Р Е Ш Е Н И Е
№ 230/14.02.2019 година, град Бургас
Административен съд – Бургас, в публично заседание на
двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.С.,
разгледа адм.
дело № 2216/2018 година.
Производството е по реда на чл. 215 ал. 1 във връзка с
§ 16 от ПР на ЗУТ.
Образувано е по жалба от Р.В.Г. с ЕГН **********, с
адрес *** против отказ на главен експерт “Геодезия, архитектура и техническа
инфраструктура“ (ГАТИ) при Община Бургас рег. № **-01-22876/1/25.07.2018 година
за издаване на удостоверение за търпимост, съгласно § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ за
сграда с идентификатор 07079.650.88.2 по КККР на гр.Бургас, намиращ се в УПИ ІІ
- 180, кв. ** в квартал „М.Р.“ по плана на град Бургас.
С оспорения акт на жалбоподателят е отказано
издаването на удостоверение за търпимост за сграда с идентификатор
07079.650.88.2 по КККР на гр.Бургас, намиращ се в УПИ ІІ - 180, кв. ** в квартал
„М.Р.“ по плана на град Бургас по подадено заявление вх. № **-01-22876/12.07.2018
година.
В жалбата се твърди, че общинската
администрация не е събрала и издирила всички необходими доказателства за
изясняване на наличието на предпоставките на двете алинеи на § 16 от ПР на ЗУТ.
Твърди, че процесната сграда е декларирана от покойния съпруг на госпожа Г. ***
през 1998 година. Заявява, че впоследствие „той е прекратил декларирането“,
като към настоящия момент „липсват данни за сегашно деклариране“.
Жалбоподателят се позовава на експертиза, изготвена по друго дело и за друг
имот, както и на нотариален акт от 1997 година, и прави извод за търпимост на
сградата. Иска се отмяна на отказа и задължаване на ответника да издаде удостоверение за търпимост на
основание § 16 ал. 1 или ал. 2 от ПР на ЗУТ за сграда с идентификатор
07079.650.88.2 по КККР на гр.Бургас и решаване на спора по същество. Претендира
разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят лично и чрез
процесуалният си представител прави искане за отмяна на отказа. Иска от съда да
приеме сградата за търпима. Представя писмена защита.
Заинтересованите страни П.Я.Г. и Д.Я.Г., не се явяват
и не се представляват. Представят писмени становища за основателност на жалбата.
Ответникът, чрез процесуалният си
представител, счита жалбата за неоснователна и излага доводи за законосъобразност
на отказа. Представя административната преписка. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на
закона, установи следното.
На 26.09.2016 година служители на Община Бургас
извършили проверка на строеж: „Сграда на допълващото застрояване“ с
идентификатор 07079.650.88.2 по КККР на град Бургас, построена в поземлен имот
частна общинска собственост, с идентификатор 07079.650.88 по КККР на град
Бургас, актуван с АЧОС № 140/2009 година, представляващ бивш ***0, кв.** по
застроителен план на жилищен комплекс „М.Р.“, зона „Г“, град Бургас, одобрен
със заповед № 1593/19.11.1986 година, с административен адрес в град Бургас,
улица „***.
При проверката с констативен акт № 76 В/26.09.2016
година било установено, че строежът представлява сграда на допълващото
застрояване, разположен на регулационна граница с поземлен имот с идентификатор
07079.650.87 и е изпълнен от Р.В.Г. и Я.П.Г. - починал. С акта било
констатирано, че няма данни за годината на изграждане, както и, че строежът не
е нанесен в регулационен и кадастрален план на жилищен комплекс „М.Р.“, зона
„Г“, град Бургас от 1986 година и в скица № 577/03.07.1996 година на Община
Бургас. Освен с местоположението си, сградата била индивидуализирана с площта си и конструктивните си особености -
застроена площ 26 м², височина 2,5 м, изградена от тухлена зидария, с
монтирани врата и прозорец от PVC дограма, дървена покривна конструкция покрита с
ламарина. Констатирано било, че строежът е трайно закрепен към земята,
електрифициран, водоснабден и се ползва за живеене. Служителите установил, че
строежът е без одобрени проекти, без учредено право на строеж в чужд имот, без
разрешение за строеж и в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП-ПЗ,
в нарушение на нормата на чл.148 ал.1 ЗУТ и чл.137 ал.3 ЗУТ (лист 26).
