Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 17.11.2017 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СтарозагорскиЯТ
районен съд ІІ наказателен състав
На 18 септември Година: 2017
В публичното заседание, в следния състав:
Председател: ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: М.Пенева
разгледа докладваното от съдията Димитър Гальов
АНД № 1694
по описа за 2017 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Мобилтел” ЕАД, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул.”Кукуш” № 1, ЕИК *********, против Наказателно постановление № 52 от 28.04.2017г.
на Председателя на КОМИСИЯТА за регулиране на съобщенията /КРС/- гр.София.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Сочат се съображения в подкрепа на
тезата, че в хода на административнонаказателния процес са допуснати съществени
нарушения на производствените правила, като могат да се обобщят в насока, че
актът за установяване на нарушение и издаденото НП не съдържали пълно и точно
описание на вмененото нарушение. Актът не бил съставен в присъствието на двама
свидетели, както изисква закона. Деянието било несъставомерно, предвид факта че
не бил сключен договор между лицето, с което бил подготвен проекта за такъв. Служителите,
извършили проверката нарушили
изискването на чл.316, т.1 от ЗЕС, тъй като не се легитимирали със служебна
карта. Отделно от това се изразява становище и за наличие на основания за
прилагане института на чл.28 от ЗАНН, т.е. за квалифициране на случая като
маловажен, по смисъла на тази разпоредба на закона, при което нарушителят
следвало да бъде предупреден писмено или устно, а не да се налага санкция. В
условието на евентуалност се иска намаляване на наложената санкция, тъй като не
били представени доказателства за влезли в сила съдебни други НП за същото по
вид нарушение, поради което санкцията била прекомерно в така определения
размер.
В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от упълномощен представител, който поддържа жалбата и пледира
за цялостна отмяна на НП, респективно в условието на евентуалност за намаляване
на наложената имуществена санкция.
Въззиваемата
страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди обжалваното
наказателно постановление, като счита, че при издаване на процесното НП са
спазени всички законови изисквания и липсват основания за отмяна на НП,
респективно жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
В съдебно заседание, наказващият орган се представлява от пълномощник, който пледира за
потвърждаване на обжалваното НП, като законосъобразно.
Съдът, като
прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността
на обжалваното наказателно постановление, намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е редовна и допустима, защото е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, имаща правен интерес от
оспорването, срещу акт подлежащ на съдебен контрол.
С обжалваното наказателно постановление № 52 от 28.04.2017г. на Председателя на Комисията
за регулиране на съобщенията /КРС/- гр.София, на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в размер на 7500.00
лева, на основание чл.326 от Закона за електронните съобщения ЗЕС/ , във
връзка с чл.42, ал.3 от Общите изисквания. Санкцията е наложена, за това, че на
23.01.2017г. в гр.Стара Загора, ул.”Цар Симеон Велики” № 55, в свой търговски
обект, дружеството-жалбоподател не предоставило на А.Б. проект на индивидуален
договор № ********* за запознаване със съдържанието му преди да поиска
подписването на индивидуалния договор. Сочи се, че след устно излагане на
условията по договора Б. бил поканен да положи подпис върху устройството за
електронно подписване, преди да се предостави проекта на договора, чието
подписване се иска.
Видно от съдържанието на НП, наказващият
орган сочи, че било издадено въз основа на акт № Б-041 от 17.03.2017г. и посочени
констативни протоколи, ведно с приложенията, пълномощни, както и подадено от
жалбоподателя възражение срещу акта. Описано е, че нарушението било извършено
на 23.01.2017г. в гр.Стара Загора. Като приложими законови разпоредби относно
констатираното в наказателното постановление се сочат нормите на чл.326 от ЗЕС,
както и чл.42, ал.3 от Общите изисквания, обективираща извършеното нарушение. По
аналогичен начин е описано нарушението и в съставения акт.
От приобщените по делото писмени
доказателства, а и от ангажираните в процеса свидетелски показания се
установява, че действително на посочената дата в посочения обект на търговското
дружество предоставящо електронни съобщителни услуги в гр.Стара Загора се явил А.Б..
След обсъждане на свидетеля със служител на дружеството-жалбоподател относно
клаузите на обсъждан от двамата договор, св.Б. бил поканен да положи подпис
върху устройство, без да му се предостави възможност да се запознае със
съдържанието на самия договор преди това. Такава възможност не е предоставена
нито на хартиен носител, нито на монитор на електронно устройство, където
лицето да може да се запознае с целия текст на договора.
Едва след изричното искане на свидетелят Б.
от търговския обект на жалбоподателя бил предоставен проекта за договор на
хартиен носител, след което Б. и колегата му се легитимирали като служители на
КРС.
С показанията на допуснатия и изслушан по
искане на жалбоподателя свидетел Б.М. не се опровергаха показанията на св.Б.,
тъй като служителят на дружеството
заяви, че не си спомня дали първо е разпечатала договора на хартиен носител и
го предоставила на потребителя или го направила след изричното искане от страна
на свидетеля да му се предостави такъв договор на хартиен носител.
Неоснователни доводите на
жалбоподателя относно наличие на съществени нарушения при съставяне на акта във
връзка с посочването на един свидетел, който факт не води по никакъв начин до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице, нито нарушава производствените
правила до степен да предпостави извод за незаконосъобразност на съставения
АУАН.
Както
актът, така и издаденото НП съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, съответно са съставени от компетентни
лица.
Неоснователно е и оплакването, че описанието
било неясно и непълно, защото изрично е записано какво нарушение се вменява на
дружеството жалбоподател и в нарушение на кои нормативни разпоредби.
Несъстоятелни са и доводите на
жалбоподателя, че не било доказано извършеното нарушение на законодателството
свързано с предоставяне на електронни съобщителни услуги. С оглед ангажираните
в процеса гласни и писмени доказателства се установи по категоричен начин, че
на посочената дата и място предприятието допуснало вмененото му нарушение в
съответния търговски обект.
Не може да се сподели тезата на
жалбоподателя, че в условието на евентуалност следвало да се приложи института
на чл.28 от ЗАНН при което нарушителят да бъде предупреден писмено или устно,
респективно да не бъде наказван. Естеството на нарушението, неговата социална
значимост и констатациите, че с подобни нарушения се нарушават потребителските
права не само, че не могат да доведат до приложението на тази разпоредба, но са
констатации, които се явяват отрицателни предпоставки за приложението му.
Нарушението е формално по своя характер и за съставомерността му не се изисква
настъпването на конкретни вредоносни последици.
Ирелевантно е обстоятелството, че
след легитимиране на служителите не се сключил окончателен договор между
оператора и конкретното физическо лице, защото преди подписване на такъв договор
били нарушени изискванията на посочените норми, съдържанието на документа да се
предяви за запознаване на конкретното лице, с което се обсъжда проекта за
договор, което служителите на оператора са длъжни да сторят без да се иска
изрично от потребителя.
В настоящото производство, не
могат да се обсъждат евентуални нарушения извършени от проверяващите служители,
като това дали са се легитимирали със служебна карта, съгласно чл.316, т.1 от ЗЕС, тъй като са извън предмета на делото, поради което няма и да се коментират
тези доводи на жалбоподателя.
Съдът намира за основателно
единствено становището на жалбоподателя, за липса на обосновка относно размера
на наложената санкция. Действително, за да наложи санкция в по-висок размер, съобразно
трайната съдебна практика, се изисква наличието на отегчаващи отговорността
обстоятелства. Такива не са установени, а не се и твърдят от страна на
наказващия орган. Няма данни по делото, да са налагани други санкции за сходни
по вид нарушения от същия оператор на електронни съобщителни услуги, нито други
обстоятелства, които следва да се считат за отегчаващи отговорността на
дружеството, поради което наложената санкция в средния законоустановен размер е
необоснована, респективно незаконосъобразна. Тази констатация обуславя
изменение на наказателното постановление досежно размера на наложената санкция
и намаляване до установения от закона минимален размер от 3000.00 /три хиляди/
лева, който според съда отговаря на тежестта на нарушението, както и на обстоятелствата
по случая.
По изложените съображения, Съдът
намира, че жалбата срещу посоченото наказателно постановление е частично основателна,
поради което НП следва да се измени, с оглед контекста на изложеното.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1, пр.2 ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 52 от 28.04.2017г.
на Председателя на КОМИСИЯТА за регулиране на съобщенията /КРС/- гр.София, с
което на „Мобилтел” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Кукуш” № 1, ЕИК *********, била наложена „имуществена санкция” в размер на 7500.00 лева, като НАМАЛЯВА санкцията на 3000.00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Административен съд- град Стара Загора по реда на Глава Дванадесета от АПК, на
касационните основания предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: