Р Е Ш Е Н И Е
№ 10/ 4.2.2020г.
04.02.2020 г., гр.Карнобат
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд-
гр.Карнобат, 4 наказателен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
девети януари две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров
При секретаря: Веска Христова,
разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров НАХД №317 по описа за
2019г. на РС- гр.Карнобат и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на постановено решение на
Административен съд- гр.Бургас, с което на основание чл.222, ал.2, т.2 от АПК
делото е върнато за повторно разглеждане на първоинстанционния съд. В съда е
постъпила жалба, подадена чрез
административнонаказващия орган, от Х.Д.А., срещу
Наказателно постановление №2- 23/01.03.2019г. на Началник отдел „Рибарство и
контрол- Черно море“- гр.Бургас към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, /ИАРА/, с което е наложено административно наказание
глоба в размер на 1 500 лв., за нарушение на чл.30, ал.3, т.1 от Закона за
рибарството и аквакултурите, /ЗРА/, на основание чл.70, ал.1 от ЗРА. Изложени
са съображения, че не е извършвано нарушението, за което жалбоподателят е
наказан по административнонаказателен ред. Посочено е, че не е надлежно
конкретизирано процесното административно нарушение, с което е ограничено
правото на защита на жалбоподателя. Иска се отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
В публично съдебно заседание
жалбоподателят не се
явява, като се представлява от процесуален представител, който оспорва горното
наказателно постановление съобразно наведените в жалбата аргументи. Явява се представител на административнонаказващия
орган, който поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.
Съдът, след преценка на жалбата и
изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законен срок и от
активно легитимирано лице и има предвиденото от закона съдържание. По
съществото на спора настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна. Съображенията
за това са следните:
От фактическа съдът намира следното:
С акт за установяване на
административно нарушение №13008/04.09.2018г., съставен от Х.К.- инспектор в сектор
„Рибарство и контрол“- гр.Бургас, отдел „Черно море“, ИАРА, е установено, че на
същата дата, около 10:00 ч., на брега на
яз.Камчия, срещу помпената станция на с.Подвис, община Сунгурларе, в близост до
чешмата, жалбоподателят е извършвал любителски риболов с 1 бр. риболовна
пръчка, с монтирани 2 бр. куки, подпомогнат от гумена надуваема лодка, с
извънбордов двигател, като представил валиден риболовен билет №1363072.
Съставеният АУАН за констатираното
нарушение е връчен на същата дата.
На 01.03.2019г., в законен 6- месечен срок,
е издадено процесното наказателно постановление, с което на основание чл.70, ал.1 от ЗРА,
за нарушение на чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА, вр. Заповед №РД 9- 98/26.02.2016г
на министъра н земеделието и храните, е наложена глоба в размер на 1 500 лв. Наказващият
орган е възприел фактическите констатации, изложени в съставения АУАН. Отнета в
полза на Държавата е 1 бр. риболовна пръчка, на основание чл.90, ал.1 от ЗРА. Вписан
е непълен диспозитив, на основание чл.90, ал.2 от ЗРА.
Препис от наказателното постановление
е връчен на 07.03.2019г.
В открито съдебно заседание е проведен
разпит на свидетеля Х.К., който посочва, че през м.09.2018г. във връзка с
извършване на планови проверки за спазването на разрешените за риболов места на
яз.Камчия е установен жалбоподателят А. да извършвал риболов с риболовна пръчка,
която е била иззеа и предадена на материалноотговорното лице в ИАРА.
Проведен е разпит на свидетеля Х.й.,
която посочва, че на процесната дата е била на пикник на яз.Камчия, заедно с
жалбоподателя, семейството му и група приятели. Посочва, че не е забелязала
лица от компанията да извършват риболов на язовира и описва извършената
проверка от контролните органи.
Между кориците на делото не се намира Заповед
№РД 9- 98/26.02.2016г на министъра н земеделието и
храните. Същата е налична на интернет страницата на ИАРА.
Съдът достигна до следните правни
изводи:
В производството по оспорване на
наказателни постановления районният съд е инстанция по съществото на спора,
която извършва цялостна проверка за правилното приложение на материалния и на
процесуалния закон, независимо от релевираните от жалбоподателя основания.
Със ЗРА
са уредени отношенията, свързани със собствеността,
организацията, управлението, ползването и опазването на рибните ресурси във
водите на Република България. В Глава III, Раздел III на ЗРА е намерила място правната уредба на любителския
риболов. Съгласно ДП на ЗРА, § 1., т.27,
любителски риболов е поставянето на разрешени уреди и средства
във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от
водата, неговото пренасяне и превозване, която дейност се извършва от физически
лица за развлечение или със спортно- състезателен характер, организиран по
определени за това правила. За извършването на любителски риболов от физически
лица се изисква последните да притежават валиден, поимеенен билет за любителски
риболов, отпечатван от ИАРА. Задълженията за лицата, упражняващи любителски
рибовол, са предвидени в разпоредбата на чл.24 от ЗРА. Нарушението на
законовите изисквания при извъшване на любителски рибовол се наказва с налагането
на административни наказания, съобразно санкционните разпореби на чл.62- 67а от
ЗРА.
На
основание чл.30, ал.3, т. от ЗРА, министърът на земеделието, храните и горите
съгласувано с министъра на околната среда и водите е оправомощен да определя временни забрани за стопански и любителски риболов във водните обекти
по чл.3, ал.1, т.1 и 2 от ЗРА или в отделни зони от тях за
опазване на популациите от риба и другите водни организми. Видно от Заповед №РД 9- 98/26.02.2016г на министъра н земеделието и
храните, на основание чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА и чл.4, ал.1 и чл.8, ал.2 от
Устройствения правилник на МЗХ, и предвид възникнала необходиост от опазване на
биологичното разнообразие и създаване на оптимални условия за естествено
възпроизводство на популациите от риба и други водни организми, е забранено
извършването на любителски риболов през периода: 2016- 2018г. в посочени
вътрешни водни обекти, сред които фигурира и яз.Камчия, находящ се в Област
Бургас, с
основно предназначение за питейно- битово водоснабдяване, съгласно Приложение №1 от Наредба №37/10.11.2008г. за ползването на
язовирите- държавна собственост, в рибностопанско отношение и правилата за
извършване на стопански, любителски риболов и аквакултури в обектите- държавна
собственост по чл.3, ал.1 от ЗРА, издадена от министъра на околната среда и
водите и министъра на земеделието и храните. На основание чл.70, ал.1 от ЗРА, който лови риба и други водни организми в
период на забраната по чл.30, ал.3,
т.1, се наказва с глоба от 1 500 до 3 000 лв., ако не
подлежи на по- тежко наказание.
Процесното админинистративно нарушение се изразява в извършването на
любителски риболов във вътрешен воден обект, за който е въведена временна
забрана на горната дейност в процесния период. Горепосочената заповед, която
представлява общ административен акт, за който е приложими специален ред за
съобщаването му по чл.72 от АПК, не се намира между кориците на делото. Не са
представени доказателства за спазването на изискванията на Глава V, Раздел II от АПК по отношение на уведомяването за
предстоящото му издаване и съобщаването на заповедта, респ. действието й към
процесния момент. С оглед на горното съдът не е в състояние да извърши преценка
за това дали процесната заповед съставлява надлежна част от диспозицията на
съответната административнонаказателна норма. Недопустимо е административнонаказателната
отговорност да се основава на предположения, с оглед презумпцията за
невиновност, която се прилага по аналогия в настоящото производство. Основна предпоставка за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице е наличието
на лична вина у нарушителя за умишлено или по непредпазливост нарушаване на установения
ред за държавно управление, съгласно чл.7, ал.1 вр. чл.11, вр. чл.24, ал.1 от ЗАНН. По делото не са представени доказателства горната заповед да е надлежно
разгласена, респ. същата да е доведена до знанието на заинтересовните лица,
чрез поставянето на видно място около водния обект на указателни табели,
огласяващи въведената временна забрана за любителски риболов. Доказателства в
тази насока не са представени по делото. Видно от вписаното в съставения АУАН
жалбоподателят е разполагал с валиден риболовен билет. С оглед на горното следва
да се направи извод за липсата на виновно нарушение на
административнонаказателна разпоредба от страна на жалбоподателя.
С
оглед на легалното определение на понятието „любителски риболов“, включващо действия
по поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов
на риба/ други водни организми, изваждане на улова от водата и неговото
пренасяне и превозване, следва да се приеме, че в процесния случай не са налице
последните три елемента от изпълнителното деяние на административното нарушение.
На основание чл.2 от ЗАНН деянията, които съставляват административни
нарушения, се определят със закон или указ. За да е налице нарушение на
горепосочените административнонакзателни разпоредби се изисква да е установен
улов на риба/ други водни организми, съобразно съставомерно предвидените му
елементи, извършван от физическо лице за развлечение. Доказателства в тази
насока не са ангажирани по делото. Не са направени констатации от
актосъставителя за уловена риба/ други водни организми от жалбоподателя и
изваждането им от водата и тяхното пренасяне/ превозване. За пълнота следва да
се посочи, че представянето в съда на принудитено отнета риболовна пръчка не е
в състояние да обоснове релевантен за процесния правен спор извод, поради което
искане в тази насока не е допуснато по делото.
С оглед на горното в
процесния случай не следва да бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл. III oт ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
OTMЕНЯ Наказателно постановление №2- 23/01.03.2019г. на Началник отдел „Рибарство и контрол- Черно
море“- гр.Бургас към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури, /ИАРА/, с което на Х.Д.А.,
ЕГН: **********, е наложена глоба в
размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лв., на основание чл.70, ал.1 от ЗРА, за
нарушение на чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА.
Решението може да
бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд- гр.Бургас, в 14-дневен срок от
съобщаването му.
Районен съдия: