Присъда по дело №384/2018 на Районен съд - Чирпан

МОТИВИ ПО НОХД № 384/ 2018 г. по описа на РС Чирпан

 

Обвинението е против подсъдимия Н.В.П. –  на г., роден на ***г***, български гражданин, със средно образование, работи като офис администратор в „Спиди“АД гр. Бургас, неженен, неосъждан, ЕГН: ********** по чл. 343, ал. 1, б. "б", предл. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, затова че на 20.01.2018г. на АМ „Тракия", на 172+500км, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мазда", модел „3" с рег. № ****в нарушение правилата за движение по пътищата - при изпреварване не е осигурил достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство - нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и не е контролирал непрекъснато превозното средство което управлява - нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, в пряка причинна връзка с което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Х.Р.Т. ***, изразяваща се в счупване на таза в областта на лявата срамна кост и лявата гаванковидна ямка и разчленяване на лонното съчленение на таза, причинило трайно затруднение на движенията на двата крака.

Подсъдимият не се признава за виновен по предявеното му обвинение и моли съда, лично и чрез процесуалния си представител, да постанови оправдателна присъда, а алтернативно, ако счете, че все пак е извършила виновно деянието за което е предадена на съд, да приложи разпоредбата на чл. 78а от НК, като бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено наказание глоба в минимален размер.

Представителят на обвинителната власт- РП Чирпан поддържа предявеното на подсъдимия обвинение и моли съда да признае подсъдимия за виновен , да  приложи нормата на чл. 78а от НК и освободи подсъдимия от наказателна отговорност като му наложи глоба в размер предвиден в Закона.

Производството се разгледа по реда на по реда на глава двадесет и осма от НПК

От събраните по делото и приобщени към доказателствения материал доказателства, събрани в хода на производството: Протокол за оглед на местопроизшествие; Фотоалбум; Протоколи за разпит на обвиняем;  Декларация за СМПИС; Справка за съдимост № 65/29.01.2018г; характеристична справка; протоколи за разпит на свидетели; Протокол за химическо лабораторно изследване/химическа експертиза №15/23.01.2018г.;Протоколи за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; Протокол за химическо лабораторно изследване/химическа експертиза №16/23.01.2018г.; СМЕ по писмени данни № 66/2018г.; Епикриза; САЕ; Тройна автотехническа експертиза; Талони за изследване – 2бр.; Справки за автомобили; Справка за нарушител;Фишове за спешна медицинска помощ; Искания за рентгенологично изследване; Констативни протоколи за ПТП както и справка за съдимост № 675/20.11.2018г., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Н.В.П. ***.

Подсъдимият П. е правоспособен водач на МПС. Притежава СУМПС № ****. Веди се на отчет в сектор „ПП" ОДМВР Бургас категории ****. На подсъдимия не са налагани наказания за нарушения на ЗДП.

Следобед на 20.01.2018г. подсъдимия П. привел в движение лекия си автомобил марка „Мазда 3" с рег. № ****и потеглил от гр. Бургас за гр. Пловдив. Движейки се по северното платно на автомагистрала „Тракия" в посока от изток на запад, в около 17.40 часа подсъдимият достигнал участъка между 172-и и 173-и км., находящ се в землището на гр. Чирпан.

По същото време по автомагистралата, по която се движел подсъдимия, в посока от изток на запад, но пред него, се движел лек автомобил марка „Фолксваген Пасат" с рег. № ****, управляван от пострадалия Х.Р.Т. ***. Заедно с пострадалия, в автомобила пътували и свидетелките Д. И. Т.- негова съпруга, както и дъщеря им Д. Х. Т.. Пострадалият Т. управлявал автомобила си в дясната активна лента за движение на северното платно на автомагистрала „Тракия" със скорост около 73 км./ч.

На км. 172+500 лекият автомобил, управляван от подсъдимия, застигнал този, управляван от пострадалия. Подсъдимият П. предприел маневра изпреварване, като се изнесъл вляво, но управляваното от него превозно средство не напуснало изцяло дясната активна лента за движение, където по това време се намирал автомобила, управляван от пострадалия. Поради недостатъчното странично разстояние между двете превозни средства, лекият автомобил „Мазда 3" застигнал и блъснал с предните си челни десни състави, задните леви състави на лекия автомобил „Фолксваген Пасат", при което последният променил посоката си на движение надясно спрямо първоначалната си траектория и достигайки канавката северно от пътното платно се установил в покой. Лекият автомобил „Мазда З", вследствие на удара се отклонил наляво, контактувал със северната еластична ограда, разположена върху разделителната ивица между двете платна на автомагистралата, след което променил посоката си на движение, насочвайки се на северозапад и достигайки разделителната прекъсната линия между двете активни ленти на северното платно се установил в покой с предна част, насочена на североизток. Малко по-късно лекия автомобил „Мазда 3" бил ударен от лек автомобил „Опел Астра" с рег. № СТ 8431 СМ, управляван от свидетеля Т. Д. Х..

Междувременно получилия в резултат на произшествието травматични увреждания Х.Т. бил изваден от автомобила от съпругата му и дъщеря му, както и неустановени други лица. Подсъдимият се приближил до лекия автомобил„Фолксваген Пасат" , интересувал се от състоянието на пътниците в него, предложил им вода и т.н.

Уведомени от граждани, на местопроизшествието пристигнали служители на ЦСМП Чирпан, РСПАБ Чирпан и РУ Чирпан. Екип на ЦСМП откарал пострадалия Т. в гр. Чирпан, а впоследствие в УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович" - гр. Стара Стара Загора, където същият бил настанен на лечение. Подсъдимият П. бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест 7510" с № 0021, при което бил отчетен отрицателен резултат.

Видно от заключението на извършената химическа експертиза не се констатира наличие на алкохол в кръвта на пострадалия Х.Т..

Според заключението на назначената Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 66/18г. в резултат на настъпилото произшествие пострадалият Х.Р.Т. е получил следните травматични увреждания: счупване на таза в областта на лявата срамна кост и лявата гаванковидна ямка и разчленяване на лонното съчленение на таза. Описаните травматични увреждания са от характер да причинят трайно затруднение на движенията на двата крака. Тоест касае се за средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.

Видно от назначената в хода на ДП Автотехническа експертиза с вещо лице инж. Руска Желева Няголова се установява, че за подсъдимия П. е съществувала техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, като при предприетата маневра „изпреварване" осигури достатъчно странично разстояние между двете моторни превозни средства. Такава възможност не е съществувала за свидетеля Х.Т..

С цел изясняване на обективната истина в хода на производството е назначена и тройна автотехническа експертиза с вещи лица- инженери Станчо Станчев, Дикран Бохосян и Валентин В.

Видно от заключението на назначената тройна автотехническа експертиза от техническа гладна точка причините за настъпване на ПТП са от субективен характер,  доколкото подсъдимият не е упражнил достатъчен контрол над управлявания от него автомобил и е блъснал попътно движещия се пред него лек автомобил „Фолксваген Пасат".

Съдът приема за установена горната фактическа обстановка, поради следното: Не се спори в настоящото производство, че на 20. 01. 2018 г. подсъдимият е пътувал по АМ Тракия в посока от гр. Бургас към гр. София / т.е. от изток на запад/ , както и не се спори, че на същата дата на км. 172+500 на АМ Тракия е настъпило ПТП с участие на подсъдимия, в качеството му на водач на  лек  автомобил„Мазда 3" с рег. № ****и свидетеля Х.Р.Т., като водач на лек автомобил марка  „Фолксваген Пасат" с рег. № ****.

Съдът приема, че действително подсъдимия на посоченото място е застигнал , очевидно по бавно движещия се пред него лек автомобил „Фолксваген Пасат", като в тази връзка не дава вяра на показанията на подсъдимия, че е управлявал лекия автомобил в най- лявата лента за движение. Това е така защото приема, че показанията на подсъдимия са негова защитна версия. В хода на производството са събрани единствено доказателства опровергаващи това твърдение на подсъдимия, че по същество удара между двете превозни средства е бил в лявата пътна лента на АМ Тракия, т.е. виновен за настъпилото ПТП е пострадалия.

Съдът счита за безспорно установено мястото на настъпване на ПТП, изхождайки както от показанията на разпитаните свидетели- очевидци на произшествието Х.Р.Т. свидетелките Д. И. Т.- негова съпруга, както и дъщеря им Д. Х. Т.. Това е така, защото тези показания са логични, почиват на личните им възприятия, непротиворечиви са, както помежду си, така също  изцяло кореспондират с изводите на единичната АТЕ и тройната АТЕ.

Съгласно тройната АТЕ, Т.  се е движил с по- ниска скорост от тази, с която се е движил подсъдимия. Пак според заключението на вещите лица безспорно установено е, че св. Т. е нямал техническа възможност да избегне произшествието.

По отношение на обстоятелството къде е настъпил удара между двата автомобила, дали в лява лента за движение по посока гр. София на АМ Тракия или в средната – дясна лента, то съдът счита, че в хода на производството се събраха категорични доказателства, че контакта между двата автомобила е настъпил в дясната пътна лента на платното за движение. Това обстоятелство се установява и от приложения по делото фотоалбум и мащабни скици към заключенията на вещите лица.

Липсват каквито и да било доказателства за навлизане на Т. в лявото пътно платно за движение.

В тази насока съдът счита, че следва да посочи, че изцяло споделя и кредитира заключението както на единичната АТЕ,  така също и на тройната АТЕ относно механизма на настъпване на ПТП и точното място на настъпване на удара между участващите в ПТП леки автомобили Мазда 3 и Фолксваген Пасат. Точно и ясно вещите лица в заключенията си  и най-вече в тройната АТЕ на няколко места описват мястото на настъпване на удара между леките автомобили и начина по който го определят, а именно, наличието на обективни находки в това число петно от тъмна мазна течност, следа от задиране със сив цвят и следи от гуми, като навлизат и в технически подробности относно скоростта на движение на леките автомобили, разстоянията които същите изминават и най- вероятното място на удара спрямо взетия ориентир. В тази насока съдът счита, че следва да отбележи, че в хода на производството не се констатира представените и приложени експертни заключения да не са достатъчно пълни, ясни или пък да се констатират наличието на некомпетентност или незаинтересованост на извършилите ги вещи лица.

Съдът счита, че единствения възможен механизъм е този, който е описан в заключенията на вещите лица изготвили единичната и тройната АТЕ, който се подкрепя от посочените по- горе свидетели, от приложения фотоалбум, както и от изготвения огледен протокол. Всеки друг механизъм не би довел до тези последици, в частност не биха настъпили тези повреди по автомобилите, не биха настъпили тези трансформации по същите и по мантинелата, не биха се намирали на тези места, ако механизма би бил различен.

По така описания начин от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил престъпния състав на чл. 343, ал. 1, б. "б", предл. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, като на 20.01.2018г. на АМ „Тракия", на 172+500км, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мазда", модел „3" с рег. № ****в нарушение правилата за движение по пътищата - при изпреварване не е осигурил достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство - нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и не е контролирал непрекъснато превозното средство което управлява - нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, в пряка причинна връзка с което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Х.Р.Т. ***, изразяваща се в счупване на таза в областта на лявата срамна кост и лявата гаванковидна ямка и разчленяване на лонното съчленение на таза, причинило трайно затруднение на движенията на двата крака, по който текст съдът го признава за виновен.

Деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина: непредпазливост при условията на т. нар. съзнавана непредпазливост- престъпна самонадеяност. Подсъдимият не е желаел и целял настъпването на общественоопасните последици от деянието си и на престъпния резултат, предвиждал е възможността за настъпването им, но е действал с убеждение, че ще бъдат избегнати, като е разчитал на своите собствени възможности, предприемане на действия по предотвратяване на ПТП от другите участници в движението и др.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателно- правната ни система, а именно принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на наложеното наказание.

Съгласно първия принцип на наказателно- правната ни система в специалния текст на чл. 343, ал. 1, б. "б", предл. 2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация за средна телесна повреда.

При индивидуализация на наложеното наказание, съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на Закона.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид, чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни, липсата на други нарушения по ЗДвП, поведението след настъпването на ПТП. По настоящото дело не се събраха отегчаващи вината обстоятелства.

С изменението на чл. 78а, ал. 1 НК ( ДВ, бр. 21/ 2000 г. ), при наличието на предпоставките, посочени в закона, съдът не преценява, а е длъжен да освободи дееца от наказателна отговорност по силата на закона / Виж Решение № 480 от 13. 11. 2001 г. на ВКС по н. д. № 439/ 2001 г. , I  н. о. докладчик съдията Гроздан Илиев, Бюлетин на ВКС, бр. 9/ 2001 г., стр. 9 /.

При преценката си за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагането на административно наказание съдът намира, че са налице всичките законоустановени и кумулативно необходими от закона предпоставки на чл. 78а от НК. Действащата редакция на чл. 78а от НК визира материалните предпоставки, които имат безусловен характер и при наличието на които съдилищата са длъжни да приложат разпоредбата на чл. 78а от НК (Тълкувателно решение № 1/2011 г. ОСНК ВКС). Разпоредбата на чл. 78а, ал.1, б."а" от НК изисква за престъплението да се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо, което изискване е изпълнено. Налице са и изискванията на б. "б" на чл. 78а от НК - деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел. Досежно предвиденото в б. "в" от ал. 1 на чл. 78а от НК изискване за възстановяване на причинените от престъплението имуществени вреди, следва да се има предвид, че престъплението по чл. 343, ал. 3 б. "а"от НК е от категорията на безрезултатните престъпления и като такова, имуществените вреди не са елемент от състава му, същите се явяват несъставомерни, а и няма повдигнато обвинение за тях. Съгласно т.5 на ППВС № 7/85 година, за да бъде приложен институтът на освобождаването на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, е нужно имуществените вреди, причинени с престъплението, да бъдат предварително възстановени или тяхното възстановяване да бъде обезпечено, и на обезпечаване подлежат както когато вредите са елемент на престъпния състав, но и когато не са такъв елемент, защото законът не прави разлика в тези насоки. Следва обаче да се отбележи, че с промените в института на освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, започнали с изменението на чл. 78а НК (ДВ, бр. 21/2000 година), продължаващи и до днес, както и с измененията на НПК (отм) през 1999 година, продължени и със сега действащия НПК, е изцяло сменена философията на този институт на наказателното право, като от правна възможност, предоставена на усмотрението и преценката на прокурора или съда, след 01.01.2000 година приложението на този институт е задължително от прокурора и съда при наличието на конкретните материалноправни предпоставки, визирани в чл. 78а, ал. 1 НК.

Налице е и промяна в материалноправните предпоставки, така разпоредбата на чл. 78а, ал. 3 от НК, е отменена, а вместо нея в чл. 78а, ал.1, б. "в" от НК е предвидено, че за да се приложи чл. 78а от НК към лице, което е привлечено към наказателна отговорност е нужно "причинените от престъплението" (а не - с престъплението, каквато е предишната редакция) вреди да са възстановени. Сега действащата редакция на чл. 78а, ал. 1, б. "в" от НК има предвид именно единствено и само да бъдат възстановени тези вреди, които са елемент от състава на престъплението, каквито в случая не са причинени, с оглед безрезултатния характер на разглежданото престъплението, предмет на обвинението. В този смисъл е цялостната съдебна практика след 2000 година на ВКС (вж. Р-467-07-ІІ, Р-393-08-ІІ, Р-402-08-ІІ, Р-490-02-І, Р-462-07-ІІ и др. подобни). Ето защо, макар т. 5 от ППВС 7/85 година да не е изрично изменена, то тя е приложима след настъпилото законодателно изменение на чл. 78а на НК само за тези вреди, които са елемент от състава на престъплението и института е напълно приложим в настоящия казус.

При тези обстоятелства съдът приема, че в казуса са налице само смекчаващи отговорността обстоятелства и адекватно и справедливо в случая е наказанието "глоба" да бъде определено на основание чл. 78а ал.1 от НК в размер на минималния, предвиден в закона, а именно – 1 000. 00 / хиляда / лева, след като отчете и материалното и имотно състояние на подсъдимия.

По аргумент от чл. 343г от НК, при извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3 б. "а" от НК, съдът следва да определи и кумулативно наказание за водача на МПС "лишаване от право да се управлява МПС" за определен срок.

Предвид реда по който се гледа делото , обаче съдът счита, че следва да приложи възможността, по аргумент на противното, визирана в нормата на чл. 78а ,ал.4 от НК и да не наложи на подсъдимия административно наказание по смисъла на чл. 37 т.7 предл.2 от НК. Горното е изцяло съобразено с посочените по- горе и приети от съда смекчаващи вината обстоятелства.

По преценка на съда с така наложеното на подсъдимия административно наказание ще се постигнат успешно целите на личната и генерална превенции, като се въздейства поправително и превъзпитаващо не само по отношение на този нарушител, но така също и по отношение на всички граждани, склонни към подобни деяния.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът счита, че следва да възложи направените по делото разноски върху подсъдимия.

Причините за извършване на престъпното деяние се коренят в подценяването на правилата за движение по ЗДвП.

Водим от изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: