О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 16.11.2020 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на шестнадесети ноември , през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА  гр. дело № 684 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

 

         Делото е образувано във връзка с депозирана частна жалба от адв.П. – процесуален представител на „ ДЕА“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ********** против Определение № 260011/16.09.2020г., по гр.д. № 265/2020г. по описа на Котелския районен съд, в частта с която е било прекратено като недопустимо производството по чл. 422 от ГПК за разноски в размер на 325.00лв.

         В жалбата се посочва, че в обжалваната част определението на КРС е неправилно и незаконосъобразно. Страната твърди, че то противоречи на задължителната съдебна практика обективирана в ТР № 4 от 2014г. по т.д. № 4/2013 на ВКС, според което съдът, който се произнася по иска по чл. 415/422 от ГПК следва да се произнесе и за разноските в заповедното производство.

Моли в тази част обжалваното определение да се отмени.

         По частната жалба не е депозиран отговор от насрещната страна.

         След преценка на събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

         На 19.05.2020г. в деловодството на РС – Котел е било депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. По заявлението било образувано ч.гр.д.101/2020г. по описа на съда. Търсеното вземане било против „Лефтерова – ФСО“ ЕООД със седалище гр. Котел за сумите 620.00 лв.- главница, 233.03 лв. мораторна лихва. Била търсена и законна лихва от датата на депозиране на заявлението, както и деловодни разноски в размер на 325.00лв., от които 25.00лв. заплатена държавна такса и 300.00 лв. адвокатско възнаграждение.

         По заявлението била издадена заповед по чл. 410 от ГПК. В срока по чл. 414а от ГПК длъжникът заплатил сумата от 620.00лв., поради което в тази част заповедта била обезсилена. В останалата част заповедта била оспорена от ответницата, поради което заявителят предявил иск пред РС – Котел за установяване на вземането си. По исковата молба било образувано гр.д.265/2020г. по описа на КРС. Според исковата молба са били претендирани 25.00 лв. – държавна такса, 233.03 лв. -законна лихва за забава за периода от 05.08.2016г. до 13.05.2020г. и 300.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение по заповедното производство.

На 16.09.2020г. било постановено обжалваното определение. С него на основание чл. 130 от ГПК било прекратено производството в частта на разноските като недопустимо и делото било насрочено за разглеждане.

Определението било съобщено на жалбоподателя на 23.09.2020г. и в рамките на законоопределения едноседмичен срок – на 28.09.2020г. била депозирана настоящата жалба.

         Частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на  съдебния акт, но разгледана по същество се явява неоснователна.

         Действително производството по отношение на претендираните разноски е недопустимо. При предявяване на иска по чл. 422 от ГПК на доказване подлежат фактите, които се твърдят за настъпили и от там размера на претендираното вземане. На установяване подлежи претенцията за самото вземане. Разноските – по исковото производство и по заповедното производство не се установяват по реда на чл. 422 от ГПК. Те ще се присъдят съобразно степента на удовлетворяване на иска при постановяване на съдебния акт. В случая РС ще се произнесе по разноските ( включително и по заповедното производство) с постановяване на своя акт относно претендираните суми за лихви, но сам по себе си иск по чл. 422 от ГПК за разноски в заповедното производство е недопустим.

         Тъй като правните изводи на въззивния съд съвпадат с тези на съда постановил обжалвания съдебен акт, частната жалба следва да се остави без уважение.

         С оглед на изложеното, съдът

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

        

 

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ ДЕА“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, *********** против Определение № 260011/16.09.2020г., по гр.д. № 265/2020г. по описа на Котелския районен съд.

 

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: