№ 311
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослава Кацарска
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело №
20211100902804 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Изпълнителна агенция „Н.Ф.Ц.“ твърди, че с ответника има сключен договор
от 12.03.2016г. за държавно финансиране създаването на филмов проект за реализация на
късометражен игрален филм с работно заглавие „И.“. Сочи, че финансирането по договора е
49 600 лв., като сумата се предоставя на два транша, а на 22.03.2016г. е преведен първия
транш в размер на 44 600 лв. Твърди, че по договора продуцентът следвало да предаде
завършения филм и материали към 10.12.2016г. и да направи първи публичен показ на
филма на 30.07.2017г. Сочи, че въпреки разменената кореспондецния с продуцента, и до
момента няма предадено му нито завършено копие на филма, нито материалите по чл. 8 от
договора, поради което с исковата молба заявява прекратяване на договора и претендира
осъждане на ответника да му възстанови платената сума от 44 600 лв., ведно със законната
лихва. В хода на съдебното производство поддържа иска чрез процесуалния си представител
адв. С. като претендира уважаването му и присъждане на разноски по представения списък.
Ответникът „Ф.“ ООД е получил препис от исковата молба и приложенията при
условията на чл.50, ал.2 от ГПК във връзка с ал.4 на същата разпоредба, като на актуалния
адрес по седалище по ТР е залепено уведомление на 08.02.2022г., като не е подал отговор в
законоустановения срок. Не изпраща представител в съдебно заседание, призован редовно и
не е заявил искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Съдът след като обсъди процесуалното поведение на страните и материалите по
делото намира, че са налице предпоставките по чл. 238 от ГПК и чл. 239 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение. Ответникът, на който е връчен препис от
1
исковата молба и приложенията съгласно изискванията на ГПК, не е подал писмен отговор в
законоустановения срок, а с определението при изпращане на исковата молба за отговор и с
насрочването са му указани изрично последиците от неподаване на отговор, не се е явил в
съдебно заседание, т.е. не е изпратил надлежен процесуален представител, и не е заявил
искане за гледане на делото в негово отсъствие, като за възможността за постановяване на
неприсъствено решение е изрично уведомен със съобщението с препис от исковата молба и
определението за насрочване. Налице са и предпоставките по чл. 239, ал.1, т.2 от ГПК, а
именно претенциите са вероятно основателни с оглед приложените към исковата молба
писмени доказателства. По делото е представен сключения между страните договор от
12.03.2016г., съгласно който е уговорено финансиране на описания филм по решение на
Националната художествена комисия и на изпълнителния директор на Филмовия център,
като в чл.5 са уговорени сроковете, от които последният за предаване на материалите –
10.12.2016г., а за първи публичен показ на филма – 30.06.2017г. Съгласно уговореното в чл.
6 от договора и видно от представеното преводно нареждане от 22.03.2016г. ищецът е
превел първия транш от уговорената сума в размер на 44 600 лв. на ответника. В чл.10
изрично е уговорено, че ако продуцентът просрочи сроковете с повече от два месеца,
договорът може да се прекрати, а ответникът се задължава да възстанови на Филмовия
център предоставените суми, ведно със законна лихва. В случая в тежест на ответника е да
установи изпълнение на задълженията си по договора в уговорения срок, или изобщо,
доколкото ищецът е направил твърдение относно отрицателен факт, а именно, че не е
получавал нищо от материалите по договора, нито е отчет, нито е осъществена премиера на
филма. С оглед горното и предвид заявеното прекратяване на договора, получената сума се
явява държана от ответника на отпаднало основание, а именно прекратения поради
неизпълнение от негова страна договор и подлежи на връщане.Предвид горното искът
следва да бъде уважен. Съдът намира, че предявената искова претенция е и вероятно
основателна по смисъла на чл.239 от ГПК и са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, което съгласно процесуалния закон не се
мотивира. При постановяване на неприсъствено решение съдът не следва да излага доводи
по същество на спора.
Ищецът претендира разноски, които следва да му се присъдят по списък, включващи
сумата от общо 4 224 лв., от които 1784 лв. – държавна такса по настоящото дело, 2440 лв. –
адвокатски хонорар.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска, предявен от Изпълнителна агенция „Н.Ф.Ц.“, Булстат ****, със
седалище и адрес на управление - гр. София, бул. „****, и със съдебен адрес – гр.София,
ул.“****– адв.П.С., срещу „Ф.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление - гр.
София, район СРЕДЕЦ, ул. ****, представлявано от Х.С.Н., „Ф.” ООД да заплати на ищеца
2
Изпълнителна агенция „Н.Ф.Ц.“ сумата от 44 600 лв. / четиридесет и четири хиляди и
шестстотин лева/, представляваща подлежащ на връщане първи транш по договор от
12.03.2016г., ведно със законната лихва върху сумата от 20.12.2021г. - датата на исковата
молба до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78 от ГПК да заплати
сумата от общо 4224 лв. / четири хиляди двеста двадесет и четири лева/, представляваща
съдебно-деловодни разноски по производството.
Решението е неприсъствено и съгласно чл. 239, ал.4 от ГПК не подлежи на
обжалване. Да се връчат преписи от същото на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3