№ 3723
гр. София, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КЛАУДИЯ Р. МИТОВА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Гражданско дело №
20211110131298 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
[фирма] е предявила в условията на обективно кумулативно съединяване против Й.
П. М. обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК
във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.124, ал.1 ГПК във вр.
с чл.415 и чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните дължимостта на сумите, посочени в издадената на 22.01.2021 г. заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1686/2021 г. по описа на
СРС, I ГО, 41 – ви състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение
с предмет доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди, последната имала качеството
на битов клиент на ТЕ, като собственик на топлоснабден недвижим имот – апартамент
[номер], находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] с аб. № [номер]/инсталация
[номер]. Твърди се, че за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. ищецът доставил ТЕ на
ответника, но последната не заплатила дължимата за това цена в общ размер на 1 758,36
лева. Ответникът останала задължена за сумата от 297,42 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законна лихва за забава върху главница за доставена и незаплатена ТЕ
за времето от 15.09.2018 г. до 21.12.2020 г., както и за сумата от 22,85 лева, представляваща
цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г. и 5,15 лева
– обезщетение за забава върху сума за дялово разпределение в размер на законната лихва за
забава за периода от 31.01.2018 г. до 21.12.2020г. Ищецът счита, че насрещната страна по
договорното отношение е изпаднала в забава по отношение на задължението си за
заплащане на паричната сума с оглед установения срок за плащането й в общите условия,
приложими в периода. Моли съдът да постанови решение, с което да бъде признато за
установено, че ответникът дължи сумите по издадената заповед по чл.410 ГПК, посочени по
– горе по размер, както и направените в производството разноски. Представя писмени
доказателства. Прави доказателствени искания.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирала писмен отговор.
На 20.08.2021 г. (датата на пощенското клеймо е последваща на изтичане на срока по
1
чл.131 ГПК) е изпратено заявление – възражение, с което се твърди задълженията за
периода 2019 г. – 2021 г. по издадените от ищцовото дружество фактури да са заплатени.
Ответникът възразява, че от 2000 г. не ползва ТЕ за отопление и радиаторите в имота са
демонтирани, но дружеството продължава да начислява суми „надписвайки сметките със
задна дата“. Представени са документи.
Във възражението по чл.414 ГПК по заповедното производство М. сочи, че ползва
само ТЕ за подгряване на вода, извършила е плащания по образувано изпълнително дело, но
ищецът не е отразил плащанията, начислява нови задължения и образува нови дела.
С определение № 3722/26.08.2021 г., на основание чл.219, ал.1 ГПК, в
производството е конституирано [фирма] като трето лице – помагач на страната на ищеца.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
съобразно чл.235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно и се установява, че процесните суми са били предмет на развило се
между страните заповедно производство ч.гр.д.№ 1686/2021 г. по описа на СРС, 41-ви
състав. Исковете са допустими като предявени в преклузивния срок по чл.415, ал.4 ГПК от
страна, притежаваща правен интерес от установяване на вземане по срочно оспорена
заповед по чл.410 ГПК. Наблюдава се идентичност в основанията на вземането по
заповедното и исково производство.
По отношение на претендираните суми за дялово разпределение и лихва върху тях
следва да се посочи, че съгласно чл. 61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването /действаща през исковия период/дяловото разпределение на ТЕ между
клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151,
ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея, а в чл.36, ал.1
ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от [фирма] и се обявява по подходящ начин на потребителя. По
силата договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на
услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово
разпределение, а по силата на чл.13 ал.1 т.1 от ОУ потребителите дължат възстановяване на
заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата
дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал.3, т.4 ЗЕ.
Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими
правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква
задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто – потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора
сключван по реда на 139в, ал.3, т.4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал.5, т.8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото те
се определят от закона. Законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща
на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от
договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило
предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ
дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното
дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие
(основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на
2
топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. Поради
това претенцията на ищцовото дружество за заплащане на сумата за дялово разпределение
не представлява недопустимо предявяване на чужди права.
В производството не е спорно, че ответникът е собственик на апартамент [номер]
през исковия период. Това твърдение на ищеца, обективирано в молба вх.№
15385/18.06.2021 г. не е било оспорено от ответната страна. Правото на собственост на
ответника косвено се установява от приетите като писмени доказателства по делото
удостоверение № ДИ-92-00-112/17.09.2015 г. и протокол от общо събрание на собствениците
от 09.09.2000 г. Последният представлява частен свидетелстващ документ и представлява
извънсъдебно признание, че М. е собственик на имота и титуляр на откритата за същия
партида при ищеца за отчитане на доставената до него ТЕ. Протоколът носи неоспорен
подпис на ответника (индивидуализирана стри имена и единен граждански номер) и се
ползва с доказателствена сила съгласно чл.180 ГПК.
По делото не е спорно и се установява, че процесният имот е бил топлофициран и
сградата – етажна собственост по местонахождение на същия е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Не е спорно и се установява, че за процесния имот при ищцовото
дружество е открита партида с аб. № [номер]/инсталация [номер].
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ в приложимата
редакция към исковия период потребител, респ. битов клиент на ТЕ е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или ТЕ с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. В този смисъл са и задължителните разяснения на Тълкувателно
решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, съгласно които
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на ТЕ за битови нужди, при липсата на данни друго лице да е ползвало имота и да е
сключило договор с топлопреносното предприятие. С оглед изложеното ответникът като
собственик на имота се явява клиент на ТЕ за битови нужди през исковия период и
задължено лице за заплащане на доставената до апартамента му такава. Действително по
делото не е представена молба – декларация за откриване на партида на името на ответника,
но се установява, че през исковия период титуляр на откритата за имота партида е
ответникът, на чието име са издавани фактури за доставената през периода ТЕ и тъкмо тя
фигурира като титуляр в изготвените през този времеви интервал отчети/проверки от
дружеството за дялово разпределение.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на ТЕ от топлопреносното предприятие на
потребители на ТЕ за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия
/ОУ/, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на
договора не е предвидена). Тези ОУ се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите
(чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че ОУ на ищцовото дружество са влезли в
сила, доколкото са били публикувани. Спор за това не е формиран. Съответно според
нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си
на възражение срещу ОУ. Поради изложеното, съдът приема, че между ответника и ищеца
са били налице договорни отношения по продажба на ТЕ за битови нужди с включените в
него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и ОУ.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. ТЕ за отопление на сграда -
3
етажна собственост, се поделя на такава, отдадена от сградната инсталация, за отопление на
общите части и за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ ТЕ за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти, като в процесната сграда индивидуално измерване на
потреблението на ТЕ и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода са
извършвани от третото лице-помагач [фирма], последното не е оспорено и се установява от
приложените формуляри за отчет и индивидуални справки и заключението на изготвената
Комплексна съдебна техническа и счетоводна експертиза /КСТСчЕ/, макар представеният по
делото договор (л.16 – договор № 478-III/10.10.2002г.) да е с изтекъл срок. Дължимостта на
сумите за ТЕ е обусловена от реално и незаплатено потребление на услуга, нейното
отчитане, респ. индивидуализирането по основание и размер следва да бъде извършено на
база законосъобразно отчитане на консумираната ТЕ, при спазване на всички нормативни
изисквания относими към процесния период. Ако тези предпоставки са налице фактът, че
топлинното счетоводство е извършено от нарочно избрана фирма за дялово разпределение и
след уговорения срок на услугата не може да доведе до отпадане на отговорността за
плащане на последната, когато такава е доставена.
От представените по делото съобщения към фактури, индивидуални справки за
отопление и топла вода, заключението на допуснатата по делото КСТСчЕ се установява, че
през исковия период е ползвана ТЕ за отопление на имот и стойността на същата е
определяна по изчислителен път от 1 брой щранг – лира в санитарно помещение на имота,
тъй като на същата липсва техническа възможност за монтаж на измервателен уред и трите
радиатора в апартамента са били демонтирани/затапени. За имота е ползвана ТЕ, отдадена
от сградна инсталация и нейното количество до края на исковия период е определяно
съобразно изискванията на действащата към този момент нормативна уредба в областта на
енергетиката. Количеството на ТЕ за БГВ през исковия период е определяно на база
служебен отчет при двама потребители при съобразяване на нормативноустановения разход
на човек за денонощие, доколкото е имота е липсвал 1 брой технически изправен и узаконен
водомер за отчитане на потребената топла вода. Установява се, че дяловото разпределение е
извършвано съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба. От
техническата част на експертизата се констатира, че през процесния период общия топломер
в абонатната станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на
Закон за измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на
метрологични проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна
мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. Вещото лице Ж. е отчел броя на
извършените проверки, датите на провеждането им и извършилите ги лица. Установява се,
че редовно са отчитани технологични разходи за сметка на ищеца. Съобразно изводите на
вещото лице топлотехник стойността на реално потребената през исковия период ТЕ
възлиза на 1 758,25 лева при съобразяване на всички издадени изравнителни сметки.
Установява се, че задължението за извършеното дялово разпределение за периода от
01.12.2017 г. до 30.04.2019 г. е в размер на 22,85 лева. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал.
2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл.
10 от ОУ на договорите между [фирма] и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на ТЕ между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от
потребителите на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение, както бе вече посочено.
От счетоводната част на експертизата се установява, че отсъстват данни за постъпили
плащания за погасяване на процсните суми. Ангажираните от ответника разходи документи
удостоверяват погашения на задължения, възникнали преди и след исковия период по
настоящето дело.
4
КСТСчЕ е обективно и компетентно изготвена, не е оспорена от страните и се
възприема от съда.
Във връзка с възраженията на ответника за цялостно погасяване на задълженията
следва да се посочи, че доказателства за това не са ангажирани. От представените по делото
приложения към разписки на [фирма], представени от М., се установява, че в същите
изрично е посочено, че се погасяват различни от процесните вземания (плащанията касаят
задължения за периода месец 10.2010 г. – месец 08.2012 г., месец 01-месец 04.2021 г., месец
01.2020 г. месец 09.2020 г.-месец 12.2020 г. и месец 06.2019 г.), макар да се отнасят до
същия имот. От разписка № 0400013841253106/09.09.2021 г. се доказва, че са извършени
плащания на по 1,26 лева месечно за главница за периода месец 05.2017 г. – месец 08.2017 г.
и лихва, както следва 0,39 лева за месец 05.2017 г.; 0,38 лева за месец 06.2017 г., 0,37 лева за
месец 07.2017 г. и 0,35 лева за месец 08.2017 г. С оглед посочените документи, по които се
извършва плащането (същите не са сред документите, които формират просените вземания
видно от счетоводната част на експертизата) и размера на вноските (при съпоставка с
данните от таблица на стр.13 от експертизата) може да се заключи, че се касае за плащания
на суми за дялово разпределение и лихва върху сума за дялово разпределение, но за период
преди месец 12.2017 г., от когато се твърди от ищеца, че са останали непогасени задължения
за дялово разпределение.
Ответникът не е оспорил твърденията за липса на технически изправен и узаконен
водомер за топла вода през исковия период и тази липса се установява от вписвания в
издадените индивидуални справки за отопление и топла вода, в които на мястото за
описание на измервателния уред е поместено отбелязване „без водомер“.От извършения
отчет от 24.04.2018 г. /л.83/ се установява, че липсва отбелязване за отчетени показания на
водомер, ръкописно е изписано „2-0“ срещу графа „колко брой лица и опиши водомер“.
Срещу отбелязването за две лица е посочен подпис за ответника, който не е оспорен.
Ответникът не е оспорила и броя потребители в имота.
В разпоредбата на чл.69, ал.2, т.2 от Наредбата е предвиден алгоритъм за начисляване
на ТЕ за БГВ, когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода,
индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е
осигурен достъп за отчитане, предвиждащ прилагане на компенсаторен механизъм за
определяне на потреблението на база фиксирано количество вода, разходвано от броя
потребители в имота. В конкретния случай се установява, че през целия исков период не е
имало монтиран в имота изправен индивидуален водомер за топла вода. Установява се в
производството, че са възникнали основания за прилагане на компенсаторните механизми за
определяне на потреблението на горещо водоснабдяване. Експертът топлотехник е
заключил, че през исковия период начислените суми са съобразено с действащата
нормативна уредба за разход на потребител на денонощие.
По останалите възражения на ответника следва да се отбележи, че плащанията по
цитираното в заявлението – възражение изпълнително дело от 2016 г. не се установява да се
отнасят до процесните вземания, още повече, че исковия период по настоящето дело е
последващ на годината на образуване на изпълнителното производство (най – ранните
вземания по настоящото дело са от 2017 г., а изпълнителното производство е образувано
година по-рано). Твърдяното „надписване“ на неотчетени суми има отношение към
продължилата липса на монтиран изправен водомер и наличието на щранг-лира без
техническа възможност за монтаж на измервателен уред.
В отношенията между страните са приложими новите ОУ на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във в. „Монитор“ през месец
07.2016 г. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г., месечната дължима сума за
доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла
на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз
5
основа на определеното за него прогнозно количество ТЕ и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за
доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла
на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за
него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.
1 и фактура за потребеното количество ТЕ за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество ТЕ за отчетния период, в
четиридесет и петдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4
на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на ответника е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 е посочено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на
ТЕ не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно ТЕ по чл. 32,
ал. 1. Според чл. 32, ал. 2 от ОУ от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
ТЕ за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно
определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното количество ТЕ
клиентите дължат обезщетение за забава ако не са заплатили сумите в четиридесет и
петдневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче
потребителите на ТЕ да изпълнят задължението си да заплатят тези суми, е необходимо
дружеството да окаже съдействие, предоставяйки информация относно дължимата сумата,
издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3. С оглед на това следва да се приеме, че
четиридесет и петдневният дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния
отчетен период, а не от изтичането на периода. От счетоводната част на експертизата се
установява, че лихвата за периода от 15.09.2018 г. до 21.12.2020 г. върху стойността на
действително потребената ТЕ възлиза на 297,45 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на ТЕ, поради което длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната
претенция и в тази част се явява неоснователна. Така акцесорните претенции следва в
цялост да бъдат отхвърлени.
По разноските
На ищеца се следва разноски съобразно уважената част от исковете. Ищецът е
реализирал разноски в размер на 579,57 лева, от които 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, минимален размер съобразно чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ. На ищеца се следват разноски в размер на 578,11 лева.
На ответника се следват разноски съобразно отхвърлената част от исковете на
основание чл.78, ал.3 ГПК. Същият е претендирал разноски в размер на 300 лева за
адвокатско възнаграждение, но доказателства за реалното му заплащане не са ангажирани.
6
Предвид изхода от спора по специалните установителни искове, следва да се
присъдят и разноските в заповедното производство, като съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на
ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
тях, включително и когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за
изпълнение. Ищецът е реализирал разноски в размер на 91,68 лева и съобразно уважената
част от исковете му се следва сумата от 91,45 лева.
Ответникът не е представил доказателства за сторени в двете производства разноски.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма], ЕИК: [ЕИК], със
седалище и адрес на управление [населено място],[улица] срещу Й. П. М., ЕГН **********,
с адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес], ап. [номер], искове с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.124,
ал.1 ГПК във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че Й. П. М. дължи на [фирма]
сумата от 1 758,25 лева, представляваща цена на доставена до топлоснабден недвижим имот
– апартамент [номер], находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] с аб. №
[номер]/инсталация [номер] и незаплатена цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., сумата от 22,85 лева, представляваща цена на услуга дялово
разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва върху
сумите от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК (13.01.2021 г.) до окончателното
плащане, както и сумата от 297,42 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 21.12.2020 г.,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над сумата от 1 758,25 лева главница за топлинна
енергия до пълния предявен размер от 1 758,36 лева и за сумата от 5,15 лева,
представляваща обезщетение за забава върху сума за дялово разпределение в размер на
законната лихва за забава за периода от 31.01.2018 г. до 21.12.2020 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, Й. П. М., ЕГН **********, с адрес
[населено място], [жк], [жилищен адрес], ап. [номер], да заплати на [фирма], ЕИК [ЕИК], със
седалище и адрес на управление [населено място], [улица], сумата от 578,11 лева,
представляваща разноски в исковото производство за тази съдебна инстанция и сумата от
91,45 лева – разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца [фирма].
Присъдените на ищеца суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка IBAN
[банкова сметка].
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7