Р Е Ш Е Н
И Е
№ 2308/15.12.2023г.
гр.Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-Пловдив, XXIX състав, в открито
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
Административен съдия : Светлана
Методиева
С участието на
секретаря Ваня Петкова,
като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1322/2021 г..,
за да се произнесе , взе предвид следното :
Настоящото производство
е образувано по повод на Решение № 5699/12.05.2021 г. на ВАС, постановено по адм.д. № 1197/2021, с
което е отменено решението по административно дело № 1669/2019 г. На
Административен съд - гр. Пловдив В ЧАСТТА, в която е отменен РА №
BG003000-PK19-РА1 от 19.02.2019г., издаден от митническите органи, изменен с решение № Р-498/32-139127 от 13.05.2019г. на директора на Агенция
„Митници“ за установените с него задължения за акциз на “Винии Сливен”
ООД за разликата над 2 193.93 лв. до
14 842.91 и съответните лихви за разликата над 284.91 лв.
и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния
съд.
В решението на касационната инстанция са дадени задължителни
указания за изясняване на обстоятелства по делото, като при новото разглеждане следва да се постави
допълнителна задача на ССЕ да изчисли размер на дължимия от жалбоподателя акциз
за процесните периоди и лихви за забава при признаване на технологични загуби
на основание чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗАДС в размер на 1.15 %.
При постановяването на решение, настоящият съдът следва да
съобрази обстоятелството, че за част от задълженията в размер на 2 193.93 лв. и
лихва – 284.91 лв. РА е влязъл в сила като потвърден с решение №
2294/11.12.2020 г. на АС - Пловдив, постановено по адм. д. № 1669/2019 г.,
което в тази част е влязло в сила, тъй като не е обжалвано с касационна жалба.
Предмет на настоящото производство е жалба предявена от
„ВИНИ СЛИВЕН“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. “Висла” №8, представлявано от управителя П.Х.А., против Ревизионен
акт № BG003000-PK19-РА1 от 19.02.2019г., издаден от Г.К.Г., с.д. директор на ТД
Тракийска и П.Л.П., главен експерт в отдел „Акцизна
дейност“, сектор „Проверки и ревизии“,
ТД Тракийска – ръководител ревизия, В ЧАСТТА изменена с Решение
№Р-489/32-139127 от 13.05.2019г. на Директора на Агенция Митници, с което е
установеното задължение за акциз, на основание чл.20 ал.2 т.8 от ЗАДС, в размер
на 12 648.98 лв., ведно със съответната лихва за
просрочие.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на РА в потвърдената част, както и за допуснати съществени
нарушения на процесуалните норми и противоречие с материалноправните норми. В
постъпила по делото уточняваща жалба от 07.10.2019г. е изразено несъгласие с
непризнаването от страна на орана приложените от жалбоподателя 3.47%
технологични загуби за целия процес на производство и бутилиране на
високоалкохолни напитки, като в тази насока е посочено, че фирите обосновават
прилагането им за целия процес на производство и бутилиране на напитката
гроздова ракия. Жалбоподателят се позовава на дефиницията на понятието
„естествени фири“, дадено в Наредба № 13а-10403, както
и на чл.153 от ЗВСН и цитира параметрите дадени в Приложение №9. Излага
съображения, че законът не обхваща всички манипулации, при които е налице
технологична загуба в процеса на първичното производство на спиртни напитки,
както и че това не е уредено и
в Наредба №13а-10403 и Наредба №4 от 28.06.2006г. В тази насока посочва, че
правилно в ревизионното производство в съответствие с чл.28 ал.3 т.2 са взети
предвид фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт – Техническа
спецификация ТС № 01-2016 одобрена от МИЕ и одобрените от управителя на
ревизираното дружество Разходни норми за пределно допустими фири в първичното
производство и разхода за материали, влагани при обработка на вина, ракии,
десертни вина и дестилат. Според жалбоподателя,
в мотивите на решението е налице противоречие, като признавайки загубите,
решаващият орган е посочил, че размерът загуби/фири в различните етапи от
производството на етилов алкохол и алкохолни напитки следва да бъде този
определен в утвърдената по чл.142 от ЗВСН Техническа спецификация ТС №01-2016,
а от друга страна не са признати фири за останалите манипулации, които също са
вписани в техническата спецификация и в разходните норми. Изтъкнато е, че при
първичното производство на спиртни напитки се извършва манипулация купажиране,
филтруване, бутилиране, както и декантиране и прехвърляне от съд в съд, за
които същ се определят допустими фири по 0,25%. Твърди се, че органът не е взел
под внимание, че действителната фира при производството на гроздова ракия по
зададената в спецификацията технология е 2,32% за 1 000 л. готов продукт, като те включват всички необходими
манипулации в процеса на производство до етапа на бутилиране, които манипулации
са установени е разходните норми. Така,
според жалбоподателя, следва да бъдат признати и технологични
загуби в размер на 2,57% (2,32%+0,25) така както са вписани в Техническа
спецификация ТС №01-2016 и съответно одобрени. Посочено е, че 0,25%
технологични разходи следва да се добавят, поради необходимостта от повторното
прехвърляне от съд в съд. Изразено е несъгласие с неотчитането от страна на
органа на манипулацията купажиране, като в тази насока в уточняващата жалба е
направено позоваване на пар.1 т.45 от ДР на ЗВСН, с твърдение, че според
легалното определение терминът купажиране е относим към производството на вина,
като законът не е приел легално понятие за спиртните напитки. Все в тази
връзка, жалбоподателят сочи, че приложими са нормите на Регламент ЕО №110/2008
на ЕП и на Съвета от 15 януари 2008., приложими във връзка с чл.129 от ЗВСН.
Позовавайки се на чл.153 от ЗВСН, жалбоподателят сочи, че в случая следва да се
признае и технолоична загуба за манипулацията „купажиране“/“добавяне на вода“.
Изразено е несъгласие с възприетото от органа, че липсва отразяване в актовете
за купажиране и бутилиране. Иска се отмяна на РА в потвърдената част.
В съдебно
заседание процесуалният представител на жалбоподателя - редовно уведомен, не се
явява, не се представлява.
Ответникът - Директор на Агенция "Митници" чрез
процесуален представител гл.юрисконсулт Д., оспорва жалбата. В ход по
същество се поддържа неоснователност на жалбата и е поискано да бъде отхвърлена
с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ревизионният акт, обект на
настоящото производство, е бил обжалван в предвидения за това процесуален срок
пред горестоящия в йерархията на митническата администрация орган, който е
изменил същият в обжалваната пред него част.
Така постановеният от приходния
орган резултат и подаването на жалбата, в рамките на установения в закона срок
налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
Решение №Р-489/32-139127 от 13.05.2019г. на Директора на Агенция Митници е
връчено на 15.05.2019г. Жалбата
е подадена на 28.05.2019г.,
в законоустановения 14-дневен срок.
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
BG003000-PK19-P2/07.08.2018 г., издадена от Началника на Митница - Пловдив на
основание чл.112, ал.1 от ДОПК, във връзка с чл.104 ал.1 и ал.3 от ЗАДС е образувано ревизионно производство по отношение жалбоподателя с обхват:
задълженията за акциз за периода от 21.12.2016г. до 31.07.2018г. Със ЗВР са
определени лицата, които да извършат ревизията : П.Л.П. – главен експерт в АМ,
отдел „Акцизна дейност“, сектор „Проверки и ревизии“, Митница Пловдив –
ръководител на ревизията; С.А.А. – старши митнически инспектор, отдел „Акцизна
дейност“, сектор „Проверки и ревизии“, Митница Пловдив – орган по приходите,
член на ревизиращия екип; С.Г.Т. – митнически инспектор, отдел „Акцизна
дейност“, сектор „Проверки и ревизии“, Митница Пловдив – орган по приходите,
член на ревизиращия екип. Определен е срок за завършване на ревизията - до три
месеца от датата на връчване на заповедта. ЗВР е връчена на пълномощник на
дружеството на 15.08.2018г. /л.237/. След предложение на ръководителя на
ревизията за промяна на обхвата й, първоначално издадената ЗВР е изменена със
ЗВР №
№BG003000-PK19-ЗИ9/29.10.2018г./л.227-228/,№BG003000-PK19-ЗИ12/06.12.2018г. /л. 221 – 222/ и №
BG003000-PK19-ЗИ13/14.01.2019г. /л.
216-217/. Последната ЗВР е издадена във връзка с заповед №
ЗМФ-1318/27.12.2018г. на Министъра на финансите, Указания утвърдени със Заповед
ЗАМ-20/32-6370/04.01.2019г. на Директора на Агенция Митници, Решение №
Р-12/32-11327/10.01.2019г. на Директора на Агенция Митници и на основание
чл.112 ал.2 т.1, чл.113 ал.3 от ДОПК и чл.104 ал.1 и ал.3 от ЗАДС.
Със Заповед № ЗМФ-1318/27.12.2018г.
на Министъра на финансите е променена структурата на Агенция Митници. Със Заповед
ЗАМ-20/32-6370/04.01.2019г. на Директора на Агенция Митници са утвърдени
указания за действията в резултат на промените в структурата на Агенция Митници
- 2019г. С Решение № Р-12/32-11327/10.01.2019г. на Директора на Агенция Митници
на основание чл.7 ал.3 от ДОПК във връзка със Заповед № ЗМФ-1318/27.12.2018г.
на Министъра на финансите е иззето производството по провеждане на ревизия
възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
BG003000-PK19-P2/07.08.2018г. на началника на Митница Пловдив свързано с „ВИНИ
СЛИВЕН“ ООД.
Съгласно чл.104 ал.1 изр.1 ЗАДС, за
извършване на проверките и за производствата, по установяване, обезпечаване и
събиране на задължения за акциз се прилага Данъчно-осигурителният процесуален
кодекс, доколкото не е предвидено друго в този закон. Според ал.3 на същата
разпоредба правомощията по чл. 112, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс се упражняват от директора на компетентната териториална дирекция или от
директора на Агенция "Митници" или от оправомощени от тях лица. В
случаите на чл. 114, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, когато
правомощията по чл. 112, ал. 2 от същия кодекс се упражняват от оправомощени от
директора на Агенция "Митници" лица, мотивираното предложение се
изготвя от органа, възложил ревизията“. Съгласно чл.112 ал.2 т.1 ДОПК,
ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния
директор на компетентната териториална дирекция, а съгласно чл.113 ал.3 ДОПК, заповедта за възлагане може да
бъде изменяна от органа, възложил ревизията, с нова заповед за възлагане, която
се връчва на ревизираното лице. Изменението се смята за извършено от датата на
издаване на новата заповед.
Сроковете
на ревизията са съобразени с разпоредбите на чл.114 ал.1, ал.2 и ал.4 ДОПК. В
срока по чл.117 ал.1 от ДОПК е изготвен Ревизионен доклад
№BG003000-РК19-РД1/16.01.2019г.,
подписан от ревизиращите митнически органи РД е връчен на упълномощено
лице на 22.02.2019г. В законоустановения срок не е подадено възражение против
констатациите в РД.
В срока по чл.119 ал.2 от ДОПК е издаден
Ревизионен акт №BG003000-РК19-РА9 от 19.02.2029г. от Г.К.Г. – с.д. Директор на
ТД Тракийска /съглсно Заповед №3231/25.01.2019 г. на директора на “Агенция
Митници”/, възложил ревизията и от П.Л.П. – ръководител на ревизията. РА е
подписан от ревизиращите органи и е връчен на упълномощено лице на 22.02.2019г.
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това процесуален срок пред
горестоящия в йерархията на митническата администрация орган, който потвърдил
същият в обжалваната пред съда част.
По данни
от преписката „Вини Сливен“ ООД е данъчнозадължено лице по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 от
ЗАДСкл. и за ревизирания период дружеството притежава Лиценз № 620/20.12.2016г.
за управление на данъчен склад с
идентификационен номер на данъчният склад /ИНДС/ BGNCA00434001, находящ се в
гр. Сливен, ***********. Съгласно лиценза, дейностите които могат да се
извършват в данъчния склад са: преработка на грозде и гроздова мъст,
ферментация, стабилизация, купажиране, и филтруване по отношение на вината,
дестилиране и бутилиране на алкохолните напитки /ракии/.
В хода на ревизията е изпратено
Искане за извършване на проверка по делегация № BG003000-РК19-ИДП3/08.08.2018
г. до Митница Бургас /лист 241-242/, с писмо рег. № 32-231050/09.08.2018 г. За
констатациите от проверката е съставен Протокол за извършена проверка по
делегация № BG001000-BG003000-РК19-ПП10/08.11.2018 г. /лист 385-485/. Същият е
връчен на 22.11.2018 г. на пълномощник на дружеството, видно от отбелязването
направено в самия протокол.
Връчено
е Искане за представяне на документи и писмени обяснения от данъчнозадължено
лице рег. № BG001000-BG003000-РК19-ИДП5/13.08.2018 г., с което от дружеството са
изискани фирмени технически спецификации за произведена готова продукция,
вътрешни документи, удостоверяващи производството на акцизни стоки и
технологична схема с посочени манипулации и описание на производствените
процеси през ревизирания период, технически спецификации за произвежданите
акцизни стоки и документация относно прилаганите от дружеството разходни норми
и утвърдени норми на пределно допустими загуби/фири при съхранение и
манипулации на акцизни продукти, използвани от дружеството за периода. Няма
спор, че след продължаване на срока за отговор (Уведомление №
BG001000-BG3000-РК19-6/28.08.2018г., връчено на 31.08.2018г.), с придружително
писмо рег.№ 32-232089/11.09.2018г. „ВИНИ СЛИВЕН“ ООД е предоставило информация.
В
изготвения ревизионен доклад, ревизиращите митнически органи са обсъдили
подробно всяка една точка от Искането за извършване на проверка по делегация
№BG003000-РК19-ИДП3/08.08.2018 г. и са изложили констатации по периоди относно
вида на акцизните стоки и извършване на основната дейност с тях от „ВИНИ
СЛИВЕН“ ООД за проверявания период по данъчни периоди, като според ревизиращите
не са установени несъответствия между данните от акцизната декларация и
данните, вписани в ДСН и МО на данъчния склад по отношение на вида,
количеството и кода на предназначение на освободените за потребление акцизни
стоки от данъчен склад /стр.17-56 от РД/.
Ревизиращите
са обсъдили представените в хода на ревизията, одобрени от управителя на „ВИНИ
СЛИВЕН“ ООД от 01.12.2016г. разходни норми за пределно допустимите фири в
първичното производство и разхода з материали, влагани при обработката вина,
ракии, десертни вина и дестилат /таблица на стр. 57 от РД/. Подробно са осъдени
фирите при бутилиране и фирите при съхранение и проверяващия екип е приел, че в
случая единствено могат да се признаят допустими фири при бутилиране – 0,5%.
Изложено е, че за посочените фири за акцизните стоки „Винен дестилат за ракия
Сливенска перла“ с код по КН 22082040, допълнителен код 1060001 и „Винен
дестилат за ракия Сливенска перла 12 годишна“ с код по КН 22082040,
допълнителен код 1060002 отразени съответно 170 литра и 50 литра за съхранение
на продукта в метални резервоари посочени в ДСН за месец януари 2018г.,
проверяваното лице не е представило протоколи за технологични фири. Изложено е,
че в представената счетоводна справка по месеци за месец декември 2017г. същите
количества са посочени като „Технологични фири“ и не са посочени в представения
инвентаризационен опис изготвен от „ВИНИ СЛИВЕН“ ООД към 28.12.2017г. Посочено
е, че в представените разходни норми одобрени от управителя на „ВИНИ СЛИВЕН“
ООД не са посочени допустими фири при съхранение на акцизни стоки. Така според
ревизиращите митнически органи за установените количества акцизни продукти,
които надвишават пределните размери на естествени фири за съхранение,
ревизираното лице дължи акциз на основание чл.20 ал.2 т.8 от ЗАДС. Прието е, че
за установените загуби от 170 и 50 литра акцизни продукти, за които няма
доказателства, че е издаден акцизен данъчен документ и безспорно са установени
като загуби (липси) при съхранение, се считат за освободени за потребление и на
основание чл.20 ал.1 от ЗАДС от датата на освобождаване за потребление възниква
задължение за заплащане на акциз. На основание чл.28 ал.1 т.5 от ЗАДС е определена данъчна основа в размер на 220
литра х 40% =88 литра чист алкохол, като 88 литра чист алкохол/100 = 0,88
хектолитра чист алкохол. Съгласно чл.31 ал.1 т.5 от ЗАДС акцизната ставка е
1100 лева за хектолитър чист алкохол. Така е определен размерът на дължимия
акциз за 267,555 литра акцизна стока ракия Сливенска перла и акцизен продукт Сливенска перла 12 годишна
– 0,88 хектолитра чист алкохол х 1100 лева за един хектолитър чист
алкохол=968,00 лева дължим акциз за месец януари 2018г. В РД изрично е
посочено, че в протокола за извършена проверка по делегация е
допуснат явна техническа грешка в количеството – 267,555 литра акцизна стока, а
в действителност количеството акцизна стока е 220 литра.
Относно
вписването и отчитането на естествени фири, органите са приели, че тъй като в
чл.4 от ЗАДС липсва легално определение на „естествени фири е допустими норми“
се налага да се търси в други нормативни актове, а именно ЗКПО, част II
Корпоративен данък, глава 7 Данъчни постоянни разлики, чл.28 ал.3 т.2, ал.2 не
се прилага, когато разходите се дължат на технологичен брак или промяна на
физико-химическите свойства установени с нормативен акт или с фирмени
стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната
дейност размери. Направено е позоваване на Наредба №13а-10403 за пределните
размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материалните ценности
при съхраняването и транспортирането, издадена от Министъра на търговията,
Министъра на финансите, Министъра на земеделието и горите и Министъра на
транспорта и съобщенията. Прието е и, че фирите се нормират и чрез Наредба №4
от 28.06.2006гг. за нормите на пределните размери на естествените фири на
акцизните стоки, както и с отраслови и фирмени стандарти. Направено е
позоваване на чл.78 от ППЗАДС и е подчертано, че за посочените фири за
съхранение, проверяваното лице не е представило протоколи за технологични фири.
В
хода на ревизията са установени наднормативни фири при бутилиране за 2016г.,
2017г. и 2018г. и по-конкретно са установени разлики в количеството продукция,
която реално е бутилирана и количеството ракия преди бутилиране. Установено е,
че към актовете за бутилиране не са посочени други извършени манипулации, както
и не са представени допълнително изготвени протоколи в които да са посочени
извършени допълнително манипулации, както и допустимо признати разходни норми,
технически загуби и допустими фири свързани с бутилиране на акцизна стока
Сливенска перла, Сливенска пера барел и Сливенска перла 12 годишна.
Ревизиращите са признали единствено допустими фири при бутилиране съгласно
таблица №9 към чл.153 от ЗВСН – 0,5%. В РД са изготвени подробни таблици за
проверявания период като в колона 12 е посочена разлика в количествата акцизна
стока вложена в производството за бутилиране за които се дължи акциз /стр.65-68
от РД/. Установени са наднормативни фири при бутилиране за ревизирания период и
по-конкретно разлики в количеството продукция, която реално е бутилирана и
количеството ракия преди бутилиране. Предвид това в РД е направено предложение
за установяване на акциз в размер на 19 224.80 лв., на основание чл.20 ал.2 т.8 ЗАДС и чл.20 ал.2. т.21 ЗАДС и лихви за просрочие общо в размер на 2 559.58 лв., изчислени към 19.02.2019г., дължими на основание
чл.175, ал.1 от ДОПК.
РА възприел констатациите и изводите
в РД, против който не е подадено възражение /отразено в РА, л.20/.
За да измени РА, директорът на
Агенция Митници е приел, че от “Техническа спецификация винена дестилатна
спиртна напитка Гроздова ракия“ ТС № 01-2016 заверени от МИЕ с рег. № 95-00-221/I
от 23.08.2016 г., съгласно изискването на чл. 142 от ЗВСН (представена от
дружеството в жалбата и с Искане за издаване на лиценз за управление на данъчен
склад с рег. № 32-257901/15.09.2016 г.), е видно, че технологичния процес при
производството на Гроздова ракия включва довеждане на винен дестилат до 40.1
об. % алк. чрез добавяне на деминерализирана вода и по преценка на технолога и
карамел, отлежаване в бъчви минимум 6 месеца. Приготвената гроздова ракия се
предоставя за одобрение пред РДК, след което се бутилира. Бутилирането се
извършва в отделение за бутилиране, където се проверява алкохолното съдържание
и ако е необходимо се довежда до 40 об. % алк., следва експедиционно
филтриране, пълнене, затваряне, етикетиране и облепване с акцизни бандероли.
През ревизирания период, вътрешно за
определяне на размера на загуби/фири при манипулации с високоалкохолни напитки
(ВАН), ревизираното лице е прилагало утвърдените от управителя на дружеството
„Разходни норми за пределно допустимите фири в първичното винопроизводство и
разхода на материали, влагани при обработката на вината“ от 01.09.2016 г., за ракии, подсл. десертни вина и дестилат в
размер 0,40 % при филтриране, 0,25% при декантиране, 0,37% при купажиране и
0,25% за прехвърлянеот голям в голям съд, от голям в малък и от малък в малък
за 1000 литра.
Допълнително, съгласно Приложение №
9 към чл. 153 от ЗВСН, са прилагани
предвидените допустими загуби/фири от 0,5% върху вложеното количество
при бутилиране.
През ревизирания период за
производството на гроздова ракия - Сливенска перла, дружеството издава акт за
Купажирана и измерена наливна продукция, в който се вписват вложените за
купажиране количества и алкохолни градуси (приравнени към 65 об.% алк.)
дестилат за Сливенска перла и дестилирана вода и количествата и алкохолни
градуси (40 об.% алк.) на получения в резултат на производството продукт
Сливенска перла. В тези актове загуби/фири при извършените манипулации при
производствените купажи не са отразени. В документите се посочва, че
количествата на вложените и получени акцизни стоки са установени чрез
измерване.
При
бутилирането на гроздова ракия - Сливенска перла дружеството издава Акт за
произведена и измерена готова бутилирана продукция, в който чрез измерване се
вписват количеството и алкохолния градус на вложената за бутилиране наливна
ракия и обема на бутилките, брой бутилки, литри
и алкохолен градус бутилирана продукция. За ревизирания период в тези
актове са установени разлики в количествата гроздова ракия, вложени за
бутилиране и количествата бутилирана гроздова ракия. В материалната отчетност и регистър „Дневник
складова наличност“ ревизираното лице е вписвало с код на предназначение „90“
изведената за бутилиране наливна ракия и е вписвало като постъпили с начин на
постъпване „произведени в данъчния склад“ и „придобити по друг начин“. Тези
разлики ревизираното лице е приело, че са в рамките на нормативно определените
съгласно Приложение № 9 към чл. 153 от ЗВСН.
Към
актовете за бутилиране не са посочени други извършени манипулации, както и не
са представени допълнително изготвени протоколи, в които да са посочени
извършени допълнително манипулации, както и допустимо признати разходни норми,
технологични загуби и допустими фири свързани с бутилиране на акцизна стока
„Сливенска перла“, „Сливенска перла барел“ и „Сливенска перла 12 годишна“.
Ревизиращият екип е приел, че в конкретния случай единствено могат да се
признаят допустими фири при бутилиране.
Решаващият
орган се е позовал на „Техническа спецификация винена дестилатна спиртна
напитка Гроздова ракия“ ТС № 01-2016, заверена от МИЕ с рег. № 95-00-221/I от
23.08.2016 г., съгласно която при бутилирането се извършва експедиционно
филтриране, пълнене, затваряне, етикетиране и облепване с акцизни бандероли.
Позовал се е и на Приложение № 9 към чл.153 от ЗВСН, съгласно което са
предвидени допустими загуби/фири от 0,4 % при филтриране и 0,5% при бутилиране.
Направил е извод, че размерът на загуби/фири в различните етапи от
производството на етилов алкохол и алкохолни напитки, следва да бъде определеният
размер в утвърдените по чл.142 от ЗВСН технически спецификации за съответното
производство и представени от лицензирания складодържател, съгласно чл.48 ал.2
т.12 от ЗАДС при издаването на лиценз за управление на данъчен склад.
Решаващият орган не е приел изводът
на ревизиращия екип, че при процеса на бутилирането на високоалкохолни напитки
не следва да бъдат признати количествени загуби (фири) при извършването на
манипулация „Филтриране“, която манипулация е вписана в „Техническа
спецификация винена дестилатна спиртна
напитка Гроздова ракия“ ТС № 01-2016 заверена от МИЕ и определя спазването на
технологичните изисквания при производството спиртната напитка. Така е приел,
че установените в РА задължения за акциз за липси над допустимите загуби/фири от извършена манипулация
„Бутилиране“ следва да бъдат изменени, като се признаят и фири в размер на 0,4
% от извършена манипулация „Филтриране“ в процеса на бутилиране на
високоалкохолната напитка гроздова ракия както следва: за установените липси в размер на 1349,33 литра
етилов алкохол при 100 об. % алк. над нормативните загуби, ревизираното лице на
основание чл.20 ал.1 и ал.2 т.8, във връзка с чл.31 ал.1 т.5 чл.43 ал.1 т.1 от ЗАДС, дължи акциз в размер на 14 842,63 лева и лихви за просрочие. Изрично в решението
е посочено, че за данъчен период от 01.12.2017 г. до 31.12.2017 г.,
установеното на основание чл.20 ал.2 т.8 от ЗАДС с РА задължение в размер на
968,00 лева за фири при съхранение, не се оспорва от жалбоподателя, поради
което РА в тази си част е влязъл в сила. РА е изменен, както следва: допълнително установеният акциз в размер на 1 968,30 лева за данъчен период от 21.12.2016г. до
31.12.2016г. е намален на 1 643,68 лева; допълнително установеният
акциз в размер на 605,31 лева за данъчен период от 01.01.2017г. до 31.01.2017г. е намален на 505,77 лева; допълнително установеният акциз в размер на 1 172,29 лева за данъчен период от 01.02.2017г. до
28.02.2017г. е намален на 979,53
лева; допълнително установеният
акциз в размер на 637,30 лева за данъчен период от 01.03.2017г. до 31.03.2017г. е намален на 531,70 лева; допълнително установеният
акциз в размер на 1 122,44 за данъчен период от
01.04.2017г. до 30.04.2017г. е намален на 937,24
лева; допълнително установеният
акциз в размер на 1 096,92 лева за данъчен период от
01.05.2017г. до 31.05.2017г. е намален на 915,89
лева; допълнително установеният
акциз в размер на 539,13 лева за данъчен период от 01.06.2017г. до 30.06.2017г. е намален на 449,97 лева; допълнително установеният
акциз в размер на 447,36 лева за данъчен период от 01.07.2017г. до 31.07.2017г. е намален на 398,60 лева; допълнително установеният
акциз в размер на 644,56 лева за данъчен период от 01.08.2017г. до 31.08.2017г. е намален на 469,44 лева; допълнително установеният
акциз в размер на 1 390,53 лева за данъчен период от
01.09.2017г. до 30.09.2017г. е намален на 1 014,25 лева; допълнително установеният
акциз в размер на 642,40 лева за данъчен период от 01.10.2017г. до 31.10.2017г. е намален на 467,28 лева; допълнително установеният
акциз в размер на 1 284,71 лева за данъчен период от
01.11.2017г. до 30.11.2017г. е намален на 934,56
лева; установеният акциз в размер на 1 000,78
лева за данъчен период от 01.12.2017г. до 31.12.2017г. е намален на 991,85 лева; допълнително установеният
акциз в размер на 900,46 лева за данъчен период от 01.01.2018г. до 31.01.2018г. е намален на 745,17 лева; допълнително установеният акциз в размер на 1 173,17 лева за данъчен период от 01.03.2018г. до
31.03.2018г. е намален на
989,87лева; допълнително установеният
акциз в размер на 623,48 лева за данъчен период от 01.04.2018г. до 30.04.2018г. е намален на 520,94 лева; допълнително установеният
акциз в размер на 1 968,08 лева за данъчен период от
01.05.2018г. до 31.05.2018г. е намален на 1 643,45 лева; допълнително установеният
акциз в размер на 748,13 лева за данъчен период от 01.06.2018г. до 30.06.2018г. е намален на 625,81 лева; допълнително установеният
акциз в размер на 1 229,45 лева за данъчен период от
01.07.2018г. до 31.07.2018г. е намален на 1 045,41 лева, или е изчислено общо задължение за акциз на основание чл.20
ал.2 т.8 от ЗАДС, в размер на 14 842,91 лв. В решението на
горестоящия административен орган е посочено, че следва да бъде намалена и
съответната лихва за просрочие, определена на основание чл.175 ал.1 от ДОПК, но не са направени изчисления в тази насока.
С оглед на дадените от касационната инстанция задължителни указания за изясняване
на обстоятелства по делото, в настоящото производство е допусната и
приета съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице – Н.Г..
При поставената
задача : да се изчисли размера на дължимия от жалбоподателя „Вини Сливен“ ООД
акциз за процесните периоди от м.12.2016 г. (вкл.) до м.07.2018 г. (вкл.), без
м.02.2018 г., при условие, че се признаят технологични загуби за периода в
размер на 1.15%. Същото е извършено както следва: Дължим акциз за м.12.2016г. главница 1 438,43 лв. и лихва 339,23 лв.;
Дължим акциз за м.01.2017г. главница 442,74 лв. и лихва 100,61 лв.; Дължим
акциз за м.02.2017г. главница 857,44лв. и лихва 188,15 лв.; Дължим акциз за
м.03.2017г. главница 464,83 лв. и лихва 98,00 лв.; Дължим акциз за м.04.2017г.
главница 819,95 лв. и лихва 166,04 лв.; Дължим акциз за м.05.2017г. главница
801,25 лв. и лихва 155,35 лв.; Дължим акциз за м.06.2017г. главница 393,49 лв.
и лихва 73,01 лв.; Дължим акциз за м.07.2017г. главница 348,70 лв. и лихва
61,69 лв.; Дължим акциз за м.08.2017г. главница 358,55 лв. и лихва 60,37 лв.;
Дължим акциз за м.09.2017г. главница 775,74 лв. и лихва 124,12 лв.; Дължим акциз
за м.10.2017г. главница 356,40 лв. и лихва 53,96 лв.; Дължим акциз за
м.11.2017г. главница 712,80 лв. и лихва 101,97 лв.; Дължим акциз за м.12.2017г.
главница 18,19 лв. и лихва 2,44 лв.; Дължим акциз за м.01.2018г. главница
646,83 лв. и лихва 81,40 лв.; Дължим акциз за м.02.2018г.: няма произведено;
Дължим акциз за м.03.2018г. главница 873,77 лв. и лихва 95,63 лв.; Дължим акциз
за м.04.2018г. главница 455,99 лв. и лихва 46,11 лв.; Дължим акциз за
м.05.2018г. главница 1 437,88 лв. и лихва 133 лв.; Дължим акциз за м.06.2018г.
главница 548,31 лв. и лихва 46,15 лв.; Дължим акциз за м.07.2018г. главница
915,20 лв. и лихва 69,15 лв. Или общо главници в размер на 12 666,49 лв. и
лихви в размер на 1 996,38 лв. за данъчни периоди 21.12.2016г. – 30.11.2017г. и
01.01.2018г. – 31.07.2018г.
В разпита си в
съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице е посочило начина,
по който е извършило изчисленията. Действително, е налице разлика от около
17лв. между изчисления акциз в решението на горестоящия административен орган и
нейното заключение, но разликата е несъществена.
Обжалваният РА
е издаден от компетентни органи, при спазване на процесуалните правила и без
ограничаване правата на ревизираното дружество. РА съдържа самостоятелни
мотиви, ведно с препратката към РД. Съобразени са приложимите материалноправни
норми от ЗАДС., като предвид събраните в съдебния спор доказателства следва
извод за неправилна цялостна преценка относно размер на признатите от
ревизиращите органи технологични загуби спрямо претендираните от жалбоподателя.
В потвърдената и обжалвана част от РА са установени задължения за акциз на
основание чл.20 ал.2 т.8 и чл.20 ал.2 т.21 ЗАДСкл. в приложимите редакции за
ревизираните периоди /“Освобождаване за потребление е: т.8 установяването на липси
на стоки, за които се дължи акциз, включително липси на въглища, кокс,
електрическа енергия, природен газ или биогаз, установени при лицата по чл.
57а, ал. 1, т. 1, 2, 3, 3а, 3б, 5 и 6; производството, държането или
разпореждането на акцизни стоки, за които е установено, че не е заплатен акциз
или акцизът е заплатен частично;“/ в размер на 14 842,91 лв., ведно със
съответната лихва за просрочие. Съгласно чл.20 ал.1 и ал.2 т.8 и т.21 ЗАДСкл.,
задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на
акцизните стоки за потребление, като установяването на липси на стоки, за които
се дължи акциз /т.8/ и производството, държането или разпореждането на акцизни
стоки, за които е установено, че не е заплатен акциз или акцизът е заплатен
частично /т.21/ се счита за освобождаване на акцизни стоки за потребление.
Съобрази се, че
според нормата на чл. 59 ал. 1 ЗАДС. – „Производството на алкохол и алкохолни
напитки включва обработката и преработката на всякакъв вид суровини и
материали, в резултат на което се получават или опаковат акцизни стоки.“, а
съгл. чл. 39 ППЗАДС. - производството на алкохол и алкохолни напитки се
извършва в съответствие със ЗВСН и нормативните актове за неговото прилагане.
Съгласно чл. 20 ал. 1 ЗАДСкл. задължението за заплащане на акциз възниква от
датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление. Във вр. с
приложените правни основания от ревизиращите митнически органи се отбелязва, че
установяването на липси на стоки, за които се дължи акциз, на основание чл. 20
ал. 2 т. 8 за целите на акцизното законодателство се разглежда като
„освобождаване на акцизните стоки за потребление“, тоест като основание за
определяне на задължение за акциз. Следва да се има предвид, че ЗАДС не съдържа
дефиниция на понятието „липси“, каквато отсъства и в действащото
законодателство, но е възприето, че са касае за всеки случай, при който
материалният запас изцяло или частично изчезва/губи се от патримониума на
предприятието поради различни причини - пожар, наводнения, кражба, както и
естествени фири. Прието е също, че в контекста на ЗАДС липсите са количества
акцизна стока, които престават да бъдат налични, т. е. разполагаеми и
количествата, които съставляват тази липса, са освободени от потребление и за
тях се дължи акциз от датата на освобождаването им за потребление.
В случая
оспорващото дружество основава претенцията си на чл.25 ал.1 т.4 ЗАДС до
освобождаване за потребление на акцизните стоки лицензираните складодържатели и
регистрираните лица не дължат акциз при: технологичен брак за акцизните стоки в
допустимите норми, определени с технологичната документация за съответното
производство или дейност, а ревизиращите митнически органи приемат, че като
„технологичен брак“ следва да се разглеждат и технологичните загуби в
производството на акцизни стоки. В чл.25 ал.2 ЗАДСкл. е посочено, че нормите на
пределните размери на естествените фири на акцизните стоки се определят с
наредба на министъра на финансите - Наредба № 4 от 28.06.2006г. за нормите на
пределните размери на естествените фири на акцизните стоки, издадена от
министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 57 от 14.07.2006г., в сила от
1.07.2006г., която определя нормите на пределните размери на естествените фири
на акцизните стоки под режим отложено плащане на акциз, както и условията и
редът за прилагането им. Съгласно чл.3 ал.2 и ал.3 от Наредбата, нормите на
пределните размери на естествените фири при съхранение на акцизните стоки като
алкохол и алкохолни продукти се прилагат при установени загуби в резултат на
направена проверка /инвентаризация/ в данъчен склад за всяка акцизна стока
поотделно, като за действителните количества на загубите по ал.1 и 2, които са
в рамките на нормите на пределните размери на естествените фири, лицензираният
складодържател не дължи акциз. В тази вр. се отбелязва, че съгл. чл.43 ал.1
ППЗАДС: „За прилагане на разпоредбата по чл. 25, ал. 1, т. 4 от закона
лицензираният складодържател е задължен при поискване от митническите органи да
предостави данни, удостоверяващи нормите на технологичния брак.”. В реда на
изложеното се отбелязва, че чл. 153 ЗВСП регламентира, че допустимите размери на загуби при манипулации
на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки се
определят съгласно приложение № 9 на същия закон - количеството загуби/фири при
манипулации за спиртни напитки е: за филтруване – 0,40%; за прехвърляне от съд
в съд – 0,25%; за купажиране – 0,37% и за бутилиране – 0,50%., или общо 1,52%.
Според чл. 142 ЗВСН, спазването на технологичните изисквания при производството
на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки се
установява със заверяване на техническа спецификация за производство за
съответния продукт, като съгл. чл.146 ЗВСН - водят дневници по образци съгласно
приложение № 8, в които вписват данни, позволяващи да се определят и
контролират автентичността, произходът, категорията на стоките и извършените
производствени манипулации. Ведно с посоченото се съобрази, че в конкретиката
на фактите се прилага и Наредба № 13а-10403 за пределните размери на
естествените фири, брака и липсите на стоково-материалните ценности при
съхраняването и транспортирането им, според чл.5 от която - приспадането на
естествените загуби се извършва по действителните им размери, които не може да
превишават установените пределни норми.
Жалбоподателат
подържа, че целият технологичен процес включва и загуби от последващи
манипулации, извършвани за постигане на завършен краен продукт. Същите не надвишават
допустимите нормативи и общият сбор от невъзвратими фири е 3,74%, като
разходните норми са съобразени с чл.153 от ЗВСН и Приложение № 9 към закона и
регламентираните количествени загуби/фири при манипулации в Наредба № 13а-10403
за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на
стоково-материалните ценности при съхраняването и транспортирането им.
В случая е
прието за безспорно обстоятелството, че акцизните стоки имат естествени фири и
са цитирани чл.25 ал.1 т.3 и т.4 ЗАДС като допустимите размери на загуби при
манипулации на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни
напитки се определят съгл. Приложение № 9 към чл.153 ЗВСП. Според ответника,
при прилагане на данъчни облекчения, каквото е освобождаването от заплащане на
акциз на количествени загуби /фири/ в производствен процес, следва да се
прилага подходът на документалната обоснованост на извършените производствени
процеси, като същите следва надлежно да са документирани и отразени
количествено и по видове, предвид факта, че не се прилагат като съвкупност
/сбор/ за едно цяло производство, а по производствени процеси, доколкото
законодателят изрично е разграничил различните процеси, давайки за всеки
различни норми на количествените загуби /фири/. За освобождаването от заплащане
на количествени загуби /фири/, възникнали в производствен процес, е необходимо
: да се констатират липси; липсите да са възникнали в резултат на технологични
загуби в производствен процес; загубите да са определени по количество; да бъде
установено в кой производствен процес /манипулация/ са възникнали; установените
като технологични загуби количества да бъдат документирани. При липса на който
и да е от посочените елементи – не може да бъде приложено облекчението по см.
на чл.25 ал.1 т.4 ЗАДС. Възприета е документална обоснованост, водеща до
освобождаване от заплащане на акциз за извършените от РЛ манипулации:
„Филтруване“ в размер на 0.4%; „Бутилиране“ в размер на 0.5% или общо 0,9%. В
тази вр. се поддържа, че отразяването в дневниците по ЗВСН доказва, че е
извършена манипулация и че са възникнали технологични загуби при извършването
й, като при освобождаване от заплащане на акциз на количествени загуби /фири/ в
производствен процес това е единствения начин да бъде доказано извършването на
манипулациите. Без да е доказано по предвидения начин, претендираните фири не
могат да бъдат признати и в тази вр. е посочен и установеният принцип в чл.5 от
Наредба № 13а-10403 – приспадането на естествените фири се извършва по
действителните им размери, които не могат да превишават установените пределни
норми, а в случая не са установени действителните размери на фири, които са
водещи.
Следователно,
спорът между страните е за процента фири, които следва да се признаят на
жалбоподателя и въз основа на това – дължим ли е акциз и ако да - в какъв
размер.
Според Техническа
спецификация ТС № 01-2016, заверена от Министерство на икономиката с № 95-00-221/ I от 23.08.2016 г. се установява, че технологичният процес при производство на гроздова ракия
включва: 1. Довеждане на винен дестилат до 40.1 об. % алк. чрез добавяне на
деминерализирана вода и по преценка на технолога карамел; 2. Отлежаване в бъчви
минимум 6 месеца; 3. Приготвената гроздова ракия се предоставя за одобрение
пред РДК; 4. Бутилиране – извършва се в отделение за бутилиране, където се
проверява алкохолното съдържание и ако е необходимо се довежда до 40.0 об. %
алк.; Следва експедиционно филтриране, пълнене, затваряне, етикиране и
облепване с акцизни бандероли.
В т.8.2 „Разходни
норми“ от същата – за производство на 1000литра винена дестилатна спиртна
напитка Гроздова ракия при 40 об. % алкохол се влагат винен дестилат, вода
питейна – деминерализирана и добавки, като дестилиран при 65 об. % алкохол и
деминерализирана вода до 1000 литра гроздова ракия при 40 об.% алкохол дават
2,32% технологични загуби; последващи обработки. След производството на
дестилат – технологичният процес включва загуби от последващи манипулации,
които се извършват за постигане на завършен краен продукт : прехвърляне от съд
в съд – 0,25%; експедиционно филтриране – 0,40%; бутилиране – 0,50% или общо 1,
15%, като 2,32 % + 1,15% = 3,47%. Тоест, технологичните загуби и фири по
Техническа спецификация в размер на 2,32% и загуби от технически манипулации в
размер на 1,15% за измерена готова бутилирана продукция са в размер на 3,47%.
Разходните норми от 01.09.2016г. за пределно допустимите фири в първичното
винопроизводство и разхода за материали, влагани при обработка на вината,
утвърдени от управителя на вини Сливен – фири % за ракия са : 0,40% при
филтриране; 0,25% при декантиране; 0,37% при купажиране и 0,25% за прехвърляне
от голям в голям съд, от голям в малък и от малък в малък за 1000 литра.
Жалбоподателят
претендира загуби от „прехвърляне от съд в съд” за целия процес до произведен
краен бутилиран продукт гроздова ракия общо в размер на 1% /четири отделни
манипулации по прехвърляне по 0.25% за всяка манипулация/ - три от тях са
предвидени за първи етап и една за втори етап от производствения процес, като
от страна на митническите органи не са признати технологични загуби и фири за
една на брой манипулация „прехвърляна от съд в съд“ в размер на 0,25% за етап
бутилиране.
С неоспорената
СТЕ се установи, че вида и спецификата на етиловия алкохол, при оперирането с
него /преливане, претакане /декантиране/, пълнене, купажиране, филтриране,
промяна в температурния режим и пр./ при неговото транспортиране и съхранение
непрекъснато има естествени загуби /фири/, чийто размер зависи от
интензивността и честотата на извършваните, дейности, от начина и условията на
съхранение, вида и големината /обема/ на съдовете и материала от който са
направени резервоарите за съхранение, дължината на тръбните пътища и всичко
това влияе върху количеството на етиловия алкохол, като при неправилно
манипулиране и съхранение води до завишени крайни загуби. СТЕ посочва, че технологът като длъжностна характеристика със
всички произтичащи от това отговорности има свобода при избор за определяне на
метод /начин, подход/ по който технологичните загуби и фири да бъдат отчитани и
отразявани в процеса на производство. Според вещото лице възможен, даващ
коректни резултати и широко приложим в технологичната практика е подходът при
който в крайния продукт се калкулират всички естествени фири и технологични
загуби, като резултатна величина от последните не надвишава пределно
допустимите стойности съгласно Приложение № 9, чл. 153 от ЗВСН. Посочено е още,
че технологични загуби и фири при извършване на технологичните манипулации при
купажиране не са отразени. Митническият орган е приел стойностите за „Дестилат
или спиртна напитка“ за видове манипулации „Филтриране“, и „Бутилиране“, като е
изключил манипулация „Прехвърляне от един съд в друг“ в резултат на което е
получена крайна стойност в размер на 0,9 %. Прието е от ревизиращия екип, че
посочените манипулации се извършват само по един път за целия процес на
производство и бутилиране на готовия спиртен продукт, както и че са необходими
и технологично достатъчни извършването на една манипулация „филтриране“, една
манипулация „прехвърляне от един съд в друг“ и манипулация „бутилиране“ и без
нито една манипулация „купажиране“, което при спазване на технологичния процес
и Техническата спецификация за производство е практически неосъществимо.
Посочва се, че технологът като длъжностна
характеристика със всички произтичащи от това отговорности има свобода при
избор за определяне на метод /начин, подход/ по който технологичните загуби и
фири да бъдат отчитани и отразявани в процеса на производство. Според експерта
възможен, даващ коректни резултати и широко приложим в технологичната практика
е подхода при който в крайния продукт се калкулират всички естествени фири и
технологични загуби, като резултантна величина от последните не надвишава
пределно допустимите стойности съгласно Приложение № 9, чл. 153 от ЗВСН.
Посочва, че при производството на гроздова
ракия „Сливенска перла", дружеството издава Акт за купажирана и измерена
наливна продукция и в документа са вписани вложените в процеса на купажиране
количества и алкохолни градуси /приравнени към 65 об. % алкохол/ дестилат за
ракия и дестилирана вода и количества и алкохолни градуси /приравнени към 40
обемни % алкохол/ на получения в резултат на производството краен продукт ракия
„Сливенска перла". Изложено е, че при бутилиране на крайния продукт
гроздова ракия „Сливенска перла" дружеството издава Акт за произведена и
измерена готова бутилирана продукция, в който са отразени установени чрез
измерване количество и алкохолен градус на вложената за бутилиране наливна
гроздова ракия, обем бутилки, брой бутилки, количество и алкохолен градус бутилиран
краен продукт гроздова ракия „Сливенска перла". Изрично е посочено, че
технологични загуби и фири при извършване на технологичните манипулации при
купажиране не са отразени, а количествата на вложените и получените крайни
продукти /акцизни стоки/ са установени чрез измерване. Така крайното количество
произведена ракия „Сливенска перла" в наливен вид, е измереното количество
след извършените на всички операции и вързаните с тях технологични загуби в
т.ч. не признатите технологични загуби в размер на 2.32%, реализирани в процеса
на купажиране, но приложени /отчетени/ върху количеството, измерена произведена
гроздова ракия вложена при бутилиране. Според вещото лице разликата в
количеството вложена гроздова ракия за бутилиране и количеството бутилирана
гроздова ракия отчита технологичните загуби, реализирани в процеса на
купажиране отчетени количествено в литри.
По отношение на
документирането на Технологични загуби и фири за обработка „купажиране“ и Актове
за произведена и измерена готова бутилирана продукция следва да се посочи, че
това разделяне на процеса е съобразено и със съставяните от
„Вини Сливен” ООД актове, с които приключва всеки един от двата етапа.
Дружеството е изготвяло актове за купажирана и измерена наливна продукция,
според които чрез измерване се установява произведената наливна продукция от
вина/ван в цех 25/11. В тях са вписани данните за използван дестилат за
„Сливенска перла” с алк. градуси под 65 об.% в литри, приравнени в литри на 65
об.%; използваната дестилирана вода в литри и полученият продукт „Сливенска
перла” в литри /сбор от количеството дестилат с алк. градуси под 65 об.% и дестилираната
вода/. В тези актове, обаче няма отразени проценти технологични загуби. След
това дружеството издава актове за произведена и измерена готова бутилирана
продукция. Според тях чрез измерване е установена бутилирана ВАН в цех 25/1 и
предадена към склад 111 готова бутилирана продукция. В тези актове също не са
вписани конкретно установени по размер проценти технологични загуби.
Технологични загуби не са отчитани в дневника за складова наличност, както и в
дневниците по ЗВСН, което се установява от приетата по делото ССчЕ. Според ССЕ жалбоподателят, в актовете за купажирана и измерена наливна
продукция, посочва количеството на дестилат „Сливенска перла” в литри при 65
об.%, количеството дестилирана вода в
литри и количеството произведен в литри акцизен продукт Ракия „Сливенска перла”
при 40 об.%, като в произведените литри се съдържат тези 2,32 % технологичен
брак, съгласно заверената техническа спецификация в т.8.2 „Разходни норми“, но
в Актовете за купажиране няма данни за тези фири (лист 785) и в Актовете за
произведена и измерена готова бутилирана продукция Ракия „Сливенска перла над 2
л.” посочва вложено количество литри за бутилиране при 40 об.% алк. и литрите
бутилирано количество при 40 об.% алк., като никъде не отбелязва % фири при
бутилиране на готовата продукция по т.8.3 „Технологичен процес“. ССч.Е е установила, че са осчетоводени действителните
размери на фирите, изчислени ръчно в актовете, а не допустимия размер, като не
във всички актове има направено изчисление на допустимите фири съгласно броя на
операциите и на действително установените фири. Независимо на колко части е
разделен технологичния процес, Вини Сливен ООД не са разделяли начисляването на
фирите на отделните части от процеса, а са отразявали действителните размери на
фирите до бутилирането.
Следва да се
съобрази посоченото от касационната инстанция, че установяването на пределни
норми на признати технологични загуби в нормативен акт или в техническа
документация не означава задължително признаването на загуби в тези пределни
норми. ССЕ не установява конкретен размер на технологичните загуби за
производство на наливен ВАН. Технологичните загуби следва да бъдат доказани
като размер и ако те надвишават максимално допустимите, следва да се признаят в
максимално допустимите размери, но ако са в размери, по-малки от максимално
допустимите, същите следва да не бъдат признати в доказаните им размери. В този
смисъл е например и чл. 5 от Наредба № 13а-10403/59 за пределните размери на
естествените фири, според който приспадането на естествените фири се извършва
по действителните им размери, които не може да превишават установените пределни
норми. Като извод е изведено, че правилно е приетото от митническите органи, че
за да се приложат регламентираните в чл. 153 ЗВСН допустимите размери на загуби
при манипулации , последните следва да са описани в дневник 2 по чл. 146, ал. 1
ЗВСН и правилно не са признали технологични загуби в размер на 2.32 % за първия
етап от производството, тъй като такива загуби не се установяват от съставените
от жалбоподателя актове, с които приключва този етап.
Тоест, в
конкретика спорът се изразява в това - следва ли да се признаят претендираните
от оспорващото дружество технологични загуби за втория етап от процеса на
производство „Бутилиране“ в размер на 1,15 % вместо признатите от митническите
органи 0,9 %, които приемат, че загуби в размер на 0,25 % се претендират от
жалбоподателя само за първия етап от производството на на гроздова ракия
„Сливенска перла“.
Съгл. Техническа спецификация винена
дестилатна спиртна напитка Гроздова ракия ТС № 01-2016, заверена от МИЕ с рег.№
95-00-221/1 от 23.08.2016г., технологичният процес включва прехвърляне от съд в
съд и в двата етапа на производството, като при бутилирането се извършва и
експедиционно филтриране. Ревизираното дружество е съставяло актове за
приключване на двата етапа - за купажирана и измерена наливна продукция и за
произведена и измерена готова бутилирана продукция, като за ревизираните
периоди в актовете за купажирана и измерена наливна продукция се вписва
произведената наливна продукция от вина/ван в цех 25/11– посочени в СТЕ и в
ССч.Е с лист, на който се намира документът от двете таблици за актовете -
конкретно за ревизираните периоди, с отразена корекция за вписани данни за
периоди извън обхвата на ревизираните/. В актовете за произведена и измерена готова
бутилирана продукция чрез измерване е установена бутилирана ВАН в цех 25/1 и
предадена към склад 111 готова бутилирана продукция.
От обясненията,
дадени от вещото лице в съдебното заседание, в което същата е приета,
преминаването на необходимото за бутилиране количество от съдовете за
съхранение по стационарен тръбопровод до филтърното отделение на цеха за
бутилиране представлява прехвърляне от един съд в друг съд, поради което по
приложение № 9 към чл. 153 от ЗВСН следва да бъдат признати загуби при
манипулации в размер на 0.25 % след купажирането. От експертизата се
установява, че е налице преминаване първо от дестилационна колона NM 3000 DK 2
на произведения винен дестилат 65 об. % алк. по стационарен тръбопровод до
отделението за съхраняване и отлежаване, където са разположени 6 съда. След
отлежаването в тях необходимото за бутилиране количество се отвежда по
стационарен тръбопровод във филтърното отделение на цеха за бутилиране, т.е.
прехвърляне от съд в съд се извършва и в двата етапа на производството.
Предвид
изводите на СТЕ за практическа невъзможност за постигане на краен продукт
/гроздова ракия/ без нито една манипулация „купажиране“ и само с една
манипулация „прехвърляне от съд в съд”, вкл. данните в ССч.Е за осчетоводяване
на действителните размери на фирите до бутилирането, независимо на колко части
е разделен технологичния процес, тъй като Вини Сливен ООД не са разделяли
начисляването на фирите на отделните части от процеса, се съобрази тезата за
документална обоснованост на ответника.
Предвид
изложеното следва, че освен признатите от митническите органи 0.9 % следва да
се признаят още 0.25 % загуби при манипулации след купажирането в процеса на
бутилиране за прехвърляне от съд в съд и резултатът от РА следва да бъде
коригиран при отчитане на технологични загуби по прехвърляне от съд в съд за
втория етап на производството или общо 1,15
%.
Съгласно
приетата по делото допълнителна ССЕ, размерът на дължимите акцизи, при признати
технологични загуби в размер на 1,15 % през процесните периоди, е както следва:
Дължим акциз за м.12.2016г. главница 1 438,43 лв. и
лихва 339,23 лв.; Дължим акциз за м.01.2017г. главница 442,74 лв. и лихва
100,61 лв.; Дължим акциз за м.02.2017г. главница 857,44лв. и лихва 188,15 лв.;
Дължим акциз за м.03.2017г. главница 464,83 лв. и лихва 98,00 лв.; Дължим акциз
за м.04.2017г. главница 819,95 лв. и лихва 166,04 лв.; Дължим акциз за
м.05.2017г. главница 801,25 лв. и лихва 155,35 лв.; Дължим акциз за м.06.2017г.
главница 393,49 лв. и лихва 73,01 лв.; Дължим акциз за м.07.2017г. главница
348,70 лв. и лихва 61,69 лв.; Дължим акциз за м.08.2017г. главница 358,55 лв. и
лихва 60,37 лв.; Дължим акциз за м.09.2017г. главница 775,74 лв. и лихва 124,12
лв.; Дължим акциз за м.10.2017г. главница 356,40 лв. и лихва 53,96 лв.; Дължим
акциз за м.11.2017г. главница 712,80 лв. и лихва 101,97 лв.; Дължим акциз за
м.12.2017г. главница 18,19 лв. и лихва 2,44 лв.; Дължим акциз за м.01.2018г.
главница 646,83 лв. и лихва 81,40 лв.; Дължим акциз за м.02.2018г.: няма произведено;
Дължим акциз за м.03.2018г. главница 873,77 лв. и лихва 95,63 лв.; Дължим акциз
за м.04.2018г. главница 455,99 лв. и лихва 46,11 лв.; Дължим акциз за
м.05.2018г. главница 1 437,88 лв. и лихва 133 лв.; Дължим акциз за
м.06.2018г. главница 548,31 лв. и лихва 46,15 лв.; Дължим акциз за м.07.2018г.
главница 915,20 лв. и лихва 69,15 лв. Или общо главници в размер на 12 666,49
лв. и лихви в размер на 1 996,38 лв. за данъчни периоди 21.12.2016г. –
30.11.2017г. и 01.01.2018г. – 31.07.2018г.
Настоящият
съдебен състав намира, че при извършените изчисления вещото лице не е
съобразило, че обжалваният ревизионен акт е влязъл в сила по отношение
допълнително установени задължения за акциз в общ размер на 2 193,93 лв. и
прилежащи лихви в размер на 284,91 лв. При извършване на изчисленията е
следвало дължимите суми за акциз, посочени по периоди на л. 1576 от адм. дело №
1669 от 2019г. да бъдат приспаднати от направените от вещото лице изчисления,
при иначе възприет коректен подход. Това означава, че в настоящото съдебно
решение следва да бъдат коригирани изчислените от вещото лице суми на дължим
акциз, както следва:
-Дължим акциз
за м.12.2016г. главница 1 438,43 лв. – 280,74 лв. = 1 157,69 лв. и
лихва 339,23 лв. – 59,73 лв. = 279,50лв.;
-Дължим акциз
за м.01.2017г. главница 442,74 лв. – 87,54 лв. = 355,20 лв. и лихва 100,61 лв.
– 17,87 лв. = 82,74 лв.;
-Дължим акциз
за м.02.2017г. главница 857,44 лв. – 169,48 лв. = 687,96 лв. и лихва 188,15 лв.
– 33,27 лв. = 154,88 лв.;
-Дължим акциз
за м.03.2017г. главница 464,83 лв. – 88,01 лв. = 376,82 лв. и лихва 98,00 лв. –
16,52 лв. = 81,48 лв.;
-Дължим акциз
за м.04.2017г. главница 819,95 лв. – 159,04 лв. = 660,91 лв. и лихва 166,04 лв.
– 28,55 лв. = 137,49 лв.;
-Дължим акциз
за м.05.2017г. главница 801,25 лв. – 155,27 лв. = 645,98 лв. и лихва 155,35 лв.
– 26,54 лв. = 128,81 лв.;
-Дължим акциз
за м.06.2017г. главница 393,49 лв. – 75,28 лв. = 318,21 лв. и лихва 73,01 лв. –
12,23 лв. = 60,78 лв.;
-Дължим акциз
за м.07.2017г. главница 348,70 лв. – 67,54 лв. = 281,16 лв. и лихва 61,69 лв. –
10,40 лв. = 51,29 лв.;
-Дължим акциз
за м.08.2017г. главница 358,55 лв. и лихва 60,37 лв
-Дължим акциз
за м.09.2017г. главница 775,74 лв. и лихва 124,12 лв
-Дължим акциз
за м.10.2017г. главница 356,40 лв. и лихва 53,96 лв
-Дължим акциз
за м.11.2017г. главница 712,80лв. и лихва 101,97 лв
-Дължим акциз
за м.12.2017г. главница 18,19 лв. и лихва 2,44 лв
-Дължим акциз
за м.01.2018г. главница 646,83 лв. – 120,04 лв. = 526,79 лв. и лихва 81,40 лв.
– 12,34 лв. = 69,06 лв.;
-Дължим акциз
за м.02.2018г.: няма произведено.
-Дължим акциз
за м.03.2018г. главница 873,77 лв. – 219,54 лв. = 654,23 лв. и лихва 95,63 лв.
– 18,97 лв. = 76,66 лв.;
-Дължим акциз
за м.04.2018г. главница 455,99 лв. – 89,98 лв. = 366,01 лв. и лихва 46,11 лв. –
7,02 лв. = 39,09 лв.;
-Дължим акциз
за м.05.2018г. главница 1 437,88 лв. – 279,50 лв. = 1 158,38 лв. и
лихва 133 лв. – 19,41 лв. = 113,59 лв.;
-Дължим акциз
за м.06.2018г. главница 548,31 лв. – 111,57 лв. = 436,74 лв. и лихва 46,15 лв.
- 6,82 лв. = 39,33 лв.;
-Дължим акциз
за м.07.2018г. главница 915,20 лв. – 290,40 лв. = 624,80 лв. и лихва 69,15 лв.
– 15,24 лв. = 53,91 лв.;
Главница в
размер на 10 742,56 лв.; лихва в размер на 1 711,47 лв.
Поради
изложеното, съдът намира жалбата за частично основателна и при така изложените
аргументи, обжалваният РА изменен с Решение №Р-489/32-139127 от 13.05.2019г. на
Директора на Агенция Митници, с което на
жалбоподателя е установено задължение за акциз, на основание чл.20 ал.2
т.8 от ЗАДС, в размер на 12 648,98 лв., ведно със съответната лихва за
просрочие, следва да бъде изменен, съобразно направените по-горе в съдебното
решение изчисления, като размерът на главницата бъде намален на 10 742,56
лв. и бъде изчислен размер на прилежащите лихви от 1 711,47 лв.
При този изход
на делото, на страните се дължат направените разноски, съобразно уважената и
отхвърлена част на жалбата. От жалбоподателя са представени доказателства за
направени разноски единствено при първоначалното разглеждане на делото от
първоинстанционния съд. Претендираните разноски, посочени в списък на л. 1546
от адм. дело № 1669 от 2019г. са в общ размер на 2 340 лв., от които
възнаграждения за вещи лица в общ размер на 1 340 лв. и адвокатски хонорар
в размер на 1 000 лв. Съобразно уважената част на жалбата следва да бъде
присъдена сумата в размер на 347,38 лв. (триста четиридесет и седем лева и
тридесет и осем стотинки).
От страна на
ответника е заявена претенция за присъждане на направените по делото разноски
за първоначалното и повторното разглеждане на делото пред първоинстационния съд
и пред касационната инстанция, като са представени списъци на л. 1547 от адм.
дело № 1669 от 2019г. по описа на Административен съд - Пловдив, л. 25 от адм.
дело № 1197 от 2021г. по описа на Върховен административен съд. При повторното
разглеждане на делото не е представен списък с разноските до приключване на
устните състезания, но настоящият съдебен състав констатира, че са направени
разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лв. По така
представените списъци с разноските са заявени претенции за заплащане на разходи
за командировки в общ размер на 40 лв. и възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита съответно в размер на 975,29 лв. по адм. дело № 1669 от
2019г. по описа на ПАС, в размер на 1 950,58 лв. по адм. дело № 1197 от
2021г. по описа на ВАС и в размер, определен съобразно Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по адм.
дело № 1322 от 2021г. по описа на ПАС. Съдът констатира, че при разглеждане на
делото са направени разноски за депозит на вещо лице по адм. дело № 1322 от
2021г. по описа на ПАС и за заплатена такса за касационно обжалване в размер на
123 лв. (л. 20 от адм. дело № 1197 от 2021г. по описа на ВАС). Съобразно
отхвърлената част на жалбата и съобразяване на присъдените разноски по адм.
дело № 1669 от 2019г. по описа на ПАС, на ответника следва да бъде присъдена
сумата в размер на 4 606,12 лв. (четири хиляди шестстотин и шест лева и
дванадесет стотинки).
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ по жалбата на „ВИНИ СЛИВЕН“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Висла“ № 8, представлявано от
управителя П.А., Ревизионен акт № BG003000-PK19-РА1 от 19.02.2019г., издаден от Г.К.Г., с.д. директор на ТД Тракийска и П.Л.П., главен експерт в отдел „Акцизна
дейност“, сектор „Проверки и ревизии“,
ТД Тракийска – ръководител ревизия, изменен с Решение № Р-489/32-139127 от 13.05.2019г. на Директора на
Агенция Митници, като намалява размерът на главницата на установеното
задължение за акциз, на основание чл.20 ал.2 т.8 от ЗАДС, от 12 648,98 лв. на 10 742,56
лв. и размерът на прилежащите лихви от
1 976,18 лв. на 1 711,47 лв.
ОСЪЖДА Агенция
„Митници“ да заплати на „ВИНИ СЛИВЕН“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. „Висла“ №8, представлявано от управителя П.А.,
сумата в размер на 347,38 лв. (триста
четиридесет и седем лева и тридесет и осем стотинки) разноски по делото.
ОСЪЖДА „ВИНИ СЛИВЕН“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Висла“ №8, представлявано от управителя П.А. да заплати на Агенция „Митници“ сумата в размер на 4 606,12 лв. (четири
хиляди шестстотин и шест лева и дванадесет стотинки) разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
Административен
съдия: