Разпореждане по дело №430/2010 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 4653
Дата: 18 ноември 2013 г.
Съдия: Петър Узунов
Дело: 20101200900430
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер

375

04.05.2010 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

05.04

Година

2010

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Тонка Гогова Балтова

Елена Налбантова Мария Дановска

Съд. заседатели:

като разгледа докладвано от

Тонка Гогова Балтова

Въззивно частно гражданско дело

номер

20105100500151

по описа за

2010

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 419 ал.1 от ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от Юлия Иванова Манолова, процесуален представител на „Ковег- ал” ЕООД, със съдебен адрес гр. Кърджали, ул. „Сан Стефано” № 22 против разпореждане по ч. гр. д. № 136/2010 г. по описа на районен съд Кърджали. Твърди се в жалбата, че по образуваното ч. гр. д. № 136 по описа на съда за 2010 г., била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и разпоредено длъжникът „Ковег- Ал" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, ул. „Сан Стефано" № 22, представлявано от Янчо Атанасов Костадинов, да заплати на кредитора ЕТ „Борис Личев- 95" със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Ниш" 13 ап. 1 сумата от 31197.10 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 02.02.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 628.94 лв. държавна такса по делото и 915 лв. адвокатски хонорар. Поддържа се в жалбата, че разпореждането на районния съд е незаконосъобразно. Твърди се, че на 20.01.2010 г. по молба на ЕТ „Борис Личев - 95" било образувано изп. дело № 164 по описа на ЧСИ Милен Бъзински и бил наложен обезпечителен запор върху всички левови и банкови сметки на длъжника „Ковег- Ал" ЕООД до размера на сумата от 109794.06 лв., както и сумата от 630 лв., представляващи разходи за образуване на изпълнителното дело. Във връзка с наложения запор и с цел да уредят търговските си взаимоотношения, между ЕТ „Борис Личев- 95", в качеството на кредитор, „Ковег- Ал" ЕООД- в качеството на длъжник и „Рубин" АД- трето задължено лице, било постигнато споразумение от 28.01.2010 г. При произнасяне по гр. дело № 136/2010 г., районният съд се е позовал на просрочие от страна на длъжника „Ковег- Ал" ЕООД по т. 2 от споразумението на сумата от 31197.10 лв., платима в срок до 31.01.2010 г., без да разгледа писменото доказателство в цялост, поради което стигнал до неправилният извод за неизпълнение на задължение от страна на длъжника „Ковег- Ал" ЕООД. Твърди се в жалбата, че в т. 3 от споразумението, страните са се договорили, че с подписването му, ЕТ „Борис Личев- 95" се задължил да подаде молба до ЧСИ Милен Бъзински за частично вдигане на наложения на 20.01.2010 г. обезпечителен запор върху банковата сметка на „Ковег- Ал" ЕООД в Корпоративна търговска банка, със сумата от 31197.10 лв., за да може да се изпълни първото от трите задължения по т. 2 от споразумението. След неизпълнението на т. 3 от страна на ЕТ „Борис Личев- 95", последвало и неизпълнение на задължението му по т. 4 от посоченото споразумение. От удостоверение с изх. рег. № 67/11.03.2010 г. на Управителя на Корпоративна търговска банка- клон Кърджали било видно, че до 10.03.2010 г. вкл., в посочената банка не е постъпвало съобщение от ЧСИ Милен Бъзински за пълна или частична отмяна на наложения на 20.01.2010 г. запор върху разплащателната сметка на „Ковег- ал" ЕООД. За периода от 20.01.2010 г. до датата на изготвянето на жалбата, длъжникът разполагал с парични средства, достатъчни да посрещнат договорените със споразумението парични задължения, но бил възпрепятстван от неизпълнението на задължението на кредитора по т. 3, да извърши нужните действия по частично вдигане на обезпечителния запор от 20.01.2010 г. по изпълнителното дело. Това обстоятелство не било взето предвид от решаващият съд. Като не е изпълнил съзнателно задължението си по т. 3 от споразумението, кредиторът ЕТ „Борис Личев- 95" попречил на длъжника да изпълни ангажимента си по т. 2 от същото. Моли да се отмени разпореждането на районен съд Кърджали от 16.02.2010 г., постановено по ч. гр. дело № 136 от 2010 г. и да се обезсили издадения изпълнителен лист. Претендира разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение. Сочи писмени доказателства.

Постъпил е писмен отговор на частната жалба от ЕТ „Борис Личев- 95” ЕООД, в който се излагат съображения за законосъобразност на разпореждането на първоинстанционния съд. Поддържа, че е изпълнил задължението си да подаде молба до ЧСИ Милен Бъзински за вдигане на запора върху банковите сметки на „Ковег- Ал" ЕООД в Корпоративна търговска банка до сумата от 31197.10 лв., за което представя заверено копие на молбата. Довода на длъжника, че в Корпоративна търговска банка- клон Кърджали до 10.03.2010 г. не било постъпвало съобщение от ЧСИ Милен Бъзински, за пълна или частична отмяна на наложения на 20.01.2010 г. запор върху разплащателната сметка на „Ковег- ал" ЕООД, бил ирелевантен за изпълнението на неговото задължение. Неоснователен бил и довода на длъжника, че поради частично невдигане на обезпечителния запор от ЧСИ, той не могъл да изпълни задължението си към кредитора по т. 4 от споразумението, тъй като съгласно чл. 81 ал. 2 от ЗЗД- обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност. Решаващият съд извършил проверка на писменото доказателство относно неговата редовност от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, който не оспорвал падежа и размера на задължението, както и факта на неплащането. Сочи се също, че видно от приложените писмени доказателства- 2 бр. копия на преводни нареждания, на 02.03.2010 г. и 11.03.2010 г. длъжникът „Ковег- Ал" ЕООД доброволно превел по сметка на ЧСИ общо сумата от 48246.13 лв. Счита, че атакуваното разпореждане на РС- Кърджали е законосъобразно и правилно, и следва да бъде оставено в сила. Претенди­а разноски и адв. възнаграждение. Сочи доказателства.

Въззивният съд, при извършената преценка по повод и във връзка с оплакванията, изложени от частния жалбодател, констатира следното:

Частната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

Производството по ч. гр. д. № 136/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено от адв. Мартин Цолов Иванов, пълномощник на ЕТ „Борис Личев- 95”, с която е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу „Ковег- Ал” ЕООД, представлявано от Янчо Атанасов Костадинов за сумата в размер на 31197.10 лв. по споразумение за разплащане на извършени СМР с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва върху главницата от 02.02.2010 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 628.94 лв. и адвокатски хонорар 915 лв.

Със заповед № 275 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 16.02.2010 г., издадена от Кърджалийския районен съд, е разпоредено длъжникът „Ковег- ал” ЕООД да заплати на кредитора ЕТ „Борис Личев- 95” сумата 31197.10 лв., представляваща неизпълнено парично задължение по споразумение от 28.01.2010 г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законна лихва от 02.02.2010 г. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 628.94 лв. и 915 лв. адвокатски хонорар.

Разпоредбата на чл. 418 ал. 2 от ГПК, задължава съда да извърши преценка само досежно редовността на приложения документ от външна страна и да провери налице ли е подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, произтичащо именно от този документ. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба, когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ.

В случая, видно от приложеното споразумение с нотариална заверка на подписите от 28.01.2010 г., „Ковег- ал” ЕООД се задължил да заплати на ЕТ” Борис Личев- 95” общо дължимата сума 74397.10 лв. главница и разноски 6800 лв. по следния начин: 31197.10 лв. в срок до 31.01.2010 г., 25000 лв. в срок до края на м. февруари 2010 г. и 25000 лв. в срок до края на м. март 2010 г.

Действително в т. 3 на споразумението е предвидено, че с подписването му, ЕТ „Борис Личев- 95” се задължил да подаде молба до ЧСИ Милен Бъзински за вдигане частично на запора върху банковите сметки на „Ковег- ал” ЕООД в Корпоративна търговска банка до сумата в размер на 31197.10 лв. С оглед съдържанието на споразумението обаче и текста на т. 3 от същото, съдът приема, че изискуемостта на вземането, не е в зависимост изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, респ. не са налице предпоставките на ал. 3 на чл. 418 от ГПК. Независимо от това обаче, следва да се посочи, че от представените пред тази инстанция писмени доказателства се установява, че на 28.01.2010 г. /датата на подписването на споразумението/, ЕТ „Борис Личев- 95” е подал молба до ЧСИ Милен Бъзински с вх. № 2099 за вдигане запора върху банкови сметки на „Ковег- ал” ЕООД в Корпоративна търговска банка частично до сумата от 31197.10 лв., което е удостоверено и от ЧСИ М. Бъзински в удостоверение изх. № 19876/15.04.2010 г. Или, дори да се приеме, че изискуемостта на вземането в случая е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпване на друго обстоятелство, то ЕТ „Борис Личев- 95” е изпълнил задължението си по т. 3 от споразумението.

Вярно е, че в удостоверение изх. № 67/11.03.2010 г., издадено от Корпоративна търговска банка, е посочено, че към 10.03.2010 г. в същата не е получавано искане за пълна или частична отмяна на запора, наложен върху сметките на „Ковег- ал” ЕООД, но това не опровергава факта, че кредиторът е изпълнил задължението си, което се е свеждало само до подаване на молба до ЧСИ за частично вдигане на запора, и същият не може да носи отговорност за неизпълнение на чужди задължения.

Изложеното води до извода, че обжалваното разпореждане е правилно. Ето защо следва да се остави без уважение частната жалба против заповед № 275 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 16.02.2010 г., издадена от Кърджалийския районен съд, с която е разпоредено длъжникът „Ковег- ал” ЕООД да заплати на кредитора ЕТ „Борис Личев- 95” сумата 31197.10 лв., представляваща неизпълнено парично задължение по споразумение от 28.01.2010 г. с нотариална заверка на подписите, издадена по ч. гр. д. № 136/2010 г. по описа на районен съд Кърджали, и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Основателно при този изход на делото е искането на пълномощника на ответника по частната жалба- ЕТ „Борис Личев- 95” за присъждане на направените разноски пред тази инстанция, които са в размер на 250 лева, поради което следва „Ковег- ал” ЕООД да бъде осъден да му заплати посочената сума. Водим от изложеното, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от Юлия Иванова Манолова, процесуален представител на „Ковег- ал” ЕООД, със съдебен адрес гр. Кърджали, ул. „Сан Стефано” № 22 против разпореждане по ч. гр. д. № 136/2010 г. по описа на районен съд Кърджали и заповед № 275 от 16.02.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 136/2010 г. по описа на районен съд Кърджали, и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

ОСЪЖДА „Ковег- ал” ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, ул. „Сан Стефано” № 22 да заплати на ЕТ „Борис Личев- 95" с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Ниш” № 13 ап. 1 направените по делото разноски в размер на 250 лв.

Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ при наличието на предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: Членове: 1/ 2/