарушение не е спазена разпоредбата на
чл.42, ал.1, т.4, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като АУАН не съдържал
описание на обстоятелствата, при които е извършено деянието. Не ставало
ясно по автомобила „Тойота ярис“ има ли настъпили щети и какви са те.
АУАН не съдържал и реквизитът, изискуем по чл.42, ал.1, т.9 от ЗАНН. В
АУАН и НП липсвало описание на причинените имуществени вреди, както и
дали е имало разногласие между водачите на двата автомобила. В условията
на евентуалност, се моли да се приеме, че извършеното деяние е
малозначително. Моли се НП да бъде отменено. Претендира се присъждане
на направените по делото разноски.
Административно-наказаното лице - ХР. ИВ. ЦВ., инициирало
настоящото производство, в което има качеството на въззивник, редовно
призовано в съдебно заседание, не се явява лично. За него се явява
упълномощен процесуален представител – адвокат Л.И. от САК. В съдебно
заседание се моли НП да бъде отменено, като незаконосъобразно, тъй като
твърдяното нарушение не е доказано по безспорен начин. Моли се за
присъждане на направените по делото разноски .
Административно-наказващият орган в качеството му на въззиваема
страна – ОПП-СДВР, редовно призован, не изпраща представител и не взима
становище по жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно
постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и
функционално компетентен съд на основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН.
Депозирана е от лице притежаващо активна процесуална легитимация и
правен интерес. Подадена е в рамките на законоустановения срок.
Сезиращият съда документ съдържа изискуемите по закон реквизити. Ergo
жалбата се определя като редовна и процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения.
От фактическа страна, съдът установи следното:
На 18.06.2020 г., около 15:30 часа, в гр. София, ХР. ИВ. ЦВ., като водач
2
на товарен автомобил марка „Ф“, модел „Т“, с рег. № се движел на бул.
„Илиянци“ № 12. Поради недостатъчен контрол върху МПС, което управлява
реализирал ПТП в паркиран товарен автомобил марка „Т“, модел „Я“, с рег.
№ и при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го
напуснал, като не уведомил службата за контрол, както и не изпълнил
указанията й.
Административно-наказателното производство е образувано на
16.06.2021 г., със съставяне на Акта за установяване на административно
нарушение (АУАН) бл. № 888427/16.06.2021 г., от Ант. Сп. Ст., на длъжност
„Младши автоконтрольор” при ОПП-СДВР. В АУАН е посочено, че е
съставен в присъствието на двама свидетели: Н.Р. Кръстева /свидетел-
очевидец/ и Емил Здравков Петров /служител на ОПП-СДВР/ против ХР. ИВ.
ЦВ., за това, че с така посочените действия е нарушител разпоредбите на чл.
20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
АУАН е предявен и връчен лично на нарушителя, на датата на неговото
съставяне-16.06.2021 г., който го подписал. В него, последният не е вписал
възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, жалбоподателят е направил
писмени възражения пред наказващия орган.
Въз основа на така съставения акт, на 07.07.2021 г. Г В Б, на длъжност
„Началник група“ към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР, издала
обжалваното НП №21-4332-013810/07.07.2021 г., с което е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. С него за
нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП, на
жалбоподателя му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 20 лв., както и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП и на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, са му наложени административни
наказания „Глоба“ в размер на 100 лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 1 месец.
Съдът прие описаната по-горе фактическа обстановка, като взе предвид
приетите писмени доказателства: декларация попълнена от Н. Кр. Р.,
Декларация попълнена от ХР. ИВ. ЦВ., сведение от Ц З Ц, Протокол за ПТП
№ 765766, докладна записка 2 бр., възражение, писмо с № на СДВР 4332р-
31777/06.07.2020 г., писмо с № на РУ-Монтана 301р-17500/28.07.2020 г.,
справка картон на водача, Заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г., Заповед №
3
8121з-515/14.05.2018 г.
