РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Пловдив, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330100710 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ищеца „Лайт
Кредит” ООД, против В. М. и Р. С., с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с
чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 121 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба, ищецът твърди, че на 17.09.2018 г. между „Лайт кредит“ ООД – като
заемодател, от една страна и ответниците В. М. и Р. СТ.– като заематели, от друга страна, е
сключен Договор за паричен заем № ***/17.09.2018 г., по силата на който в полза на
заемателите била предоставена сумата от 6000 лева. Сочи, че съгласно чл. 3, ал. 3 от
Договора, страните са уговорили, че заемът ще се предостави на единия заемател – В. М., но
и двамата заематели са поели задължението да върнат заема, ведно с договорна лихва.
Според чл. 3 от договора за заем, както и чл. 3 от Общите условия, заемателите се
задължили да върнат предоставения заем, както и да заплатят договорения годишен процент
на разходите, които заедно представляват общия сбор на всички плащания. По-конкретно
излага, че по заема бил уговорен фиксиран ГЛП в размер на 40 %, като пълната стойност на
уговорената договорна лихва е в размер на 1 377.96 лева, която се дължи за периода от
18.09.2018 г. (денят, следващ сключването на договора за заем). Бил уговорен в договора и
ГПР в размер на 48.35 %. Твърди, че заемателите следвало да върнат заема, ведно с
уговореното договорна лихва, на заемодателя до 17.09.2019 г., чрез заплащането на 12 равни
месечни вноски, всяка от 614.83 лева.
Твърди се още, че част от задълженията по кредита били погасени, чрез извършени
плащания от ответниците. Сочи, че от общо дължимата сума за главница в размер на 6000
лева, била платена сумата от 2 705.85 лева, като останала дължима непогасена част от
главницата, възлизаща на сумата от 3 294.15 лева. Била погасена и договорна лихва за
периода от 17.09.2018 г. до 17.03.2019 г., възлизаща в общ размер на 983.13 лева, като
останала дължима договорна лихва в размер на 394.83 лева, за периода от 18.03.2019 г. до
1
17.09.2019 г.
В настоящото производство се претендира установяване дължимостта на следните
вземания: 3 294.15 лева – главница, дължима по договора за паричен заем № *** от
17.09.2018 г.; 394.83 лева – възнаградителна лихва за периода 18.03.2019 г. – 17.09.2019 г.;
328.30 лева – обезщетение за забава за периода от 18.04.2019 г. до 30.10.2020 г.
Предвид липсата на плащане, ищецът подал за същите заявление за издаване на
заповед за изпълнение, като по образуваното ч.гр.д. № 14441/2020 г. по описа на ПРС, ІІІ
гр.с., против длъжниците била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
посочените суми, ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда – 02.11.2020 г. до окончателното плащане и разноски, връчена по реда
на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил
настоящите установителни искове.
Моли се за уважаване на претенциите в пълен размер, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението. Претендират се сторените в заповедното и в настоящото
производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците са подали идентични отговори, чрез назначения
им особен представител адвокат Д.. Излагат, че в сключения между страните договор за
паричен заем от 17.09.2018 г., не била посочено, че ответниците дължат солидарно заемна
сума от 6000 лева, поради което считат, че следва да се приеме, че всеки от ответниците
дължи половината от заемната сума, както и от договорната и от законната лихва за забава.
Излагат, че не са представени доказателства от ищеца какви суми са погасени от
ответниците, за какъв период от време и защо търсената сума възлиза на 3 294.15 лева.
Сочат, че не са представени и доказателства, че оставащата, неплатена сума, според ищеца
по договора за заем е потърсена от тях, чрез един от способите, изрично изброени в чл. 6 от
договора, а именно: напомнителни писма, електронни съобщения, лични посещения,
съдебни действия и др. Към договора нямало подписан и представен погасителен план за
месечните вноски, за сумите по тях, падежа на плащане и времето за погасяването им, от
който да е видно какви месечни вноски са платени, колко остават неплатените – ако има
такива и на каква стойност са те. Сочи, че представеният договор за заем от 17.09.2018 г.,
действително е подписан на всяка страница с три подписа, но никъде в него, не са изписани
собственоръчно имената на страните по него, което било задължително изискване при
сключването на писмен договор по гражданското законодателство.
Предвид изложеното, молят предявените искове, да се отхвърлят като неоснователни.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение № 261410/04.11.2020 г. по чл. 410
от ГПК, издадена по частно гр. дело № 14441/2020 г. на ПРС, ІІІ гр. с-в, е разпоредено
ответниците солидарно да заплатят на „Лайт кредит“ ООД, следните суми: 3294.15 лева –
главница, дължима по Договор за заем № ***/17.09.2018 г., сключен с „Лайт кредит“ ООД, с
краен срок на погасяване 17.09.2019 г.; сумата от 394.83 лева – договорна лихва за периода
от 18.03.2019 г. до 17.09.2019 г., както и сумата от 328.30 лева – обезщетение за забава за
периода от 18.04.2019 г. до 30.10.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
02.11.2020 г., до окончателното й изплащане.
Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК и
съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение.
Ето защо и съдът намира, че предявените установителни искове по реда на чл.422
ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.
2
Относно тяхната основателност, съдът намира следното:
Съдът приема, че по делото е безспорно установено, че между „Лайт кредит“ ООД
като заемодател и ответниците като заематели е подписан договор за паричен заем № *** от
17.09.2018 г. С посочения договор на ответниците е предоставена заемна сума в размер на 6
000 лева. Уговорена е договорна лихва с фиксиран годишен лихвен процент по заема от
40.00 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 48.35 %. Заемателите са се задължили
да върнат сумата на 12 месечни погасителни вноски, като общият размер на всички
плащания е записан на 7377.96 лева, с дата на първа погасителна вноска: 17.10.2018 г.
Според уговорката, в чл. 3, ал. 3, сумата се предоставя на заемателя В. М., в брой или по
банков път. Според чл. 11 от договора, заемателите отговарят солидарно за задълженията по
договора. Съгласно чл. 3, ал. 2 сумата се предава при предоставяне на обезпечение по чл. 6
от договора, който предвижда предоставянето на обезпечение чрез запис на заповед и
гаранция от третото лице, чрез сключване на договор за гаранция.
По делото е прието заключение на съдебно - счетоводна експертиза, по което в.л. е
посочило, че заемът е усвоен по банков път в размер на 6000 лева, на 18.092018 г., по
банкова сметка, с титуляр В. М.. в.л. установява още, че по заема са внасяни суми от страна
на ответниците в общ размер на 3 688.98 лева, като със сумата от 2 705.85 лева, е погасена
главница, а със сумата от 983.13 лева е погасена договорна лихва. в.л. установява още, че
към датата на депозиране на заявлението в съда по чл. 410 ГПК – дължимите суми по
Договора за паричен заем № ***/17.09.2018 г., възлизат на 3 294.15 лева – главница и 394.83
лева – възнаградителна лихва.
Относно действителността на процесния договор за заем:
„Лайт кредит“ ООД представлява финансова институция по ЗКИ, поради което може
да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което
го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Въз основа изложеното се налага
извод, че сключеният между страните договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата
валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в
релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
В конкретния случай, не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като
в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности
на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как
се формира същият от 48.35 % /. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички
разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния
случай е посочено, че ГПР е 48.35 %, а възнаградителната лихва- 40 %, но от съдържанието
на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв
начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата от повече от 8 %
между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в
положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще
дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на
посоченото законово основание.
В този порядък следва да се посочи, че, съобразно разпоредите на ЗПК, годишният
процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
3
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина
/бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези
обстоятелства, липсва. Посочен е лихвен процент по заема /който е фиксиран/, както и
годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР.
Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по-горе, остават неизвестни, при което
се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не
става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, още повече, че в процесния
случай, в чл. 3, ал. 2 от договора е посочено, че задължително условие за предоставяне на
заема е предоставяне на обезпечение, чрез гаранция от третото лице, чрез сключване на
договор за гаранция. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че тези
разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не е
ясно по какъв начин е формиран, неясни са, както компонентите, така и математическият
алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при
формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни
компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво
точно е включено в тях.
Освен това, не са спазени и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не са
упоменати - условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен
процент; не е регламентиран и размерът на възнаградителна лихва, като не е посочено каква
част от погасителната вноска представлява главница и каква – лихва, такси и пр.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и
ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална
недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване.
Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр.
с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
За разлика от унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за
нищожността съдът следи служебно и при констатиране се позовава на същата в мотивите
при обсъждане основателността на исковете. Имайки предвид последиците й, съгласно чл.
23 ЗПК, потребителят – ответник дължи връщане само на чистата стойност по заема, но
не и лихви или други разходи, като платените суми следва да бъдат отнесени за
погасяването на главницата.
Относно размера на задълженията и погасените суми, по делото е прието заключението
на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като
компетентно и обективно дадено, от което се установява, че главницата по договора за заем
е 6 000 лева, както и, че ответниците са внесли по процесния заем сума в общ размер на 3
688.98 лева.
При това положение съдът намира, че предявеният установителен иск следва да се
уважи, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца за сумата от
2311.02 лева – главница, представляваща задължение по договор за паричен заем №
***/17.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 02.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, като за разликата над 2311.02
лева до пълния предявен размер от 3294.15 лева – да се отхвърли.
След като съдът достигна до извод за недействителност на договора, съгласно чл. 23
ЗПК – сумата за възнаградителна лихва не се дължи, поради което предявения иск за
4
заплащане на възнаградителна лихва от 394.83 лева, за периода от 18.03.2019 г. – 17.09.2019
г., ще се отхвърли също като неоснователен.
По делото не са ангажирани доказателства за покана до ответниците за връщане на
посочените суми, преди датата на подаване на заявлението – 02.11.2020 г., което се счита, за
покана за връщане на сумата при начална липса на основание.
Поради тази причина, ще се отхвърли предявения иск за заплащане на обезщетение за
забава в размер на 328.30 лева, за периода от 18.04.2019 г. – 30.10.2020 г., като
неоснователен.
Относно разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските,
сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК в полза на всяка от
страните по делото следва да се присъдят разноски по съразмерност на уважена и
отхвърлена част от исковата претенция.
Ищецът е представил доказателства и претендира разноски в общ размер от 1267.98
лева, от които 455.35 лева (80.35 – държавна такса и 375 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение) в заповедното производство и 812.63 лева (151.42 лева – държавна такса,
511.21 лева – депозит за особен представител и 150 лева – за експертиза) в настоящото
исково производство.
Ето защо и, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят
направените разноски за заповедното – 261.95 лева и исковото производство – 467.48 лева,
или в общ размер от 729.43 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
Ответниците не претендират и не са правили разноски, поради което и такива не
следва да им се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. М., ЕГН
********** и Р. С., ЕГН **********, солидарно дължат на „Лайт Кредит“ ООД, ЕИК
*********, сумата от 2 311.02 лева (две хиляди триста и единадесет лева и две стотинки) –
главница по Договор за паричен заем № ***/17.09.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 02.11.2020 г. до окончателното й
погасяване, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за разликата над 2 311.02 лева до
пълния предявен размер от 3294.15 лева, както и исковете за установяне на дължимост на
сумата в размер на 394.83 лева (триста деветдесет и четири лева и осемдесет и три
стотинки) – възнаградителна лихва за периода 18.03.2019 г. – 17.09.2019 г. и на сумата в
размер на 328.30 лева (триста двадесет и осем лева и тридесет стотинки) – обезщетение за
забава за периода от 18.04.2019 г. до 30.10.2020 г., като неоснователни, за които суми
включително е издадена Заповед за изпълнение № 261410 от 04.11.2020 г. по ч.гр.д. № 14441
по описа на ПРС за 2020 г., ІІІ гр. с.
5
ОСЪЖДА В. М., ЕГН ********** и Р. С., ЕГН **********, да заплатят на „Лайт
Кредит“ ООД, ЕИК *********, сумата в общ размер от 729.43 лева (седемстотин двадесет и
девет лева и четиридесет и три стотинки) – разноски, от които сумата от 261.95 лева
(двеста шестдесет и един лева и деветдесет и пет стотинки)– за заповедното производство
по ч. гр.д. № 14441/2020 г. по описа на ПРС, ІІІ гр.с. и сумата от 467.48 лева (четиристотин
шестдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки) – за настоящото производство по
гр.д. № 710 по описа за 2021 г. на РС – Пловдив, ХVІІІ гр.с., съразмерно с уважената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _/п/______________________
6