Р Е Ш Е Н И
Е №
гр.Козлодуй, 29.11.2018
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Козлодуйски районен съд, четвърти състав в открито съдебно
заседание на 29.10.2018г.
/двадесет и девети октомври, две хиляди и осемнадесета година/ в състав:
Районен съдия: ГАЛЯ ПЕТРЕШКОВА -
СТАВАРОВА
при секретаря Мартин Марков, като
разгледа докладваното от съдията Галя Петрешкова гр.дело № 1150 по описа за
2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на Л.В.
ЦИГАРОВКИ, ЕГН **********, чрез адв. Г. Б., с която е предявил иск против З.А.С.,
ЕГН ********** ***, за сумата от 5500.00лв. неплатен наем, и сумата от 465.31
лв. неплатени разноски за консумативи, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното и изплащане. Претендират се и
разноски.
Постановено е неприсъствено решение № 39
от 20.04.2017г. при условията на чл. 238, ал.1 ГПК. С Решение № 367 от
15.12.2017г. на Окръжен съд, Враца, е отменено неприсъственото Решение, и е
върнато за разглеждане при участие на страните, с ново призоваване. Съдът е оставил без движение исковата молба на
ищеца, като му е указал да отстрани в едноседмичен срок от съобщението
нередовностите в исковата молба като уточни конкретните обстоятелства, на които
се основава иска, а именно периода за който претендира наем; периода за който
претендира консумативи, както и всяка една от сумите за консумативи съответно –
за ел. енергия, за студена и топла
вода, за топлинна енергия.
Да уточни основанията въз основа на които
претендира заплащане на сумата за консумативи – договорно основание /период на
задължението/, или се позовава на неоснователно обогатяване /не е посочил
датата на извършване на плащането/, като отделно индивидуализира в петитума на
исковата молба всяка от сумите,
формираща сбора на платените консумативи.
С
молба от 16.01.2018г. Л.В. Цигаровки, ЕГН **********, чрез адв. Г. Б., е
отстранил нередовностите.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е
представен писмен отговор на искова молба от ответника З.А.С., ЕГН ********** ***,
чрез пълномощника си адв. М.С., с който счита иска за недопустим, тъй като с
новата ИМ е допусната промяна на периода, за който претендира неплатен наем.
Изразява и становище за неоснователност на иска, тъй като доверителката му не
дължи претендираните суми за неплатен наем и консумативи на имота. Излага
подробни съображения за това.
Съдът намира, че за разрешаване на спора
е необходимо използването на специални знания, поради което на основание чл.
195, ал. 1 от ГПК следва служебно да допусне съдебно-счетоводна експертиза за
изясняване на относими към предмета на доказване обстоятелства.
В съдебно заседание ищецът, чрез
пълномощника си адв. Г. Б., поддържа
исковете си и моли за уважаването им, а ответникът лично и чрез представителя си
адв. М.С. моли за отхвърляне на исковете.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание
чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 228 и сл. от ЗЗД за заплащане на наемна цена и за
заплащане на консумативни разходи. В тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че е сключен валиден договор за наем, с
всички клаузи на които се позовава, изпълнението на собственото си задължение
за предоставяне на имота под наем и размера на задълженията на ответника за
наем за сочения период и за твърдените консумативни разходи. В тежест на
ответника е да установи, че е изпълнил надлежно собствените си задължения по
договора за заплащане на наемната цена за сочения срок, както и за
консумативните разходи за вода, ток и отопление за периода на договора, както и
правопогасяващите си възражения, че договорът за наем е бил прекратен.
Няма спор, че е налице валидно сключен
договор за наем. Не се спори и че ищецът е предоставил ползването на наетия
имот на ответницата. Не е спорно между страните, че същите са сключили договор
за наем от 25.07.2012г. По силата на същият ищецът като наемодател е предоставил
за възмездно ползване на ответника недвижим имот, находящ се в гр.Козлодуй,
ж.к.”1”, бл.32, ет.5, ап.18, представляващ апартамент състоящ се от две стаи,
кухня и санитарен възел. В т.3 от договора страните са се уговорили наемната
цена в размер на 250лв. /двеста и петдесет лева/ да бъде заплащана по сметка в
„Обединена Българска Банка”. По силата на договора наемателя е заплатил депозит
в размер на един месечен наем, който е останал при наемодателя.
След сключване на договора наемателя З.С.
е ползвала имота заедно със своя приятел Хрисим Венков Дойкин и неговия син Г.
Хрисимов Дойкин, както и със синът на З.С.П.С.,
който бил е ученик към този момент.
По делото е изготвена съдебно счетоводна експертиза, от която се установява, че размерът на неплатения наем е 5250 .00лева /пет хиляди двеста и петдесет лева/.
Размерът на дължимите от ответника суми за ел. енергия за периода 12.07.2016г.
до 01.08.2016г., видно от разписка № 04000476105399 от 22.08.2016 г. са на
стойност 10.14 лева. Дължимите суми за неплатена топлинна енергия за периода от месец
02.2016 г. до месец 07.2016 година включително е на стойност 188.27лева. Дължимите
суми за студена вода за периода 01.01.2016год.
до 01.08.2016 год. на ВиК ООД, Враца, е в размер на 266.90лева.
Ищецът твърди, че ответницата З.С. е ползвала жилището от 25.07.2012г. до
11.08.2016 г. Ответната страна оспорва факта
да е ползвала жилището за периода след
м. 01. 2015г. до 11.08.2016 г. Това е първия спор между страните. По отношение срока на договора за наем в договора
чл.2, ал.2 страните са уговорили, че договора за наем е сключен за срок от една
година, считано от 21.07.2012г. между страните няма спор, че след изтичане
срока на договора на 21.07.2013г.
ответника е продължил да ползва имота със знанието и без противопоставянето
на наемодателя ищец, като при условията на чл.236, ал.1 от ЗЗД, същият се
трансформирал в договор за наем без определен срок.
Ищецът твърди, че ответницата не е заплащала уговорения месечен наем от 250.00
лв. за месеците октомври, ноември, декември
2013г.
Ответника оспорва факта, че не е плащала
и твърди, че е платен по банков път, по банковата сметка посочена в договора и
по която титуляр е Таня Петрова Николова.
По делото е приложено извлечение от
банковата сметка посочена за плащане по договора за наем, видно от нея на
15.03.2013г. е постъпило плащане на наем за месец май – юли 2013година в размер
на 665.00лева. Следващото плащане по тази сметка на наем е постъпило на
04.02.2014г. наем за месец януари 2014г. в размер на 250.00лева. Безспорно се
установява, че за процесния период от месеците октомври ноември и декември
2013г. наем не е постъпвал по сметката посочена в договора. В тежест на
ответника е да докаже изгодния за себе си факт, че е заплатил наема за тези
месеци, но по друга лична сметка на ищеца. Въпреки указанията на съда за този
факт ответника не е ангажирал доказателства, поради което съда приема, че той
дължи на ищеца наема за процесните месеци октомври, ноември, декември 2013г. по 250.00лева.
Ищецът претендира наем и за периода
февруари, юли, август, септември, октомври, ноември 2014 г.
За сочения период ответницата твърди, че
за тези месеци не е заплащала наем, защото е имала уговорка с наемодателя този
наем да се приспадне от монтираната от нея дограма в апартамента на наемодателя.
В чл. 6 от договора за наем страните
изрично са уговорили, че подобренията в имота извършени от наемателя ще бъдат
за сметка на наемодателя. Ответника доказа с писмени доказателства Приемо
предавателен протокол на л. 199 от делото и със саморъчна декларация от Марин
Станев – управител на ЕТ „Тетрамакс - М. Станев“ факта, че през месец август
2014г. е закупила и монтирала в наетото жилище ПВЦ дограма 3бр. прозореца с две
крила и 1бр. балконска врата на стойност 1250.00лева.
Ищецът наемодател не оспорва факта на
извършени подобрения от наемателя в имота му. Доколкото страните изрично са
уговорили подобреният извършени от наемателя да са за сметка на наема, съдът
приема, че за месеците август,
септември, октомври, ноември 2014 г., ответникът не дължи на ищеца наем, който
остава за сметка на извършените подобрения, но дължи наем за месеците февруари
и юли 2014г., за които не ангажира
доказателства да има плащане или други изключващи плащането обстоятелства. Спорен
е и фактът и ищецът претендира наем за периода януари, февруари, март, април, май,
юни, юли, ноември 2015г., както и за
месеците февруари, март, април, май, юни, юли 2016 г.
Ответникът оспорва като твърди, че през
м. януари 2015г. е напуснала жилището и е върнала ключовете от апартамента на
ищеца, като е спряла да ползва апартамента от месец февруари 2015г. Тоест твърди, че не дължи тоя наем, тъй като е
прекратила договора за наем през януари 2015г.
В чл.2, ал.2 от договора за наем страните
са уговорили, че договорът за наем е сключен за срок от една година, считано от
21.07.2012г.
Между страните няма спор, че след изтичане
срока на договора на 21.07.2013г.
ответника е продължил да ползва имота със знанието и без
противопоставянето на наемодателя ищец, като при условията на чл.236, ал.1 от ЗЗД, същият се трансформирал в договор за наем без определен срок.
Предвид обстоятелството, че договора е безсрочен, в тежест на ответника е да докаже твърдението
си, че през м. 01.2015г. е прекратил договора за наем, доколкото простият факт
за неползване на жилището не означава автоматично прекратен договор за наем.
Този факт е положителен за ответника и
той следва да го докаже. В чл. 10, ал.1 страните
са уговорили, че договора може да бъде прекратен със едномесечно писмено
предизвестие до другата страна. Ответника не е ангажирала доказателства за
твърдението си, че през месец януари 2015г. е отправила такова писмено
предизвестие, с което да е прекратила договора за наем.
В ал. 2 на чл. 10 на договора, са уговорили, че същия се
прекратява автоматично при неплащане на един наем, без да е необходимо писмено
предизвестие за това.
