Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …
гр.
София, 09.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в
публичното заседание на седемнадесети юли две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №14978 по описа на СГС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника С.К.Г. срещу решение от 08.07.2019
г. по гр.д. №72011/2016 г. на Софийския районен съд, 28 състав, с което на
основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК вр. чл.538 ТЗ е признато за установено, че
жалбоподателят дължи на З. „Б.И.” АД по записи на заповед, издадени от К.С.Н.всеки
за сумата от 399,89 евро и с падеж – 13.08.2008 г., 13.09.2008 г., 13.10.2008
г., 13.11.2008 г., 13.12.2008 г. и 13.01.2009 г. с поемател „Ф.К.“, който е
джиросал записите на заповед на ищеца, сумата от 2399,34 евро, ведно със
законната лихва, считано от 26.05.2009 г. до окончателното изплащане, за която
сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д. №27089/2009
г. по описа на СРС, 28 състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца
разноски за исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Сочи, че процесните записи на заповед за джиросани на ищеца от
името на поемателя от лице без представителна власт. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли
изцяло предявения иск. Не претендира разноски.
Въззиваемата
страна З. „Б.И.” АД в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение
да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани
изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността
на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно по следните
съображения:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е предявен по реда на чл.422 вр.
чл.415 ал.1 ГПК положителен установителен иск за наличието на вземане на ищеца
спрямо ответника за заплащане на задължения по 6 бр. записи на заповед, с които К.С.Н.безусловно
и неотменимо се е задължил да заплати на „Ф.К.“ ООД сумата от по 399,89 евро,
като задължението по ценните книги е авалирано от ответника С.К.Г., като с джиро
от 04.06.2008 г. поемателят по записите на заповед е прехвърлил правата по тях
в полза на З. „Б.И.” АД,
за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по
гр.д. №27089/2009 г. по описа на СРС, 28 състав.
Записът на заповед е сделка: той е
едностранно волеизявление, облечено в законно установена писмена форма, с
посочено в чл.535 ТЗ съдържание. Записът на заповед може да се разгледа и като
ценна книга - документ, който съдържа абстрактно менителнично волеизявление за
задължаване и материализира правата, които това волеизявление материализира.
Макар и абстрактна сделка, записът на заповед се издава заради конкретни
отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за
плащане на определена сума пари.
При установителен иск по реда на чл.415
ал.1 вр. чл.422 ГПК съдът е длъжен да обсъди всички доводи на ответника, както
абсолютните възражения на длъжника, т.е. доводи срещу формата и/или
съдържанието на менителничния документ, така и личните възражения на длъжника т.е.
доводи, основани на отношенията си с кредитора - арг. по чл.465 ТЗ.
Менителничното
поръчителство е едностранна абстрактна сделка, извършена само от поръчителя,
т.е авалът е специфично за менителничните сделки обезпечение. Авалът е
абстрактен, формален, реален и едностранен договор, по силата на който едно
лице /авалист/ поема задължение да изпълни менителничния дълг на друго лице
/хонорат/. Авалът се различава от поръчителството по гражданско и търговско
право. За разлика от поръчителството, при което правопораждащият задължението
факт е договор между кредитора и поръчителя, действащото законодателство урежда
авала като самостоятелно задължение, което възниква единствено по силата на
едностранно волеизявление на авалиста и е независимо от задължението, което
обезпечава. Чл.484 ал.1 ТЗ урежда формата на поръчителството, което следва да
бъде направено върху менителницата или върху алонжа. То се изразява с думите
„като поръчител“ или с друг равнозначен израз и трябва да се подпише от
поръчител.
По делото са представени 6 бр. записи на
заповед, редовни от външна страна - съдържат всички реквизити, издадени на 16.03.2006
г. от К.С.Н.в полза на „Ф.К.” ООД за сумата от по 399,89 евро. В процесните
записи на заповед е посочено, че същите са платими на определен ден, както
следва: на 13.08.2008 г., на 13.09.2008 г., на 13.10.2008 г., на
13.11.2008 г., на 13.12.2008 г. и на 13.01.2009 г. В записите на
заповед има направено отбелязване, че ответникът К.С.Н.подписва записите на
заповед като поръчител.
Разпоредбата на
чл.466 ал.1 ТЗ предвижда, че всяка менителница, дори когато не е издадена
изрично на заповед, може да се прехвърля чрез джиро. Джирото е формална правна
сделка, чиято форма е уредена в чл.468 ал.1 ТЗ - трябва
да бъде написано върху менителницата или върху прикрепен към нея лист (алонж),
като то трябва да се подпише от джиранта.
Съобразно
разпоредбата на чл.469 ал.1 ТЗ, джирото прехвърля всички права по менителничния
ефект, легитимира приобретателя като титуляр на вземането по записа на заповед,
включително и с правото да се снабди с изпълнителен лист на несъдебно
изпълнително основание.
Към всеки един
от процесните запис на заповед има приложен алонж, на който е написано джиро,
по силата на което на 04.06.2008 г. „Ф.К.” ООД, действащ чрез пълномощника на
управителя Д.М.Г., е джиросал всички права по ценните книги в полза на З. „Б.И.”
АД.
По делото
представено пълномощно от А.Г.Д.– управител на „Ф.К.” ООД, нот заверено от нот.
Ж.Д., рег. №4798/28.12.2007 г., с което Д.М.Г. е упълномощен да сключва от
името на дружеството търговски договори, свързани с предмета му.
Видно от
представената по делото декларация, изходяща от А.Г.Д.– управител на „Ф.К.” ООД,
нот заверена от нот. Н.Д., рег. №2620/01.12.2009 г., с която във връзка с
предоставените на Д.М.Г. пълномощия с нот. заверено пълномощно рег.
№4798/28.12.2007 г. е заявил, че приема всички извършени за и от името на
дружеството от Д.М.Г. джира на записи на заповед в полза на З. „Б.И.“ АД.
При тези данни,
настоящият съдебен състав намира за неоснователен доводът на въззивника, че не
съществува вземане на ищеца по процесните записи на заповед, тъй като процесните записи на заповед за джиросани на ищеца от името на поемателя от
лице без представителна власт. От представеното и описано по-горе пълномощно се установява, че пълномощникът на дружеството-поемател
е упълномощен да сключва всякакви търговски договори, свързани с предмета му.
Освен това, дори и да се приеме, че описаното пълномощно не дава права за
джиросване на записи на заповед, то в случая е налице хипотезата на чл.301 ТЗ. Съгласно
цитираната разпоредба, когато едно лице действа от името на търговец без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването. По делото не се установи, а и няма
наведени твърдения в тази насока, за такова противопоставяне от страна на търговеца. Напротив от събраните
по делото доказателства – описаната по-горе декларация, изходяща от законния
представител на поемателя, доказва не само липсата на противопоставяне от
страна на търговеца, а и изричното потвърждаване действията на лицето, джиросало
записите на заповед от името на дружеството.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва
да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение
на СРС – потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед
изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК се дължат разноски във въззивното производство, но доколкото
същата не е представила доказателства за направени такива, то и не следва да и
бъдат присъждани.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение №161117/08.07.2019 г.,
постановено по гр.д. №72011/2016 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.