№ 94
Гр. Силистра, 13 октомври 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в открито съдебно заседание на тринадесети
септември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Румяна Пенева, като разгледа докладваното от съдията адм. д №
112 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 във вр. с чл. 156, ал. 4 от Закона
за устройство на територията (ЗУТ) – в ред. преди изм. с ДВ, бр. 16 / 21 г., и чл. 145 от АПК.
Производството по делото е образувано по жалба на “АА Фарма“ ЕООД, с ЕИК:
********* и адрес на управление в с. Шуменци, „Птицеферма“, Силистренска
област, представлявано от управителя А.Д.А., против Заповед № ДК-11-СС-1 / 20.
07. 2020 г. на Началника на Регионална дирекция за национален строителен
контрол гр. Силистра, с която е отменено Разрешение за строеж (РС) № 24 / 01.
07. 2020 г., издадено от главния архитект на Община гр. Тутракан, ведно с
инвестиционен проект за строеж: “Производствена сграда - Завод за биотор чрез
компостиране“, находящ се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.
Шуменци, местност „Айвалък“, Стопански двор.
Първоначално по жалбата е било образувано производството по адм. д. № 171 /
2020 г. на АС – Силистра. При касационното обжалване с решение № 6282/ 26. 05.
2021 г. по адм. д. № 1862 / 2021 г., II о. на ВАС съдебният акт по посоченото дело
на АС – Силистра е отменен и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав поради допуснати съдопроизводствени нарушения.
С жалбата се твърди неправилност на извода, обосновал оспорения резултат
при произнасянето на РДНСК гр.Силистра, свързан с определянето на категорията
на строежа. В тази насока са изложени доводи, че дейността на бъдещия завод е
свързана с обезвреждане на странични животински продукти, а не на отпадъци. Вследствие
на това в атакуваната заповед освен грешно определената категория на строежа –
пета вместо втора, са посочени за нарушени още и чл. 142 ал. 5 т. 3 и т. 7, вр.
с чл. 169 ал. 1 т. 2 и чл. 143 ал. 1 т. 2 ЗУТ, чиито изисквания са свързани с
по-високата категория строеж и необходимостта от положително становище на
органите по пожарна безопасност и защита на населението, както и оценка за
съответствие с други специфични изисквания към определените видове строежи
съгласно нормативен акт. Според жалбоподателя правното основание за издаване на
отмененото РС е неточно посочено, защото от инвестиционния проект ставало ясно,
че не се предвижда етапно строителство, но това обстоятелство самостоятелно не
може да обоснове отмяна на разрешението и следва да бъде ирелевирано, тъй като
очевидно става въпрос за техническа грешка. Моли се за отмяна на оспорената
заповед и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – Началникът на Регионална дирекция за национален строителен
контрол гр.Силистра, чрез представител по пълномощие юрисконсулт Д.К., в
съдебно заседание и в подробни писмени бележки по делото, изразява становище за
неоснователност на оспорването и моли същото да бъде отхвърлено. Прави искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна.
Заинтересованата страна – Главният архитект на Община гр.Тутракан арх. П.М.,
участващ в производството съобразно чл. 215 ал. 5 ЗУТ, изцяло поддържа тезата на жалбоподателя, че
птичият тор не е отпадък, изключен е от номенклатурата на видовете отпадъци и
съответно не попада под регламента на Закона за управление на отпадъците.
Счита, че в случая се касае за обработка на страничен животински продукт, който
не е отпадък и който не се депонира. В този смисъл изразява становище за
основателност на жалбата.
Въз основа на доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е Заповед № ДК-11-СС-1 / 20.
07. 2020 г. на Началника на РДНСК гр. Силистра, с която е отменено РС № 24 / 01.
07. 2020 г., издадено от главния архитект на Община гр.Тутракан, ведно с
инвестиционен проект за строеж: “Производствена сграда - Завод за биотор чрез
компостиране“,находящ се в ПИ №*** по КККР на с.Шуменци,местност „Айвалък“, Стопански
двор.
От административната преписка
се установява, че на 01. 07. 2020 г. главният архитект на Община гр.Тутракан е
издал отмененото РС (л. 15), въз основа на одобрения на същата дата
инвестиционен проект (л. 239-398), посочвайки, че строежът е V-та категория,
съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. “б“ ЗУТ и чл. 10, ал. 2 от Наредба №1 / 2003 г.
На основание чл.142, ал. 6, т. 2 ЗУТ е била изготвена оценка за съответствието
на проектната документация със съществените изисквания за строежите,
представляваща комплексен доклад от регистрирана фирма - консултант „Приста
Консулт“ООД гр. Русе (л. 240-246), с който е определена категорията на строежа
(пета) съгласно чл.137, ал.1, т. 5, б. “б“ ЗУТ и чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1 /
03 г. В Разрешението за строеж е посочено, че същото се издава на основание
чл.148, ал.1, ал.2 и ал. 4 ЗУТ и чл.152, ал. 2 ЗУТ. Последно посоченото
основание (чл.152, ал. 2 ЗУТ) очевидно се дължи на допусната техническа грешка,
тъй като нито с проекта се предвижда поетапно строителство, нито жалбоподателят
е заявявал подобно искане. Този извод се потвърждава и от назначената по делото
техническа експертиза, съгласно която РС, съобразно проекта, не касае етапно
строителство, а се отнася за построяването на цялата сграда с инсталацията за
производство на биотор чрез компостиране.
След уведомяването по реда на
чл.149 ал. 5 ЗУТ (л.14) и в срока от чл.156 ал.1 ЗУТ е извършена проверка от
служители на РДНСК-Силистра, резултатите от която са отразени в Констативен
протокол № РС-140 / 07. 07. 20 г. (л. 31-38). Позовавайки се на Решение № 512-Н0-И0-А1
/ 2018 г. на Изпълнителната агенция по околната среда /ИАОС/ към МОСВ гр. София,
с което е актуализирано Комплексно разрешително с рег. № 512-Н0 / 2015 г. за
инсталация за интензивно отглеждане на птици - бройлери (л. 49 - 54), добавящо нови условия, вкл. по
т. 11. 5. 2. - „На притежателя на настоящото разрешително се разрешава да
извършва дейност по оползотворяване, обозначена с код R3
(рециклиране/възстановяване на органични вещества,които не са използвани като
разтворители,включително чрез компостиране или други процеси на биологична
трансформация), в Инсталация за преработка на торови маси и производство на
гранулиран подобрител за почви на следния отпадък с код и наименование: 02 01
06 „Животински изпражнения, урина и тор (включително използвана слама),
отпадъчни води, разделно събирани и пречиствани извън мястото на образуването
им, образувани при експлоатацията на инсталацията по Условие 2 (за интензивно
отглеждане на бройлери)“, ответният орган е приел, че в разрешения строеж ще се
извършва третиране на отпадъци чрез процес на компостиране, което мотивирало
извода за по-високата му категория. При така възприетите дейности в
проектирания Завод за биотор чрез компостиране, съгласно решението на ИАОС, ответният
орган е квалифицирал строежа във II-ра категория според чл.137, ал. 1, т. 2, б.
“г“ ЗУТ и чл. 4, ал. 4 и чл. 13, ал. 1 от Наредба № 1 / 03 г. С оглед на
горната категоризация на строежа е установил,че извършената оценка за
съответствието на проекта относно опасност при пожар е направена без
положително становище на органите по пожарна безопасност и защита на
населението /ПБЗН/, както и без извършена изобщо оценка за съответствие с други
специфични изисквания към определени видове строежи,съгласно нормативен акт. В
обобщение е приел, че вследствие на неправилно определената категория на
строежа в процесното пред него Разрешение за строеж, същото е издадено без
оценка за съответствие със специалните правила, предвидени за категорията
строежи от I-ва до III-та и неприложими за категориите IV-та и V-та, с което е
допуснато нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 3 и т.7, във връзка с чл. 169, ал. 1,
т. 2 и чл. 143, ал.1, т. 2 ЗУТ. Поради това е отменил РС № 24 / 01. 07. 2020 г.,
издадено от гл.архитект на Община гр.Тутракан, ведно с одобрения инвестиционен
проект.
Оспорването на посочената заповед е станало повод за инициирането на
настоящото производство, в което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК
съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, преследвана от закона.
Оспорената Заповед № ДК-11-СС-1 / 20. 07. 20 г. изхожда от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл.156 ал. 3 ЗУТ (в актуалната редакция към датата на издаване на заповедта): При констатиране на нарушения по ал. 2, както и на други нарушения, водещи до незаконосъобразност на издадените строителни книжа, началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице отменя с мотивирана заповед разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти, с изключение на издадените и одобрени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В рамките на предоставената от закона възможност за делегиране на правомощия Началникът на ДНСК е оправомощил началника РДНСК гр. Силистра да издава мотивирани заповеди за отмяна на разрешения за строеж и одобрените инвестиционни проекти, с изключение на издадените и одобрени от министъра на РРБ, видно от т.13 на Заповед №РД-13-171 / 13. 06. 19 г. на (л.55-59). Спазени са и административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт - чл.149, ал. 5, във вр. с чл. 156, ал. 1 - ал. 3 от ЗУТ, като видно от Констативен протокол № РС-140 / 07. 07. 20 г., работна група от длъжностни лица при РДНСК-Силистра е извършила регламентираната служебна проверка. Оспореният индивидуален административен акт е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, в съгласие с чл. 35 от АПК, като е спазено и нормативното изискване за неговата форма - мотивирана заповед относно законосъобразността на предоставеното му с писмо вх. № РС-Т-191-00-444 / 07. 07. 20 г. (л.14) по реда на чл.149, ал. 5 ЗУТ Разрешение за строеж № 24 / 01. 07. 20 г. на гл.архитект на Община гр.Тутракан.
Спорът в настоящия процес е концентриран около материалната
законосъобразност на акта и по-конкретно около категорията на проектирания
строеж, която с оглед на спецификите му е обусловена от отговора на фактическия
въпрос дали птичият тор представлява „отпадък“ по смисъла на Закона за
управление на отпадъците (ЗУО) или като „страничен животински продукт“, попадащ
в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на
Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно
странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за
консумация от човека, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (посочен
по-долу в текста като Регламент (ЕО) № 1069/2009), е извън неговата регламентация.
Съгласно назначената по делото съдебно-биологична експертиза птичият тор е
страничен животински продукт, който се отделя при извършването на основната
дейност на жалбоподателя – отглеждане на птици и по-конкретно угояване на
пилета - бройлери. Същия, съгласно Регламент
(ЕО) № 1069/2009, отговаря на определението за „оборски тор“. Останалите
развити доводи от вещото лице по биологичната експертиза, както и от вещото
лице по съдебно-техническата експертиза относно това дали е отпадък птичия тор
и каква е категорията на строежа следва да бъдат игнорирани, тъй като касаят
обсъждане на правни въпроси (в подобен смисъл Решение № 16353 от 2.12.2019 г.
на ВАС по адм. д. № 2685/2019 г., II о., Решение № 14234 от 22.12.2016 г. на ВАС по
адм. д. № 6750/2016 г., II о.).
Определението за оборски тор е дадено в чл. 3, т. 20 от Регламент (ЕО) №
1069 / 2009 - „оборски тор" означава всички животински екскременти и/или
урина от селскостопански животни, различни от риба, отглеждана в развъдници,
със или без сламена постеля. Съгласно чл. 9, б. „а“ от регламента оборският тор
е класифициран като материал от категория 2, а чл. 13 предвижда алтернативи за
унищожаване или употреба на материалите от тази категория, като текстът на
разпоредбата сочи, че самият регламент допуска страничните животински продукти
от тази категория, наред с възможността да бъдат компостирани или преобразувани
в биогаз, да бъдат класифицирани и като отпадъци или да се унищожават или оползотворяват
като отпадъци. В този смисъл застъпената от жалбоподателя и главния архитект на
Община Тутракан теза, че класификацията
на птичият тор като страничен животински продукт изключва едновременно и
класификацията му като отпадък не може да бъде споделена.
Нещо повече – чл. 2, ал. 2, т. 7, б. "б" от ЗУО указва, че
законът не се прилага за странични животински продукти, включително преработени
продукти, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1069/2009, с
изключение на животинските продукти, предназначени за изгаряне, депониране или
използване в инсталация за биогаз или компост. Посоченият текст транспонира
почти дословно разпоредбата на чл. 2, § 2, б. „б“ от Директива 2008 / 98 / ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и
за отмяна на определени директиви. Несъмнено както посоченият текст от ЗУО,
така и текстът от директивата, сочат, че страничните животински продукти, които
ще бъдат използвани в инсталация за компост, каквато хипотеза е налице и в
настоящия случай, не са изключени от приложното поле на ЗУО. В този смисъл,
макар птичите екскременти да са страничен животински продукт, съгласно регламента,
същите попадат и в предметния обхват на ЗУО и съставляват биоотпадък, който
може да бъде оползотворен, включително чрез компостиране, съгласно приложение № 2 към § 1, т. 13 от ДР на ЗУО (дейност
с код R3).
Изискванията към дейностите по събиране и третиране на биоотпадъците са
определени в издадената на основание чл. 43, ал. 5 от ЗУО Наредба за разделно
събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградимите отпадъци. В приложение №
1 към чл. 5, ал. 1 от Наредбата, посочващо допустимите за компостиране
биоотпадъци и биоразградими отпадъци, с код 2. 2. 06 е посочен „Твърд и течен
оборски тор“ (категория 2 – материали, съгласно чл. 9 (а) от Регламент (ЕО) №
1069/2009), който съответства на Код 02 01 06 „животински изпражнения, урина и тор
(включително използвана слама), отпадъчни води, разделно събирани и пречиствани
извън мястото на образуването им“ съгласно
наредбата по чл. 3, ал. 1 ЗУО, т. е. съгласно Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за
класификация на отпадъците. Включването на оборския тор в номенклатурата на
отпадъците, които са допустими за производството на компост, както и в общия
каталог на отпадъците потвърждава несъмнено изложената по-горе теза, че
оборският тор, който ще се използва като суровина в проектираната инсталация за
компостиране, съставлява отпадък. В този смисъл са и обстоятелствата, отразени
в поставеното ново условие 11.5.2. в Решение № 512-Н0-И0-А1 / 2018 г. на ИАОС
към МОСВ гр. София, с което е актуализирано Комплексното разрешително с рег. №
512-Н0 / 2015 г. на жалбоподателя за експлоатацията на инсталацията за
интензивно отглеждане на птици – бройлери.
Видно
от обяснителната записка, съдържаща се в част „Технологии“ от одобрения
инвестиционен проект, е обстоятелството, че
обектът представлява сграда с инсталация за компостиране, в която
основната суровина е торова маса– фекалии от птици; технологичният процес
продължава до 50 дни, започва от зареждането на инсталацията чрез насипване на
торовите маси, преминава през три фази и приключва с изнасяне на зрелия
компост; отбелязано е, че процесът е без отделяне на отпадъчни продукти. Инсталациите
за компостиране, каквато е процесната, са съоръжения за третиране на биоразградими
отпадъци съгласно чл. 45, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 от 27.08.2013 г. за
условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други
съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци. Съгласно
чл. 7, ал. 2 от тази наредба
изграждането на съоръженията и инсталациите за оползотворяване и
обезвреждане на отпадъци се извършва по реда на част трета
"Строителство" (глави девета, десета и единадесета) от ЗУТ след
издаване на разрешение за строеж по реда на глава осма, раздел III от ЗУТ и при
спазване на условията на чл. 9, ал. 1 и 2 ЗУО. Следователно за издаването на
разрешение за строеж на съоръжение или инсталация за третиране на отпадъци
следва да са налице всички условия, както по ЗУТ, така и съгласно специфичната
нормативна уредба, свързана с опазването на околната среда.
В
настоящия случай, за да одобри инвестиционния проект и да издаде РС № 24 / 01.
07. 2020 г., главният архитект се е доверил изцяло на доклада за оценка на
съответствието на проектната документация, изготвен от „Приста консулт“ ООД, в
която е посочено, че строежът е пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. “б“ ЗУТ и чл. 10, ал. 2 от Наредба №1 / 2003 г. - производствени сгради, инсталации,
съоръжения, прилежаща инфраструктура и други с капацитет до 50 работни места и
съоръженията към тях. Предвид изложените по-горе мотиви относно това, че
инсталацията, чието построяване е предмет на разрешителното производство, е
предназначена за третиране на производствени отпадъци (фекалии от промишлено
отглеждани птици) чрез компостиране, строежът е следвало да бъде причислен към
категория втора, съгласно чл.137, ал. 1, т. 2, б. “г“ ЗУТ и чл. 4, ал. 4 от Наредба № 1 / 03 г. - съоръжения и инсталации за третиране на
отпадъци (битови, строителни и производствени) и за закриване на депа за
отпадъци чрез повърхностно запечатване с горен изолиращ екран. Предвид
разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Наредба № 1 / 2003 г., приложима в хипотезите
когато строежи или части от тях попадат по един критерий в определена
категория, а по друг - в по-висока, процесният строеж е следвало да се квалифицира
като втора категория. С определянето на категория, която е по-ниска от
реалната, е допуснато разрешаване на строителството без оценка за съответствие
със специалните правила, предвидени за категориите строежи от първа до трета - например
положително становище на органите за пожарна безопасност и защита на населението
за строежите от първа, втора и трета категория съгласно чл. 143, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, който е бил действащ към момента на издаването на оспорената заповед. В
този смисъл ответният орган правилно е преценил, че издаденото строително
разрешение е незаконосъобразно и следва да се отмени.
Макар
по-горе да беше коментирано, че съдът няма да се съобрази със заключението на
вещото лице по назначената техническа експертиза в частта относно определянето
на категорията на строежа, допълнително следва да се изтъкне, че нито чл.137,
ал. 1, т. 2, б. “г“ ЗУТ, нито чл. 4, ал.
4 от Наредба № 1 / 03 г. отдават значение на факта дали съоръжението или
инсталацията за третиране на отпадъци са безотпадни или съответно при
експлоатацията им се отделя някакъв отпадък, за класифицирането им като строежи
втора категория. Не би могло да се сподели и виждането на вещото лице, развито
в с. з., че разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от Наредба № 1 / 03 г. предвижда
кумулативно осъществяване на посочените хипотези - да се изгради съоръжение или
инсталация за третиране на отпадъци, чиито отделени при работата отпадъци да
подлежат на закриване в депо чрез
повърхностно запечатване с горен изолиращ екран. Разпоредбата предвижда две
отделни хипотези на третиране на отпадъци, регламентирани подробно в Наредба №
6 от 27.08.2013 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на
депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на
отпадъци. В този смисъл и на основание чл. 202 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК
заключението на вещото лице в посочената част не следва да се кредитира.
В
заключение на изложеното се налага извода, че оспорената заповед съответства на
материалния закон. Същата е в съответствие и с целта на закона, тъй като
разпоредбата на чл. 156, ал. 3 от ЗУТ (в актуалната редакция) цели да не
допусне строителство при наличие на незаконосъобразност на издадените
строителни книжа. С издаването на заповедта тази цел е постигната. Следователно
не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1-5 от АПК, поради
което жалбата се явява неоснователна.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 226, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78,
ал. 8 от ГПК, чл. 144 от АПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.
24, изречение първо от Наредбата за заплащане на правната помощ, на ответния
орган следва да се присъдят направените
по делото разноски пред настоящата инстанция и за производството по адм. д. № 1862
/ 2021 г. на ВАС. Ето защо на Дирекция национален строителен контрол, доколкото последната е
юридическото лице, в структурата на което директорът на РДНСК - Силистра
упражнява своите правомощия (§ 1, т. 6
от ДР на АПК), следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер
на по 200 лева за всяка инстанция, т. е. общо в размер на 400. 00 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на “АА Фарма“ ЕООД, с ЕИК: ********* и адрес на управление в с.
Шуменци, „Птицеферма“, Силистренска област, представлявано от управителя А.Д.А.,
против Заповед № ДК-11-СС-1 / 20. 07. 2020 г. на Началника на Регионална
дирекция за национален строителен контрол гр. Силистра, с която е отменено
Разрешение за строеж (РС) № 24 / 01. 07. 2020 г., издадено от главния архитект
на Община гр. Тутракан, ведно с инвестиционен проект за строеж: “Производствена
сграда - Завод за биотор чрез компостиране“, находящ се в поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на с. Шуменци, местност „Айвалък“, Стопански двор.
ОСЪЖДА “АА Фарма“ ЕООД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление в с. Шуменци, „Птицеферма“, Силистренска област, представлявано от
управителя А.Д.А., да заплати на Дирекцията
за национален строителен контрол сумата от 400. 00 (четиристотин)
лева, представляваща общия размер на разноските в настоящото производство и в
производството по административно дело №
1862 / 2021 г. на Върховния административен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: