№ 173
гр. София , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20211001000205 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по частна жалба на „Марина интернешънъл” ЕООД срещу
решение № 96 от 19.10.2020г. по т.д. 70/2020г. по описа на Окръжен съд -
Видин, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу
постановен отказ № 20170904112922 -2/15.09.2020г. от длъжностно лице по
регистрацията при ТРРЮЛНЦ към Агенция за вписванията. Жалбоподателят
поддържа неправилност на обжалвания съдебен акт предвид постановяването
му в нарушение на ЗТРРЮЛНЦ. Излага да е подал заявление в предвидения в
закона срок за обявяване на ГФО с приложен документ за платена държавна
такса на 04.09.2017г. Едва три години по-късно по пощата получава
обжалваният отказ. От справка в ТРРЮЛНЦ установява, че на 10.09.2020г. е
дадено указание за представяне на документи към заявлението, за което не е
бил уведомен. Поддържа да не е знаел за последните и да не може да се
очаква, че три години след подаване на заявлението му следва да извършва
справки в ТРРЮЛНЦ. След получаване на отказа е представил всички искани
от него документи и немотивирано с обжалваното решение същите не са
взети предвид от съда, както и съдът не е посочил кога е текъл и за какъв
1
период срок за отстраняване на нередовностите по процесното заявление за
обявяване на ГФО за 2016г. По изложените доводи моли съдът да отмени
обжалвания съдебен акт и отказ като неправилни и постанови да бъде обявен
приложеният годишен финансов отчет към заявление № 20170904112922.
Депозиран е писмен отговор на основание чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ от
Агенция по вписванията, с който са изложени доводи за неоснователност на
жалбата. Заявено е искане за присъждане на разноски в полза на АВп за
представляването и от юрисконсулт.
Съдът при извършена служебна проверка за допустимостта на
сезиралата го жалба намира същата за подадена от легитимирана срана и при
спазване на преклузивния срок по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ срещу подлежащ
на обжалване акт, предвид на което и ще бъде разгледана по същество.
По същество жалбата е неоснователна по следните мотиви:
От жалбоподателя „Марина интернешънъл” ЕООД е подадено
заявление по чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ по образец Г2 № 20170904112922 с искане
за обявяване на годишен финансов отчет за 2016г. Към заявлението е
представен документ - справка за нетекущи (дълготрайни) активи.
Длъжностното лице по регистрация в изпълнение на задълженията си по
чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ е дало указания на 10.09.2020г. към заявителя, че
представеният към заявлението акт за обявяване не отговаря на изискванията
на закона – чл. 29 ЗСч. Указал е на заявителя да представи годишен финансов
отчет с реквизитите по чл. 29 ЗСч, описани в мотивната част на указанията,
включително счетоводен баланс.
С обжалвания отказ 20170904112922 -2/15.09.2020г. длъжностното лице
по регистрация като е взело предвид дадените указания към заявителя да не
са изпълнени и към датата на изтеклия срок за разглеждането му е постановил
отказ да бъде обявен в търговския регистър следния акт: годишен финансов
отчет по партидата на „Марина интернешънъл” ЕООД.
Отказът е потвърден с обжалваното решение на ОС - Видин с изложени
мотиви за правилност на крайния извод на длъжностното лице по регистрация
за липса на представен към заявлението акт, който по външните си белези да
отговаря на изискванията на закона.
2
Решението е правилно.
Предвид нормата на чл. 38 ЗСч търговците публикуват годишния си
финансов отчет чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в
търговския регистър.
Съобразно разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗСч този закон урежда
съдържанието, съставянето и публичността на финансовите отчети на
предприятията.
С нормата на чл. 29 ЗСч е въведено изискването годишният финансов
отчет за всички предприятия да се състои най-малко от счетоводен баланс,
отчет за приходите и разходите и приложение. Предвидено е формата,
структурата и съдържанието на пълния комплект на финансовия отчет да се
определят с приложимите счетоводни стандарти. С ал. 6 в редакцията и към
2016г. е предвидено изключение за малките предприятия в смисъл, че
годишният финансов отчет на малките предприятия може да се състои от
съкратен баланс, съкратен отчет за приходите и разходите по раздели и групи
и приложение.
Видно от приложения към заявлението на „Марина интернешънъл”
ЕООД документ – справка на нетекущите (дълготрайни) активи към
31.12.2016г., същият не отговаря на законовите изисквания за годишен
финансов отчет и съставните му части – счетоводен баланс и отчет на
приходите и разходите.
Предвид дължимата от длъжностното лице по регистрация проверка по
чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ при разглеждане на сезиралото го заявление същото преди
да разпореди вписване на обстоятелствата, респективно обявяване на акт,
следва да провери дали към заявлението са представени изискуемите
документи, удостоверяващи подлежащото на вписване/обявяване
обстоятелство или акт и дали последните удостоверяват съществуването на
заявеното за вписване/обявяване обстоятелство/акт и съответствието му със
закона.
Към подаденото от “Марина интернешънъл” ЕООД заявление №
20170904112922/04.09.2017г. за обявяване на годишен финансов отчет не е
представен ГФО, съобразно изискванията на чл. 29 ЗСч, което и изрично се
3
признава от жалбоподателя.
На горните основания и законосъобразно длъжностното лице по
регистрация е дало указания на 10.09.2020г. на заявителя да представи
изискуемите от закона части на годишен финансов отчет със законово
определеното съдържание на последния в нормата на чл. 29 ЗСч.
В срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ
заявителят не е изпълнил дадените му указания от длъжностното лице по
регистрация, предвид на което и правилно длъжностното лице по регистрация
е постановило отказ № 20170904112922 - 2/15.09.2020г. по отношение на
сезиралото го искане за обявяване на ГФО за 2016г.
Неоснователни са поддържаните с жалбата доводи на заявителя, че
дадените му указания от длъжностно лице по регистрация на 10.09.2020г. за
отстраняване на констатираната нередовност в представените документи към
заявлението му е следвало да му бъдат връчени, като от датата на връчване за
него е започнал да тече нов срок от три работни дни за отстраняване на
нередовностите по приложените към заявлението документи.
Предвид ясната разпоредба на чл. 23, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, когато към
заявлението за вписване не са представени всички необходими документи,
длъжностното лице по регистрация дава указания към заявителя за
отстраняване на нередовността. Указанията се оповестяват по електронната
партида на търговеца не по-късно от следващия ден след постъпване на
заявлението. Ако указанията не бъдат изпълнени до изтичането на срока за
произнасяне по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрация
постановява отказ за вписване. Указаният с нормата на чл. 19, ал. 2
ЗТРРЮЛНЦ срок за произнасяне на длъжностното лице по регистрация е
незабавно след изтичане на три работни дни от постъпване на заявлението в
регистрите.
Горната ясна нормативна уредба изключва тезата на жалбоподателя, че
е налице задължение за длъжностно лице по регистрация да връчи указанията
на заявителя, както и че от датата на връчване тече нов три дневен срок по чл.
19, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ. Уредбата цели бързина на производствата, по която
причина и не е въведено изискване за уведомяване на заявителя за дадени
указания чрез връчване на съобщения, а от активността на последния зависи
4
дали ще проверява редовно вписаните по партидата му указания, както и да
следи за спазване на срока по чл. 19, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ. Отново с оглед
последната преследвана от закона цел теченето на срока по чл. 19, ал. 3
ЗТРРЮЛНЦ, както и на определения чрез него срок по чл. 22, ал. 5
ЗТРРЮЛНЦ, започва от обективна дата – датата на постъпване на
заявлението в регистрите, водени по ЗТРРЮЛНЦ, като ясната норма не може
да бъде тълкувана в различен от вложения и от законодателя смисъл.
Дори при прилагане на корективно тълкуване с оглед безспорната
забава от страна на длъжностните лица по регистрация към АВ в
разглеждането на сезиралите я заявления за обявяване на годишни финансови
отчети, то срокът по чл. 22, ал. 5, вр. чл. 19, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ за изпълнение
на дадени към заявителя указания тече от датата на пристъпване към
разглеждане на заявлението и даване на указания, в случая 10.09.2020г., вкл.,
и изтича след три работни дни, или длъжностното лице по регистрация дължи
произнасяне по заявлението на 15.09.2020г. Доколкото към последната дата
указанията не са изпълнени и нередовността не е отстранена, правилно е
постановен от длъжностното лице по регистрация обжалваният отказ.
По изложените мотиви и предвид съвпадението в изводите на двете
инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
Заявено е искане от Агенция по вписванията за присъждане на разноски
за представляването и от юрисконсулт на основание чл. 81 ГПК. Искането е
неоснователно. Цитираната законова разпоредба предвижда с всеки акт, с
който се слага край на делото, съдът да се произнася по дължимите в
производството разноски. Производството по вписване на
обстоятелства/обявяване на документи в ТРРЮЛНЦ е охранително по своя
характер, предвид на което същото на основание чл. 530 ГПК се урежда от
правилата на глава Четиридесет и девета ГПК, доколкото в специален закон
не е предвидено друго. С нормата на чл. 541 ГПК е дадена специална уредба
по отношение на разноските в охранителните производства, като е
предвидено сторените от молителя разноски да остават за негова сметка.
Липсва, както в глава Четиридесет и девета ГПК, така и в специалния закон –
ЗТРРЮЛНЦ, предвидена възможност на органа АВп, който е компетентен да
се произнесе в охранителното производство по подадени заявления за
вписване на обстоятелства или обявяване на документи в ТРРЮЛНЦ, да
5
бъдат присъждани разноски при неоснователност на сезиралото го заявление,
както и при неоснователност на жалбата срещу постановен от длъжностно
лице по регистрация отказ да бъде извършено исканото вписване или
обявяване. Последното не може да бъде извлечено и от нормата на чл. 25, ал.
6 ЗТРРЮЛНЦ, която единствено препраща към уредбата на ГПК, или в
приложимата и част за процесното охранително производство - глава
Четиридесет и девета ГПК, съобразно която уредба разноски не се присъждат
нито в полза, нито в тежест на компетентния да се произнесе по молбата за
съдействие орган, включително и в производството по обжалване на
постановен отказ по молбата. Неприложима е разпоредбата на чл. 78 ГПК,
доколкото видно от диспозицията на последната, нормата урежда дължимите
разноски на ищец и ответник – страни в спорния исков процес, а и е
дерогирана от специалните правила на охранителното производство – чл. 541
ГПК. По тези доводи и разноски не следва да бъдат присъждани в настоящото
производство.
По тези мотиви, САС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 96 от 19.10.2020г. по т.д. 70/2020г. по
описа на Окръжен съд - Видин.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 25, ал. 4
ЗТРРЮЛНЦ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6