Р Е Ш Е Н И Е
Номер …………………. Година 2020 град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд седми касационен състав
на двадесет
и трети януари година две хиляди и двадесета
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Мария Желязкова
Таня
Димитрова
секретар Мая
Вълева
прокурор
Силвиян Иванов
като
разгледа докладваното от съдия Милачков
К.Д. № 3347
по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна
жалба на „Ави Транс“ ЕООД - Варна, ЕИК ххххххххх, представлявано от управителя В.
И. А., депозирана чрез пълномощник – адв. В.Ш., срещу Решение № 1959 от
31.10.2019 г. по АНД № 4265/2019 г. на Варненски районен съд, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 23-0000460/09.08.2019 г. на Началника на
ОО”АА” -Варна, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на
3000 лева, на основание чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвтПр
Касаторът по подробно изложени съображения, оспорва
решението на районния съд с твърдения за необоснованост, като са изложени и
съображения за постановяването му в нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5
от ЗАНН, тъй като е посочено, че дружеството притежава лиценз № 09413/20.12.2012
г., а то притежава такъв № 09413/06.11.2017 г., валиден до 19.12.2027 г. Твърди
се и неправилно приложение на материално-правната норма на чл.7а ал.2 пр.3 от
ЗАвтПр, тъй като не е посочено конкретното нормативно изискване - нормата,
която го установява и фактите, които сочат, че водачът не отговаря на това
изискване. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което НП да
се отмени. В представено по делото чрез пълномощник писмено становище, жалбата
се поддържа и се моли за отмяна на решението и отмяна на НП.
Ответникът по касация, оспорва жалбата и счита същата
за неоснователна. Счита, че нарушението, за което е санкционирано дружеството-жалбоподател,
е доказано от обективна и субективна страна. Счита решението на въззивния съд за правилно и
законосъобразно, и моли същото да се потвърди.
Представителят на ВОП изразява мнение за
неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и наведените касационни основания, както и становището на
страните намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в срок и е от надлежна
страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените аргументи
представляват касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1,т. т.1 от НПК,
приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
За да се произнесе по спора ВРС е намерил от
фактическа страна, че през месец юни 2019 год. служители на ОО„АА“-Варна, сред
които старши инспектор Й. Й., приключили извършена комплексна проверка на
превозвача "Ави Транс" ЕООД. В хода на проверката било установено, че
22.08.2018 г. в гр. Варна, притежаващ лиценз за превоз на товари № 09413, е
допуснал до управление на товарен автомобил марка "М.", кат. N3 с peг.№
ВххххВВ, с който е извършен обществен превоз на товари, видно от пътен лист с №
0012049/22.08.2018 г. и тахографски лист от 22.08.2018 г., водача С. В. А.,
ЕГН: **********, който не отговарял на изискванията за психологическа годност
по смисъла на чл.7а ал.2 предл.3 от ЗАвтПр. Водачът А. бил без валидно
удостоверение за психологическа годност за периода 20.08.2018 г. - 22.01.2019 г.
При тези констатации, на 24.06.2019 г. старши инспектор Й. съставил срещу
дружеството акт за установяване на административно нарушение, в който описал
обстоятелствата на извършване на нарушението и посочил правната му квалификация
по чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвтПр. Актът бил предявен и връчен на представляващия
дружеството, който го подписал без възражения, като такива не постъпили и в срока
по чл.44 от ЗАНН. На 09.08.2019 г., въз основа на съставения акт, АНО издал
атакуваното НП, като приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, и
на основание чл.96г ал.1 предл.2 от ЗАвтПр наложил на дружеството имуществена
санкция в размер на 3000 лв.
Установявайки горното, въззивния съд е потвърдил
оспореното пред него наказателно постановление.
Оспореното решение е законосъобразно.
Настоящият състав, като касационна инстанция изцяло
споделя мотивите на Районен съд Варна, досежно наличието на извършено нарушение
и законосъобразността на оспореното пред него наказателно постановление, поради
което не намира за необходимо да ги преповтаря.
Като неоснователно следва да бъде отклонено
възражението на касационния жалбоподател за непълна, неточна, респ. несъответна
на фактите, правна квалификация на деянието, защото приетата за нарушена
разпоредба на чл.7а ал.2 предл.3 от ЗАвтПр била бланкета и ответникът по
касация не е посочил конкретно нарушените правила и от кой нормативен акт са
те, което било накърнило правото на защита на превозвача. Действително както в
АУАН, така и в НП, не е посочена изрично Наредба № 36/15.05.2006 г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания (Загл. доп. ДВ, бр. 89/2010 г. - обн. ДВ, бр. 46/2006 г., посл.
изм. ДВ, бр. 36/2016 г.), която съгласно §2 от нейните ПЗР, е издадена на
основание чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП. Последният предвижда, че министърът на МТИТС
определя изискванията за психологическа годност на водачите, извършващи
обществен превоз на товари (чл.152 ал.1 т.2 б."б" от ЗДвП). Отделно
от това и по силата на същата законова делегация, материята е регулирана и с
Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на РБ (Обн. ДВ, бр. 101/99 г., посл. изм. ДВ, бр. 51/2018 г.);
Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и
товари (Обн. ДВ, бр. 108/2002 г., посл. изм. ДВ, бр. 51/2018 г.), съгласно § 5
от чиито ПЗР, тя е издадена на основание чл.7 ал.3, чл.25 ал.2 и други от ЗАвтПр.
Съгласно нормата на чл.7 ал.3 от ЗАвтПр, условията и редът за установяване на
изискванията по ал.2 и за издаване на лиценз, се определят с наредба на МТИТС в
съответствие с чл.5 от Регламент (ЕО) № 1071/2009 на ЕП и Съвета.
Обстоятелството, че всички посочени по-горе нормативни актове от различен ранг
не се споменават в процесното пред ВРС наказателно постановление, не може да
бъде преценено като нарушение на закона, както е посочено в касационната жалба,
тъй като не са относими към възведеното по делото нарушение.
Настоящият касационен състав споделя и мотивите на
въззивния такъв относно допуснатата в АУАН и НП техническа грешка относно
валидността на лиценза на дружеството. Действително същото не е от характер да
затрудни правото на защита срещу конкретното обвинение, тъй като не засяга
неговата съставомерност. По делото не се спори, че дружеството притежава лиценз
за обществен превоз на товари. Нарушението, за което е наказан превозвачът, се
свежда до това, че последният е допуснал да бъде извършен обществен превоз на
товари от водач, който не притежава валидно удостоверение за психологическа
годност, а не защото лицензът му е изтекъл, респективно не притежава такъв към
момента на извършване на превоза или каквото и да е друго от тази широко регулирана
материя в областта на автомобилните превози. Нещо повече, както правилно е
приел въззивният съд, съгласно приложената разпоредба на чл.7а ал.2 от ЗАвтПр,
лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на товари само с водачи,
които отговарят на изискванията за психологическа годност, определени с
наредбите по чл.7 ал.3, чл.12б ал.1 от ЗАвтПр и чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Изпълнението на тези изисквания за всеки отделен водач се удостоверява със
завършващия процедурите по горепосочените нормативни актове документ, а именно
- Удостоверение за психологическа годност, каквото валидно към релевираната
дата, водачът, ангажиран от касатора с обществения превоз на товари, е нямал.
Преценявайки доказателствата съдът е формирал верния
извод, че шофьорът, извършил превоза за дружеството на 22.08.2018 г. е имал
удостоверение за психологическа годност, което е било валидно до 20.08.2018 г.
Последното с категоричност потвърждава крайния решаващ извод за консумиран
състав на нарушение на чл.7а ал.2 от ЗАвтПр, което е следвало да не бъде
допускано от лицензирания превозвач, чиято отговорност в случая е обективна и е
ангажирана по специалния чл.96г ал.1 от ЗАвтПр. Последният представлява
предвиден в закон (по арг. от чл.10 от ЗАНН) случай на допустителство и е от
категорията на продължените нарушения като се осъществява чрез бездействие,
посредством допускането от превозвача да бъде извършван обществен превоз на
товари от водач, който не притежава валидно удостоверение за психологическа
годност.
Настоящият състав, при служебната проверка от чл.218
ал.2 от АПК, установи, че оспореният съдебен акт е валиден, постановен е в
допустим процес и е съответен на материалния закон. Правилно районният съд е
издирил приложимата в случая санкционна материалноправна разпоредба на чл.96г
ал.1 от ЗАвтПр, чиито субект на нарушение е превозвачът, с каквото качество
поначало участва в административнонаказателното производство касаторът. Наложеното
наказание е справедливо, наложено е в абсолютния законоустановен размер и при
спазване изискванията на чл.27 от ЗАНН.
Съдът е изложил самостоятелни мотиви относно
правилната юридическа квалификация на процесното деяние, както и относно
неговата степен на обществена опасност, преценена като значителна, вследствие
на което е извел верния извод, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН.
В съвкупността си изложеното обуславя извод, че
оспореното решение на ВРС следва да се остави в сила, тъй като не са налице
сочените в жалбата касационни основания.
Воден от изложеното и на основание чл.221 ал.2 предл.
първо от АПК, вр. чл.63 ал.1 изр. второ от ЗАНН, Административен съд – гр.
Варна, Седми касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
1959/31.10.2019 г. по АНД № 4265/2019 г. на Варненски районен съд, ІV-ти
състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0000460/09.08.2019
г. на Началника на ОО”АА” -Варна, с което на „Ави Транс“ ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лева, на основание чл.96г ал.1 пр.2 от
ЗАвтПр.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.