По делото са разпитани двама свидетели
от страна на ищеца, относно факта на ползване на процесното жилище и неговото
напускане от ответника. Свидетеля Атанас Петков Атанасов твърди, че познава и ищеца и
ответника, тъй като процесното жилище е съседно на неговото. Той е съдействал
на ответницата за настаняването им под наем в него, тъй като е познавал мъжът с
когото тя е живяла тогава. Свидетелства, че под наем в този апартамент З. е останала до месец юли или август 2016г.,
а с мъжът и са се разделили през 2015г. и той заминал да работи в Германия,
като е напуснал квартирата, ответницата е останала в апартамента заедно с
децата си.
Свидетеля Атанасов твърди, че за
асансьора и входната врата е имало чип и ако не си платиш сметката чипа се изключва и не можеш да ползваш
асансьора, а е виждал ответницата З.С. да се качва и да ползва асансьора през
2015година, когато е живяла в този апартамент. Свидетеля си спомня, че през
2016г. е работил в Промишлено
строителство София и си е идвал всеки петък, а на 06.05.2016 г. е напуснал това предприятие в София и се е прибрал
в Козлодуй, тогава ответницата е била в процесния апартамент заедно с децата
си. След месец юли, август 2016г., не я е виждал. Не знае как е освободила апартамента. Твърди,
че е бил свидетел на изнасянето на багаж от ответницата през юли месец 2016г.
Св.
Марин Ангелов Маринов е наемател на процесния имот от м. 12.2016 г. ,
твърди, че последно в апартамента е
имало хора през 2016г. Ключ от този апартамент му е даден от собственика Ц.. Същият
твърди, че в апартамента има сменена дограма, две врати и прозореца към
терасата в спалнята и хола са с ПВЦ дограма.
Съгласно чл. 20а, ал.1 от ЗЗД договора
има силата на закон за страните, които са го сключили. Доколкото в чл.10, ал.2
от Договора страните са уговорили автоматичното прекратяване на договора при
неплащане на един наем, то с факта на неплащане на един наем за месец януари
2015г. договора е прекратен автоматично, както твърди ответника и тя не дължи
плащане на суми по този договор. Претенцията за ползване на имота има друго
правно основание, но с оглед диспозитивното начало съдът не следва да се
произнася в този смисъл.
По отношение на консумативите са
представени писмени доказателства.
Видно от представената по делото разписка
№ 04000476105399 от 22.08.2016 г. на стойност 10.14 лева, платена от ищеца Л.В. Цигаровки, касае платени
суми за
ел. енергия за периода 12.07.2016г. до 01.08.2016г.
Видно от представената по делото справка
и приложената към нея касова бележка на името на ищеца Л.В. Цигаровки от
22.08.2016г. на стойност 188.27лева, касае размера на неплатената топлинна енергия за
периода от месец 02.2016 г. до месец 07.2016 година включително.
Видно от представен по делото фискален
бон от 22.08.2016г. на ВиК ООД, Враца,
ищецът Л.В.Ц.
е заплатил дължимите суми за студена
вода за периода 01.01.2016 год. до
01.08.2016 год.
Ответницата не оспорва фактурите,
удостоверяващи консумативите, досежно размера.
В чл.9, ал.2 от Договора за наем е
уговорено, че наемателят е длъжен да заплаща всички консумативи свързани с
ползване на имота, а именно - ток, вода, отопление, такси за вход, чрез
засичане на уредите.
Това задължение се следва и от чл. 232,
ал.2 от ЗЗД. Доколкото съдът изложи аргументи по горе, че от месец януари
2015г. договора за наем е прекратен по право, то и претенцията за заплащане на
консумативи от наемателя след януари 2015г. е неоснователна.
Предвид изхода на спора и отправеното до
съда искане, на ищеца се следват разноските за производството, съобразно
уваженатга част от иска . Претенцията за разноски на ищеца е в общ размер на
950.00лева и съобразно уважената част от иска се дължат разноски в размер на
199.08лева
На ответника се дължат разноски
съобразно с отхвърлената част от иска. Претенцията е в размер на общо
1545.00лева и съобразно отхвърлената част от иска е в размер на 1216.54лева.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.А.С., ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА Л.В. ЦИГАРОВКИ, ЕГН **********, месечен наем за месеците октомври,
ноември, декември 2013г., за месеците
февруари и юли 2014г. х 250.00лева, или общо наем в размер на 1250.00лева,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на
14.09.2016г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за наем за месеците август,
септември, октомври, ноември 2014 г. и
за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, ноември 2015 г., както и за месеците февруари, март,
април, май, юни, юли 2016 г. , като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Л.В. ЦИГАРОВКИ,
ЕГН **********, против
З.А.С., ЕГН **********, за консумативи в общ размер от 465.31лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА З.А.С., ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Л.В. ЦИГАРОВКИ, ЕГН **********, сумата от 199.08лева, представляваща
сторени разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА Л.В. ЦИГАРОВКИ, ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на З.А.С., ЕГН ********** сумата от 1216.54лева, представляваща
сторени разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, съобразно отхвърлената част
от иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Да се публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2
ВПОПСА в КРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: