РЕШЕНИЕ
№……/…… 2021г.
Година
2021 Град
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет седми състав
На шестнадесети март Година две хиляди двадесет и първа
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 721
по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И.Ж.Д., ЕГН:**********,***, депозирана чрез
пълномощник адв.В.П. от ВАК против Наказателно
постановление № 442а-311/11.12.2020 г. на Началник сектор „ОП“ в Четвърто РУ
към ОД на МВР-Варна, с което му е наложено : административно наказание „глоба“
в размер на 1000 /хиляда / лева на основание чл.30, ал.3 от Закона за
устройството на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, за нарушение на чл. 17б, ал.1
от същия закон.
В жалбата се иска отмяната на НП. Сочи се, че то е незаконосъобразно и неправилно.
Бланкетно се твърдят допуснати съществени нарушения
на процесуалния закон и неправилно приложение на материалния.
В съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява. Представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли НП
да бъде отменено. Акцентира върху допуснати в хода на АНП съществени процесуални
нарушения и върху недоказаност на авторството на деянието.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
не изпраща представител, като чрез надлежно упълномощен процесуален
представител – юрисконсулт ангажира писмено становище. В него се излага се
излага тезата за законосъобразност на издаденото НП, като де моли за
потвърждаване и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 25.07.2020
г. въззивникът И.Д. паркирал собствения си л. а. "Мерцедес" с рег.
№В4403ВК в к.к.“Шкорпиловци“, с.Шкорпиловци, обл. Варна на морски плаж „Шкорпиловци-Юг“, пред оградата
на къмпинг „Панорама“, в имот №83404.502.36 по кадастралната карта на
с.Шкорпиловци. Автомобилът той паркирал в границата на сивите дюни, върху
пясъка на морския плаж.
Около 12.50ч.
на същия ден полицейски органи при Четвърто РУ-Варна, сред които и св.Ц.М. ***,,
сред които св.М.Й.-К. извършили
съвместна проверка на морски плаж „Шкорпиловци-Юг“. Поводът за проверката бил
подаден сигнал от областния управител на Област Варна и от директора на
РИОСВ-Варна за разположени платки и автомобили върху сиви дюни в землището на
с.Шкорпиловци. На място служителите на двете служби не установили палатки, но установили
наличието на четири паркирани превозни
средства в границите на сивите дюни на морския плаж Шкорпиловци-юг, пред
оградата на къмпинг „Панорама“, в имот №№83404.502.36, който бил посочен в
специализираната карта за морски плажове и дюни на територията на землището на
с.Шкорпиловци. Един от паркираните автомобили на горепосоченото място бил този
управляван и собственост на въззивника.
Въпреки че проверката
продължила около 1ч. и 30 минути, на място проверяващите не установили водачите
на автомобилите. Поради горното автомобилите били заснети от служител при
Четвърто РУ-Варна. На автомобила собственост на възз.
били изготвени две фотоснимки. Впоследствие бил установен собственикът на л. а.
"Мерцедес" с рег. №В4403ВК, а именно възз.Д.,
който на 20.08.2020г. попълнил декларация на осн.чл.188
от ЗДвП, че именно той е управлявал автомобила на 25.07.20г. около 12.50ч..
След
запознаване с декларацията, на 29.09.2020г. св.Ц.М.- полицейски инспектор в
Четвърто РУ-Варна съставил срещу възз. акт за
установяване на административно нарушение. Актът св.М. съставил в присъствието
на св.М.Й.-К., която била присъствала при установяване на нарушението. В
съдържанието на съставения акт били описани установените факти на 25.07.2020г.,
а именно, че възз. е паркирал собствения си лек
автомобил "Мерцедес" с рег. №В4403ВК върху сиви дюни в границите на
морския плаж „Шкорпиловци –юг“ в имот №83404.502.36 по кадастралната карта на
с.Шкорпиловци пред оградата на комплекс „Панорама“. В АУАН била посочена правна
квалификация и била посочена правна квалификация по чл. 17а, ал.2 вр. чл.30, ал.3 от ЗУЧК.
АУАН бил
предявен и връчен на въззивника на 23.11.2020г., който го подписал с
отбелязване, че в момента няма възражения. Такива не постъпили и в срокът по
чл.44 от ЗАНН. Вследствие на това и Началник сектор „ОП“ в Четвърто РУ към ОД
на МВР-Варна, на 11.12.2020г. издал обжалваното НП. В него той възприел изцяло
фактическите констатации на актосъставителя, но от
правна страна приел, че възз. е нарушил нормата на
чл.17б, ал.1 от ЗУЧК, като на осн. чл.30, ал.3 от
ЗУЧК наложил на въззивника административно наказание глоба.
Видно от приобщената
по делото извадка от Кадастрално-административната информационна система на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър, достъпна за всички на интернет
адрес https://www.cadastre.bg/frontpage
имот №83404.502.36 по кадастралната карта на с.Шкорпиловци представлява
крайбрежна плажна ивица със статут на
защитена територия и е изключителна държавна собственост.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени,
а именно кредитираните от съда свидетелски показания на свидетелите М., Й.-К.,
писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, докладна записка за
извършена проверка на място на морски плаж „Шкорпиловци-Юг“, специализираната
карта за морски плажове и дюни на територията на землището на с.Шкорпиловци,
извадка от Кадастрално-административната информационна система на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър, фотоснимки и др.които не навеждат на различни
правни изводи.
Като
непротиворечиви, конкретни логични и взаимнодопълващи
се , съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от свидетелите М.- актосъставител и
Й.-К. - двамата очевидци на констатираното нарушение, тъй като същите
кореспондират с останалите кредитирани от съда писмени доказателства.
Съдът напълно
кредитира и приобщените по делото писмени доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е
издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на
НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник
сектор „ОП“ в Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна, съгласно т.5 от заповед № 565з-3925/08.08.2019г. на Директора на ОД на МВР-Варна. АУАН също е
съставен от компетентен орган – полицейски орган, оправомощен
съгласно същата заповед.
АУАН и
издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
При
цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението,
датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено.
Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са
всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и
ЕГН. Действително в АУАН като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 17а, ал.2
вр. чл.30, ал.3 от ЗУЧК. Първият цитиран текст гласи,
че се забранява поставянето на шатри и палатки, както и преминаването,
паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета
върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и
облесени дюни, попадащи в границите на зона
"А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените
места след границите на зона "А", освен в случаите на разрешено
строителство по ал. 1. Разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗУЧК предвижда санкция за
този, който в нарушение на закона премине или спре превозно средство за престой
или за паркиране върху територията на морския плаж или върху подвижни (бели)
дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени
дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в
урбанизираните територии на населените места след границите на зона
"А", ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание. От
фактическа страна е описано, че на 25.07.2020г. възз.
е паркирал собствения си лек автомобил "Мерцедес" с рег. №В4403ВК
върху сиви дюни в границите на морския плаж „Шкорпиловци –юг“ в имот
№83404.502.36 по кадастралната карта на с.Шкорпиловци пред оградата на комплекс
„Панорама“. Видно от горното не е налице противоречие между описаното от
фактическа и правна страна. Отделно от това отдавна в теорията и съдебната
практика се е наложило разбирането, че административно обвиненият се защитава
срещу фактите, предявени с АУАН и НП , а не срещу придадената им правна
квалификация. А фактите описани в АУАН са ясни и ясно сочат за какво е
привлечен към адм.отговорност възз.-
за това, че е паркирал автомобила си на морския плаж, в границите на сиви дини.
Спазено е от страна на административно -
наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено,
на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички
данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на
административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а
именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата,
които потвърждават извършеното административно нарушение. Налице е пълно
единство между фактическото и юридическото обвинение в АУАН и НП. Обстоятелството,
че в НП АНО е преценил, че предявените на въззивника факти се субсумират под нормата чл.17б, ал.1 от ЗУЧК, която
предвижда забрана за паркиране на превозни средства върху морския плаж като
цяло, част от който безспорно са сивите дюни, не нарушава с нищо правото на защита на въззивника да
разбере в какво е обвинен.
При горните констатации, съдът изведе следните правни
изводи:
На въззивника е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. на основание чл.30, ал.3 от ЗУЧК, за
нарушение на чл. 17б, ал.1 от същия закон.
Нормата на чл. 17б, ал.1 от ЗУЧК (Нов
– ДВ, бр. 60 от 2019 г. , в сила от 30.07.2019 г.) предвижда тотална
забрана за преминаването, паркирането и престоят на
превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху
територията на морския плаж. Точно с тази забрана не се е съобразил въззивникът,
като на 25.07.2020г., е паркирал управляваното от него превозно средство в
границите на сивите дюни на морския плаж „Шкорпиловци-Юг“, находящ
се в к.к. „Шкорпиловци“, общ.Долни чифлик, обл.Варна. В тази посока са всички гласни доказателства по
делото. Свидетелите М. и Й.-К. са категорични, че превозното средство на
въззивника е било паркирано на морския плаж върху сивите дюни. Горното се
потвърждава и от приложените по АНП три броя фотоснимки. На тях ясно е видно,
че превозното средство, собственост на възз. е
паркирано на морския плаж и то върху сиви дюни. Нещо повече, от приложната по
делото специализирана карта, както и от извадката от
Кадастрално-административната информационна система на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър е видно, че именно мястото, където е бил паркиран
автомобила на възз. представлява крайбрежна плажна
ивица, която е защитена територия, включваща сиви дюни. Това не се оспорва и от
възз. оспорва се, че не бил осведомен, че на мястото
има сиви дюни. Всъщност наличието на информационна табела в участъка, където са
били паркирани автомобилите се потвърждава от всички разпитани по делото
свидетели. Горното е видно и от приложената по делото фотоснимка, която съдържа
информационна табела с указание „Защитени дюни“, изписано български, английски
и руски език. Двамата свидетелите са
категорични, че информационната табела указваща наличието на дюни е била
налична в района където е бил паркиран
автомобила на възз..
Съгласно чл. 6, ал. 2 ЗУЧК,
морският плаж е територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна
ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в
резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка
дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата. Към територията на
морския плаж се включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад
плажната ивица или попадащи върху морския плаж.
Съгласно
§ 1, т.4 от ЗУЧК "Пясъчни дюни" са образувания, формирани от
насипване на пясъци в резултат от взаимодействието на море, суша и вятър.
Основните видове дюни са зараждащи се подвижни дюни, подвижни (бели) дюни, неподвижни
дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени
дюни. Именно неподвижни дюни с тревна растителност /сиви дюни/ е имало, на мястото
където е бил паркиран автомобила на въззивника, съобразно показанията свидетелите
и съобразно приложените фотоснимки. Какъв вид дюни е имало и дали възз. е съзнавал точния вид на дюната обаче, е ирелевантно в случая, доколкото безспорно дюните са част от
морския плаж, където е забранено паркирането. Нещо повече, през летните месеци на 2019г. и 2020г. държавата ни е
предприела широка медийна информираност на населението, че в границите на
морския плаж е забранено паркирането. В тази връзка по медиите са излъчени
множество репортажи,, касателно неправомерно
паркирани МПС на морските плажове по цялото българско Черноморие.
От събраните по делото доказателства, се
установява по несъмнен за съда начин, посредством преки и косвени
доказателства, че жалбоподателят Д. е бил паркирал на морския плаж в границите
на сивите дюни. По отношение на авторството на деянието което се оспорва в с.з.
следва да се посочи, че възз. сам посредством
попълнена от него декларация, в качеството му на собственик на автомобила е
посочил, че именно той е управлявал автомобила на процесната
дата. В хода на съдебното производство, а и на досъдебното производство не са
наведени нито факти, нито доказателства, че не той, а някое друго лице е
управлявало автомобила. Попълнената от него декларация, макар и дадена въз
основа на друг закон, представлява частен свидетелстващ документ, в който
издателят й удостоверява неизгодни за себе си факти, поради това и същата се
ползва с доказателствена сила. Поради горното, съдът
намира, че възз. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл. 17б, ал.1 от ЗУЧК, за което
била ангажирана административнонаказателната му отговорност, тъй като именно
той на посочената в НП дата е паркирал автомобила си на територията на морския
плаж „Шкорпиловци –Юг“- в границите на сиви дюни. Като правоспособен водач на
МПС въззивникът е длъжен да се съобразява с всички закони, действащи в Р България,
касаещи управлението и паркирането на превозните средства. Обстоятелството, че
не се е запознал с тях и по- конкретно с изискванията на ЗУЧК по никакъв начин
не води до отпадане на отговорността му за извършеното нарушение.
Правилно е била ангажирана и отговорността му
съобразно чл.30, ал.3 от ЗУЧК, който предвижда санкция глоба от 1000 до 3000
лв. или с имуществена санкция от 3000 до 5000 лв., за всеки който в нарушение
на закона премине или спре превозно средство за престой или за паркиране върху
територията на морския плаж или върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с
тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни,
попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в
урбанизираните територии на населените места след границите на зона
"А", ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание.
Съдът намери, че при определяне на размера на
наказанието правилно са били взети предвид като смекчаващи отговорността
обстоятелства, че за въззивника това е първо нарушение, както и липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства – в материалите по АНП не се съдържат
данни за извършени други административни нарушения от въззивника. Именно поради
това АНО е наложил минималното предвидено в закона наказание за такова
нарушение – 1000 /хиляда/ лв. За съда не съществува възможност да го ревизира и
да го намали под законоустановения минимум, тъй като
така биха се нарушили разпоредбите на чл.27 от ЗАНН.
Съдът намира, че в случая не би могла да
намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото не са установени
обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния
вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на
нарушението респ. липсата на такава. Конкретното нарушение, за които е ангажирана
отговорността на жалбоподателя касае запретено от
закона поведение, свързано с опазването на едно от природните богатства на
държавата ни – Черноморското крайбрежие с неговата плажна ивица, което е и
основа цел на ЗУЧК /чл.2, т.1/. Прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН
спрямо подобно нарушение би създало у въззивника чувството за безнаказаност, би
култивирало липса на критичност към извършване на деяния от подобен род, което
обезсмисля една от основните функции на административнонаказателния закон, а
именно индивидуална превенция на нарушенията. Ето защо подобно нарушение не би
могло да се толерира, а следва да се накаже с оглед превъзпитание на нарушителя
към спазване на разпоредбите на българското законодателство.
С оглед изложеното, подадената жалба се явява
неоснователна, а атакуваното НП – законосъобразенно,
поради което следва да бъде потвърдено.
На
основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и
е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по
делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
От процесуален представител на ОД на МВР –
Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния
представител на наказващия орган е направено своевременно. В настоящото
производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като е
депозирал становище по делото и с оглед крайния изход на спора и направеното от
негова страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева,
определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8
от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр.
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната
наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по административно-
наказателни дела в размер от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва да бъде
присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая, което
е видно и от липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к по поддържане
на обвинителната теза на АНО, ограничило се до вземане на писмено становище, че
НП е правилно и законосъобразно. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер—80лв..
Доколкото в хода на производството по
делото, в неговата съдебна фаза пред настоящата инстанция, се направиха
разноски в размер на 20.00 лв. – издаден РКО от бюджета на съда за сумата от 20.00
лв. – за пътни разноски за явяване на свидетел, то тези разноски с оглед
преценената законосъобразност и правилност на обжалваното НП, респ. следващото
се потвърждение на НП, следва да се възложат на основание чл.84 от ЗАНН вр.чл.189
ал.3 от НПК в тежест на нарушителя И.Д. за заплащането им по сметка на РС Варна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1,
ал.3 и ал.4 от ЗАНН, чл.84 от ЗАНН вр. чл.189, ал.3
от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 442а-311/11.12.2020 г. на Началник сектор
„ОП“ в Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна,
с което на И.Ж.Д., ЕГН:**********,*** е наложено : административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 /хиляда / лева на основание чл.30, ал.3 от Закона за
устройството на Черноморското крайбрежие, за нарушение на чл. 17б, ал.1 от
същия закон.
ОСЪЖДА И.Ж.Д., ЕГН:**********,*** да заплати
на ОД на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД №721/2021г. на
РС-Варна.
ОСЪЖДА
И.Ж.Д., ЕГН:**********,***
да заплати направените по делото разноски в размер на 20.00 /двадесет / лв. по
сметка на Районен съд Варна.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд-
Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
СЪДИЯ при РС-Варна