№ 721
гр. Варна, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Ц.ова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20243100500976 по описа за 2024 година
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба от И. В.
Д., чрез адв. Д. против Решение № 753 от 07.03.2024 година, постановено по
гр.дело № 13 077/2023 година по описа на ВРС, с което са били отхвърлени
исковите претенции на въззивника против „***“ АД, ЕИК ***, иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 1950.28 лева, начислена в
резултат на извършена корекция на сметката за ел. енергия за обект на
потребление, находящ се в ***, с клиентски № **** и абонатен № ***, за
периода 16.04.2023 г. – 14.07.2023 г., за която сума е издадена фактура №
**********/17.08.2023 година, както и в частта, с която е бил осъден И. В.
Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „***“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, сумата 930 лв. /деветстотин и тридесет
лева/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 5 ГПК.
В жалбата се излага, че постановявайки решението си съдът не е спазил
материалния закон, като са направени възражения и досежно законността на
проведената процедура по корекция. Въззивника, чрез адв. Д. приема, че
съдът неправилно е преценил съответната норма от ПИКЕЕ, която е редно да
се приложи. В заключение се настоява съдът да отмени решението на ВРС и
да постанови ново, с което уважава исковата претенция.
Отговор против въззивната жалба е постъпил и с него въззиваемото
дружество намира, че решението се явява правилно и съответно на закона.
1
В съдебно заседание пред настоящата инстанция за въззивника се явява
адв. Д., които поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата страна е редовно призована, представлява се от адв. И.,
които намира жалбата за неоснователна и моли съдът да потвърди решението.
И двете страни претендират разноски.
След като се запозна с материалите по делото и със застъпените от
страните становища, ВОС намери за установено следното:
Не е спорно между страните, и съдът приема, че ищеца дружество е
потребител на електрическа енергия по смисъла на § 1, т.42 ЗЕ, в стопанисван
от него обект с адрес: ***, кл. № **** и аб. № ***. Също не е спорно, че
ищеца и ответника е налице облигационно правоотношение, по пренос и
достъп на ел. енергия, през електроразпределителната му мрежа, валидно към
процесния период.
Видно от представен по делото препис от КП № 5300662 от 14.07.2023
година, е че на тази дата служители на „***“ АД са извършили проверка на по
измерване на електроенергията потребявана в обекта на ищеца. В документа е
отразено, че ведомствените пломби са манипулирани, както и че СТИ
измерва с грешка. След демонтирането му, проверяваното СТИ е поставено в
индивидуална опаковка - плик, запечатано и пломбирано с пломба; било е
предадено в БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО – Варна, за
извършване на метрологична експертиза.
Видно от КП № 309 от 08.08.2023 година - АУ-000029-40268/26.07.2023
на БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО - Варна, СТИ е постъпило за
проверка в запечатан найлонов плик, пломбиран с пломба и е придружен с
КП № 5300662/14.07.2023 година, като е установено, че фирмен знак – пломба
бр.) са унищожени. Резултатът от извършената метрологична експертиза дал
основание да се приеме, че е извършен неправомерен достъп до вътрешността
на електромера – установени са следи от отваряне по корпуса; осъществена е
външна намеса в схемата на електромера, под процесора е отстранена част от
платката и са поставени допълнителни елементи свързани към платката,
чужди за схемата. Установено е още, че СТИ не съответства на техническите
изисквания, не отговаря на изискванията от оценка на съответствие на типа
електромер. При проверката в БИМ е констатирано, че при продължително
включване с отчитане на показващото устройство, СТИ измерва преминалата
електроенергия с грешка – 0,16%, при максимално допустима грешка ±2,0%.
Съставена е Справка № 65484 _C95 от 14.08.2023 г. за корекция при не
измерване, неправилно и/или неточно измерване на електрическата енергия.
Същата е изготвена на основание КП, изготвен от БИМ, като проведената
корекционна процедура обхваща период от 90 дни – от 16.04.2023 година до
14.07.2023 година, при която е начислена енергия в общ размер на 3 168 kWh.
Въз основа изготвената справка за корекция, ответното дружество
издава на получателя – ищеца в настоящия процес фактура № ********** от
17.08.2023 година за сумата от 1950.28 лева, с падеж 31.08.2023 година.
С писмо изх. №65484/17.08.2023 г. ответникът е уведомил ищеца за
2
извършената проверка и за резултатите от същата, като указва на потребителя
възможността да плати начислената сумата от 1905.28 лева, по банков път
или на каса в центровете за обслужване на клиенти на „***“, в срок до
31.08.2023 година.
От изготвената и не оспорена пред ВРС Съдебно техническа експертиза
става ясно, че процесният СТИ тип АМS ВЗB с фабричен №
1127012204690483 е преминал задължителна проверка за годност. Към датата
на извършване на проверката уредът е бил метрологично годно средство да
измерва потребяваната ел. енергия. Според вещото лице, в процесния случай
не се касае за техническа неизправност на уреда. Електромерът е бил
неправомерно отварян, като е била осъществена външна намеса в схемата -
под процесора е отстранена част от платката и са поставени допълнителни
елементи свързани към платката, чужди за схемата. Експертът е намерил, че
това вмешателство е довело до изменения в техническите характеристики на
устройството, като същото се отразява на функциите му по измерване на
потребената ел. енергия и електромерът не може да регистрира същата в
цялост, а връща показания. Свързването на електромера към
електроразпределителната мрежа е извършено на базата на одобрен проект и
в съответствие с действащите нормативни уредби, но с оглед констатациите
от БИМ, че процесният СТИ не съответства на техническите изисквания и не
отговаря на изискванията от оценка на съответствие, според вещото лице не е
възможно да е била измервана в цялост цялата потребена ел. енергия, в
периода посочен в корекционната сметка. Обосновава своя извод с доклад,
изготвен от производителя на уреда, след проверка на същия тип
електромери, с добавени допълнителни елементи под процесора. Сочи, че в
хода на проверката на производителя е било установено, че след извършената
манипулация, електромерите връщат показания и не може да бъде измерена
цялата потребена ел. енергия. Установената манипулация от независимия
БИМ допуска технически извод за нарушена нормална функция по
измерването на потребената ел. енергия, като именно тази неправомерна
манипулация води до не отчитане на част от преминалата от захранващия
кабел към абоната електрическа енергия за процесния период. Намира
извършените изчисления при проведената корекционна процедура за
математически правилни, като същите са в съответствие с утвърдената
методология на Общите условия и на ПИКЕЕ.
Също пред ВРС експерта е посочил още, че по отношение на процесния
СТИ не е била извършена проверка при производителя, а при подлагането му
на тест в БИМ не е установено същият да измерва с грешка, както и да
„връща показания“ при измерването.
От показанията на свидетеля Т. А. О. – служител на енерго -
разпределителното дружество става ясно, че е участвала в екипа извършил
проверка в имота на ищеца. Заявява, че при проверка на таблото, в което се
намирало СТИ на обекта на ищеца, било установено, че пломбата на
електромера е била манипулирана. СТИ било демонтирано и било изпратено
в БИМ за експертиза. Сочи, че едва след демонтажа на електромера е било
установено, че в задния капак на уреда е била установена изрязана голяма
3
дупка, в която нещо било залепено. Свидетелят заявява, че установената
манипулация по СТИ е отразена в КП.
При тези данни ВРС е приел, че претенцията е доказана и че не са
налице обстоятелства на база на които да се твърди, че осъществената
корекционна процедура се явява законосъобразна.
Виждането на настоящия съд е следното:
Предявен е отрицателен установителен иск, при който ответникът носи
доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване да
установи фактите и обстоятелствата, от които произтича вземането и неговия
размер. В тази връзка с оглед твърденията на ответното дружество същото
следва да установи, че в резултат на извършена проверка на процесния
електромер и при спазване на правилата на ПИКЕЕ законосъобразно е
коригирало сметката на ищеца.
С измененията на Закона за енергетиката, обнародвани в "Държавен
вестник" брой 54 от 17.07.2012 г., в разпоредбата на чл.83, ал.1, т. 6 е
предвидено, че устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява съгласно норми, уредени в ПИКЕЕ, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда
за тяхното обслужване, включително за установяване па случаите не
измерена, неправилно и неточно измерена електрическа енергия.