Свидетелят Ант. Сп. Ст. (актосъставител) в съдебно заседание, в етапа
на съдебното следствие, потвърждава съставянето на АУАН, респ.
подписването му, но не пресъздава каквито и да било релевантни спомени
във връзка с процесното събитие дори след предявяването и запознаването с
процесния АУАН в съдебно заседание. Предвид това от неговите показания
съдът не може да направи изводи за релевантните по делото факти.
Свидетелят П. Т. К. в своите показания не излага обстоятелства, които
да послужат на съда за изграждане на изводи от фактическа страна за
процесния случай.
Свидетелката Н. Кр. Р. в съдебно заседание, излага непосредствени,
преки и лични възприятия от процесното събитие и от самия удар. Посочва,
че по време на удара тя се е намирала в товарния автомобил „Форд транзит“,
който в този момент не бил управляван. Съдът дава вяра на показанията й,
доколкото същите са последователни и логични. Няма данни, от които може
да бъде поставено под съмнения безпристрастността на показанията й, както е
да имала някакви взаимоотношения с жалбоподателя, в частност
неблагоприятни, които евентуално да я мотивират да изопачи ситуацията в
хода на събиране на гласните доказателствени средства. Показанията на
свидетелката са хронологични, последователни, непротиворечиви, допълват
се и при анализа им се установяват всички обстоятелства на процесното
събитие.
Настоящият съдебен състав изцяло кредитира събраните по делото
писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост
и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда, като не се
налага по-подробното им обсъждане (по арг. от чл.305, ал.3, изр.2 НПК, вр.
чл.84 ЗАНН).
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл.58д и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие
съдът намира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно
4
постановление са издадени от компетентни органи и съобразно представената
заповед, действащи в кръга на техните правомощия, в предвидената от закона
писмена форма.
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл.63, ал.1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. В
изпълнение на това свое правомощие (право и задължение) съдът намира, че
при съставяне на АУАН са допуснати съществени по тежест процесуални
нарушения, които са опорочили процедурата по установяване на нарушението
и налагане на наказание.
Съдът служебно констатира, че АУАН е съставен изцяло в разрез с
изискванията на чл.34 от ЗАНН, защото не е спазен тримесечният срок от
установяване на нарушителя. В докладна записка, съставена от младши
инспектор П. Т. К., на датата на установяване на нарушението (18.06.2020 г.)
адресирана до началника на ОПП-СДВР, последният е уведомен за
процесното деяние. Било установено, че товарният автомобил марка „Ф“,
модел „Т“ е собственост на Ц З Ц, който в дадени от него писмени сведения,
посочва, че този автомобил се управлява от сина му Светослав Ценов и че на
18.06.2020 г. процесният автомобил е бил използван от приятел на неговия
син, а именно ХР. ИВ. ЦВ.. Тези свои сведения той дава пред органите на
МВР на 13.08.2020 г. От това следва, че от 13.08.2020 г. е започнал да тече
предвиденият в чл.34 от ЗАНН срок за образуване на административно-
наказателно производство. На 13.08.2020 г., административно-наказващият
орган е имал безспорно установена самоличността на извършителя. Ето защо,
от този момент, административно-наказващият орган е следвало в рамките на
3 месеца от откриване на нарушителя да състави АУАН. Такъв обаче е
съставен след изтичането му, а именно: на 16.06.2021 г., а срокът по чл.34,
ал.1 от ЗАНН е изтекъл на 13.11.2020 г. Така НП е издадено при съществено
нарушение на процесуалните правила, на базата на АУАН, съставен след
изтичането на срока, предвиден в чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Съдът намира, че е налице опорочаване на административно –
наказателното производство срещу Ц., още в неговата начална фаза -
5
съставянето на акта, и поради наличие на друго нарушение. Последният не
може да се ползва с установената в закона доказателствена сила. Актът е
съставен от свидетеля С., който не е възприел непосредствено извършеното
деяние. Свидетелят по акта – Е З, е посочен като свидетел при съставяне на
АУАН. Той не е присъствал при установяване на нарушението. Видно от
докладна записка от 18.06.2020 г., ПТП било посетено от И И и П.К.. В АУАН
е посочено, че е съставен в присъствието на свидетел - очевидец на
нарушението - Н.Р.. Последното не отговаря на обективната истина, тъй като
Р. не е присъствала при неговото съставяне. Тя не е положила подписа си на
свидетел в АУАН, а органите на МВР на мястото за полагане на подпис на
свидетеля, единствено са посочили, че същата е попълнила декларация.
Последното не освобождава от задължение органите на МВР да съставят
АУАН в присъствието на свидетелката.
Съдът намира, че в конкретния случай АУАН и НП не отговарят на
изискванията за съдържание изискуемо по чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП следва да бъдат посочени
обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Задължително е да са
описани всички съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение,
по начин небудещ съмнение, както за дееца, така и за съда за всички
конкретни фактически действия, с които е причинен противоправният
резултат. Нарушението следва да бъде описано по начин, по който за
нарушителя да не възниква никакво съмнение за това какви са фактическите
параметри на вмененото нарушение. В конкретния случай този критерий на
яснота не е достигнат, тъй като изцяло липсва словесно описание на
нарушението.
Освен това, от съдържанието на цялата преписка по случая не се
установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено
от жалбоподателя нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, която разпоредба
вменява задължение на водачите да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват. И в съдебната фаза на процеса,
ответната страна не ангажира доказателства в подкрепа на описаната в акта и
наказателното постановление фактическа обстановка.
Съдът счита, че вмененото на жалбоподателя нарушение на чл.20, ал.1
от ЗДвП е несъставомерно, поради което и отговорността му е неправилно
6
ангажирана на основание санкционната разпоредба на чл.185 от ЗДвП. При
така установената фактическа обстановка, ако се претендира някакво виновно
поведение от страна на жалбоподателя за настъпилото пътнотранспортно
произшествие, то очевидно същото не може да намери израз в
неконтролиране на управляваното МПС, както се установява и от показанията
на разпитаната по делото свидетелка Р.. След като е установено такова
поведение от страна на Ц., извършеното деяние е следвало да се подведе под
друг състав на нарушение, вменяващ задължение на всички водачи на пътни
превозни средства да съобразяват своето поведение и да не управляват МПС с
несъобразена скорост, да спазват дистанция, да се съобразяват с пътните
знаци и пътната маркировка и др. В конкретния случай липсва описание на
нарушението и в какво виновно действие то се изразява. Тъй като е допуснато
нарушение на материалния закон, поради неправилно квалифициране на
извършеното деяние, безспорно е нарушено правото на защита на
санкционираното лице, поради което и наложеното му наказание не
съответства на извършеното, нито цифрово, нито словесно. От своя страна
допуснатото нарушение на материалния закон е абсолютно основание за
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че при съставяне на АУАН
и НП са налице нарушения, които са от категорията на съществените такива,
ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. Обжалваното
наказателно постановление, следва да бъде изцяло отменено, като неправилно
и незаконосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното изрично искане от
процесуалния представител на жалбоподателя в хода на съдебното
производство, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, административно-
наказващият орган: ОПП-СДВР, следва да бъде осъдена да заплати в полза на
жалбоподателя сумата от 300 лева, представляваща заплатено от последния
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото
дело (съгласно представена фактура).
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗАНН, Наказателно
постановление №21-4332-013810/07.07.2021 г., издадено от началник група
към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на ХР. ИВ. ЦВ. за
нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП, му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лв, както и за
нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.„в“ от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП, са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на
100 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, като
неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОПП-СДВР да заплати в полза на ХР. ИВ. ЦВ., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к.„Н“, бл., вх. ет., ап., сумата от 300 лева,
представляваща направени разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава 12 от
АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8