Констативният акт бил съставен в отсъствие на жалбоподателя.
Въз основа на установените факти кметът на общината
издал заповед № 165/25.01.2017 година, с която, на основание чл.225а ал.1 ЗУТ,
наредил да се премахне установения незаконен строеж, собственост на Р.В.Г. (лист 36).
С искане вх. № **–01–22876/12.07.2018 година Р.В.Г.
поискала от дирекция „ЦАУ Възраждане“ на общината да бъде издадено
удостоверение за търпимост на строежа по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ (лист 13).
Към искането приложила нотариално заверена декларация за периода на изграждане
на сграда с идентификатор 07079.650.88.2 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Бургас (лист 14), копие от нотариален акт № 190, том ХVІІІ,
дело № 11013 от 23.10.1997 година за собственост на недвижим имот придобит по
наследство и делба (лист 15), копие на удостоверение за наследници на Я.П.Г. с
изх. № **-01-7970/13.03.2017 година (лист 16), копие на типов договор за отстъпено право на строеж от 10.07.1970
година на имено на П.Г. Петров (лист 17), копие на скица № 15-464785/09.07.2018
година на поземлен имот с идентификатор 07079.650.88 по ККККР на град Бургас
(лист 18), копие на скица на сграда № 15-464776/09.07.2018 година на сграда с
идентификатор 07079.650.88.6 по КККР на града Бургас (лист 19), копие на проект
за промяна на КККР (лист 20-21), копие от нотариално заверена декларация от Т.С.К.за
съгласие за изграждане на гараж по
имотна граница (лист 22) и копие от съдебно удостоверение с изходящ №
1747/28.06.2018 година, издадено от Административен съд Бургас по
административно дело № 1024/2018 година (лист 23).
След като разгледал искането и го съпоставил с
установеното фактическо положение на имота и строежа, главен експерт „ГАТИ“ при
Община Бургас е отказал издаването на поисканото удостоверение за търпимост.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи.
Жалбата е допустима. Подадена е срещу административен
акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол и от лице, чиито права
и интереси са засегнати непосредствено от волеизявлението на административния
орган. Жалбата е подадена в законоустановения срок.
Оспореното решение е издадено в предвидената в закона
форма, като съдържа необходимите реквизити. То съответства на целта на закона,
формулирана в чл. 1 от ЗУТ, тъй като е свързано с регулирането на обществени
отношения във връзка със строителството.
Съгласно разпоредбата на § 16 ПР от ЗУТ, компетентен
да издаде удостоверение за търпимост (както и да постанови отказ за издаването
му) е органът по чл. 145 ЗУТ, главният архитект на общината. В конкретния
случай, отказът е издаден от главен експерт „ГАТИ“ при Община Бургас, на който
главният архитект на Община Бургас на основание § 1, ал. 4 от ДР на ЗУТ е
предоставил своите функции за издаване, съответно за отказ от издаване на
удостоверения по § 16 от ДР на ЗУТ, съгласно т. ІV.9. от заповед № 4**/23.02.2016
година (лист 31 - 34).
В административното производство по издаване на
решението не са допуснати процесуални нарушения. Неоснователно е възражението
на жалбоподателя за липса на идентичност между постройката, за която е издадено
съдебното удостоверение и е направено искането за издаване на удостоверение за
търпимост, от една страна, а от друга – постройката, за която е издаден
обжалвания отказ. В заявлението за издаване на удостоверение за търпимост,
поставило началото на административното производство, Р.Г. не е посочила
сградата, за която иска удостоверение – индивидуализирала я е само чрез
поземления имот, в който е изградена (***0, кв. **, с административен адрес в
град Бургас, улица „***). В приложеното към заявлението съдебно удостоверение №
1747/28.06.2018 година сградата е описана като „пристройка към сграда на допълващото застрояване“ с идентификатор
07079.650.88.2. Съдът тълкува
използването на кавичките в удостоверението като наименование на обекта, избрано
от заявителя, което е уточнено/индивидуализирано посредством посочения
идентификатор - 07079.650.88.2 по КККР
на град Бургас. По същия начин е било възприето изявлението и от ответника, а
извършеното проучване на търпимостта е обхванало именно обект с идентификатор
07079.650.88.2, защото словесното
обозначение, дадено от заявителя на един поземлен имот („сграда“, „пристройка“,
„надстройка“, „гараж“, „магазин“, „кафене“ и др. под.), не може да има приоритет
пред уникалния индивидуален идентификатор на имота, посочен от същото лице.
Отделно, в приложената към искането нотариално
заверена декларация за периода на изграждане на сграда е посочено, че се касае
за сграда с идентификатор 07079.650.88.2
по КККР на град Бургас със застроена площ от 26 м². Видно от изложените
мотиви в обжалвания отказ административният орган е отказал издаването на
удостоверение за търпимост именно за същата сграда с идентификатор
07079.650.88.2 по КККР на град
Бургас.
В съдебното заседание от 22.01.2019 година
процесуалният представител на жалбоподателя иска от съда да приеме за доказано,
че постройка с площ от 6 м² представлява „търпима сграда“, тъй като е
построена през 1958 година, а друга постройка с площ от 42 м² е „търпима“,
„ако не на основание параграф 16, ал. 1, то на параграф 127“ от ПР на ЗУТ.
Съдът констатира, че това искане няма връзка с
предмета на спора – отказ да бъде издадено удостоверение за търпимост на имот с
идентификатор 07079.650.88.2. Нито в заявлението си, нито в приложените към
него доказателства, нито впоследствие пред административния орган заявителят
или процесуалният ѝ представител не са твърдели, че искат изследване на
търпимостта на две отделни сгради, изградени през различни периоди от време,
още повече с размерите, които се заявяват в последното съдебно заседание – в
пледоария по същество.
Отказът не противоречи на приложимото материално
право.
Видно от представената нотариално заверена декларация
(лист 14), строежът е реализиран след месец юли 1987 година до края на 1987
година, поради което в настоящият случай е единствено приложима хипотезата на §
16 ал. 2 от ПР на ЗУТ. Съгласно този параграф, незаконни строежи, започнати в
периода 8 април 1987 - 30 юни 1998 година, но неузаконени до влизането в сила
на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците
им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 година.
Предвид изложеното, за да е търпим строеж по § 16 ал.
2 от ПР на ЗУТ, се изисква кумулативно: строежът да е изграден в периода
8.04.1987 - 30.06.1998 година; да е допустим по действащите подробни
устройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването му или съгласно ЗУТ; както и да е деклариран от собственика му
пред одобряващите органи до 31.12.1998 година за узаконяване.
В настоящия случай предвид декларираната от жалбоподателя
дата на изграждане на сградата (след месец юли 1987 година до края на 1987
година) е налице първата предпоставка от § 16 ал. 2 от ПР на ЗУТ. Не са налице
обаче останалите две предпоставки. Съгласно разпоредбата на чл. 225 ал. 1 т. 1
от ППЗТСУ (отм.), действаща към момента на изграждане на сградата се е
изисквало разрешение за строеж за
направа, пристрояване, надстрояване, преустройство, основен ремонт и
възстановяване на сгради и постройки. От жалбоподателят такова разрешение за
строеж не е представено, не се и твърди наличието му. От друга страна, видно от
представените копия на устройствените планове, действали за имота, в който е
установена постройката, предмет на настоящото производство, се установява, че
строежът не е нанесен. Не е налице и третата предпоставка за търпимост, а
именно строежът да е деклариран от собственика до 31.12.1998 година. Изрично от
процесуалният представител на жалбоподателя е заявено в съдебно заседание,
проведено на 06.11.2018 година (лист 99), че не разполагат с изрично такова
доказателство. Представените от жалбоподателя доказателства за регистрация на
едноличен търговец, както и за функционирането на търговски обект в поземления
имот, свързването му в електроразпределителната мрежа и въвеждане в търговска експлоатация
(лист 84 – 96) не могат да обусловят до извод, че се отнасят до процесната
сграда, а още по-малко да се приемат като доказателство за декларирането
ѝ пред одобряващите органи на общината - за узаконяване, както изисква
разпоредбата на § 16 ал.2 от ДР на ЗУТ.
Предвид изложеното, отказът на главен експерт „ГАТИ“
при Община Бургас се явява законосъобразен.
С оглед на изложеното, на основание
чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.В.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, против отказ на главен експерт
“Геодезия, архитектура и техническа инфраструктура“ (ГАТИ) при Община Бургас
рег. № **-01-22876/1/25.07.2018 година за издаване на удостоверение за
търпимост.
Решението може да се обжалва пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: