Р Е Ш Е Н И Е

гр. МОНТАНА

23.07.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на десети юли през две хиляди и тринадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Т.Ц., като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр. дело №70355 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявеният иск е с вещно-правен характер и с правно основание чл. 108 ЗС.

Ищцата М.С.П. xxx поддържа в исковата си молба, че е собственик на следния недвижим имот: Имот с идентификатор 48489.26.508. находящ се в местността „Пръчов дол" по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Монтана, целият с площ от 928 кв. м. представляващ земеделска земя - лозе, при съседи: имоти с идентификатори 48489.26.589. 48489.26.579. 48489.26.507, 48489.26.439, 48489.26.431. 48489.26.509. Поддържа, че собствеността върху този имот е придобила по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 152. том III. рег. № 9274, дело № 313 от 29.05.2008г. на нотариус с per. № 112 в съдебен район Монтана от Лиляна Г. xxx. От своя страна Лиляна Г. Тошева пък е придобила имота след извършването на доброволна делба, материализирана с договор от 28.02.2001г., вписан в Службата по вписванията гр. Монтана с вх. рег. № 1146, акт № 182, том 1107 от 28.02.2001г., с който тя и Анастасия Рангелова Мислиева, като наследници на Симеона Димитрова Пешева. б. ж. на гр. Монтана, са си поделили останалите им в наследство от нея земеделски земи.

Ищцата заявява, че към настоящия момент не владее целия имот, тъй като ответницата се е самонастанила в него в югозападната му част Същата държи част от имота, представляващ трапец с размери: от североизток – 7.8м. ; от югоизток – 15.2 м. ; от югозапад – 6.5 м. и от северозапад – 15.2м., с площ около 170 кв. м., без каквото и да е правно основание. Твърди, че с нотариална покана с рег. № 1012/01.02.2012г. на нотариус с рег. № 601 с район PC Монтана, е отправила покана до ответницата да се яви в неговата канцелария, където да уточнят времето и начина на предаване на владението на държаната от нея част от имота. На посочения в поканата ден и час, ответницата се е явила пред нотариуса, където е представила възражение по отношение на собственическите права на ищцата върху частта от имота, като същевременно е предявила свои такива върху него.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на процесната реална част от собствения й недвижим имот и да осъди ответницата да й предаде владението върху нея, както и да присъди направените по делото разноски.

Ответницата К.И.Ц. xxx, оспорва предявения иск и твърди, че самата тя е собственик на недвижим имот – нива от 0.500 дка в м. Пръчов дол, който имот й е възстановен като наследник на Иван Каменов Атанасов с решение на ОСЗ Монтана №25РГ/ 20.04.1999г. по реда на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Поддържа, че владее имота явно и несмущавано от 1980г. и го е придобила по давност. Спорът върху част от имота й, за който претендира ищцата, заявява, че е в резултат на грубо нарушение на закона при изготвяне на плана за земеразделяне и картата на възстановената собственост от страна на ОСЗ Монтана и поради тази причина нейния имот не е отразен в тези документи. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявения иск, тъй като е придобила имота по давност и го владее на правно основание, както и да й присъди разноските по делото.

Доказателствата са писмени и гласни. Изслушани са и приети две единични съдебно-технически експертизи и една тройна съдебно-техническа експертиза.

Съдът, след преценката на събраните по делото писмени доказателства и с оглед становищата на страните, съобразявайки правилото на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от представените по делото доказателства, че ищцата М.С.П. е собственик на недвижим имот - с идентификатор 48489.26.508., находящ се в местността „Пръчов дол" по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Монтана, целият с площ от 928 кв. м. представляващ земеделска земя - лозе, при съседи: имоти с идентификатори 48489.26.589. 48489.26.579. 48489.26.507, 48489.26.439, 48489.26.431. 48489.26.509.

Собствеността върху този имот ищцата е придобила по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 152, том III, рег. № 9274, дело № 313 от 29.05.2008г. на нотариус с peг. № 112 в съдебен район Монтана от Лиляна Г. xxx. От своя страна Лиляна Г. Тошева е придобила имота след извършването на доброволна делба, материализирана с договор от 28.02.2001г., вписан в Службата по вписванията гр. Монтана с вх. рег. № 1146, акт № 182, том 1107 от 28.02.2001г., с който тя и Анастасия Рангелова Мислиева, като наследници на Симеона Димитрова Пешева, б. ж. на гр. Монтана, са си поделили останалите им в наследство от нея земеделски земи.

След изповядването на сделката от нотариуса ищцата установила, че част от имота в югозападната част се държи от ответницата. С нотариална покана с рег. № 1012/01.02.2012г. на нотариус с рег. № 601 с район на действие PC Монтана, ищцата отправила покана до ответницата да се яви в кантората на нотариуса, където да уточнят времето и начина на предаване на владението на държаната от нея част от имота. На посочения в поканата ден и час, се установява, че ответницата се явила пред нотариуса, където е представила възражение по отношение на собственическите права на ищцата върху частта от имота, като същевременно е предявила свои такива върху него.

За горното твърдение ответницата представя писмени доказателства, приложени към отговора на исковата молба, в т. ч. и решение № 25РГ/20.04.1999г. на ОСЗ Монтана, с което на основание чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ и приложени протоколи, издадени на основание чл. 18д, 18г и чл. 18е ППЗСПЗЗ, е признато правото на собственост на наследниците на Иван Каменов Атанасов, сред които е и ответницата, на недвижими имоти, между тях и имот – нива от 0.500 дка, находящ се в м. Пръчов дол, землището на гр. Монтана.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За да бъде основателен искът за предаване собствеността и владението на един недвижим имот с правно основание чл. 108 ЗС, необходимо е да бъдат налице посочените в цитираната правна норма предпоставки, а именно:

1) че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска; 2) че вещта се намира във владение или държане на ответника и 3) че ответникът владее или държи вещта без основание.

В настоящия случай, при така събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че тези три предпоставки са налице, а именно:

На първо място ищцата е собственик на имота и това обстоятелство, че е собственик на целия имот с идентификатор 48489.26.508, представляващ земеделска земя – лозе, находящ се в местността, . Пръчов дол" по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Монтана, с площ от 928 кв. м, е безспорно установено. Собствеността върху имота е придобита на валидно правно основание, чрез закупуването му от Лиляна Г. xxx с нотариален акт № 152. том III. рег. № 9274, дело № 313 от 29.05.2008г. на нотариус с per. № 112 в съдебен район Монтана /л. 5 от делото/, който не е оспорен от ответницата с представения от нея отговор на исковата молба. С отговора на исковата молба не са оспорени и представените с нея писмени документи, доказващи правото на собственост върху имота на праводателите на ищцата, а именно: Договор за доброволна делба от 28.02.2001г., вписан в Службата по вписванията гр. Монтана с вх. рег. № 1146, акт № 182, том 1107 от 28.02.2001г. и Решение № РГ25/21.06.1999г. на ПК Монтана, с което имотът е възстановен на наследниците на Симеона Димитрова Пешова в съществуващи /възстановими/ реални граници. Имотът в непроменени граници и площ съществува от приемането на Картата на възстановената собственост на землището на кв. Мала Кутловица, общ. Монтана през 1999г., така и след приемането на Кадастралната карта и кадастралните регистри към нея /КК и КР/ за гр. Монтана през 2006г. до настоящия момент. Като собственик в тях /КВС, КК и КР/ е посочена именно ищцата М.С.П.. С оглед на горното, правото на собственост на ищцата върху процесния имот е установено по несъмнен начин.

На второ място, следва да бъде установено, че имотът се владее или държи от ответницата К.И.Ц..

Обстоятелството, че спорната част от имота се държи от ответницата се обективира от нейна страна под формата на лишаването на ищцата от възможността да ползва имота в тази част, респ. лишавайки я от възможността да има достъп до нея. Фактът, че ответницата се намира в имота се установява от отказа на същата да го освободи след отправената до нея нотариална покана, а също така и от предявените от нея собственически претенции върху тази част. В отговора на исковата молба ответницата също заявява, че ползва имота. Нещо повече, този факт се признава от нея в съдебно заседание, чрез процесуалният й представител. Че имотът се държи от ответницата, се установи и от показанията на посочените от нея свидетели, разпитани в хода на съдебното дирене.

От изслушаната тройна съдебно-техническа експертиза в съдебното заседание, проведено на 10.07.2013г. се установява и точния размер на частта от имота на ищцата, който се държи от ответницата, възлизащ на 158 кв. м., заключващ се в точки 2, 7, 6, 3 от скицата на приложение № 1 към заключението, оцветен със зелено и защрихован с черни щрихи, което също не беше оспорено от ответницата. Писменото заключение по съдебно-техническата експертиза е прието от съда, същото не е оспорено от страните и съдът приема изцяло изводите, направени в него, като обективно и компетентно направени.

На трето място, следва да бъде установено, че ответницата владее или държи имота без основание.

По убеждение на съда и тази трета предпоставка е налице.

Ответницата твърди, че е собственик на процесната част от имота, която е част от имот - нива с площ от 0.500 дка в землището на община Монтана, махала Мала Кутловица, местността “Пръчов дол”, като този имот й бил възстановен в реални граници като наследница на Иван Каменов Атанасов с Решение № 25РГ от 20.04.1999г. на ОСЗ/ПК град Монтана.

Това твърдение е напълно необосновано и не кореспондира с доказателствата по делото. Видно от самото решение /л. 41 –л. 46 от делото/ е, че същото не е издадено на основание чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, така както ответницата сочи в отговора си на исковата молба. Съгласно горната разпоредба, в решението се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение (граници, съседи) и ограниченията на собствеността, с посочване на основанията за това, като към решението се прилага скица на имота. А влязлото в сила решение, придружено със скица, освен случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота.

Това решение не е издадено на основание чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, тъй като в него не са посочени границите на имота, както и не е придружено със скица, за да се твърди че същото има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота, респ. титул за собственост. Дори в самото решение е посочено, че се издава на основание чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ и приложени протоколи, издадени на основание чл. 18д, чл. 18г и чл. 18е ППЗСПЗЗ.

Представеното решение не може да обоснове правото на собственост на ответницата върху какъвто и да е имот посочен в него, тъй като с този тип решения се признава за възстановяване правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на базата на подадените пред ПК заявления. Като самото възстановяване на имотите става след идентифицирането на място от бившите собственици и отразяването им в съответната карта на възстановената собственост /КВС/ на землището.

Очевидното в случая на базата на събраните по делото доказателства е, че ответницата не е извършила идентифициране на имота, за който твърди че й е възстановен, а оттам и в нейна полза от ОСЗ /ПК/ Монтана не е издавано последващо решение, придружено със скица, което да има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота.

Не на последно място следва да се посочи, че в производството по делото ответницата по никакъв начин не доказва, че е придобила правото на собственост не само по отношение на целия имот, за който твърди, че й е възстановен, но и за процесната част от имота, собственост на ищцата.

Ирелевантно за спора е и твърдението на ответницата, че правото й на собственост се доказвало от декларация с нотариална заверка на подписа на ищцата от 20.10.2005г., с която тя била дала съгласието си земеделски имот № 025043, находящ се в местността „Пръчов дол" в землището на Мала Кутловица, собственост на наследниците на Иван Каменов Атанасов, да бъде определен със скица, отговаряща на реалното му местоположение, както и че тя нямала никакви претенции към реалните граници на този имот. Тази декларация не доказва право на собственост върху имота. Още повече, че промяна на границите на поземлени имоти може да само става по взаимно съгласие на собствениците / чл. 57 от Наредба № 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, издадена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Обн. ДВ. бр. 41 от 13 Май 2005г. /. В случая ищцата не е била собственик на процесния имот, за да дава съгласие за промяна на границите му. Тя е станала собственик след закупуването му през 2008г. Към момента на подписването на тази декларация, ответницата също не е била собственик на имот, граничещ с процесния, за да има правото да се ползва от нея и да иска промяна на границите на имота.

Тъй като за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС е необходимо комулативното наличие и на трите предпоставки, които в случая са налице, съдът намира, че следва да уважи предявения ревандикационния иск, като основателен и доказан.

С оглед направените в тази насока искания и в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищцата следва да бъде присъдена и сумата от 799.80 лева, представляваща направени от нея съдебно-деловодни разноски – внесена държавна такса, депозити за вещи лица и адвокатско възнаграждение.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.И.Ц. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, че М.С.П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx е собственик на имот - част от имот с площ от 158 кв. м., заключващ се в точки 2, 7, 6, 3 от скицата на приложение № 1 към заключението, оцветен със зелено и защрихован с черни щрихи, намираща се в югозападната част от имот с идентификатор 48489.26.508, представляващ земеделска земя - лозе, находящ се в местността “Пръчов дол”, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Монтана, целият с плош от 928 кв. м.

 ОСЪЖДА К.И.Ц. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx ДА ПРЕДАДЕ на М.С.П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, собствеността и владението на тази част от имота, а именно - част от имот с площ от 158 кв. м., заключващ се в точки 2, 7, 6, 3 от скицата на приложение № 1 към заключението, оцветен със зелено и защрихован с черни щрихи, намираща се в югозападната част от имот с идентификатор 48489.26.508, представляващ земеделска земя - лозе, находящ се в местността “Пръчов дол”, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Монтана, целият с плош от 928 кв. м.

ОСЪЖДА К.И.Ц. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ на М.С.П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 799.80 лева, съдебно-деловодни разноски – внесена държавна такса, депозити за вещи лица и адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред МОС, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: