Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.02.2023
година гр. Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Търговище
на трети
февруари
две
хиляди двадесет и трета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ПЕТРОВА
секретар : Стоянка Иванова
като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова административно
дело №20237250700004 по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 40
от Закона за достъп до обществена информация във вр. с чл. 145 и сл.от Административно
– процесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на К.Д.Р. ***
против Решение от 19.12.2022г. на Административния ръководител – районен
прокурор на Районна прокуратура – Търговище в частта му на направения отказ за
предоставяне на достъп до обществена информация по т.2 от подаденото от него заявление
с вх. №209/05.12.2022г. В жалбата се визира незаконосъобразност на решението в обжалваната
му част на направения отказ за предоставяне на достъп до обществена информация,
като се сочи нарушение на материалния закон, тъй като отказаната информация не
попадала в която и да е от хипотезите на чл.37, ал.1 от ЗДОИ. Излага се
становище, че търсената информация е с надделяващ обществен интерес по смисъла
на §1 т.6 от ДР на ЗДОИ, поради което следва да се осигури достъп до същата.
Жалбоподателят моли съда да отмени оспореното решение в частта му на отказа да
бъде предоставен достъп до търсената обществена информация и да се дадат
задължителни указания на административния орган да предостави същата.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В проведеното по
делото открито съдебно заседание жалбоподателят и неговият процесуален
пълномощник адв. Д Б. от АК – Разград, поддържат подадената жалба и акцентират
на аргумента, че обществото има право да получи информация и да изгради мнение
както по отношение на една институция, каквато е прокуратурата, така и по
отношение на работещите в същата прокурори, като това право произтичало от ЗДОИ
и чл. 5 от ЗСВ. Поддържат и претенцията за присъждане на всички направени
съдебни разноски.
Ответникът по оспорването – Административния ръководител – районен прокурор
на Районна прокуратура – Търговище, редовно призован, не се явява и не изпраща представител
в съдебно заседание, като не е изразено и писмено становище по делото.
В Определение №16/11.01.2023г. по
настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по
изложените в съдебния акт съображения.
След преценка на становищата на страните и събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
Със заявление, заведено с вх.№А-209/05.12.2022г.
по описа на Районна прокуратура – Търговище, жалбоподателят К.Д.Р. е поискал да му се предостави достъп до
обществена информация по реда на ЗДОИ по два конкретни въпроса, а именно: 1/ Каква
е стойността на сумите, за които е осъдена Прокуратурата да заплати обезщетения
по Закона за отговорност на държавата и общините за вреди заради повдигнати
незаконни обвинения от Районна прокуратура Търговище за периода от 2018г. до
настоящия момент /отделно за всеки един случай и по години/; 2/ Кои са
прокурорите в РП – Търговище, повдигнали посочените в т.1 обвинения, и каква е
стойността на сумите поотделно, които следва да заплати Прокуратурата, по колко
дела, и на каква стойност за всеки един отделен прокурор, повдигнал такива
обвинения. Заявителят е обосновал искането си с мотива, че търсената обществена
информация има надделяващ обществен интерес и може да служи за формиране на мнение за дейността както
на институцията като цяло, така и на всеки един отделен прокурор. Уточнил е, че
желае да получи исканата информацията под форма на писмена справка на хартиен
носител.
С Решение от 19.12.2022 г. Административният
ръководител – районен прокурор на Районна прокуратура – Търговище се е
произнесъл по постъпилото заявление, като е уважил същото частично, а именно :
предоставил е пълен достъп до исканата по т.2.1 обществена информация,
съхранявана от Районна прокуратура - гр. Търговище и Териториалните отделения в
градовете Омуртаг и Попово, и не е уважил искането в частта по т.2.2 от
заявление вх.№А - 209/05.12.2022 г. за предоставяне на достъп до обществена
информация, като е приел, че поисканата информация не съставлява обществена информация по смисъла на ЗДОИ. В мотивите
на постановеното решение изложените в заявлението въпроси под номера 1 и 2 са
описани съответно като въпроси по т.2.1 и т.2.2 Изложените мотиви относно
постановения отказ се изразяват в следното : „поисканата информация не
съставлява хипотеза на надделяващ обществен интерес и от същата не би могло да
се правят изводи за дейността на Прокуратурата на Република България, в
частност на Районна прокуратура – Търговище“. Налице е протокол за предоставяне
на достъп до обществена информация, изготвен на 23.12.2022г. на основание чл.
35 ал.2 ЗДОИ, с който се удостоверява изпълнението на Решение от 19.12.2022г.
на РП-Търговище, по заявление с № А-209/2022 г. на ТРП за предоставянето на
частичен достъп. В протокола, подписан от заявителя и адм.секретар на РП –
Търговище, е отразено, че е предоставена справка на хартиен носител, ведно с
Решение от 19.12.2022 г. на РП-Търговище, по № А-209/2022 г. на ТРП. По
преписката е налице и изготвената на хартиен носител писмена справка, съдържаща
обществената информация по т.1 от заявлението.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт в обжалваната му част на основание чл. 168,
ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, стигна до следните правни изводи:
Оспореният отказ за предоставяне
на достъп до обществена информация по т.2 от подаденото заявление, и
обективиран в Решение от 19.12.2022г.на Административния ръководител – районен прокурор на
Районна прокуратура – Търговище, е постановен от материално компетентен орган
по смисъла на чл. 28, ал. 2 във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. При това положение
липсва основание за отмяна по смисъла на чл. 146 т.1 АПК.
По отношение на визираното в чл.
146 т.2 АПК основание за оспорване – неспазване на установената форма, следва
да се посочи, че съгласно чл. 38 ЗДОИ в решението за отказ за предоставяне на
достъп до обществена информация се посочват правното и фактическото основание
за отказ по този закон. В обжалваното решение липсва отразяване на правното
основание за направения отказ. Административният орган не е визирал конкретно
нито една от хипотезите на чл. 37 ал.1 т.1, 2 и 3 от ЗДОИ, които регламентират
основанията за отказ за предоставяне на достъп. Относно фактическото основание
за направения отказ в случая са изложени взаимно изключващи се аргументи в
мотивната и диспозитивната част на решението. Докато в мотивите се сочи, че
поисканата по т.2.2 от заявлението информация не следва да се предостави, тъй
като тази информация не съставлява хипотеза на надделяващ обществен интерес и
от същата не би могло да се правят изводи за дейността на Прокуратурата на
Република България, в частност на Районна прокуратура – Търговище, в
диспозитива на решението е записано, че искането по т.2.2 от заявлението не се
уважава, тъй като поисканата информация не съставлява обществена информация по
смисъла на ЗДОИ. Така изложените в двете части на решението фактически
основания за направения отказ са различни, а това води до неяснота на мотивите
за постановения отказ. При това положение съдът приема, че решението в
оспорената му част не съдържа изискваните от чл. 38 от ЗДОИ реквизити към
съдържанието и формата на акта за отказ да се предостави достъп до обществена
информация, а това води до отменителното основание по чл. 146 т.2 АПК, в
какъвто смисъл е и практиката на ВАС /напр. Решение № 2980 от 30.03.2022 г. на
ВАС по адм. д. № 10745/2021 г., V о./
Посоченото вече като констатирано
противоречие между фактическите основания за отказ, изложени в мотивите и в
диспозитива на оспореното решение, освен, че опорочава изискването за форма и
съдържание по ЗДОИ, представлява и съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, тъй като това противоречие не
позволява на заявителя да разбере поради какви мотиви и основания е постановен
отказа. Изводът, че определена информация няма характера на обществена по
смисъла на ЗДОИ, е нещо съвсем различно от констатацията, че съответна информация не
съставлява хипотеза на надделяващ обществен интерес. В две от разпоредбите на ЗДОИ – чл. 13 ал.4 и
чл. 37 ал.1 т.2 ЗДОИ, се визира хипотезата на надделяващ обществен интерес,
като и от двете става ясно, че за да се стигне до обсъждане наличието на тази
хипотеза следва исканата информация първо да е с характер на обществена.
Следователно не може по отношение на една и съща информация да се приеме, че тя
не е обществена и същевременно че не съставлява хипотеза на надделяващ
обществен интерес. Поради съдържащото се в оспореното решение взаимно
изключване на отразените в мотиви и в диспозитив фактически основания за отказа,
съдът приема, че е налице неяснота и немотивираност на решението в обжалваната
му част, което е основание за отмяна по смисъла на чл. 146 т.3 АПК.
Съдебният контрол върху
основанието по чл. 146 т.4 АПК за материална законосъобразност на оспорения
административен акт обхваща преценката налице ли са установените от
компетентния орган релевантни юридически факти, изложени като основания в акта,
правилно ли са квалифицирани и респ. дали се следват разпоредените с акта
правни последици. Предвид различните фактически основания, изложени в мотивите
и в диспозитива на оспореното решение, съдебният контрол за съответствие с
материалния закон в случая е затруднен. Въпреки това настоящият състав намира
за необходимо да посочи следното:
Правото да се търси и получава информация
е конституционно признато от чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на
РБългария, като това т.нар. комуникационно право изисква насрещното и корелативното
задължение на държавните органи да осигурят достъп до обществена информация, с
изключение на нормативно предвидените хипотези на ограничения на това право. Отражение
на това право на гражданите на информираност по отношение работата на съдебната
система е разпоредбата на чл. 5 ал.1 ЗСВ, съгласно която гражданите и
юридическите лица имат право на информация за работата на съдебната власт, а
насрещното задължение на органите на съдебната власт е да осигуряват откритост, достъпност и
прозрачност на действията си по реда на този закон и на процесуалните
закони/чл.5 ал.2 ЗСВ/. Един от регламентираните в действащото законодателство правни
способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация е реда
по ЗДОИ. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ всеки гражданин на Република България
има право на достъп до обществена информация при условията и по реда,
определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за
търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Разпоредбата на
чл. 3 ал.1 ЗДОИ, определяща задължените субекти, гласи, че този закон се
прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява
от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното
самоуправление в Република България, наричани по-нататък "органите". Легалната
дефиниция на понятието „обществена информация“ се съдържа в нормата на чл. 2
ал.1 ЗДОИ и съгласно същата обществена информация по смисъла на този закон е
всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона субекти. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДОИ обществената
информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е
официална и служебна. Според легалното определение на понятието "официална
обществена информация", дадено в чл. 10 ЗДОИ, това е информацията, която
се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното
самоуправление при осъществяване на техните правомощия. А съгласно чл. 11 от
ЗДОИ "служебна обществена информация" е информацията, която се
събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по
повод дейността на органите и на техните администрации.
Като гражданин на Република
България жалбоподателят по делото разполага
с правото по чл. 4 ал.1 ЗДОИ, респ. по чл. 41 ал.1 и 2 КРБ и чл. 5 ал.1 ЗСВ. Административният ръководител – районен прокурор на РП – Търговище се
явява задължен субект по ЗДОИ относно създаваната и съхраняваната в РПТ
информация с характер на обществена. Търсената от жалбоподателя по делото информация
за имената на прокурорите от РПТ, повдигнали незаконни обвинения за периода от
2018г. до момента на подаване на заявлението, за които обвинения Прокуратурата
е била осъдена да заплати обезщетения, за стойността на сумите за обезщетения
поотделно, за броя на делата, по които е осъдена прокуратурата, и за стойността
на присъдените обезщетения във връзка с делата на всеки прокурор, се явява
обществена информация, тъй като въз основа на същата гражданите ще имат възможност
да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона
субекти, в случая прокурорите от РПТ. Тази информация съдържа белезите на
официална и на служебна такава по отношение на отделните търсени сведения. Общите
основания за отказ от предоставяне на обществена информация са уредени в чл. 37
ал.1 т.1-3 ЗДОИ и се изразяват в следното : 1. исканата информация е
класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със
закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2; 2. достъпът засяга интересите на
трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена
информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; 3. исканата
обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. В
конкретния случай търсената от жалбоподателя информация не носи белезите на
класифицирана и няма данни в изложените от задължения субект мотиви да е друга
защитена от закон тайна. Разпоредбата на чл. 13 ал.1 ЗДОИ регламентира свободен
достъп на гражданите до служебната обществена информация, като ал.2 на същата
разпоредба, към която препраща чл. 37 ал.1 т.1 ЗДОИ, регламентира случаите, в
които този достъп може да бъде ограничен. Категорично исканата от жалбоподателя
информация не попада в тези ограничения и поради това не подлежи на обсъждане въпроса
дали е налице хипотезата на надделяващ обществен интерес съгласно чл. 13 ал.4
ЗДОИ. В оспореното решение не е коментирано, че търсената информация ще засегне
интереси на трети лица, както и няма данни да е извършена процедура по чл. 31
ЗДОИ с оглед защита правата на трети лица, липсват и направени откази от такива
лица, поради което отново не подлежи на обсъждане въпроса дали е налице
надделяващ обществен интерес. Категорично няма данни заявителят да е искал
същата информация и тя да му е била предоставена през предходните шест месеца.
Ето защо в случая не са налице основанията за отказ от предоставяне на достъп,
предвидени в чл. 37 ал.1 ЗДОИ и чл.13 ал.2 ЗДОИ. Дори и да се изходи от
естеството на част от исканите данни, които представляват имена на прокурори, и
тези данни да се коментират в контекста на разпоредбата на чл. 2 ал.5 ЗДОИ,
според която този закон не се прилага за достъпа до лични данни, следва да се
посочи, че отново не е налице основание за отказ от достъп до тази информация.
Понятието "лични данни" по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ, препращащ
към понятието, дефинирано в чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на
Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с
обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за
отмяна на Директива 95/46/ЕО, включва имената на физическо лице. Целта на закона
в случая е изключване приложението на ЗДОИ относно достъпа до лични данни с
оглед гарантиране неприкосновеността на личността и личния живот и да се
защитят физическите лица от неправомерно ползване на личните им данни. В
обвинителните актове със сигурност се вписват имената на изготвилите ги
прокурори, като тези имена се съдържат и в протоколите за случайно разпределение
на преписките и досъдебните производства, но в случая исканият достъп не е до
лични данни на лицата в качеството им на физически лица, а до информация
относно лица, заемащи публични длъжности и във връзка със служебната им
дейност. Константна е съдебната практика, според която имената на лица, заемащи
длъжност в институция, чиито структура, правомощия и правила на дейност са
нормативно регламентирани на основата на принципа на публичността, не могат да
бъдат определени като защитени от закона лични данни. В същия смисъл е и
приетото в мотивите на Решение №4/26.03.2012г. по к.д.№14/2011г. на
Конституционния съд на Република България, че защитата на личните данни на
лицата, заемащи публични длъжности, е много по-занижена в сравнение със
защитата на личните данни на останалите граждани, и като пример в подкрепа на
това становище е дадено ежегодното оповестяване в специален регистър на данни
за декларираните доходи и имущество на тези лица с оглед установяване на
конфликт на интереси.
Предвид изложените съображения,
съдът счита, че Решение от 19.12.2022 г. Административния ръководител – районен
прокурор на Районна прокуратура – Търговище в обжалваната му част,
материализираща отказ за предоставяне информацията по т. 2 от заявление от К.Д.Р.,
заведено с вх.№А-209/05.12.2022г. по описа на Районна прокуратура – Търговище, следва
да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.
На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество от
съда, а е от компетентността на административния орган, следва
административната преписка да бъде върната на Административния ръководител –
районен прокурор на Районна прокуратура – Търговище за ново разглеждане и произнасяне
по т. 2 от заявление
от К.Д.Р., заведено с вх.№А-209/05.12.2022г. по описа на Районна прокуратура –
Търговище, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение
указания по тълкуването и прилагането на закона, в 14 - дневен срок от получаване на преписката.
По претенцията за разноски – Съгласно чл. 143
ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. По
настоящото дело жалбата е уважена изцяло, поради което и жалбоподателят има
право на присъждане на направените от него разноски в пълен размер. Във връзка
с направената от него претенция за разноски е налице разписка за внесена
държавна такса от 10 лева и е депозиран договор за правна защита и съдействие,
в който като договорено и платено в брой е записано адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лева и в този смисъл договорът има характера на разписка за
реално направени от жалбоподателя разноски. По делото не е направено от
ответната страна възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар,
а съдът не може служебно да преценява размера на претендираното и подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение. Ето защо учреждението, към което
принадлежи ответния административен орган, следва да бъде осъдено да заплати на
жалбоподателя сумата от 1010 лева, представляващи присъдени съдебни разноски.
По изложените съображения и на
основание чл.172, ал.2, предл.2, чл.173 ал.2 от АПК, във връзка с 40 от ЗДОИ,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно
и неправилно Решение от 19.12.2022 г., издадено от Административния
ръководител – районен прокурор на Районна прокуратура – Търговище в ОБЖАЛВАНАТА
МУ ЧАСТ, представляваща отказ да се предостави достъп до информацията по т. 2
от Заявление, подадено от К.Д.Р. ***, ЕГН – **********, заведено
с вх.№А-209/05.12.2022г. по описа на Районна прокуратура – Търговище, по
следните въпроси: кои са прокурорите в РП – Търговище,
повдигнали посочените в т.1 обвинения, и каква е стойността на сумите
поотделно, които следва да заплати Прокуратурата, по колко дела, и на каква
стойност за всеки един отделен прокурор, повдигнал такива обвинения.
ИЗПРАЩА
административната преписка на Административния ръководител – районен прокурор
на Районна прокуратура – Търговище за ново разглеждане и произнасяне по направеното
искане по т.2 от Заявление, подадено от К.Д.Р. ***, ЕГН – **********, заведено
с вх.№А-209/05.12.2022г. по описа на Районна прокуратура – Търговище, в 14 - дневен
срок от получаване на преписката при съобразяване с дадените в мотивите на
настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 143 ал.1 АПК Районна прокуратура – Търговище да заплати на К.Д.Р. ***, ЕГН – **********,
сумата в размер на 1010/хиляда и десет/лева, представляваща разноски за платено
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно оспорване съгласно чл. 40 ал.3 ЗДОИ.
Препис от настоящото решение да
се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: