Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……….. / 06.12.2019г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 08.11.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретар АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 4488 по описа за 2019 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по повод предявен от Е.Й.Т. ЕГН **********, адрес: ***, БУЛСТАТ ***, адрес на управление: гр.
Варна, ***, представлявана от R=M=- Кмет на Община, иск с правно основание чл. 49, вр. чл.45 от ЗЗД, с отправено искане,
уточнено с молба вх.№ 25341 от 05.04.2019г., което след частично прекратяване
на основание чл.232 ГПК с определение №7129/3.6.2019г. по описа на ВРС досежно претенция за сума от 45.00лв. за имуществени вреди,
e както
следва: да бъде осъден ответника да плати на ищеца сумата от 9000.00лв./девет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания
от телесно увреждане, представляващо "счупване на
дясна раменна кост в областта на шийката", претърпени в резултат на подхлъзване
на непочистен в зимно време тротоар
на улица „Константин
Илиев" в кв.“Виница“, находяща се в гр.Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на увреждането - 28.11.2018г., до окончателното
изплащане на задължението.
Претендират се от ищецът направените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 28.11.2018г., около 19.00 часа,
ищцата сочи, че се е движила по тротоара на ул."Константин Илиев", в
кв. "Виница", в гр. Варна. В началото на деня, валял дъжд, който в
ранния следобед преминал в сняг. Температурата на въздуха е била отрицателна.
По тротоара, на улицата, имало образуван слой от лед и сняг, като липсвало
каквото и да е опясъчаване, третиране с луга или
почистване на тротоара. Предвид тези условия, ищцата излага, че се е движела
много внимателно и предпазливо. Намирала се след №20 на горепосочената улица,
когато се подхлъзнала на леда и паднала. След удара, изпитала силна болка в
дясната ръка, в областта на рамото. В този момент гражданин, който е вървял
след нея по тротоара, на име К.С./съгласно поправка в исковата молба на личното
име на лицето, допусната по искане на ищцовата
страна, с определение в с.з. на 08.11.2019г./, й помогнал да стане. Същият,
проявил загриженост, позвънил на тел. 112 и
придружил ищцата до адреса, към който се е била насочила - ул.
"Константин Илиев" №27. С пристигналия специализиран медицински
автомобил, ищцата излага, че е била транспортирана в спешно отделение на МБАЛ
"Св. Анна - Варна" АД. Дежурните лекари направили рентгеново
изследване, след което установили счупване на дясна раменна кост. Назначили на
ищцата поставяне на ортеза за 30 /тридесет/ дни.
Поради обстоятелството, че в първите дни, ищцата изпитвала силни болки в
областта на дясното рамо, тя посетила Отделение "Съдебна медицина" в
МБАЛ "Св. Анна - Варна" АД, на 30.11.2018г., където е била
освидетелствана.
Според изнесеното в исковата молба, описаните увреждания,
възпрепятствали нормалния начин на живот на ищцата. Тя изпитвала силни болки,
сънят й е бил нарушен в продължение на месеци, въпреки приема на обезболяващи
лекарства. Поради обездвижената й дясна ръка, ищцата изпитвала цялостен
физически дискомфорт. Бавният и мъчителен
възстановителен процес, се отразил сериозно на психическото й здраве. Сочи се
от ищцата, че е била потисната, предвид зависимостта си от помощта на приятели
и роднини, както и предвид невъзможността да работи, за да се издържа. На
03.12.2018г. й предстояло интервю за работа, на което поради здравословното си
състояние не могла да се явя. Въпреки проведеното лечение и рехабилитационна
програма, и понастоящем се сочи от ищцата, че не се е възстановила напълно от
получената травма. Все още изпитвала
болки в дясното рамо и не можела да го движи напълно.
Поради това, ищцата сочи, че посетила на 15.02.2019г.
специалист ортопед-травматолог д-р М., който установил, че е налице ограничение
в движението на дясната раменна става, като назначил на ищцата рехабилитация и физиолечение.
Според ищцата, горепосочените неимуществени вреди, които е
претърпяла, са пряка и непосредствена последица от виновното бездействие на
служители и/или работници на ответника - Община Варна, или друг изпълнител, на
когото същия е възложил извършването на снегопочистването
и опясъчаването на територията на общината през
зимния сезон 2018/2019г. Тротоара, разположен по протежението на ул.
"Константин Илиев" е общинска собственост съгласно чл.2, ал.1, т.2 ЗОС и по силата на чл.56, ал.2 ЗОС за него не се съставя акт за общинска
собственост. От друга страна, чл. 11 ЗОС вменява задължение на ответника, да
управлява имотите общинска собственост в интерес на населението и с грижата на
добър стопанин. В унисон с изложеното е и разпоредбата на чл.19 ЗП, която
постановява, че управлението на пътищата е възложено на съответната община,
като по силата на чл.31 ЗП, Община Варна е отговорна за тяхното поддържане В
този смисъл, се настоява от ищцата, че е налице виновно
неизпълнение/бездействие от страна на ответника, да осигури ползването на вещ
общинска собственост, предназначена за масово обществено ползване, по безопасен
за населението начин.
С гореизложеното, ищцата обосновава правният си интерес от
предявения иск.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, обективиращ съображенията му за
оспорване на така предявения иск.
Претенцията на ищцата се счита за допустима, но неоснователна по следните
съображения.
Сочи, че за да е налице отговорност на Община Варна по
смисъла на чл. 49 от ЗЗД, необходимо е да се докаже по безпорен
начин виновното действие или бездействие на общината, представляващо нарушение
по тази разпоредба. Отговорността по чл. 49 ЗЗД настъпва, след като
натовареното с работата лице, при или по повод на изпълнението й, виновно
причини вреди на пострадалия. Следователно, за ангажиране отговорността на
Община Варна е необходимо наличието на следните предпоставки: наличие на вреди в
патримониума на пострадалия; вредите да са причинени
при или по повод изпълнение на работата, възложена от ответника; изпълнителят
на работата да е осъществил вредоносните действия или бездействия виновно.
От изложеното в исковата молба става ясно, че са настъпили
вреди, вследствие на падане на ул. „Константин Илиев" 20 в кв.
„Виница". Твърди се, че са настъпили вреди, поради непочистено от снежната
покривка и заледено тротоарно пространство, по което ищцата е минавала, като не
е уточнено дали злополуката е осъществена до сграда или дали на мястото е имало
в близост търговски обекти, което се счита, че е от голямо значение за
настоящия спор.
Ето защо, се заявява от ответника, че се оспорва изцяло
насочената срещу Община Варна искова претенция, тъй като административния орган
има задължение да почиства улици и тротоарни площи на определени места, като
почистването по отношение на тротоарните пространства пред сгради и търговски
обекти и пространствата, прилежащи на тези обекти са задължение на тези, които ги
ползват. Всички тези задължения са регламентирани в Раздел III на Наредбата за
обществения ред на Община Варна /НОР/. Още повече, че в чл. 8, ал.1 от HOP, недвусмислено и ясно е визирано задължението на управители
на търговски дружества, собственици, наематели и други, поддържането на чистота
и отстраняване на сняг по тротоарите и пространствата, прилежащи на обекта им.
Наред с гореизложеното, се счита, че е спорно в случая дали
вредите са в причинно- следствена връзка със заледен участък на тротоар или поведението
и невниманието на ищцата. Видно от приложените медицински документи, анамнезата
е снета по данни на пациента, което поставя под съмнение обективността в
описаното. Този факт поставя въпроса доколко настъпилите вреди са в пряка и
непосредствена връзка с настъпилата злополука. Няма приложени доказателства по
отношение на твърденията, че метеорологичните условия са били предпоставка за
наличие на снежна покривка и заледени участъци, независимо, че прилага
документи, установяващи кога точно е чистено. За да бъде ангажирана Община
Варна с деликтната отговорност за посочения инцидент,
се счита, че подлежи и на установяване наличието снежна покривка на посочените
място и дата. Тежестта на доказване се сочи, че е на ищцата, съобразно
правилата, визирани в чл. 154, ал. 1 от ГПК, като тя следва да установи, в
условията на пълно и главно доказване, извършеното от Община Варна неправомерно
деяние, в резултат на което на лицето са причинени вреди от посочения вид и
размер. За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищцата тя следва
да докаже факти, които се субсумират под хипотезата
на гражданския деликт: виновно и противоправно
поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вредите, както и фактите,
водещи до ангажиране на отговорността на възложителя-възлагане на работа на делинквента и причиняване на вредите при или по повод на
извършването й. Това са правопораждащи факти и
доказването им следва да се извърши от ищцата в условията на пълно и главно
доказване. Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно бездействието, то на делинквента
трябва да е предписано нормативно задължение за действие.
С оглед на гореизложеното, се отправя искане да се остави иска без уважение изцяло.
Претендира се за присъждане на ю.к.възнаграждение в полза на
Община Варна.
В условие на
евентуалност, се отправя молба за значително намаляване размера на иска
за претендираните неимуществени вреди в размер на 9
000.00лв., съобразно правилата визирани в чл. 52 от ЗЗД и в съответствие с преобладаващата
за подобни случаи съдебна практика. Размера на претендиранираните
вреди, се сочи, че е прекомерно завишен, имайки предвид, че при определянето му
следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. На
обезщетение подлежат неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият
вредоносен резултат, възрастта на увредения, общественото му положение.
Наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпването на
противоправния резултат е предпоставка за
приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта на
нарушението на делинквента и това на увредения, за да
бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за
настъпването на инцидента. Съразмерността на действията и бездействията на
пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили
произшествието, ще определят и приноса му за настъпването на вредите.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приобщеното по делото Медицинско удостоверение №1213/2018г.,
издадено от д-р Д.Г. от МБАЛ „Св.Анна-Варна“АД, след извършен на 30.11.2018г.
личен преглед на ищцата е установено счупване на дясната раменна кост на същата
в областта на шийката, резултат според описаното на удари с или върху твърд,
тъп предмет, като би могло да е получено
по указания от пострадалата начин и в указаното от нея време – на 28.11.2018г.
около 19.00ч. при падане на неочистен от лед път. Според съдебният медик,
извършил прегледа, посоченото счупване е обусловило трайно затруднение в
движението на десния горен крайник за период от около 2/два/ месеца.
Приложен по делото амбулаторен лист от 15.02.2019г. /л.8/,
удостоверява поставена основна диагноза на ищцата „счупване на горния край на
раменната кост/хумерус/.
Изготвено по делото заключение по СМЕ от д-р Д.А.Д.- началник Отделение Съдебна медицина
при МБАЛ „Св.Анна-Варна"АД, прието и
кредитирано от съда като компетентно дадено удостоверява вида и характера на
увреждането, механизма, по който е получено и лечението, което обуславя същото.
На основание следните данни по делото: Фиш за Спешна медицинска помощ от 28.11.2018год., издаден на името на Е.Й.Т.: „...Работна диагноза: Травма в областта на
дясно рамо...; Лист за преглед на пациент в Спешно отделение при МБАЛ
„Св.Анна-Варна"АД, амб. № 18161/28.11.2018год., издаден на името на Е.Й.Т.: „...Основна диагноза:
Счупване на дясната раменна кост в областта на шийката...Травма на дясна
ръка...Ортеза за 30 дни...Контролни
рентгенографии на 7
и 14 ден..."; Медицинско
удостоверение №
1213/30.11.2018год., издадено от Отделение Съдебна
медицина при МБАЛ „Св.Анна-Варна"АД, на името на Е.Й.Т.:
„...ПРЕДВАРИТЕЛНИ ДАННИ: На 28.11.2018год. към 19.00часа в района
на ул. „Константин Илиев", кв. „Виница", гр.Варна, на непочистен от
лед път се подхлъзнала, паднала, при което получила травма в областта на
дясната ръка. Не е губила съзнание, вещото лице сочи, че се касае за счупване
на дясната раменна кост в областта на шийката, като описаното травматично
увреждане, е резултат на удари с или върху твърд, тъп предмет, би могло да бъде
получено по указаните време и начин. Обусловило е трайно затруднение в
движението на десния горен крайник, за период от около 2
месеца. Това травматично увреждане
налага извършване на имобилизация с ортеза и провеждане на рехабилитационни
и физиотерапевтични процедури с цел възстановяване на пълния обем на функция на
крайника.
Видно от представено
от ищцовата страна писмо с изх.№ ОД – 03-43-1/18.02.2019г. относно
синоптична обстановка за периода 26.11.2018
г. - 30.11.2018 г, изготвено от Национален институт по метеорология и
хидрология – Филиал Варна, за часовете около 19.00ч. на 28.11.2018г. има
наличие на предпоставки и условия за образуването на снегонавявания
и поледици по улиците, и по пътищата. Времето от 26.11.2018г. до 30.11.2018г. е
посочено, че се характеризира с ъс значителни валежи
и вятър. Почти навсякъде вали сняг, образува се снежна покривка, в
Северозападна и Централна България до 20-30см. Много студено, като на
30.11.2018г. минималните температури се понижават на места до -15 / -16 градуса
по Целций.
По делото са събрани гласни показания посредством разпит на
водени от ищцовата страна двама свидетелш,
без родство и дела със страните по делото.
Свидетелят К.И.С.EГН **********, НА ВЪПРОСИ НА АДВ.Г., пълномощник
на ищцата излага следното: „Сещам
се за инцидент на 28.11.2018 г. Това беше в кв.“Виница“. Имах проблем с дюзите
на един автомобил и един приятел ме заведе в сервиз, който се намира на
ул.“Константин Илиев“, №18. Това беше някъде след 19:00 часа, не мога да кажа
точен час, но беше надвечер. Беше тъмно, студено, духаше много силен вятър,
валеше сняг, заледено беше, помня деня. Този мои приятел съдейства да оставим
тези дюзи за ремонт, защото не ги познавам хората от сервиза. И след като
свършихме работа, тръгнахме обратно. Вървяхме по тротоара на уличката. Тя е
малка уличка, но едвам-едвам вървяхме, защото беше заледено. В посока към центъра на улицата, и на около 5
м., се виждаше някаква жена. Видимо на средна възраст, слабичка. Тази жена се
движеше по тротоара. Тя се движеше внимателно, беше й много трудно, предпазливо
се движеше. Едва-едва вървеше. За мен също беше трудно да вървя. Подминахме
кооперацията, която беше съседна на този сервиз. Мисля, че е № 20,
и на 15 м. след това тази жена видях, че се подхлъзна, падна и извика силно.
Успях да стигна до нея. Попитах я какво й е.
Каза, че усеща страшна болка в дясната си ръка. Помогнах й да се
изправи, и тя ми каза, че отива в някаква приятелка, на съседен адрес. Успях да
я оставя до там. Дадох си телефона, да го има за контакт. И тя каза, че ще
звъни на 112. И аз си продължих по моя път. След това, не знам какво е
последвало. ………..Жената беше на тротоара. От тротоара, отстрани се виждаше
ограда, някаква телена. Там няма никакви входове…………Поне докато аз бях там не
съм виждал никой да опесъчява от Общината. Оставих си
телефона на жената, и жената ми звънна март месец следващата година. И попита
дали ще й стана свидетел за инцидента.
Аз не ставам често свидетел на такива инциденти, но тя каза, че трябва да
разкажа какво й се е случило, и за това съм в съда в момента.“ НА ВЪПРОС НА Ю.К. Г.: Сещате
ли се, т.к. споменахте, че изключително предпазливо се е предвижвала
пострадалата, с какви обувки беше? свидетелят
сочи следното: „Зимно време беше. Беше с топли дрехи жената. И със стабилни обувки беше госпожата, такива,
подходящи за сезона. Със сигурност не беше с високи токчета.
Времето не беше подходящо в никакъв случай
за токчета.“
Разпитан по делото, също по искане на ищцовата
страна, свид.Н.П.Б.EГН **********,
излага следното НА ВЪПРОСИ НА АДВ.Г.: „Познавам
Е.Т.. Познавам Е. от 15-20 години. В приятелски отношения сме, познати от общи
компании и си останаха такива отношенията ни. Известно ми е, че Е. е претърпяла
инцидент миналата година, към декември. Беше ми звъннала и каза, че е паднала
някъде във „Виница“, не знам къде.
Някъде на тротоар, но точно къде не знам. Тогава отидох в тях, където
живее в гр. Варна, на ул.“27-ми юли“. Фирмата, в която работя, офиса ми е
наблизо. Е. беше с шина на рамото,
дясното. Почна да ми се жалва, че е паднала, че няма кой да й помага.
Мисля, че някакво лошо време е било тогава, заледено. Разказа, че е паднала,
заради заледяване. Не беше добре
психически, не заради друго, но тя е сама с детето си. Тя затова ми
звънна да отида в тях. Емоционално не беше добре, психически. Тя не можеше да
се обслужва, особено в началото. Доста време мина, мисля, че поне два месеца,
докато беше с шината и не можеше да се обслужва. И аз ходех у тях, понеже офиса
ми е наблизо. Ходех да й взема лекарства, да й пазаря. Аз лично, че докато й
махнаха шината, съм я карал няколко пъти на рехабилитации. Аз лично с
автомобила си съм я карал в „Св. Марина“. Не мога да кажа колко време, аз съм я водил няколко пъти. Не съм я
обслужвал постоянно. Знам, че са помагали и нейни приятелки. Помагали са й да
се къпе. И други хора са й помагали, освен мен, в ежедневните й дейности. Е.
скоро я видях. Преди две-три седмици някъде. Когато ходи на рехабилитациите,
беше добре. Лятото, бяхме на плаж един път и тя каза, че все още усеща болки в
рамото. Много време мина, аз започвам да
забравям подробности, и не знам дали, ако има още нещо, не съм споменал още
нещо.
НА ВЪПРОСИ НА Ю.К. Г.: „Тази
година беше, 2019 г. беше рехабилитацията. Мисля, че беше към април. Е. провежда рехабилитацията, прави някакво
раздвижване. Не знам точно какво.“
Предвид така установеното от фактическа страна,
СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Съгласно разясненията, дадени в ППВС 7/1958г., отговорността
по чл. 49 от ЗЗД, е за чужди виновни противоправни
действия и има обезпечително-гаранционна функция. За възникване на
отговорността по чл. 49 от ЗЗД, са необходими следните предпоставки: вреди,
причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е
възложил работа; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на
работата, възложена от ответника и работникът да има вина за причинените вреди.
Лицето, което е възложило работата може да се освободи от тази отговорност, ако
се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква
вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни
или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа.
За уважаване на предявения иск в тежест на ищцовата страна е да установи, следните
правнорелевантни факти, а именно: противоправно поведение на служител на ответника,
изразяващо се в конкретно действие/бездействие; действително претърпени вреди от ищеца, които
да са настъпили
вследствие на противоправно поведение на служител на
ответника; причинна
връзка между вредата и неправомерното действие/бездействие на служители на
ответника; размер
и характер на понесените вреди.
От своя страна в тежест на ответника по делото от своя страна е да
установи наведените от него положителни
твърдения за факти, от които
черпи благоприятни за себе правни
последици – наличието на обстоятелства, изключващи, респ. погасяващи дължимостта на претендираната сума, в случай че ищецът докаже
нейната дължимост, в т.ч. и наличието на съпричиняване от страна на
ищцата на вредоносния резултат.
При деликтната
отговорност по чл. 49 ЗЗД, всеки
възложител на работа е отговорен за вредите причинени от вещ, която е негова собственост или се намира под негов надзор. Отговорността е безвиновна и с гаранционно обезпечителна функция. В този смисъл тя не произтича
от вината на възложилия работата. Затова няма място за презумптивна виновност и
за нейното опровергаване. Лицето, което е възложило работата може да се освободи от отговорност
единствено, ако докаже, че прекият причинител на вредата не е действал виновно или вредата не е
настъпила от дейност, осъществявана при или по повод на възложената работа. В ППВС № 17/1963г., допълнено
с ППВС № 4/1975г. са дадени
задължителни указания до съдилищата
по повод приложението на чл. 45 /49/ ЗЗД и чл. 50 ЗЗД. Основанието за ангажиране
отговорността по чл. 45, респ.
чл. 49 ЗЗД е наличие на виновно поведение на дееца, в
резултат на което са били допуснати нарушения на предписаните и общоприети правила
по повод ползването на вещта,
съобразно нейното
предназначение, т.е не се касае за вреди настъпили в резултат на специфичните свойства
на вещта. Случаят по разглеждания казус е именно такъв.
Съгласно разпоредбата на § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА /обн. ДВ бр. 77/ 17.09.1991 год./, с влизането на закона в сила, общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги
в селищата и зелените площи
за обществено ползване преминават в собственост на общините.
Същевременно, в чл. 31 ЗП, е
предвидено, че ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. В същото
време, нормата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП задължава лицата, които стопанисват
пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и
да ги отстраняват във възможно най-кратък
срок, като ал. 2 на същия член
регламентира правомощията на кметовете на общините във връзка със създаването
на служби за контрол, които да следят за състоянието и
изправността на пътната настилка в населените
места.
Съдът , като съобрази ангажираните в хода на процеса гласни доказателства, които се кредитират от
съда като отразяващи преки и непосредствени впечатления, депозирани от лице
без каквато и да е заинтересованост от изхода на
спора, констатира, че от същите се
установява факта на непроходимост на непочистен в зимно време тротоар
на улица „Константин
Илиев" в кв.“Виница“, находяща се в гр.Варна, поради заледяване
в зимно време, вследствие на което ищцата е получила телесно увреждане, представляващо
"счупване на дясна раменна кост в областта на шийката" .
Съгласно легалната дефиниция , дадена в пар.1
ДР на Закона за пътищата „път” е ивицата от земната повърхност, която е
специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци, и отговаря на
определени технически изисквания. На основание чл.2, ал.1, т.2 Закона за
общинската собственост вр. с пар.7,
т. 4 от ПРЗ на Закона за местното самоуправление и местната администрация с
влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините и следните
държавни имоти: общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. А
съгласно чл. 30, ал. 4 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на подземните
съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези,
осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на
урбанизираните територии се организират от съответната община. Т.е на ответната
община е възложено поддържането на тротоарите, в т.ч. този, на който се е
случил инцидентът с ищцата. И поради това и носи отговорност на действията,
респ. бездействията на лицата, на които е възложила осъществяването на тази
дейност. Така, ангажираните от нея писмени доказателства в подкрепа на
твърденията й, че е сторила нужното по поддържането на тротоарната настилка се
опровергават от обективно съществувалото й състояние към момента на инцидента.
Вярно е и че те касаят изграждането на обект коридор за бързи автобусни линии и
представеният проект е за част пътна, т.е няма отношение към изграждане,
реконструкция, подновяване на тротоари и тяхната настилка. По- важното обаче е,
че отговорността, както се посочи е гаранционно обезпечителна, т.е за чужди
действия, тези на изпълнителя на възложената работа. Затова и за да се освободи
от нея, ответникът е следвало да докаже или че изпълнителят на възложената
работа не е действал/бездействал виновно, или че вредата не е настъпила от
дейност, осъществявана при или по повод на възложената работа, т.е дължи се на
фактори извън неговото поведение. Отговорността на този, който му е възложил
работата е по чл. 49 ЗЗД щом деянието, причинило увреждането, съставлява
изпълнение на възложената работа или е по повод на същата. Със ЗП, поддръжката
в изправно състояние на тротоарите на местно ниво е възложено като ангажимент
на съответните общини, които участват включително и с финансови средства. От
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се налага извод, че в
случая са налице основанията за ангажиране отговорността на ответната община по
чл. 49 ЗЗД при доказаното бездействие на нейните органи и служебни лица във
връзка със задълженията им за поддържане на пътната настилка, в т.ч. и
тротоарните площи. Очевидно е, че предприетите в тази насока действия не са
били достатъчни, след като се е стигнало до този вредоносен резултат. Налице е
нарушение на вменените задължения по чл. 30, ал. 4 ЗП, поради което следва да
се приеме, че е налице противоправно бездействие.
Вследствие на изложеното е налице и противоправното
и виновно поведение на лицата, на
които Общината е възложила поддържането на улиците
в изправно състояние, което ангажира обективната отговорност на ответника, тъй
като е в пряка причинна връзка с настъпилия за ищцата вредоносен резултат.
От събраните
писмени доказателства и свидетелски показания, които съдът кредитира
като базирани на непосредствени впечатления, както и от заключението на вещото
лице по приобщената към
доказателствения материал
съдебно-медицинска експертиза се установява и настъпването на твърдените в исковата молба вреди, настъпили
в резултат на деликта - физически увреждания на ищцата,
породили телесно увреждане, представляващо "счупване на
дясна раменна кост в областта на шийката".
От друга страна, ответникът не ангажира доказателства, годни
да установят възраженията за изпълнение на вменените му задължения за
почистване и поддръжка на уличната мрежа, предназначена за обществено ползване.
Горното обуславя извода, че вредите са в резултат от неправомерното бездействие от страна на
ответника, изразяващо се в неизпълнение на задължението по чл. 167 ЗДв.П, а именно - за поддържка на
пътя и пътните принадлежности в изправно състояние, в резултат на което на
ищеца са причинени имуществени и морални вреди – болки и страдания, поради
което и за последния е възникнало правото да получи обезщетение за причинените
вреди.
Съдът намира, че търпените болки и страдания са настъпили в
резултат на бездействието на отговорните служители на общината по повод
контрола, ремонта, стопанисването и изграждането на тротоарните площи. Фактическият състав на деликта, предвиден
в чл. 49 ЗЗД, е осъществен, поради което и следва да се приеме, че за ищцата е възникнало правото да претендира обезщетение за настъпилите
вреди.
Съобразно константната съдебна практика в понятието
„неимуществени вреди" се включват всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в
своята цялост негативни емоционални изживявания на увреденото лице, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но
създаващи социален дискомфорт за определен период от
време и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му
състояние, както и разбирането. При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, следва да бъдат отчетени характера и степента на
увреждането, начинът на осъществяването му, обстоятелствата, при които е
извършено, възрастта на увреденото лице, отраженията в психиката му и моралните
страдания, икономическата среда и др.
В конкретната хипотеза, от
представените по делото доказателства (приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза, свидетелски показания, медицинска
документация) се установява, че процесния инцидент е дал
отражение върху физическото и психично състояние на ищцата. Освен големите
болки в увредения крайник, които ищцата изпитва и към настоящия момент, негативни
последици от инцидента са и болките и обездвижването на дясното й рамо, което е
оказало неблагоприятно влияние при осъществяване на ежедневни домакински и хигиенни
дейности, като ищцата е имала нужда от помощ при осъществяване на ежедневните й
битови нужди. Наред с изложеното поради настъпилия процесен
инцидент, ищцата се е лишила от възможността да се грижи и за дедето
си. От свидетелските показания е видно, че физическите последици от инцидента
не са отшумели и към настоящия момент , като ищцата усеща и понсатоящем
болки в рамото и ходи на рехабилитация.
Вследствие на изложеното съдът намира, че ищцата е търпяла неимуществени вреди под
формата на физически болки и страдания,
в резултат на противоправното поведение на
ответника. Съдът, като съобрази заключението на вещото лице по приобщената по
делото съдебно-медицинска експертиза, преценявайки всички обстоятелства по
делото, които са свързани и са от значение за тези търпени вреди, счита, че получените увреждания несъмнено са
причинили неимуществени вреди на ищцата, под формата на болка, продължителен дискомфорт от невъзможността от самостоятелно обслужване и
извършване на обичайни човешки дейности в продължение на няколко месеца. С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и съобразно обичайната съдебна практика, съдът по справедливост
определя размера на обезщетението за търпените от пострадалата неимуществени
вреди в размер на 9000 лева. В тази насока е и практиката на Окръжен съд Варна /Решение № 1305 от 11.11.2019 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 1324/2019 г.; Решение № 1188 от
21.10.2019 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 1201/2019 г./.
Основателно се явява
и искането обезщетение за неимуществени вреди да се присъди ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 28.11.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, доколкото съгласно разпоредбата на чл.
84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане, длъжникът се
смята в забава и без покана.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство
разноски, съгласно представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК/л.58/.
По настоящото производство, ищецът претендира разноски в общ размер от 1510,00лв.,
от които държавна такса в размер на 360,00 лв. , депозит за вещо лице в размер на 150,00 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 1000,00лв. Съдът намира, че възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, е
основателно, и предвид чл.7, ал.2, т.4
от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, следва да се определи в минимален размер от 830.00лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.49 от ЗЗД ОБЩИНА
ВАРНА, БУЛСТАТ ***, адрес на управление: гр. Варна, ***, представлявана
от R=M=- Кмет на Община, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Й.Т. ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 9000.00лв./девет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания
от телесно увреждане, представляващо "счупване на
дясна раменна кост в областта на шийката", претърпени в резултат на подхлъзване
на непочистен в зимно време тротоар
на улица „Константин
Илиев" в кв.“Виница“, находяща се в гр.Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на увреждането - 28.11.2018г., до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ОБЩИНА ВАРНА, БУЛСТАТ ***, адрес на управление: гр.
Варна, ***, представлявана от И.П.- Кмет на Община, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Й.Т. ЕГН **********, адрес: ***, сумата в размер на 1340,00лв., представляваща сторени от ищеца
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, явяващи се сбор от
следните суми: държавна такса в размер на 360,00 лв. , депозит за вещо лице в размер на 150,00 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 830.00лв., редуцирано до минимален размер по чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се
обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС
от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: