Определение по дело №733/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 279
Дата: 13 юли 2020 г.
Съдия: Веселин Славов Пенгезов
Дело: 20201000600733
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 27913.07.2020 г.Град
Апелативен съд - София5-ти наказателен
На 13.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Веселин С. Пенгезов
Членове:Десислав С. Любомиров

Атанаска И. Китипова-Янева
като разгледа докладваното от Веселин С. Пенгезов Въззивно частно наказателно
дело № 20201000600733 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения И. Я. Я. чрез
служебния му защитник- адв. Св. И. срещу определение от 01.07.2020 г.
на СГС, НО, 7-ми състав, постановено по ч.н.д. № 1834/2020 г., с което
е оставена без уважение молбата на осъдения Я. за предсрочно условно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване
от свобода“, наложено му с присъда от 06.03.2017г. по НОХД № 5728/
2016 г. по описа на СГС, НО, 28-ми състав.
В жалбата се твърди, че съдът е подходил избирателно при оценката на
наличните доказателства, игнорирайки тези, в полза на осъденото лице.
Сочи се още, че корекционната работа с осъдения Я. се води формално,
видно и от плана на присъдата, съгласно който не е предвидено
включването в никакви курсове или индивидуални и общи занимания,
насочени към корекция на проблемните зони. Предвид горното се
настоява, че определението е постановено без да е съобразено с
наличните по делото данни и обстоятелства, с оглед което се поддържа
искане за отмяната му и уважаване на молбата на осъдения за условно
предсрочно освобождаване.
Софийски апелативен съд, след като прецени доводите, релевирани в
частната жалба, материалите по делото и служебно провери
правилността на атакувания първоинстанционен съдебен акт, намери за
установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения седмодневен срок от
активно легитимирана страна и е процесуално допустима, но
разгледана по същество се явява неоснователна.
СГС е бил сезиран от лишения от свобода И. Я. с молба за
постановяване на предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 5
години, наложено му по НОХД № 5728/ 2016 г. по описа на СГС, НО,
28-ми състав. При съблюдаване на процесуалните правила на
производството по чл.437 - чл.440 НПК, съдът е разгледал подадената
молба и след като е преценил всички приложени по делото материали,
основателно е счел, че не са налице достатъчно доказателства за
поправянето на осъдения по смисъла на чл.439 а от НПК, за да
постанови исканото условно предсрочно освобождаване.
Анализирайки доказателствения обем, обосновано решаващият съд е
посочил, че въпреки наличие на изтърпяна по-голяма част от
наложеното на лишения от свобода наказание /а именно- 4 години, 2
месеца и 14 дни/, с оглед оценката на наличните доказателства по
делото, данните за поведението на осъдения в пенитенциарното
заведение, както и показателите на риска от вреди за обществото и
рецидив- 99 точки /отчетени във високи стойности/, не са налице
убедителни доказателства, че осъденият Я. се е поправил или е
направил всичко зависещо от него за да постигне убедителен резултат в
тази насока. Обстоятелството, че отначало на изтърпяване на
наказанието, стойностите на риска от рецидив са непроменени и са
фиксирани във високия регистър, е показателно, че не са отбелязани
никакви успехи в тази насока, което от своя страна води и до извода за
неблагоприятна прогноза за бъдещата ресоциализация на осъденото
лице. Действително по делото има данни, че лишеният от свобода е
полагал труд, участвал е в турнир по футбол в затвора и е бил записан
за учебната 2017/2018г., но е констатирано, че същият не е посещавал
учебни занятия, което на свой ред свидетелства за непостоянство и
неполагане на достатъчно усилия в поправителния процес. Настоящият
съд акцентира на отбелязаното в изготвения Доклад от ИСДВР,
установяващ, че осъденият Я. не умее да разпознава проблемите и е без
адекватен репертоар за разрешаването им, невъзможност за адекватно
разпределяне на бюджета, не осъзнава последствията и вредата от
криминалното си поведение. Трудностите, свързани с идентифициране
и дефиниране на проблемите, респективно с адекватния избор на
вариантите за решаването им, както и фактът, че стойността на риска от
рецидив е във високия регистър, навеждат на извода, че не е постигната
съществена положителна промяна в отношението на осъденото лице
към поемане на отговорност и във формирането на стереотип на
мислене и поведение за водене на законосъобразен начин на живот
извън пределите на местата за лишаване от свобода. Именно затова и
решаващият съд е наблегнал, че през остатъка от престоя му в затвора,
с осъденото лице следва да бъдат провеждани по-интензивни
превъзпитателни мероприятия с цел промяна в отношението му към
правонарушението, осмисляне на собствено обществено-приемливо
поведение, съчетано с формиране на мотивация за законосъобразен
начин на живот. Изтъкнатите в жалбата срещу определението на СГС
доводи не дават основания за отмяна на първоинстанционното
определение. Твърденията, застъпени в жалбата, че никой не работи с
осъдения, не са нови, те са били поставени и пред първоинстанционния
съд, като същите не кореспондират с писмените материали в
затворническото му досие, според които се полагат усилия за неговото
превъзпитаване. В този смисъл, правилно първостепенният съд е
акцентирал на приложения план към присъдата, в който са отразени
дефицитните зони, предвидени са конкретни цели и задачи, с посочване
на начина на постигане, респективно отговорният служител и срока, в
който следва да бъдат постигнати. Нещо повече, самият план е с дата
17.09.2019г. и е с фиксирана продължителност една година.
Предвид горното, настоящият съд намира, че правилно в мотивите си
към атакувания съдебен акт първият съд е обобщил, че съществуващите
данни указват на необходимост от продължаване на поправителното
въздействие спрямо осъдения Я. за пълното постигане на целите на
наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което
обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено.
Мотивиран от посочените съображения и на основание чл. 345 във вр.
341, ал. 2 от НПК, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 01.07.2020 г., постановено по ЧНД №
1834/2020 г. по описа на СГС, НО, 7-ми състав. Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1./ 2./
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________