№ 847
гр. Сливен, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20252230101589 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 410 , ал. 1, т. 3 от КЗ, във вр. с чл.
50 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 24.08.2021 година, в района на път I-6,
км. 395, е реализирано произшествие, при което диво животно чакал излиза на
пътното платно и се удря в МПС с марка „Хонда ЦРВ“ с рег. №
.............................., собственост на ГД „Борба с организираната престъпност“
МВР и управлявано от В. Г. М..
Сочи се, че в представения протокол за ПТП № 1758887, съставен от
органите на КАТ, причините за произшествието се дължат на излязло
внезапно на пътното платно диво животно чакал.
МПС марка „Хонда ЦРВ“ с рег. № .............................. е имало сключена
застраховка „Автокаско“ в ЗД „БУЛ ИНС“ АД със застрахователна полица №
Е21990010744, валидна към момента на събитието, във връзка с която е
заведена щета под № ********** и е изплатено застрахователно обезщетение
в размер на 220,42 лева.
От съда се иска да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество
сумата от 245,42 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със
1
законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба, до
пълното изплащане на дължимите суми. Претендират се разноските по
делото.
В законоустановения срок от ответната страна е депозиран отговор, с
който се изразява становище по основателността и допустимостта на исковите
претенции. С въведените възражения се оспорва по основание и размер
предявения иск, механизма на ПТП, наличието на причинно-следствена
връзка между имуществените вреди и механизма на процесното ПТП,
характера и стойността на вредите, наличието на валидно застрахователно
правоотношение и наличието на основания за заплащане на застрахователно
обезщетение. Прави се възражение за съпричиняване на вредата от страна на
водача на МПС в размер на 90%, тъй като същият е управлявал превозното
средство с несъобразена скорост и при липса на достатъчно съобразитеност и
внимание, което не му е позволило да избегне твърдяното препятствие.
От съда се иска да постанови решение, с което да отхвърли предявеният
иск като неоснователен. Претендира се за присъждане разноски.
В съдебно заседание, редовно призованото ищцово дружество не се
представлява от представител или пълномощник. Становище по същество
няма изразено.
Ответната Община Сливен, редовно призована, не се представлява в
съдебно заседание от представител или пълномощник. Становище по
същество няма изразено.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно обстоятелството, че на 24.08.2021 година, в
района на път I-6, км. 395, е реализирано произшествие, при което диво
животно - чакал излиза на пътното платно и се удря в МПС с марка „Хонда
ЦРВ“ с рег. № .............................., собственост на ГД „Борба с организираната
престъпност“ МВР и управлявано от В. Г. М.. Съставен е протокол за ПТП №
1758887, в който като причина за произшествието е посочено: излязло
внезапно на пътното платно диво животно - чакал.
Данните по делото сочат, че произшествието е настъпило на път I-6,
километър 395. Според експертното заключение път I-6 е първокласен
2
републикански път с национално значение, свързващ западната и източната
част на България, който започва от Гюешево при границата със Северна
Македония и завършва в Бургас на Черноморието. Общата му дължина е
около 508 километра. Преминава през големи областни центрове като
Кюстендил, Перник, София, Пловдив, Сливен и Карнобат. Пътят е с
асфалтобетонова настилка и в по-голямата си част е с по една лента за
движение във всяка посока. В близост до големите градове се разширява до
четири ленти. Използва се интензивно от лек и тежкотоварен трафик,
включително международен транзит. Често служи като алтернатива на
автомагистрала „Тракия“.
Вещото лице дава заключение, че при ПТП настъпва удар в челната част
на МПС-то, при който са нанесени увреждания в областта на пластмасовите
елементи в предната част като уврежданията са типични и касаят масивен
удар между пластмасовите елементи, които са еластични и меките тъкани и
кости на тялото на дивото животно. Дава заключение, че от техническа гледна
точка е налице причинно следствена връзка между механизма на ПТП и
нанесените щети по автомобила и водачът на автомобила не е имал
техническата възможност да предотврати ПТП чрез спиране или намаляване
на скоростта.
От ищцовото дружество е образувана щета под № ********** по
имуществена застраховка „Автокаско“ в ЗД „БУЛ ИНС“ АД със
застрахователна полица № Е21990010744, валидна към момента на събитието
и са констатирани щети по автомобила, действителната стойност на които са
оценени, като възлизаща на сумата 220,42 лева.
Не е спорно, а и от доказателствата по делото се установява, че на
застрахованото лице е изплатено застрахователно обезщетение в размер на
220,42 лева, както и че до ответника е изпратена регресна покана за
възстановяване на изплатеното на пострадалия застрахователно обезщетение,
но плащане в срока за доброволно изпълнение не е последвало.
Исковата молба е заведена на 28.11.2024 година.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени
доказателства и заключението на вещото лице У., тъй като същите са
допустими, относими и безпротиворечиви. Свидетелските показания бяха
3
преценени дотолкова, доколкото не са в противоречия с останалия
доказателствен материал и допринасят за изясняване на механизма на ПТП-
то.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна, предвид следните аргументи и съображения:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ, с плащането на застрахователно
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне срещу собственика на вещта и
лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила
вреди на застрахования по чл. 50 от ЗЗД. Регламентираното с тази норма право
е регресно по своя характер, суброгационно право. В хода на производството,
по иск с такава квалификация, следва да бъде установено от една страна,
наличието на валидно застрахователно правоотношение между пострадалия и
застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на
застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение на задълженията му по
застрахователното правоотношение. От друга страна, следва да бъдат
установени елементите от фактическия състав на деликта - противоправно
поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на делинквента,
като съобразно нормата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, в областта на гражданската
отговорност за вреди, вината се предполага до доказване на противното.
Доколкото вината съставлява субективно отношение на дееца към
противоправното му деяние, такова субективно отношение могат да формират
само физическите лица. Отговорността на ответника като лице длъжно да
упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования е по чл. 50
от ЗЗД.
Имайки предвид така изложените правни характеристики на исковата
претенция и фактическите данни по делото се приема, че в хода на развилото
се пред инстанцията производство не се установиха предпоставките за
ангажиране на регресната отговорност на ответника. Не се доказа по пътя на
пълното главно доказване от ищцовата страна, че вредите върху лекия
автомобил, застрахован при него, са настъпили именно в резултат на
неупражнен от ответника надзор върху вещта – диво животно - чакал. От
4
заключението по допуснатата съдебна авто-техническа експертиза е видно, че
произшествието е настъпило на път I-6, километър 395, който е първокласен
републикански път с национално значение, свързващ западната и източната
част на България, който започва от Гюешево при границата със Северна
Македония и завършва в Бургас на Черноморието. Общата му дължина е
около 508 километра. Преминава през големи областни центрове като
Кюстендил, Перник, София, Пловдив, Сливен и Карнобат. Пътят е с
асфалтобетонова настилка и в по-голямата си част е с по една лента за
движение във всяка посока. В близост до големите градове се разширява до
четири ленти. Използва се интензивно от лек и тежкотоварен трафик,
включително международен транзит. Често служи като алтернатива на
автомагистрала „Тракия“.
Във връзка с доказателствената тежест в процеса, следва да се отбележи,
че проведеното от ответната страна доказване е насрещно и като такова, може
да се задоволи с това да бъде непълно, но достатъчно, за да разколебае
достоверността на главното доказване на ищцовата страна.
Воден от изложените съображения, докладчикът е мотивиран и приема
иска за недоказан и като такъв подлежащ на отхвърляне.
С оглед изхода на процеса, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените по делото разноски в общ размер на 300 лева, от които
200 лева, платен депозит за вещо лице и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, а своите да понесе така, както са направени.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87, против
ОБЩИНА СЛИВЕН, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. Сливен, бул. Цар Освободител № 1, претенция за присъждане на сумата
245,42 лева /двеста четиридесет и пет лева и четиридесет и две стотинки/,
представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със законната лихва върху
нея от датата на завеждането на исковата молба, до пълното изплащане на
5
дължимите суми, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87, да заплати на ОБЩИНА
СЛИВЕН, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен,
бул. Цар Освободител № 1 сумата 300,00 лева /триста лева/, представляваща
направените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6