Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 23.11.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 20- ти състав, в публичното
заседание на четиринадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Е. К., като разгледа гр.д. № 15351/2015г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание
чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./.
Ищецът П.Е.П. твърди, че е пострадал от
ПТП, реализирано на 16.03.2014г. в гр. Б.,
вина за което има водачът на л.а. „Пежо
206”, с рег. № *******, в който
автомобил ищецът е бил пътник. Твърди, че по силата на договор за застраховка „Г.О.”
ответникът „Д.з.” АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това моторно
превозно средство. Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени вреди- счупване
на таза в областта на лявата главулечна ямка /ацетаблулум/ и счупване на дясна
лъчева кост на типично място, в следствие на които за продължителен период от
време изпитвал болки и страдания, като твърди да се очаква да изпитва такива и
за в бъдеще. Счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди възлиза на сумата в размер от 70 000лева.
Претендира и лихва за забава от датата на деликта- 16.03.2014г. до окончателното плащане, както и разноски.
Ответникът „Д.з.” АД оспорва иска.
Оспорва наличието на виновно противоправно поведение на посочения от ищеца
делинквент, като твърди произшествието да е настъпило при условията на
„спасителна маневра“, евентуално твърди, че ищецът е бил не пътник, а водач на
автомобила. Прави възражение за съпричиняване, поради непоставяне от ищеца на
предпазен колан. Оспорва причинно- следствената връзка между произшествието и
всички посочени от ищеца вреди, както и размера на иска. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято Г.О. към датата на деянието е застрахована при ответника,
е претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от
съда по справедливост.
В тежест на ответника е да докаже
възражението си настъпване на произшествието в следствие противоправното
поведение на ищеца, евентуално действието на водача при условията на спасителна
маневра, като изключващо отговорността обстоятелство, евентуално възражението
за съпричиняване – поведението на пострадалия в причинна връзка с вредоносния
резултат.
На 16.03.2014г. е съставен констативен
протокол № 35, в който е посочено, че на същата дата около 5,00ч., в гр. Б. е
настъпило ПТП с л.а. „Пежо 206“, с ДК № *******,
с водач Х.И.И. и пострадало лице П.Е.П., за който е посочено, че е с
наранявания по главата и фрактура на дясната ръка. Като причини за настъпване
на произшествието в протокола са посочени движение на автомобила с несъобразена
скорост, в следствие на което той самокатастрофира отляво на платното в бетонна
стена на ограда. В протокола са описани видими щети по автомобила- счупено
предно челно стъкло, преден капак, фарове, предна броня и решетка, ходова част,
два еърбега, лява врата и др.. От органите на МВР е съставен и протокол за
оглед на местопроизшествието. В частта, в която съставителите на протоколите са
удостоверил лично възприети от тях факти – в случая видимите щети по МПС,
мястото на произшествието и състоянието на пътя, документите има характер на
официални удостоверителни документи и обвързват съда с материална
доказателствена сила.
Според заключението на авто-
техническата експертиза произшествието е настъпило при следния механизъм: л.а.
„Пежо 206 “ се е движел в гр. Б., по бул. България по посока към ул. Г.С.Р. и
при извършване на маневра ляв завой за навлизане по ул. Г.С.Р. е настъпило
странична занасяне на задните колела и автомобилът се е насочил наляво,
навлязъл е в лявата половина на движението и се е ударил в бетонната ограда на
Първа математическа гимназия „Асен Златарев“ и в електрическия стълб до нея.
Вещото лице сочи като най- вероятна причина за настъпване на произшествието
действията на водача при избора му на скорост на движение в левия завой и рязко
завиване с волана.
Предвид събраните по делото
доказателства- писмени доказателства и приетата авто- техническа експертиза,
съдът намира за пълно доказан факта, че произшествието е настъпило в следствие
виновното и противоправно поведение на Х.И.И. като водач на л.а. „Пежо 206“, с
ДК № *******.
Съдът намира, че изводът на вещото
лице по съдебно- медицинската експертиза, че счупването на дясната лъчева кост
на типично място може да се получи при държане на волана, доколкото е даден
извод, че същото счупване е в причинна връзка с произшествието, при
възприемане, че ищецът е пътник на предната седалка, има само вероятностен
характер. В случая се касае, според заключението, за типично счупване, което
може да се получи, както при държане на волана, така и при подпиране на
пътника. В тази връзка предвид удостовереното от органите на полицията при
пристигане на местопроизшествието и липсата на други доказателства в обратна
посока съдът намира, че водач е било лицето посочено в констативния протокол за
ПТП.
По
доводите на ответника за предприемане на „спасителна маневрата“.