Следователно с влизане в сила на тези изменения законодателят е предвидил
възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на потребителите в
случаите на не измерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия,
но при спазване на определени правила, като по силата на законовата
делегация на чл.83 ал.2 във връзка с чл.83 ал.1 т.4-6 във връзка с чл.21 т.3
ЗЕ за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ възможността за
корекционна процедура, с решение на КЕВР са приети действащите към
датата на извършване на проверката ПИКЕЕ, обнародвани в "Държавен
вестник" брой 35 от 30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 година.
В разпоредбата на чл.45 и чл.46 от посочените правила е
регламентирано правото на оператора на мрежата да извършва проверки на
измервателните си системи за съответствието им с изискванията на тези
правила /чл.45, ал.1/, както да извършва технически проверки на място на
измервателната система/средствата за търговско измерване /чл.46, ал. 1/.В
конкретния случай констатацията за наличие на неправомерно механично
4
въздействие, довело до не отчитане на потреблението на електроенергия в
обекта на ищцата, е обективирана в КП.
Според чл.49 ал.2 и ал.3 ПИКЕЕ Констативният протокол се подписва
от представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов
представител. При отсъствие на ползвателя или на негов представител при
съставянето на констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го
подпишат протоколът се подписва от представител на оператора на
съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора. В
конкретния случай КП от проверката, извършена на 14.07.2023 година, е
подписан от един свидетел, в лицето на Г. Б. С..
Извършената едностранна корекция от страна на ответника в
конкретния случай се основава на разпоредбата на чл.50 ал.1 б.“Б“ ПИКЕЕ, в
която е визирано, че когато при метрологичната проверка се установи, че
СТИ не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на
съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на
констатиране на не измерване/неправилно/неточно измерване до последната
извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на
констатиране на не измерване/неправилно/неточно измерване, като при не
измерващо средство за търговско измерване количеството електрическа
енергия се изчислява като една трета от пропускателната способност на
измервателната система при всекидневно осемчасово ползване на
електрическа енергия от клиента.
В чл.50 ал.2 ПИКЕЕ приложими за процесния случай, е предвидено, че
при промяна в схемата на свързване, водеща до не измерване, неправилно
и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия, операторът
на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на
констатиране на не измерване/неправилно/неточно измерване до последната
извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на
констатиране на не измерване/неправилно/неточно измерване.
Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения /кабели, проводници/,
свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8
5
часово натоварване". В тези случаи именно операторът на
електроразпределителната мрежа/в случая "***" АД/ следва да изготви
справка за преизчислените количества ел. енергия, както и да издаде фактура
за сумата по корекцията, която потребителят следва да му заплати /арг. От
чл.56 ПИКЕЕ/.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
установява, че в конкретния случай се касае за неправомерно вмешателство
върху СТИ, защото по електромера, демонтиран от обекта на ищеца, са
констатирани следи от отваряне на корпуса, отстраняване на част от платката,
поставяне на допълнителни елементи, свързани към платката, чужди за
измервателната схема, тоест приложима е разпоредбата на чл.50 ал.2 ПИКЕЕ.
Не отчитането на част от преминалата през СТИ електроенергия се дължи на
външна намеса в СТИ, а не на неизмерваващо СТИ, в която хипотеза /липса
на външна намеса/ приложение намира правилото на чл.50 ал.1 б.“Б“;
последния неправилно приложен от ответното дружество. Редът по чл.50 ал.2
ПИКЕЕ се различава от този по чл.50 ал.1 б.“Б“ ПИКЕЕ, тъй като се касае за
различни хипотези.
На първо място и в двете хипотези се касае за намеса в схемата на
електромера. Видно от заключението на вещото лице по СТЕ, в конкретния
случай манипулацията е такава, че при задействане на допълнителната схема
СТИ изцяло пренастройва работата си като измервателен уред, т. е. – извън
класа си на точност. Такава е и констатацията на БИМ. На второ място - дори
и да се приеме, че към казуса следва да се приложи методиката на чл. 50, ал. 2
от ПИККЕ, то тя би била по - неблагоприятна за ищеца – потребител,
доколкото "Преизчисляването се извършва на базата на половината от
пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели,
проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната
мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване".
