Р
Е Ш Е Н И Е
№
260115/11.02.2021 г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети януари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Красимира
Андонова, като разгледа докладваното от съдия Вълков НАХД № 4302 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63
ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.Й.И., ЕГН **********,
чрез адв. Х Х от АК-Сливен, срещу Наказателно постановление № 20-0769-002595/07.08.2020
г., издадено от началник група, сектор ПП, към ОД на МВР - Бургас,
с което за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т.
6 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание глоба
в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Жалбоподателят оспорва наказателното
постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно уведомен, не се явява и не се представлява. По делото е изразено
писмено становище от адв. Христо Христов от АК-Сливен с искане за отмяна на
наказателното постановление.
Административнонаказващият орган,
редовно уведомен, не изпраща представител. По делото е изразено писмено
становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
На 31.05.2020 г., в 15:06 часа, в гр.
Бургас, на път I-6, км
493+600, в посока от бензиностанция „Ромпетрол“ към КПП-1, автоматизирано
техническо средство – мобилна система за контрол над скоростта – TFR1-М, с фабричен № 510/07, засякло и заснело движещ се със скорост от 149 км/ч лек автомобил – „Ландровер Рейндж Ровер“, с
рег. №. Мястото на контролирания пътен участък попадало в границите на
населеното място, но имало и въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта
до 90 км/ч. Въпросното нарушение било
записано на файл с наименование „клип № 12512“. Установено е, че заснетият
автомобил „Ландровер Рейндж Ровер“, с рег. №,
е собственост на „Кронос Ауто Рент“ ЕАД, представлявано от А А.
Техническото средство – мобилна система
за контрол на скоростта – TFR1-М, с фабричен № 510/07, към датата на заснемане на
нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените по делото документи
– протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол (л. 25) и
удостоверение за одобрен тип средство за измерване /л. 26/.
За използването на мобилното техническо
средство бил изготвен и надлежен протокол по реда на чл. 10 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. (л. 24), съдържащ всички законоустановени реквизити.
За констатираното нарушение се
пристъпило към съставяне на АУАН, като била изпратена покана по реда на чл. 40,
ал. 1 ЗАНН до собственика на автомобила. По делото е представена декларация по
чл. 189, ал. 5 ЗДвП /от дата 12.06.2020 г./ от представляващия „Кронос Ауто
Рент“ ЕАД - Ангел Ангелов, в която е посочено, че на 31.05.2020 г., в 15:06
часа, въпросният автомобил „Ландровер Рейндж Ровер“, с рег. №, е бил във владение на жалбоподателя С.Й.И..
След получаване на информацията за
водача, на 20.06.2020 г. св. В.П. съставил срещу С.Й.И. АУАН, като приел, че
наказуемата скорост е 145 км/ч (с приспаднат в полза на нарушителя толерансът
от 3 %) и квалифицирал нарушението като такова по чл. 21, ал. 2
ЗДвП. АУАН бил връчен на 01.07.2020 г., като жалбоподателят не е направил възражения.
В срока по чл. 44 ЗАНН писмени възражения също не били депозирани.
Въз основа на АУАН, на 07.08.2020 г. АНО
издал и процесното НП, като възприел фактическата обстановка, описана в акта,
поради което и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП наложил на жалбоподателя
наказание „глоба” в размер на 750 лева и „лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 3 месеца.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали, които съдът
кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като
съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство,
съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на
актосъставителя. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло,
приложените по преписката снимки (запис).
От
правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се
приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е частично основателна по следните съображения:
В конкретния случай съдът счита, че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник на Група
към Сектор „Пътна Полиция” към ОД на МВР - Бургас, видно от приложената Заповед
с рег. № 8121з-515/14.05.2018 г., издадена от
министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице – младши автоконтрольор към Сектор „ПП” – ОД на МВР - Бургас,
който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и
който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за
нарушения по този закон.
Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН.
Относно въведените ограничения на
скоростта е приложен Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.,
доказващ, че въпреки, че се касае за пътен участък в рамките на населеното
място, то максимално допустимата скорост за движение е била именно 90 км/ч.
По делото е представено ксерокопие на
снимка, изготвена чрез системата за видеоконтрол, от която става ясно, че
скоростта е била засечена на 31.05.2020 г., в 15:06 часа. Доколкото представената
снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същата
се явява веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.
Видно от представените писмени
доказателства, системата за видеоконтрол е одобрена и проверена на 05.02.2020
г. и същата е регистрирала грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч в
рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км./ч. Към датата на нарушението АТС е било
преминало последваща техническа проверка съгласно Закона за измерванията и
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
Следователно то е притежавало техническите характеристики и параметри, и е било
в състояние да изпълнява в пълен обем предназначението си. В тази връзка съдът
не споделя възраженията в жалбата за наличието на недостатъци при измерването
на скоростта, още повече и че по делото не бяха ангажирани никакви
доказателства в тази посока.
Правилно е определен и субектът на
административнонаказателната отговорност в лицето на жалбоподателя. Видно от
материалите по делото същият е посочен от собственика на МПС, като водач на
същото към датата на деянието, а съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП -
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение. Жалбоподателят на свой ред не е декларирал,
че друг е управлявал процесния автомобил и правилно именно на него е съставен
АУАН и издадено НП. В хода на съдебното следствие също не се ангажираха
надлежни доказателства, които да изключват административнонаказателната му
отговорност, поради което съдът приема, че за извършеното с автомобила
нарушение правилно е бил санкциониран С.Й.И..
За така констатираното административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание глоба
в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца,
на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Жалбата се явява основателна по отношение на размера на наложената
глоба. Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване от над 50 km/h - с глоба
700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50
лв. В случая, съдът
намира, че при определянето на превишената скорост не е била изчислена
правилно максимално допустимата грешка от ± 3 % от измерената стойност за
скорости над 100 км./ч. Видно от
приложения по делото снимков материал, засечената с техническото средство
скорост е 149 км./ч. След отчитане на възможната техническа грешка
при установяване на скоростта се установява, че превишаване на допустимата
скорост не е
с 55 км./ч., а с 54.53 км./ч. Поради което и за нарушението е следвало
да се наложи административното наказание три
месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство и глоба в размер от 700 лева.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една
от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с
несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние
със завишена обществена опасност, поради което и приложението на чл. 28 от ЗАНН
в конкретния случай би било незаконосъобразно.
В заключение, предвид
императивния характер на правилото по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, процесното наказателно постановление следва
да бъде изменено единствено относно размера на наказанието глоба, като размерът
на същата следва да бъде намален от 750 лв. на 700 лв.
С оглед изхода на делото, разноски
принципно се дължат на АНО, а в полза на жалбоподателя не следва да бъдат
присъждани такива. Това е така, доколкото съгласно Тълкувателно решение № 3 от
8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК, при изменяване на наказателното
постановление съдът осъжда нарушителя да заплати сторените разноски, като
липсва хипотеза на съразмерно присъждане. В случая по делото обаче не е
направено искане от АНО за присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне
в този смисъл.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-0769-002595/07.08.2020 г., издадено от началник на група, сектор ПП, към ОД на МВР - Бургас, с което за
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП,
на жалбоподателя С.Й.И., ЕГН **********, е наложено наказание глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 750 лв. на 700 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд –
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:К.А.