Решение по дело №609/2020 на Районен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 308                                            14.09.2020 г.                                    гр.Разград

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На първи септември                                                       две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

Председател Светлана Чолакова

Секретар  Даринка Димитрова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№609 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД.

            Депозирана е искова молба от А.А.П., с която е предявен иск срещу Г.А.П. и К. Ф. П., за разваляне на договор, обективиран нотариален акт срещу задължение за гледане и издръжка, до размер на притежаваната ½ идеална част, относно ПИ с идентификатор 27156.501.520 по КККР на с.Езерче, с адрес ул.Р., целият с площ 562 кв.м.  а съгласно скица от 04.06.2020г. с площ 848 кв.м. при граници на имота: 27156.65.20, 27156.65.21,27156.501.521, 27156.501.510, 27156.501.515, 27156.174.30, ведно с построените в имота: Сграда с идентификатор 27156.501.520.1 със застроена площ 88кв.м., брой етажи 2, с предназначение Жилищна сграда, еднофамилна, Сграда с идентификатор 27156.501.520.2 със застроена площ 58 кв.м. с предназначение Селскостопанска сграда, Сграда с идентификатор 27156.501.520.3 със застроена площ 8 кв.м., с предназначение Селскостопанска сграда, Сграда с идентификатор 27156.501.520.4 със застроена площ 46 кв.м. с предназначение Жилищна сграда еднофамилна, Сграда с идентификатор 27156.501.520.5 със застроена площ40кв.м. предназначение Хангар, депо, гараж. Сочи се, че с първия ответник са братя, като баща им А. Х. П. починал на 17.07.2016 г., като ги оставил за свои законни наследници. След смъртта на баща му във връзка с водено делбено дело между двамата- неговите наследници /висящо към момента-гр.д.№ 1766/2018 г. по описа на Разградски РС/ разбрал, че на 11.11.2005 г. баща ми А. Х. П. е прехвърлил на ответника по време на брака му с втората ответница с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка и за минали грижи и издръжка №159 том V, рег.№ 10408, дело №789 от 11.11.2005 г. на нотариус рег.№312. Твърди, че семейството му винаги е помагало на баща му, като синът им дори живеел при баба си и дядо си до 2002 г. 2 години преди смъртта си баща им се справял почти изцяло сам. Повече ядял сухи храни, ходел и на пазара в село да си купува пресни плодове и зеленчуци. Често поръчвал на семейство му, дори и на комшии и приятели, да му пазаруват. Много пъти скришом се оплаквал от брат му и жена му, че са груби с него и не му помагали, искал да му носят готвена храна и да го виждат, когато ответниците не били в къщи, като желаел да не влизат през пътната врата, а през вратата, която е на общата вътрешна ограда между двата им двора. Тогава не знаели, защо баща им искал така да постъпват, но си го обяснявали с това, че е доста възрастен и се страхува от брат му, тъй като живеят в един двор.Често се оплаквал не само на тях, но и на други хора, че жената на брат му не му готвела, дори не му перяла дрехите с пералнята и като се замърсели много, той ги хвърлял и си купувал дрехи втора употреба за 1-2 лева. Именно защото брат му не му помагал, камо ли да го гледа и издържа, през месец-два баща им все ходел в с. Захари Стояново при негови близки роднини и им се хвалел, че там му готвят и се грижат хубаво за него. Баща му последната година падал често в стаята си, както и навън /тоалетната била външна/ и викал него и жена му да го вдигнат, тъй като ответниците били на работа и го оставяли сам. Те изобщо не му чистели стаята и познати често споделяли, че стаята миришела. Края на 2015 г. баща им се залежал и семейството на брат ми го заключвали в стаята му и те, както и негови приятели, като идвали да го видят през деня, когато ответниците били на работа, трябвало да го гледат през прозореца. Поради което смятат, че преди 2005 г. баща им нито се е нуждаел от чужди грижи и издръжка, нито такива са давани от ответниците, а след 2005г. такива не са полагани.

Ответниците депозират отговор. Намират иска за неоснователен. Не отричат, че баща ми А. приживе е прехвърлил срещу задължението да го гледат и издържат описаният в ИМ имот. Той бил справедлив човек и както дал на него имоти, така дал и на ищеца по делото равностойни имоти. Така той дарил на ищеца имот  описан в н.а.133, том II, дело 604 от 19.02.1975г. в село Езерче на улица Рожен *** - дворно място от около един декар, в което дворно място брат му с помощта на баща им и с негова помощ като труд, построил къща и сайвант, в която живее със семейството си. Баща им не искал кавги между тях и да нямали проблеми след смъртта му по повод на неговите имоти, но ищецът все бил доволен и не можело да му се угоди. Даже докато баща им бил жив, брат му отворил дело срещу него и баща ми за имотите на майка му. Относно процесният имот заявява, че баща им го прехвърлил на него и на съпругата му срещу задължение за издръжка и гледане, като до смъртта си бил под неговите грижи и не е имало случаи да не си изпълнява задълженията по гледането и издръжката му. Нямало е спорове и кавги относно неполагане грижи от негова страна, докато баща им бил жив. След смъртта му, брат му започнал с претенциите си срещу него. Както, че ищецът получил достатъчно от баща им и то не е по-малко от това което получил той. Грижите полагани от него били свързани с отпуск за гледане на баща им. Всички документи адресирани до баща им са получавани от него и са му предадени, като на човека най-близо до него. Така например всички пенсионни разпореждания били при него, съхранявал ги. Пазел и документите за купуване на дърва, с които отоплявал баща си през зимните сезони. Както и документите за това че баща им работел след пенсионирането му.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка: Първи ищец и ответник са деца на Х. И. П. поч. на 05.04.2002г. и А. Х. П., поч. на 17.07.2016г. С договор сключен под формата на нотариален акт №159 том 5 рег. №10408 дело №789 от 2005г. А. Х. П.прехвърля дарения му през 1968г. недвижим имот на ответника Г.А.П., който бил в граждански брак с втората ответница. А именно правото на собственост върху процесния имот в с.Езерче, общ.Цар Калоян, ул. Р.,  ведно с построената жилищна сграда със застроена площ 78 кв.м., състояща се от един жилищен етаж и избени помещения, срещу задължение за гледане и издръжка пожизнено като осигури нормални условия за живот, какъвто е водил до сега прехвърлителят, а така също и за минали грижи и издръжка от преди повече от двадесет години.

            По искане на ищеца са разпитани свидетелите С. Г., А. А. и А.П..

В показанията си св. Г. сочи, че е сват на ищеца, живеел на около 100м. Знае имота на ул.Р., който бил на бащата на страните, останал от неговия баща. Когато го прехвърлили бил празен, сега построили голяма къща и лятна кухня  и стопански постройки. През 1970г. се построила къщата от А.А. и сестра му, ответникът тогава бил малък. Разбрал, че имота е прехвърлен на ответника през 2016г. когато починал А., тогава разбрал ищеца, че имотът е прехвърлен на Г., това станало по повод на някакъв спор за нива. Сочи, че ищецът бил учуден от това, тъй като до 2005г. баща им А. си работел и не се нуждаел за пари. Разболял се през 2005г. получил инсулт, започнал да не може да се движи, да пада. Един ден го видял, било през 2015г. като бутнал вратата бил заключена. А. казал, че не го пускал, бил гладен нямал вода, при което свидетелят му занесъл вода, която подал през прозореца. След няколко дни пак бил в същото положение, панталоните му били мръсни стаята миришела лошо. На месец-два три пъти ходил при него. А. не можел да се движи сам, падал и за това го заключвали. Първо като се разболял лежал в болница, после започнал да губи равновесие и да пада. Ответникът и жена му работели като през деня ги нямало, а А. се оплаквал от тях, защото имали конфликт. Между двата двора имало портичка, която била заключена. Често А. ходел в с.Захари Стояново откъдето бил родом, там го карал св.А., това било през 2014-2015г. Там отивал при близките си, казвал, че там се весели и тук му било скучно. В къщата живеел в лятната кухня, която била на плоча и студено. Че го виждал заключен казал на ищеца, както че баща му се оплаквал, че не го гледат както трябва. А. ходел скришом да му носи хляб, когато брат му и жена му били на работа. Двамата братя били във влошени отношение от времето, когато се разболял баща им. Влошили си отношенията, когато разбрали, че къщата е прехвърлена.

Св.П. - си на ищеца, съответно племенник на ответника сочи, че баща му живее в съседна къща на ул.Рожен № ***. Разбрал, че къщата, където живее Г. му е прехвърлена след смъртта на А., на което се изненадал. Това станало по повод на дело за общинска нива. На А. не му трябвали грижи, даже той помагал на тях. След 2005г. чул, че дядо му прекарал инсулт, като след време частично се възстановил и започнал пак да се движи и да се грижи за себе си. Не му трябвали допълнителни грижи. Оплаквал се, че не му перяли дрехите хвърляли ги и му купували нови от битака. Нямали общо домакинство с ответника и жена му след 2005г. Г. живеел в основната къща, а дядо му в лятната кухня. Хората, които му идвали на свиждане му насели храна. Нямали достъп до стаята му, говорели през прозореца от улицата, защото вратата била заключена. Това било през 2014-2015г. Последните 2-3 години преди смъртта му бил заключван. От приятели чул, че дядо му паднал като излизал навън, в двора падал. През деня нямало хора в къщата. За дървата дядо му сам си ги набавял, ходил е с него в гората за сухи дърва. Имал достатъчно пари и си плащал. Дядо му не бил съгласен да бъде заключван и ходел до задната врата да излиза. Преди дядо му ходел до с.Захари Стояново,  където му готвели чорбица и му обръщали внимание, както до с.Брестовене, дори до Турция при свои познати. Всичко сам си плащал. Казвали му, че може баща му да го гледал,  но дядо му отказвал, казвал, че там си е свикнал.

Св.А. сочи, че познава бащата на страните от 15-20 години, живеел в една къща със сина си Г., винаги там си живеел. А. бил родом от с.Захари Стояново и обичал да ходи там често и да остава при роднините си по 4-5 дни. Казвал, че там при роднините било по-добре. Оплаквал се от сина си Г., че не се грижел добре за него, нямал хубава храна, не го перяли. Като минавал свидетелят покрай дома на А. през прозореца виждал, че имало хляб и сирене, А. му казвал, че било заключено. Казвал също, че го е страх от снахата Г. не допускал брат си при баща им. Разбрал това, когато минавали отзад, защото отпред било заключено.

            По искане на ответника са разпитани свидетелите А. А. и Х. К. В показанията си св. А. сочи, че бил приятел с бащата на страните, който починал преди 3-4 години. Като се разболял в седмицата по два пъти ходел да го види у тях, защото не можел да ходи в джамията. Имал отделна стая в къщата на Г.. Понякога дори Г. спял при него, в стаята имало и друго легло. Стаята била чиста, имал специална тоалетна количка от социала. Печката била запалена, дядото бил доволен  и му казвал, че като почине, на Г. щял да даде двора. Казвал, че като малко дете го гледал Г. А А. не се интересувал от него. Ходел до с.Захари Стоянова, където го закарвал лично. Последно го видял два месеца преди да почине.

Св. К. сочи, че до смъртта си А. живеел при Г. Той се грижел за него. Виждали се с него на улицата, където си говорели, но след като се разболял, вече не излизал на улицата. Не се бил оплаквал от грижи, или за това да е бил заключван от Г.

            Приложени са документи, рецепти, медицински протокол, направление, епикризи,  етапна епикриза, болничен лист, фискални бонове за закупени лекарствените препарати.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Безспорно е установено, че е сключен валиден договор за продажба на процесния имот №159 том 5 рег. №10408 дело №789 от 2005г., с който първия ответник в режим на СИО с втория са придобили от А. Х. П., със задължение за гледане и издръжка пожизнено, като осигури нормални условия за живот, какъвто е водил до сега прехвърлителят, а така също и за минали грижи и издръжка от преди повече от двадесет години. Предвид характера на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу поемане на задължение за издръжка и гледане според постоянната съдебна практика, ответникът по договора следва да докаже изпълнението му в случай на съдебен спор, тъй като той черпи благоприятни последици от съществуването на този факт. За да бъде прието, че договорът е изпълняван, това изпълнение трябва да бъде в пълен обем, непрекъснато във времето и съответно на потребностите на прехвърлителя. Следва да се отбележи на първо място, че отношенията между страните – двама братя, деца на А. П. са силно влошени от години, същите спорят за наследствени имоти, видно от показанията на свидетелите, от времето преди смъртта на баща им. А в показанията си св. Г. и П. сочат, че вратата между съседните им къщи била заключена. Тогава баща им живеел в къщата, където е живял и преди това, жилището на ответниците и която е била предмет на договора. От събраните писмени и гласни доказателсва доказателства може да се направи извод, че ответниците са изпълнявали задълженията си по договора по отношение на прехвърлителя. Независимо от противоречието на показанията на двете групи свидетели – тези водени от ищеца и от ответника по отношение на част от полаганите грижи от приобретателите по договора - че прехвърлителят бил заключван, било мръсно, не го перяли. Първите двама свидетели на ищеца са заинтересовани, необективни, поради близките родствени връзки с него, влошените отношения с ответника, с когото признават, че не си говорят. Освен това в показанията на св. Г. е налице противоречие, предвид твърдението му, че страните си влошили отношенията след като баща им се разболял, както и че това станало след като ищеца разбрал, че къщата е прехвърлена на брат  му след смъртта. Както, че твърди, за лоша хигиена в стаята на А., а от друга страна портичката между къщите била заключена, изобщо не става ясно как и дали е влизал в жилището на прехвърлителя в този период. В показанията си св. А, който бил приятел на А. П. сочи, че когато той се разболял, по два пъти в седмицата ходел да го види у тях, защото А. не можел да ходи в джамията. Имал отделна стая в къщата на Г. Понякога дори Г. спял при него, в стаята имало и друго легло. Стаята била чиста, имал специална тоалетна количка от социала. Явно това е човекът, който единствен от свидетелите е влизал в къщата и стаята, тъй като в показанията си разпитаните по искане на ищеца свидетели, макар и роднини на страните, говорят само за това, което били видели през прозореца на стаята му. На следващо място обстоятелството дали А. е бил, или не е бил заключван през деня след 2015г., не опровергава полагане на грижи за него. Явно, че в този период същият е губел равновесие, когато е излизал навън е имало случаи да пада, а през деня приобретателите по принцип са били на работа. А и св. Г. сочи, че А. не можел да се движи сам, падал и за това го заключвали, а ответникът и жена му работели през деня ги нямало в къщата по това време. Не се установява това да е ставало в тяхно присъствие. В показанията си св. А. сочи, че А. *** Стояново, където обичал да ходи и където имал роднини. Само по себе си това, че обичал да ходи в с.Захари Стояново, където се чувствал добре и получавал грижи и внимание от роднините си, не означава, че не е бил изпълняван договора за полагане на грижи по отношение на него. Ищцовите свидетели сочат още, че не перели дрехите му, но пък твърдят, че му купували нови от битака. От приложените писмени доказателства- медицински документи, епикризи,  касови бонове за закупени лекарства, които не са оспорени от ищеца може да се направи извод, че лечението в болници, закупуването на лекарства, грижите във връзка със здравословното състояние на прехвърлителят, са полагани именно от ответниците. Така е било и по отношение на ежедневните грижи, като няма доказателства за това някой друг да е правел това, предвид и влошеното здраве на прехвърлителя последните 2-3 години от живота му. Приложени са и болнични листи на първия ответник „за гледане на болен баща“.  На следващо място дори и да не са били толкова прецизни грижите по отношение на хигиената в жилището, може да се приеме, че е налице незначителност на неизпълнението по договора. Съгласно чл.87 ал.4 ЗЗД разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора. Преценката кога неизпълнението е незначително следва да се извърши с оглед интереса на кредитора и конкретните обстоятелства - възраст, здравословно състояние, специфични, нужди, икономически условия и др. В случая неполагане на грижи, недаване на издръжка в продължителен период, с оглед възрастта и здравословното състояние на прехвърлителя, не се доказа да е имало. Ето защо предвид съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства намира, че  договорът по отношение на претендираната ½ ид. ч. не следва да бъде развален, като искът да бъде отхвърлен.

Предвид изхода на делото на основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответниците се следват  разноските, които са в размер на 500лв.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТХВЪРЛЯ иска предявен от А.А.П., ЕГН********** адрес *** против Г.А.П., ЕГН********** и К. Ф. П., ЕГН********** двамата с адрес ***, за разваляне на договор, обективиран нотариален акт срещу задължение за гледане и издръжка, до размер на притежаваната ½ идеална част, относно ПИ с идентификатор 27156.501.520 по КККР на с.Езерче, с адрес ул.Р., целият с площ 562 кв.м.  а съгласно скица от 04.06.2020г. с площ 848 кв.м. при граници на имота: 27156.65.20, 27156.65.21,27156.501.521, 27156.501.510, 27156.501.515, 27156.174.30, ведно с построените в имота: Сграда с идентификатор 27156.501.520.1 със застроена площ 88кв.м., брой етажи 2, с предназначение Жилищна сграда, еднофамилна, Сграда с идентификатор 27156.501.520.2 със застроена площ 58 кв.м. с предназначение Селскостопанска сграда, Сграда с идентификатор 27156.501.520.3 със застроена площ 8 кв.м., с предназначение Селскостопанска сграда, Сграда с идентификатор 27156.501.520.4 със застроена площ 46 кв.м. с предназначение Жилищна сграда еднофамилна, Сграда с идентификатор 27156.501.520.5 със застроена площ 40кв.м. предназначение Хангар, депо, гараж, като неоснователен.

ОСЪЖДА А.А.П., ЕГН********** адрес *** да заплати на Г.А.П., ЕГН********** и К. Ф. П., ЕГН********** двамата с адрес *** сумата 500лв./петстотин лева/ за разноски.

          Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: