Решение по дело №577/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Р       Е       Ш       Е       Н       И        Е  №20

 

гр. Кюстендил, 20.01.2020 г.

 

 

Кюстендилският окръжен съд,  гражданска колегия, в открито заседание

на двадесети декември

през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ваня Богоева

                                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова

                                                                                                                       Калин Василев

 

при секретаря Вергиния Бараклийска

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева                         в. гр. д. № 577

по описа за 2019 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:

 

Постъпила е въззивна жалба от адв. Ю.С., действаща като процесуален представител по пълномощие на Художествена галерия „Владимир Димитров - Майстора“, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Патриарх Евтимий“ № 20, представлявана от В.Д.Г., с адрес за призоваване: гр. Дупница, ул. „Солун“ № 2, ет.3, кантора 18. против решение  № 841 от 14.10.2019 г., постановено от Районен съд – гр. Кюстендил по гр.д. № 1041 по описа на съда за 2019 г.

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт КнРС е признал уволнението на К.П.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, извършено със Заповед № 4/20.03.2019 г. на директора на Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“,с ЕИК ******, с адрес гр. Кюстендил, ул. „Патриарх Евтимий“ № 20, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл.328, ал.1, т..6 от Кодекса на труда, за незаконно и го е отменил.Възстановил е К.П.Б., с **********, с адрес *** на заеманата преди уволнението длъжност - „уредник“ в „Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“,с ЕИК ******, с адрес гр. Кюстендил, ул. „Патриарх Евтимий“ № 20, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Осъдил е Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“,с ЕИК ******, с адрес гр. Кюстендил, ул. „Патриарх Евтимий“ № 20, представлявана от директора В. Г., да заплати на К.П.Б., с **********, с адрес ***, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ сумата от 4 735,26 лв. /четири хиляди седемстотин тридесет и пет лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за оставането и без работа поради уволнението за периода 21.03.2019 г. – 21.09.2019 г., както и да заплати сторените по делото съдебни разноски и държавна такса.

Решението на районния съд се обжалва изцяло, като се релевират доводи за неговата неправилност. Иска се да бъде отменено обжалваното решение и въззивния съд, произнасяйки се по съществото на спора, да отхвърли предявените искове. Претендират се разноски. Изложени са доводи за необоснованост на решението, тъй като първоинстанционният съд не е възприел правилно доказаните в процеса факти. Посочено е, че в Художествената галерия на длъжността „уредник“ са работили трима служители, като след като уредника М.Д.Т.е напуснала, са останали да работят другите двама – К.Б. и С. А. – А.. Твърди се, че и на двете служителки, съобразно новите длъжностни характеристики, е въведено и изискването за специално „висше художествено образование“ и конкретна специалност. По делото няма данни уредничката С. А. – А. да е заемала мястото на ищцата, както бил приел районният съд. Приема, че всеки работодател може да изисква от своите служители определено образование и квалификация с цел подобряване на работата. Въззивникът конкретизира, че след разпита на св. П.М., работеща като главен счетоводител в галерията, се установило, че целта на промяната в изискването за специализирано образование е, че директорът е целял уредниците в галерията да бъдат със специалност „Изобразително изкуство“. Сочи, че след прекратяване на ТПО с ищцата в галерията е останала да работи като „Уредник“ само С. А. – А., която има изискуемата специалност, но с по-ниска степен „бакалавър“. С въззивната жалба  се прави доказателствено искане за прилагане към делото на щатно разписание на длъжностите и заплатите в ХГ „Владимир Димитров Майстора“ в сила от 06.03.2019 г., от което ще се установи обстоятелството, че С.И.А. – А. е работила в галерията като „уредник“ преди прекратяване на ТПО на ищцата. 

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – К.П.Б., чрез процесуалния й представител по пълномощие адв. В.  П.. Оспорват се изложените от въззивника доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Сочи, че право на работодателя е да въведе изискване за нова специалност и за по-висока образователно – квалификационна степен, но се акцентира, че това трябва да е необходимо за нуждите на работата и да е обосновано, а да не е направено единствено с цел да бъде прекратено трудовото правоотношение с даден служител. Изтъква, че по делото не е установено нуждите на работата на Галерията да налагат нови изисквания за заемане на длъжността „уредник“. Твърди, че е налице пълна идентичност между новата длъжностна характеристика  за длъжността „уредник“  с предходната такава. Оспорва прекратяването единствено на трудовото правоотношение на ищцата, а на другия уредник – не, въпреки че той не отговаря на изискването за образователно – квалификационна степен „магистър“.  По същество се иска потвърждаване на обжалваното решение като правилно. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.

