Р Е Ш Е Н И Е
№ 360/17.04.2019г.
гр. Шумен,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено
на осемнадесети март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Д. Димитров
при секретаря Татяна Тодорова, като разгледа докладваното от съдията ГД № 1758/2018 г., по описа на ШРС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени, в условията на първоначално
обективно кумулативно съединение, по реда на чл. 422 вр. 415 ГПК, положителни
искове от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД гр. София, чрез пълномощника юриск.
С., против З.Х.С. ***, за признаване, като установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане, произтичащо от
Договор за потребителски заем, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
и ответника, за което има образувано заповедно производство - ЧГД № 832/2018
г., по описа на РС Шумен, като по реда на чл. 410 ГПК против ответника има
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, с правно основание, както
следва: по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 831.11 лева – главница по
Договор за потребителски заем с номер CREX-14012368/03.10.2016
г., ведно с искане за присъждане на законна лихва върху вземането, от датата на
заявлението – 22.03.2018 г. до окончателно плащане; по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр.
чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 183.75 лева – възнаградителна лихва върху главницата
за периода от 20.03.2017 г. /първата неплатена погасителна вноска/ до
20.04.2018 г. /последна падежна дата от договора/; по чл. 86 ЗЗД и цена 75.33 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода от 20.04.2017 г. /дата на
предсрочната изискуемост/ до 11.03.2018 г. /дата преди подаване на заявление по
чл. 410 ГПК/, ведно с възражения от ответника за нищожност на клаузи по т. 2 и т. 3 от
Условията по потребителски договор, с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
В условията
на евентуалност, са предявени осъдителни искове,
с правно основание: по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 831.11 лева – главница по Договор за потребителски
заем с номер CREX-14012368/03.10.2016 г., ведно с искане за присъждане на
законна лихва върху вземането, от датата на връчване на исковата молба –
12.11.2018 г. /датата на получаване на съобщението от особения представител/ до
окончателно плащане; о чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена
183.75 лева – възнаградителна лихва върху главницата за периода от
20.03.2017 г. /първата неплатена погасителна вноска/ до 20.04.2018 г. /последна
падежна дата от договора/; по чл. 86 ЗЗД и цена
75.33 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 20.04.2017 г. /дата
на предсрочната изискуемост/ до 11.03.2018 г. /дата преди подаване на заявление
по чл. 410 ГПК/.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че
с Договор за потребителски заем № СREX-14012368/03.10.2016 г. е отпуснал на ответника паричен
кредит в размер на 999.89 лв. Сумата била платена от кредитора по начина,
уговорен в чл. 1 от договора, с което ищецът счита, че е изпълнил задължението
си по него. Ответникът удостоверил усвояването на посочената сума с полагането
на подписа си в поле „Удостоверение на изпълнението“. Така за ответника
възникнало задължението да погаси заема на 18 месечни вноски - всяка по 72.49
лв., които вноски съставлявали плащане на главницата по заема, ведно с
оскъпяване на кредита, съгласно годишния процент на разходите - 39.01% и
годишния лихвен процент - 33.39%, посочени в параметрите по договора. Твърди
се, че длъжникът преустановил плащането на вноските по кредита на 20.03.2017
г., като към тази дата били погасени 4 месечни вноски. Счита, че на основание
чл. 3 от договора при просрочие на две или повече месечни вноски, вземането
стана изискуемо в пълен размер, считано от падежната дата на втората пропусната
месечна вноска. По този начин ответникът е следвало да плати остатъка по заема
в размер на 1 014.86 лв., представляваща оставащите 14 броя погасителни вноски
към 20.04.2017 г., към която дата кредитът станал предсрочно изискуем в целия
остатъчен размер. Твърди се, че ищецът изпратил Покана за доброволно изпълнение
на посочения от ответника в договора адрес, в която изрично обявил вземането си
за изискуемо и го поканил да го погаси. Въз
основа на Заявление, по реда на чл. 410 ГПК, било образувано ЧГД № 832/2018г.,
по описа на РС Шумен, като в полза на ищеца била издадена Заповед за
изпълнение. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 831.11 лв. – главница; 183.75 лв. - възнаградителна лихва за периода от
20.03.2017 г. /дата на първа пропусната погасителна вноска/ до 20.04.2018 г.
/последна падежна дата от погасителен план по кредита/; 75.33 лв. – обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата /мораторна лихва/, за
периода от 20.04.2017 г. /дата на предсрочна изискуемост/ до 11.03.2018 г.
/дата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК/, както и законна лихва върху претендираните суми от момента на
подаване на заявлението до окончателното плащане. В условията на евентуалност
предявява осъдителни искове за същите суми. Претендира разноски по заповедното
и исковото производства.
Ответникът не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес и не е подал
възражение в срока по чл. 412, ал. 2 ГПК. От справка на НАП е установено, че
няма регистриран трудов договор и заповедният съд не е успял да го призове по
месторабота, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на
настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед.
В срока по чл. 131 ГПК назначеният на ответника особен представител е
подал писмен отговор. Намира исковите претенции са допустими, но неоснователни.
Твърди, че са налице неравноправни клаузи, които нарушават изискванията за
добросъвестност и по този начин водят до неравновесие в правата и задълженията
на страните по договора в ущърб на потребителя, а самият договор бил сключен
чрез лице, работещо като продавач в магазина, откъдето ответникът закупил
стока. Счита клаузата в т. 2 от Условията по договора, имащи характера на общи
условия, за неравноправна по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, понеже не била
договорена индивидуално, поради което последният не е могъл да влияе върху
съдържанието и. В тази клауза било посочено, че вноските по кредита съставляват
плащане на главница, покриване на разноските на кредитора по подготовка и
обслужване на кредита и изплащане на надбавка, съставляваща печалбата на
кредитора, но не е посочен размера на тази надбавка и как е формирана тя,
поради което намира, че това било печалбата на кредитора - възнаградителната
лихва, а съгласно практиката на ВКС възнаградителната лихва не следва да
надвишава 2 или 3 три пъти повече законовата лихва, която към момента на
сключването на процесния договор била 10 %. Намира за неравноправна в цялост
клаузата на т. 3 от Условията по договора, тъй като декларираното им получаване
от потребителя, вкл. в индивидуални договори, не е доказателство за
действително приемане, поради което счита, че следва да се има предвид
разпоредбата на чл. 147а, ал. 5 ЗЗП. Като неравноправна намира и клаузата на т.
7 от Условия по договора, съгласно която всички изявления от кредитора се
считат за получени и узнати, ако бъдат изпратени на адреса на длъжника, като
счита, че изпращането на съобщение от кредитора не означава, че длъжникът го е
получил и узнал.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание
ищецът, с изрична молба, поддържа предявените искове, а ответника чрез особения
представител поддържа отговора.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в съвкупност и поотделно, ШРС – девети състав прие за
установено от фактическа страна следното:
От приложеното ЧГД № 832/2018 г., по
описа на РС Шумен, се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед №
402/23.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която З.Х.С.
е осъден да плати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД следните суми: 831.11
лв. - главница по Договор за потребителски заем № CREX 14012368/03.10.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 22.03.2018 г. – датата на депозиране на
заявлението в съда, до окончателното изплащане; 183.75 лв. - възнаградителна
лихва за периода от 20.03.2017 г. до 20.04.2018 г.; 75.33 лв. - мораторна лихва
за периода от 20.04.2017 г. до 11.03.2018 г., както и 75.00 лв. - разноски. Заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е дадена възможност да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок, съобщението за което му е
връчено на 18.05.2018 г. и на 12.06.2018 г. с писмо рег. № 9582/12.06.2018 г.,
по описан на ШРС, е подадена настоящата искова молба.
От приетия по делото Договор за
потребителски паричен кредит № CREX-14012368/03.10.2016
г. /л. 14/, се установява, че кредиторът - ищец е предоставил на длъжника -
ответник парична сума за закупуване на мебели в размер 999.89 лева, при годишен
процент на разходите 39.01% и лихвен процент 33.39%., при срок за връщане - 18
месеца, на равни погасителни вноски платими не по-късно от определените дати, наречени
„падеж“ - пето число на съответния месец, всяка
по 72.49 лв., първата дължима на
20.12.2016 г., а последната с падеж 20.04.2018 г. - съгласно Погасителен
план обективиран в Договора. Съгласно чл. 2 от Договора всяка месечна
погасителна вноска включва, компонента за погасяване на главницата, компонента
за покриване разноски по подготовка и обслужване на кредита и компонента за
изплащане на надбавка съставляваща печалба на кредитора
Съгласно Стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити /л. 25/,
предоставеният паричен кредит е усвоен чрез получаване на стока в магазина на
кредитен посредник – „Виденов Ийст“, ЕООД с ЕИК ********* и седалище гр. Ямбол,
ул. Европа, № 21, за която кредиторът е платил цената.
От приетото Извлечение от банковата
сметка по кредит № CREX-14012368/03.10.2016 г. /л.
28/, се установява, че по счетоводни записвания при кредитора са внесени общо
289.96 лева, които са разнесени за погасяване на месечни вноски, първата от
които е – 23.11.2016 г., а последната – 21.02.2017 г.
С „Последна покана“ от 14.09.2017 г. /л.
31/, ищецът уведомява, че поради преустановени на 20.03.2017 г. плащания на
вноски по Договора за кредит № CREX-14012368/03.10.2016
г., вземането е обявено за предсрочно изискуемо, както и за размера на
дължимите към тази дата суми.
Доказателства тази покана или друго
изявление на ищеца за обявена предсрочната изискуемост да е изпратена до
длъжника - ответник или да е доставена на адрес посочен в договора или същата да
е съобщена по
факс, на електронна поща или по телефон,
не са представени.
Представени са и други неотносими към
правния спор писмен доказателства.
Съдът, въз основа на установеното, като
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните
правни изводи:
Предявените по реда чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415 ГПК положителни
установителни искове са процесуално допустими, с
оглед подаването на исковата молба в предвидения от закона преклузивен
едномесечен срок, идентичността им със заявеното вземане и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, установимо от приетото ЧГД № 832/2018 г., по
описа на РС - Шумен.
Предмет на предявените искове
е установяване на вземането, за което е издадена Заповед № 402/23.03.2018 г. за
изпълнение на парично задължение. Произнасянето по основателността на
предявените искове е предпоставено от изследване на предпоставките за валидност
на издадената Заповед за изпълнение, една от които е вземането срещу длъжника – ответник да е установено, изискуемо
и подлежащо на изпълнение. В този смисъл в тежест на
ищеца, по пътя на пълно и главно доказване, е да установи настъпила
изискуемост на вземането си преди подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В уредбата на заповедното
производство издаването на Заповед за изпълнение не е изрично предпоставено от
изискването вземането да е изискуемо (за разлика от Закона за гражданското
съдопроизводство /отм./), но предвид, че целта на заповедното производство е да
се създаде изпълнително основание, то е несъмнено, че вземането трябва да е
изискуемо - когато вземането не е изискуемо, кредиторът не може да иска
доброволно изпълнение, а още по-малко принудително изпълнение. В този смисъл,
предмет на Заявлението могат да бъдат само изискуеми вземания. Този извод
следва от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, съгласно която съдът
разглежда Заявлението в разпоредително заседание и издава Заповед за изпълнение
в срока по ал. 1, освен когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави. При наличие на доказателства, че вземането не е изискуемо
издадената Заповед за изпълнение по арг. чл. 411, ал. 2 ГПК би противоречала на
закона.