В нормата на чл.49 ПИКЕЕ действали през процесния период, е уредена
процедурата по коригиране на сметка при неточно измерване или не
измерване ел. енергия. Ал. 1 на същия текст предвижда, че при извършване на
проверки по реда на тези правила, с изключение на чл. 42, ал. 5, изр. 2/каквато
настоящата хипотеза не е/ операторът на съответната мрежа съставя
констативен протокол. В ал. 2 на текста са посочени и реквизитите на
6
протокола - Констативният протокол по ал. 1 се подписва от представител на
оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител. При
отсъствие на ползвателя или на негов представител, при съставянето на
констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат,
протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и
свидетел, който не е служител на оператора. В констативния протокол се
отбелязват присъстващите на проверката, както и отказът за подписване от
страна на ползвателя или на неговия представител, ако е направен такъв.
С оглед събраните в производство по делото писмени доказателства
съдът намира, че в случая ответното дружество, чиято е доказателствената
тежест е установило наличието на предпоставките за коригиране на сметката
за потребление на ответника. Проверката и демонтажа на процесното СТИ са
извършени по предвидения ред, като за това е съставен протокол отговарящ
на изискванията на чл.49 ПИКЕЕ, а именно - подписан е от съставителя и от
независим свидетел посочен с три имена и адрес и подписал протокола без
възражение. В тази връзка следва да се отбележи, че корекцията на сметката
не се основава на виновно поведение на абоната, а на спазена корекционна
процедура, обвързваща го като потребител на ел. енергия.
Доводите на ищеца за липса на основание за коригиране на сметка за ел.
енергия за изтекъл период са неоснователни. Както бе посочено по – горе,
основанието за коригиране на сметка се съдържа в ПИКЕЕ и ЗЕ, които по
силата на закона и при липса на направени възражения, са приложими в
отношенията между страните и ги обвързват/ абоната не отрича, че е
ползвател на ел. енергия/. В случая приложението на чл.50 ПИКЕЕ със
съставянето на КП № 5300662 от 14.07.2023 година по никакъв начин не е в
разрез с общия принцип на правото, че нормативните актове, вкл. и
подзаконовите, какъвто е настоящия случай действат за напред, освен ако в
тях не е предвидено друго, т. е. не се касае за ретро активно действие на
нормата. Дружеството ответник има валидна лицензия - № Л-138-
07/13.08.2004 г. /не оспорена от ищеца/ с основен предмет на дейност
експлоатация и управление на електроразпределителната мрежа. Същото е
оператор на електроразпределителната мрежа по смисъла на § 1 т.34Б б.“А от
ДР на ЗЕ, както и собственик на СТИ съгласно чл.116 ал.6 ЗЕ. В качеството
си на такъв и съобразно чл.45 ПИКЕЕ, в изпълнение на правомощията и
задълженията си /да извършва технически проверки на средствата на СТИ и
7
измервателната схема, както и да следи за техническото състояние на
измервателните уреди / служители на ответното дружество се извършили
проверка на мястото на потребление и са съставили КП от 14.07.2023 година.
Следва да се има предвид и, че неотчетените количества ел. енергия
преминават в патримониума на потребителите и е нормално същите да
отговарят финансово за не измерената, но преминала през СТИ енергия.
Клаузите на ПИКЕЕ, приложими в настоящия случай, не ограничават
възможността на потребителя да възразява срещу наличието на корекционно
задължение, като същото се определя в зависимост от конкретните параметри
установени от метрологичната проверка на СТИ. За остойностяването й, съда
цени заключението на вещото лице по СТЕ, че направените изчисления за
остойностяване на определената за доплащане ел. енергия са математически
точни и съобразени с Решенията на утвърдените от /ДКЕВР/ КЕВР цени,
действащи в рамките на процесния период.
В практиката на ВКС, обективирана в решения по гр. д. № 4160/2018 г.
на III г. о.; гр. д. № 50417/2016 г. на I г. о.; по гр. д. № 1174/2020 г. на IV г. о.;
гр. д. № 169/2020 г. на IV г. о.; гр. д. № 1096/2020 г. на III г. о.; гр. д. №
1553/2020 г. на IV г. о.; гр. д. № 4124/2019 г. на III г. о.; гр. д. № 2299/2020 г.
на III г. о.; гр. д. № 2676/2020 г. на III г. о.; гр. дело № 2777/2020 г. на III г. о. и
др., вкл. и в Решение № 237/11.01.2021 г. по г. д. № 1553/2020 г. по описа на
ВКС, 4 г. о. е прието, че и преди измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98 а,
ал. 2, т. 6 от ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г. / и приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., е
допустимо операторът на съответната мрежа - да преизчислява сметките за
потребена електрическа енергия за минал период, когато действително
доставената енергия погрешно е отчетена и е заплатена в по-малък размер
поради грешно въведени данни за техническите параметри на СТИ. Това
произтича от специалната регламентация на договора за продажба на
електрическа енергия между електроразпределителните дружества и крайните
потребители, предвиден в ЗЕ, не се изключва за неуредените случаи
приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача да
плати цена на продадената енергия и по конкретно на нормата на чл.183 ЗЗД,
според която когато е доставено определено количество енергия, но поради
допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е
заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане
8
на разликата. Това следва от общото правило, че купувачът по договор за
продажба дължи заплащане на цената на доставената стока и от общият
правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Прието е също
така, че при липса на специална регламентация относно процедурата и начина
за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането и от
СТИ, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни
права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители.
С изложените мотиви, въззивната жалба е основателна и следва да бъде
уважена, а обжалваното решение - отменено и вместо него постановено друго,
с което иска да бъде отхвърлен.
По възражението за прекомерност:
В съдебно заседание пред ВОС процесуалния представител на
въззивника е направил възражение за прекомерност по отношение
възнаграждението на процесуалния представител на въззивното дружество.
Установява се от материалите по делото, че същото е в размер на 1188 (три
хиляди сто петдесет и шест) лева (вж.л.36), с включено ДДС. За да се
произнесе по възражението ВОС намери за необходимо да посочи следното:
Съгласно постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на
СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна
организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални
размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално
определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл.101, § 1
ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и
пораждащ правни последици за тях. В акта на СЕС е посочено, че подобни
действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което
разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията,
независимо от размера на определената минимална цена, като такова
ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано
с преследването на "легитимни цели". Прието е, че това води до абсолютна
нищожност на Наредбата, която няма действие в отношенията между
договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като
нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи
последици. Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в
споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може
да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите
от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на
9
конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, и е пречка за
прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед абсолютната
нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, както и предвидените в посочената
наредба минимални размери. Въз основа на тези съображения, СЕС е
постановил, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се
счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на чл.
101, §. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно
позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална
правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, § 1
ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване
определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на
адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара
между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени
договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл. 78,
ал. 5 ГПК поради тяхната нищожност като нарушаващи забраната на чл. 101,
пар. 1 ДФЕС. Предвид посоченото действие на решение С-438/22 г., което е
задължително на основание чл. 267 от ДФЕС за всички органи и субекти в
държавите членки, съдът не може да определи следващото се на
основание чл. 38, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв възнаграждение
съгласно размерите, определени в посочената Наредба на Висшия адвокатски
съвет. Наличието на празнота в закона относно конкретния размер на
възнаграждението, следва да се преодолее като се тълкува нормата на чл. 36,
ал. 2, изр. 2 от ЗАдв, с изключение на частта, с която се препраща към
наредба на Висшия адвокатски съвет за определяне на минимални размери на
адвокатските възнаграждения. В разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1
от ЗАдв. се посочва, че възнаграждението на адвоката е за положения от него
труд и по размер следва да е справедливо и обосновано. Предвид степента на
положен труд и характера на производството, както и като съобрази вида и
броя на исковете, въззивния съд намира, че следва в полза на въззиваемото
10
дружество да се присъдят разноски в размер на 500 /петстотин/ лева, а с ДДС
общата сума възлиза на стойност 600 лева.
Предвид горното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 753 от 07.03.2024 година, постановено по
гр.дело № 13 077/2023 година по описа на ВРС, четиридесет и шести състав.
ОСЪЖДА И. В. Д., ЕГН ********** да заплати в полза на „***“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** сумата от общо 600
/шестотин/ лева, с ДДС, представляващи съдебно – деловодни разноски за
адвокат пред ВОС.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11