Решение по дело №280/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 9
Дата: 17 юни 2021 г. (в сила от 17 юни 2021 г.)
Съдия: Мария Петрова Петрова
Дело: 20215000500280
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Пловдив , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова

Стоян Ат. Германов
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20215000500280 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.463,ал.2 във връзка с чл.274 и сл. от
ГПК.
С Решение №20173 от 06.11.2020г., постановено по в.гр.дело
№232/2020г. по описа на Окръжен съд-Кърджали, е оставена без уважение
жалбата на М. Р. М. с ЕГН:**********, ГЮЛН. М. М. с ЕГН:********** и Ш.
Р. М. с ЕГН:**********, в качеството им на взискатели по изп.дело №.../...г.
по описа на ЧСИ с рег.№... срещу извършено с протокол от 07.08.2020г.
разпределение на сумата в размер на 74421лв., в частта по т.1-т.5 от
протокола, с която е разпределена сума общо в размер на 4734,95лв., от която
за обикновени такси – 1475лв. /т.1/, ДДС върху обикновени такси – 295 /т.2/,
за допълнителни разноски по делото – 953,50лв. /т.3/, такса по т.26 –
1676,21лв. /т.4/ и ДДС върху таксата по т.26 – 335,24лв. /т.5/; отменено е
разпределението в частта по т.6 от протокола, с която на основание
чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД е разпределена сума в размер на 9700лв.; отменено е
1
разпределението в частта по т.8 от протокола, с която на основание
чл.136,ал.1,т.6 от ЗЗД е разпределена на присъединения взискател Д. сумата в
размер на 59437,69лв.; дадени са указания на ЧСИ да извърши ново
разпределение, съобразно приетото в мотивната част на решението.
Недоволни от така постановеното решение са останали жалбоподателите
ГЮЛН. М. М., М. Р. М. и Ш. Р. М., които чрез пълномощника им адв.А.М. го
обжалват в частта му, с която е оставена без уважение жалбата им против
разпределението в частта по т.1-т.5, с която е разпределена сума общо в
размер на 4734,95лв. Считат разпределението в тази му част да противоречи
на т.11 от ТР №2/26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС,
според което правилото е таксите да се внасят, а изключението по чл.79,ал.2
от ГПК е приложимо в хипотезата на субсидирани такси по смисъла на чл.81
ЗЧСИ, които, вместо взискателя, се изплащат от бюджета на съответния
окръжен съд, като в тази хипотеза попадат и дължимите авансови такси по
изпълнението на вземане на работник по трудово правоотношение, каквато е
настоящата. Поддържат в закона – чл.79,ал.2 от ГПК, и в съдебната практика
да се допуска, когато таксите по изпълнението са останали невнесени от
взискателя, те да бъдат събрани от длъжника, но това правило да не ги
поставя нито в първия ред на специалните привилегии по чл.136,ал.1,т.1 от
ЗЗД, нито във втория или третия, а, според разясненията, дадени в мотивите
към т.11 на цитираното ТР, дължимите на частния съдебен изпълнител такси
са частно вземане за възнаграждение за положен труд и не са публични
вземания, за да бъдат приравнени към вземанията по чл.136,ал.1,т.2 от ЗЗД,
като в този случай след като се снабди с изпълнителен лист ЧСИ ще се яви
обикновен хирографарен кредитор, при което невнесените от взискателя
такси подлежат на събиране от длъжника, но след удовлетворяване на всички
привилегировани вземания. По тези съображения жалбоподателите
претендират за отмяна на решението в обжалваната му част и извършване на
ново същинско разпределение при спазване на реда на привилегиите по
чл.136 от ЗЗД с прилагане на чл.461 от ГПК като се извърши прихващане на
дължимата сума за закупуване на имотите на публична продан с вземането им
спрямо длъжника.
Ответникът по жалбата „Р...И. ...“ООД е депозирал чрез управителя си
Х.Ф. писмен отговор на същата със съображения за нейната неоснователност,
2
според които с промяната на чл.81 от ЗЧСИ през 2017г. изплащането на
таксите и разноските от бюджета на съответния окръжен съд е отменено и
вместо него законодателят е приел, че дължимите авансови такси и разноски
за дела, произтичащи от трудово правоотношение, не се внасят от
взискателите, а се събират от длъжника, като съобразно чл.136 от ЗЗД таксите
и разноските на съдебния изпълнител се удовлетворяват преди
удовлетворяването на взискателя по изпълнителното дело. Претендира за
потвърждаване на решението.
Останалите ответници по жалбата „Н и Б Т.“ЕООД, „А...“АД, О.-К. и Д.
чрез ТД на Н...-П., офис К. не са подали отговор на същата.
Жалбата е подадена в срока по чл.275,ал.1 във връзка с чл.463,ал.2 от
ГПК; изхожда от легитимирани лица – жалбоподателите-взискатели; касае
неблагоприятната за тях част на обжалваното решение, и откъм съдържание и
приложения, с оглед и на постановеното Определение №260143 от
12.03.2021г. по в.ч.гр.дело №161/2021г. на ПАС, е редовна, поради което се
явява допустима.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от приложените материали по изп.дело №... по описа на ЧСИ Р.С.
с рег.№... и район на действие Окръжен съд-Кърджали е, че то е образувано
по молба на взискателя М. Р. М. и представен с нея изпълнителен лист №... от
25.07.2019г. за парично вземане спрямо длъжника „Р...И. ...“ООД в размер на
сумата от 30000лв., представляваща обезщетение за претърпени вследствие на
трудова злополука неимуществени вреди от настъпилата на 05.06.2018г.
смърт на баща му Р.Р. М., ведно със законната лихва от 05.06.2018г. до
окончателното изплащане. С Протокол от 30.07.2019г. въз основа на
удостоверение по изп.дело №...г. е присъединена като взискател ГЮЛН. М.
М. за вземане спрямо длъжника от общо 57347,33лв., от което 50000лв. –
главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди със законна
лихва от 05.06.2018г. С Протокол от 08.08.2019г. по делото е присъединена
като взискател Н... за непогасени публични вземания спрямо длъжника в
размер на 550195,22лв., а въз основа на удостоверение вх.
3
№21159/20.07.2020г. и за вземания от общо 6729,37лв. С Протокол от
22.01.2020г. е присъединен въз основа на удостоверение по изп.дело №...г.
взискателя „А...“АД за вземания спрямо длъжника от общо 143655лв., а въз
основа на удостоверение по изп.дело №...г. и за вземания от общо 16339,63лв.
С Протокол от 29.01.2020г. е присъединена въз основа на изпълнителен лист
от 23.01.2020г. като взискател Ш. Р. М. за вземане спрямо длъжника в размер
на 40000лв., представляващо обезщетение за причинените й неимуществени
вреди от смъртта на сина й Р.Р. М. вследствие настъпила на 05.06.2018г.
трудова злополука. С Протокол от 29.06.2020г. е присъединен въз основа на
удостоверение по изп.дело №...г. като взискател „Н и Б Т.“ЕООД за вземане
спрямо длъжника от общо 24055,87лв. Изпратени са запорни съобщения за
налагане на запор върху вземания на длъжника в посочени банки, както и
върху негови МПС-та. Принудителното изпълнение е насочено и спрямо шест
недвижими имота на длъжника – офиси на втория етаж от двуетажна масивна
сграда с идентификатор ... от ... до ..., върху които е вписана на 05.08.2019г.
възбрана, описани са с протоколи от 18.11.2019г. и оценени поотделно с
помощта на вещо лице срещу определен поотделно за всеки от имотите
хонорар, възлизащ общо на 880лв., като на проведената за времето от
15.06.2020г. до 15.07.2020г. втора публична продан с протоколи от
16.07.2020г. за купувачи на обектите с идентификатори ....10 и ....11 са
обявени взискателите ГЮЛН. М. М., М. Р. М. и Ш. Р. М. въз основа на общи
наддавателни предложения за цена съответно от 37071лв. и от 37350лв. или
общо 74421лв., а за останалите обекти проданта е обявена за нестанала. С
Протокол от 07.08.2020г. е изготвено разпределение на сумата от 74421лв. В
него като привилегировани по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД са включени вземанията
за разноски по шест пункта, както следва: 1. 1475лв. – за обикновени такси от
Тарифата към ЗЧСИ, включващи /5 справки по т.3 – 25лв.; 33 уведомления по
т.4 – 330лв.; 45 уведомления по т.5 – 900лв.; 4 удостоверения по т.6 – 20лв.; 7
запора по т.9 – 105лв.; 1 възбрана по т.10 – 15лв.; 1 присъединяване по т.11 –
50лв.; изготвяне и предявяване на разпределение по т.13 – 30лв./; 2. ДДС
върху обикновените такси – 295лв.; 3. 953,50лв. за допълнителни разноски по
делото /23бр. пощенски разходи по 2лв. общо 46лв.; 3 ДТ И. по 1лв. общо
3лв.; 7 ДТ за скица по 3,50лв. общо 24,50лв.; хонорар за вещо лице – 880лв./;
4. 1676,21лв. - такса по т.26 върху оставащата сума в размер на 71697,50лв.
при материален интерес 952985,07лв. /сума от дължимите суми към основния
4
и присъединените взискатели/; 5. 335,24лв. – ДДС върху таксата по т.26; 6.
9700лв. – разноски за взискателите, свързани с принудителното изпълнение,
от които 7100лв. по договор за правна защита за присъединения взискател по
изп.дело №...г. „А...“АД, 1800лв. по договор за правна защита за
присъединения взискател „А...“АД по изп.дело №...г. и 800лв. по договор за
правна защита за присъединения взискател по изп.дело №...г. „Н и Б
Т.“ЕООД. Като привилегировано вземане по чл.136,ал.1,т.2 от ЗЗД в т.7 от
разпределението е включено такова на О.-К. в размер на 548,36лв. за пълно
издължаване към МДТ. По т.8 е разпределена останалата сума от 59437,69лв.
за частично погасяване на вземанията на Д. чрез ТД на Н..., съгласно
чл.136,т.6 от ЗЗД. Така изготвеното разпределение е предявено на страните с
Протокол от 14.08.2020г.
В тридневния срок по чл.462,ал.2 от ГПК от предявяване на
разпределението против същото е постъпила жалба вх.№25361/17.08.2020г. от
взискателите ГЮЛН. М. М., М. Р. М. и Ш. Р. М..
С постановеното по жалбата Решение №20173 от 06.11.2020г.
окръжният съд е отменил разпределението в частта му по т.6 и в частта му по
т.8 и е оставил без уважение жалбата против същото в частта му по т.1-т.5. С
оглед на този начин на произнасяне, решението в отменителните му части
като необжалвано е влязло в сила. Предмет на проверка пред настоящата
инстанция, предвид и на пределите на жалбата, с която е сезирана, е
решението на окръжния съд в частта му, с която е оставена без уважение
жалбата против разпределението в частта му по т.1-т.5.
Неоснователно жалбоподателите и пред настоящата инстанция се
позовават на разпоредбата на чл.81 /в първоначалната й редакция/ от ЗЧСИ
относно субсидираните от бюджета на съответния окръжен съд такси по
изпълнението на вземане на работник по трудово правоотношение. Към
датата на образуване на изпълнителното производство разпоредбата е
изменена /ДВ, бр.86 от 2017г./ и е приложима тази й актуална и към момента
редакция, според която дължимите авансови такси по изпълнението на
вземания на работник от трудово правоотношение не се внасят от взискателя,
а се събират от длъжника. Касае се за изключение от правилото на чл.80 от
ЗЧСИ за авансово заплащане на таксите от взискателя. Общата разпоредба на
5
чл.79,ал.2 от ГПК предвижда, че, когато таксите по изпълнението не са
внесени от взискателя, се събират от длъжника. Тя се отнася до всички
дължими такси, които не са били заплатени авансово от взискателя и са за
сметка на длъжника. Безспорно е, както поддържат и жалбоподателите, че
дължимите на ЧСИ такси са частно, а не публично, вземане с възнаградителен
за положения от него труд характер. Неоснователно, обаче, жалбоподателите
считат, че за тези си вземания ЧСИ във всички случаи следва да се снабди с
изпълнителен титул и би имал качеството на хирографарен кредитор, който
не се ползва с привилегиите на чл.136,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от ЗЗД. Според
задължителните указания по т.11 от ТР №2 от 26.06.2015г. по тълк.дело
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, на което се позовават, ако взискателят не е
внесъл авансово дължима такса, частният съдебен изпълнител я събира от
длъжника, съгласно чл.79,ал.2 от ГПК, когато длъжникът отговаря за тази
такса, а, когато не отговаря /в хипотезите на чл.79,ал.1 от ГПК/, частният
съдебен изпълнител може да претендира плащането й от взискателя по реда
на чл.410,ал.1 от ГПК, независимо от размера на таксата. В последният
случай той действително би имал качеството на хирографарен кредитор с
изпълнителен титул за вземането си за възнаграждение за положения труд.
Когато, обаче, таксите се събират от длъжника в рамките на изпълнителното
производство, те имат характера на разноски по изпълнението, тъй като са
дължими за отделните действия по провеждането му, независимо дали
взискателя е бил освободен от авансовото им заплащане в случаите на чл.81
от ЗЧСИ или ги е дължал на общо основание, но не ги е внесъл авансово, като
с правилата на чл.79,ал.1 и ал.2 от ГПК е разпределена между самите страни в
изпълнителното производство отговорността за разноските по изпълнението,
включващи и дължимите на частния съдебен изпълнител такси за
извършените от него изпълнителни и други действия по провеждане на
принудителното изпълнение. В тази връзка и доколкото с привилегията на
чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД се ползват вземанията за разноски по принудителното
изпълнение, дължими от длъжника за извършените изпълнителни действия,
довели до осъществяване на изпълнителния способ, в резултат на който е
събрана сума, подлежаща на разпределение, в тях се включват, както
заплатените авансово от взискателя на частния съдебен изпълнител такси,
така и незаплатените авансово от него такива. Правилно в тази връзка с
обжалваното разпределение в първия ред на привилегированите вземания по
6
т.1-т.5 са включени незаплатените авансово от взискателя такси и разноски по
изпълнението с ДДС.
Жалбата против разпределението и жалбата против решението на
окръжния съд по разпределението, съгласно чл.463,ал.1 и ал.2 от ГПК, се
разглеждат по реда на чл.278 от ГПК. Според специалната норма на
чл.278,ал.2 от ГПК, при отмяна на обжалваното определение/разпределение
съдът сам решава въпроса по жалбата, като може да събира и доказателства,
ако прецени това за необходимо. С оглед на тази норма, при обжалване на
определението/разпределението съдът действа в условията на пълен въззив,
без да е ограничен от оплакванията в жалбата, поради което е длъжен да
изследва законосъобразността на същото независимо от липсата на изтъкнати
в жалбата конкретни доводи против него. В тази връзка, макар и да не са
изложени изрично от жалбоподателите възражения, следва да се има предвид,
че, според задължителните указания по т.6 от ТР №2 от 26.06.2015г. по
тълк.дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, не всички разноски по
изпълнителното дело се ползват с право на предпочтително удовлетворяване
по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД, а с такова право се ползват разноските по
осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се
разпределят. Видно е, че в т.1 от разпределението са включени такси за 7
запора по т.9 от ТТР към ЗЧСИ, които нямат общо с приложения
изпълнителен способ, тъй като той се отнася до недвижим имот, върху
какъвто запор не се налага, а се вписва възбрана. В т.3 от разпределението са
включени разноски за 7 държавни такси за скица, при положение, че
недвижимите имоти, сумите за които са предмет на разпределението, са само
два. Включен е и пълният хонорар от 880лв. за вещо лице, вместо
определеният поотделно за оценката на двата имота. Видно е при това
положение и без да бъдат изследвани останалите начислени такси, че в
определените за погасяване очевидно са включени и такива, които не се
отнасят до публичната продан на процесните два имота, предложената за
които цена от обявените за купувачи взискатели е предмет на
разпределението по чл.495 от ГПК, в нарушение на реда на привилегиите по
чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД, което води до незаконосъобразност на разпределението
и в обжалваната му и пред настоящата инстанция част по т.1-т.5. По тези
съображения решението на окръжния съд следва да се отмени в обжалваната
7
му част, с която е оставена без уважение жалбата на взискателите-физически
лица против разпределението в частта му по т.1-т.5 от протокола, като вместо
него бъде постановена отмяна на разпределението в тази му част и връщане
на делото на ЧСИ с указания при извършване на новото разпределение в него
като привилегировани вземания по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД да бъдат включени
разноските по принудителното изпълнение само за приложения изпълнителен
способ, сумата от който се разпределя, но не и направените за други
изпълнителни способи.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №20173 от 06.11.2020г., постановено по в.гр.дело
№232/2020г. по описа на Окръжен съд-Кърджали, В ЧАСТТА, с която е
оставена без уважение жалбата на М. Р. М. с ЕГН:**********, ГЮЛН. М. М.
с ЕГН:********** и Ш. Р. М. с ЕГН:**********, в качеството им на
взискатели по изп.дело №.../...г. по описа на ЧСИ с рег.№... срещу извършено с
протокол от 07.08.2020г. разпределение на сумата в размер на 74421лв., в
частта по т.1-т.5 от протокола, с която е разпределена сума общо в размер на
4734,95лв., от която за обикновени такси – 1475лв. /т.1/, ДДС върху
обикновени такси – 295 /т.2/, за допълнителни разноски по делото – 953,50лв.
/т.3/, такса по т.26 – 1676,21лв. /т.4/ и ДДС върху таксата по т.26 – 335,24лв.
/т.5/, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ извършеното с протокол от 07.08.2020г. разпределение на
сумата от 74421лв. по изп.дело №.../...г. по описа на ЧСИ Р.С. с рег.№... и
район на действие Окръжен съд-Кърджали, В ЧАСТТА по т.1-т.5 от
протокола, с която е разпределена сума общо в размер на 4734,95лв., от която
за обикновени такси – 1475лв. /т.1/, ДДС върху обикновени такси – 295 /т.2/,
за допълнителни разноски по делото – 953,50лв. /т.3/, такса по т.26 –
1676,21лв. /т.4/ и ДДС върху таксата по т.26 – 335,24лв. /т.5/.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Р.С., който при извършване на новото
разпределение да съобрази указанията в мотивната част на настоящото
решение.
8
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9