Предприемането на “спасителна маневра” е изключващо противоправността
обстоятелство при доказване всички елементи от фактическия състав на крайната
необходимост- водачът да е принуден да преприеме действия по изменение на
посоката, поради внезапно възникната непосредствена опасност за живота и
здравето на хора или имущество, с цел да се предотвратят тези последици и
невъзможност за избягването й при поведение при условията на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Същата изключва отговорността на предприелия я водач само в случаите на
причинени имуществени вреди, но не и когато при предприемането й са причинени
телесни увреждания и смърт /в този смисъл т. 3 и т. 4 от Тълкувателно решение №
106 от 31.X.1983 г. по н. д. № 90/82 г., ОСНК/. Ответникът, чиято е
доказателствената тежест за доказване на това изключващо отговорността
обстоятелство не ангажира доказателства в тази връзка.
По възражението за съпричиняване.
Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може
да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС
постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение
№ 206 от
12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009
г., II т. о., ТК, решение
№ 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II
т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на
увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание
чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението
и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие. Същевременно в
цитираните решения е прието, че наличието на предпазен колан в автомобила не се
презюмира, а в тежест на ответника направил възражението за съпричиняване е да
докаже пълно и главно, както неговото наличие, така и посочената по- горе
причинна връзка.
От заключението на авто- техническата
експертиза се установява, че автомобилите „Пежо 206“ заводски са оборудвани с
предпазни триточкови колани на предните седалки. При липса на доказателства
същите да са премахнати съдът приема, че в процесния лек автомобил е имало
предпазен колан на мястото, на което ищецът е пътувал. Според заключението на съдебно-
медицинската експертиза след произшествието не са констатирани обичайни следи и
травми от използването на обезопасителен колан от П.П., като според вещото лице
при поставен обезопасителен колан е било възможно получаването на увреждане на
ръката и таза, но с по- лека тежест, но не би се получила констатираната рана
на главата. Извод за липсата на поставен предпазен колан у ищеца е налице и в
заключението на авто- техническата експертиза.
Ето защо съдът намира за пълно доказан
факта, че ищецът към момента на настъпване на произшествието е бил без поставен
предпазен колан, както и че липсата му е в причинна връзка с тежестта на
настъпилите увреждания у ищеца в областта на ляв ацетабулум /счупване в
областта на ляв долен крайник/ и счупване на дясна лъчева кост- на десен горен
крайник.
Относно претърпените от ищеца увреждания
и свързаните с тях неимуществени вреди по делото е приета съдебно- медицинска експертиза и са
събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетеля М.П..
Според заключението на съдебно-
медицинската експертиза от настъпилото на 16.03.2014г. пътнотранспортно
произшествие ищецът е получил контузия на главата с разкъсно- контузна рана във
фронталната й област, счупване на левия ацетабулум и счупване на дясна лъчева
кост. В исковата молба ищецът не твърди да е претърпял неимуществени вреди от
процесното ПТП от посоченото в заключението увреждане в областта на главната,
поради което съдът намира, че не следва да обсъжда същото. Счупването на левия
ацетабулум, според заключението представлява напречна неразместена фрактурна
линия и многофрагментно раздробено счупване на дясната стена, което е
затруднило функцията на крайника повече от 30 дни. Лечението на това увреждане
е било свързано със закрито наместване на тазовите кости, строг постелен режим
за 30 дни, след което раздвижване от рехабилитатор, както и ходене с помощни
средства без натоварване на крайника за период от 6 месеца. Според отговорите
на вещото лице в о.с.з. поведено на 27.06.2016г. този вид счупване представлява
предразполагащ фактор за възникване на артрозни процеси на ставата в период от 10-15 години. Според заключението
счупването на дясната лъчева кост е затруднило функцията на десния горен
крайник за повече от 30 дни, като лечението е било свързано със закрито
наместване без външна фиксация, гипсова имобилизация за срок от 30дни и
рехабилитация след сваляне на гипсовата превръзка, както и медикаментозно
лечение- вливане на водно- солеви разтвори, аналгетици, нискомолекулярен
хепарин и преливане на Ер масла. Според вещото лице към момента на изготвяне на
експертизата е налице пълно възстановяване на функцията на засегнатите
крайници, като съществуват предразполагащи фактори за развитие на дегенеративен
артрит и артроза на лява тазобедрена става.
Според показанията на свидетелката П. тя
е майка на ищеца. За произшествието разбрала от полицай, който я уведомил, че
синът й е пострадал в ПТП и е закаран със Спешна помощ в гр. София. Когато
отишла в болницата синът й викал от болка, бил много изплашен, имал счупена
ръка, казвал, че не си усеща крака и цялото тяло му било насинено. На следващия
ден след приемането му в болница открили мястото на счупване на крака, като
лекарите преценили, че не следва да се извършва операция, а да лежи плътно на
легло. На 4- тия ден бил изписан на носилка, като 35 дни в къщи бил на легло,
на подлога, като свидетелката го хранела и къпела. На 35- тия ден отново с
носилка го върнали в болницата за сваляне на гипса, а една седмица по- късно му
позволили да седне на количка, след което започнало раздвижване и леко
придвижване с патерици.
Не е спорно между страните, че към
датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската
отговорност на делинквента.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице
основания за уважаване на прекия иск.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от П.Е.П. болки и страдания в следствие на ПТП е
сумата от 50 000лв. За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че увреждането
в областта на долния крайник е било свързано със спазване на постелен режим,
без ставане от леглото, за период от около общо 40 дни /с престоя в болницата/
и че през това време ищецът е бил напълно зависим в ежедневните си нужди от
своята майка, което положение е било изключително стресиращо за ищеца, който
към този момент е бил на 21- годишна възраст. Съдът отчита невъзможността за
самостоятелно придвижване за срок от 6 месеца и за служене с дясната, водеща
ръка за срок от повече от 1 месец. Значение за определяне размерът на
обезщетението съдът отдава и на младата, активна възраст на ищеца, както и на
голямата вероятност след 10-15години от инцидента- също в активна възраст, у ищеца
да се появят дегенеративен артрит и артроза на лявата тазобедрена става. При
определяне на обезщетението съдът взема предвид и предвидените в закона лимити
на отговорността на застрахователя. Така определеното обезщетение следва да
бъде намалено с оглед приноса на пострадалия, който съдът намира, че е в размер
на 15%. До този извод относно степента на приноса съдът достигна като отчита
обстоятелството, че основната непосредствена причина за настъпване на телесните
увреждания у ищеца е противоправното поведение на водача на лекия автомобил, а
непоставянето на колана само е допринесло за степенна на увреждане, което така
или иначе бил настъпило. Същевременно съдът намира, че по отношение степента на
увреждане на долния крайник непоставянето на предпазен колан е допринесло в не
малка степен, тъй като според отговорите на вещото лице изготвило съдебно-
медицинската експертиза в о.с.з. проведено на 27.06.2016г. механизмът на
увреждане на ставата не е в следствие на директен удар, а в следствие натиск по
дължината от ходилото или коляното, като въздействащата сила е дошла от
евентуално от удар в бордното табло. При този извод на вещото лице, съдът
намира, че при поставен предпазен колан и предвид характера на механизма на
произшествието- челен удар и относнително ниската скорост на движение на
автомобила преди удара, наличието на предпазен колан би фиксирало в значителна
степен тялото и би намалило в съществено степента уврежданията в този крайник,
които в относително най- висока степен са определящи за размера на
обезщетението.
Предвид изложеното предявения иск следва
да бъде уважен за сумата от 42500лева и отхвърлен за горницата до пълния
предявен размер.
Спрямо увреденото лице застрахователят
отговаря за лихвите за забава от датата на деликта /при неимуществените вреди/,
т.е. отговаря за тези лихви, за които е отговорен самият делинквент – аргумент
от чл. 223, ал. 2 КЗ /от деня на уведомлението застрахователят отговаря само за
лихвите, които следва да възстанови на делинквента, когато той е удовлетворил
увреденото лице вместо застрахователя/. Ето защо следва да бъде присъдена и
лихва за забава за периода от датата на деликта- 16.03.2014г. до окончателното
плащане.
По разноските:
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. Д. Н. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената
част от иска в размер на 1596,78лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса и
разноски за депозит за вещо лице в размер на 1851,78лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 136,00лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Д.З.”
АД, ЕИК:
***********, да заплати на П.Е.П.,
ЕГН: **********, на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 42 500лв. представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 16.03.2014г. пътно-транспортно
произшествие, в следствие противоправното поведение на Х.И.И. като водач на с
л.а. „Пежо 206“, с ДК № *******, неимуществени вреди- болки и страдания от
настъпило счупване на левия ацетабулум и счупване на дясна лъчева кост
на типично място, ведно с лихва за забава, считано от 16.03.2014г. /датата на деликта/ до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния
предявен размер от 70 000лева.
ОСЪЖДА
„Д.З.” АД, ЕИК:
********** да заплати на адв. Д.Й.Н., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38,
ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 1596,78лева.
ОСЪЖДА
„Д.З.” АД, ЕИК:
********** да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78,
ал.6 от ГПК сумата в размер на 1851,78лева- разноски за държавни такси.
ОСЪЖДА П.Е.П.,
ЕГН: ********** да заплати на „Д.З.” АД, ЕИК: ********** на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в
размер на 1131,42лева- разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: