Решение по дело №178/2020 на Районен съд - Попово

                           ^{Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 173}

 

                                                                ^{гр.П., 19.10.2020 г.}                

 

                                                             ^{В  ИМЕТО  НА  НАРОДА}

 

              ^{Поповският районен съд,в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:}

                                                                                                                     ^{ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ}

 

             ^{при секретаря М. А., като разгледа докладваното от съдията АНД № 178 по описа за 2020 г. на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:}

 

            ^{Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. ЗАНН е образувано по жалба на С.К.Х. ***, чрез пълномощник адв.Н.Ф. от ТАК, против НП № 20-0321-000284/13.04.2020 г. на Началник РУ П. към ОДМВР Т., с което са му наложени административни наказания глоба в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/, лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, отнемане на 12  к.т. , както и глоба в размер на 10 лв. за това, че „на 28.03.2020 г., в 03.47 ч., в с.Л., общ.П., ул.“***“ , до дом № *, управлява л.а.“Ауди А3“ с рег.№ Т **** АК, като отказва да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол. Отказва да изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрация на алкохол в кръвта. Водачът не представя СРМПС. Издаден е талон за медицинско изследване № 0035520. Регистрацията на МПС е прекратена”-  нарушения по чл.174, ал.3  и по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.}

                        ^{В жалбата се оспорва извършването на нарушенията по ЗДвП, като се сочи, че при ангажиране отговорността на жалбоподателя са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.  Навеждат се доводи във връзка с нарушения при извършената полицейска проверка и се претендира реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо полицейските служители. В с.з. жалбоподателят не се явява, представлява се от адв.Ф., която поддържа жалбата, ангажира допълнителни доказателства и пледира за отмяна на издаденото НП.}

                        ^{Ответника по жалбата – РУ П. към ОДМВР Т., редовно уведомен, не изпраща процесуален представител, не взема становище по жалбата.}

                        ^{Районна прокуратура Т., уведомена съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпраща представител в с.з.}

                        ^{Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:}

                        ^{Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално допустима. Жалбоподателят С.К.Х. бил правоспособен водач на МПС по смисъла на чл.150 от ЗДвП, с придобити през 2009 г. категории „В” и „АМ”, като до извършване на настоящото нарушение бил санкциониран неколкоратно за различни по вид други нарушения на ЗДвП /справка за нарушител л.12/.}

^{На 28.03.2020 г. след полунощ полицай Х.П. и полицай С.А. били изпратени на сигнал за домашно насилие в с.Л., общ.П. Пристигнали в селото и позиционирали служебния си автомобил на неосветено място непосредствено пред този дом №* на ул.“***“. Малко по-късно забелязали приближаващ се към тях л.а.“Ауди А3“, който спрели за проверка. Установено било, че същият се управлява от жалбоподателя С.Х., който видимо бил употребил алкохол – говорел заваляно и миришел на алкохол /показания на св.А. в с.з., л.32/.  Било изискано съдействие за установяване употребата на алкохол, при което от РУ П. бил изпратен втори полицейски патрул в състав полицай Х. Г. и полицай П.Б.. Полицай Б. предложил на Х. да го провери за употреба на алкохол с техническо средство или да даде кръв за химическо изследване. Въпреки явното нетрезво състояние, в което се намирал нарушителя /виж и докладна записка по случая, л.41/, Х. отказал да бъде проверен с техническо средство.  При спазване на нормативните изисквания, на водача бил издаден и талон за медицинско изследване № 0035520 /приложен л.10/, след което бил придружен до ЦСМП гр.П. с оглед предоставяне на възможност за вземане на кръвна проба, която пред медицинско лице Х. също отказал /протокол л.11/. При тези обстоятелства  бил отведен в РУП П., където му бил съставен АУАН /приложен л.9/ за нарушенията чл.174,ал.3  и чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който се запознал с него и го подписал без възражения. В 3-дневният срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН не депозирал допълнително писмено възражение по акта, след което било  издадено и атакуваното в настоящия процес НП № 20-0321-000284/ 13.04.2020 г. на Началник ОДМВР Т., РУ П., връчено лично на нарушителя.}

^{Тази фактическата обстановка съдът установи след преценка на показанията на изслушания в с.з. св.С.А., както и от приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Предвид липсата на спор досежно фактическите положения, съдът заличи от списъка за призоваване актосъставителя П.Б.. Съдът на дава вяра и не поставя в основата на решението си показанията на св.Е.Ф., за която се твърди, че е очевидец на полицейската проверка. Нейните показанията, освен че заинтересовани от изхода на делото доколкото тя съжителства с жалбоподателя, по никакъв начин не са и относими към предмета на доказване очертан в чл.102 от НПК. В макар и пространните си показания в с.з./л.42/ св.Е.Ф.  излага единствено обстоятелства свързани със заболяването на жалбоподателя и мястото където са били застанали полицаите, но в нито един момент не оспорва обстоятелството, че на жалбоподателя е било предложено, но е отказал да даде проба за алкохол.  От друга страна св.С.А. коректно изяснява начина и повода на посещение на адреса в с. Л., пристигането на л.а., управляван лично от жалбоподателя, последващото пристигане на втори полицейски автопатрул, поканата и отказа на жалбоподателя да даде алкохол – обстоятелства, подкрепени убедително от приложената докладна записка и документация във връзка с отказа от медицинско изследване.}

^{При така установената фактическа обстановка и направеният детайлен анализ на събраните в хода на съдебното дирене доказателства, от правна страна съдът намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:}

^{Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. Първото и основно основание за законосъобразност на всяко НП е да бъде издадено от компетентен орган, като компетентността може да произтича както пряко от закона [случай, в който се презюмира], така и да бъде делегирана. В настоящият случай това основно изискване е спазено, тъй като атакуваното НП е издадено от компетентен да го издаде орган–Началник при ОД МВР Т. РУ П., на когото съгласно чл.189,ал.12 ЗДвП и приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи са делегирани права по см.  на чл.47,ал.2  ЗАНН.}

^{Съгласно чл.174,ал.3 от ЗДвП – „водач на МПС…, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство… за срок от две години и глоба 2 000 лв.“. В конкретният случай е налице пълно съответствие между фактическата обстановка установена в хода на съдебното дирене и правната квалификация на нарушението, дадена от административно наказващия орган в издаденото НП. Нарушението по чл.174,ал.3 от ЗДвП е свързано формален ОТКАЗ на водача да му бъде извършена проба за алкохол с техническо средство и/или медицинско изследване, и „пияното състояние” не е елемент от състава на визираното нарушение. Законодателят не изисква “при пияно състояние да е налице причинна връзка между това състояние и допуснатите нарушения на правилата за движение” /т.4, б.”в” ППВС №1/ 1983 г./. По несъмнен  начин в съдебното производство се установи, че е жалбоподателят С.Х.  е нарушил разпоредбата на чл.174,ал.3 ЗДвП, като е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, респ. отказал е и да му бъде взета кръв за химическо изследване в ЦСМП гр.П., въпреки предоставената му за това обективна възможност.  В случая не става въпрос за две отделни нарушения на ЗДвП, за които следва да бъдат наложени две отделни наказания при условията на чл.18 от ЗАНН, а само за различни форми на изпълнителното деяние, които могат и много често са едновременно налице. Както вече съдът посочи, за извършването на нарушение е достатъчно и се изисква единствено и само формален отказ на водача да бъде проверен за употреба на алкохол. От субективна страна нарушението е извършено виновно, под формата пряк умисъл, като нарушителя е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че е бил длъжен да даде съгласие да му бъде извършена подобна проверка, но въпреки това е отказал да го направи, като е целял осуетяването и избягването й, поради реална възможност да бъде санкциониран за употреба на алкохол.}

^{Поради гореизложеното, съдът намери, че издаденото НП е правилно и наложените кумулативни санкции по чл.174,ал.3 от ЗДвП следва да бъдат изцяло потвърдени, като само в допълнение следва да се отбележи, че двете санкции се налагат винаги заедно при констатиране на подобно нарушение и административнонаказващият орган няма право на преценка, а е длъжен да ги приложи в съвкупност. При съпоставка на ЗДвП и НП е видно, че при установяване на всички елементи от хипотезата на правната норма, в условията на обвързана компетентност, наказващият орган се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като правилно е наложил посочените наказания в законоустановеният им фиксиран размер – глоба и лишаване от право да управлява МПС. По отношение отнетите 12 контролни точки – отнемането на контролни точки по реда на Наредба Із-2539 на МВР не представлява нито наказание, нито принудителна административна мярка, т.е. не се явява санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване и респективно отмяна.} 

^{При безспорно установената фактическа обстановка, съдът намира за доказано по несъмнен начин и извършването на нарушение по чл.100, ал.1,т.2 от ЗДвП, за което и на осн.чл.183,ал.1,т.1,пр.3 от ЗДвП жалбоподателят е бил наказан с наказание глоба в размер на 10 лв. Не е спорно по делото, че при извършената полицейска проверка жалбоподателя е управлявал л.а.“Ауди А3“ с рег.№ Т **** АК, като не е представил свидетелството му за регистрация. Инкриминираното нарушение вменява задължение на всеки водач /а не например на собственик или ползвател/ различни документи, между които и свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. За подобно нарушение законодателят не е предвидил минимум и максимум на наказанието и не е предоставил на наказващия орган оперативна самостоятелност да определи размера и вида на санкциите за установеното нарушение, поради което и това наказание съдът намира за правилно определено. Размерът на налаганата санкция показва, че законодателят е отчел по-ниската степен на нарушенията от този вид, поради което е и неоснователно искането на защитата за допълнително смекчаване отговорността на жалбоподателя чрез приложение на чл.28,б.“а“ от ЗАНН. Ето защо издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде изцяло потвърдено.}

^{Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът}

                 

                                         ^{Р   Е   Ш   И   :}

 

^{ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0321-000284/13.04.2020  г. на Началник към ОДМВР Т., РУ П., с което на С.К.Х. ***, ЕГН-**********, действащ чрез пълномощник адв.Н.Ф. от ТАК, със съдебен адрес ***, офис *, за нарушения по чл.174,ал.3 от ЗДвП и по чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП са наложени съответно: ГЛОБА в размер на 2 000 /две хиляди лева/; ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца и са отнети 12 к.т.; и ГЛОБА в размер на 10 лв. /десет лева/, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.}

                             ^{РЕШЕНИЕТО  подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.}

 

 

                                                                         ^{РАЙОНЕН СЪДИЯ:}