Решение по дело №474/2023 на Административен съд - Велико Търново

 

Производството е по реда на чл. 73, ал. 3 от Закона за културното наследство (ЗКН) във вр. с чл. 145 от Административно процесуалния кодекс АПК)

 

Образувано е по жалба, подадена от М. М. М. с [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица] и посочен адрес за връчване на съобщения и призовки в с. Ореш, общ. Свищов, [улица], против т.2-т.7 от Заповед № 871-РД-01-03/ 18.07.2023 г. на кмета на Община Свищов (жалбата е оттеглена в частта по т.1 от заповедта), с които по реда на чл. 73, ал. 3 от ЗКН е разпоредено на Б. П. Т. и М. М. М., в качеството им на съсобственици на обект: сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Свищов, находяща се в УПИ XI – 1738, кв.197 по ПУП на гр. Свищов, с административен адрес в гр. Свищов, [улица], и представляваща единична архитектурно – строителна недвижима културна ценност с „местно значение“- „Къща на наследниците на Янко Христов Янков“, част от групова недвижима културна ценност „Историческа зона „Традиционен център гр. Свищов“, в указания срок за своя сметка да възложат конструктивно обследване на сградата, пълно архитектурно и фото - заснемане с всички елементи, да възложат изготвянето на проектна документация за реконструкция, консервационно-реставрационни и ремонтни работи, която да се представи за съгласуване по реда на чл. 84 от ЗКН в Министерство на културата. При неизпълнение на разпореденото са предвижда прилагане на чл. 76 от ЗКН.

 

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания акт като постановен в противоречие с материалния закон. Твърди се, че в заповедта неточно и непълно е отразена фактическата обстановка по отношение описанието на сградите, представляващи и включени в недвижимата културна ценност. Твърди, че е собственик на южната пристройка без ½ идеална част от първи етаж от антрето, която част било отделна сграда с двускатов покрив, не е била декларирана ката културна ценност и не е част от къщата на наследниците на Я. Х. Я., за разлика от едноетажната 4-ъгълна къща с четирискатен покрив. В тази връзка счита че са налице две отделни сгради, едната от които е южната пристройка, която не е идентифицирана като паметник на културата, но при неясни причини е обединена към имота, представляващ недвижима културна ценност. С тези съображения са претендира отмяна на заповедта в оспорените части. В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез упълномощения адвокат С. поддържа жалбата по изложените в същата съображения като се развиват допълнителни съображения за наличието на гражданскоправен спор по отношение на собствеността на сградата. Претендират се разноски.

 

Ответникът по жалбата – Кметът на Община Свищов, чрез процесуалния си представител от адвокатско дружество „Ш. и Янков“ оспорва жалбата като неоснователна по съображенията, изложени в писмено становище вх. №4587/06.10.2023г. Счита оспорената заповед за законосъобразна, постановена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, при спазване на процесуалните правила и след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Намира, че процесният обект е в достатъчна степен индивидуализиран в заповедта, като по вид застрояване, така и по местонахождение. С подробно изложени съображения намира, че имотът на жалбоподателя е част от недвижимата културна ценност „Къща на наследниците на Янко Христов Янков“, а наложените със заповедта мерки с оглед реалното състояние на имота, отговарят на целта на закона. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Представя писмена защита.В молба по хода на делото с вх. №416/29.01.2024г. прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя. Претендират се разноски.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА – Б. П. Т., в съдебно заседание чрез ***М., намира жалбата за неоснователна. Според адв. М. от доказателствата по делото се установява, че имотът има нужда от укрепване, но поради липса на интерес от страна на жалбоподателя – съсобственик, то не е изпълнено. Подробни съображения излага в представената по делото писмена защита. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Първоначално, жалбата е насочена против няколко административни актове – оспорва се законосъобразността с искане да бъде отменена Заповед № 871-РД-01-03/ 18.07.2023 г. на Кмета на Община Свищов, и да се обяви нищожността на Разрешение за строеж № 47/ 07.05.2001 г. и на Акт за узаконяване № 2/ 04.04.2002 г., издадени от Главния архитект на Община Свищов.

С Разпореждане от 04.09.2023 г. по настоящото адм.дело № 474/ 2023 г. по описа на АСВТ, производството по жалбата, в частта й за прогласяване нищожността на Разрешение за строеж № 47/ 07.05.2001 г. и на Акт за узаконяване № 2/04.04.2002 г., издадени от главния архитект на Община Свищов е отделено и са образувани адм.дело №523/2023г. по описа на АСВТ и адм. дело №525/2023г. по описа на АСВТ. Предвид това, настоящото производство продължава само и единствено по направеното оспорване на Заповед № 871-РД-01-03/ 18.07.2023 г. на Кмета на Община Свищов.

Административното производството по издаване на оспорения акт е започнало по повод постъпили сигнали за лошо техническо състояние на сграда, находяща се в гр. Свищов, [улица]. С писмо изх. №04-00-135 от 23.03.2023г. на зам.- кмета на Община Свищов е уведомена ГД „Инспекторат по опазване на културното наследство“ при Министерство на културата, че при извършената проверка на работна група от общинската администрация е установено наличието на обстоятелства, застрашаващи от увреждане и разрушаване сградата, която е статут на единична недвижима културна ценност. С писмото си на основание чл. 72, ал.3 от ЗКН органът иска от Инспектората определяне на представител за извършване на съвместна проверка и последващи действия спрямо сградата – недвижима културна ценност. Впоследствие, с писмо изх. №08-00182/12.05.2023г. на ГД „Инспекторат по опазване на културното наследство“ е изискана информация от директора на „НИНКН“ относно статута, режимите на опазване и наличието на процедирана или входирана проектна документация за обекта в гр. Свищов. По делото липсва отговор на НИНКН по повод писмото от инспектората, но е приложена скица и положително становище от Министерство на културата за реставрация на фасадата на „Къща на наследниците на Янко Христов Янков“ в гр. Свищов.

На 19-20.06.2023г. е извършена проверка на място и по документи от представители на общинската администрация в Свищов и Инспектората по опазване на културното наследство при Министерство на културата, при която е установено, че жилищната сграда е с [идентификатор], разположена на [улица], едноетажна, масивна, ъглов имот, с масивна пристройка в северна посока по [улица]и пристройка от запад на къщата, има самостоятелни входове от изток и запад. Установено е, че сградата е в добро видимо конструктивно състояние, но североизточната част от сградата, която за първи етаж е с [идентификатор], и втори етаж с [идентификатор], е в тежко аварийно състояние, като северната й половина се е самосрутила, покривът е амортизиран на север и запад, с деформации по покривната конструкция, изцяло са деформирани стените на втория етаж, а по фасадата на сградата има напуквания , обрушени участъци и паднала мазилка. Отразено е, че съществува опасност от самосрутване на улицата, което създава опасност за хора, животни и превозни средства. В резултат на тези констатации са издадени съвместни указания от Община Свищов и Инспектората към собствениците на сградата за аварийно – временно укрепване на основание чл. 72, ал.3 от ЗКН - за монтиране на плътна мобилна ограда, която за обезопасяване на пространството пред източната фасада на североизточната част на сграда и да предотврати инциденти при евентуално срутване на елементи от градежа на сградата. В указанията се съдържат фотоснимки.

Със Заповед № 770-РД-01-03/30.06.2023г. на Кмета на Община Свищов на основание чл. 73, ал. 1 от ЗКН е назначена петчленна комисия, включваща представител на РДНСК – В.Търново, по един представител на Регионалния инспекторат по опазване на културното наследство и „НИНКН“, и двама служители от Свищовската общинска администрация, която комисия да извърши проверка и оглед на състоянието на сградата „Къща на наследниците на Янко Христов Янков“ в [населено място], находящ се в УПИ XI – 1738, кв.197 по ПУП на [населено място], след което да бъдат предприети последващи действия от кмета на общината. Тази заповед е връчена на отговорните институции, видно от приложените по делото известия за доставяне /л.59-63 от делото/.

Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол изх. №08-00-1185/10.07.2023г. на комисията по чл. 73, ал. 1 от ЗКН, подписан от всички членове. От същия става ясно, че дадените съвместни указания за аварийно-временно укрепване на сградата не са били изпълнени от собствениците в предоставения 14-дневен срок. Констатациите на комисията са идентични с отразените в съвместните указания на Община Свищов и Инспектората по опазване на културното наследство при Министерство на културата относно влошеното състоянието на сградата. С констативния протокол от 10.07.2023г. в няколко точки комисията е решила собствениците на недвижимата културна ценност да извършат укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи по отношение на сградата, посочени по вид и обем в няколко точки в протокола.

Производството е приключило с издаването на Заповед № 871-РД-01-03/ 18.07.2023 г. на Кмета на Община Свищов на основание чл.73, ал.3 от ЗКН, в която органът е възприел изцяло всички констатации на комисия по чл. 73, ал. 1 от ЗКН, обективирани в Констативен протокол изх. №08-00-1185/10.07.2023г., касаещи влошеното състояние на сградата, както и направените предложения от комисията. Със заповедта е наредено на Б. П. Т. и М. М. М., в качеството им на съсобственици на сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], находяща се в УПИ XI – 1738, кв.197 по ПУП на [населено място], с административен адрес в [населено място], [улица], представляваща единична архитектурно – строителна недвижима културна ценност с местно значение - „Къща на наследниците на Янко Христов Янков“, попадаща в групова недвижима културна ценност – „Историческа зона „Традиционен център [населено място]“, да извършат укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи по отношение на същата, последиците при неизпълнение, подробно изброени в т.1-т.7, аналогични направените предложения от комисията в Констативен протокол от 10.07.2023г., а именно:

1. В срок от 14 календарни дни от връчването на заповедта по чл. 73, ал. 3 от ЗКН, да обезопасят периметъра на сградата чрез мобилна метална ограда на разстояние 1,50 метра от източната имотна граница, която да предпазва пространството от югоизточния ъгъл на мобилен гараж с [идентификатор] до северната част на външно стълбище пред източната фасада на сградата и да предотврати инциденти при евентуално срутване на елементи от градежа на сградата;

2. В срок от 2 месеца от връчване на заповедта на кмета на община Свищов, издадена по реда на чл. 73, ал. 3 от ЗКН, собствениците за своя сметка да възложат изготвяне на конструктивното обследване на сграда „Къща на наследници на Янко Христов Янков" с [идентификатор] по КККР на [населено място].

3. В срок от 2 месеца от връчване на заповедта на кмета на община Свищов, издадена по реда на чл. 73, ал. 3 от ЗКН, за своя сметка да възложат изготвяне на пълно архитектурно и фото-заснемане на недвижимата културна ценност с всички нейни елементи - сградата и двора, и с детайли на характерните части и елементи от пластичната украса. Да се отразят всички настъпили повреди и разрушения с графично маркиране на патологиите и текстово описание в обяснителна записка. По същия начин да се отрази периодизацията на настъпилите в годините намеси по НКЦ.

