РЕШЕНИЕ
№ 321
гр. Перник, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на седми септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500259 по описа за 2021 година
С решение № 260488 от 23. 11. 2020г., постановено по гр. д. № 01720 / 2020г.
по описа на Пернишкия районен съд :
Е признато за установено, че С. И. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, сумата в размер на 65,97 лева - стойността на
предоставени мобилни услуги за периода от 01.11.2017 г. до 31.01.2018 г. по
договор от *** г. за мобилни услуги с предпочетен номер ***, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното плащане, като исковата претенция за разликата от 65,97 лева
до предявения размер от 71,05 лева, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 07303 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд
е отхвърлена като неоснователна.
1
Е отхвърлен като неоснователен предявения иск от „Теленор България”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, срещу С. И.
С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с което иска да се признае за
установено, че ответната страна дължи на ищцовото дружество сумата в
размер на 105,80 лева - неустойка по договор за мобилни услуги от *** г. с
предпочетен номер ***, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по
ч. гр. д. № 07303 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.
Е отхвърлен като неоснователен предявеният иск от „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
срещу С. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с което иска да се
признае за установено, че ответната страна дължи на ищцовото дружество
сумата в размер на 22,41 лева – разликата между цената на устройстовто без
абонамент и преференциална лизингова цена, дължима по договор *** г. за
мобилни услуги с предпочетен номер ***, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 07303 по описа за 2019 г. на Пернишки
районен съд.
Е признато за установено, че С. И. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, сумата в размер на 35,98 лева - стойността на
предоставени мобилни услуги за периода от 01.11.2017 г. до 31.12.2017 г. по
договор от *** г. за мобилни услуги с предпочетен номер ***, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното плащане, като исковата претенция за разликата от 35,98 лева
до предявения размер от 89,32 лева, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 07303 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд,
е отхвърлена като неоснователна.
Е признато за установено, че С. И. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, сумата в размер на 53,97 лева - стойността на
предоставени мобилни услуги за периода от 01.11.2017 г. до 31.01.2018 г. по
договор от *** г. за мобилни услуги с предпочетен номер ***, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното плащане, като исковата претенция за разликата от 53,97 лева
2
до предявения размер от 116,40 лева, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 07303 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд,
е отхвърлена като неоснователна.
Е отхвърлен е като неоснователен предявения иск от „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
срещу С. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***1, с което иска да се
признае за установено, че ответната страна дължи на ищцовото дружество
сумата в размер на 133,05 лева - неустойка по договор за мобилни услуги от
*** г. за мобилни услуги с предпочетен номер *** за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 07303 по описа за 2019 г. на
Пернишки районен съд.
Е признато за установено, че С. И. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, сумата в размер на 35,98 лева - стойността на
предоставени мобилни услуги за периода от 01.11.2017 г. до 31.01.2018 г. по
договор от *** г. за мобилни услуги с предпочетен номер ***, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното плащане, като исковата претенция за разликата от 35,98 лева
до предявения размер от 46,81 лева, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 07303 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд,
е отхвърлена като неоснователна.
Е признато за установено, че С. И. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, сумата в размер на 19,98 лева - стойността на
предоставени мобилни услуги за периода от 01.11.2017 г. до 31.12.2017 г. по
договор от *** г. за мобилни услуги с предпочетен номер ***, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното плащане, като исковата претенция за разликата от 19,98 лева
до предявения размер от 21,79 лева, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 07303 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд,
е отхвърлена като неоснователна.
Е признато за установено, че С. И. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
3
и адрес на управление ***, сумата в размер на 53,97 лева - стойността на
предоставени мобилни услуги за периода от 01.11.2017 г. до 31.01.2018 г. по
договор от *** г. за мобилни услуги с предпочетен номер ***, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното плащане, като исковата претенция за разликата от 53,97 лева
до предявения размер от 63,48 лева, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 07303 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд,
е отхвърлена като неоснователна.
Е отхвърлен като неоснователен предявения иск от „Теленор България”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, срещу С. И.
С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с което иска да се признае за
установено, че ответната страна дължи на ищцовото дружество сумата в
размер на 133,05 лева - неустойка по договор за мобилни услуги от *** г. за
мобилни услуги с предпочетен номер ***, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 07303 по описа за 2019 г. на Пернишки
районен съд.
Е отхвърлен като неоснователен предявения иск от „Теленор България”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу С. И.
С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с което иска да се признае за
установено, че ответната страна дължи на ищцовото дружество сумата в
размер на 54,89 лева – разликата между цената на устройстовто без абонамент
и преференциална лизингова цена, дължима по договор *** г. за мобилни
услуги с предпочетен номер ***, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 07303 по описа за 2019 г. на Пернишки районен
съд.
Е признато за установено, че С. И. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление *** сумата в размер на 46,13 лева - лизингови вноски
по договор за лизинг от *** г. (за предоставено устройство COOLPAD Porto S
Dark Grey), ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 07303 по описа за 2019 г. на Пернишки районен
съд.
4
Е признато за установено, че С. И. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, сумата в размер на 280,99 лева - лизингови вноски
по договор за лизинг от *** г. (за предоставено устройство HUAWEI P9 Lite
Black), ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 07303 по описа за 2019 г. на Пернишки районен
съд.
Е признато за установено, че С. И. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление *** сумата в размер на 105,44 лева - лизингови вноски
по договор за лизинг от *** г. (за предоставено устройство HUAWEI Y3 II
Gold), ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 07303 по описа за 2019 г. на Пернишки районен
съд.
Е осъден С. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати
на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 438,45 лева, представляваща направени разноски в
исковото производство и сумата от 208,78 лева - направени разноски в
заповедното производство.
Е осъдено „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на адвокат К. И. Б. от Адвокатско
съдружие „Б. Консулт” сумата от 165,19 лева, представляваща адвокатски
хонорар за предоставена безплатна адвокатска правна помощ.
Недоволни от решението са останали и двете страни, които са подали
въззивни жалби :
-Едната е от С. И. С., чрез адвокат М.Л. Л., срещу решението в частта, с
която са уважени исковите претенции на „Теленор България“ ЕАД срещу
него по лизинговите договори и е осъден да заплати разноски. С нея моли
решението в обжалваната част да бъде отменено и предявените
установителни искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Моли да му
5
се присъдят направените разноски. Поддржа жалба си и в съдебно заседание,
чрез посмени молби от адвокат М.Л. и от адвокат С. И..
Насрещната страна по тази жалба – „Теленор България“ ЕАД, чрез
адвокат Н. Ш. е подало писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено в тази му част.
Моли да му се присъдят направените разноски в заповедното, исковото и
въззивното производство. Моли адвокат Л. да посочи банкова сметка, в
случай, че дружеството бъде осъдено да заплати разноски, което не е сторено
от С.С., чрез адвокат М.Л., който е счел, че това искане е неоснователно.
-Другата е от „Теленор България“ ЕАД, чрез адвокат В.Н., в частта с
която са отхвърлени исковите претенции срещу С. И. С. и дружеството е
осъдено да му заплати разноски. С нея моли решението в обжалваната част да
бъде отменено и да отхвърлените установителни искове да бъдат уважени.
Моли да му се присъдят направените разноски в заповедното, исковото и
въззивното производство. Жалбата се поддържа в съдебно заседание, чрез
молба от адвокат В.Н..
С. И. С., чрез адвокат Н. И. И., е подал писмен отговор на тази въззивна
жалба. С него я оспорва като неоснователна и моли решението да бъде
потвърдено в тази му част. Моли да му бъдат присъдени направените
разноски.
Въззивните жалби се явяват редовни и процесуално допустими –
подадени са от активно легитимирани страни, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежат на разглеждане
по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма.
Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. Налице е
правен спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни
6
субекти. Налице са положителните процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск и не са налице отрицателните процесуални
предпоставки, водещи до неговото погасяване - за процесните суми е водено
заповедно производство по ч. гр. дело № 7303 / 2019 г. по описа на
Пернишкия районен съд за сумите, които са предмет на настоящото исково
производство. Длъжникът в срок е предявил възражението си, а заявителят в
срок е предявил установителните си искове. Съдът се е произнесъл именно по
предявените установителни искове. Следователно обжалваното решение не е
недопустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбите. Преценявайки изложените доводи, становището на
насрещните страни, както и събраните по делото доказателства Пернишкият
окръжен съд намира следното :
Между страните са сключени пет договора за мобилни услуги, както
следва:
-Договор за мобилни услуги с допълнително споразумение от *** г. за
мобилен номер ***, сключен между “Теленор България” ЕАД и С. И. С.,
който е за срок от 24 месеца, считано от *** г. до *** г. Ответната страна е
поела задължение да заплаща за срока на договора промоционален месечен
абонамент в размер на 21,99 лева, като е уговорено, че стандартната месечна
абонамента такса е в размер на 30,99 лева. В раздел II, т. 2 от допълнителното
споразумение е посочено, че се потребителят получава устройство COOLPAD
Porto S Dark Grey.
В договора за мобилни услуги за мобилен номер *** има клауза, според
която при прекратяване на договора преди изтичане на неговия срок, което е
по вина на ответника, то последният дължи неустойка в размер на оставащите
месечни стандартни абонаментни такси за срока на договора. Уговорено е
още, че при прекратяване на договора преди изтичане на неговия срок, което
е по вина на ответника, то последният в случаите, в които е предоставено
мобилно устройство дължи такава част от разликата между стандартната цена
на устройството (в брой, без абонамент) и заплатената от него при
предоставянето му (цената в брой или общата лизингова цена по договора за
7
лизинг).
- Договор за мобилни услуги с допълнително споразумение от *** г. за
мобилен номер ***, сключен между “Теленор България” ЕАД и С. И. С.,
който е за срок от 24 месеца, считано от *** г. до *** г. Ответната страна е
поела задължение да заплаща за срока на договора промоционален месечен
абонамент в размер на 17,99 лева, като е уговорено, че стандартната месечна
абонамента такса е в размер на 29,99 лева. В раздел II, т. 2 от допълнителното
споразумение е посочено, че се потребителят получава устройство HUAWEI
P9 Lite Black. По този договор не се претендират неустойки, поради което е
безпредметно тяхното обсъждане.
- Договор за мобилни услуги с допълнително споразумение от *** г. за
мобилен номер ***, сключен между “Теленор България” ЕАД и С. И. С.,
който е за срок от 24 месеца, считано от *** г. до *** г. Ответната страна е
поела задължение да заплаща за срока на договора промоционален месечен
абонамент в размер на 17,99 лева, като е уговорено, че стандартната месечна
абонамента такса е в размер на 29,99 лева. В договора за мобилни услуги за
мобилен номер *** има клауза, според която при прекратяване на договора
преди изтичане на неговия срок, което е по вина на ответника, то последният
дължи неустойка в размер на оставащите месечни стандартни абонаментни
такси за срока на договора.
- Договор за мобилни услуги с допълнително споразумение от *** г. за
мобилен номер ***, сключен между “Теленор България” ЕАД и С. И. С.,
който е за срок от 24 месеца, считано от *** г. до *** г. Ответната страна е
поела задължение да заплаща за срока на договора промоционален месечен
абонамент в размер на 17,99 лева, като е уговорено, че стандартната месечна
абонамента такса е в размер на 29,99 лева. По този договор не се претендират
неустойки, поради което е безпредметно тяхното обсъждане.
- Договор за мобилни услуги с допълнително споразумение от *** г. за
мобилен номер ***, сключен между “Теленор България” ЕАД и С. И. С.,
който е за срок от 24 месеца, считано от *** г. до *** г. Ответната страна е
поела задължение да заплаща за срока на договора месечен абонамент в
размер на 9,99 лева. По този договор не се претендират неустойки, поради
което е безпредметно тяхното обсъждане.
8
- Договор за мобилни услуги с допълнително споразумение от *** г. за
мобилен номер ***, сключен между “Теленор България” ЕАД и С. И. С.,
който е за срок от 24 месеца, считано от *** г. до *** г. Ответната страна е
поела задължение да заплаща за срока на договора промоционален месечен
абонамент в размер на 17,99 лева, като е уговорено, че стандартната месечна
абонамента такса е в размер на 29,99 лева. В раздел II, т. 2 от допълнителното
споразумение е посочено, че се потребителят получава устройство HUAWEI
Y3 II Gold
В договора за мобилни услуги за мобилен номер *** има клауза, според
която при прекратяване на договора преди изтичане на неговия срок, което е
по вина на ответника, то последният дължи неустойка в размер на оставащите
месечни стандартни абонаментни такси за срока на договора. Уговорено е
още, че при прекратяване на договора преди изтичане на неговия срок, което
е по вина на ответника, то последният в случаите, в които е предоставено
мобилно устройство дължи такава част от разликата между стандартната цена
на устройството (в брой, без абонамент) и заплатената от него при
предоставянето му (цената в брой или общата лизингова цена по договора за
лизинг).
Следователно, налице са сключени договори за мобилни услуги, с които
е предоставено ползването на мобилни номера както следва: ***; ***; ***;
***; *** и ***. Пернишкият окръжен съд намира, че за исковите периоди по
договорите за тези мобилни номера се дължат абонаментни такси по
договора. Цената за абонаментния план се дължи независимо от
обстоятелството дали ответникът е ползвал услуги за мобилни разговори, смс
– и, интернет и други, тъй като последните се заплащат допълнително
съобразно тарифите на абонаментния план. Месечният абонамент осигурява
достъп до услугите при определени цени, за които е сключен индивидуален
договор и се предплаща от потребителя ежемесечно в размер съобразно
избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет.
Стойността на промоционалния абонаментен план по договор от *** г.
за мобилни услуги с предпочетен номер *** е в размер на 21,99 лева. Не
следва да се взема предвид уговорената по – висока стандартна цена, тъй като
същата не е приложима за срока на договора (а и след това – арг. чл. 229а, ал.
9
1 и ал. 2 ЗЕ, освен при сключване на друго споразумение). Претенцията е за
периода от 01.11.2017 г. до 31.01.2018г., т. е. три отчетни месеца, при което
дължимата цена е 65,97 лева. По делото не се представиха доказателства за
потребени далекосъобщителни услуги (извън стойността на абонаментния
план), поради което претенцията за заплащане на тяхната стойност не следва
да се уважава. В допълнение следва да се отбележи, че едностранните
счетоводни записвания не представляват доказателство за потребени мобилни
услуги и техните стойности. В този смисъл исковата претенция е основателна
до сумата в размер на 65,97 лева, а разликата от тази стойност до предявения
размер следва да се отхвърли.
Стойността на промоционалния абонаментен план по договор от *** г.
за мобилни услуги с предпочетен номер *** е в размер на 17,99 лева. Не
следва да се взема предвид уговорената по – висока стандартна цена, тъй като
същата не е приложима за срока на договора (а и след това – арг. чл. 229а, ал.
1 и ал. 2 ЗЕ, освен при сключване на друго споразумение). Претенцията е за
периода от 01.11.2017 г. до 31.12.2017г., т. е. два отчетни месеца, при което
дължимата цена е 35,98 лева. По делото не се представиха доказателства за
потребени далекосъобщителни услуги (извън стойността на абонаментния
план), поради което претенцията за заплащане на тяхната стойност не следва
да се уважава. В допълнение следва да се отбележи, че едностранните
счетоводни записвания не представляват доказателство за потребени мобилни
услуги и техните стойности. В този смисъл исковата претенция е основателна
до сумата в размер на 35,98 лева, а разликата от тази стойност до предявения
размер следва да се отхвърли.
Стойността на промоционалния абонаментен план по договор от *** г.
за мобилни услуги с предпочетен номер *** е в размер на 17,99 лева. Не
следва да се взема предвид уговорената по – висока стандартна цена, тъй като
същата не е приложима за срока на договора (а и след това – арг. чл. 229а, ал.
1 и ал. 2 ЗЕ, освен при сключване на друго споразумение). Претенцията е за
периода от 01.11.2017 г. до 31.01.2018г., т. е. три отчетни месеца, при което
дължимата цена е 53,97 лева. По делото не се представиха доказателства за
потребени далекосъобщителни услуги (извън стойността на абонаментния
план), поради което претенцията за заплащане на тяхната стойност не следва
да се уважава. В допълнение следва да се отбележи, че едностранните
10
счетоводни записвания не представляват доказателство за потребени мобилни
услуги и техните стойности. В този смисъл исковата претенция е основателна
до сумата в размер на 53,97 лева, а разликата от тази стойност до предявения
размер следва да се отхвърли.
Стойността на промоционалния абонаментен план по договор от *** г.
за мобилни услуги с предпочетен номер *** е в размер на 17,99 лева. Не
следва да се взема предвид уговорената по – висока стандартна цена, тъй като
същата не е приложима за срока на договора (а и след това – арг. чл. 229а, ал.
1 и ал. 2 ЗЕ, освен при сключване на друго споразумение). Претенцията е за
периода от 01.11.2017 г. до 31.12.2017г., т. е. два отчетни месеца, при което
дължимата цена е 35,98 лева. По делото не се представиха доказателства за
потребени далекосъобщителни услуги (извън стойността на абонаментния
план), поради което претенцията за заплащане на тяхната стойност не следва
да се уважава. В допълнение следва да се отбележи, че едностранните
счетоводни записвания не представляват доказателство за потребени мобилни
услуги и техните стойности. В този смисъл исковата претенция е основателна
до сумата в размер на 35,98 лева, а разликата от тази стойност до предявения
размер следва да се отхвърли.
Стойността на абонаментния план по договор от *** г. за мобилни
услуги с предпочетен номер *** е в размер на 9,99 лева. Претенцията е за
периода от 01.11.2017 г. до 31.12.2017г., т. е. два отчетни месеца, при което
дължимата цена е 19,98 лева. По делото не се представиха доказателства за
потребени далекосъобщителни услуги (извън стойността на абонаментния
план), поради което претенцията за заплащане на тяхната стойност не следва
да се уважава. В допълнение следва да се отбележи, че едностранните
счетоводни записвания не представляват доказателство за потребени мобилни
услуги и техните стойности. В този смисъл исковата претенция е основателна
до сумата в размер на 19,98 лева, а разликата от тази стойност до предявения
размер следва да се отхвърли.
Стойността на промоционалния абонаментен план по договор от *** г.
за мобилни услуги с предпочетен номер *** е в размер на 17,99 лева. Не
следва да се взема предвид уговорената по – висока стандартна цена, тъй като
същата не е приложима за срока на договора (а и след това – арг. чл. 229а, ал.
11
1 и ал. 2 ЗЕ, освен при сключване на друго споразумение). Претенцията е за
периода от 01.11.2017 г. до 31.01.2018 г., т. е. три отчетни месеца, при което
дължимата цена е 53,97 лева. По делото не се представиха доказателства за
потребени далекосъобщителни услуги (извън стойността на абонаментния
план), поради което претенцията за заплащане на тяхната стойност не следва
да се уважава. В допълнение следва да се отбележи, че едностранните
счетоводни записвания не представляват доказателство за потребени мобилни
услуги и техните стойности. В този смисъл исковата претенция е основателна
до сумата в размер на 53,97 лева, а разликата от тази стойност до предявения
размер следва да се отхвърли.
Следователно въззивната жалба на „Теленор България“ ЕАД в
отхвърлителите части над присъдените от Пернишкия районен съд суми за
неплатени такси, се явява неоснователна.
По отношение на предявените установителни искове по реда на чл. 422
ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, отнасящи се за заплащане на
неустойки по договора за мобилни услуги, Пернишкият окръжен съд, намира
следното :
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват. Задължението за неустойка има акцесорен характер
и става изискуемо при неизпълнение на друго главно задължение. За да бъде
уважен иск на това правно основание, ищецът следва да установи, при
условията на пълно и главно доказване, съгласно разпоредбата на чл. 154, ал.
1 от ГПК и в съответствие с изложените в исковата молба твърдения,
наличието на следните предпоставки – наличието на клауза за неустойка;
неизпълнение на задължение и неустойката да е уговорена между страните в
определен размер, като обезщетение за вредите от неизпълнението на именно
това задължение.
С т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г.,
ОСTK е дадено задължително тълкуване, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции
(обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции), както и от принципа
за справедливост в гражданските и търговски правоотношения като за
12
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на
чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.
В настоящия случай се претендира заплащането на неустойки за
прекратяване на следните договори: договор за мобилни услуги от *** г. с
предпочетен номер ***; договор за мобилни услуги от *** г. с предпочетен
номер *** и договор от *** г. за мобилни услуги с предпочетен номер ***.
В клаузите на тези договори е посочено, че размерът на неустойката
представлява сбор от стандартните за абонаментния план месечни такси от
прекратяването на съответния договор до края на първоначално
предвидения срок на действието му. В случая чрез реализирането на
правото си да получи неустойка ищецът ще получи престация от длъжника,
съответстваща на задълженията му по прекратения договор, но без да се
предоставя ползването на каквато и да било услуга, предмет на договора.
Такава уговорка излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката,
тъй като води до неоснователно обогатяване на търговеца и нарушава
принципа за справедливост. Начинът, по който е уговорено задължението за
заплащане на неустойки, създава значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя и в случая мобилният оператор
получава имуществена облага от потребителя като насрещна страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да е уговорено
предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на потребителя, т. е.
с договора не са предложени насрещни права за потребителя, съпоставими с
предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения и това
от своя страна противоречи на добросъвестността и създава основание за
облагодетелстване на търговеца за сметка на физическото лице - потребител,
който е икономически по-слабата страна. Клаузите на неустойките за
предсрочно прекратяване на услуги по абонаментен план са несъразмерно
високи и като такива са неравноправни на основание чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗПи
не следва да обвързват валидно потребителя - чл. 146 ал. 1 ЗЗП. Каква е
инцидентната практика на отделни съдилища е без значение. От значение е
само задължителната практика на ВКС, като дружеството жалбоподател не се
13
е позовало на такава и такава не е известна на съда.
Следователно въззивната жалба на „Теленор България“ ЕАД в
отхвърлителите части от Пернишкия районен съд суми за дължими суми за
неустойки, се явява неоснователна.
Въз основа на изложеното може да се направи извод, че въззивната
жалба на „Теленор България“ ЕАД изцяло се явява неоснователна.
Между страните са сключени и следните договори за лизинг :
На *** г. е сключен между „Теленор България” ЕАД и С. И. С., който е
за срок от 23 месеца, считано от подписването му. По силата на този договор
ищцовото дружество предоставило за временно ползване мобилно устройство
марка „COOLPAD Porto S Dark Grey”, а ответната страна се задължила да
заплати 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 6,59 лева, т. е.
общата лизингова цена е 151,57 лева.
На *** г. е сключен между „Теленор България” ЕАД и С. И. С., който е
за срок от 23 месеца, считано от подписването му. По силата на този договор
ищцовото дружество предоставило за временно ползване мобилно устройство
марка и модел „HUAWEI P9 Lite Black”, а ответната страна се задължила да
заплати 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 18,99 лева, т. е.
общата лизингова цена е 436,77 лева.
На *** г. е сключен между „Теленор България” ЕАД и С. И. С., който е
за срок от 23 месеца, считано от подписването му. По силата на този договор
ищцовото дружество предоставило за временно ползване мобилно устройство
марка и модел „HUAWEI Y3 II Gold”, а ответната страна се задължила да
заплати 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 6,59 лева, т. е.
общата лизингова цена е 151,57 лева.
Изхождайки от отбелязаното в договорите за лизинг, в тях изрично е
уговорено, че мобилните устройства са предадени на С. И. С. и това е
декларирано от него, поради което първият довод въз въззивната жалба на
същия, че устройствата не са му били предадени и дружеството не е доказало
такова предаване, се явява неоснователен.
14
Неоснователен е и доводът във въззивната жалба на С.С., че договорите
за лизинг са прекратени едностранно от страна на С. – такива доказателства
няма. В случай, че договорите бяха прекратени едностранно от страна на С. и
той докаже, че при прекратяването е върнал лизинговите устройства, то само
в такъв случай, той не би дължал последващите суми за лизингови вноски. В
конкретния казус това не е така и цитираната от С. практика на ВКС се явява
несъотносима към предмета на делото. По изложените съображения, съдът
намира, че въззивната жалба на С.С. се явява неоснователна.
Следователно и двете въззивни жалби се явяват изцяло неоснователни,
поради което решението следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, като Пернишкият окръжен съд изцяло възприема мотивите
на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 от ГПК.
С оглед изхода по делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
При това положение направените от страните разноски пред
Пернишкия окръжен съд следва да останат в тежест на страните, така, както
са ги поискали.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260488 от 23. 11. 2020г., постановено по гр.
д. № 01720 / 2020г. по описа на Пернишкия районен съд.
Направените от страните разноски пред Пернишкия окръжен съд
остават в тежест на страните, така, както са ги направили.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15