ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 491
гр. ХАСКОВО, 19.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно частно
гражданско дело № 20225600500344 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 121 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Електроразпределение Юг“ АД със седалище
гр. Пловдив, чрез пълномощника му юрисконсулт В.И., против Определение №
673/03.05.2022 г., постановено по гр. д. № 548/2022 г. по описа на РС – Хасково, с което е
оставено без уважение възражение на ответника „Електроразпределение Юг“ АД по чл. 119,
ал. 3 вр. чл. 113 от ГПК за местна неподсъдност на делото. Развити са оплаквания, че
обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с
материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че в случая ищецът "Бевърли" ООД
със седалище гр. ***, който е ЮЛ, не притежава качеството "потребител" по смисъла на §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Сочи се, че законодателят е изключил от приложното поле на
изборната подсъдност по чл. 113 ГПК юридическите лица, които нямат постоянен/настоящ
адрес и няма как разширително да се тълкува тази разпоредба, която има за цел
осигуряването на потребителя като икономически по-слаб субект в спорното
правоотношение, на по-лесен, по–евтин и по – ефикасен достъп до правосъдие, чрез избор
на местна подсъдност и предвиждане на касационно обжалване при по - ниска цена на иска.
Така аргументирано моли съда, да постанови акт, с който да отмени обжалваното
първоинстанционно определение и да изпрати делото за разглеждане от надлежния съд РС-
Пловдив. Претендира разноски за производството за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба
от насрещната страна – ищец "Бевърли" ООД със седалище гр.***.
Съдът, след като разгледа частната жалба, съобрази доводите в писмения отговор
по жалбата, запозна се с материалите по делото, приема за установено от фактическа страна
следното:
Производството по гр. д. № 548/2022 г. по описа на РС-Хасково е образувано по
предявен от ищеца "Бевърли" ООД със седалище гр. ***, против ответника
„Електроразпределение Юг“ АД със седалище гр. Пловдив, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 пр. 3 от ГПК с цена на иска от 4 052,87лв., представляваща
корекция на сметка за минал период.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът
„Електроразпределение Юг“ АД, чрез юрисконсулт В. И., е направил възражение за местна
1
неподсъдност на делото на сезирания съд, основано на разпоредбите на чл. 105 ГПК и чл.
108, ал. 1 ГПК, съгласно които искът се предявява по седалището на ответника, което е в
гр.***, поради което родово и местно компетентен да разгледа правния спор, предмет на
делото, е РС – Пловдив.
С обжалваното Определение № 673/03.05.2022 г. районният съд е оставил без
уважение възражението на ответника за неподсъдност на делото на сезирания съд, като е
приел, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 113 от ГПК с оглед § 1,
т. 41б от ДР на ЗЕ, защото претенцията се отнася за правоотношение относно ползване на
ел. енергия и за нейното заплащане от потребителя – ищец по делото, чието седалище е в
района на РС-Хасково, което обуславя компетентността на сезирания съд да се произнесе по
спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, против
подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от
ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК /изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., бр. 100 от
2019 г. /, уреждаща изборна местна подсъдност, исковете на и срещу потребители се
предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при
липса на настоящ адрес – по постоянния. Образуваните дела се разглеждат като граждански
по реда на общия исков процес.
Спорът по делото се свежда до въпроса притежава или не ищецът качеството
потребител по смисъла на чл. 113 ГПК и съответно може ли да се ползва от изборната
местна подсъдност по чл. 113 ГПК. Отговорът на този въпрос е отрицателен.
Съгласно приложимата съдебна практика, на която се е позовал и
жалбоподателят в частната жалба, законодателят е ограничил разпоредбата на чл. 113 ГПК
до споровете, образувани по искове на и срещу потребители в смисъл на икономически по-
слабата страна в правоотношението, т. е. потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.
/така Определение № 69/28.01.2021 г. по ч. т. д. № 1049/2020 г. на ВКС, ТК, II отд. /.
Съгласно легалната дефиниция по § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, "потребител" е всяко физическо
лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по
договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност.
Ищецът по делото "Бевърли" ООД е юридическо лице, поради което няма
качеството "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а оттук и не може да се
ползва от изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК. Предвид липсата на качеството
"потребител" у ищеца в случая подсъдността по чл. 113 ГПК е неприложима, и следва да се
съблюдават правилата за общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК, както и подсъдността
по чл. 108, ал. 1 ГПК. Обстоятелството, че от изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК
могат да се ползват само потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, т. е. само
физически лица, но не и юридически лица, каквото е ищецът в конкретния случай, следва и
от самата редакция и тълкуване на нормата на чл. 113 ГПК, която посочва, че исковете на и
срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на
потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния, т. е. нормата борави с
понятията "постоянен" и "настоящ адрес", а те се свързват само с физически лица. Освен
това добавянето на изречение второ/ ДВ, бр. 100/2019 г. / към разпоредбата на чл. 113 ГПК/
образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес/ логически
очевидно се отнася само за потребители физически лица/ косвен показател е и за
правилността на горния извод/, тъй като, ако трябваше да се отнася и за търговци –
юридически лица, би създало абсурдно и безсмислено пренебрегване на специалните
2
правила за търговските спорове / чл. 365 и сл. ГПК/, когато естеството на конкретния спор
позволява той да се приеме като попадащ в сочената категория. Целта е да се изключи
приложението им тъкмо относно физическите лица, понеже страната доставчик на стока или
услуга винаги е търговец и обикновено би била налице хипотеза на спор в пряка или
косвена връзка с едностранна търговска сделка по субективен критерий.
Безспорно ищецът, като ползвател на електроразпределителната мрежа на
ответника за снабдяването му с енергия, има качеството "потребител на енергийни услуги"
по смисъла на § 1, т. 41б б. "б" от ЗЕ, но то има различно съдържание от понятието
"потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, и това обстоятелство, че е "потребител
на енергийни услуги" по смисъла на § 1, т. 41б б. "б" от ЗЕ, не го превръща в носител на
право на изборна местна подсъдност по чл. 113 ГПК по собственото си седалище само на
основание същия този факт. Това е така, защото посочената разпоредба определя понятието
само и единствено за улеснение на тълкувателните цели и правоприложни нужди на
специалния Закон за енергетиката, без да съдържа в себе си специална процесуалноправна
норма, предоставяща чрез препращане на търговците - юридически лица правото по чл. 113
ГПК или собствено предоставяща им право на изборна местна подсъдност.
С оглед изложеното, обжалваното определение по чл. 121 ГПК следва да бъде
отменено, като неправилно, вместо което постановено друго, с което възражението на
ответника за местна неподсъдност на делото на РС-Хасково бъде уважено, производството
пред РС-Хасково прекратено и делото изпратено по подсъдност на родово и местно
компетентният РС – Пловдив.
Независимо от изхода по частната жалба, на жалбоподателя не следва да бъдат
присъждани съдебни разноски за настоящото производство, доколкото присъждането им е
обусловено от крайния изход по съществото на спора.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 673/03.05.2022 г., постановено по гр. д. № 548/2022 г.
по описа на РС – Хасково, с което е оставено без уважение възражение на ответника
„Електроразпределение Юг“ АД по чл. 119, ал. 3 вр. чл. 113 от ГПК за местна неподсъдност
на делото, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 548/2022 г. по описа на Районен съд –
Хасково.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на родово и местно компетентният РС –
Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3