Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. София 05.07.2019 г.

 

В    ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в открито съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО Г.

                                                                                            ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

 

при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Славчева въззивно гражданско дело № 316 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство М.Г.М. чрез особения представител адв. Я. от САК против решение № 72 от 21.03.2019 г., постановено по гражданско дело № 444/2018 г. по описа на РС – гр. Ботевград, с което съдът е признал за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 99 и чл. 86 от ЗЗД съществуването на вземанията н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, *** към ответника, за които е издадена заповед № 6095/29.09.2017 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело № 2096/2017 год. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата 914,14 лева – главница, представляваща неизплатено задължение по цедиран договор за кредит CREX-10768753 от 03.06.2014 г.; за сумата 241,80 лева – договорна лихва за периода 28.09.2014 год. – 03.06.2016 год., сумата 259,93 лв. - обезщетение за забава за периода 28.09.2014 год. – 28.09.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.09.2017 год. – датата на подаване на заявлението до съда, до окончателното изплащане. С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 628,57 лева, представляваща направени в исковото производство разноски, както и сумата 73,30 лева разноски в заповедното производство по ч.гр. дело № 2096/2017 год. по описа на РС-Ботевград. Решението не е обжалвано в частта, с която са отхвърлени предявените искове за разликата над посочените суми до пълните предявени размери.

Въззиваемата страна е подала писмен отговор на въззивната жалба, в който изразява становище за нейната неоснователност. 

Софийският окръжен съд намира, че въззивната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Не следва да се възпроизвежда фактическата обстановка, която е подробно установена в мотивите на обжалваното решение.

При разглеждане на делото пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.

Предявеният главен иск е за установяване съществуването на вземане в размер на 914,14 лева – неизплатено задължение по договор за кредит CREX-10768753 от 03.06.2014 г., сключен между „Б.П.П.Ф.“ ЕАД, гр. София и ответника, което вземане е било прехвърлено от „Б.П.П.Ф.“ ЕАД, гр. София н. „А.з.с.н.в.” АД с договор за цесия /договор за прехвърляне на вземания от 05.05.2015 год. и потвърждение за сключена цесия/, видно от приложение № 1 към договора от 05.05.2015 год. По този иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на твърдяния договор за кредит между „Б.П.П.Ф.“ ЕАД, гр. София и ответника за претендираната сума, както и надлежното прехвърляне на това вземане н. „А.з.с.н.в.” ЕАД. 

       Съдът намира, че в конкретния случай съществуването на договорни отношения между „Б.П.П.Ф.“ ЕАД, гр. София и ответника се доказва от представения по делото договор за кредит № CREX-10768753 от 03.06.2014 год., с който дружеството е предоставило на М.М. сумата 914,14 лева за срок до 03.06.2016 год., с лихвен процент 29,52%, като общата стойност на плащанията възлиза на 1221,29 лв. Видно от представения договор за продажба на вземания, потвърждение за извършената цесия и двустранно подписано Приложение № 1/05.05.2015 год. кредиторът е прехвърлил на ищеца в настоящото производство всички вземания, произтичащи от договори за кредит, конкретизирани в приложение № 1 към договора, където фигурира и процесното вземане. Размерът на непогасените суми не е оспорен от ответника. В тежест на кредитополучателя-ответник е да докаже надлежно изпълнение на поетото с договора за кредит задължение – нещо, което същият не е направил. По подадено от цесионера заявление е издадена заповед № 6095/29.09.2017 год. за изпълнение на парично задължение по ч.гр. дело № 2096/2017 год. по описа на БРС. Предвид подаденото в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК възражение от страна на длъжника, съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск относно вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение. Настоящата искова молба по чл. 422 от ГПК е подадена на 22.02.2018 год. по куриер в законоустановения срок от съобщението /последното е получено от заявителя на 14.02.2018 год./.

   В конкретния казус се доказа по несъмнен начин, че ответникът е уведомен за извършената цесия с получаване на препис от исковата молба. По делото е доказано както съществуването на процесното вземане, така и прехвърлянето му в патримониума на ищеца. По така изложените съображения, както и тези, съдържащи се в решението на районния съд, които настоящият състав споделя изцяло и към които препраща на основание чл. 272 от ГПК, исковете се явяват основателни и следва да бъдат уважени за посочените по-горе суми.

 Съдът не споделя  доводите на ответника, че вноските от 11 до 24 съгласно погасителния план не били цедирани с договора от 05.05.2015 год. поради това, че не бил настъпил техният падеж и не можело да се цедират бъдещи вземания. В договора за цесия е предвидено, че цедентът прехвърля възмездно на ищеца всички вземания, произтичащи от договори за потребителски кредити, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели, което включва всички неизплатени погасителни вноски, както и всички акцесорни парични претенции за разноски, лихви и др., т.е. всички възникнали /дължими/ вземания, като предметният обхват на договора за цесия не е ограничен само до падежиралите вземания /последните не представляват „бъдещи вземания“/, а до всички съществуващи вземания, независимо дали падежът е настъпил.

 Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд,  обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

При този изход на спора въззиваемият има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото  производство в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, както и на заплатената държавна такса в размер на 140 лв. и на разноски за особен представител на ответника в размер на 340,17 лв., или – общо 580,17 лв.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 72 от 21.03.2019 г., постановено по гражданско дело № 444/2018 г. по описа на РС – гр. Ботевград, с което съдът е признал за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 99 и чл. 86 от ЗЗД съществуването на вземанията н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, *** към М.Г.М.,***, за които е издадена заповед № 6095/29.09.2017 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело № 2096/2017 год. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата 914,14 лева – главница, представляваща неизплатено задължение по цедиран договор за кредит CREX-10768753 от 03.06.2014 г.; за сумата 241,80 лева – договорна лихва за периода 28.09.2014 год. – 03.06.2016 год., сумата 259,93 лв. - обезщетение за забава за периода 28.09.2014 год. – 28.09.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.09.2017 год. – датата на подаване на заявлението до съда, до окончателното изплащане и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 628,57 лева, представляваща направени в исковото производство разноски, както и сумата 73,30 лева разноски в заповедното производство по ч.гр. дело № 2096/2017 год. по описа на РС-Ботевград.

ОСЪЖДА М.Г.М. *** да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, *** сумата 580,17 лв., от която: 100 лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото  производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, сумата 140 лв. - заплатена държавна такса и сумата 340,17 лв. - разноски за особен представител на ответника.

            Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ:    1. 

 

                                                                                                               2.