Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Враца, 30.09.2015 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – гр. Враца, Гражданско отделение,
в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и петнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИРОСЛАВ ДОСОВ
мл. с. КАЛИНА Х.
като
разгледа докладваното от мл. съдия Х. в. гр. д. № 436 по описа за
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 392 от
09.04.2015 г. по гр. д. № 40/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, седми
граждански състав, е прекратен бракът между П.П.Н.,***, ЕГН **********, и Ц.В.В.,***,
ЕГН **********, сключен на **** г. в гр. Враца с Акт за граждански брак № ****,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, за настъпването на което
вина има съпругът Ц.В.. С решението упражняването на родителските права по
отношение на роденото от брака непълнолетно дете Б.Ц. В., ЕГН **********, е
предоставено на майката П.П.Н. и е постановено съвместно живеене на детето с
майката на адрес: гр. Враца, *******. Определен е режим на лични отношения
между детето Б.Ц. В. и бащата Ц.В.В., както следва: правото на бащата да взема
детето всяка първа и трета събота и неделя в месеца от 10:00 часа в събота до
17:00 часа в неделя, един месец през лятото – юли или август, който не съвпада
с платения годишен отпуск на майката, всяка четна календарна година
великденските и коледните празници, а всяка нечетна – майските и новогодишните
празници. Ц.В.В. е осъден да заплаща на Б.Ц. В. със съгласието на неговата
майка П.П.Н. месечна издръжка в размер на 100 лева, считано от 07.01.2015 г. до
настъпване на предпоставки за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска. Със същото решение ползването на
семейното жилище, находящо се в гр. Враца, ****, е предоставено на П.П.Н. и
детето Б.Ц. В.. Ц.В.В. е осъден да плати и направените в производството
разноски.
Недоволен от
решението е Ц.В.В., който го обжалва в срок с въззивна
жалба вх. № 6319/28.04.2015 г. Въззивникът счита, че съдебният
акт е неправилен
и незаконосъобразен, поради
което моли за неговата отмяна. Твърди, че събраните доказателства не са преценени от съда в тяхната съвкупност, като неправилно са кредитирани показанията на един
свидетел, а игнорирани показанията на друг. Въззивникът твърди още, че никога
не е извършвал физическо насилие спрямо съпругата си. Излага твърдения,
че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачната връзка има съпругата, която напуснала семейното жилище и с поведението си изразявала незаинтересованост към детето, не
участвала в семейния бюджет и се дезирентересирала
от семейството и от въззивника. Излага доводи, че определената
от съда издръжка в размер на 100 лева месечно е непосилна за него с оглед
получаваната от него пенсия за инвалидност в размер на 171,56 лева. Посочва, че
изцяло той се грижи за издръжката на детето Б.Ц. В., като пазарува, заплаща
наема на жилището и консумативите, купува дърва за огрев през зимния сезон и
т.н.
С оглед
на изложеното моли за отмяна на решението и за постановяване на ново, с което бракът да не бъде прекратяван, а в случай че бъде прекратен, съдът да
приеме, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е настъпило по
изключителна вина на съпругата П.П.Н.. Претендира упражняването на родителските
права по отношение
на детето Б.Ц. В. да се предостави
на въззивника, да му
се предостави ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Враца, ****,
както и въззиваемата П.П.Н. да бъде осъдена да
заплаща на детето Б.Ц. В. месечна издръжка в размер на 120 лева, считано от
31.01.2015 г. до настъпване на предпоставки за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
В срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата П.П.Н.
чрез процесуалния си представител адв. Г.П., в който
моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Посочва, че решението е постановено при правилно приложение на
материалния и процесуалния закон, като съдът е формирал правилни крайни изводи досежно иска за развод, вината на въззивника за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, както и по съединените небрачни искове.
Претендира присъждането на разноските, направени във въззивното производство.
В съдебно
заседание въззивникът се представлява от адвокат Л.В. – служебен защитник по ЗПрП, която поддържа въззивната
жалба и моли да бъде уважена. Посочва, че въззивникът не желае да се развежда,
а да запази брака с въззиваемата. Алтернативно моли съда, ако приеме, че е
налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, същият да бъде прекратен
изцяло по вина на въззиваемата. Претендира упражняването на родителските права
по отношение на детето Б. да бъде предоставено на въззивника, да му бъде
предоставено ползването на семейното жилище, а въззиваемата да бъде осъдена да
заплаща на детето Б. месечна издръжка в размер на 120 лева, както и да бъде
определен режим на лични отношения между детето и въззиваемата. Претендира
разноски в първоинстанционното и въззивното производство. Представя писмени
бележки.
Въззиваемата не се явява и не се представлява в
съдебно заседание. Постъпило е писмено становище от процесуалния й представител адв. Г.П.,
с което моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, и взе предвид доводите на страните, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от лице, имащо интерес
от обжалването и срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. Съображенията на съда са следните:
Първоинстанционното
производство е
образувано по предявен иск за развод поради разстройство на брака с правно
основание чл. 49 СК от П.П.Н. срещу Ц.В.В., като в исковата молба е направено
искане съдът да се произнесе по въпроса за вината, като се приеме, че дълбокото
и непоправимо разстройство на брака е настъпило поради изключителна вина на
ответника. На основание чл. 322, ал. 2 ГПК с иска за развод са съединени искове
по чл. 59, ал. 2 СК – за упражняване на родителски права, за съвместно живеене на детето с
майката, за издръжка на родено от брака непълнолетно дете и за определяне на режим на лични отношения между ответника и детето, както и по чл. 56 СК за предоставяне на семейното жилище на ищцата, докато упражнява
родителските права спрямо непълнолетното дете.
В
исковата молба въззиваемата твърди, че с въззивника сключили граждански брак на
**** г. От брака имали родени две деца – В.Ц. В., роден на *** г., и Б.Ц. В.,
роден на *** г. Семейството живеело в жилище, находящо се в гр. Враца, ****,
предоставено им под наем от Община Враца. Въззиваемата твърди, че в началото на
брака отношенията между съпрузите били нормални, но постепенно започнали да се
охлаждат и обтягат. Въззивникът не проявявал уважение към съпругата си, а от
няколко години започнал да упражнява психически тормоз и физическо насилие
спрямо ищцата. За последните две години преди депозиране на исковата молба въззиваемата
твърди, че въззивникът системно й нанасял побой. При последния акт на физическо
насилие въззиваемата се снабдила със заповед за защита от домашно насилие. Това
поведение на въззивника дълбоко и непоправимо нарушило брачната връзка между
съпрузите, като бракът бил изпразнен от съдържание и съществувал само формално.
Двамата не поддържали никакви физически и духовни контакти. Въззиваемата счита,
че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е изцяло
на съпруга й, който не я уважавал и зачитал, налагал единствено собственото си
мнение, предизвиквал безпричинно скандали и я малтретирал физически и
психически. Поради това бракът следвало да бъде прекратен по вина на въззивника.
Претендира да й бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо
родените от брака ненавършили пълнолетие деца, като се определи режим на лични
отношения с бащата, да бъде осъден въззивникът да заплаща месечна издръжка на
децата в размер на по 100 лева, считано от датата на подаване на исковата молба
до отпадане на основанието или възникване на основание за изменението й, както
и ползването на семейното жилище да бъде предоставено на въззиваемата.
В срока
по чл. 131 ГПК въззивникът е депозирал отговор, с който оспорва предявените
искове, като твърди, че бракът между страните не е дълбоко и непоправимо
разстроен, поради което не следва да бъде прекратен. Посочва, че обича
съпругата и децата си и държи на запазване на семейството. Твърди, че
отношенията между съпрузите се влошили през
След преценка на събраните пред първата и настоящата инстанция доказателства, съобразно наведените от страните доводи,
настоящият въззивен
състав приема за установено от фактическа
страна:
Видно от Удостоверение за сключен граждански брак № ****/****
г. Ц.В. и П.Н. са сключили граждански брак на **** г., за което е бил съставен
Акт за граждански брак № ***/**** г. Съпругата запазила предбрачното
си фамилно име Н.. От брака си имат родено едно ненавършило пълнолетие дете – Б.Ц.
В., роден на *** г., което се установява от Удостоверение за раждане серия УС-0 № **** г., издадено въз основа на Акт за
раждане № ****. на Община Враца.
Видно от Заповед № 1904/03.12.2013 г. на Кмета на
Община Враца и Договор за наем на общинско жилище от 03.12.2013 г., считано от
същата дата семейството е настанено и е обитавало общинско жилище, находящо се
в гр. Враца, ****.
Между страните не се спори, че в началото на брака отношенията между съпрузите са били добри, а при съвместното им
съжителство не са възниквали сериозни конфликти. Според въззиваемата,
отношенията се влошили в последните две години преди депозиране на исковата
молба поради нанасян й от въззивника системен физически и психически тормоз.
Според въззивника, отношенията са се влошили през
От приложеното към първоинстанционното дело гр. д. №
4243/2014 г. по описа на РС – гр. Враца,VIII граждански състав, се установява, че е издадена
Заповед за незабавна защита, с която Ц.В. се задължава да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо съпругата си П.Н. и децата В. В. и Б. В.,
отстранен е от жилището, находящо се в гр. Враца, **** и му се забранява да
приближава на
В първоинстанционното производство са събрани и гласни
доказателства за установяване на твърденията на страните, касаещи брачни
провинения.
От показанията на свид. С.Ш.
се установява, че познава въззиваемата от пет години, като е била неин
ръководител в ДКЦ. Свидетелката я познава като отличен професионалист и добра
майка, която посещавала всички родителски срещи на единия от синовете й.
Посочва, че е знаела за проблеми в брака на въззиваемата, която многократно
идвала на работа разстроена и с белези от нанесен й побой. Твърди, че лично е
намерила телефонния номер на „горещ телефон” за майки и жени, пострадали от
насилие, като консултантите посъветвали въззиваемата да напусне града и да й
бъде подсигурено защитено жилище в гр. София за три месеца. Разказва, че
последният побой й бил нанесен от съпруга й през лятото на
Свид. Р.Х. твърди, че познава и двамата съпрузи от 4 години, като е била колега
на Ц.В.. Свидетелката посочва, че според нея са били добро семейство, докато
през
В показанията си свид. Д.К.
твърди, че познава Ц.В. като тих, скромен и изключително честен човек. Според
свидетеля, П.Н. е конфликтна личност.
Изслушано е детето Б. В., което твърди, че е в добри
отношения и с двамата си родители. Посочва, че не може да реши с кого от
двамата желае да живее. Заявява, че желае родителите му да дадат шанс и да
опитат да запазят брака си.
От изготвения Социален доклад на Дирекция „Социално
подпомагане” се установява, че въззиваемата желае прекратяване на брака, както
и да й бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо детето Б.,
а въззивникът не желае бракът да бъде прекратен. Детето Б. не може да определи
с кого от двамата желае да живее, тъй като обича и двамата си родители. Двамата
родители са в състояние да осигурят необходимите битово-социални условия за
отглеждане на детето.
Страните не спорят, че считано от 31.01.2015 г.
въззиваемата е напуснала семейното жилище и живее на квартира.
Видно от Удостоверение изх. № 112/06.01.2015 г.,
издадено от Окръжна прокуратура – гр. Враца, брутният месечен доход на
въззиваемата възлиза на 439.97 лева.
Видно от Експертно решение № 4816/02.09.2014 г. на ТЕЛК, на въззивника е определена 76% трайно намалена
работоспособност до 01.09.2016 г. От Удостоверение от НОИ се установява, че получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване
в размер на 171.56 лева, а съгласно Служебна бележка от Агенция по
заетостта изх. №
1712/30.04.2015 г., Ц.В. е регистриран
като безработно лице в Бюрото по труда
– гр. Враца, считано от
28.11.2013 г.
Във въззивното
производство са представени и приети писмени доказателства. От Педагогическа
характеристика, изготвена от С.Й. – класен ръководител на Б. В. се установява,
че Б. е прилежен ученик, отличник, който се справя с учебния материал и участва
в множество извънкласни дейности. Установява се, че въззивникът е отговорен
родител, който посещава редовно родителските срещи на класа на Б.. Приложена и
приета е и Грамота за отличен успех и активно участие в училищния живот на Б. В.,
ученик в **** – гр. Враца.
Други
доказателства от значение за спора не са ангажирани.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Решението на Районен съд – гр. Враца е валидно и
допустимо, тъй като не страда от пороци, обуславящи неговата нищожност или
недопустимост.
По иска с правно основание
чл. 49, ал. 3 СК:
Въз основа на анализа на така установените факти и
обстоятелства, въззивният съд намира, че бракът между
страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно указанията, дадени в Постановление № 10 от 03.11.1971
г. на Пленума на ВС, развод се допуска само при дълбоко и непоправимо
разстройство в брака. Абсолютните бракоразводни основания са отречени, а във всеки отделен случай съдът трябва да установи, че брачните отношения на
съпрузите са разстроени дълбоко и непоправимо и че бракът е опразнен от
съдържание. Съдът трябва да обсъди всички субективни и обективни причини,
посочени от страните, и да прецени какво отражение са дали те в съзнанието на
съпрузите и в брачния им живот. Всяка конкретна причина, колкото и значителна
да е тя (изневяра, пиянство и др.), не може да бъде приравнена със състоянието
на дълбоко и непоправимо разстроен брак. Възможно е тя да не е дала съществено
отражение върху съзнанието на другия съпруг и върху брачните отношения. Съдът
трябва да прекрати брака само когато констатира, че разстройството в него е
дълбоко и непоправимо и че запазването му не създава нормални условия на живот
на съпрузите и за отглеждане на децата им. Дълбоко
е това разстройство, при което между съпрузите липсват
взаимност, уважение, доверие и другарски отношения. В тези случаи брачната
връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание, каквото
изискват законът и моралът. Непоправимо е разстройството, което не може да се
преодолее и да се възстановят нормални отношения между съпрузите. То ще бъде
налице, когато отношенията между съпрузите са достигнали такова лошо състояние,
което изключва възможността да се преодолее.
Настоящият състав намира, че от доказателствената
съвкупност се установява от една страна, че между съпрузите не съществуват
никакви семейни, духовни и физически връзки, а от друга страна двамата не са
положили своевременно усилия за преодоляване на конфликтите и изглаждане на
отношенията им. Това е довело до прекъсване на всякакви отношения между тях, а
разгледано заедно със сравнително продължителната фактическа раздяла между
двамата, е дало непоправимо отражение върху брачната им връзка. Така от
показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира, се установява, че
въззиваемата е по характер конфликтен човек, а въззивникът е упражнил спрямо
нея физически тормоз. Установява се, че през м. септември
Доколкото в исковата молба и в отговора от страна на ответника се съдържа искане за произнасяне на съда по въпроса
за вината, на основание чл. 49, ал.3 СК, то първоинстанционният съд правилно се е произнесъл и по този въпрос.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че въззиваемата
не е доказала твърденията си в исковата молба, че вината за настъпилото дълбоко
и непоправимо разстройство на брака е изцяло на въззивника. Цялостната преценка
на доказателствата не налага извода, че Ц.В. е упражнявал постоянен психически
и физически тормоз. Установена по несъмнен начин е една единствена проява на
физическо насилие – на 08.10.2014 г., за което е издадена заповед за защита от
домашно насилие. От друга страна, въззиваемият е
доказал част от твърдяните от него брачни провинения
на съпругата му. Доказано се явява, че през м. септември
Съобразно
установените и приети за доказани брачни провинения следва да се приеме, че
разривът в отношенията им е провокиран както от поведението на въззивника, така
и поведението на въззиваемата. Всеки един е обвинявал другия за конфликтите в
отношенията им, всеки твърди, че се грижи за семейството повече от другия, въззиваемата
е заминала без да уведоми съпруга си къде и с кого отива, а въззивникът е
упражнил физическо насилие. Нито един от съпрузите не е предприел необходимите
мерки, нито е положил усилия за възстановяване на нормалните съпружески взаимоотношения,
като в същото време с поведението си е провокирал тяхното изостряне. В
бракоразводния процес поведението на единия съпруг следва да не бъде
разглеждано изолирано от поведението на другия съпруг, поради което и в
съответствие със събраните по делото доказателства, се установяват брачни
нарушения и от страна на двамата съпрузи. Проявите и на двамата са били със
съзнание, че поведението им руши брака и основите му и съдът прави извод, че
отчуждението и липсата на уважение и привързаност между съпрузите са настъпили
вследствие брачни провинения и на двамата съпрузи, поради което следва да се
приеме, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата
съпрузи.
В частта относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство
на брака решението на районния съд е неправилно, поради което в тази му част
следва бъде отменено. Настоящият състав възприема оплакванията, изложени във
въззивната жалба, че районният съд не е взел предвид показанията на свид. Х. и свид. К., поради което
е достигнал до неправилния извод, че вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е изцяло на въззивника. От показанията на свид. Х. се установява, че отношенията между съпрузите се
влошили поради това, че въззиваемата не се прибира навреме у дома, не полага
грижи за домакинството и за децата, а цялата домакинска работа се вършела от
въззиваемия. Според свид. К. въззиваемата е по
характер конфликтна личност. Тъй като основа за оценката е установеното в процеса поведение на
всеки от съпрузите, следва да бъдат доказани
конкретни обстоятелства от брачния живот на страните,
разкриващи несъвместимост с утвърдените принципи на съпружески отношения,
като законът не разграничава вината за разстройство на брака с оглед степента на провинение на
всеки от съпрузите, поради което
и изключителната вина на единия предполага безукорно
поведение на другия съпруг. В настоящия случай
такова безукорно поведение от страна на въззиваемата не се установи. Напротив,
установиха се и допуснати от нея брачни провинения, в това число напускането на
дома за една седмица през м. септември
По исковете с правно основание чл. 59, ал. 2 СК – за упражняване на родителски права, за съвместно живеене на детето с
майката, за издръжка на родено от брака непълнолетно дете и за определяне на режим на лични отношения между ответника и детето.
В течение на първоинстанционното производство В. В.
е навършил пълнолетие, поради което правилно и законосъобразно районният съд се
е произнесъл единствено по отношение на непълнолетното дете Б. В.. Съдът е задължен да следи служебно за интереса на
ненавършилото пълнолетие дете, когато се произнася относно упражняването на
родителските права, съвместното живеене, личните отношения и издръжката на детето
и ползването на семейното жилище. В тази връзка въззивният съд счита, че мотивите
на решението на районния съд по тези искове са правилни, аргументирани и
съобразени изцяло с интереса на детето Б., поради
което се споделят и от въззивната инстанция.
И двамата родители заявяват желание да им бъде
предоставено упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното
дете Б..
При преценка на данните по делото
следва да се приеме, че и двамата
родители притежават
родителски и възпитателски качества,
проявяват внимание и загриженост към роденото от тях дете, желаят да
полагат преки грижи за неговото отглеждане и възпитание. В този
смисъл настоящият състав приема наличие
на равнопоставеност на родителските
и възпитателските качества
на двамата родители, което е в съответствие и с данните, съдържащи се в изготвения по реда на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет социален доклад. При това
положение и като съобрази всички обстоятелства и заложените в чл. 59, ал. 4 СК
примерни критерии, съдът намира, че упражняването на родителските права по
отношение на детето Б. следва да бъде предоставено на майката. Детето Б. е на
16 години, в деликатна възраст, учи средно образование и е отличник. В тази
възраст, макар и имащо своя самостоятелност в ежедневието, интересите на детето изискват непосредствените грижи за него да
се осъществяват от майката, а бащата да участва в отглеждането
и възпитанието му чрез режима на лични отношения.
Определеният
от районния съд режим на лични отношения между въззивника
и детето Б. е съобразен с интересите на детето, поради което въззивният
съд не намира основание за неговото изменение. При постановяването
на конкретните мерки първостепенният съд е съобразил
всички относими обстоятелства, а именно възрастта и
пола на детето, с оглед на които детето се нуждае от мъжки образец на поведение, както и че двамата родители живеят в едно населено място.
Местоживеенето на детето следва да се определи при майката, на която е предоставено упражняването на родителските права.
При определяне
на издръжката за непълнолетни деца, съдът е обвързан от минималните й размери, определени съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК. Съдът намира, че определеният от районния съд месечен
размер на издръжката от 100 лева е правилен и законосъобразен. С оглед събраните доказателства
се установи, че въззивникът е безработен и единственият му доход е получавана
от него лична пенсия за инвалидност в размер на 171.56 лева. От друга страна,
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК предвижда, че родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са в работоспособна възраст
и дали могат да се издържат от имуществото си. Определеният от районния съд размер
е близо до минималния размер на издръжката /една четвърт от минималната работна
заплата за страната/, поради което решението е правилно и законосъобразно в
тази част.
От друга страна, с решението си
първоинстанционният съд е осъдил въззивника да заплати издръжка за минало
време, а именно считано от датата на предявяване на иска – 07.01.2015 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
От доказателствата по делото се установява, че по време на
производството както пред първата, така и пред въззивната
инстанция детето Б. живее с
баща си в семейното жилище. Съгласно
указанията, дадени с ППВС № 5 от 16.11.1970 г., с което се поддържа становището,
изразено в Тълкувателно решение № 11/1969 г.,
ОСГК, началният момент на служебно присъжданата издръжка по чл. 59,
ал. 2 СК е влизането в сила на решението за развод и
за упражняване на родителските права и не се присъжда издръжка за минало време. С ППВС това тълкувателно решение е допълнено в смисъл, че ако към
момента на решението детето живее при родителя, на когото то не е предоставено
за отглеждане и упражняване на родителските права, началният момент на служебно
присъдената издръжка започва от привеждане на решението в изпълнение. В същия смисъл е и задължителната съдебна практика, изразена в
Решение № 798/22.11.2010 г. по гр. д. № 501/2010 г.,
ВКС, ІV г.о. и Решение № 65/28.02.2014 г. по гр. д. № 4202/2013 г., ВКС, ІV
г.о. След като по
време на производството грижата за детето Б. се полага
от бащата, на когото не е
предоставено от съда да упражнява родителските права, то той доставя на
детето издръжката в натура. Поради това
едновременното му осъждане да заплаща и определения
от съда паричен еквивалент на издръжката за периода от депозиране на исковата молба до привеждането на решението в изпълнение би довело до двойно изпълнение на
едно и също задължение. Затова въззивният съд намира, че началният момент на присъдената издръжка следва да се постанови от
привеждане в изпълнение на решението за предоставяне на родителските права.
С оглед изложеното решението на
районния съд следва да бъде отменено в частта досежно
началния момент на дължимост на издръжката, като
въззивникът следва да заплаща такава на детето Б., считано от привеждане в изпълнение на решението за
предоставяне на родителските права. За
периода от датата на
предявяване на иска, а именно от 07.01.2015 г. искът за издръжка за
минало време е неоснователен, тъй като детето Б. е живяло с въззивника.
По иска с правно основание чл. 56, ал. 2 СК – за предоставяне на семейното жилище на въззиваемата, докато упражнява родителските права спрямо непълнолетното
дете Б..
Относно
предоставяне ползването на семейното жилище съдът счита, че първоинстанционното
решение е правилно. Като семейно жилище се разглежда това, в което двамата
съпрузи са живели заедно с децата до окончателната раздяла, а няма спор, че
двамата са живели на адреса в гр. Враца, ****. Жилището е собственост на Община
Враца и е предоставено на семейството по силата на договор за наем. Двамата
съпрузи претендират ползването на жилището. Като се има предвид, че
упражняването на родителските права спрямо детето Б. се предоставя на майката,
както и че не се установи те да могат да задоволят към настоящия момент
жилищната необходимост, ако напуснат жилището, то жилището следва да остане да
се ползва от въззиваемата и детето.
С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, в която е прието, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака има съпругът Ц.В.В. и вместо него да се постанови друго,
с което да се признае, че вина имат и двамата съпрузи, както и в частта, с
която Ц.В. е осъден да заплати издръжка за минало време на непълнолетното дете Б.
със съгласието на неговата майка, а именно от 07.01.2015 г., като бъде осъден
да заплаща месечна издръжка от привеждане в изпълнение на решението за
предоставяне на родителските права до настъпване на законоустановени
причини или условия за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на същата.
Съдът
намира, че на основание чл. 329, ал. 1, изр. второ ГПК, разноските в първоинстанционното и в настоящото производство, направени
от страните по делото, поради това, че вина за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство имат и двамата съпрузи, следва да останат в тежест на
всеки от тях, както са били направени. С първоинстанционното
решение Ц.В. е осъден да заплати на П.П.Н. 30 лева – съдебно-деловодни разноски
и на адв. Г.П. 600 лева – адвокатски хонорар,
определен от съда на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. В тази част решението следва
да бъде отменено и съдебно-деловодните разноски в размер на 30 лева да останат
за сметка на въззиваемата. Ц.В. е осъден да заплати
по сметка на РС – гр. Враца 20 лева – окончателна държавна такса по иска за
развод, както и 144 лева – държавна такса върху размера на определената
издръжка. В тази част решението е правилно и следва да бъде потвърдено. В първоинстанционното производство Ц.В. е направил разноски в
размер на 300 лева – платен адвокатски хонорар, а във въззивното
производство е направил разноски в размер на 20 лева – платена държавна такса,
които на основание чл. 329, ал. 1 ГПК следва да останат за негова сметка.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 392 от 09.04.2015 г. по
гр. д. № 40/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, седми граждански
състав в частта, в която е прието, че дълбокото
и непоправимо разстройство на брака е настъпило по вина на Ц.В.В., в частта, с която Ц.В.В. е осъден да
заплати издръжка на непълнолетното дете Б. В. за периода от датата на
депозиране на исковата молба – 07.01.2015 г. до привеждане в изпълнение на решението за
предоставяне на родителските права, както и в частта, с която
Ц.В.В. е
осъден да заплати на П.П.Н. 30 лева –
съдебно-деловодни разноски и на адв. Г.П. 600 лева –
адвокатски хонорар, определен от съда на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.
ОСЪЖДА Ц.В.В.,
ЕГН **********, да заплаща на детето Б.Ц. В., ЕГН **********, със съгласието на
неговата майка П.П.Н., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 100 лева,
считано от привеждане в изпълнение на решението за
предоставяне на родителските права до настъпване на законоустановени причини или условия за
изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на същата.
ПОТВЪРЖДАВА решението
в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.