КнОС след като прецени становището на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема решението на КнРС за правилно и го потвърждава. Съображенията за това са следните:

                                                             - 2 -

Въз основа на надлежно събрани в първоинстанционното производство доказателства е установява правилно  фактическата обстановка по делото.

Страните са били в трудово прваоотношение, възникнало по силата на трудов договор сключен на 25.07.2011 г.,  по което  ищцата заемала длъжност „уредник” в ответната ХГ.Към момента на възникване на трудовото правоотношение, видно от съдържащата се в ЛТД длъжностна характеристика, връчена й на 25.07.2011 г. за длъжността заемана от ищцата се е изисквало да притежава висше художествено образование, с образователна квалификационна степен „Магистър” или „Бакалавър”.

 Към този момент ищцата е притежавала образователно-квалификационна степен – магистър с придобита специалност- културология с професионална квалификация – магистър  по културология, видно от дипломата й за завършено висше образование.

На 06.03.2019 г. била утвърдена нова длъжностна характеристика за длъжността „уредник”, съгласно която за заемането й се е изисквало :висше художествено образование, специалност :педагогика на обучението  по изобразително изкуство, съвременни стратегии в обучението по изобразително изкуство или изкуствознание и културно наследство, степен „магистър”. Не се спори, че ищцата не е отговаряла на нововъведеното изискване за специалността, тъй като не притежава такава. Не се спори и относно това, че към този момент освен ищцата, длъжност „уредник”е заемала и С.И. А.. Именно тя е притежава специалност :педагогика на изобразителното изкуство и видно от дипломата й за висше образование е с присъдена квалификация „ учител по изобразително изкуство І – ХІІ клас”. От удостоверение изх. № 49-00-53/24.09.2019 г. на ЮЗУ „Неофит Рилски” , гр. Благоевград се установява, че притежаваната от А. диплома за висше образование съответства на образователно-квалификационна степен „Бакалавър”.

Със заповед № 4/20.03.2019 г. на Директора на ответната ХГ е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал.1, т. 6 от КТ. Като причини за уволнението на ищцата е посочено обстоятелството, че тя не притежава необходимото образование /цитиран е тестът от длъжностната характеристика от 06.03.2019 г./, включително и изискването отнасящо се до образователно-кфалификационната степен „магистър”.  Както бе  посочено обаче това изискване е отделно и на него ищцата е отговаряла.

Ищцата е изложила твърдения  за проявено дискриминационно отношение към нея от страна на директора на ответната ХГ. По този повод била сезирана КЗД и образувано производство по преписка № 530/2018 г. Както правилно е посочил и КнРС няма данни за постановен окончателен акт по нея. Доказателства за това не са събрани и във въззивното производство.

По делото са събрани доказателства относно влошените професионални отношения между ищцата и директора на ответната ХГ.   

В първоинстанционното производство е разпитан свидетеля В. и св.Г. по искане на ищцата и св. М. и св. Я. по искане на ответната страна.

Свидетелят В. е бивш служител в ответната ХГ   като сочи, че трудовото му правоотношение е било прекратено с уволнение на 22.08.2018 г., а след възстановяването му на работа въз основа на влязло в сила съдебно решение е работил през м. март, 2019 г. и е последвало ново уволнение. същият е работил в един и същи кабинет с ищцата и има лични впечатления от отношението спрямо нея. В показанията си сочи, че през м. февруари, 2018 г.  било взето решение за създаване на организация  към КНСБ, с негово участие, това на ищцата и още двама техни колеги. Свидетелят е категоричен, че от този момент насетне отношенията между всички тях и директора на ХГ се влошили,  като най тежко било положението  с ищцата. Сочи конкретни примери  на създадени ситуации в негово присъствие за прояви на неуважително отношение към ищцата, незаслужени забележки и други. Св. Г. е областен координатор на КНСБ / Кюстендил/ и познава ищцата по повод учредяване на синдикална организация в ответната ХГ. Имал е една среща с директора на ГХ ”Владимир Димитров – Майстора”, при която от страна на последния била заявено, че „в неговата Галерия”  партийна организация нямало да има. след създаване на организацията постъпили няколко жалби от членовете й, включително и от ишцата  за негативно отношение към тях.

Св. М. и св. Я. са в трудови правоотношения с ответната страна. И двете в показанията си отричат да е имало лошо отношение или тормоз спрямо ищцата от директора на ответната ХГ.Доуточняват, че в тяхно присъствие не е имало такива прояви.Св. М. твърди, че въведеното ново изискване за притежавано образование за длъжността „уредник” било в интерес на работата, а останалата на работа служителка на длъжността „уредник” и притежаваното от нея образование способствали да се осъществяват множество дейности.

От приетото в първоинстанционното производство заключение на в.л. А. Т. се установява, че размерът на БТВ за пълен отработен от ищцата м. май, 2018 г. е ***** лева, размерът на обезщетението за срок от 6 месеца, т.е за периода от 21.03.2019 г. до21.09.2019 г. е ***** лева.

От приетия препис от трудовата книжка на ищцата се установява, че след уволнението същата не е започвала работа  при друг работодател.

С обжалваното решение, КнРС е уважил и трите обективно кумулативно съединени искове, като на основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ е признал уволнението за незаконно и е отменил като незаконосъобразна заповедта за уволнение, с която е извършено, на основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ е възстановил ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност”уредник” в ответната ХГ и на основание чл. 344, ал.1, т.3 във вр. чл. 225, ал.1 от КТ е присъдил обезщетение в размер на 4 735, 26 лева за  времето от 21.03.2019 г. до 21.09.2019 г., през което е останала без работа в резултат на незаконното й уволнение. Решението е обжалвано от ответника.

Въззивната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна. и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

                                                                    - 3 -

Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по наведените оплаквания за неправилност намира следното:

Предмет на разглеждане е трудов спор относно законността на уволнението на ищцата.В случая процесното уволнение е извършено на основание чл. 328, ал.1, т.6 от КТ Работодателят е упражнил правото си на  прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, приемайки, че не притежава необходимото образование за заемане на длъжността „уредник”.  Както правилно е пояснил и първоинстанционният съд позовавл се е на първата от визираните в горепосочената законова разпоредба две хипотези, на които може да се  основава прекратяване на трудовото правоотношение.

Между страните няма спор, че по време на съществуване на трудовото правоотношение между тях е настъпила промяна в изискванията за заемане на длъжността досежно необходимото образование .Изискванията относно необходимото образование и професионална квалификация за длъжността в случая са определени с длъжностна характеристика и съответно в нея са визирани новите изисквания. Промените касаят изискване на точно определена специалност и акцентът пада на педагогика на изобразителното изкуство. Спорът между страните касае дали извършените промени от компетентност на работодателя са осъществени от него при добросъвестно упражняване  .на правомощията му, съобразно изискванията на закона.

Ищцата твърди, че е налице злоупотреба с правото на наложени промени в изискванията за притежавано образование, но не при добросъвестно упражняване на правата му в интерес на работата, а с цел прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Районният съд е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от КТ и е налице злоупотреба с право пи изложение на ясни, точни и съобразени с приложимите правни норми и константа съдебна практика мотиви, които се споделят изцяло от настоящата инстанция, предвид правомощията й по чл. 272 от ГПК.

Изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност могат да бъдат предвидени в закон, в друг по-нисък по степен нормативен акт или в длъжностната характеристика. Когато изискванията са предвидени в закон или друг нормативен акт, работодателят е длъжен да съобрази тези изисквания в длъжностната характеристика. С оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност, след възникване на трудовото правоотношение, чрез промени в длъжностната характеристика. Това правомощие е въпрос на работодателска целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Само при довод за злоупотреба с право следва да се извърши проверка, дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и в този смисъл, дали работодателят е действал добросъвестно в съответствие с чл. 8, ал. 1 КТ, което обуславя преценката за законност на уволнението.

Именно по този начин е процедирал и първоинстанционният съд,  достигайки до правилния си извод, че по делото липсват данни извършените промени и то с изисквания за горепосочената конкретно специалност да  са в интерес на работата, да са наложени от естеството и спецификата на осъществяваната в Художествената галерия дейност или с оглед по ефективно, качествено и т.н. осъществяване на трудовата функция характеризираща длъжността „уредник”.

Анализът на установените по делото релевантни факти и обстоятелства, налагат категоричен извод, че в случая изменението в изискванията за заемане на длъжността не е въведено с оглед нуждите на работата, съответно работодателят не е действал добросъвестно в съответствие с чл. 8, ал. 1 КТ.

В установената практика по приложението на чл. 8 КТ с чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е прието, че преценката на работодателя за промяна в изискванията за заемане на определена длъжност е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, доколкото по този начин не е нарушена императивна правна норма, не се злоупотребява с право или се е установен дискриминационен подход. Презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ е оборена само когато по делото е установено, че чрез предоставените му от закона средства работодателят е целял прекратяване на трудовия договор с конкретен служител; че въведените нови изисквания не са с оглед интереса и нуждите на работата, а единствено с цел да се прекрати трудовия договор с определен служител или да се заобиколят изискванията за подбор по чл. 329, ал. 1 КТ или предварителната закрила по чл. 333 КТ.

.В случая е променено изискването за  специалност - „Педагогика на обучението по изобразително изкуство, съвременни стратегии в обучението по изобразително изкуство или изкуствознание и културно наследство“. Както правилно е приел обаче и КнРС естеството на трудовите задължения характеризиращи трудовата функция за длъжността „уредник“  логически не обуславя въведените изисквания за висше образование по горепосочената специалност. Очевидно е, че промените не са въведени в интерес на работата. Те обаче са послужили за уволнението на ищцата,  която не притежава точно такава специалност. То е предхождано от изключително влошени служебни отношения между нея и директора, така както са били влошени  отношенията между него и други служители в ответната ХГ по повод създаване на синдикална организация. Показателно е, че въведените изисквания за специалност са обусловили пък запазване на трудовото правоотношение с другата служителка заемаща бройка от същата длъжност”уредник”. Това, че ищцата е работила по едно и също време с А. и двете заемайки една и съща  по вид длъжност / с различни бройки/  е установено по делото и е безспорно. Съобразено е и от първоинстанционният съд, поради което неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи за неправилно възприета фактическа обстановка в решението – че другата служителка заела мястото на ищцата и това именно обусловило неправилен извод на съда за незаконност на уволнението. твърденията за порочност на решението в смисъл на необоснованост са неоснователни и не се възприемат от настоящата инстанция. във въззивната жалба обстоятелствено са анализирани обстоятелствата относно това колко служители    са заемали една и съща по вид длъжност на различни щатни бройки. Спор относно тези обстоятелства не е имало, както е посочено и по-горе, а и в случая точно тези обстоятелства са илеревантни.

Във въззивната жалба въззивникът се позовава на показанията на св. М. – главен счетоводител. Показанията на тази свидетелка са възприети правилно и обсъдени в обжалваното решение, като е съобразено и обстоятелството за трудова заетост в ответната ХГ на свидетелката .Останалата на работа служителка на длъжността „уредник” притежава специалност „Педагогика на изобразителното изкуство” , но с педагогически профил. Не отговаря обаче на изискването за образователно-квалификационна степен, което е добре известно на възззивника. Тези обстоятелства не обуславят извод за законност на уволнението на ищцата. Същественото в случая е изложеното по-горе относно това, че извършените промени в изискването за образование не са наложени в интерес на работата, а в нарушение на чл. 8, ал.1 от КТ   

                                                                       - 4 -

В обобшение следва да се приеме, че процесното уволнение е незаконно и правилно съдът  е отменил като незаконосъобразна заповедта, с която е извършено.

            Искът с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ е основателен и правилно уважен с обжалваното решение.

            Предвид основателността на първия иск, правилно е уважен и искът с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ. С отмяна на уволнението се възстановява трудовото правоотношение във вида, в който е съществувало, поради което правилно ищцата е възстановена на длъжността, от която е уволнена, а именно „уредник” в ХГ „Владимир Димитров – Майстора”..

            Основателен и правилно уважен в пълния му размер, за който е предявен е и искът с правно основание чл. 344, ал.1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ Оставането на ищцата без работа е в резултат от незаконното уволнение, поради което работодателят дължи обезщетение определено по реда на чл. 228 от ГПК за законоустановения  в чл. 225, ал. 1 от КТ 6 месечен срок.

            Правилно с първоинстанционното решение искът е уважен за сумата от ********** лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за периода 21.03.2019 г. – 21.09.2019 г. Оставането без работа е в резултат на незаконното уволнение, като по този начин е била лишена от възможността да получава трудово възнаграждение. Предвид това работодателят дължи горепосоченото обезщетение за срок от 6 месеца, през който ищцата търпи вреди от вида на пропуснати ползи.

Предвид неоснователността на въззивната жалба на въззивната страна не се дължат разноски по водене на делото във въззивното производство. На въззиваемата се дължат разноски за настоящата инстанция в размер на 560 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, КнОС

 

Р       Е       Ш       И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение  № 841 от 14.10.2019 г., постановено от Районен съд – гр. Кюстендил по гр.д. № 1041 по описа на съда за 2019 г.

ОСЪЖДА Художествена галерия „Владимир Димитров - Майстора“, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Патриарх Евтимий“ № 20 да заплати на К.П.Б.,  ЕГН **********, с адрес *** сумата от 560 лева, представляваща разноски по водене на делото във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: