МОТИВИ: Срещу подсъдимата Е.К.М. ***
предявено обвинение за престъпление по чл. 212 ал.1,във връзка с чл.26,ал.1 от НК, за това, че че през периода 10.07.1995 година - 31.05.2004 година в град Ловеч, при условията на
продължавано престъпление, чрез използуване на документи с невярно съдържание - Експертно решение №
2254/24.10.1995 година на ТЕЛК - Ловеч; Експертно решение №
1771/07.08.1997 год. на ТЕЛК-Ловеч и Експертно решение № 1332/23.06.1999 год. на
ТЕЛК-Ловеч
получила без правно основание суми от пенсионните фондове на НОИ - София в размер на 4 375.04 лева, с намерение противозаконно да ги присвои.
С оглед направените пълни самопризнания
от подсъдимата М. по повдигнатото й обвинение по чл.371,т.2 от НПК и одобреното
от съда съгласие да не се събират доказателства за обстоятелствата изложени в
обв.акт,съдът е разгледал и решил делото по реда на съкратено съдебно
следствие.
С писмена молба е предявен граждански
иск от НОИ-София,чрез РУСО-Ловеч срещу подсъдимата М. за имуществени вреди в
размер на 4375,04 лева,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от
31.05.2004 до окончателното й изплащане
и направените по делото разноски,който в с.з. е приет за съвместно разглеждане
ведно с наказателното производство и НОИ-София е конституиран като гр.ищец в
процеса чрез РУСО-Ловеч.
Представителят на Районна прокуратура - Ловеч поддържа предявеното
обвинение срещу подсъдимата, като счита, че от събраните доказателства по
делото и самопризнанията на подсъдимата се установява фактическата обстановка
приета в обвинителния акт и че подсъдимата е извършила престъплението,за което
е предаден на съд.Моли да бъде постановена осъдителна присъда,като й бъде
наложено наказание при условията на чл.55,ал.1,т.2,б.”б” от НК пробация при
следните пробационни мерки-по чл.42а,ал.2,т.1 от НК-задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 6 месеца,като подсъдимият се явява и подписва пред
пробационен служител два пъти седмично и по чл.42а,ал.2,т.2 от НК-задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца.По отношение на
гражданския иск излага,че същият следва да бъде уважен в размер на
невъзстановената част,а именно за сумата от 2810,04 лева.
РУСО-Ловеч,редовно призовани се
явява юриск.Г., който поддържа предявения граждански иск и моли подсъдимата да
бъде осъдена да заплати сумата от 4375,04 лева,ведно със законната лихва върху
тази сума от деня на увреждането и направените по делото разноски.
Подсъдимата Е.К.М.,редовно призована се явява лично и с адв.В.Г.,служебно
назначена по дознанието, признава се за виновна,прави пълни самопризнания по
чл.371,т.2 от НПК и моли за по-малко наказание.Защитникът й счита,че
фактическата обстановка по делото е изяснена и не се оспорва от подсъдимата,поради
което моли съда да й наложи наказание пробация при условията на чл.55 от НК.По
отношение на гражданския иск счита,че същият е основателен в размер 2810,04
лева и следва да бъде уважен до този размер,а в останалата част е
неоснователен,тъй като видно от доказателствата по делото подсъдимата е
възстановила част от щетите в размер на 1565 лева и за тази сума следва да бъде
отхвърлен.
От събраните по време на
досъдебното производство доказателства, от направеното от подсъдимата самопризнание относно
изложените в обв.акт обстоятелства и съгласието й да не се събират доказателства за
тези факти,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Е.К.М. ***.Същата била
безработна,като се издържала от наследствената пенсия на починалия си съпруг.
През 1995 година съпругът на подсъдимата се
разболял тежко,като се наложило същата да се грижи за него.По това време
разбрала,че нейна съгражданка на име Д./Д.П./събирала документи на хора от
града,като уреждала пенсионирането им чрез жена на име Л.Тъй като пенсията на
съпруга й била малка,М. решила да се възползва и да се пенсионира.За целта М.
дала на П. документите си за самоличност,трудовата книжка и сумата от 1500
недоеноминирани лева и срещу тях й било издадено Експертно решение
№2254/24.10.1996 год.на ТЕЛК-Ловеч с диагноза:ЗН на маточната шийка.Казус коли
утери.СТ.п.хиктеректомия тоталис 1995 год.Ст.п.рьо терапиям с големи рентгенови
изгаряния в гугеалните области.Инконтиненцио урине.Операцио А модо Маршал без
ефект.Захарен диабет ІІ тип без късен дегенеративен синдром и определена втора
група инвалидност.След известно време подсъдимата започнала да получава
инвалидна пенсия,въпреки,че знаела за нередовността на решението.Срокът на
инвалидност бил определен до 01.10.1997 год.
Впоследствие през 1997 година и 1999 година
на М. *** още две експертни решения-Експертно решение №1771/07.08.1997 год. и
Експертно решение №1332/23.06.1999 год.,с които била поставена същата
диагноза,като с Експертно решение №1332/23.06.1999 год.й била определена първа
група инвалидност без чужда помощ.На базата на посочените експертни решения на
подсъдимата била отпусната отново инвалидна пенсия,която получавала до
31.05.2004 год.
Така за периода от 10.07.1995 год.до
31.05.2004 год.подсъдимата получила инвалидна пенсия в общ размер на 4375,04
лева.
Поради постъпили сигнали за
незаконосъобразни решения на ТЕЛК-Ловеч,пенсията на подсъдимата била спряна.По
жалба на Директора на РУСО-Ловеч,НЕЛК по хирургични болести-София извършила
пълно освидетелстване на М. и след преглед отменила експертните решения на
ТЕЛК-Ловеч,както по отношение на работоспособността,така и по осаналите
поводи.Неверността на съдържанията на експертните решения се потвърждава и от
писмата на МБАЛ-Ловеч и гинекологична клиника при МУ-Плевен,от които е видно,че
през 1996 и 1999 год.М. не е лекувана в посочените здравни заведения.От
показанията на личния й лекар- д-р Д.Д. е установено,че подсъдимата не го е
посещавала и че посочените в експертните решения заболявания не са регистрирани
в неговата практика.От приложеното към делото ЕР №0348/16.08.2004 год.на
НЕЛК-София е видно,че М. страда от друго заболяване-“остеопороза и сродни
състояния”,поради което й е била определена 35,2% трудова
неработоспособност.Видно от писмените доказателства по делото М. няма
медицинско досие в РЦЗ-Ловеч,а от направената справка в РЗОК-Ловеч се
установява,че няма заверена рецептурна книжка,не се води на диспансерно
наблюдение и не е получавала медикаменти от НЗОК.
Видно от направената справка е
установено,че подсъдимата Е.М. е възстановила по сметка на РУСО-Ловеч общо
1565,00 лева,като остатъка от главницата към м.август 2008 год. е 2810,04 лева.
От така установената фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимата Е.К.М.
е осъществила от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл. 212, ал. 1,във връзка с чл.26,ал.1 от НК, като през периода 10.07.1995 година - 31.05.2004 година в град Ловеч, при условията на
продължавано престъпление, чрез използуване на документи с невярно съдържание - Експертно решение №
2254/24.10.1995 година на ТЕЛК - Ловеч; Експертно решение № 1771/07.08.1997
год. на ТЕЛК-Ловеч и Експертно решение № 1332/23.06.1999 год. на
ТЕЛК-Ловеч
получила без правно основание суми от пенсионните фондове на НОИ - София в размер на 4 375.04 лева, с намерение противозаконно да ги присвои.
Настоящата инстанция намира, че подсъдимата е автор на посоченото
деяние,като съобрази направените пълни самопризнания и събраните в хода на
досъдебното производство доказателства. Подсъдимата е осъществила
изпълнителното деяние, чрез действие като чрез използване на документи с невярно
съдържание- Експертно решение № 2254/24.10.1995 година
на ТЕЛК - Ловеч; Експертно решение № 1771/07.08.1997 год. на ТЕЛК-Ловеч и Експертно решение № 1332/23.06.1999 год. на ТЕЛК-Ловеч пред РУСО-Ловеч, получила без правно основание чуждо движимо
имущество-суми от пенсионните фондове на НОИ-София в размер на 4375,04 лева, с
намерение за присвояване. За да е налице отговорност по чл. 212, ал.1 от НК,
деецът трябва да е осъществил и трите елемента от състава на този текст, а
именно: първо да е използвал документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ, второ, да е получено
държавно, кооперативно или друго обществено имущество без правно основание и,
трето деецът да има намерение да присвои това имущество. В конкретния случай
подсъдимата е използвала описаните документи с невярно съдържание, като ги е
представила пред лице в чиято фактическа власт се намира имуществото – НОИ – София, чиято собственост
е имуществото предмет на посегателство. Вторият елемент е получаването лично от
подсъдимата на посочената сума под формата на периодични плащания - пенсия за
инвалидност поради общо заболяване. Видно от писмените доказателства именно
след представянето от подсъдимата в РУСО – Ловеч на цитираните документи с
невярно съдържание и заявление за отпускане на пенсия на подсъдимата е била
отпусната социална пенсия за инвалидност
, която й е била изплащана до 31.05.2004 год. Обстоятелството, че подсъдимата
не само, че е имала намерение да присвои чуждото имущество, а и че го е
присвоила е потвърдено и от самата нея в с.з.,т.е.имуществото предмет на
посегателство е преминало във фактическата власт на подсъдимата,с което
престъплението по чл. 212, ал.1 от НК е довършено.
За съставомерността на деянието по чл. 212, ал.1 от НК е без значение дали
деецът лично е участвал в съставянето на документа, дали той е съставен по
престъпен начин или не. Достатъчно е този, който използва документа, да
съзнава, че той е с невярно съдържание и че няма правно основание, въз основа
на което да получи общественото имущество. От събраните по делото писмени
доказателства и самопризнанията на подсъдимата дадени в съдебно заседание,
съдът намира, че подсъдимата е използвала въпросните експертни решения, съзнавайки,
че те са с невярно съдържание, и че няма правно основание въз основа на което
да получи общественото имущество.
Безспорно установено по делото е и обстоятелството, че използваните от
подсъдимата документи / Експертно решение №
2254/24.10.1995 година на ТЕЛК - Ловеч; Експертно решение №
1771/07.08.1997 год. на ТЕЛК-Ловеч и Експертно решение № 1332/23.06.1999 год. на
ТЕЛК-Ловеч/са с невярно съдържание.От писмата на МБАЛ-Ловеч и гинекологична клиника при
МУ-Плевен,от които е видно,че през 1996 и 1999 год.М. не е лекувана в
посочените здравни заведения.От показанията на личния й лекар- д-р Д.Д. е
установено,че подсъдимата не го е посещавала и че посочените в експертните
решения заболявания не са регистрирани в неговата практика.От приложеното към
делото ЕР №0348/16.08.2004 год.на НЕЛК-София е видно,че М. страда от друго
заболяване-“остеопороза и сродни състояния”,поради което й е била определена
35,2% трудова неработоспособност.Видно от писмените доказателаства по делото М.
няма медицинско досие в РЦЗ-Ловеч,а от направената справка в РЗОК-Ловеч се
установява,че няма заверена рецептурна книжка,не се води на диспансерно
наблюдение и не е получавала медикаменти от НЗОК.
