№ 152627
гр. С., 04.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ Частно гражданско дело
№ 20231110142677 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК във връзка с чл.
146, ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от „Профи кредит Б.“ ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. Д. Р. за следните суми: 483,83
– неплатен остатък от главница, ведно със законната лихва от 28.07.2023 г. до
изплащане на вземането; 81,08 лева – възнаградителна договорна лихва
(наречена в заявлението „договорно възнаграждение“) за периода от
01.10.2022 г. до 01.07.2023 г.; 185,22 лева – възнаграждение за ползване на
услуга „фаст“ по договора; 277,84 лева – възнаграждение за ползване на
услуга „флекси“ по договора; 30 лева – разноски за извънсъдебно събиране на
вземането; 123,65 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 02.08.2022 г. до 01.07.2023 г. – задължения по договор за
потребителски кредит № *******/15.06.2022 г., сключен между страните по
делото.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
да не допуска предварително изпълнение и да не издава заповеди за
изпълнение въз основа на задължения, възникнали от нищожни поради
противоречие със закона договорни клаузи и такива, които са вероятно
неравноправни (чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК), намира следното:
Съгласно текста на договора за кредит, представен по делото,
предоставената услуга „флекси“ се състои в следното: право на потребителя
да отлага плащане на вноски и да намалява техния размер, както и да променя
датата на падежа. Съдът намира, че предоставянето на част от тези услуги –
промяна на размер на вноската, на дата на падеж или възможност за
отпускане на допълнителни суми е предпоставено от допълнително изявление
на търговеца съгласно т. 15.2.1, б„а“, посл. тире от договора, което не е
дадено към момента на сключване на договора – т.е. така наречените
„допълнителни услуги“ представляват само възможности за търговеца, при
това изцяло свързани с основния предмет на договора за кредит – определят
акцесорни клаузи на основното задължение за връщане на кредита на вноски.
1
Същевременно за тези „услуги“, които потребителят не получава ефективно,
той се задължава да заплати още на датата на отпускане на кредита.
Следователно е вероятно подобна клауза, която представя абстрактна
възможност потребителят да получи определени отсрочки на плащане и т.н.,
да поставя потребителя в положение да изпълнява своите задължения, дори
ако търговецът не изпълни своите – изрично предвидена хипотеза на
неравноправност на договорна клауза, уредена в чл. 143, т. 14 ЗЗП. Поради
това е налице основателно съмнение за това, че заявителят се позовава на
неравноправна клауза в потребителски договор и съдът не следва да издава
акт, въз основа на който би могло да се допусне принудително изпълнение на
такова вземане срещу потребител.
По отношение на клаузата „фаст“ – за заплащане за по-бързо
разглеждане на кредита, същата се явява нищожна поради прякото
противоречие със забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПКр, според която не се допуска
начисляване на разходи за усвояване на кредита (вкл. за по-бързото му
предоставяне на потребителя).
Следователно от всички заявени вземания заявителят в производството
няма основание за издаване на заповед за изпълнение поради съмнение дали
не са налице противоречащи на закона клаузи по отношение на претенциите
за услуги „фаст“ и „флекси“ и в тази част – за сумите от 264,44 лева и 415,56
лева заявлението следва да се отхвърли.
Не следва да се издава заповед и за 30 лева разноски за изпълнение, тъй
като съгласно чл. 33 ЗПКр кредиторите не могат да искат при забава на
кредитополучател – потребител нищо друго освен законната лихва за забава.
Същевременно в уточнителна молба на заявителя от 19.10.2023 г. се
посочва, че длъжницата е заплатила общо 286,33 лева по кредита. Поради
това следва да се издаде заповед за изпълнение само за онези суми, които се
дължат по договора, увеличени с лихвите за забава, като от тях се извадят
платените 286,33 лева, като съдът прилага служебно правилата за прихващане
на изпълнението по чл. 76 ЗЗД.
Общото задължение на длъжницата по договора е за 714,30 лева (т. VI
от договора за кредит), към които следва да се прибавят и исканите от
заявителя лихви за забава в размер на 123,65 лева. С платените 286,65 лева са
погасени лихвите за забава, поради което заявлението следва да се отхвърли
за тях, и остават неусвоени още 162,68 лева. В уточнителната си молба
заявителят признава, че са платени 116,17 лева от главницата по кредита, като
съдът следва да приеме, че страните очевидно са се отклонили от правилата
на чл. 76 ЗЗД в тази част, щом заявителят го признава и това е в полза на
потребителя. Следователно след погасяване на 116,17 лева от главницата,
остава платена и неусвоена сума от 46,51 лева. С тази сума следва да се
намалят възнаградителните лихви по кредита, тъй като тя е по-голяма от
твърдението на заявителя, че са му платени само 33,22 лева възнаградителни
лихви. От общо дължимите се по кредита възнаградителни лихви от 114,30
лева са платени 46,51 лева и остават непогасени само 67,79 лева, като за
последната сума следва да се уважи претенцията на заявителя за главница и
2
да се отхвърли за разликата над тази сума до 81,08 лева.
Следователно следва да се отхвърлят претенциите за заплащане на
услуги „фаст“ и „флекси“ по подаденото заявление, за лихвата за забава,
както и за възнаградителна лихва над 67,79 лева, като се издаде заповед за
изпълнение само за исканата главница, 67,79 лева възнаградителна лихва и
123,65 лева лихви за забава.
Съразмерно на уважената част от претенцията съобразно чл. 78, ал. 1
ГПК, която възлиза на 675,27 лева, или 57,15 % от общо претендираните
1181,62 лева, следва да се присъдят и държавна такса – 57,15 % от 25 лева,
т.е. 14,29 лева, и разноски за юрисконсулт – 57,15 % от 50 лева, или 28,58
лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване
на заповед за изпълнение с вх. № 214996/28.07.2023 г., подадено от „Профи
кредит Б.“ ЕООД, В ЧАСТТА, с която се иска издаване на заповед за
изпълнение срещу Р. Д. Р. , с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „Ф.“, бл. 83,
за заплащане на „Профи кредит Б.“ ЕООД, с ЕИК: **********, и адрес на
управление: С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53е, вх. В, на следните суми: 185,22 лева –
възнаграждение за ползване на услуга „фаст“ по договора; 277,84 лева –
възнаграждение за ползване на услуга „флекси“ по договора; разликата над
67,79 лева и пълния претендиран размер от 81,08 лева – договорна лихва
за периода от 01.10.2022 г. до 01.07.2023 г. по договор за потребителски
кредит № *******/15.06.2022 г., сключен между страните по делото.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя – „Профи
кредит Б.“ ЕООД, че може да предяви за твърдените си вземания с
осъдителен иск пред Софийския районен съд в едномесечен срок от влизане
на разпореждането в сила, ако иска да запази платената държавна такса.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя „Профи
кредит Б.“ ЕООД. Препис да се връчи и на двете страни по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3