4. Собствениците да възложат изготвяне на инвестиционен проект, достатъчен за изпълнението на дейности за основен ремонт, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни и адаптация, въз основа на конструктивното обследване и пълното архитектурно и фото-заснемане с детайли. Проектирането да бъде реализирано в срок до 6 /шест/ месеца от датата на връчване на заповедта на кмета на община Свищов, издадена по реда на чл. 73, ал. 3 от ЗКН. Проектната документация да се изготви от лица или под ръководството на лица, вписани в регистъра по чл. 165 от ЗКН и съгласно изискванията на Наредба № 4 от 21 декември 2016 г. за обхвата и съдържанието на документации за извършване на консервационно-реставрационни дейности на недвижими културни ценности, издадена от МК и МРРБ (ДВ бр. 105 от 30.12.2016 г.);

5. Да предоставят изготвената проектна документация, конструктивното обследване и пълното архитектурно и фото-заснемане с детайли в Министерство на културата за съгласуване по реда на действащата нормативна уредба, съгл. чл. 83, ал.1, т.1 и т.2 от ЗКН, по реда на чл. 84, ал.1 и ал.2 от ЗКН;

6. След положително становище на министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица, по внесената документация, кметът на община Свищов, може да издаде заповед за частично демонтиране на недвижимата културна ценност.

7. При неизпълнение на указаните предложения в указания срок, се прилагат разпоредбите на чл. 76 от ЗКН.

Заповедта на Кмета на Община Свищов е връчена на М. М. М. на 21.07.2023г., а на Б. П. Т. поради неоткриването й на адреса, заповедта на кмета на общината е съобщена чрез поставяне на съобщение на таблото в Община Свищов на 16.08.2023г., премахнато на 31.08.2023г., удостоверено с подписите на двама служители от общинската администрация. Заповедта на Кмета на Община Свищов е изпратена още на Министерство на културата, НИНКН и РДНСК / л.46 от делото/.

Недоволен от издадената Заповед № 871-РД-01-03/ 18.07.2023 г. на Кмета на Община Свищов , М. М. М. е подал жалба до АСВТ чрез органа, във връзка с която е образувано настоящото дело.

Същевременно, с протоколно определение от о.с.з на 26.03.2024г. жалбата на М. М. М. е оставена без разглеждане в частта по отношение на т. 1 от Заповед № 871-РД-01-03/18.07.2023г. на Кмета на Община Свищов на основание чл. 155, ал. 1 от АПК поради оттеглянето й, като производството по делото е прекратено в тази част.

Като доказателства по делото е приета административната преписка по издаване на процесната заповед, постъпила с писмо вх.№ 3841/07.08.2023 г. от Община Свищов, както и допълнително представените Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот № 124, том III, дело №777/1958 г. на Свищовския народен съдия, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот № 125, том III, дело №778/1958 г. на Свищовския народен съдия; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот №74, том II, дело №541/1962г. на Свищовския народен съдия; Молба от 06/2001г.; писмо №70-00-317/20.07.2001г. на кмета С. Б.; Писмо изх.№1009/21.10.2002г на ДНСК - Велико Търново;Удостоверение за търпимост от 30.05.2016г. на архитекта на [населено място]; Акт за узаконяване №5/26.04.2002г. от гл. арх. на Община Свищов.;СТЕ по гр. дело 328/2022г. на РС – Свищов; Скица №*********-07.09/2019г.;Схема№15515655/14.05,2022;Възражение вх.№94-15/28.06.2023г., Решение № 480/25.01.2011 година по адм. дело № 368/25.01.2011 година по описа АСВТ; неодобрен и несъгласуван проект за пристройка, преустройство и укрепване на съществуваща жилищна сграда в [населено място] на [улица], УПИ ХХ1-1738 в кв. 69 с възложител ЕТ „Милко М. – И. “, [населено място].

По делото са приложени още Разрешение за строеж №47/07.05.2001г. на гл. арх. на Община Свищов и Разрешение за ползване на строеж „Три броя магазини за промишлени стоки“ (промяна предназначението на съществуващи помещения) №95/25.04.2002г. на началника на РДНСК – В. Търново, както и [нотариален акт], том III, рег. №3015, дело №227/2017г. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот №100, том I, дело №190/1994г. при РС – Свищов и [нотариален акт], том VII, рег. рег.7912, дело рег.59/2008г. на Нотариус с район на действие РС – Свищов за учредено безвъзмездно вещно право на строеж на пристройка на два етажа с площ 20 кв.м. По делото липсват данни за реализиране на строежа и въвеждането му в експлоатация.

Приобщени към доказателствения материал по делото са още писмо изх. № 94В-30/15.12.2016 година на Община Свищов до М. М., писмо изх. № 08.001144/03.07.2023 година, ведно със Заповед № 77-РД-01-03/30.06.2023 година на Кмета на Община Свищов.

С решение № 1218/08.04.2024г. по адм. дело № 523/2023г. е отхвърлена жалбата на М. М. М. с [ЕГН], адрес [населено място], [улица] и посочен адрес за връчване на съобщения [населено място], общ. Свищов, [улица], срещу Акт за узаконяване № 2/ 04.04.2002 г., издаден от главния архитект на Община Свищов, с искане за обявяване нищожността на оспорения акт. Решението не е влязло в сила.

С решение № 275/03.11.2023г. по адм. дело № 525/2023г. е отхвърлена жалбата на М. М. М. с [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица] и посочен адрес за връчване на съобщения и призовки в [населено място], общ. Свищов, [улица], против Разрешение за строеж № 47/ 07.05.2001 г., издадено от Главния архитект на Община Свищов с искане за прогласяване на неговата нищожност. Решението не е влязло в сила.

По делото е допусната и назначена основна и допълнителна съдебно – техническа експертиза, чието заключение е прието без оспорване по съответния процесуален ред. Според заключението на вещото лице по основаната СТЕ, с [нотариален акт], том III, рег. №3015, дело №227/2017г. Б. Т. Т. е закупила три броя магазини с идентификатори 65766.702.1738.1.8, 65766.702.1738.1.7 и 65766.702.1738.1.2, намиращи се в източната част на обекта и техните външни ограждащи стени са с приблизителни общи размери: от юг — 5,93 метра и от изток —14,50 метра (Приложение 1 от основната СТЕ). Експертът посочва, че всеки от магазините има собствен вход/изход от източната ограждаща стена на обекта — по протежение на [улица], като два от тях (с [идентификатор] и 65766.702.1738.1.7) са достъпни по външни стълби (Изображение 2 от СТЕ), а третият магазин (с [идентификатор]) е достъпен от прилежащата улица чрез самостоятелни стъпала (Изображение 3 от СТЕ). За да отговори на въпроса дали земята под външните стълби е нанесена на скицата, поради липса на индикативен номер на скица в поставения въпрос, вещото лице е разгледало приложената към жалбата скица №15-817115-07.09.2019 г., съгласно която границите на поземления имот от изток са поставени по ограждащите стени на обекта и не включват земята под външните стълби. Относно собствеността на земята върху която са изградени външните стълби, използвайки информацията от скица №230/28.03.2002г. (Приложение 2 от СТЕ) и приложената към жалбата скица №15-817115-07.09.2019 г., експертът дава заключение, че уличната регулационна граница на [УПИ] от изток не е поставена по кадастралната граница на поземления имот, съвпадаща с ограждащите стени на обекта и тези 18,00 кв.м от площта на улицата не са придадени към площта на имота. Липсвали документи, уреждащи регулационни отношения между Община Свищов и собствениците на имота, т.е регулационните сметки не са уредени, поради което и земята, върху която са изградени външните стълби, е част от прилежащата улица - публична общинска собственост. Според вещото лице в действащия ПУП — ПРЗ, одобрен с Решение №348/30.10.2008 г., доп. Решение №604/28.05.2009 г., доп. Решение №749/26.11.2009 г. на Общински съвет - Свищов (Приложение 3 т СТЕ), имотът, в който е разположен коментирания обект, е образуван като [УПИ], [жк], но предвижданията на плана са за премахване на съществуващото застрояване u изграждане на ново застрояване свързано по цялото протежение по [улица]на регулационния [жк], което не отговаря на целите за запазване на културното наследство. Отделно от това, според графичната информация на този ПУП-ПРЗ границите на поземления имот от изток са поставени по ограждащите стени на обекта (със заобляне пред частта от стената на магазин с поземлен [идентификатор]) и не включват земята под външните стълби, т.е последните не са нанесени на кадастралния план. По отношение на дължината на източната страна на къщата вещото лице е измерил дължината на частта от ограждащата стена от изток, която е богата декорирана с елементи в неокласически стил и същата е с дължина 9,99 метра. Описаният размер е извлечен от проект „Реставрация на фасада на сградата в [УПИ], кв. 197, [населено място] по чл. 151, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗУТ", част „Архитектура“ от 2014г. (Приложение 1 от СТЕ). За да отговори на въпроса дали пристройката, собственост на жалбоподателя, е паметник на културата, вещото лице е прегледал материалите по делото и тези, съдържащи се в досие с индекс Bm-1128-83-IV, съхранявано в Националния документален архив на НИНКН, като е описал архитектурно-обемното развитие на обекта през годините. Така след извършения анализ е достигнало до заключение, че т.нар. „пристройка" не представлява културна ценност, но въпреки това не може да бъде разглеждана като самостоятелна сграда, предвид това, че не е конструктивно обособена като самостоятелна структура: не притежава собствена стена в южната си част, а пространствата й използват северната фасадна стена на оригиналната постройка, и не притежава собствен покрив, а ползва общ покрив с оригиналната постройка. В тази връзка е направен краен извод, че „пристройката" е част от обект „Къща на наследници на Янко Христов Янков". В съдебното заседание пред АСВТ, проведено на 11.12.2023 г., вещото лице разяснява, че къщата е единична културна ценност, част от групова културна ценност, а пристройката не е отделна сграда, а част от обща структура, изградена в ъглов имот. Обяснява, че къщата и пристройката са една сграда, тъй като имат общ покрив, но не са строени в една година. Пристройката е двуетажна, а оригиналната сграда е построена в края на деветнадесети век е едноетажна, без да има данни за точната година на дострояването. Част от сградата като самостоятелен обект е и магазинът на един етаж с вход от улицата, който се появява през 2017 година. Обяснява значението на „единична културна ценност“ и „груповата културна ценност“, като в случая културната ценност са двете фасади от главната улица и перпендикулярната, които участват в ансамбъл. Въпросните пристройки, които са част от единна структура, нямат по тях никакви украси и нямат архитектурна стойност, и в нарушение а закона интервенции по тях не са съгласувани с компетентния орган. По отношение на състоянието на сградата, базирано на оглед на място на сградата, експертът посочва, че източната и западната ограждаща стена са в добро състояние, но най- лошо е състоянието в северната част, където се намира т.нар „пристройка“.

В допуснатата по делото допълнителна СТЕ вещото лице дава отговори на поставените в молба вх. №6124/29.12.2023г., касаещи т.нар „пристройка“, като за целта е осъществил повторен оглед на обекта, и му е осигурен допълнителен достъп до пристройка, в която са обособени самостоятелни обекти с поземлени идентификатори 65766.702.1738.1.4 (на първи етаж) и 65766.702.1738.1.5 (на втори етаж). Според експертното заключение, съгласно кадастралната карта на [населено място] (Изображение 1), магазинът с поземлен [идентификатор] (означен в заключението с инициали М 1.2) няма приземен етаж, тъй като се намира на приземния етаж. В източната част на приземния етаж на обекта „Къща на наследници на Янко Христов Янкоб" освен пристройката М 1.2 са разположени още другите два магазина – с [идентификатор]/означен като М 1.7/ и с [идентификатор] /означен като М 1.8/, между които има стени. Под подовата плоча на М 1.2 има подземно пространство, което се разпростира и под другите два магазина – с [идентификатор] /М 1.7/ и с [идентификатор] / М 1.8/ - Схема 1 от допълнителната СТЕ. Вещото лице обяснява, че това подземно пространство е достъпно през друг самостоятелен обект с [идентификатор] (Изображение 1) и следователно М1.2 или т. нар. „пристройка“ няма подземен етаж, а подземен етаж има самостоятелен обект с поземлен [идентификатор]. При огледа са констатирани остатъци по пода (Изображение 5) и от структурата на западния ограждащ зид между частта от пространството под М 1.2 и М 1.7 установява, че е имало изградена стена, която към настоящия момент не съществува. В подземния етаж също са налични стени, отделящи подземното пространство, но ограждащите стени на подземното пространство от запад не следват точно ограждащите стени на М 1.2, М 1.7 и М 1.8. между частта от подземното пространство под М 1.2 и частта под М 1.7 е имало изградена стена, която към настоящия момент не съществува (Изображение 5). Според вещото лице магазинът М 1.2, заедно с другите два магазина означени като М 1.7 и М 1.8 и мазата (подземното пространство под магазините) в „източната реална част от къщата“ са придобити от праводателя П. Т. Б. с [НА], том III, дело №778/1958 г., а другите два обекта обособени самостоятелни обекти в „южната половина" от „пристройката северно от къщата" с идентификатори 65766.702.1738.1.4 (на първи етаж) и 65766.702.1738.1.5 (на втори етаж) са придобити с [НА], том II, дело №541/1962 г.

 

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът, осъществявайки служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, прави следните изводи:

Жалбата срещу процесната Заповед №871-РД-01-03/ 18.07.2023г. на кмета на Община Свищов, в обжалваната част от т. 2 до т. 7, е подадена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, от активно легитимирано лице, адресат на акта и съсобственик на процесната сграда, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 73, ал. 3 от ЗКН, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

След извършване на служебна проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 73, ал.3 от ЗКН, настоящият състав установи, че обжалваната заповед е издадена от кмета на Община Свищов, който е компетентният орган по чл. 73, ал. 3 ЗКН.

Оспорената заповед е валиден писмен акт, издаден в изискуемата от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити, включително и посочване на фактическите и правни основания за издаване. Процесният обект е в достатъчна степен индивидуализиран в заповедта както по вид застрояване, така и по местоположение. Формулиран е ясен диспозитив, като ясно са посочени разпоредените задължения към собствениците на недвижимата културна ценност „Къща на наследниците на Янко Христов Янков“ с [идентификатор] по КККР на [населено място], находяща се в УПИ XI – 1738, кв.197 по ПУП на [населено място]. Описанието му е обвързано с наличните документи за собственост и данни от КККР на [населено място]. Съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31. III. 1975 г., ОСГК на ВС мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт в препроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. В случая административният орган изрично с оспорената заповед № 871-РД-01-03/18.07.2023 г. е направил връзка към протокола от 10.07.2023 г. на комисията по чл. 73, ал. 2 от ЗКН. Има указание относно реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Предвид това, не е налице съществен порок на формата, който да води до липсата на волеизявление.

При постановяване на административния акт в оспорената му част не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават отмяна на оспорения административен акт на това основание. Административното производство е започнало по повод сигнали за лошото състояние на сградата - единична недвижима културна ценност от местно значение „Къща на наследниците на Янко Христов Янков“, попадаща в Групова недвижима културна ценност – „Историческа зона „Традиционен център [населено място]“. Проведена е била процедура по реда на чл. 72, ал. 3 от ЗКН и са били издадени съвместни указания от Кмета на Община Свищов и Регионалният инспекторат по опазване на културното наследство за аварийно-временно укрепване, които не са били изпълнение от собствениците на обекта в определения срок. Оспорената заповед на кмета на Община Свищов е издадена след констативен протокол от 10.07.2023г., изготвен от нарочно назначена комисия, чиито състав съответства на изисквания съобразно чл. 73, ал. 1 ЗКН. В протокола подробно са описани констатациите на експертите по отношение на състоянието на сградата, като протоколът отговаря по съдържание на изискванията на чл. 73, ал. 2 от ЗКН. В констативния протокол е описано състоянието на сградата след извършения оглед на място и в седем точки комисията е предложила на кмета на Община Свищов вида и обема на необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи, които следва да се предприемат, с оглед състоянието на сградата, като е посочен срокът за извършване на предписаните дейности. Недвусмислена е разпоредителната част на заповедта относно задължените лица, а именно - собствениците на недвижимата културна ценност, поименно посочени. От приложените по делото доказателства, включително кореспонденцията между различните държавни администрации, органът се е опитал да изяснени всички релевантни за случая факти и обстоятелства.

По материалната законосъобразност съдът намира следното:

С обжалваната част /т.2-т.7/ от Заповед № 871-РД-01-03/ 18.07.2023 г. на Кмета на Община Свищов, на основание чл. 73, ал. 3 от ЗКН е разпоредено на Б. П. Т. и М. М. М., като съсобственици на сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], находяща се в УПИ XI – 1738, кв.197 по ПУП на [населено място], с административен адрес в [населено място], [улица], представляваща единична архитектурно – строителна недвижима културна ценност с местно значение „Къща на наследниците на Янко Христов Янков“, за своя сметка да възложат изготвяне на конструктивно обследване на сградата, пълно архитектурно и фото - заснемане с всички елементи, да възложат изготвянето на проектна документация, необходими за ремонт, реставрация, реконструкция на сградата поради нейното лошо състояние и опасност от срутване. Сградата е с [идентификатор] по КККР на [населено място], разположена в [УПИ], [жк], в ПИ с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място] (стар ПИ Х-2143 от кв. 119 по плана на [населено място]).

От приобщените по делото доказателства се установява, че сградата „Къща на наследниците на Янко Христов Янков“ в [УПИ], [жк], е декларирана като единичен архитектурно-строителен паметник на културата с категория "местно значение", част от ансамбъла по [улица], поставена под номер 56 от Списъка на обявените и декларирани паметници на културата в [населено място] с изх. №1908/28.05.1981 г. Посоченото се подкрепя от Протокол № 26/25.08.2009 г. на Експертен съвет към НИОНКЦ, с който са приети решения за актуализация на Списъка на единични и групови паметници на културата в [населено място], вкл. в централната градска част на града, в който списък под № 37 е включена „Къща на наследниците на Янко Христов Янков“ със статут на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност с категория "местно значение", попадаща в обхвата на „Историческа зона - Традиционен център [населено място]“, декларирана с писмо № 2477/08.09.2009г. на НИНК като Групов паметник на културата. В този смисъл и на основание § 10, ал. 1 от ПЗР към ЗКН горепосочената сграда притежава статут на единична архитектурно – строителна недвижима културна ценност с категория "местно значение". По делото не се установява да е извършено обнародване в ДВ на обявяването на паметника на културата, но това обстоятелство не води до извод, че процесният обект не съставлява такъв паметник. И това е така, тъй като в отменената норма на чл. 12, т. 2, пр. последно от отменения Закон за паметниците на културата и музеите (обн., ДВ, бр. 29/1969 г., отм. ДВ бр. 19/2009 г.) изрично е записано, че „статут на паметник на културата“ придобиват както обявените по реда на чл. 4, ал. 1 от ЗПКМ недвижими паметници на културата, които подлежат на обнародване, така също и „декларираните от НИПК“. А Съгласно § 10, ал. 1 от ПЗР на ЗКН, заварените обявени по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут и категория като културни ценности по смисъла на този закон, а съгласно § 12 ПЗР ЗКН заварените декларирани по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут като декларирани обекти по този закон. Ето защо, наведеното в съдебно заседание възражение на оспорващия, че обекта не представлява недвижима културна ценност поради липса на обнародване в ДВ са неоснователни. Този статут е придобит още преди оспорващият да стане съсобственик на имота.

Основните възражения на жалбоподателя са в насока, че притежаваните от него обекти в поземления имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], не са част от недвижимата културна ценност „Къща на наследниците на Янко Христов Янков“, съответно не попадат под режима на Закона за културното наследство, и неправилно е определен като адресат в оспорената кметска заповед, в качеството му на съсобственик.

Видно от приложените по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 124, том III, дело №777/1958 г. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот № 125, том III, дело №778/1958 г. в недвижимия имот - парцел Х-2143, кв.119 по плана на [населено място] на [улица] (сега с [идентификатор] по КККР на [населено място]) е имало изградени къща, пристройка и сайвант, като с първия [НА], том III, дело №777/1958 г. собствеността на 1/6 идеална част от дворното място от общо около 600 кв.м и западната реална част от къщата придобива С. И. З., а с другия [НА], том III, дело №778/1958 г. собствеността на 1/6 ид. част от дворното място и източната реална част от къщата придобива П. Т. Б.. Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот №74, том II, дело №541/1962г., южната половина от пристройката северно от къщата става собственост на П. Т. Б., а северната половина от пристройката се придобива от С. И. З., заедно с още 1/3 от дворното място. Настоящият жалбоподател с ЕТ „М. Митев“ по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №100, том I, дело №190/1994г. при РС – Свищов се легитимира като собственик 1/6 ид. част от дворното място и реално южната пристройка, двуетажна, състояща се от стая на първи етаж, стая на втори етаж, с праводатели наследниците на П. Т. Б.. Парцелът Х-2143, кв.119 по плана на [населено място] е идентичен с [УПИ], квартал 197 по ПУП на [населено място]. От заключението на вещото лице по основната СТЕ, става ясно, че оригиналната постройка в поземления имот е била изградена в края на XIX век като едноетажна масивна сграда в неокласически стил с вход от север, издаден извън основния обем, наречена от вещото лице „структура“, която в кадастралната част на плана за улична регулация от 1915 г. е разделена на три части - оригинална постройка, но с опростен правоъгълен контур, допълнителна пристройка, в чиито контур е включен издадения вход на оригиналната постройка, и втора пристройка, т.е бил направен опит за разделяне на структурата на един основен и два допълващи обема, но нито един обемите не е отразен като служещ „за жилищни нужди“. Т.е според експертизата, първоначално обектът е разделен на три части като част от общата сграда – в случая това са къщата, пристройка и сайвант. Първоначално е построена къщата, а след това е извършвано пристрояване към основната сграда – на двуетажна пристройка и на магазин на един етаж, според разясненията на вещото лице от съдебното заседание от 19.12.2023г. Всичко построено в имота с кадастралния план от 1962 г. е нанесено като една сграда, което положение се запазва с кадастрална карта на [населено място] от 2002г. Т.е към момента на придобиване на пристройката с НА от 1996г. от жалбоподателя и към деклариране на имота като единичен архитектурно-строителен паметник през 1981г., всичко построено в имота е било обособено и отразено в плана като една обща сграда.

В действащата кадастрална карта на [населено място], одобрена със Заповед №РД-18-10/12.02.2009г. на изп. директор на АГКК, изменена със Заповед №КД-14-04-399/04.11.2013г. на началник СГКК – Велико Търново обекта е графичното отразен като една структура - сграда с [идентификатор], с начин на трайно ползване: жилищна сграда със смесено предназначение (в резултат на проведената през 2002г. процедура за промяна предназначението на съществуващите помещения в три броя магазини за промишлени стоки). В сградата с [идентификатор] по КККР на [населено място] има обособени осем самостоятелни обекти, като видно от допълнителната СТЕ (Изображение 1 Схема 1) в североизточната част има пристрояване на т.нар магазин на един етаж [идентификатор], и двуетажна пристройка, в която са обособени два самостоятелни обекти с идентификатори 65766.702.1738.1.4 (на първи етаж) и 65766.702.1738.1.5 (на втори етаж). По делото се установява, че тези два самостоятелни обекти са собственост на жалбоподателя М. М., като според вещото лице е налице идентичност на двуетажната пристройка с описаната в НА от 1962г. Дори да не се кредитира допълнителната експертиза в тази част поради липсата на пълно съвпадение в описанието на пристройката в НА от 1994г. и НА от 1962г. и че същата е различна от описаната в НА от 1962г., т.е че е била достроена впоследствие към първоначалната сграда в периода след 1962г. (няма данни за точна година на пристрояване), то тази пристройка въпреки липсата си на стойностно оформление на фасадите (очевидно в нарушение на режима на ЗКН) не може да бъде разглеждана като самостоятелна сграда, тъй като не е конструктивно обособена като самостоятелна структура: не притежава собствена стена в южната си част, а пространствата й използват северната фасадна стена на оригиналната постройка, и не притежава собствен покрив, а ползва общ покрив с оригиналната постройка. Или иначе казано, „пристройката е част от обект „Къща на наследници на Янко Христов Янков", в какъвто смисъл е заключението на основната СТЕ. Освен това, пристройката към основната сграда представлява културна ценност и защото част от групов архитектурно строителен паметник на културата „Традиционен център [населено място]“ и участва в ансамбъла по [улица]и [улица]и попадат в приложното поле на ЗКН.

Съгласно нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗКН, режимът за опазване на недвижимата културна ценност се определя с акта за нейното деклариране или за предоставяне на статут. Нещо повече, в чл. 79, ал. 2 от ЗКН е указано, че с режима за опазване на недвижимата културна ценност се посочват териториалният обхват и предписанията за опазване на недвижимата културна ценност и нейната среда. В нито един от двата декларативни списъка /от 1981г. и 2009г./ не са определени границите на паметника на културата, освен общото наименование „Къща на наследниците на Янко Христов Янков“, при което териториалния обхват се определя по реда на чл. 79, ал. 4 от ЗКН. Според цитираната разпоредба, когато единична културна ценност няма определен териториален обхват в акта за деклариране или за предоставяне на статут, за нейни граници се смятат границите на имота, за охранителна зона - територията, обхващаща непосредствено съседните имоти, а при улици до 14 метра - и срещулежащите през улицата имоти, както и уличното пространство между тях. В този смисъл, границата на единичната археологическа недвижима културна ценност „Къща на наследниците на Янко Христов Янков“ /сграда с [идентификатор]/ са границите на имота, в който е разположена, а именно: ПИ с [идентификатор] (УПИ XI – 1738, кв.197 по ПУП на [населено място]) и всичко попадащо в границите на този имот (сградата, в т.ч. и пристройките) са в обхвата на границите на груповия архитектурно - строителен паметник на културата и са под режима на ЗКН. До момента имотът, в която се намира сградата, е такава на групова недвижима културна ценност и съответно изискванията на закона важат и за обектите попадащи в нея. Смисълът на закона е осигуряването на единен облик на зоните и териториите, наситени с обекти групови недвижими културни ценности или зоните около единични такива паметници.

В заключение, притежаваните от М. М. два самостоятелни обекта в двуетажната пристройка с идентификатори 65766.702.1738.1.4 и идентификатори 65766.702.1738.1.5 по КККР на [населено място] са част от недвижима културна ценност „Къща на наследниците на Янко Христов Янков“, включена в групов архитектурно – строителен паметник на културата „Традиционен център [населено място]“, а именно ансамбъла по [улица]и [улица]в [населено място], и същият правилно е определен като задължено лице по чл. 71, ал. 1 от ЗКН в Заповед №871-РД-01-03/18.07.2023г. на Кмета на Община Свищов.

Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 3 от ЗКН, посочена като правно основание за издаването на заповедта от 18.07.2023г., в правомощията на кмета на съответната община, в която се намира обекта – недвижима културна ценност, е да разпореди а лицата по чл. 71, ал. 1 от ЗКН за тяхна сметка да извършат необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН.

В т. 2 – т.5 от разпоредителната част на оспорената заповед е наредено на Б. Т. и М. М. М. да извършат конструктивно обследване, архитектурно и фото-заснемане с детайли, въз основа на които да възложат изготвянето на проектна документация за консервационно-реставрационни и ремонтни работи, която да се представи за съгласуване по реда на чл. 84 от ЗКН в Министерство на културата за сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], находяща се в [УПИ], квартал 197 на [населено място] – недвижим паметник на културата с „местно значение“. В титулната част от процесната заповед е налице позоваване на констатациите на комисията в протокола от 10.07.2023г., в който е посочено, че като цяло сградата е в добро видимо конструктивно състояние, но в североизточната си част, в която се намират обекта на първи етаж с [идентификатор] и обекта на втори етаж с [идентификатор] е във влошено, тежко аварийно състояние – северната й половина се е самосрутила, покривът е изцяло амортизиран на север и запад, с наличие на много открити участъци и деформирана покривна конструкция, междуетажният гредоред е пропаднал и дъждовни води се стичат до основите на пристройката, деформирани стени и напуквания и олющвания по фасадата. В северната част от двуетажната пристройка се намират двата самостоятелни обекта на жалбоподателя Митев, където всъщност е най – лошо състоянието на сградата.

От всички събрани по делото доказателства се установява необходимостта от действителни консервационно-реставрационни дейности и ремонтни дейности спрямо недвижимата културна ценност с оглед изключително влошеното състояние на сградата, разрушенията във времето от бездействието на нейните собственици за опазването й. Видно от приложните в преписката фотоснимки към съвместните указания по чл. 72, ал.3, както и от вещото лице при огледа на място и приложените към СТЕ снимки, недвижимата културна ценност на [улица] [населено място] е в лошото състояние на състоянието в отделните й части, особено в северната и североизточната част на сградата. Според вещото лице източната и западната ограждаща стена в частта си към фасадата по „Цар Освободител“ и в частта с украси е в добро състояние, въпреки че има отчупени части и фасадното изображение е започнало да се влошава, но потвърждава изключително лошото състояние на сградата именно в северната й част, където е пристройката с липсваща фасадна стена, което изключително много намалявало годността на сградата. Лошото състояние на част от вътрешните помещения в обекта също се потвърждават от експерта, като разрухата в подовите плочи, гредореда, събореният покрив, които са опасни и с опасност от разруха. Всичко казано до тук обосновава извод за наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност. Въпреки че от документацията по преписката и СТЕ става ясно, че от изключителна важност за културното наследство са автентичното фасадно оформление на сградата, съдът намира, че независимо от обстоятелството, че стойностни като културна ценност са фасадните изображения на самата сградата, несъмнено нейното опазване в цялост вън и вътре е от съществено значение за цялостното запазване на фасадните стени и това което е останало, защото в противен случай при и липса на адекватни мерки ще се стигне до хипотезата на окончателното й самосрутване във всички нейни части и загуба на културни ценности, оставени от предишни поколения. След като сградата е в състояние, което изисква бързи мерки по протекция и опазване. Тоест, налице са законовите основания на разпореденото с т. 2-т.5 от заповедта.

С т.6 от оспорената заповед е дадена възможност на кмета на общината да издаде заповед за демонтиране на недвижимата културна ценност след положително становище на министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица, което напълно съответства с текста на чл. 74, ал . 1 от ЗКН, а последната т. 7 от заповедта всъщност урежда неизпълнението от собствениците на сградата - паметник на културата, на оспорената в настоящото производство заповед по чл. 73, ал. 3 от ЗКН и е съобразена с чл. 76, ал. 1 от ЗКН, при което не е налице незаконосъобразност и в тази част.

Що се отнася до изхода на настоящото производство досежно издадените и обжалвани Разрешение за строеж от 2001г. на гл. арх. на Община Свищов с искане да бъде обявен за нищожен и Акта за узаконяване от 2002г. на един от магазините за промишлени стоки, то настоящият състав намира за ирелевантни тези паралелни производства към изхода на настоящия правен спор. Няма отношение към законосъобразността на оспорвания в настоящото производство административен акт и въпросът дали регулационните сметки са уредени по отношение на площта на земята /площта на улицата/ под външните стълби пред един от трите магазина за промишлени стоки (този с [идентификатор]) в парцела с [идентификатор] / стар [УПИ] в кв. 69 и [УПИ], квартал 197 на [населено място]/ и дали същата е придадена към площта на този имот чрез изкупуването й от Община Свищов, т.е че е с приложена регулация.

Издадената от Кмета на Община Свищов заповед съответства и на целта на закона – да запази и съхрани целостта на недвижимата - културна ценност, като защитена ценност по специалния закон, чрез извършването на укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи. Не се установява и нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, доколкото със заповедта не се цели да бъдат засегнати права на адресата в степен по-голяма от необходимото за изпълнение на законово установените правомощия на общинската администрация.

По изложените съображения съдът намира, че Заповед № 871-РД-01-03/18.07.2023 г. на Кмета на Община Свищов е законосъобразна. Същата е валиден административен акт, издаден в предписаната от закона форма при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, ответната и заинтересованата страна имат право на разноски. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на Община Свищов разноски в размер от 1 200 лева с ДДС, представляващи действително заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно преводно нареждане от 06.10.2023г. в полза на Адвокатско дружество „Ш. и Янков“ и фактура №2718 от 06.10.2023г. с получател Община Свищов. На основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати и на заинтересованата страна Б. П. Т. разноски в размер на 1 250 лв., представляващи договорено и платено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 19.10.2023г.

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. М. М. с [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица] и посочен адрес за връчване на съобщения и призовки в [населено място], общ. Свищов, [улица], против Заповед № 871-РД-01-03/18.07.2023 г. на кмета на Община Свищов в частта й от т.2 до т.7.

ОСЪЖДА М. М. М. с [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица] и посочен адрес за връчване на съобщения и призовки в [населено място], общ. Свищов, [улица], да заплати в полза на Община Свищов разноски по делото общо в размер на 1200 лева (хиляда и двеста лева) с ДДС.

ОСЪЖДА М. М. М. с [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица] и посочен адрес за връчване на съобщения и призовки в [населено място], общ. Свищов, [улица], да заплати на заинтересованата страна Б. П. Т. от [населено място] разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 250 лева (хиляда двеста и петдесет лева).

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.