С оглед на това,че
подсъдимата е извършила деянията,които осъществяват
поотделно един същи състав на едно и също престъпление,извършени са през
непродължителен период от време,при една и съща обстановка и еднородност на
вината деянието е квалифицирано като продължавано престъпление по смисъла на чл.26,ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимата е действала виновно, при пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал.2 от НК – съзнавала е обществено опасния характер на
деянието, предвиждала е неговите обществено опасни последици и е искала тяхното
настъпване. Подсъдимата е съзнавала, че използва документи с невярно съдържание
и че отсъства основание за разпореждане с имуществото, предвиждала е
заблуждението на измаменото лице, както и акта на имуществено разпореждане като
следствие от използването на документа и това, че ще получи чуждо имущество.
Във волево отношение подсъдимата е имала за цел да получи фактическата власт
върху имуществения предмет на престъплението.
Стойността на полученото чуждо имущество от подсъдимата М. се установява от
приложеното по делото писмо от НОИ – София – РУСО – гр. Ловеч с Изх.№ **********/06.08.2009
год.,а от писмо №**********/12.08.2009 год. е видно,че подсъдимата М. е
възстановила по сметка на РУСО-Ловеч сумата от 1565,00 лева.
Предвид на изложените съображения,
съдът квалифицира деянието, призна подсъдимата М. за виновна и я осъди.
Фактическата обстановка приета за установена се изяснява от писмените
доказателства по делото и направените самопризнания от подсъдимия.
Причини за извършване на
престъплението, съдът намира в желанието
на подсъдимата да се облагодетелствува по неправомерен начин.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази като смекчаващи вината обстоятелства:
признаване на вината, проявеното критично отношение от страна на подсъдимата
към извършеното,направените пълни самопризнания,чистото съдебно минало,
семейното и имотно състояние на подсъдимата,както и че част от щетата е
възстановена,поради което и с оглед разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК,при
условията на чл.58а и чл.55,ал.1,т.2,б.”б” от НК му наложи наказание пробация
при следните пробационни мерки:по чл.42а,ал.2,т.1 от НК-задължителна
регистрация по настоящ адрес – *** за срок от 6 месеца,като подсъдимата М. се
явява и подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно
лице два пъти седмично и по чл.42а,ал.2,т.2 от НК-задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок от 6 месеца.
Съдът намира,че така наложеното
наказание на подсъдимата М. е справедливо,че съответства на обществената
опасност на деянието и на дееца, както и,че чрез него ще се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
В съответствие с разпоредбите на чл. 45 във връзка с чл.
52 от ЗЗД, съдът уважи предявеният граждански иск за имуществени вреди от НОИ – София – РУСО гр. Ловеч, срещу подсъдимата М. за сумата от 2810,04 лева,
представляваща обещетение за
имуществени вреди- стойността на неправомерно
получената от М. пенсия за
инвалидност, ведно със законната лихва,
начиная от 31.05.2004 год. до окончателното й изплащане,като
основателен и доказан до този размер , като
прие, че подсъдимата с виновното си противоправно поведение е осъществила фактическия
състав на непозволеното увреждане и между виновното и противоправно поведение на
подсъдимата и настъпилия вредоносен резултат е налице пряка
причинна връзка.Искът до пълния
претендиран размер от 4375,04 лева,съдът отхвърли като неоснователен и
недоказан,тъй като по делото са налице доказаетлства,че подсъдимата е
възстановила по сметка на РУСО-Ловеч сумата от 1565,00 лева. Стойността на нанесените имуществени вреди се
установява от приложеното по делото писмо от НОИ – София – РУСО – гр. Ловеч с
Изх. №**********/06.08.2009 год.,а от писмо №**********/12.08.2009
год. е видно,че подсъдимата М. е възстановила по сметка на РУСО-Ловеч сумата от
1565,00 лева.Съдът осъди подсъдимата да заплати на НОИ-София посочената
невъзстановена сума,както и сумата от 200 лева юрисконсултско възнаграждение.
При този изход на процеса съдът осъди
подсъдимата Е.К.М. да заплати на ЛРС сумата от 112,40 лева,представляваща
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: