№ 542
гр. София, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20211110216291 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на “***” ЕООД против Наказателно постановление № 22-
2100063/09.11.2021 г., издадено от директора на ДИТ-София, с което, на основание чл. 414, ал. 3
КТ, на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 3 000 лева, за нарушение
на чл. 61 КТ.
НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за недоказаност на административното
обвинение и за обективна несъставомерност. Моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява. Навежда
доводи за процесуално нарушение (нередовно призоваване за връчване на АУАН). Поддържа
жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
Към 04.10.2021 г. дружеството-жалбоподател стопанисвало търговски обект – сръбска
скара на жар, находящ се в г***.
На цитираната дата, около 11:10 ч. служителите при ДИТ-София област Н.Г. и Д.И.
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в търговския обект. На място било
установено лицето М. В. МЛ., ЕГН ********** – същата била позната на собственика и се
1
намирала в обекта, по негова молба – да запали скарата, поради закъснение на работник. На М.
била предоставена за попълване декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, която тя попълнила
доброволно, декларирайки, че не работи за дружеството, намира се инцидентно на обекта, не
получава трудово възнаграждение, не ползва отпуски и почивни дни. По време на проверката,
заведението не обслужвало клиенти и не било с активно фискално устройство.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите Н.Г. и М.М.; АУАН; НП; протокол за проверка; идентификационна карта;
декларация; заповеди за компетентност.
В настоящия случай, страните спорят не толкова по приложението на материалния и
процесуалния закон, а във връзка с установената от контролните органи и възприета от
административнонаказващия орган фактическа обстановка. В тази връзка, разпитаният свидетел
от проверяващия екип заявява обстоятелство, което не се оспорва и от самия жалбоподател – че в
момента на проверката св. М. действително се е намирала в търговския обект, извършвайки
фактически действия. В контекста на заявеното от Г. обстоятелство – че обектът не е бил
функциониращ и клиенти не са били обслужвани нито по време на наблюдението, нито по време
на проверката. Прави впечатление, също така, че версията за оказване на приятелска услуга
всъщност не се заражда в съдебната фаза на производството, а данни за такава се съдържат на един
максимално ранен етап – още при попълване на процесната декларация. В този смисъл и
възражението от жалбата намира сериозна опора в доказателствената маса, като последиците от
това следва да бъдат предмет на обсъждане в друг раздел на настоящото изложение.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
2
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Същевременно, възражението за наличие на процесуални нарушения е основателно. На
първо място, налице е несъответствие между АУАН и НП, касателно правната квалификация: в
АУАН като такава се сочи чл. 61, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ, а в НП – чл. 61 вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
Несъответствията между цитираните два основополагащи процесуални документа винаги е било
обект на процесуална критика (Р 2014/2013 АССГ, I кас. с-в; Р 5112/2013 АССГ, XI кас. с-в; Р
5223/2013 АССГ, XIII кас. с-в; Р 4442/2015 АССГ, I кас. с-в; Р 4110/2013 АССГ, I кас. с-в; Р от
16.02.2010 по кнахд 8659/2009 АССГ, II кас. с-в; Р по кнахд 4716/2009 АССГ, XII кас. с-в. Р
1349/2013 АССГ, I кас. с-в) и е било коментирано, като самостоятелно отменително основание.
В тази връзка, правната квалификация от НП се отличава и с непълнота, доколкото чл. 61
КТ има повече от една алинеи и липсата на конкретизация ограничава правото на защита.
На следващо място, установява се, че лицето М.М. отрича каквато и да било връзка с
дружеството,стопанисващо обекта (нещо повече – в декларацията наименованието на дружеството
фигурира като „Джамбарска 21“ ЕООД, поради което и при липса на посочен ЕИК теза за
идентичност трудно би могла да бъде споделена). Независимо от това, проверяващият екип е счел
за уместно именно на нея да връчи покана за съставяне на АУАН, с което е препятствал
възможността, гарантирана от чл. 40, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, като подобен пропуск нееднократно е бил
критикуван от съдилищата (Р 10.08.2009 по а.д. 1953/2009 I кас с-в; Р от 15.10.2009 по а.д.
4551/2009 АССГ X кас с-в; Р от 13.04.2009 по а.д. 1138/2009 АССГ II кас с-в и др.).
По приложението на материалния закон
НП е незаконосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че към момента на проверката св. М. е извършвала
фактически действия в търговски обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател, без да има
сключен трудов договор с него. Същевременно, обаче, не се оборват показанията на разпитания
свидетел на жалбоподателя – че се касае не за полагане на труд, а за инцидентно фактически
действие, под формата на услуга и при необслужващ клиенти обект, т. е. системността,
възмездността и йерархичността, характерни за трудовите правоотношения са отсъстващи
елементи тук и деянието е обективно несъставомерно.
Доколкото се касае за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
юридическо лице, изследване на субективна страна не намира приложение.
Дори да се застъпи теза за съставомерност, съдът приема, че нарушението представлява
маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно
нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност,
в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид
(субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН
въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в
административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в
ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина
наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това
3
преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в
зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за
съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на
просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените в КТ задължения на физическите и юридическите лица, без законът
да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин
законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет
на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени).
Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не
е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде
направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното
нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай нарушението не е
застрашило обществените отношения, свързани обезпечаването на правата и интересите на наето
лице – поради липсата на такова, както и при нефункциониращ търговски обект, липса на
обслужвани клиенти и при изначална липса на желание от страна на св. М. да бъде трудово
обвързвана с дружеството-жалбоподател. В този смисъл и следва да се приеме, че обществената
опасност на това бездействие не се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото
следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.
Предвид всичко гореизложено, не законосъобразно и необосновано е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, с оглед защитата от повереник, въззиваемата страна би
следвало да поеме разноски за насрещната. С оглед липсата на претенция за присъждане, обаче,
съдът не дължи произнасяне в тази насока.
По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и, като такова,
следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-2100063/09.11.2021 г., издадено от
директора на ДИТ-София с което, на основание чл. 414, ал. 3 КТ, на “***” ЕООД била наложена
имуществена санкция, в размер на 3 000 лева, за нарушение на чл. 61 КТ.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4