МОТИВИ:
Подсъдимият Г.П.Т. е предаден на съд
ЗА ТОВА, че на 28. 08. 2014 год. в гр. Попово умишлено умъртвил майка си
Гергана Георгиева И. – на 55 години, като убийството е извършено по особено
мъчителен начин за убитата, и с особена жестокост - престъпление по чл. 116 ал. 1, т. 3 и т. 6 от НК.
Пред
съда подсъдимият и неговия защитник направиха искане за разглеждане на делото
по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие - признавайки изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, съгласявайки се,
да не се събират доказателства за тези факти.
Защитата пледира за определяне на наказание ЛОС към
законовия минимум с приложение на чл. 58а ал.1 НК, застъпвайки тезата, че подс. е извършил
виновно деянието, но при евентуален умисъл.
Т.К. и
В.Т. – наследници на Гергана И., редовно призовани по телефона и уведомени за
разглеждане на делото от баща си – св. П.К., не се явяват в с.з.
Представителя
на Окръжна прокуратура пледира за налагане на наказание „ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР“
което с оглед естеството на производството следва да бъде заменено с наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ от 20 до 30 години, и определено в размер на 25 години.
Предвид
своевременно направеното искане за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК съдът прие производството да се
разгледа по този ред. Страните по делото заявиха съгласие да не се провежда
разпит на свидетелите и вещите лица, а
при постановяване на присъдата да се ползват материалите от досъдебното
производство съгл. чл. 371 ал.2 НПК. Подсъдимият заяви, че се признава изцяло
за виновен по предявеното му обвинение, признава фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласявайки се да не се събират
доказателства относно тях. Съдът одобри
това съгласие с нарочно определение съгл. чл. 372 ал. 4 НПК.
След
като приобщи материалите по досъдебното производство на осн.
чл. 373 ал. 2 вр. чл. 371 ал. 2 НПК, съдът прие за
установено следното:
Подсъдимият
е роден и живеел в гр. Попово. Имал по-големи брат и сестра, които работели и
живеели в Германия. Родителите му били разделени от много години и той живеел с
майка си Гергана Георгиева И. /до развода си била с фамилия К./. Двамата
живеели в наследствена двуетажна къща /наследена от И. от нейните родители/,
намираща се в гр. Попово, ул.“Марко Н.“ № 39. Подс.
обитавал втория етаж от къщата, майка му живеела на първия етаж.
Психологичният
анализ на личността на подс. Т. сочи, че при него е
налице непредсказуемо и социално неприемливо поведение, съчетано с гневност,
повишена импулсивност, склонност към заяждане и кавги. Често встъпвал в спорове
и проявявал агресия, особено към близките си. Често инициирал конфликти,
явявайки се провокираща, активна
страна.В емоционален план подс. бил с
променливо настроение, раздразнителен и импулсивен. Недостатъчно ефективния
самоконтрол и емоционално обусловената саморегулация при него предопределяли
наличие на неуместни афективни реакции.
Подс. често влизал в
конфликти с близките си. В близкото минало имало случаи, когато нанасял побой
на сестра си, майка си и баща си. По този повод и във връзка с агресивното му
поведение срещу него била издадена Заповед за защита от домашно насилие, въз
основа на Решение по гр. дело № 814/2012 год. на Районен съд гр. Попово – поради
физическо и психическо насилие, упражняване спрямо майка му. По НАХД № 18/2013
год. на Районен съд гр. Попово на подс. било наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 1000 лева, за извършено престъпление по чл. 296 ал. 1 НК във връзка с
неизпълнение на тази Заповед за защита, издадена срещу него на майка му Гергана
И..
От
средата на м. февруари до средата на м. август 2014 год. И. била на гости на
дъщеря си в Германия. Отношенията между нея и подс.
останали обтегнати и след завръщането и.
Така
се стигнало и до 28.08.2014 год. – датата на инкриминираното деяние. Било
около 21.00 ч., подс. бил изпил една бира от 0,5 л.
Решил да извика майка си на втория етаж, за да изяснят отношенията си. Още в
самото начало разговора започнал на висок тон, двамата се скарали. И. обвинила подс.
/по неговите обяснения майка му често правела това / че е виновен за смъртта на
дядо си – баща на И.. Подс. замахнал
и ударил с длан майка си по лявата буза. Главата и се завъртяла и се ударила в
стената. Той се нахвърлил върху нея, хванал я за косата и започнал да и нанася
по главата удари с длани и юмруци. И. паднала на пода, молейки подс. да престане да я удря, казала, че ще извика полиция. Подс. продължил да я удря, хванал я за косата и започнал да
я влачи към терасата, като отскубнал кичури от косата и. Отворил вратата и
продължил да я удря, докато паднала на земята и престанала да мърда. Подс. решил, че
майка му се преструва, затова взел шише с бензин и залял тялото и с част от
течността, след което я подпалил. Жената се изправила и се опитала да влезе в
стаята, но подс. и нанесъл два силни удара с крак и
отново я повалил на терасата. Залял я с останалата част от бензина и я подпалил
отново. Изчакал огънят да изгасне и да няма съмнения, че майка му ще оживее
взел дървена изрезка с дължина около 1 метър, и с нея нанесъл няколко силни
удара по главата, раменете и тялото на И.. Малко след това подс.
напуснал къщата и пеша отишъл до автогарата в Попово от където, с такси, се
придвижил до с. Посабина, където живеел баща му. Събудил баща си, казал му, че е пребил майка
си и му поискал ракия. Баща му го прогонил, заплашвайки го, че ще повика
полиция. Подс. няколко дни останал в недовършена къща
в селото, докато престъплението било разкрито, а той задържан.
Заключението
на назначената на ДП съдебно-медицинска експертиза е, че смъртта на И. е
настъпила вследствие на комбинирана черепно-мозъчна травма и термичен шок,
получени от нанесените удари с твърд тъпоръбест
предмет по главата, довели до травматичен излив на
кръв под меките мозъчни обвивки, както и от последващото
запалване дрехите на И., предизвикали изгаряния І – ІІ степен на
около 80% от телесната повърхност.
Тази
фактическа обстановка се установи от материалите по делото и от дадените на
досъдебното производство обяснения от подс.,
свидетелските показания и заключенията на назначените в производството
експертизи, както и от направените пълни самопризнания на подс.
пред съда. Касае се за осъществено от обективна и субективна страна
престъпление по чл. 116 ал.1 т. 3 и т. 6 от НК. Това е убийство в квалифицирания му
състав, осъществени са три от квалифициращите признака – убитата е рождена
майка на подс. Т., а самото деяние е извършено по
особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост. Броят на ударите,
силата, ожесточението и яростта с която са нанасяни, подпалването на И.,
причинените увреждания и болките, които тя е търпяла приживе обуславят тези
квалифициращи елементи на престъпния състав. Деянието е извършено виновно, при пряк умисъл на вината.
Затова съдът призна подс. Т. за виновен по така предявеното му
обвинение.
Тук е
мястото да се отговори и на направеното в пледоариите изявление от страна на
защитата, че подс. е извършил деянието при
„евентуален“ умисъл, като беше загатнато и за това, че бил предизвикан от пострадалата, т.е. за афектно състояние. Съдът счита, че тези твърдения на
защитата са неоснователни.
В
теорията е приета тезата, че умисъла е волева насоченост, която може да бъде
дадена в два варианта – деецът или иска, или съзнателно допуска настъпване на общественоопасните последици на своето деяние. С оглед на
това, двете форми на умисъл са пряк и евентуален. Деянието е извършено при пряк умисъл, когато
деецът съзнателно се насочва към причиняване на съответните обществено опасни
последици. Евентуален е умисъла, когато обществено опасните последици не са
пряко целени от дееца, а са възможен допълнителен резултат от неговото деяние,
с настъпването на които обаче той се съгласява, преследвайки друга цел, от
постигането на която въпреки това не се отказва.
При
евентуалния умисъл деецът дава предимство на пряко целеното, което иска да
постигне, даже с цената на причиняване като допълнителен резултат на възможните
престъпни последици. И това налага винаги, когато се поставя въпрос за наличие на евентуален умисъл, да се
разкрие пряката цел на дееца и да се установи
дали е възможно от неговата /на дееца/ психологическа гледна точка, за
нейното постигане, той да се е съгласил с причиняване на обществено опасните
последици.
Прието
е, че умисълът е „афектен“
, когато решението за извършване на умишленото престъпление се е породило и е
осъществено в състояние на силно душевно вълнение, при емоционално избухване,
което се изразява физиологичния афект.
Законът
не установява различие в наказанието за умишлени престъпления с оглед на това,
дали умисълът е пряк или евентуален. Защото ако при прекия умисъл се касае до
воля, непосредствено насочена към причиняване на противообществения резултат,
при евентуалния умисъл пък допускането му сочи, че деецът, за да постигне
своите цели, не се спира пред съзнателно погазване на обществените
интереси. А и не винаги „престъпното
безразличие“ е по-малко укоримо от пряко насочената
„воля за престъпление“.
С
оглед казаното по – горе, съдът счита, че в конкретния случай не се касае нито за „евентуален“ умисъл, нито
за състояние на „афект“. Поведението на подс. е
последователно и целенасочено. Само няколко дни, след като майка му се е
завърнала от Германия, където е престояла около половин година, той я вика за да изяснят отношенията си.
Почти веднага между тях възниква конфликт, подс.
започнал целенасочено да нанася удари по главата на майка си, докато я е привел
в безпомощно състояние. Тъй като тя не давала признаци за живот, той я залял с
бензин и я запалил, а след като тя станала и направила опит да влезе в стаята,
той отново с удари я съборил на земята, отново я запалил, и за да се убеди, че
не е жива и нанесъл множество удари по главата и тялото с еднометрова дъска
/приложена като веществено доказателство/. Т.е. подс.
е искал настъпване на престъпния резултат, което безспорно сочи, че виновното
деяние е извършено при „пряк“ умисъл. А това, че към момента на извършване на
инкриминираното деяние подс. не е бил в състояние на
„силно раздразнение“, не се е намирал в състояние на физиологичен афект по см.
на чл. 118 НК, или патологичен афект, дава отговор заключението на изготвената
експертиза, което съдът ще коментира по-долу.
Комплексна
съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза, приета и приложена по
делото дава следното заключение: Вследствие задълбочени анализи експертите са
стигнали до извода, че при подс. не са установени нарушения на интелекта, или на
психичните качества и функции, които да представляват, или покриват
критериите „умствена недоразвитост и/или
краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието“ по смисъла на НК,
което пък е основание да се приеме, че към момента на извършване на
инкриминираното деяние подс. е бил със запазена
годност да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи
действията си.
Подс. Т. не се водел
на психодиспансерен учет.
Експертизата
дава заключение, че при подс. е констатирано заболяване
– психично страдание в широкия смисъл на това понятие /психопатия/, което
представлява разстройство на характеровото формиране,
но то не е пряко обусловено от груби мозъчни увреждания, или заболяване, нито
пък от други психични разстройства. Такова заболяване представлява психично
страдание в широкия смисъл на това понятие и се манифестира с поведенчески
отклонения, в чиято основа е дисхармоничното развитие на характера. Личностовото разстройство, констатирано при подс. не налага медикаментозно третиране или прилагане на
принудителни медицински мерки, освен при наличие на коморбидност
/наличие на едно или повече заболявания или разстройства в допълнение към
основното заболяване/.
Експертизата
е категорична, че към момента на извършване на инкриминираното деяние при подс. не са били на лице медицинските критерии за наличие
на „силно раздразнение“, не се е намирал в състояние на физиологичен афект по
см. на чл. 118 НК, или патологичен афект.
Подс. не страда от
психично заболяване и не се налага прилагане на принудителни медицински мерки
на осн. чл. 89 и сл. НК и подс. Т. може да
носи наказателна отговорност.
При
определяне на наказанието, което подс. следва да
търпи, съдът обсъди всички обстоятелства по делото, отчитайки както
смекчаващите, така и отегчаващите вината обстоятелства.
Към
момента на извършване на инкриминираното деяние подс.
е неосъждан /реабилитиран/. От приложената по делото справката за съдимост
обаче е видно, че на два пъти, за извършени престъпления от общ характер е
освобождаван от наказателна отговорност и са му налагани наказания по адм.
ред - „глоба“. Първото наказание е за
деяние по чл. 343в ал. 2 НК и решението
на ПРС е влязло в сила на 09.12.2008 год. Второто, отново на ПРС, влязло в сила
е на 01.03.2013 год. е по чл. 296 ал.1 пр.3 от НК по което подс.
отново е освободен от наказателна отговорност и му е наложено адм. наказание „глоба“. В случая се касае за нарушаване на
Заповедта за защита спрямо майка му, като от приложеното по делото решение
става ясно, че това дело е образувано след оплакване на И., за това, че синът и
не изпълнява Заповедта, упражнил е спрямо нея физическо и психическо насилие.
Деянието,
за което беше признат за виновен – убийство, е възможно най-тежкото
престъпление против личността. Касае се
за квалифициран състав по чл. 116 ал.1 НК, като са изпълнени три квалифициращи признака – убийство на рожден
родител, извършено с особена жестокост и по особено мъчителен за жертвата
начин. Деянието е с изключително висока степен на обществена опасност, затова и
законодателят е предвидил най-тежките наказания, предвидени в наказателния
закон на Р.България – от ПЕТНАДЕСЕТ до
ДВАДЕСЕТ години лишаване от свобода, ДОЖИВОТЕН затвор и ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР без
ЗАМЯНА.
Разгледана
в контекста на извършеното и на база останалите доказателства по делото, съдът
счита, че личността на подс. Т. също сочи една висока
степен на обществена опасност. Макар, че подс. на два
пъти е освобождаван от наказателна отговорност и са му налагани наказания по
административен ред, това обстоятелство не следва да се игнорира. И то
най-вече, защото второто му наказание е за нарушаване на Заповед за защита –
издадена срещу него на Гергана И., негова майка. Доказателствата по делото, и
съдебно-психологичната и психиатрична експертиза също дават основание да се
счита, че подс. е с висока степен на обществена
опасност – асоциален, с неприемливо и непредвидимо поведение, гневност,
импулсивност, склонност към заяждане и кавги. Агресивен, особено към близките
си – сестра, майка, баща. Следва да се отчете бруталността при извършване на
деянието – жесток побой, запалване на тялото още приживе и нанасяне на удари с
дъска. Към момента на извършване на деянието подс. е
бил на 33 години. На тези години, макар и млад, човек вече би следвало да е с
изграден характер и навици, затова съдът счита, че в случая младата възраст на подс. в никакъв случай не може да бъде кредитирана като
смекчаващо вината обстоятелство. Все пак не става въпрос за тинейджър,
или за младеж на 20 – 25 години.
Като
смекчаващо вината обстоятелства съдът кредитира единствено самопризнанията на подс.
Т., направени в най-ранната фаза на ДП, непосредствено след разкриване на
деянието. Дори и повода за инцидента, както твърди подс.,
а и е посочено в ОА, че пострадалата го
е обвинила за смъртта на дядо му, това не следва, да се кредитира като
смекчаващо вината обстоятелство. Това не следва да бъде повод за приложената в
последствие агресия и жестокост. От една страна, това е нещо, което
пострадалата често е напомняла на подс., от друга, не
следва да се изключва момента подс. да ползва това
като защитна теза. Защото е безспорно прието експертизата, че по време на
осъществяване на деянието подс. не е бил в афектно състояние.
Въз
основа на изложеното съдът прие, че наказанието на подс.
Т. следва да бъде определено при превес на отегчаващи вината обстоятелства. Беше прието, че адекватно и осъществяващо целите на чл. 36 НК
наказание в конкретния случай е наказанието предвидено във втората алтернатива
на чл. 116 ал.1 НК - ДОЖИВОТЕН
ЗАТВОР. С оглед естеството на
производството съкратено съдебно следствие - и императивния диспозитив
на чл.372 ал.2 НПК, прилагайки чл. 58а ал.2 НК съдът замени така определеното наказание с ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА.
При
индивидуализация на наказанието, съдът прие, че същото следва да бъде
определено при превес на отегчаващи вината обстоятелства, затова определи
размера над средния, предвиден в закона. /тъй като при предвиденото наказание
от 15 до 30 год. ЛОС, средният размер се явява в размер на 22,5 години/, поради
което и определи същото в размер на ДВАДЕСЕТ и ПЕТ години, които подс. да изтърпи при „СТРОГ“ режим на осн.
чл. 61 ал. 2 и чл. 60 ал.1 ЗИНЗС.
Съдът
прие, че определено в този размер, наказанието ще осъществи целите си както в
индивидуален, така и в генерален план. Продължителното отстраняване от
обществото би следвало да подейства възпиращо и възпитателно спрямо подс., а
определено в този си вид НАКАЗАНИЕТО следва да въздейства възпитателно и
възпиращо върху останалите членове на обществото.
На осн. чл. 59 ал.1 НК съдът зачете, като изтърпяно , времето
през което подс. е бил с мярка за неотклонение
„задържане под стража“.
Съдът
постанови на осн. чл. 53 ал.2 б.“а“ НК отнемане в
полза на държавата и унищожаване
след влизане на присъдата в сила на:
шапка с кичури коса, кичур коса и остъргани петна, прозрачна пластмасова
бутилка, дъска с дължина 99 см., мъжка камуфлажна риза, блуза с дълъг ръкав,
черен панталон и чифт маратонки. Веществените доказателства: дамско портмоне
със сума от 5,31 лв. два мобилни телефона марка „Самсунг“,
както и телефон „Нокиа“ със зарядно
устройство, след влизане на присъдата в сила, се върнат на наследниците на
починалата.
Подс. Т. беше осъден
да заплати и направените по делото разноски и такси.
Водим от горното, съдът постанови
своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН
СЪДИЯ: