Р
Е Ш Е
Н И E
№
град София, 19.05.2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав, в открито заседание на двадесети февруари през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия М. Апостолова гр. дело № 8292 по описа за 2015год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и
сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от Б.И.Н. и В.Н. срещу Т.И.М. иск с пр.кв. чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване собствеността на ищците върху недвижим имот – Апартамент № 9, с идентификатор 68134.4082.346.1.9., находящ се в гр. София, ж.к. „*********със застроена площ от 72.93 кв.м., състоящ се от: дневна-трапезария, кухня, една спалня и сервизни помещения, при съседи: апартамент № 10, коридор, апартамент № 8 и улица, заедно с Мазе № 9, находящо се на сутерена, с площ 4.36кв.м., при съседи: двор, коридор, Мазе № 10 и Мазе № 19, заедно с припадащите му се 1.727 % идеални части от общите части на сградата, както и за признаване на собствеността на Б.И.Н. върху 1.727% идеални части от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо парцел VI-1847 от кв.23А по плана на гр. София, местност „Младост 1“, цялото с площ от 1669 кв.м., при съседи: парцел VII-1401, 1402, 1390, парцел V-1826, 2202, 2239 и от двете страни улици, на основание договор за покупко- продажба на недвижим имот от 10,05,2000год., сключен чрез довереник- наследодател на ответника, действащ от свое име за сметка на ищците.
Поддържа се, че на 09,05,2000год. ищците са сключили с „TJIJI
К.“ ООД договор за построяване и покупко-продажба на
процесния имот. При сключването му са уговорили цена в размер на 21 836 щатски
долара, като са платили капаро в размер на 2 100 щатски долара. На 10,05,2000год.
са сключили договор за поръчка с нотариална заверка на подписите с И.М., по
силата на който последният се задължава да придобие процесния имот – или в
случай, че последният не е завършен, правото на строеж за него, от свое имe за сметка на ищците. Твърди
се на 10,05,2000год. със средства на ищците И.М. да е закупил правото на строеж
на гореописания имот, заедно е идеални части от поземления имот. На 15,12,2007год.
И.М. е починал, като негови наследници по закон са ищцата и ответника Т.М.. На
19,06.,2013год. ищците са отправили нотариална покана към ответника да извърши
уговорената по договора за поръчка с неговия наследодател отчетна сделка, но Т.М.
отказал да се яви. С оглед на твърдения на ответника, че е собственик на ид.
части от процесния имот, ищците молят спрямо него да бъде установено със силата
на пресъдено нещо, че те са собственици на имота.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата
претенция. Претендират разноски.
В указания законоустановен срок за отговор по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който се излагат съображения за неоснователност на исковата претенция. Не се оспорва, че ищцата е собственик на 1/2 ид.части от процесния имот, но се твърди, че ответникът е собственик на друите 1/2 ид.ч. по силата на универсално правоприемство – наследяване от И.М.. Оспорват се твърденията, че средствата за закупуване на апартамента са били на ищците. Оспорва истинността на представените разписки от 09,05,2000год. и 10,05,2000год. Твърди се, че договорът за поръчка не е породил действие, тъй като ищците не са изпълнили задължението си уговорено в т. 4 – да заплатят необходимите разноски за изпълнението на поръчката. При условията на евентуалност се твърди, че договорът е нищожен поради невъзможен предмет, тъй като не е ясно дали има за предмет конкретна вещ или право на строеж. Твърди се, че договора за покупко-продажба от 10,05,2000год. няма връзка с договора за поръчка тъй като касаят различни обекти. Релевира възражение за изтекла давност по искането за отчетната сделка. Твърди се, че с оглед личния характер на договора за поръчка, със смъртта на довереника, последният се е прекратил, което е погасило и задължението за отчетна сделка. При условията на евентуалност претендира в своя полза изтекла пет-годишна придобивна давност за имота, за периода от 16,12,2007год. до 16,12,2012год.
С оглед на изложеното, моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
При така изложеното, след като
обсъди доказателствата по делото и на осн. чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Представен
е договор
от 09,05,2000год. /л.10/, сключен между Б.Н. /с предишно фамилно име Ш./ и В.Н.,
в качеството на Възложител, и „ТТЛ К.“ ООД, в качеството на Изпълнител, по
силата на който дружеството се задължава да построи със свои средства и
материали процесния имот и да прехвърли собствеността върху него на ищците,
заедно с полагащите се идеални части от общите части на сградата и толкова
собственост от дворното място.
В
чл. 6.1. е уговорена продажна цена в размер на левовата равностойност по курса
на БНБ в деня на плащането на 21 836 щатски долара. Съгласно чл. 6.2. и
чл. 6.3 от договора, уговорената цена не подлежи на промяна в хода на
изпълнение на строителството и е платима в брой или по банкова сметка ***,
както следва: първа вноска – левовата равностойност по курса на БНБ на 2100
щатски долара, платими при подписване на договора; втора вноска – левовата равностойност
по курса на БНБ в деня на 19736 щатски долара, платими при нотариалното
изповяване на сделката в срок до 19,05,2000год. В чл. 6.4. е предвидено изпълнителят
да издава разписки за всички суми, платени в брой от Възложителя или негов
представител на каса на дружеството.
Представена
е квитанция от 09,05,2000год. /л.15/, от която се установява, че на датата на
издаването й ищците са платили на „ТТЛ К.“ ООД капаро в размер на 2100 щатски
долара за процесния имот – ап. 9 в ж.к. „Младост 1“.
Представен
е договор за поръчка от 10,05,2000год. с нотариално заверени подписи на същата
дата от нотариус М.К., с рег. № 200 на НК и район на действие РС-София, сключен
между ищците, в качеството на доверители, и И. А. М., в качеството на
довереник, по силата на който последният се е задължил да закупи от свое име,
но за сметка на доверителите процесния недвижим имот. Уговорено е продажната
цена да бъде платена на дружеството-продавач изцяло от ищците.
Съгласно
чл. 2 довереникът се е задължил да прехвърли безвъзмездно на Б.Н. и В.Н.
собствеността върху имота в четиринадесет дневен срок след получаване на покана.
Предвидено е отчетната сделка да бъде оформена като дарение или като покупко-продажба,
но без плащане на продажната цена на довереника, тъй като същата е платена при
първата покупка.
В
чл.6. е уговорено владението върху имота да бъде предадено на ищците от датата
на покупката.
Видно
от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 192, том
І, рег. № 1767, дело
№ 189/2000год. на
нотариус М.К., „ТТЛ К.“ ООД, в качеството на продавач, е
прехвърлило на И. А. М., в качеството на купувач, собствеността върху правото
на строеж за процесния недвижим имот – апартамент № 9, със застроена площ 72,93кв.
м., заедно с мазе № 9 с площ 4,36кв.м., заедно с 1,727 % ид.ч. от общите части
на сградата и 1,727% ид.ч. от дворното място, в което ще бъде построена, срещу
продажна цена в размер на 9474,22лв. В чл. 1 е обективирано изявление на
управителя на дружеството-продавач, че е получил цената напълно в брой от
купувача. Видно от удостовереното в нотариалния акт, данъчната оценка на
правото на строеж за апартамента и на идеалната част от земята към 29,12,2000год.
е в размер на 9647,10лв.
Представена
е квитанция от 10,05,2010год., издадена от „ТТЛ К.“ ООД, от която се
установява, че на датата на съставянето й ищците са платили сума в размер на
19736 щатски долара, представляваща окончателно плащане на цената за процесния
имот. Съгласно посоченото на гърба на квитанцията, сумата е получена от
управителя на дружеството-продавач при нотариалното изповядване сделката при
нотариус Калоянова.
Видно от удостоверение за сключен граждански брак
№ **********/10,06,2015год. на Столична Община – район „Оборище”, на
30,06,2013год. ищците са сключили брак в Р.М.. Съгласно отразеното в документа, предбрачното фамилно име на ищцата е Ш..
По
делото е представено удостоверение за наследници с изх. № ЕС УН-1276/18,06,2013год.,
издадено от Столична Община – район „Оборище“, от което се установява родствена
връзка между ищцата и ответника – брат и сестра, както и обстоятелството, че баща
им – И. А. М. /купувач по договора за продажба/ е починал на 15,12,2007год.
Представени
са дебитно авизо № 42/096/570553/ntrihm /л.27/ и дебитно авизо № 42/096/576707/ntrijd, от които се установява, че Б.Н. е изтеглила от „Б.”
АД следните суми: на 08,05,2000год. – 3000
щатски долара и на 09,05,2000год. – 15014,71 щатски долара.
Представена е Нотариална покана с
рег. № 05425/19,06,2013год. на нотариус М.К., изходяща от
Б.Н. и В.Н. до Т.И.М., с която ответникът е уведомен, че неговият наследодател–
И.М. е придобил процесния имот на свое име, но за сметка на ищците в изпълнение
на договор за поръчка от 10,05,2000год. В документа е обективирана покана за
среща с ищците на 21,06,2013год. в канцеларията на нотариус Калоянова за
запознаване на ответника с документите за прехвърляне на собствеността и уговаряне
на дата за извършване на отчетната сделка по договора за поръчка. От удостовеното
на гърба на покана се установява, че същата е връчена на Т.М. лично на
20,06,2013год., като е посочено, че е отказал да предостави документ за
самоличност.
Видно от Протокол за констатиране
на обстоятелство с рег. № 05534/21,06,2013год. № 167, т. II п, съставен от пом.-нотариус А.В.-М.при
нотариус с рег. № 200, ответникът не се е явил и не е изпратил представител на
насрочената за 21,06,2013год. среща с ищците в кантората на нотариуса.
Представени са разрешение за
ползване № 1020/02,07,2001год., издадено от ДНСК, и Писмо от Столична Община-
район „Младост“ № КС-08-9400-91/2013г./19,06,2013год., от които се установява,
че ползването на сградата, в която се намира процесния апартамент, е разрешено
на 02,07,2001год.
Представена е Приходна квитанция
/л.84/ № **********/01,09,2014год., издадена от Столична Община – район
„Кремиковци“ от която се установява, че на датата на издаването й Т.М. е
заплатил дължимите от него за периода 2008год. – 2014год. данъци и такси за
битови отпадъци за процесния имот.
Други
относими към предмета на делото писмени доказателства не са представени.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на св. Е.Б.К./л.
192/, ценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че през 2000год. И.М. споделил,
че е закупил имот в кв. „Младост“. Ответникът купил паркет и три месеца правил
ремонт на жилището, с намерение баща му да живее там. Последният впоследствие
заживял на друго място, поради което апартамента е отдаден под наем. Свидетелят
сочи, че до преди две години имало наемател, като ответникът поддържал връзка с
него и правел дребни ремонти в имота, който обслужвал като свой. Т.М. ходел в
апартамента, а през ваканциите дъщеря му нощувала там. Преди близо година
ищцата сменила бравата, поради което към момента М. няма достъп до него.
По делото са събрани гласни доказателства и чрез разпит на св. И.Г.В.– портиер
в бл. 37 в периода 2011год. – 2016год., от които се установява, че през 2013год. или 2014год.,
след като наемателят напуснал, ищците посетили блока, заявили, че са
собственици на апартамента, сменили патрона на вратата и платили всички сметки.
Впоследствие всяка година плащали на куп входните такси, тъй като идвали в
България за около седмица. До посещението на ищците свид. не знаел кой е
собственик на имота, входните такси плащал наемателя. Ответника посетил блока
след ищците, установил, че няма достъп до жилището.
При така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с пр. кв. чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване собствеността на ищците върху описания в ИМ недвижим имот, представляващ апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж.к. „*********със застроена площ от 72.93 кв.м., както и за установяване на собствеността на ищцата върху 1.727% идеални части от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо парцел VI-1847 от кв.23А по плана на гр. София, местност „Младост 1“, цялото с площ от 1669 кв.м., при съседи: парцел VII-1401,1402,1390, парцел V-1826, 2202, 2239 и от двете страни улици.
Релевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция, са свързани с установяване на придобивното основание на твърдяното вещно право на собственост върху процесния имот – валидно договорно правоотношение по сключен договор за покупко- продажба на имота, чрез довереник, действащ от свое име и за сметка на ищците във връзка с валидно възникнало договорно правоотношение по договор за поръчка съобразно чл. 280 и сл. от ЗЗД.
Доказателствената тежест на осн. чл. 154 от ГПК е за ищците.
В тежест на ответника е
да установи релевираните възражения в отговора на исковата молба, в т.ч. изтекла
придобивна давност в негова полза, нищожност на договора за поръчка и
предварителния договор от 09,05,2000год.
Ищците
обосновават да са придобили вещни права в резултат на договор за
покупко-продажба, чрез косвено представителство при съществуващо манадатно
правоотношение възникнало с И. А. М.. Договорът за поръчка принципно е неформален, освен когато мандатът е даден за придобИ.е на вещни права върху недвижим
имот от името на довереника, то договорът трябва да бъде сключен писмено с
нотариална заверка на подписите-чл.292, ал.3 от ЗЗД. В хипотеза когато довереникът действа от свое име в
отношенията с третите лица, но за чужда сметка - формално се легитимира като
страна по сделката, но не придобива правата и задълженията по нея, те настъпват
в патримониума на доверителя, в който
смисъл е и разпоредбата на чл.292, ал.2, изр.2 от ЗЗД.
В
хипотезата на косвено представителство, каквото се твърди да е налице, т.е. когато
представителят действа от свое име, за сметка на представлявания е необходимо да бъде установено наличието на
мандатното отношение при спазване на предвидната форма съгласно чл.292, ал.3 от ЗЗД, извършена от довереника изпълнителна сделка и отчетната сделка, която
доколкото в процесния случай е относно вещни права върху имот следва да бъде
извършена с нотариален акт за прехвърляне
на правата –чл.18 от ЗЗД. Съгласно
чл.292, ал.2, ЗЗД при скрития мандат
правата и задълженията от сделки с трети лица възникват за него, но в
отношенията с доверителя се смятат за права на доверителя. Спорно е дали по
отношение на наследника на довереника следва да намери приложение същата
разпоредба като между доверителите и наследника на довереника придобитите вещни
права ще се считат права на доверителите.
В конкретния случай отчетна сделка
не е извършена от довереника, тъй като същия е починал на 15,12,2007год., поради което и на
основание чл.287 ЗЗД договорът се счита прекратен. Съгласно нормата на чл.292,
ал.2, изр.2 ЗЗД правата придобити от
довереника се считат за права на доверителите във вътрешните им отношения и в
хипотезата на трети недобросъвестни лица. Безспорно ответникът-наследник на
довереника е трето лице. Т.е. преценката следва се извърши, с оглед това дали
същия е добросъвестен или не. Третото лице би било недобросъвестно, когато към
момента, в който възникне колизия с притежаваните от него права, последното е
знаело за това, че сделката по покупка на недвижимия имот е била в изпълнение
на учреден мандат за ищеца. Този момент в случая е момента на смъртта на
довереника, от който по пътя на наследственото правоприемство за ответника възникват
права върху спорния имот в колизия с правата на ищците. Доказателства за това
не са ангажирани. Приложената по делото нотариална покана, изходяща от ищците е с дата 19,06,2013год. или пет години
след смъртта на наследодателя, поради което съдът приема ответникът да е
добросъвестен, поради което в отношенията с ищците правата по сделката не се
считат такива за доверителите.
Отделно от това настоящия състав
приема, че доколкото отчетната сделка дължима по мандатното правоотношение по
смисъла на чл.284, ал.2 от ЗЗД
представлява облигационно задължение, то същото е наследимо и в тежест
на наследника на довереника е да предаде всичко, което е получено в изпълнение
на поръчката, в който случай подлежи на разглеждане и релевираното от ответната
страна възражение за погасяване по
давност на правото на отчет при предявен иск за реално изпълнение спрямо
него.
В конкретния случай, макар и
съдът да приема, че договора за поръчка
от 10,05,2000год. е с достоверна дата съобразно чл.181, ал.1 от ГПК, предвид
извършеното нотариално удостоверяване на подписите на страните на същата дата,
то не е налице хипотезата на чл.292, ал.2, изр.3 от ЗЗД, тъй като сочения текст
има за цел да уреди отношения, различни от процесните, тъй като наследственото
правоприемство не обуславя качеството кредитор за наследника спрамо
наследодателя.
Ето защо съобразно изложеното
настоящия състав намира, придобитите вещни права по договор за
покупко-продажба от 10,05,2000год. от И.
М. да не се считат за права на ищците/доверители по мандатното правоотношение/
в отношенията им с третото лице наследник на довереника. За същия е възникнало
облигационно задължение да извърши отчетната сделка съобразно уговореното в
договор за поръчка –чл.2, което обстоятелство в случая е неотносимо към спора
за собственост.
Съобразно
изложеното исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид горното, съдът намира за безпредметно обсъждането на релевираното
възражение на ответника за придобивна давност върху процесния имот.
По разноските:
Съобразно отхвърлената искова претенция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника по иска се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 3000лв.
– платен АХ.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.И.Н., ЕГН: **********, и В.Н., гражданин на Р.М., роден на 17,08,1960год., и двамата със съдебен адрес:***, срещу Т.И.М., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***. 124, ал. 1 от ГПК, с който се иска признаване за установено спрямо ответника, че ищците са собственици на основание договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № 192, том І, рег. № 1767, дело № 189/2000год. на нотариус М.К., сключен с довереник-Иван М., действащ от свое име и за тяхна сметка, на следния недвижим имот: Апартамент № 9, с идентификатор 68134.4082.346.1.9., находящ се в гр. София, ж.к. „*********със застроена площ от 72.93 кв.м., състоящ се от: дневна-трапезария, кухня, една спалня и сервизни помещения, при съседи: апартамент № 10, коридор, апартамент № 8 и улица, заедно с Мазе № 9, находящо се на сутерена, с площ 4.36кв.м., при съседи: двор, коридор, Мазе № 10 и Мазе № 19, заедно с припадащите му се 1.727 % идеални части от общите части на сградата, както и за признаване на собствеността на Б.И.Н. върху 1.727% идеални части от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо парцел VI-1847 от кв.23А по плана на гр. София, местност „Младост 1“, цялото с площ от 1669 кв.м., при съседи: парцел VII-1401, 1402, 1390, парцел V-1826, 2202, 2239 и от двете страни улици като неоснователен;
ОСЪЖДА Б.И.Н., ЕГН: **********, и В.Н., гражданин на Р.М., роден на ******., и двамата със съдебен адрес:***, да заплатят на Т.И.М., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, сума в размер на 3000,00лева - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: