РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 119/20.2.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно заседание на двадесет
и трети януари през две хиляди и двадесетата година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа
докладваното от съдия Петров адм. дело №944
по описа на съда за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:
I. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х,
Раздел І от АПК, във връзка с чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване.
2. Образувано е по Жалба на П.Н.М., ЕГН:**********,***
с посочен съдебен адрес *** адв. С.К., срещу Решение № 1040-21-269 от 28.06.2019г.
на Директора на Териториално поделение София на Националния осигурителен
институт с което потвърдено Разпореждане № РВ-3-21-00552361 от 18.04.2019г. на
Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ София - град, с което
е разпоредено П.Н.М., ЕГН:**********,*** да възстанови, недобросъвестно
получени парични обезщетения за временна нетрудоспособност, поради общо
заболяване за периода от 29.03.2018г. до 11.07.2018г., включително в общ размер
на 4131,05лв. от които 3794,77лв. – главница и 336,28лв. лихви.
3. Счита се, че оспорения акт е незаконосъобразен,
постановен в нарушение на материалния закон и на процедурните правила,
при неспазване на установената форма и в несъответствие с целта на
закона.
Според жалбоподателя, административния орган не
е изследвал обстоятелството, защо възнаграждението за месец март 2018 г. е заплатено в брой с РКО при
положение, че единственият посочен начин за неговото изплащане е по банков път,
съобразно чл. 5 от трудовия договор. В този контекст са сочи, че в
административния акт нe били изложени
съображения относно причините поради които работодателят не е изплатил
месечните заплати за периода от месец април 2018 г. до месец юли 2018 г. именно по
банков път, след като се твърди, че М. е изпълнявал трудовите си задължения
непрекъснато. Счита се, че данните относно мястото на работа и това, на което
работникът е следвало да се яви, за да му бъде заплатено трудовото
възнаграждение са противоречиви.
Според жалбоподателя, административния орган не
е обсъдил обстоятелствата относно фактическата невъзможност да осъществява
трудова дейност през процесния период, особено такава изискваща физическо
натоварване като „шлосер“ или „монтажник“. Твърди се, че здравословното
състояние на Минев е обусловило определянето на болничен режим и на
домашно-амбулаторен режим с оглед провеждане на нужното лечение, както и невъзможността
му да се придвижи до работното си място в гр. София или друго населено място в
страната в случай на командировка и да упражнява трудова дейност в рамките на
един час на ден.
Възразява се, че в административното
производство не е несъмнено установено, че М. е осъществявал трудова дейност
през процесния период, като административният орган не е изследвал
противоречията в доказателствената съвкупност относно това обстоятелство.
Жалбоподателя счита, че процесната парична сума
не е получена, нито неоснователно, нито недобросъвестно.
Иска се оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане да бъдат отменени, като се присъдят сторените разноски по
производството.
4. Директора на
Териториално поделение София - град на Националния осигурителен институт, чрез
процесуалния си представител юрк. С. е на становище, че жалбата е
неоснователна. В представената по делото писмена защита се поддържат изцяло фактическите
констатации и правните изводи, изложени в оспореното решение.
Иска се жалбата да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта:
5. Според представеното Известие за доставяне (л. 15 – последващата
номерация е по а.д. 8298/19), процесното решение е връчено на неговият адресат на 03.07.2019г.
Жалбата срещу му, е регистрирана в деловодството на Административен съд София - град на 15.07.2019г.,
което ще рече, че оспорването е предприето в рамките на установения за това
преклузивен, процесуален срок и при наличието на правен интерес.
III. За фактите:
6.
Според Констативен протокол № КП-5-21-00552282 от 15.04.2019г.)л.34), била е извършена
проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „Еврометал строй“
АД, ЕИК *********, гр. София, ул. Камен Андреев“, № 24, ет. 5. Констатирано е,
че с трудов договор № 018-01-028 от 05.02.2018г., сключен при условията на чл.67,
ал,1, т.1 от Кодекс на труда, П.Н.М. с ЕГН ********** е назначен на длъжност
“машинни оператори и монтажници”, с код по НКПД 72142007, с работно време 1 час
на ден, при петдневна работна седмица, с основно месечно възнаграждение в
размер на 72,50лв., с дата на постъпване 05.02.2018г. Трудовото правоотношение
е декларирано по чл. 62, ал. 5 от КТ. Посочено е също така, че от представените
разплащателни ведомости (фишове) за начислени и изплатени трудови
възнаграждения за периода от месец март 2018г. до месец юли 2018г. е установено,
че на М. са начислени и изплатени трудови възнаграждения за пълни отработени
месеци, с месечен осигурителен доход в размер на 75,38лв., без дни във временна
неработоспособност. По
данни от дневника по чл.6, ал.1 от НПОПДОО П.Н.М., няма представени болнични листове
пред осигурителя “Еврометал строй” АД за периода от месец март 2018г. до месец юли 2018г.
В
констативния протокол е описана и съответно представена по преписката,
Декларация от В.Г.Д., изпълнителен директор на “Еврометал строй” АД(л.35), в която е заявено, че П.Н.М.,
за периода от м. 03.2018г. до м.07.2018г. е упражнявал трудова дейност в
дружеството, съгласно предоставените фишове по време на проверката. Изплатено е
трудово възнаграждение за м. март 2018г., а за периода м. април 2018г. до м юли
2018г., М. не се е явил да си получи трудовото възнаграждение. Към момента на проверката,
няма представени болнични листове за периода 29.03.2018г. до 11.07.2018г.
Трудовите възнаграждения за м. март до м юли 2018г. не са сторнирани.
7.
Приложен е Трудов договор № 018-01-028
от 05.02.2018г., сключен между „Еврометал строй“ АД, ЕИК *********, като
работодател и П.Н.М., като работник, по силата на който нему е възложено и той
е приел да изпълнява длъжността „монтажник“, с място на работа гара Яна, в
отдел „Цех метални конструкции“.
Уговорен е срок на изпитване от шест месеца по реда на чл. 70, ал. 1 от КТ.
Уговорено е също така, че при точно изпълнеше на задълженията по договора,
служителят има право да получи трудово възнаграждение както следва : основно месечно възнаграждение
в размер на 72.50лв. и допълнителни възнаграждения по 0.6 % за всяка година
придобит трудов етаж и професионален опит, след натрупването на трудов етаж и
професионален опит не по- малко от една година. Според чл. 5 от договора, възнагражденията
се изплащат еднократно до 30-то число всеки месец, следващ месеца на
отработения труд по банков път, като в чл. 13 от договора е посочено, че работникът
е съгласен трудовото му възнаграждение да бъде превеждано по банкова сметка, ***.
Уговорено е трудовите задължения да се извършват при пълно работно време в
размер на 1 час при пет дневна работна седмица. Според чл. 12 от договора,
същият може да бъде прекратен на основанията, предвидени в Кодекса на труда, а
когато договорът се прекратява с предизвестие от страна на работника или
работодателя, срокът на предизвестието за прекратяването му е 30 дни и за двете
страни.
8.
Приложени са Разходни касови ордери от 30.03.2015г. и от 30.04.2018г., за
изплатени на М. 50,32лв. и 55,90лв.(л.40). Според приетото по делото заключение по
назначената почеркова експертиза, не са установени подписи изпълнени от
жалбоподателя П.Н.М. в двата Разходни касови ордери от 30.03.2018г. и
30.04.2018г.
Представени
са също така, ведомости за заплати на „Еврометал строй“ АД за м. март, м.
април, м. май, м. юни и м. юли 2018г. с начислени спрямо П.Н.М. : основна заплата в размер на 72,50лв.; данък
върху дохода в размер на 6,21лв.; ДОО в размер на 6,32лв.; ДЗПО-УПФ 1,66лв.; ЗО
в размер на 2,41лв. и сума за получаване в размер на 55,90лв.
В
приложения по делото Регистър на представените документи при осигурителя за
начисляване и плащане на парични обезщетения от ДОО на „Еврометал строй“ АД,
започнат на 02.06.2017г. не се съдържа името на П.Н.М..
9.
В представените по делото болнични листи №Е20170860329, издаден от „СБР-НК“
ЕАД, Велинград за периода 29.03.2018г. до 05.04.2018г. вкл.(8 дни); №Е20180999022,
издаден от „МБАЛ – Пазарджик“ АД за периода от 10.04.2018г. до 01.05.2018г.
вкл.(22 дни) ; №Е20181200124, издаден от ДКЦ „Ескулап – Цитомед“ ООД, Пазарджик
за периода от
02.05.2018г.
до 21.05.2018г. вкл.(20 дни) ; №Е201812002016, издаден от ДКЦ „Ескулап –
Цитомед“ ООД, Пазарджик за периода от 22.05.2018г. до 31.05.2018г.вкл.(10 дни);
№Е20181625541, издаден от „УМБАЛ Свети Георги“ ЕАД, Пловдив за периода от
28.05.2018 г. до 11.06.2018 г., вкл.(15 дни) и болничен лист №Е20181643418,
издаден от „МЦДП ВИВА“ ЕООД, Пазарджик за периода от 12.06.2018 г. до 11.07.2018 г.
вкл.(30 дни), като причина за нетрудоспособността е отбелязано „общо
заболяване“. Определеният режим според първият от болничните листи(№Е20170860329,
издаден от „СБР-НК“ ЕАД, Велинград) е
болничен, според вторият от тях (№Е20180999022, издаден от „МБАЛ – Пазарджик“
АД) 7 дни болничен и 15 дни домашен, а
според останалите е само домашен.
10. При това положение е било издадено
процесното Разпореждане № РВ-3-21-00552361 от 18.04.2019г. на Ръководителя на
контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ София - град, с което е разпоредено П.М.,
да възстанови, недобросъвестно получени парични обезщетения за временна
нетрудоспособност, поради общо заболяване за периода от 29.03.2018г. до
11.07.2018г., включително в общ размер на 4131,05лв. от които 3794,77лв. – главница
и 336,28лв. лихви.
В мотивите на административния акт е посочено,
че от осигурителя „ВДХ“ АД, ЕИК ********* за П.Н.М. с ЕГН ********** ***
представени удостоверения по образец приложение № 9 към чл.8, ал. 1 и чл.11 ал.1
от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване (НПОПДОО) за прежде описаните болнични листове. В данните, подадени от „ВДХ“
АД, по реда на чл.5, ап.4 от КСО за месец март 2018г. за М. са отразени 19
отработени дни и 2 дни с възнаграждение по реда на чл.40, ап.5 от КСО, за месец
април 2018г. са отразени 18 дни с право на парично обезщетение от фонд ДОО и един ден с възнаграждение по реда на
чл.40, ал,5 от КСО, за месец май 2018г.
са отразени 20 дни с право на парично обезщетение по чл.40, ал.1 от КСО, за
месец юни 2018г. са отразени 21 дни с право на парично обезщетение по чл.40,
ал.1 от КСО, а за месен юли 2018г. са отразени 14 отработени дни и 8 дни с
право на парично обезщетение по чл.40. ал. 1 от КСО.
По реда на НПОПДОО за периодите на отпуск за
временна неработоспособност, разрешени с болнични листове № Е20170860329, №
Е20180999022, № Е20181200124, № Е20181200216, № Е20181625541, № Е20181643418 на
М. са изплатени парични обезщетения за 64 работни дни в размер на 3794,77лв.
Посочено е също така, че в същевременно, по реда
на чл.5, ал.4 от КСО за П.Н.М. са подадени данни за месец март 2018г. от
осигурителя „Еврометал строй“ АД с 21 отработени дни на 1 час; за месец април 2018г. с 19 отработени дни на 1 час; за
месец май 2018г. с 20 отработени дни на 1 час; за месец юни 2018г. с 21
отработени дни на 1 час; за месец юли 2018г.
с 22 обработени дни на 1 час, без да са посочени дни във временна
неработоспособност.
При тези данни, от страна на административния
орган е прието, че с оглед правилото на чл. 46, ал. 3 от КСО, на М.
неоснователно са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност
за 3 работни дни по болничен лист с № Е20170860329 за периода от 29.03.2018г.
до 05.04.2018г. вкл. и за 61 работни дни по болнични листове № Е20180999022, №
E20J81200124, № Е20181200216, № E2018I625541 и № E20I816434J8 за периода от
10.04.2018г. до 11.07.2018г. вкл. в общ размер ма 3794,77лв., доколкото същият
е упражнявал трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо
заболяване и майчинство по трудово правоотношение в „Еврометал строй“ АД през въпросните
периоди от време, с което е нарушен режима определен от здравните органи.
Разпореждането
е обжалвано по административен ред и е потвърдено с Решение № 1040-21-269 от
28.06.2019г. на Директора на Териториално поделение София на Националния
осигурителен институт.
11. Към заявената по административен ред жалба
са приложени :
-
Епикриза от 05.04.2018г., издадена от „Национален комплекс“ ЕАД, филиал
Велинград, в която е посочено, че М. е приет на 29.03.2018г. и е изписан на
05.04.2018г.. Диагнозата е била Z50.8 Лечение включващо
други видове рехабилитационни процедури ; М47.26 Други спондилози с
радикулопатия – поясен отдел. Препоръките след лечението са били за избягване
на рискови фактори и щадящ двигателен режим, съответно за контрол на
състоянието и консултации с невролог. Посочено е също така, че е налице необходимост
от последваща рехабилитация в болнични условия за едногодишен период;
-
Епикриза, издадена от УМБАЛ „Свети Георги“, Пловдив, клиника по
гастроентерология, в която е посочено, че М. е приет на 28.05.2018г. и е
изписан на 01.06.2018г. Окончателната диагноза е била – хроничен гастрит, с
придружаващо заболяване – чернодробна стеатоза;
-
Амбулаторен лист от 19.04.2018г.у издаден от лекар от първичната и специализираната
извънболнична медицинска помощ, според който основната диагноза е била – анемия
при други хронични заболявания, с придружаващи заболявания – алкохолна фиброза
и склероза на черния дроб.
IV. За правото:
12.
Според чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса
за социално осигуряване, недобросъвестно получените суми за осигурителни
плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по
чл. 113 от КСО, като за възстановяване на сумите по ал. 1 и 2 длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното
обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на
поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в
14-дневен срок от връчването му. В тези случаи не се съставя ревизионен акт за
начет по чл. 110, ал. 1. Разпорежданията се връчват на лицата по реда на чл.
110, ал. 4.
В
случая е сторено именно това. Процесното Разпореждане №4021-12-2 от
11.02.2019г. на Началник Отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ, Пазарджик е издадено от снабдения
с правомощията за това административен орган, като властническото волеизявление
е облечено в изискваната от закона форма. Същото е обжалвано надлежно по
административен ред, като по жалбата се е произнесъл компетентния за това,
контролен в йерархията на администрацията орган.
13.
Според чл. 46, ал. 3 от КСО, парично обезщетение за временна неработоспособност
и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност(курсивът мой), която е основание за
осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са
издадени актове от здравните органи.
Съобразно
чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство,
инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и
професионална болест и безработица са работниците и служителите, наети на
работа за повече от пет работни дни, или 40 часа през един календарен месец,
независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на
финансиране. Този нормативен текст обаче, следва да бъде ценен в релация с
правилото на чл. 10, ал. 1 от КСО, според което, осигуряването възниква от
деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност(курсивът мой) по чл. 4 или чл. 4а, ал.
1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й. Идентично е и легалното определение по § 1, т. 3 ДР КСО, според което „осигурено
лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност(курсивът мой), за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски.
Очевидно
е, че юридическият факт с който законодателя свързва като последица, забраната
да се изплаща парично обезщетение за временна неработоспособност и за
бременност и раждане е именно упражняването на трудова дейност за която лицето подлежи
на задължително социално осигуряване. Това налага да се съобрази, правилото на
чл. 63 „Начало
на изпълнението“, ал. 3 от КТ, според което, Работникът или служителят е длъжен
да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаването на документите по ал.
1, освен ако страните са уговорили друг срок. Ако работникът или служителят не
постъпи на работа в този срок, трудовото правоотношение се смята за
невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини, за които
той е уведомил работодателя до изтичането на срока. Също и правилото на чл. 63
„Начало на изпълнението“, ал. 3 от КТ, според което пък, изпълнението на
задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или
служителя на работа, което се удостоверява писмено.
14.
Цитираните нормативни текстове, явно сочат, че наличието на сключен трудов
договор между физическото лице и търговско дружество не е самостоятелно
основание за осигуряването му по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО, ако лицето не
осъществява трудова дейност в изпълнение на този договор. Начисляването и/или
изплащането на трудово възнаграждение, както и подаването на данни по чл. 5,
ал. 4 КСО от осигурителя също не представлява самостоятелно основание за
задължително социално осигуряване, ако лицето не е осъществявало трудова
дейност през този период (в
този смисъл Решение № 7087
от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10932/2015 г., VI о. ; Решение № 2364 от
19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 704/2018 г., VI о. и др.).
15. В конкретния
казус, извода на административния орган, че М. упражнява трудова дейност е
направен единствено въз основа на самия трудов договор ; на платежните
ведомости за периода, в които е вписано името му и размера на начисленото му
трудово възнаграждение за всеки от месеците през процесния период и двата
разходни касови ордера за получени парични суми.
Въпреки че
осигуреното лице не е задължено да доказва отрицателния за него факт, че не е
упражнявало трудова дейност, през периода, за който му е издаден болничен лист
за временна неработоспособност(в тази насока се дадоха изрични
указания при насрочване на делото), жалбоподателя
поиска извършването на съдебно - почеркова експертиза, категоричния резултат от
която, както се посочи е, че не са установени подписи изпълнени от
жалбоподателя П.Н.М. в двата Разходни касови ордери от 30.03.2018г. и
30.04.2018г. Това ще рече, че по делото липсват каквито и да е данни, че
въпросните трудови възнаграждения са били платени на М..
Както вече се
отбеляза, основание за задължително осигуряване на лицето, не е нито
съставянето на писмен трудов договор, нито съставянето на платежните ведомости
за периода, подаването на данни по чл. 5, ал. 4 КСО от осигурителя или пък
плащането на трудово възнаграждение, а осъществяването на трудова дейност.
Каквито и да е конкретни данни в тази насока не се заявиха и не се установиха в
хода на производството. Обратно, от представените болнични листи №Е20170860329,
издаден от „СБР-НК“ ЕАД, Велинград за периода 29.03.2018г. до 05.04.2018г. и
№Е20180999022, издаден от МБАЛ „Пазарджик“ АД за периода от 10.04.2018г. до
01.05.2018г. е видно, че в първия случай за 8 дни, а във втория за 7 дни, М. е
бил хоспитализиран в болнично заведение. Явно несъответно на тези данни е
твърдението на изпълнителния директор на “Еврометал строй” АД в приложената по
делото декларация(л.35), за това, че П.Н.М.,
за периода от м. 03.2018г. до м.07.2018г. е упражнявал трудова дейност в
дружеството, съгласно предоставените фишове по време на проверката. При липсата
на други данни по делото, това твърдение, не може да бъде прието за истинно.
Впрочем, ответника комуто бе доказателствената тежест, не прояви активност,
изпълнителния директор (или пък друго лице) на търговското дружество да бъде разпитан
като свидетел по делото с оглед несъмнено установяване на обстоятелствата –
дали, кога и при какви условия, М. е започнал и е упражнявал трудова дейност в
предприятието. При положение, че това е действително проявен факт, то неговото
позитивно установяване не би представлявало каквото и да е затруднение за
ответната страна.
16. Изложените до тук
съображения, налагат крайният извод че процесната парична сума не била нито
недължимо, нито пък, недобросъвестно получена от М.. Това означава, че оспорения
административен акт и решението на контролния в йерархията на администрацията
орган са постановени в противоречие с материалния закон.
V. За разноските :
17. Констатираната основателност на оспорването,
предполага на жалбоподателя да се присъдят сторените разноски по
производството. Те се констатираха в размер на 850,00лв., съобразно
представения списък и съответните документи за извършени плащания.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Разпореждане № РВ-3-21-00552361 от 18.04.2019г.
на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ София - град, с
което е разпоредено П.Н.М., ЕГН:**********,*** да възстанови, недобросъвестно
получени парични обезщетения за временна нетрудоспособност, поради общо заболяване
за периода от 29.03.2018г. до 11.07.2018г., включително в общ размер на
4131,05лв. от които 3794,77лв. – главница и 336,28лв. лихви, потвърдено с Решение
№ 1040-21-269 от 28.06.2019г. на Директора на Териториално поделение София на
Националния осигурителен институт.
ОСЪЖДА Националния
осигурителен институт, гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 62-64 да
заплати на П.Н.М., ЕГН:**********,***, сумата от 850,00лв.(осемстотин и
петдесет лева), представляваща извършени разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховният административен
съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
Административен съдия :/П/