В процесният случая ищецът /заявител в
заповедното производство/, се позовава на уговорена между страните предсрочна
изискуемост на непогасената част от кредита, която да настъпи в зависимост от
обстоятелства, предвидени в Договора. Предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20 а, ал. 2 ЗЗД,
настъпва не автоматично, не и по взаимно съгласие, а с волеизявление само на
едната от страните и възниква от сложен юридически факт, при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането /факта на неизпълнение на
договорното задължение/ и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Правото на кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуем следва да е
упражнено преди подаване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита тъй като предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора. Това обстоятелство следва да се удостовери от кредитора с документи:
по принцип с покана до длъжника, изпратена и получена преди иницииране на
заповедното производство. В случая е налице хипотезата, при която предсрочната
изискуемост е поставена в зависимост от упражняване правомощието на кредитора
да обяви вземането за предсрочно изискуем, изявлението за което, съгласно клауза
от договора, следва да се счита узнато от длъжника чрез фингирано връчване на
съобщения - в чл. 7 е предвидено, че всички съобщения е изявления на
кредитора, отправени към длъжника се считат за получени и узнати, ако бъдат
изпратени на адрес посочен в договора, съответно изпратени по факс или на
електронна поща, или съобщени по телефон предоставен от длъжника, който
удостоверява, чрез с подписването на договора дава изричното си съгласие за
получаване на съобщенията отправени от кредитора чрез описаните начини и
средствата. Следователно, тъй като са предвидени конкретни способи за връчване на
кореспонденция между страните, редовността на връчването на уведомлението на
кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането се преценява
според клаузите на договора. При тълкуването на договора по правилата на чл. 20 ЗЗД би следвало да се съобрази, че конкретната уговорка относно връчване на
кореспонденция цели ефективно упражняване на правата на страната, която изпраща
съобщение, като препятства евентуално недобросъвестно поведение на получаващата
страна – в този смисъл е Р. № 148/2.12.2016 г., ТД № 2072/2015 г., І т. о.
От една страна представените от ищеца
доказателства: Договор за потребителски паричен кредит № CREX-14012368/03.10.2016г.; Препис - извлечение от
банковата сметката на длъжника и „Последна покана“ от 14.09.2017 г., не
установяват редовност обявяването на кредита за предсрочно изискуем преди
подаването на Заявление за издаване на заповед за изпълнение, тъй като не са
налице данни, че изобщо писмо или друго уведомление е изпратено до длъжника още
по – малко такова да е получено от последния: както бе посочено по – горе, в
настоящото производство от ищеца не са представени доказателства „Последна
покана“ от 14.09.2017 г. /л. 31/, с която уведомява длъжника, че вземането е
обявено за предсрочно изискуемо, да е изпратена или да е доставена на адрес
посочен от него в договора, да е изпратена по факс, на електронна поща, или за
това обстоятелство да е съобщено по телефон.
От друга страна с подаването на Заявление
за издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска
принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че
счита кредита за предсрочно изискуем, макар и да се съдържа в Заявлението, не
означава, че е съобщено, тъй като препис от Заявлението на длъжника не се
връчва. Същевременно в процесния случай длъжникът не е узнал за допуснатото
изпълнение тъй като Заповед за изпълнение не му е връчена, поради което
задължението за остатъка от кредита, така както е заявено, не е изискуемо към
момента на подаване на заявлението - предпоставките по чл. 411 ГПК за издаване
на Заповед за изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от
длъжника предхожда по време подаването на Заявление за издаване на заповед за
изпълнение, за което сочи употребата на минало страдателно причастие „обявен“ в
разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и съответно изискването за удостоверяване на
изискуемостта. Предмет на делото по установителния иск е вземането, произтичащо
от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от
страните при сключването му. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване
на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на Заявлението
за издаване на Заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения
размер и не е възникнало на предявеното основание. В този смисъл е ТР № 4/18.06.2014
г., ТД № 4/2013 г., т. 18 ОСГТК.
От трета страна с настъпване падежа на
последната погасителна вноска по погасителния план кредитът е станал изискуем на 20.04.2018 г., но
заповедното производство е образувано на 22.03.2018 г. – месец преди
изискуемостта на кредита.
При наличие на доказателства, че преди подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение вземането не е изискуемо
предявените по реда чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК положителни
установителни искове основани на Договора за потребителски заем с номер CREX-14012368/03.10.2016 г., подлежат на отхвърляне, като
неоснователни.
Специфична последица от влизането в
законна сила на Решение на първоинстанционен съд, с което се отхвърля иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, е обезсилване на
издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Обезсилването на издадената
Заповед за изпълнение е по-скоро технически въпрос, свързан с необходимостта да
се приключи и архивира заповедното производство - от гледна точка на длъжника е
безразлично дали и кога Заповедта за изпълнение ще се обезсили, след като така
или иначе въз основа на нея не може да се изпълнява. Законодателят е предвидил
изрично обезсилване на Заповед за изпълнение в хипотезата по чл. 415, ал. 5 ГПК, ако заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в срока по
чл. 415, ал. 1 ГПК и при прието възражение по чл. 423 ГПК, когато не са били налице
предпоставките по чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4 ГПК. Разрешението за обезсилване
на заповедта по чл. 415, ал. 5 ГПК е свързано с недопустимостта същата да влезе
в сила съгласно чл. 416 ГПК и да подлежи на изпълнение. В разпоредбата на чл.
422, ал. 3 ГПК е посочена последицата при отхвърляне на иска за установяване
съществуването на вземането - изпълнението се прекратява. При издадена Заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК тази последица не настъпва, тъй като
изпълнение не се провежда до влизане в сила на Заповедта за изпълнение.
Отхвърлянето на иска за установяване съществуването на вземането препятства
влизането в сила на Заповедта за изпълнение съгласно чл. 416 ГПК. Ако не е
образувано изпълнително производство, влязлото в сила решение за отхвърляне на
установителния иск е пречка за образуването му. Ако изпълнително производство е
образувано, то същото подлежи на прекратяване на основание чл. 422, ал. 3 ГПК.
По тези съображения при отхвърляне, с влязло в сила решение, на установителния
иск предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК Заповедта за
изпълнение не подлежат на обезсилване. В този смисъл е ТР № 4/18.06.2014 г., ТД
№ 4/2013 г., 13, хип. 1 ОСГТК.
Относно
първоначално обективно съединените осъдителни искове, предявени в условията на
евентуалност.
По
общо правило ищецът може да предяви, по реда на чл. 210 ГПК, при условията на
първоначално обективно съединените, заедно с установителен иск по чл. 422, ал.
1 ГПК за съществуване на вземането, за което му е била издадена Заповед за
изпълнение, като евентуален и
осъдителен иск, ако са налице условията за приемането им за
съвместно разглеждане, но за друго
вземане (обезщетение за забава, неустойка по същото правоотношение или друго
вземане срещу същия ответник, чиито източник е различен). Въвеждането на
друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на
което е издадена Заповед за изпълнение, може да се
заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на
евентуалност. В този смисъл е ТР №
4/18.06.2014 г., ТД № 4/2013 г., т. 11б, ОСГТК. По аргумент от противното ако
предявеният осъдителен иск е за същото вземане, то е недопустимо съвместното му
разглеждане. Съображенията за това са следните: С разпоредбата на чл. 416 ГПК
законодателят е придал на влязлата в сила
Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК значението на изпълнителен титул, въз
основа на който кредиторът може да пристъпи към принудително изпълнение на
отразеното в съдържанието на заповедта парично задължение. След издаване на Заповедта по чл. 410 ГПК кредиторът не разполага с
правен интерес от предявяване на осъдителен
иск срещу
длъжника за изпълнение на същото задължение, включително в случай на оспорване
на заповедта с възражение по чл. 414 ГПК. Оспорването съставлява процесуална
пречка за влизане на Заповед за изпълнение в сила и наред с това поражда необходимост от защита
на оспореното вземане по пътя на исковия процес. Кредиторът няма право на избор
относно вида на иска, чрез който следва да защити вземането си, тъй като искът
е посочен изрично в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК - иск за
установяване съществуването на вземането. Предвиденият в закона специален ред
за защита изключва допустимостта на осъдителен
иск за
присъждане на вземането, предмет на оспорена Заповед за изпълнение. Ако въпреки
наличието на
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
кредиторът предяви осъдителен иск, вместо или в обективно съединение със специалния установителен иск по чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК, той ще е недопустим поради липса
на правен интерес, което от своя страна ще доведе до недопустимост и на
постановеното от съда решение. Правен интерес от воденето на осъдителен иск, вместо или в обективно съединение със специалния установителен иск по чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК, може да възникне единствено в хипотезата на обезсилване на издадената заповед по чл. 410 ГПК /при предпоставките на чл. 415, ал. 5 ГПК или по искане на кредитора/, извършено от
заповедния съд преди приключване на исковото производство. В тази хипотеза осъдителният иск остава единственият възможен
способ за защита на спорното вземане и поради това сезираният съд -
първоинстанционният, ако обезсилването е настъпило преди неговото произнасяне,
или въззивният, ако обезсилването следва по време решението на първата
инстанция, следва да съобрази отпадането на процесуалната пречка за присъждане
на вземането, предмет на вече обезсилената Заповед за изпълнение и да разгледа така
предявеният осъдителен иск. В този
смисъл е Р. № 78/16.05.2012 г., ТД № 511/2011 г., II т. о. ВКС.
В
процесният случай, както бе посочено по – горе, специфична последица от
влизането в законна сила на решение на първоинстанционен съд, с което се
отхвърля иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК,
е обезсилване на издадената в полза на заявителя – ищец в настоящото
производство, Заповед № 1674/27.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК. Предвид, че до влизане в сила на това решение тази специфична
последица не е настъпила, както и, че не е налице хипотеза на обезсилване на издадената Заповед извършено от заповедния съд, било поради наличие на предпоставките на чл. 415,
ал. 5 ГПК, било по искане на кредитора – ищец, преди приключване на настоящото исковото
производство, се налага извод за липса на
положителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск -
правен
интерес от воденето на осъдителни искове
за същото вземане, което води до наличие на основание за прекратяване на
производството относно същите.
В
хипотезата, когато се установи, че исковете са недопустими, поради липса на правен
интерес у ищеца да ги предяви, произнасянето на съда е с определение, а когато
недопустимостта е установено след даване ход по същество, съдът следва с
решението да постанови прекратяване на производството поради недопустимост,
като в тази част произнасянето има характер на определение и подлежи на
обжалване с ЧЖ в едноседмичен срок.
При
този изход на спора искането на ищеца за присъждане на реализираните от него
разноски по делото, придружено с доказателства за действително реализирани
такива, под формата на заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран
от така изложените съображения, Шуменски районен съд
Р Е Ш И :
Отхвърля
предявеният иск, от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“, с ЕИК/Булстат
*** и адрес: Област София, Община Столична, гр. София ЖК
Младост № 4 Блок 14, чрез пълномощника юриск. С., против З.Х.С. с ЕГН: **********
и адрес: ***, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, с правно основание чл. 11,
ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД, за признаване за установено между страните
съществуването на парично вземане, в размер на 831.11
/осемстотин тридесет и един лева и единадесет стотинки/ лева представляващо главница по Договор
за потребителски заем № CREX
14012368/03.10.2016 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон
България“ и ответника, за което вземане по образувано по реда на чл. 410 ГПК,
заповедно производство е издадена Заповед № 402/23.03.2018 г., по ЧГД № 832/2018
г., по описа на РС Шумен, за изпълнение на парично задължение, ведно с искане
за присъждане на законна лихва върху вземането, от датата на заявлението – 22.03.2018
г. до окончателно плащане, като неоснователен.
Отхвърля
предявеният иск, от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“, с
ЕИК/Булстат *** и адрес: Област София, Община
Столична, гр. София ЖК Младост № 4 Блок 14, чрез пълномощника юриск. С., против
З.Х.С. с ЕГН: ********** и адрес: ***, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, с
правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД за
признаване за установено между страните съществуването на парично вземане, в
размер на 183.75 /сто
осемдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/ лева представляващо
възнаградителна лихва върху главницата за периода от 20.03.2017 г. /първата
неплатена погасителна вноска/ до 20.04.2018 г. /последна падежна дата от
договора/, по Договор за потребителски заем № CREX 14012368/03.10.2016 г., сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А клон България“ и ответника, за което вземане по образувано
по реда на чл. 410 ГПК, заповедно производство е издадена Заповед №
402/23.03.2018 г., по ЧГД № 832/2018 г., по описа на РС Шумен, за изпълнение на
парично задължение, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху
вземането, от датата на заявлението – 22.03.2018 г. до окончателно плащане,
като неоснователен.
Отхвърля
предявеният иск, от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“, с
ЕИК/Булстат *** и адрес: Област София, Община
Столична, гр. София ЖК Младост № 4 Блок 14, чрез пълномощника юриск. С., против
З.Х.С. с ЕГН: ********** и адрес: ***, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, с
правно основание чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено между страните съществуването на парично
вземане в размер на 75.33 /седемдесет и пет лева и тридесет и три стотинки/
лева представляващо
мораторна лихва върху главницата за периода от 20.04.2017 г. /дата на
предсрочната изискуемост/ до 11.03.2018 г. /дата преди подаване на заявление по
чл. 410 ГПК/, като неоснователен.
Отхвърля
предявеният от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“, с ЕИК/Булстат *** и адрес: Област София, Община Столична, гр. София ЖК
Младост № 4 Блок 14, чрез пълномощника юриск. С., против З.Х.С. с ЕГН: **********
и адрес: ***, осъдителен иск, с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл.
240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 831.11
/осемстотин тридесет и един лева и единадесет стотинки/ лева – главница по
Договор за потребителски заем с номер CREX-14012368/03.10.2016 г., ведно с
искане за присъждане на законна лихва върху вземането, от датата на връчване на
исковата молба – 12.11.2018 г. /датата на получаване на съобщението от особения
представител/ до окончателно плащане, като недопустим.
Отхвърля
предявеният от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“, с ЕИК/Булстат *** и адрес: Област София, Община Столична, гр. София ЖК
Младост № 4 Блок 14, чрез пълномощника юриск. С., против З.Х.С. с ЕГН: **********
и адрес: ***, осъдителен иск, с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл.
240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 183.75 лв. /сто осемдесет и три лева и седемдесет
и пет стотинки/ лева – възнаградителна лихва върху главницата за периода от
20.03.2017 г. /първата неплатена погасителна вноска/ до 20.04.2018 г. /последна
падежна дата от договора/, като недопустим.
Отхвърля
предявеният от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“, с ЕИК/Булстат *** и адрес: Област София, Община Столична, гр. София ЖК
Младост № 4 Блок 14, чрез пълномощника юриск. С., против З.Х.С. с ЕГН: **********
и адрес: ***, осъдителен иск, с правно основание чл. 86 ЗЗД и цена 75.33 /седемдесет и пет лева и тридесет и три
стотинки/ лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 20.04.2017 г.
/дата на предсрочната изискуемост/ до 11.03.2018 г. /дата преди подаване на
заявление по чл. 410 ГПК, като недопустим.
Препис
от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението
в частта относно установителните искове предявени по реда на чл. 422 вр. чл.
415 ГПК, подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Шумен с въззивна жалба в
двуседмичен срок, а в частта, с която осъдителните исковете са отхвърлени като
недопустими - с частна жалба, в едноседмичен срок пред ОС Шумен, считано от
датата на получаване на съобщението за изготвяне, на основание чл. 274 и сл. ГПК.
След влизане в сила на решението,
приложеното ЧГД № 832/2018 г., по описа на PC – Шумен, да се върне в състава, ведно с препис от настоящото
решение.
Районен съдия:………………………